2. Световното значение на съветската култура
П. Делирадев
С присъщата му велика скромност, Ленин написа през пролетта и 1920 год. следните редове:
„Първите месеци след завземане на политическата власт от пролетариата в Русия (25. X. — 7. XI. 1917 год.) можеше да изглежда, че грамадните различия на назаднала Русия от напредналите западно-европейски страни ще направят революцията на пролетариата в последните много малко да прилича на нашата. Сега ние имаме вече пред себе си доста голям международен опит, който говори с най-пълна определеност че известни основни черти на нашата революция имат не местно, не национално себично, не само руско, а международно значение. И говоря тук аз, не в широк смисъл на думата: не някои, а всички основни и много второстепенни черти на нашата революция имат международно значение, в смисъл на нейното въздействие върху всички страни (Левичарството детска болест).
Но все пак по онова време, само две години след Октомврийската революция, международният опит си оставаше още твърде малък, за да подчертае пред широките народни маси световното значение на руската революция, затова Ленин, в подкрепа на своите изводи, процитира статията
85
„Славяните и революцията", писана от Карл Кауцки през 1902 год., когато нейният автор бе още последователен марксист.
„В днешно време, в началото на 20 век, и противоположност на 1948 год., може да се мисли, че не само славяните са влезли в редицата на революционните народи, но че и центърът на тежестта на революционната мисъл и на революционното дело все повече и повече се премества към славяните. Да, революционният център се измества от запад към изток. В първата половина на 19 век той бе в Франция. В 1848 год. Германия влезе в реда на революционните нации... Новото столетие се почва с такива събития, които ни навеждат на мисълта, че ние вървим срещу понататъшното изместване на революционният център, именно: изместването му в Русия... Русия, която е възприела толкова революционна инициатива от запад сега може би сама е готова да стане източник на революционна енергия. Разпалващето се руско революционно движение ще се окаже може би най-могъщо средство, за да изкорени оня дух на дребнаво филистерство и политиканство, който почва да се разпространява в нашите редове и да застави пак да избухне в ярък пламък жаждата за борба и страстната преданност към великите ни идеали. Русия отдавна вече е престанала да бъде за западна Европа проста опора на реакцията и абсолютизма. Руските революционери може би отдавна биха се справили с царя, ако не бяха заставени едновременно да воюват и против неговия съюзник — европейския капитал. Нека се надяваме, че този път те ще успеят да се справят с двамата врагове и че новият „свещен съюз" ще рухне по-скоро, отколкото неговите предшественици… В 1848 год. славяните бяха люта зима, която смрази народната пролет. Може би сега им е писано да бъдат оная буря, която ще счупи леда на реакцията и неудържимо ще докара със себе си новата щастлива пролет на народите (Искра, брой 18 от 10. III. 1902 год.).
Историческият опит през следващите 25 години — 1920—1945 год— позволи на гениалния съратник и продължител на величавото дело на Ленина, Йосиф Висарионович Сталин да заяви:
— „Съветският народ със своята самоотвержена борба спаси цивилизацията на Европа".
А само един високо цивилизован и културен народ може да се нагърби и главно да изпълни бляскаво защитата на европейската цивилизация.
Епическата борба от Прут до Волга и от Сталинград до Елба не е случайно, епизотично, историческо явление. То се роди от семената, които пося и отгледа Октомврийската революция. Обаче корените на тази победа се крият и дълбоко в душата на великия руски народ, в неговата привързаност към родната земя, към свободата и към безграничната човечност. С руското оръжие победи съветската култура с всичките ѝ въоръжения: техника, икономика, наука и изкуство.
— „Участница и вдъхновителка на славните победи, казва съветският учен Пиксанов, се яви и нашата литература. Нова власт над бойците от Червената армия получиха „Севастополските разкази" на Толстов, „Бородино" на Лермонтова. Четенето на „Война и мир" въодушевяваше в борбата с фашистките окупатори войниците не само от нашата, но и от съюзническите армии". Когато бе написана пиесата „Руские люди"
86
от К. Симонова, американците поискаха по телеграфа да им предадем нейния текст" [1].
Но в изявленията на др. Сталин се криеше пак великата руска скромност. Не веднаж, а много пъти през течението на дълги векове руският народ е бранил европейската култура. Заемащ вододела между Европа и Азия, Великата Рус спря потока от варварски нашествия към културните земи и без ничия помощ изпълнява тази историческа мисия цяло хилядолетие. Тя носи дълго монголското робство, но монголи през своите западни граници тя не пропусна към сърцето на Европа. Вековна борба води руският народ и с турските завоеватели. Докато немците направо заробваха откъснатите от турското господство източноевропейски и южни славяни, руският народ водеше наистина освободителни войни. И в изпълнение на тази си историческа мисия, която го превърна в джандар и войник, руският народ разви и високи социални добродетели, които се отразиха и върху неговия културен живот: наука, литература и изкуство. В отличие от другите народи, руският не се подаде на разлагащето влияние на феодално-монархическото си иго както се подадоха други, уж по-културни и по-напредничави народи. Върху руската душа не останаха да тежат исторически рудименти, реакционни преживелици, като папизмът всред католическия свят, феодалното юнкерство в Германия, лордовският консерватизъм и капиталистически империализъм на Англия, колониалните попълзновения на Холандия, Франция, Белгия, Португалия и пр. Руският народ е чужд и на доларната треска на Новия свят, където вместо жалките феодално-монархически отрепки от барони и князе, имаме всесилните „крале" на петрола, стоманата, автомобилите и пр. и пр. еднолични и тръстови магнати, по-силни и по-опасни за напредъка и мира от старовремските князе и крале.
Върху тези стари дънери се присаждат „новите идеи" за „мирово господство" и за „расови превъзходства". Единствено руският народ, заедно с него и по-малките му славянски братя, не се мисли за „висша раса" и не желае подчинение на другите народи.
„Да станеш истински руски човек, да станеш напълно руснак, може и то значи да станеш брат на всички хора, в общочовешки смисъл”, писа Достоевски по случай откриване паметника на великия руски поет Пушкина
А в „Дневника на писателя", разрешавайки проблема за националното и общочовешкото, Достоевски начерта желания от него път за развитието на човечеството, като подчерта при това ролята на руския народ.
„Ние първи обявихме на света, че не чрез потъпкване народите чуждите страни ние искаме да постигнем своето преуспяване, а напротив: ние го виждаме само в най-свободното и най-самостоятелното развитие на всички други нации и в братското единение с тях, като се зачитаме един друг, присаждайки в себе си техните органически особености и отделяйки от себе си клонки за присаждане върху тях; като се съобщаваме с техните души и с тяхната духовна култура; като се учим от тях и те от нас и то дотогава докогато човечеството, изпълвайки народите света с чувството на всеобщо единство, като велико и могъщо дърво ще простре клони над щастливата земя".
1. Великая руская литература. Вестник Акад. Наук СССР, год 16. № 1, 1946.
87
Такова е заключението от всичките мисли на Достоевски за света, за народите и за човечеството. Заедно с това, то е и заветът, оставен от великия писател за бъдещите поколения
— „Аз виждам руския народ изключително, фантастически талантлив", пише Максим Горки.
А само велик народ може да твори велики културни ценности. Ценности в едно и също време общочовечни и национални. „Националните черти на руската духовна култура се определят от: народностно съзнание, реализъм, героичност, хуманност и висока идейност. В тях е нейната сила и величие" — казва Головенченко. [1] С проявата на типично руското, тя се очертава и като световна, като мирова. Докато в много други национални литератури световните елементи са само във висшите им прояви, руската е световна по своята същина. Такава е тя във всички фазиси на своето развитие. Едновременно национална и социална в своя дьнер, такава тя остава и в своите отделни разклонения литература, изкуства и наука. Такава се очертава Русия и ь своята стопанска и физическа култура.
Но нека се спрем по отделно и накъсо върху нейните частни прояви.
*
Вл. Илич Ленин не един път е отбелязвал грамадните заслуги на руската класическа литература в историята на укрепването на руското национално самосъзнание и в подготовката за тържеството на теорията на революционния марксизъм в Русия. А такъв естествен преход от класицизма към пролетарската литература в никоя европейска страна не е тъй силно подчертан. В руската класическа литература Ленин съзираше не само велики образи на поетическото творчество и изражение на художествения гений на великия народ, но още и идейно-художествено обобщение на опита от националните и политически борби на народите в Русия и на напредничавата им интелигенция. „Ленин пръв посочи мировото значение на руската класическа литература, която, покрай това, се явява за революционната партия на пролетариата идеен арсенал, неизчерпаем източник на материали за закрепване и развитие на идеите на научния социализъм и на народното родолюбие" — казва Прудков [2].
А тази мирова стойност руската литература придоби като разработваше не световни, а чисто руски въпроси. И тъкмо тук се крие нейната самобитна сила и световно значение.
Още Чернишевски (1828—1889) справедливо отбеляза:
„Не, не като завоеватели и грабители, като хуни и монголи, изпъкват русите в политическата история, а като спасители, — спасители и от игото на монголите, които задържаха с мощните си гърди и не ги пропуснаха в Европа... и другото робство на французи и Наполеон... Нека Русия да внесе и това, което е длъжна да внесе в живота на духовния мир, както е внасяла и внася в политическия живот, като изпъкне мощно, самобитно и спасително за човечеството и на другото велико жизнено поприще — в науката".
А Ленин в статията си „За националната гордост на великорусите” посочи на непосредствените източници на безподобната и неповторима руска художествена литература:
1. Величие руской литературы — „Литературное творчество" № 1, 1946, Москва.
2. К вопросу о социально-исторических источниках мировото значения русской классической литературы XIX века. Москва, 1946.
88
„Ние обичаме своя език и своята Родина, ние повече от всекиго работим над това, щото нейните трудищи се маси, т. е. 9/10 от нейното население, да се повдигне до съзнателния живот на демократи и социалисти. Нам е мъчно, като гледаме и чувствуваме на какви насилия, гнет и гаври е изложена нашата прекрасна Родина от царските палачи, дворяни и капиталисти. Но ние се гордеем от това, че тези насилия извикаха отпор из нашите среди, из средите на великорусите, че из тези среди се издигнаха Радищев, декабристите, революционерите разночинци от 70-те години, че великоруският работнически клас създаде в 1005 год. могъщата революционна партия на народните маси”.
Тъкмо това съпротивление, тази борба е прокарана като червена нишка през цялата руска литература, тя определя нейният идеологичен колорит.
Установените от Ленина три епохи в революционните борби на руския народ са меродавни и за развитието на руската литература.
Първият период той нарича дворянски и го включва примерно между 1825 и 1861 г., вторият разночински или буржоазно-демократически, приблизително от 1861 до 1895 г. и последния — пролетарски от последната 1895 г. до наши дни. Тези периоди на борби дават идейното содържание и определят формите на руската художествена литература през двата последни века. От Радищев и Рилеев до Максим Горки и Алексей Толстой са вървели огромна редица от писатели и мислители, различни по социално положение и лична култура, но единни в любовта си към народа и родната земя. Както декабристите, така и класиците след тях гледаха на своя литературен труд като на дълг пред народ и родина. И доколкото е съзнаван и изпълняван този дълг, дотолкова и отделният художник е могъл да създаде силно и трайно произведение „Великите писатели, пише Головенченко, дълбоко чувсгвували отговорността си пред народа за всеки написан от тях ред. Те въздържали събратята си по перо от лекомислено отношение към изкуството и им напомняли, че то е велико дело и не бива да се изпълнява нито нашега, нито с користни цели".
И по-нататък:
— „Нашата литература не е плод на безделие и забава, а житейска нужда, историческа памет на народа, празнични дрехи на неговата душа. Тя е вълнуващ разказ за величието на духа, за силата и мъжеството на руския човек. Осветляваща живота, тя е засилвала енергията в масите, пробуждала съзнанието на народа, разбиранията в него на красотата и чувствата за човешкото достойнство. Нейните страници дишат радостта на живота, възвеличават труда, като могъщо средство за преобразуване на света, тя е осветявала пътя на освободителното революционно движение на народните маси".
Писателите са разбирали своите задължения към народа, а народът е ценил своите духовни водачи.
Като образец на беззаветпо служене на народа ни дава Некрасов. Ето неговия нравствен закон, о който са се придържали всички руски писатели във всички епохи на литературното творчество:
Я лиру посвятил народу своему.
Быть может, я умру, неведомый ему,
но я ему служил — и сердцем я спокоен . . .
Пускай наносит вред врагу не каждый воин.
89
но кажди в бой иди. А бой решит судьба . . .
Я видел красный ден: в России нет раба!
И слезы сладкие я пролил в умиленьи . . .
„Довольно ликоват в наивном увлеченьи . . .
— шепнула муза мне, — пора итти вперед!"
Същият нравствен и социален закон виждаме и в неговия диалог „Поет и гражданин”.
Нека си припомним само неговия край в български превод:
Гражданинът
... Не си ти Пушкин! Но додето
мрак е в селата, в градовете,
щом си с талант, е срам да спиш.
По-срамно е в години мрачни
да пееш за долини злачни,
за милата си да гориш.
Безбурно е, вълна бездънна
оглежда бледни небеса
и вятър ласкав, вятър сънен
нашепва нежни словеса. —
И плува бавно кораб строен
и пътникът е тъй спокоен,
каточе не е сред морята,
а твърдо стъпва по земята.
Но ето — гръм! Простенва буря,
върху платната с рев се втурва —
шахмат как можеш да играеш
и в нежни песни да се маеш!
Виж песът — че е бурно, знае,
и срещу вятъра той лае,
той верен е на дълг заветен.
А ти що сторил бе, поете?
В каюта ли усамотена
ти с лирата си вдъхновена
ленивците ще забавляваш
и бурята ще заглушаваш?
. . . Не, ти пост си, възвестител
на истината, сред беди.
Безхлебните води в борбите
със твойте струни ги води!
. . . . . . . .
Ти гражданин бъди!
От този дух на народолюбие и человеколюбие са проникнати всички творения на великия писател и мислител. И това не е само Некрасовски, а общо руски дух. Докато в другите литератури творения като „Умиращият гладиатор" от Байрона, „Песента на ризата" от Томас Худ, „Работници" от Фрайлиграт, са били щастливо изключение, в Русия цялата литература от Ломоносова до днешните дни е проникната с общочовешки дух.
90
Другаде свободолюбивите поети лесно могат да се назоват по място, време и име. В Русия това не може да стане, защото трябва да се изброят всички писатели и всички техни съчинения, т. е. да се даде съкратен курс по историята на руската литература.
Наистина руската литература представлява от себе си един изумителен феномен с борчески ентусиазъм, социална правда и с ослепителен блясък на таланти, както изтъкна още през 1908 г. Максим Горки. „Никъде в продължения на непълни сто години, писа той, не са се появили толкова блескави съзвездия от велики имена, както в Русия".
Старата Русия не остави в наследство на новите руски поколения материалната култура на съвременните капиталистически страни, като Англия и Америка, но тя завеща, благодарение на самоотвержените родни писатели, такова духовно богатство, което не може да се откупи с всички стерлинги и долари на западните страни, което въобще не може да се измярва с злато и сребро.
Затова ние сочим цялата руска литература като световен принос, като имаща световно значение.
Още Маркс отбеляза, че със своята литература и наука Русия навлиза в общите движения на века. А Енгелс притури:
— „Страна, която издигна двама писатели от мащаба на Добролюбова и Чернишевски, двама социалистически Лесинговци, не може да загине".
Социалната книжнина на Русия, а такава е цялата ѝ книжнина първа определи мястото и на руския народ в политическия възход на 20 век. Народ, който можа да издигне при миналите руски условия великани, като Толстой, Пушкин, Лермонтов, Шевченко, Достоевски, Тургениев, Гогол, Некрасов, Чернишевски, Добролюбов, Белински, Крилов, Успенски, Островски, Херцел, Грибоедов, Гончаров, Салтиков-Шедрин, Чехов, Короленко, Гаршин и пр. и пр. не загива.
А с друг, дори по-малък Максим Горки коя друга литерату може да се похвали?
— Няма, и за съжаление, няма такава, защото всички изключителна таланти правят чест не само на своята национална, но и на световната литература. А неотразимото влияние на руската литература се чувству и във всички материци, тя еднакво сияе и на изток и на запад от Уралските планини.
За Ганди, наречен от своя народ Махатма — велик дух, който се е слял с Битието на света, било голяма чест да се препоръча за ученик и последовател на още „по-великия дух" — Лев Николаев Толстой.
Наверно си припомняте, че един от биографите на Ганди, великият френски писател Ромен Ролан, посвети това свое произведение :
На страната на славата и робството,
на преходната власт и вечна мисъл,
на народа възстанал против времето,
на възкръснала Индия!
А един от най-великите учители на тази възкръснала Индия се е поучил и поучава от руския народен гений, а още по-значително е днес световното значение на съветската литература, защото тя не действува
91
върху отделни лица, а върху цялата работническа класа, върху цели народи, върху целия свят.
Чудно ли е тогава, че страната на Пушкина, на Белински, на Горки и на плеяди от велики писатели, е могла да роди и да откърми революционният и държавнически гений на Владимир Илич Ленин и на неговия верен съпътник Йосиф Висарионович Сталин?
И тъкмо тези гениални мъже най-плътно и най-вярно са оценили грамадното значение на руските класици и на техните духовни приемници на новото време и на новите борби и творчество.
Руската литература не насаждаше само безгранична любов към свободата и към родната земя, но покрай това тя учеше, че трябва се бранят те, да се бранят с живота и с последна капка кръв.
— Тоз ден видяха враговете,
как харно пипат ни ръцете, —
видяха руски бой! . . .
Гърди да пукнат са готови;
връх жертви падат жертви нови
коне и хора; а топове
реват в дружен вой.
. . . . . . . . . . . . . . .
Хе, друго беше нашто време,
юнашко бехме ние племе;
за бой, не за слова! . . .
(„Бородино" — Лермонтов).
За Отечественната война бяха всички руски писатели, макар че до един бяха миролюбиви и человеколюбиви. Защото те бяха дълбоко убедени, че не заслужава свободата и родината си онзи, който не е готов да мре за тях.
— Иди и гибни безупречно,
умреш не даром . . . Дело прочно,
кагда пол ким струится кров . . .
(Некрасов).
Миролюбецът Лев Николаевич Толстой написа с „Война и мир” най-величавата епопея на Отечествената войва от 1812 г., с която могат да се равнят само Илиадата на Омира и Ада на Данте.
Върху тази дълбоко разорана литературна нива са повикани да работят новите народни и пролетарски поети и писатели в Съветския съюз. И те най-умело използуват благородния духовен капитал на руските класици. И тяхното име е вече легион: Симонов, Маяковски, Блок, Шолохов, Тихонов, Горбатов, Серафимович, Шишков, Леонов, Фадеев, Сурков, Исаковски, Еренбург и много други. Новият живот иска и налага своето. И младите руски писатели няма да се посрамят пред паметта не двоите велики учители.
— „Съветската литература, връстница на новия строй на обществени отношения и на неговото зараждане, казва Алексей Сурков като наследи прогресивните традиции на руските класици, вече по силата на самата си природа беше още с първите си крачки призвана да стане
92
едно от най-важните оръжия за формиране личността на новия човек. И за пръв път в историята на световната литература по страниците на съветските книги простите, обикновените хора, тружениците, работниците и селяните излизат не като личности и не като тълпа, а като герои, които изграждат и движат историята напред".
И сега, както в миналото, реакционната критика намира творенията на младите съветски писатели прекомерно тенденциозни.
На такива подмятания отговори на времето си Лев Толстой в трактата си „Что такой изкуство?".
— „Изкуството на богатите класи, казва Толстой, възниква не за това, че от него чувствува потребност художникът, а преимуществено за това, че хората от вишите класи търсят развлечение, за което добре плащат”.
— „Да, нашата съветска литература е тенденциозна и ние се гордеем с това, казва А. А. Жданов, тъй като нашата тенденциозност се заключава в това да съдействуваме за освобождението на трудящите се на цялото човечество от капиталистическото робство".
И тъкмо това е една от причините, които придават световен характер и световно значение на класическата и на съвременната съветска руска литература.
Две от най-великите събития в 20 век — Октомврийската революция и победата над хитлеризма във втората руска Отечествена война, допринесоха твърде много за ползотворното проумяване на съветската литература от страна на прогресивните деятели и класи и правилно да се оцени нейната световна стойност.
Днес съветската литература, сложена здраво върху основите на социалистическия реализъм, догонва висините, до които бе достигнала националната класическа литература на предреволюционния период и използвайки нейното колосално наследство, скоро ще създаде произведения, (и има такива) — достойни образци за литературата на цялото човечество. Октомврийската революция и Втората отечествена война чакат своя нов Лев Николаевич Толстой, за да ги превъплоти художествено в нови мирови произведения. И това може да направи само съветският писател.
*
Равни по национален ръст на литературата са издигнати и руските приложни изкуства: живописта, скулптурата, музиката, театърът и киното, макар че по своето естество повечето от тях не са могли да придобият онова световно значение, на което се радва руската класическа и съвременна съветска литература.
Руската живопис има своите гениални и талантливи представители, чиято известност отдавна е прескочила границата на безкрайната руска земя. Още от епохата, в която се поставяха основите на руската държава, са запазени безсмъртните творения на гениалния майстор Андрей Рублев. От 18 в. ярко изпъкват живописците Рокотов, Левицки, Боровиковски и знаменитият скулптор Шубина. Също Алексеев, Матеев, Щедрина, Лосенко и знаменитите ваятели Козловски и Матроса. И върволица от таланти — Орловски, Егоров, Шебуев, Бруни, Тропин, Венецианов ни въвеждат пред творбите на гениалните руски художници: Репин, Суриков, Левитан и Серов. Ето ни пред лицето и на знаменитите скулптори: Андреев, Мухина и Меркуров.
93
Но нека не забравяме и много свидното на нас, българите, име на великия художник Верещагин и неговите знаменити творения: „На Шипке все спокойно" и „Смотр войскам М. Д. Скобелева после Шейновскаго боя".
Достойни потомци на класиците са съвременните руски художници и скулптури, които са дали на руското изкуство бележити и велики творби: скулпторния портрет на Ленина от Андреев; портрет на Сталин от Герасимов; работник и колхозница от Мухина; на стария уралски завод от Иогансон; портрета на академика Павлов от Несторов и много други изтъкнати вече с бележити произведения майстори.
И в полето на това приложно изкуство съветските творци разгръщат своята творческа стихия и своите големи художествени заложби.
*
— „Покажете ми друг народ, който повече пее! — писа преди 100 години Гогол. Нашата Украйна звънти от песни".
От този неизчерпаем извор от мотиви, тонове и чувства гребят руските композитори и претворяват още по-дивни песни, руски и славянски песни: песните на обширния чернозем, на многоводната Волга, на свещенния Байкал, на безкрайната съветска земя.
Над множеството даровити и талантливи майстори се открояват образите на дивните творения на гениалните творци — Чайковски, Римски-Корсаков, Глинка, Александров.
В края на 50-та година от миналия пек около Римски-Корсаков ссобразува знаменитата петорка от високо даровитите музикални творци Балакирев, Бородин, Мусургски, Кюи, известна в историята на руската музика под името „Могучая кучка".
А Шаляпин пя недопетата руска песен по цял свят.
С песни бе прогонена армадата на Наполеона и от Москва запратена при Ватерло: с песни бяха избити чакалите на фашизма по свещената руска земя. И ние бяхме щастливи да слушаме тези победни песни и непобедното „ура" от милиони съветски гърла.
Славянският марш на Чайковски днес сгрява душите на милиони славяни, но не за викинговска стръв, а за великото дело на мира и общочовешкото братство.
Съветският хор е истинско чудо. А чудо е, защото с него ехти възторжената песен на двеста милиона освободени сърца.
Съветският театър и съветското кино са нови велики приноси в общата световна култура.
*
Но велико е делото на великия руски народ и в областта на чистата, теоригическа и приложна наука. Нейните основи положи селянчето от мрачния руския север, първият руски поет и учен Михаил Василевич Ломоносов. От малограмотното селянче израстна един титан, равен на Аристотел и на Леонардо да Винчи. Своите велики дарби той всеотдайно поднесе на любящия си народ.
След него изпъкнат великите образи на: гениалния физиолог Иван Петрович Павлов, великия дарвинист Климент Аркадиевич Тимирязев; знаменитият бактериолог Иля Мечников; гениалния химик Д. И. Менделеев, който раздруса всемира и от неговите съставни части създаде своята гениална периодическа таблица; знаменития геолог Александър
94
Петрович Карпински, великият, но забравен баща на "въздухоплаването Константин Ед. Циолковски.
Нека само да си спомпим за експедициите на Челюскиновци, на Папанина, за спасяването на Нобиле и това само ще бъде достатъчно да проумеем силата и величието на съветската наука.
Никъде другаде, дори в САЩ, няма толкова много и така подредени научни институти, както в младата Съветска федеративна държава. Мнозина от съвременните учени са „герои на социалистическия труд" — Ляпунов, Фасенков Богомолец, Комаров, Байков, Зелински, Бурденко, Крилов и пр. пр. са не само „герои на труда", но и светила на световната наука.
*
Влиянието на съветската култура, на съветската общественост, на съветските политически идеи за преобразования се чувствува по всички материци, достига до последната африканска колиба. А това влияние се дължи и на яснотата на научните и художествени идеи и на народно етния характер на техните носители. Докато руските класици и разночинци в науката и изкуствата бяха само предвестници на руската култура, днешният носител на съветската култура е самият съветски народ. Силата на руските класици се коренеше в силата и дълбината на противоречията в тогавашната феодално-монархическа общност. Тогава носители на културата бяха така наречените „образовани среди". Прогресивните писатели трябваше да рушат тогавашния социален и политически строй. Но едва Максим Горки можа да открие онази млада обществена сила, която бе повикана да събори прогнилия строй и направи културата общонародно достояние. Благодарение на Октомврийската революция, пред културните работници се разкриха широки творчески възможности а положителна работа. Тя повдига преди всичко културното равнище на широките народни маси и чрез тях отразена, тя придобива грамадното си световно значение. Както идеите на френските просветители придобиха световно значение само посредством Великата френска революция.
Докато руските класици и разночинци светеха като отделни фарове или купчина от такива и тяхната светлина се отражаваше от дебелите ледове на руската действителност, след Октомврийската революция световното влияние е на съветския масив, нажежен от общочовешките идеи на 20 век и на широките народни маси. Докато идеите на Француската революция бяха идеи и попълзновения на френското трето съсловие, т. е на френската буржоазии, на едно влиятелно, но все пак незначително малцинство, идеите на Октомврийската революция са идеи на широките народни и трудови маси. И тук именно трябва да дирим допирните точки и дълбоките различия между двете велики революции в последните два века. С това можем да обясним и грамадното световно значение на съветската култура. Защото тя не е индивнидуална, а пролетарска и общонародна.
Но в увлечението си да изброяваме безкрайната редица от стари руски и млади съветски писатели, художници и учени, да не закъснеем да напомним, че великият руски народ в своите велики пориви и борби за култура и свобода, за независимост, за правда и за строителство, издига до недостигаема висота и други свои гениални синове:
— Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин. И те нямат равни на себе си в мировата наука и общественост.
95
В Ленина блестя и горя в ураганен огън универсалният гений на Ломоносова; в Сталин бушува стихията на велик организатор, на мъдър държавник и на гениален полководец. С него се закръгли съзвездието на великите бранители на великата матушка Русия:
Суворов — Кутузов — Сталин.
Ето накъсо какво е световното значение на руската култура, на руската литература, наука и изкуство.
Но още по-всеобемаще е влиянието на тази култура върху южните славяни: българи, сърби, харвати, словенци, македонци. Под благотворното въздействие на руската култура цъфнаха талантите на Раковски, Каравелов, Ботев, Светозар Маркович, Бр. Миладинови, Жинзифов, Дринов, Бончев, Караджич, Давидович, Хаджич. И пр. и пр. Под лъчите на съветската литература расте и съвременната борческа югославянска и българска литература. Ведно с културата върви и покровителствената сила на братския руски народ, която носи простото народно име Дядо Иван.
Преди да свърша своя преглед, нека да си припомним още един голям исторически факт:
— Всички досегашни религии са идвали от Изток. И днес настрадалото се човечество пак обръща погледите си към изгрева на вечното слънце. И това човечество е твърдо убедено, че капиталистическият запад ни готви нови изненади:
— Разрушенията, адските разрушения на атомната бомба.
А от Изток, от съветския Изток се задава зарята на всеобщото освобождение и всеобщия мир.
Възвестители на този нов свят са съветската култура и нейните гениални представители:
— Ленин и Сталин!