Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 2, 1946

 

10. Дух и съдържание на македонската народна песен

 

Хр. Вакарелски

 

 

Според началото, че обществото се състои от индивиди, от отделни физически и духовно различаващи се личности, следва да се приеме, че и обществата могат да бъдат с особени качества — и физически и духовни. То се знае, че в обществените групировки тия различия по-трудно се установяват, поради това, че трябва да се установява винаги онова, което е общо и нивелираще. И това общо нивелираще у по-малките или по-големите людски групировки представляват онези прояви, които обикновено се наричат „типични". Именно, тези типични проявления са и сравними.

 

По този начин се оказват сравними творческите дадености както на отделни личности, на по-големи общества, на школи, на народи, групи от народи и т. н.

 

Колкото и трудно да се установява общо нивелиращото в сравнение с готовото при отделните личности, все пак то не е така мъчно за обхващане, защото характерните особености са установени и от историческия ход на съответното общество, което обстоятелство не съществува при характеризуване на личността.

 

И днес, когато се вече говори за македонски народ, и когато този народ търси да се види сам, без опекунски претенции от този или онзи, може да се говори по-пълно и по-решително и за македонски бит и за специфична македонска народна песен. Този бит е влязъл много отдавна в интересите на българската книжовност, дори в интересите на руската и сърбохърватската книжнина. И, ако вредом другаде тия интереси все пак имат за подкладка известната общославянска романтика, у българите в това отношение е играло винаги роля едно истинско братско чувство между населенията по Тунджа, Янтра, Искър, Марица. Места, Струма, Вардар и Бистрица. Това чувство между другото се основава и върху вековни борби, водени заедно за свобода срещу общи врагове-потисници, били те византийци или латинци кръстоносци, или турци, или гърци-фанариоти. Тези именно братски чувства са позволили и на едните и на другите и преди датата 1878 год. светла за едните и тъмна за другите — да представят този бит под означението „български" (обичаи, песни, приказки и др.).

 

Много естествено, в цялото туй битово творчество са намирани и премного еднакви (или изключително общи) черти, които са в значителна

 

 

145

 

степен и общославянски и които вечно и вредом трябва да бъдат подчертавани. Във всички тия случаи не са скривани и различията и специфичностите. Тия специфичности обаче не са разглеждани до сега и тяхната пълнота и в зависимост от всички условия на тяхното възникване и на развоя им, за да се установи духът им в сравнение с духа на съответното творчество у другите славянски поделения. Що пък се отнася до народната песен, в нея винаги и вредом е отразяван вътрешният лик на автора-народ и то по най-чувствителен начин. Ето защо, за да допринесем за сравнително верното очертание на македонската душа и душевност, необходимо е да се изтъкне същността и на македонската народна поезия.

 

 

*  *  *

 

Една от най-характерните черти на македонската народна песен е нейният историцизъм. На тази тематична страна съответствува една окончателно кристализирала епическа форма — широк десетосричен размер със цезура между четвъртия и петия стих. Този дълъг и така размерен стих дава възможност спокойно да се изразяват и най-широките мисли, да се периодизуват и най-сложните положения, без да става нужда да се прибягва до пречупвания от рода на анжамбманите, както е например и по-дългостишните епоси, били те и с класическа принадлежност.

 

Ой те тебе Боже, мили Боже.

Що ми правиш чудо и нишани

Да се чуди съта ристяншчина,

Да се слави твое свето име,

Да се слуша от века до века!

 

или

 

Търгнал Марко на лова да иде,

Та обиде поле и планини;

Ка премина през гора зелена

И настана през поле широко,

Пусто му се дремка додремало,

Па преклонил глава, та задремал.

 

Като е дума за историцизъм в македонската песен, трябва да се знае, че това съвсем не значи, че е в наличност само окончателно завършен цикъл или отдел върху дадена старинна сюжетност. Това би могло да се каже в известна степен за българската народна песен, почти същото и за сръбската. И при едната и при другата вън от юнашкия исторически епос само спорадически се прибягва до историческо поетизуване в епически вид от чистонародните творци. В най-добрият случай се интерпретират от народа старите утвърдени от минали столетия исторически мотиви. При случаи на историческо поетизуване вън от Македония е характеристично слабото чувство и към типичната юнашко-епическа форма. А в Македония подчертаната традиция живее непрекъснато от XIV в. до ден-днешен, тя е жива от времето на ония млади и стари певци при торовете на местните господари на покрайнините от типа на Крали Марко, на Балшичите в Албания и пр. до днешния хрисим и даровит слепец в Охрид Гелия, от чиито вдъхновени слова се оформяват епични творби за Илинденските борби, па и за събития от най-свежи дни, които той е могъл добре да почувствува.

 

 

146

 

Бог да го убиет, Нане, той Шевки качакот,

Той Шевки качакот, Нане, кральот бре битолски!

Сива койна вяфна, Нане, и той ми отишол,

и той ми отишол, Нане, долу под Битоля,

Долу под Битоля, Нане, во село Могила.

Тамо ми го стрети, Нане, Димкова невеста. . .

 

Историчността на македонската народна песен стига до началото на XIV в. Във всеки случай по определени в това отношение са мотивите за борбите и смъртта на родопския владетел, владетел и на западнотракийското Беломорие, Момчил войвода (Момчил юнак), убит пре 1345 год. в крепостта Перитеорион, при сегашното Буру-кале, недалеч от Ксанти. Друга определена тема отбелязана и в македонските народни песни от таз група е името и смъртта на Крал Вьлкашин, убит при Чермен край р. Марина през 1371 год. Богати песенни кръгове представляват песните за Кесаря Новака („Хайдут дебел Новак") — XIV в — от Преспа, за Хрелю войвода — Струмица, умрял в 1343 г., и мн. др. Първенство в тях заема Крал Марко, син на Вълкашина, управлявал като турски васал в Прилеп и убит във Влашко при Ровине (сегашно село Ровинари) през 1394 г. Где по-ясно, где по-замъглепо в творчеството на македонеца са дадени имената на историческите личности от онази епоха: Раяк — близък сродник и съвременник на Момчила, Андрея и Видар братя на крал Марка, Милица — тяхна сестра, Балша втори — владетел на Шкодра, 1380 г. Ян Хуниади — унгарски войвода, през 1442 г. нанесъл победа над Мохамеда II при гората Куновица между Ниш и Бела паланка, Ян Секейи — друг унгарски войвода от онова време, жупанът на Темешвар Филип (след 1387 г.) наричан още „Пипо Спано", призренският управител Лека Дюкачин (ХVв.), героите на знаменитото Косово като Княз Лазар, Милош Обилич, Вук Бранкович и мн. др. Тази редица от определени исторически лица, дадени в също така определени исторически събития и места, може да бъде значително попълнена и с по-слабо очертани и по-засилено олегендаренн герои като Лютища Богдан — областен владетел в Солунско през XIV в., Дойчин юнак (Болен Дойчин) от Солун, XIV в. (?) и др. или помалко определени упорити защитници на своята християнщина, славянщина, па и българщина, дадени като нарицателни борци срещу безогледно и безпощадно нахлуващия азиятец. Характерни типове от тази категория са братята от Одринско:

 

„Се скарали, джанам, два бракя родени!

Се скарали бракя, делба ке се делят.

Тие беа бракя от Едрене града. . .

Тие беа бракя първи ми богати. . .

Първи беше, джанам, господарот Петре.

По-мал брат си беше Никола войвода..."

 

вероятни образи на Бимбеловците от Източна Тракия. [*]

 

По всяка вероятност историческата традиция в македонската народна песен е много по-стара от XIV в. Така поне говорят някои исторически

 

 

*. В бележката към статията „За един трубадур на Македония” (Македонска мисъл I, кн. 9—10, стр. 423), по погрешка е казано Каразиновци, вм. Бимбеловци. Каразиновци са отрастък на друг подобен род, свързан със с.-западните български краища.

 

 

147

 

свидетелства. Именно, още преди Момчила и Вълкашина през някои македонски краища минал византийският писател Никифор Грегорас (1325—1326 г.) и бележи в записките си, че придружаващите го българи пели стари исторически песни. Има известни опити в литературата да се съзират три отражения в македонската народна песен от въстанието на Петър Делян (1040 г.) или дори моменти из живота и семейните събития на Цар Самуила — дъщеря му Косара и далматинския княз Владимир — 1015 г. Макар и от рода на предположенията и на теориите с твърде слаба убедителност, тия опити и случаи говорят недвусмислено, че историческата песен е била един от най-силните художествени факти в народното творчество преди повече от седем века. И тази традиция се е оказала здрава и жизнена в такава степен, че е опазила старите мотиви с едно завидно изобилие от подробности, всяка от които представлява исторически документ.

 

*  *  *

 

Историческата детайлност и документалност на македонската народна песен има като характеристичен белег органическа преплетеност със по-властната традиция на митичните представи у народа. В това отношение изключителна почти привилегия държат самодивите и самовилите. Присъщата на този песенен снят баладност е значително приложена в историческата хроника на възпяваните събития. Това е допринесло да ослабнат и да се замъглят историческите факти, но същевременно да се повиши и юнашкият стил на героите и на подвизите им.

 

Погледнато от тази страна, македонският исторически епос се различава съществено от сръбския, който е по-конкретно фактичен, с по-слаба баладна вуалираност. С народното творчество в България този епос е в пълна еднаквост, като разликата се наблюдава само в количествено отношение на вариантността. Заслужава да се отбележи, че при епическата песен в Македония митичните самодивско-самовилски мотиви са по-тясно свързани с историчните, отколкото в областите на България, гдето самовилско-самодивският кръг от балади заема и като самостоятелна тематика значителна част от народното творчество. Известна разлика и тука би могла да се подчертае, разбира се, при по-грижливо и подробностно проучване.

 

*  *  *

 

Доколко епическият стил в песенното творчество е бил в стихията на македонеца, личи и от изпълнението на песните, т. е. от тяхната музикална страна. Именно, македонската песенна мелодия има преобладаващ бавен ритъм: безмензурността е характеристично любима. Песенната функция е предимно трапезарска. Това влияние е отишло и още по-далеко — в танците на македонеца: те са тежки и плавни, като да са балетизувани трапезни митични песни. Типични са в това отношение хороводните песни:

 

„Се запали, се запали одайчето,

Одайчето, одайчето варосано”. . .

 

или:

 

„Бог да бие, Бог да бие Шар планина,

Що улови, що улови три овчара.". .

 

 

148

 

Танцовото изпълнение на които захваща бавно-бавно и при еди равноускоряване, все пак не стига до честотата на българското хоро или ръченица с песни.

 

*  *  *

 

Гледана в светлината на българското народно песенно творчество, македонската историческа песен се откроява по-очертано със своя физиономия. Интересно е обстоятелството, че у македонците е сравнително слаба хайдушката песен. По своето същество този вид народна поезия е исторически и представя естествена еволюция на творчеството — от юнашко митично към по-реално героично. Естествеността се състои в това, че както и в юнашкия епос, така и при хайдушките песни имаме преди всичко политическа тематика, при която по-преко или по-косвено се изтъква съдбата на собствения народ. Чувството за собствената политическа потиснатост се изтъква с пълно съзнание на оформен борец срещу потисника-турчин. Хайдушкото движение не е било специалитет само на българите в Балкана, Странджа, Родопите и пр. То е било типично явление и пó-назапад, и в Македония. Един от най-първите хайдути, чиито подвизи са възпети от народа са Чавдар и Лалуш, синове на Македония. По-късно имаме песните за извънредно популярния Кузман капетан (кареман) в зап. Македония, за известния в зап. България и изт. Македония син на последната — Илю войвода, а дебралийката Сирма войводка заема видно място в македонската народна песен. Има и други случаи от този род. [1] Все пак в македонското народно творчество не се създава така очертан хайдушки епос, какъвто имаме в България. (За такова широко явлевие не може да се говори и в сръбския фолклор). Това не става, въпреки наличността на еднакви обективни условия до българското освобождение — 1878 г. Едно (и то съществено) от тия условия е активното участие в цялата революционна система организации, чети, въстания и пр. — и на синове на Македония. Въстанници-другари „Македонски", „Македончето", „Велешанчето" и др. са зарегистрирани почти във всяка акция в българските предели от ония времена.

 

Обяснението на този творчески факт не бива да се търси само в обстоятелството, че в тия борби не е било организирано съзнанието на народните маси в пределите на Македония така, както то е било около Балкана. В случая без друго трябва да се има предвид и жизнеността на юнашко-епическата традиция в Македония, която не е могла така лесно да бъде изместена от нови форми. На тази именно традиция са подчинени по-късно и някои от още по-новите мотиви в македонската народна песен, каквато е например:

 

Во зандана Иво Цръногорче,

На рамено пиле соколево:

Очи точи вода да го пои,

Лице груби рана да го рани.. .

 

или:

 

Чума бие горното маала.

Що отепа еден син у майка:

 

 

1. Срв. за това и новата антология от Бл. Конески. Збирка за Македонски народни песни. Скопье, 1945, стр. 51, 55, 67, 73, 74, 85, 85, 313, 333.

 

 

149

 

От жал майка во двор го закопа.

Секо утро „Синко, добро утро:" [1]

 

Хайдушките мотиви в македонската народна песен (за споменатите по-горе македонски хайдути) имат характеристичната форма на хайдушката есен в България: осморчен стих със цезура след третата сричка. И в преобладаващите случаи сочат на пренасяне откъм изток. Но, макар и като сравнително спорадично явление, и македонската хайдушка песен изнесе зараждащото се национално и политическо съзнание на македонското население, което е вече новият елемент в историческото народно песнотворство.

 

*  *  *

 

Изторичността на македонската песен не се изчерпва само с юнашко-епичните сказания и с макар слабите отражения на хайдушката епоха от миналото. Политическите бури след нещастливата дата на Берлинския конгрес, които завладяха цялостно народните духове в Македония, изместиха сравнително утвърдената традиция във творческите песенни форми на този народ. Предало се всецяло — и духом, и стопански, и просветно и с лично участие — на революционната организация с едно вече определено и положително национално и политическо съзнание за равностойност в семейството на южните славяни, населението издигна високо в погледа си всичките свои представители, следеше със радост и тревога тяхната дейност, подпомагаше ги без ограничение и хроникираше подвизите им във вдъхновени песни. И тия песни бяха действително революционни: тяхната форма е неустановена, тя е жива, формираща се още, непостоянна. Такава е тя дори и в една и съща песен:

 

Айде море кукни-кукни,

Сино пиле кукувице

Кукни, да не кукнеш!

Надеваш ли се, султане,

Пролет кумити да дойдат

Агите да ти изколат!

Айде да ми дойде,

Сино пиле кукавице,

Таа рана пролет! . . [2]

 

Революцията бе в душите на целия народ и то тъй дълбоко, че наруши и гранитната приспособеност към спокойния епичен широк начин на песнотворство. „Айде море, кукни-кукни!", „Айде жалай ме!", „Ай излез, Гюргьо!”, „Ей го фанаа Петрета Михов!", „Бог да го прости Миле поп Йорданов!", „Айде бракя, да минеме!", „Църна се чума зададе", „Македонийо, ой злочеста!", „Оздола иде велешката чета!", „Изленал Мише войвода!", „Бре Гине, Гине, бре калеш Гине!" и пр. са характеристични и никак още не типизирани начални възклицания към тия песни.

 

 

1. Примерите са взети от „Збирка на македонски народни песни" ред. Бл. Конески, Скопье, 1945, стр. 10, 19. Други подобни на стр. 49, 80, 84.

 

2. Бл. Конески, Сбирка, с. 35. Срав. и П. Михайлов, Български песни из Македония, 1924...

 

 

150

 

В тия песни са извезани имената на стотица народни герои. Тука са Гоце Делчев, Тома Давидов, Братя Секулички, Мише Развигоров, Йордан Вардаро, Стоян Бочваро, Мирчо Велешки, Петре Михов, Миле поп Йорданов, Леонид войвода, Димчо могилчето, Пито Гулев, Парашкев Цветков и много още други — повече или по-малко известни.

 

Десетината години, през които македонското движение се създаваше и развиваше, особено неговият най-висок израз — Илинденското възстание, 1903 г., не бяха достатъчни да узрее революционната песен и да кристализира в своя характеристична форма. Тя остана като едно разнообразие с всички признаци да проникне дълбоко в песенното съзнание на народа, от където да излезе окончателно завършена.

 

Сръбското и гръцкото владичества над Македония, като над някакъв безимен край със изискано денационализаторски режими, не позволиха по-нататъшното развитие на революционната македонска песен.

 

*  *  *

 

Годините на революционното движение срещу немския фашизъм и за пълна свобода и от свои (1941—1944), през които се оформи партизанската борба, дадоха нов и последен тласък за творчеството в народен стил. Това творчество, за разлика от хайдушкото, а в известна мяра и от революционното, излизаше из средите на самите партизани и от тях се отправяше към народа. Краткотрайността на движението обаче, поради щастливо постигнатата му цел, не позволи току що зародилата се партизанска песен да добие своя физиономия. За нея днес може да се говори повече количествено, а не качество. В това отношение македонската пар тизанска песен е по-богата от партизанската песен в България, но заема второ място след сръбската. Формално, връзката ѝ с по-старата народна песен е значителна:

 

Гледай ме, гледай, ах мило либе,

Нагледай ми се!

Днеска сам тук, шарено пиле

Утре ке одам,

Утре ке одам млад партизанин

В Славей планина.

Оттам ке гледам, ах мило либе,

Славна Дебарца.

Славна Дебарца се попленета,

Се попалена.

Я попления, я попалия,

Я попалия, ах мило либе,

Клети фашисти. [1]

 

Втората отличителна черта на македонската народна песен е нейната митичност. В най-старите исторически мотиви тази особеност е органически включена. Забележителна е легендата за придобиване на Марковата юнащина, която е оформена и в хубава песен. Гюрга самодива, Вида самодива и др. са посестрими на Крали Марко и на ред други юнаци от неговата класа. Изгубването на силата у Крали Марко, смъртта на същия и пр. са преплетени с участта на едни или други митични сили.

 

 

1. Бл. Конески. Збирка, с. 346.

 

 

151

 

като в известни случаи притъпяват значително много историчния елемент в мотива. Самовилите и самодивите в македонската народна епика имат не по-малко широко място и като самостойни песенни мотиви. Идеите на народа за тях като покровителки на планините, на горите и на водите им, на проходите и пр. са послужили за създаване на няколко цикъла, и които е дадена както демоничната им безпощадност към осквернителите на чистите им и девствени природни обиталища така и тяхната разноложеност към избрани представители на народа. С такива те се побратрмяват и им биват в постоянни услуга. Самовилите и самодивите от своите високи обиталища в македонската народна песен са поставени в интересно сътрудничество със светци и дори с небето. Те градят и калета — „ни на небо, ни на земя", помагат и на Бога и на светци да дострояват монастири или специално Света гора.

 

В това отношение македонската песен се отличава слабо от творчеството из съседните страни на изток, запад, север и юг. Наличността обаче на митологичните образи на слънцето, на змея и змеицата, както и на халата и ламята в народната песен източно от Македония и сравнително по-слабото им присъствие в македонското народно творчество определят по-точно тематичната страна на македонската песен като по-бедна в митологично отношение.

 

*  *  *

 

Митичните песни, към които спадат и много от библейските величални от рода на тия за св. Никола и чудесата му по морета, св. Петър в рая и грешните му родители, св. Петър гради мънастири или св. Гора, св. Георги убива ламя и др. Този цикъл е естествената връзка на историческо-митичните с новозаветните и по-нататък изобщо с религиозно-епичните легенди. Всички тия разновидности главно в сюжетно отношение притежават една обща, обединяваща ги формална страна. Това е баладното им качество. Тайнственото, загадното-внушаваще у тях е особено изтъкнато. В това отношение любовната балада с идея на вечна и задгробна неразделност на влюбени, непосилни изпитни в живота и др. създават изключителна сила на чувствата у братя, у сестри, у майка или у синове и дъщери. Тъга по син или дъщеря затворници, мъка — предизвикана от братова или майчина неправда, любов към избрана девойка, страдание от незаслужена бедност и несрета, въпреки непосилно и честно трудолюбие и пр. — довеждат до чудото на превръщания в птици, елени, кошути или до чудото на пълно щастие. Богатството на душевни сили, издигнати в поетически видения, в творчеството на македонеца не отстъпва на никой от околните му народи. Все в такова богатство на образи и поетически постройки и баладността е изразена в мотиви, изтъкани върху идеята за магичната сила на известни постъпки, на словото или на песента. Зловредна или любовна магия, родителска или любовна клетва, дадени обети или оброци, вещи предсказания и сънища — всички подобни положения определят драматични положения, които граничат с чудото и налагат на слушател и читател кристаризирани нравствени идеи. без да бъдат тендециозни.

 

В своето сюжетно богатство македонската народна песен включва и всички почти типични балкански мотиви, изградени върху канава за демонично проявявани страсти. Тия изключителни за обществото прояви са действували винаги и вредом само като нередни, необичайни събития и само като такива се „слагат" на песни или се предават от уста на уста.

 

 

152

 

Тази баладна група (в основата си етични постулати) има — както и и България, така и в югославските и гръцките предели и народи — качествата на нувелата, в която пикантното и интригата са изразени в по-малко или повече напрегната сензация. Тука са прелюбодейства и изневери, детоубийства, женоубийства; измамничеств; светотатства към роднински чувства; жестокости към собствени деца, неоснователни отмъщения и изобщо прояви, които и етично и поетически се таксуват като големи грехове, а и като такива понякога са формулирани и в самите песни.

 

Във всички баладни разновидности — дадени най-често в широка епична форма присъща на историческата героическа песен македонският певец спазва положението на неутрален арбитър. Неговият нравствен лик обаче е видет като общ фон на цялото. И този фон е винаги решително и християнски честен и доблестен.

 

*  *  *

 

Като се оставят на страна всички споменати до тук дялове на народната песен, които повече или по-малко представляват епическата част на македонското народно творчество, не може да не се обърне все така голямо внимание и на лирическата част. И, ако за епическата може до се каже, че разкрива значителен дял от същността на народния бит и народната култура в миналото и едни от най-изразителните политически, религиозни, обществени и нравствени идеи и идеали, по които се е формирал този бит, за лирическата следва да се изтъкне, че е огледало на най-интимните линии по които се движи реалният живот на народа и днес. Македонецът се отразява цел-целеничък в лирическата си песен, която не е още изоставил за сметка на някакво книжовно и модерно поетическо производство.

 

Една от най-ценните тематични страни на македонската народна песен е особената чувствителност към хубостите на природата. В това отношение македонецът държи едно от първите места между своите съседи. Песента за природата е конкретна, къса и ударна както най-редките постижения от гениални творци на словото:

 

Ни прела гора ни ткала,

Са зима болна лежала!

Како ми дойде Гергьовден,

Сама се гора облекла

Се во зелена долама,

Се во зелено кадифе!

 

Тази охридска (от с. Косел) песничка съперничи достойно на Гетевата песен за тишината на планинските върхове. На вниманието на народния певец към природата се налагат с една последователност всички цветя — планински и градински. Налагат се в една одухотворена социалност, без да бъдат изпаднали като сухи метафори или символи:

 

Цутит ружа во онаа страна!

Тамо цутит, овамо мерисат.

Научи се младо да я берет.

Размириса свекрови кледои.

 

 

153

 

Трябва да се каже, че както в тази дебърска песен, така и вън всички от този род, ароматиката не отстъпва на хроматиката в художествения израз. В пейсажните композиции народът много често майсторски вплита и човека — юнака, въстаника, работника, овчаря или девойката в момент на тъга или радост. Знаменитата песен за велешките моми и Вардар (СбНУ X 33) е образецът в това отношение.

 

Тематично народната лирика на македонеца обхваща целия живот, всяко малко много по-обемна сбирка от народни песни из Македония е доказателство за това. (Първото доказателство е сборникът на Бр. Миладиновци, вторият — сборниците на Ст. Верковича). На видно място стои цената, която се дава на хубавото в живота. По тази линия хубавият човек, външно стройната и хубава девойка са предмет на често и разновариантно възпяване:

 

Момиче тенко-високо,

В градина ли си никнало

Ил си од Бога паднало!

 

или Омировския маниер в охридската песничка :

 

Чие е она девойче,

Що рано рани на вода?

От сите моми по-арно

От калешести неести

От църнооки вдоици?

.  .  .  .  .  .  .  .  .

 

Тия са характеристичните начини на поетическо възхищение в лисата на македонския народ. Духовните качества прозират във външността на човека. Народният певец остава това да се разбира от само-себе си. Значението на духовния и нравствения лик на човека певецът е изразил косвено в многобройните, едни от най-популярните в Македония хумористични песни, в които прицел на усмиване е не само външната неуредност, ами и леността, несръчността, простотията. Македонският народен певец вижда в тези често пъти индивидуални недостатъци същински пороци и за това не ги щади:

 

Момче невеста фалеше : —

— Имам невеста работна —

На ден си нишка тегнеше

А во недела вретенце

И во месецот пасменце. . .

 

На същия език е попаднал и ленивецът мъж — „Невеста момче фалеше". Закъснялата младост, младежки страсти на стари години — смешните образи на подобни старци и баби; суетните хвалби с имотност и богатство у бедняци и нескопосници; прекаленото пиянствуване, прекалена влюбчивост или увлеченост в любов до самозабрава, разсеяността и пр. са едни от най-любимите теми на остроумно стихослагане у народа. За по-голям художествен ефект народният певец дава комичните положения при интимни или обществени отношения в алегоричните образи на насекоми, зверове, птици и всевъзможни животински или растителни обитатели на природата.

 

 

154

 

Се посвърши куси врабец

За девойка подмрежица. . .

 

или

 

Кинисало раче-осмокраче,

Кинисало дългомустакинче

Да ми тражи убаа нееста . .

 

или

 

Ракоите сватба чинет

А желвите панапорвет. . .

 

Относно хуморът в песните си, може да се каже македонският народ заема предно място между българите и сърбите. Не случайно и сватбевите обичаи в Македония като народна драма притежават значителен брой хумористични интермедиални песни по адрес на тъщата, свекървата и др. важни в обредите и церемониите лица.

 

Любовната лирика както навред, така и у македонците заема първенство по своето сюжетно разнообразие. От най-леките младежки закачки, през пълни откровения и любовни мъки до трагичните положения на изневерност или разочарования. В тази област са дадени поетически транспонации на чувствата, които говорят за съвършенство. Такива са непостигнатите другаде обективирания като следното:

 

Н опули се, девойче.

На ваа тука планина!

Що магла има на нея.

Да не я речеш от Бога,

Току да речеш от мене:

Тоа се моите здиови,

Що здиаи яска за тебе,

А ке изгорим край тебе!

 

Този естетичен финес е близък на етичната изисканост, при която любовно страдащият все пак не разрушава връзките си с обществото около себе си, за което той е една необходимост:

 

Девойко мори, девойко!

Се лето моя, са пролет,

На есен тугя отмена. . .

Кога те видов на коня,

Ми дойде да се убодам,

Па жал ми падна за майка,

Дека сум един на майка!

 

Именно в ония любовни песни, в които са засегнати най-интимните копнежи на младите един към друг може да се търси степента на етичност, която характеризува и индивидуалния и колективния художник. В македонското творчество освен горните съвършени случаи могат да се посочат и други, в които стопяването на „грудка снегова" е образ на любовен копнеж. Младежкият живот на македонеца е спретнат с един постоянен трагизъм. И този тежък дял е любима тема за възпяване. Стремежът към изход от тия мъчни жизнени положения е отправен най-вече към единствената ценност за живот — природата. Този неоформен митично панетеизъм към белия свят изобщо, или към някои негови кътове,

 

 

155

 

блести в чудно хубавите песни за гроб с прозорци (Болна Дона) и за болния момък — охридчанин:

 

Три години, Кате, болен лежа

Не дойдуваш, Кате, да ме видиш!

 

Но едно всестранно запознаване с народната лирика на македонеца не може да не забележи нейния преобладаващ реализъм, при който не са редки и натуралистични подходи. Най-слабо загатнат е този реализъм в песни като

 

Море, колко те любя, девойко,

Толко се чувай

Да те не сретна пиян на улица. . .

 

— непостигната в народната поезия на Балканите, но има такива, в които най-високата точка са възгрубите описания на известни външности и пикантни подвизания. Без да са лишени от подобни мотиви и околните народи, македонският държи средно място в това отношение между българи и сърби, като първенството се пада на последните. Във всеки случай за един „свенлив реализъм" не би могло да се говори като преобладаваща черта.

 

По-специфичните условия на живота в Македония, особено през последния век, когато отделните народи сдобиха политическа свобода, са причина за масово чужбинарство към България, Румъния Сърбия, Цариград, па дори и Америка. Тази сезонна или по-няколко години траеща раздяла на мъжете от семействата им не остава чужда на поетическия гений на народа. Македонската народна поезия не може и та се помисли без тъй наречената печелбарска (гурбетчийска) песен, която е разработена в значително разнообразие от мотиви. Във всички мотиви трепти или бушува истински душевен бунт срещу тази страхотна съдба която наказва неумолимо и необосновано човека на труда:

 

Жалей, моме, да жалиме!

Како ке се разделиме!

Како бевме посвръшени.

Сега ке се разделиме

Яз от тебе, ти от мене.

Яз ке одам на тугина,

На тугина на работа,

Ке остаам три години. . .

 

Македонската печелбарска песен е интересна хроника на тежкия живот на народа, може би по-тежък от политическата сатрапия на турчина, която е възбуждала поне силата и волята за борба у отделния човек и у народа. В тази песен са отбелязани дори качествата на всяка „туга тугина — пуста ябана", като не е избегнала тази сърцераздирателна регистрация и на най-новата тугина — Америка:

 

Пуста останала, мамо, Америка,

Америка — земя печалбарска!

Ного печалбари, мамо, останаа

Кой без рака, мамо, кой без нога,

Мойто момче, мамо, и без глава...

 

 

156

 

Печалбарската месен стихийно се наложи над целия цикъл от трудовата песен на македонеца, така както имаше изглед да бъде изместена значително хайдушката и другата с обществено политически характер поезия от четническо-революционната. От трудовата песен след печалбарската по-добре е представена овчарската и жътварската. Шар планина, любими югичи и кучета, мъчителни чифлишки меджии и ангарии са същественото съдържание на тия песни.

 

*  *  *

 

Сравнително още добре запазеният народен бит в Македония включва в себе си богатства от обичаи, които не отстъпват на никои от съседните народи, а в много отношения ги и превъзхождат. Качеството на обичаите се дължи и на обстоятелството, че включват в себе си като органическа съставка богата обредна песен. Магичната или символичната функция на тази песен, ако не преобладава, то не стои по-долу от развлечителното ѝ назначение в тия народни драми. От календарната обредна песен в лозарските и водичарските имаме старинната форма на величания, при които символично-женитбеният и символично пролетният елементи си оспорват превъзходството и по популярност и по художествена висота. Отсъствието на дружинските коледувания по тия краища е лишило народното творчество от художественото съкровище на коледарската песен, каквато е в наличност в България. До известна степен никулденските и гергьовденските овчарски песни запълват тази празнина, без да могат обаче да представят великолепието на тяхната тържествена символика и вещателност от висок стил, в който се оглежда цялата култура и духът на Византия в нейния разцвет.

 

Семейните обичаи също така представят обредната песен като съществен елемент на народното творчество. Първо и почти изключително място в случая заема сватбената песен с високо елегичния си тон на раздяла между родители и дъщеря, е тон на тържествуваща радост от идването на нов човек и с тон на весели шеги по отношение на сватбени лица, особено тъщата (свакята).

 

Македонецът пее и когато оплаква. Тъжачните излияния в неговото творчество са един от най-завършените като слевесни творби. Тази архаична практика, стигаща до дълбоката древност на славянството, разкрива по свой начин духовния мир на народа често пъти във висока художествена форма.

 

*  *  *

 

Народното поетическо творчество, още значително богато на полуострова, дължи на македонското славянско население не по-малко от всеки друг народ в този край на Европа. Последните десетилетия отбелязват стремителен упадък в това отношение, в който процес Македония най-слабо участвува. Македонската народна песен е най-жизнена и нейната широка епичност, богата баладност, а от друга страна реализмът ѝ, който отразява все повече и политическото съзнание на народа с мощната воля за борба срещу всички фактори на тирания и реакция, ѝ осигуряват дълъг живот и решително участие в новата култура на Македония.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]