Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 2, 1946

 

1. Великия национален праздник на братска Югославия

 

Дим. Ганев,

Подпредседател на В. Н. Събрание

 

 

Днес, 29 ноември братските народи на Югославия празнуват своя голям национален праздник.

 

Тоя ден ще остане исторически и ще символизира за вечни времена геройската борба на народите на Югославия срещу фашизма — за национално освобождение, борба, която струпа на югославянските народи неизброими жертви и която завърши с установяването на нов демократичен ред в Югославия и пълно равноправие и братство между нейните народи.

 

Тоя голям исторически акт, който разкъса смело и решително оковите на миналото и откри пред народите на Югославия пътя на свободното демократическо развитие, стана в стария Босненски град Яйце Там, в разгара на героичната, упорита и кървава борба срещу фашистките окупатори се събират представители на югославянските народи, на югославянското освободително движение, за да вземат решения, които са от историческо значение за Югославия.

 

Калени в упоритата и жестока народна борба срещу немските окупатори и техните слуги, отвратени от предателската роля на монархията и нейното „задгранично правителство" и на тяхното жалко оръдие Дража Михайлович, ръководени от своя народен герой Тито — представителите на АВНОЮ вземат историческите решения:

 

1. Да се конституират като върховно законодателно и изпълнително тело на Югославия.

 

2. Да отнемат всички права на така нареченото Югославянско правителство в чужбина.

 

3. Забраняват връщането в страната на крал Петър, като въпроса за връщането на краля и монархията ще се реши от самия народ по собствена воля след освобождението на цялата страна.

 

4. Да се признае за несъществуващо териториалното разпокъсване на Югославия от страна на фашистките империалисти и се провъзгласява твърдата воля на народите да останат и в бъдаще обединени в Югославия.

 

5. Югославия да се изгради на федеративен принцип, който ще осигури пълното равноправие на сърби, хървати, словенци, македонци, Черна Гора, Босна и Херцоговина.

 

 

*. Реч, произнесена на 29 XI 1946 г. в Народния театър в София по случай националния праздник на Ф. Н. Р. Югославия.

 

 

82

 

По такъв начин в Яйце се тури фактически край на реакционно-монархическия режим в Югославия и на свързаните с него потисничества безправие и национални вражди.

 

Това велико дело бе плод на съвместната кървава и упорита борба на всички югославянски народи които бяха предадени от монархията и управляващата клика на немските фашистки окупатори.

 

С потоци от кръв и планини от кости народите на Югославия извоюваха своята свобода и независимост от фашисткото иго и съградиха великолепната сграда на нова Югославия.

 

На 9 ноември 1945 год. точно в 0.15 часа след полунощ в Белград бе открито тържествено събранието на Учредителната скупщина, състояща се от скупщината на федерацията и скупщина на народите, което угаси формално монархията, която бе фактически ликвидирана в Яйце и прогласи Югославия за народна федеративна република при неописуемия възторг на всички югославянски народи

 

Създадена бе конституция на федеративната народна република Югославия, една от най-демократичните конституции, която гарантира извоюваните права и народни свободи и открива възможностите за свободно развитие и бляскаво бъдаще на народите в Югославия.

 

Под мъдрото и смело ръководство на своя легендарен и всенародно обичан маршал Тито освободените народи на Федеративната народна република Югославия не само създадоха здравата гранитна основана своето държавно устройство, но те с същият ентосиазъм и упоритост, с които се бориха с оръжие в ръка срещу окупаторите се заловиха да лекуват страшните разорения и опустошения, които причиниха окупаторите.

 

Само власт, която се опира на безграничното доверие на народа, каквато е народната власт на ФНРЮ, може в такова късо време да направи забележителни успехи за стопанското възтановяване на страната и социалното подобрение в живота на населението. Проведена бе аграрна реформа, в резултат на която стотици хиляди безимотни и малоимотни селяни получиха земя. Наказани бяха народните врагове и сътрудници на окупаторите и техните имоти конфискувани в полза на държавата. Отнети са печалбите на незаконно забогателите в време на войната и окупацията, води се с успех суровата борба срещу спекулантите, черноборсаджийте и саботьорите. Възстановяват се разрушените пътища, мостове, железопътни линии, фабрики и заводи, градове и села. Строят се нови пътища, канали, училища, болници и др. В тоя подем на строителство участвуват еднакво стари и млади, мъже и жени. С дни се преобразова стопанския и културен облик на Югославия.

 

Под мъдрото ръководство на маршал Тито и благодарение на твърдата и последователна демократична политика порастна твърде много международния престиж на Югославия и нейната роля като ратник за установяване на траен и страведлив мир и крепител на демократичното развитие. Тая роля на Югославия бе най-добре проявена в мирната конференция в Париж, на която делегатите ни Югославия, наред с тия на великия Съветски Съюз горещо защитаваха своите национални права над Юлианска Крайна, горещо защитиха нашата справедлива кауза, обявиха се решително срещу всички опити да се налижи един несправедлив империалистически мир. Международното положение на Югославия се укрепи още повече с сключените от нея договори за приятелство и взаимопомощ с Съветския Съюз, Чехословакия, Полша и Албания.

 

 

83

 

В тоя Велик праздник на народите на Югославия, българският народ взема най-искрено и непринудено участие. В общата борба и взаимна помощ срещу омразните династии и техните клики, която борба завърши с тяхното ликвидиране, в общата въоръжена война срещу немските окупатори и тяхното унищожение изгоряха, изживяха се и се отстраниха много враждебни настроения, искуствено насаждани от великобългарските и великосръбските шовинисти и се родиха и установиха демократическите режими на братските съседни народи — на Югославия и България. Вместо монархическите режими на Карагйоргевците и Кобургите, които създадоха изкуствена вражда между двата братски народи и ги хвърлиха в братоубийствени борби — днес Югославия и България са народни демократически републики, а на чело на управлението на тия републики стоят като гранит верните до смърт на своите народи — Тито и Димитров.

 

Установяването на народна република в България една година след като тя бе установена в Югославия, бляскавата победа на От. фронт и изборите за В. Н. С. и образуването на правителство, на чело с др. Г. Димитров ще затвърдят още повече позициите на народната демокрация в двете братски страни и ще задълбочат и циментират още повече дружбата между техните народи и благодатното им сътрудничество за установяване на траен демократичен мир на балканите.

 

Напраздни ще останат всички опити и напъни на враговете на славянската солидарност и на братското сътрудничество между българския и югославянските народи, напраздни ще останат опитите на разбитите реакционни шовинистически клики у нас и в Югославия да интригуват и да възстановяват безвъзвратно отреченото минало на вражди и недоверие между братските съседни народи.

 

Няма и не може да има въпрос, който да не може да бъде разрешен между двете братски страни в пълно съгласие, без чуждо вмешателство и в интереса на още по-здравото сътрудничество и дружба на техните народи, в полза на мирното и демократично развитие на балканите.

 

Българският народ посрещна с голямо задоволство създаването на Македонската държава в рамките на братската нам Федеративна народна република Югославия, защото той е убеден, че по този начин Македония се превръща от ябълка на раздора и средство на империалистически интриги на балканите в съединително звено между него и неговите славянски братя в Югославия, и защото това е свободно изразената воля и право на Македонския народ.

 

Ние сме дълбоко убедени, а това е и трябва да бъде убеждението на всички искрени патриоти в България и Югославия, че само в все подравото укрепване и циментиране на дружбата и сътрудничеството между България и Югославия, опрени в славянската общност, на чело с великия Съветски Съюз се състои най-важното условие за преуспеването на двете братски страни, както и осигуряването на мира и демократическото развитие на балканите.

 

Ето защо, в декларацията на правителството, прочетена вчера от М-р Председетеля Г. Димитров се подчертава, че: „Правителството ще освети изключително внимание на заякчаването и по-нататъшното развитие на щастливо установяване братски връзки между нова България и нова Югославия, като едно от най-важните условия за тяхното собствено

 

 

84

 

преуспяване и за осигуряването на мира и демокрацията на балканите".

 

Днес, когато югославянските народи празднуват своя Велик Национален праздник, от името на Националния комитет на Отечествения фронт и от името на българския народ им пращаме своите горещи братски поздрави. Изказваме нашата благодарност и признателността на българския народ за братската, безкористна и смела защита, която югославянската делегация оказа на мирната конференция на нашата права национална кауза. Ние ги уверяваме, че с още по-големи усилия ще работим за укрепване на братската дружба и сътрудничество между нашите братски съседни народи.

 

Че ще направим всичко необходимо за създаване здрави економически връзки и сътрудничество, така необходими за двете страни.

 

Да укрепим и задълбочим всестранно културните връзки, толкова необходими за опознаването и сближението между народите ни и в борбата срещу вътрешните и външни врагове на това сближение.

 

Няма и не ще може да има сила, която отново да раздели нашите народи.

 

Да живее и пребъде неразривната дружба между нашите свободолюбиви и демократични народи!

 

Да живее и крепне славянската солидарност на чело с мощния братски Съветски съюз!

 

Да живеят братските народи на Федеративната народна република Югославия!

 

Да живеят нашите учители и ръководители — Сталин—Тито—Димитров.

 

[Next]

[Back to Index]