7. Постановка и метод за разглеждане въпроса за македонската нация
Хр. Калайджиев
Македонската нация е един факт. А фактите са упорита вещ, против която не може да се рита. Има хора обаче, които упорито ритат и я отричат. Това са великобългарите, великосърбите, великогърците и ония македонци, които са възпитани от тях, които са просмукани от тяхната идеология и са станали по-големи папи от папата, повече турци и от турците. Те напомнят народната поговорка: няма по глух от тоя, който не иска да слуша, по-сляп от тоя, който не иска да вижда. За тях македонската нация е един страхотен, страшно неприятен призрак, който им нарушава душевното равновесие. Това са същите, които, когато в България се заговори за необходимостта от македонско съзнание преди всичко при изграждането на македонското дело, закрещяха истерично и продължително, че това е най-голямата ерес. Обаче, посрещнаха благосклонно позицията на македонците в Югославия, че те представляват отделна македонска национална група в Югославия. Те са същите, които са развявали знамето за самостоятелна Македония, а в решителния момент са я предавали в лапите на великобългаризма.
Те днес подплашено и нервно питат: как и отде излезе тая македонска нация? — Но господата, които претендират за голема обективност и научност, забравят, че нищо не се ражда в света случайно, по хрумването на този или онзи, без наличността на благоприятни обективни условия. А македонската нация не само се роди, но и крепне. Тя не е еднодневка, а ѝ принадлежат вековете. Това не виждат само кавичкосаните обективисти. А това значи, че тя е рожба на живота и ѝ принадлежи живота. Безспорно, тя не се яви изведнаж като по чудо, в резултат на някакви спекулативни политически сметки.
Кой не знае, че въпреки теориите на великобългарските, великосръбските и великогръцките учени, какво македонците са българи, сърби или гърци, народните маси и в трите тия страни са третирали македонците като македонци, че те са ги разпознавали още при първите разменени приказки и че самите македонци, като са попадали в тия среди, са декларирали, че са македонци и са отстоявали своята македонска чест срещу различни епитети. Ясно е също така, че това отношение не е било въобще към всеки македонец напр. към албанеца, турчина, гърка и евреина от Македония. Не. Последните без колебание са били третирани като албанци, турци, гърци и евреи. Това отношение е било към македонските славяни. За всеки по-възрастен, честен и мислящ македонец е ясно, че още в по-далечното минало, при наличността на срамната и унизителна игра, придружавана често с безогледно насилие от балканските държави да боядисват македонците с своята национална боя, в последните се е пораждало съзнанието, гордостта и волята да реагират в името на македонщината. Това стана още по-масово и очебийно, когато македонците видеха, че тяхната борба за освобождение от експлоатацията на турските бейове бе използувана от балканските чорбаджии, за да се нахвърлят върху неговата снага като паразити. Това, което бе по-рано единично, поради тоя факт, стана в последствие масово и днес македонското
44
чувство безспорно господствува в цяла Вардарска Македония, почти е завладяло македонците от Егейска Македония, пуска корени, макар с известни трудности сред македонците в България и неговия темп ще се увеличава под ръководството на македонската държава и покровителството на балканските демокрации.
В живота на народните маси е утвърдено фактически понятието македонец, като национално понятие. За тях фактически няма разлика между географското и етнографското понятие за Македония, каквато разлика упорито се стараят да ни внушат някои заинтересовани или най-малко заблудени хора. Да видим от научно гледище, каква стойност има това отношение към въпроса в практическия живот на народните маси.
* * *
В статията си „За нацията и националния въпрос", печатана в миналия брой на сп. „Македонска мисъл”, аз изтъкнах елементите на нацията и нейното развитие. Тия елементи са: обща територия, общо минало и култура, общ език и най-главно необходимостта, даден народ да представлява економическа единица, економическа общност, да го свързват дълбоки економически интереси. По отношение на нейното развитие там се изтъкна, че нацията е рожба на новите времена, на капиталистическото развитие, че нейното развитие е неравномерно, че тоя процес продължава и че е погрешно да се търси поражданието на една нация непременно в 18—19—20-ти векове, когато се появява буйния разцвят да националната форма на общежитие и че тоя процес при утвърждазаието на империалистическата форма на капитализма е силно спъван от економически, политически и стратегически съображения на империалистическите сили.
На тая плоскост какво отношение може да се вземе към въпроса за македонската нация?
Как стои териториалният принцип по отношение на Македония? — По тоя въпрос спор няма. Общопризнато е, че Македония представлява една точно определена територия на Балканския полуостров още от антични времена. И най-върлите врагове на македонската нация не отричат и не могат да отрекат Македония като географско понятие. Властвующите такива само се стараеха да го изместят с името Южна-Сърбия или да го хвърлят в забвение, присъединявайки македонски територии към други области.
Разбира се, ние сме напълно съгласни, че на базата само на едно географско понятие не може да се роли и да вирее една нация. Сталин казва: само един от елементите, които съставляват нацията, ако липсва, не може да има налице нация. За да има нация трябва да са налице всички елементи. В случая ние искаме само да констатираме наличността на определена територия, върху която може да се роди и да вирее македонската нация.
* * *
Как стои втория въпрос, въпроса за езика? На тоя въпрос обикновено от шовинистите се отговаря, че македонския език е или български или сръбски. Че говорите в Македония нямат основата за един общ език, и са отделни наречия на българския или сръбския език.
45
На въпроса за еднаквостта на езика ний можем да отговорим, преди всичко, че тая еднаквост не пречи на гледището на теорията за нацията. Ний имаме многобройни примери да говорят две различни нации еднакъв език, например сръбска и хърватска нации, английска и американска, австрийска и немска и др. Не това е важно. Важното е, болшинството от народа в дадена страна да говори еднакъв език. А що се отнася до Македония, това безспорно е на лице.
Какъв е тоя език, български, сръбски, или македонски? — Безспорно, източните наречия са близки до българския език, северните до сръбските, но също така е безспорно, че централните и западните наречия се дълбоко различават и от българския и от сръбския език.
Може ли от всички тия наречия да се роди един език обединяващ всички македонци? — Безспорно, да. Че при формирането на другите нации различията в наречията са били още по-дълбоки. Различията в наречията на Прованс, Марсилската област и Парижката такава, на Бавария и Прусия, са такива, че те фактически не могат да се разберат. Процесът за формирането на общия литературен език е еднакъв за всички нации. Налагало се е наречието на оная област, която най-много се е издигнала стопански, а от там и политически.
Исторически се отреди за Македония тая роля да играе Вардарската ѝ част. И тя успешно играе тая роля.
Както всеки език, така и македонският, в началото изглежда малко чудноват. Развитието на езика е въпрос на дълга еволюция. В тая еволюция ще се подбират най-добрите и характерни думи от целия народ, ще се заимствува от другите народи, както са заимствували всички малки и закъснели в своето развитие народи.
Факт е днес, че македонският език се изгражда. На него вече се леят чудните песни на Венко Марковски, на Коста Рацин и др. Той се прояви и се утвърди в най-висшата форма на човешката реч — лириката. Превеждат се научни съчинения. Изработена е граматика. Тая година за пръв път македончетата ще се учат на четмо и писмо на македонски език. Пиеси се дават на македонски език с голям успех.
* * *
Имат ли македонците, като македонци, някаква историческа общност и своя собствена култура?
На тоя въпрос по инерция на буржоазното развитие и възпитание обикновено се отговаря: какво царство и господарство, какви царе и патриарси са имали в миналото македонците?
В статията от миналия брой аз изтъкнах, позовавайки се на Сталина, че тия царства и господарства в феодалните времена не са никакъв признак и аргумент за това, което днес се нарича нация. И не на тая плоскост трябва да се постави въпросът при неговото разглеждане. Научната, марксическата постановка е: народните маси в Македония през течение на вековете имат ли някакви общи преживелици, общи тегла, общи борби, въобще някаква обща съдба, която да ги сближава, да ги прави единни, която да се е отразила върху тяхната култура, бит и нрави?
Тая страничка от историята е малко изследвана и един ден сигурно би дала доста материал. Но и сега още има крупни факти, които очевидно се налагат и не би могъл никой да отрече. Те са:
46
В историята има двама братя Св. Св. Кирил и Методи, които са дали азбуката на славяните и първия мощен тласък на тяхната култура. Верно е, че те принадлежат на всички славяни, а не само на македонците. Но, случайно ли е, че те са се появили в средата на македонските славяни, че те са израстнали в тяхната среда, са се просмукали с техните нрави и са си послужили с техния говор? Случайно ли е, че огнището на неговите многобройни ученици, начело със св. Климент, е била Македония? Не, това не е случайност и ясно говори за обществения живот на народните маси през онова време в Македония.
2. Водили ли са народните маси в Македония борби против господството и експлоатацията на византийските и българските феодали, макар и под ръководството на някои местни феодали? Да, водили са. Въздигането на цар Самуила е резултат на подкрепата на народните маси, които са му дали, във връзка с стремежа си да се отърват от потисничеството и експлоатацията на българските феодали, обединени в свое царство. Борбите на Самуила против Византия, безспорно, имат същата социална база. Тия борби говорят за общите страдания, за общата участ на народните маси в Македония, коите без всяко съмнение, са се отразили в тяхната психика.
3. В Македония се е развило едно социално движение, което както в никоя друга страна, е обхванало народните маси. Това е богомилското движение. То се е развивало и господствувало, не с десетилетия, а със столетия. Тоя протест срещу социалните неправди над народните маси, под религиозна форма, е свързан с кървави борби. Много се е писало за богомилството. Но защо се е родило и развило то в Македония и как се е отразило в живота на македонските славяни, върху тоя въпрос никой не е обърнал внимание. А за темата, която е предмет на разглеждане, това е най-крупния, най-важния въпрос, който трябва да се проучи основно от македонския историк и който сигурно ще даде обилен материал по въпроса.
4. Разглеждайки на тая плоскост въпроса, противниците на македонската нация, обикновено се спират на един аргумент, който считат за съкрушителен. Той е, че през време на борбите на българите против гръцката патриаршия за своя самостоятелна черква, македонците също са взели участие. То е отчасти верно. Отчасти, казвам, защото на някои места в Македония тая борба бе под знака на католицизма (Кукушко, Ен. Вардарско, Гевгелийско). а в други, под знака на протестантизма (Разложко). Отчасти казвам още и за туй, защото тая верска борба не беше ясно и дълбоко свързана през онова време с националния въпрос. Основното, което движеше масите, бе да се отърват от покварата и експлоатацията на гръцките владици. И още едно трето обстоятелство. Тая верска борба в Македония не се свързва тесно, както и България, с борбата за политическо освобождение и създаване на своя държава. Напротив: борбата за политическо освобождение и създаване на своя държава, се рязко разграничи от тая на българския народ и нещо повече: рязко се противопостави на всички балкански държави. В резултат на туй, македонският народ от 60 години се рязко разграничи от всички останали балкански народи, начерта своя славна история, пълна с подвизи и въстания, почувствува се и се наложи като отделен, като македонски народ. Тая страница от борбите на македонския народ за създаване на своя държава е по-важна, отколкото за всеки друг народ, гледана
47
през призмата на националното развитие, защото борбите в нея са преди всичко борби против домогванията на балк. държави да обсебят чисто македонското дело.
Нима тия 60 годишни самостоятелни македонски борби, даже ако само те бяха, не са достатъчни да обусловят историческата общност, като необходим елемент в македонската нация?
Да, но казват противниците, това са политически борби, а не национални. А ний, казваме: това са борби на македонците за македонска държава и в основата на тия борби, моторът на тия борби, са македонските славяни. А Ленин казва: нацията и държавата са две неща неразривно свързани. Тия борби, поради това, за македонска държава, съдържаха в себе си зародиша, който се разви и не можеше да не се развие, в македонска нация. В нашата теза се съдържа логиката в развитието на живота на народните маси, а в тезата на противниците се съдържа дипломацията на завоевателите.
Тая теза на народните маси в Македония я разбраха, я възприеха и я направиха своя политика днес и народните маси в балканските страни, след като смазаха завоевателите и се наредиха под знамето на своите демократични водачи: Тито, Димитров, Захариадис. Особено е благодарен македонският народ на маршал Тито, който най-добре го разбра и най-добре и рязко постави в живота македонския въпрос.
* * *
Изтъкнахме и в тая статия и в предишната, в бр. 9—10 на списанието, че от всички елементи, които съставляват нацията, най-важния, цимента, който споява в една здрава връзка всички останали, без чието появяване и до неговото появяване другите елементи са в пасивно състояние, това е економическия елемент, който прави от даден народ една економическа общност.
Как стои тоя въпрос на македонска почва, представлява ли македонското стопанство една економическа общност, има ли своя определена физиономия, създава ли се на тая почва една стабилна връзка между отделните македонци?
Македонската земя и македонския труд са се проявявали и се проявяват главно в няколко земеделски артикули, които служат за индустриални цели. На тая база през 18 и 19 векове се е развила цветуща търговия с център Велес, Банско, Битоля, Солун, Кавала. Това развитие неминуемо водело към пораждане на индустрия за преработка на тия материали и развитието на пътните съобщения, които да свържат отделните стопански части в едно стопанско цяло.
В това отношение безспорно стъпки има. Една значителна тютюнова индустрия бе се оформила в Македония още и турско. Бяха почнали да никнат маслодайни и брашнени фабрики от голям мащаб. Създадоха се три железопътни линии, които свързаха северна, западна и източна Македония с главното пристанище Солун. Но безспорно е също така, че нито индустрията, ните пътните съобщения вземаха нуждния за стопанството размер. Главната линия на стопанския живот си оставаше износът на суровите материали чрез Солун към чуждите страни. Това се дължеше на общата слабост на Турция и зависимостта на цялото нейно стопанство от чуждите индустриални страни. Се дължеше на феодалното господство в Турция.
48
В следвоенна Македония картината е: в стопанството на Пиринска Македония господствува и дава физиономия производството на дървен материал и тютюн. Във Вардарска Македония основните отрасли на производствата са: тютюн, мак. ориз, скотовъдство. В Егейска Македония: тютюн, памук, пашкули.
За цялата македонска земя значи основните продукти са: тютюна, мака, памука, пашкули, дървен материал, скотовъдство и огромни подземни богатства, които са разкрити и неразработени и достатъчно, реки.
Но и в следвоенна Македония стопанското развитие е задушвано. Затуй и днес нейния стопански лик е тъй блед и мършав. И в нея няма нито крачка за разработването на нейните богатства. А явно е, че там би могло да цъвтат няколко вида индустрии, на базата на суровите материали, които ражда македонската земя и която индустрия в последствие би прошарила Македония с пътна мрежа и би оформила на здрави основи македонската економическа общност.
Защо не е станало това до сега? — Защото владетелите ѝ са се чувствували несигурни, временни гости и гледали само временно, каквото могат да използуват и още, защото разделението на Македония на три части е пречило да стане това. Защото, владетелите се страхували да влагат своите капитали там и са гледали да използуват суровите материали за своята индустрия, за своята търговия и се получавало едно отношение, каквото имат империалистите към колониите.
Затуй пък и македонският народ се е борил и се е стремял към създаване на свои държава. Затуй за македонската държава е една жизнена проблема да обедини цяла Македония под своята стряха. Тя разбира своите стопански задачи, правилно ги поставя и с ентусиазъм се е впуснала да ги разрешава. Тя насърдчава скотовъдството в северната планинска част на Македония и го свързва още от сега със съответните индустрии: килимарска и такава за млечни произведения. Трасират нови пътища, градят язовири за двигателна енергия, първото условие за реализиране индустриалните планове; създават се планове за използуване подземните богатства. И за реализиране на всички тия планове за въздигане македонското стопанство, което да служи за благоденствието на македонския народ, македонската държава е щедро подпомогната от федеративното правителство на Народна Република Югославия. И това е основното ново, основното демократично, гранитната база за нормалното национално развитие в последната.
* * *
Мнозина правят капитал от късното явяване на македонската нация на историческата сцена, за да я отричат. Има хора и от ляво и от дясно, които търсят корените на македонската нация в далечното минало, за да я приемат или отрекат. Това са хора, които догматично разглеждат нещата и не могат да ги видят в тяхното развитие. За тях оформяването на нациите е включено в тесните рамки от епохата на ренесанса. След тая епоха те затварят капиите и не дават виза на никаква нация да се появи на историческата сцена. Погледът се замъглява в голяма степен и от обстоятелството, че мнозина подхождат към тоя въпрос с буржоазния метод, а други, които са много повече, защото са повлияни от империалистичните и дълги внушения на завоевателната политика не балканските
49
държави, които имали всичкия интерес да създават съответната психика, за да проведат успешно тая своя завоевателна политика.
Разбира се, те не са прави. Процесът на формирането на нациите, първичният тласък на който се даде от ренесанса и Френската революция, продължава с тая разлика, че тоя тласък вече не се дава от хода на буржоазната революция, а от тая на пролетариата.
Късното появяване на балканската обществена сцена на македонската нация е обяснимо и естествено. Впрочем, също така е погрешно да се смята, че това оформяване става изведнаж, като изневиделица. Такива работи в света не стават. Такива работи се наричат чудеса, а чудеса въобще в света не стават. Преди да стане видим от всички буйния пламък на македонската нация, той е бил предшествуван от доста видими и невидими пламъчета. Такива пламъчета са били лозарите, Мисирков, македонската студентска група в Петербург, владиката Теодосий и пр. и пр.
Но защо късно става оформяването на тоя процес, сравнително същия процес на другите балкански народи?
1. Защото националното оформяване на Балканите е вървяло от периферията към центъра, а Македония е самия център в тях;
2. Балканските държави, управлявани от разни монарси и реакционни клики около тях, по политически, стопански и стратегически съображения, систематически и упорито са пречили и са спъвали това развитие.
Тая тенденция, съдържаща се в живота и развитието на македонския народ, за да вземе надмощие и да се наложи, безусловно необходимо беше да попадне на благоприятна балканска почва. А това значи, нуждно бе да се яват нови обществени сили, които да сразят и да смъкнат от обществената сцена в балканските държави факторите на завоевателната политика.
Това именно стана в Югославия под водачеството на маршал Тито и в България под водачеството на Георги Димитров. Тоя грамаден исторически факт осветли македонската нация и я направи видима за цял свят, освен за ония, които не могат да видят, защото не им се иска да видят.