6. Величието на Гоце
(По случай тържественото пренасяне костите му в столицата на Народна Република Македония)
Васил Ивановски
На 8 септември имахме едно изключително важно историческо събитие — пренасяне костите на великия Гоце в неговата собствена родина, за чиято свобода той се бори и умря. Гоце Делчев е най-крупната фигура в македонското освободително движение, пръв между първоапостолите на нашата македонска революция, главният организатор и вдъхновител на борбите на нашия македонски народ.
Роден от бедно еснавско семейство и израстнал в средата на ония, които под ударите на чуждестранната капиталистическа конкуренция масово западаха, губеха своите дюкяни и се пауперизираха, Гоце потърси и откри причината на това в „режима на капитулациите” на полуколониалната и прогнила турска империя. В националното робство под турците той видя всичкото нещастие и на селяните, които изнемогваха от
40
експлоатацията на беговете. И същото това робство той видя и нещастието на целия македонски народ. Пропит от нежните чувства на състрадание на майка си към страдащите и унаследил мъжеството и прямотата на баща си, Гоце още в Солунската гимназия проявява качества на подрастващ народен борец и когато в София попада между група млади социалисти, той веднага се свързва с тях и жадно поглъща, чете всякаква революционна, в това число и марксическа литература, за което е бил изключен от военното училище, преди още да оформи своя социалистически мироглед.
По това време се беше вече свикал в Солун първия учредителен конгрес на ВМРО. Гоце научава за неговите решения и е в тревога. Уставът, който беше приел конгресът, придаваше на създалата се организация български характер и поставяше автономията на Македония като етап за нейното присъединение към княжество България.
Македонският народ беше поставен да се бори за своето национално освобождение при много по-тежки условия, отколкото сръбския, гръцкия и българския народи. Тези последните имаха единствен, наистина тогава по-силен, но единствен неприятел — империята на турските султани и бегове. Нашият по-малък народ трябваше да се бори за независимост не само против турската тирания, той бе принуден едновременно да отстоява своята индивидуалност, да брани самостоятелността на своето национално движение и срещу натиска на три млади, силно агресивни капиталистически и монархически държавици на Балканите. Известна е борбата на вътрешната македонска революционна организация срещу чуждите пропаганди в Македония, срещу въоражените чети, които идваха от София, от Атина и от Белград да печелят сфери на влияние в Македония и да делят македонския народ на българофили, сърбомани и гъркомани. Особено силен е бил натискът в това отношение от София, където Фердинанд беше създал специален орган (Върховния комитет) с задача да подчини на неговата воля македонското движение.
Начело на борбата против върховизма и чуждите пропаганди, борба от която зависеше бъдещето на македонския народ, застана оня, чиито кости се пренесоха сега в Македония. Трябваше преди всичко да се запази македонският характер на движението и неговата цел — създаването на македонска суверенна държава. Затуй Гоце още с появата му на македонското революционно поприще решително се обяви против първоначалния текст на устава на ВМРО и подкрепен от Петър Попарсов, Гйорче Петров, Даме Груев и Пере Тошев, във втория конгрес определи автономията на Македония като цел за създаване на македонска държава, а не като етап за нейното заробване от друга държава. Изменен бе и член 2 от устава, в който по-рано се казваше, че организацията е съставена само от български елементи, като при новата му редакция членове на органзацията могат да бъдат „всички македонци", които приемат устава и се борят за освобождението на своята родина Македония.
Това е велика заслуга на Делчев, за която признателният македонски народ така високо тачи своя най-голям син на времето. Без това, без оная упорита и героична борба, която води нашият народ начело с Делчев против върховизма за запазване самостоятелността на македонското освободително движение, без тия революционни традиции и борбата за независимост, не би било възможно оформлението на македонците като
41
нация, не би било възможно създаването сега на Народна Република Македония.
Но величието на Гоце не се състои само в това. Като всички велики патриоти, които се борят за истинска свобода и напредък на своя народ, Гоце свързваше проблема за национална свобода с тоя за социална правда. Една само гола политическа свобода не грее. Народът трябва да се нахрани и облече и човешки да живее. „Аз се боря — казваше Гоце — не за освобождението на македонската земя, но за освобождението на македонския народ".
Колко различно звучи това от обстракцията на буржоазните националисти и фашисти за национална „свобода" въобще. Колко по-ярък става смисъла на тия думи на Гоце пред високопарните речи и „поезии" на Ванчо Михайловите кречетала, които знаеха само реките и планините македонски да възпяват, а замълчаваха нуждите и страданията на народа, неговия стремеж към действително освобождение.
Гоце Делчев беше истински народен водач, изразител на народните тежнения и стремежи. Отзивчив към болките на народа, искрен и пламенен проповедник на народната свобода, решителен враг на деспотизма и на всякакво робство, Гоце спечели обаянието на целия македонски народ, което най-много способствуваше за силата и влиянието на организацията, чийто ръководител беше той. Благодарение на него, главно и преди всичко на него, ВМРО от строго конспиративна организация с малки и слаби комитети в няколко само градове в Македония, в скоро време разраства в мощна, всенародна, преди всичко селска организация и със своята дисциплина, със своите собствени революционни закони стана държава в държавата. Ленин, най- великият от великите революционери, каквито света помни, сочеше Делчевата ВМРО като образен на дисциплинирана и масова революционна организация.
Създателят и вдъхновителят на такава една организация не можеше да бъде тесногръд националист и още по-малко шовинист. На злобните джуджета не е дадено да вършат велики дела. „Аз не мразя щурците като народ, — казваше той — аз се боря срещу неговата господарска система на управление”.
Той смяло приемаше в организацията, в нейните чети и в народната милиция и турци, и власи, и албанци, които бяха готови да се борят за свободата на Македония. Той пръв с това постави основите на братството и единството между македонския народ и малцинствата в Македония, което (братство и единство) се затвърди през годините на новото робство под великосърбите, великобългарите и мегаломаните гърци, мина през огъня на народо-освободителната борба 1941—44 год. против немските, италианските и българските окупатори и получи пълен разцвет при свободната народна република Македония.
Гоце Делчев виждаше съперничествата между големите капиталистически държави, които използуваха слабостта на турската империя, или както я наричаха, „болния човек", за да се настанят на Балканите и ги превърнат в своя средиземноморска база. Особено опасни бяха тогава аспирациите на Австро-Унгарската империя на юг, което заплашваше Македония с най-лошото, както се изразяваше Делчев, а именно с нейната подялба. Гоце Делчев предпочиташе да остане Македония единна в пределите на слабата турска империя, отколкото да бъде поделена между нови завоеватели, което щеше да разкъса силите на македонския
42
народ и да затрудни борбата му за освобождение. В защита на Македония от такава една подялба, в защита на Балканите от превръщането им в колония на европейските империалисти, Гоце прегърна старата и спасителна идея на Светозар Маркович, на Каравелов и Ботев, на Димитър Благоев за Балканска федерации. Силите на империализма, обаче, взеха връх пред още слабите тогава сили на демокрацията и братството между балканските народи и животът оправда напълно опасенията на Гоце.
Македонският народ дълго след разпокъсването на Македония между балканските марионетки на големите империалистически държави не можеше да събере силите си, за да води ефикасна борба за своето освобождение. И сега, след победата на демокрацията на Балканите, две години след създаването на народна република Македония като равноправен член на Югославската федерация, когато македонското население в Пиринския край при ОФ България се ползува със свободата да работи за обединението със своите братя оттатък границата, Егейска Македония още страда под властта на един ужасен монархо-фашистки режим в Гърция.
Но Гоце, тоя якобинец на македонска, както и на балканска почва, подобно на Светозар Маркович и Ботев, надхвърли тесните рамки на националната свобода и излезе в широкия друм на космополитизма, на общочовешката идея. „Аз разбирал света единствено като поле за културно съревнование между народите”. В тия знаменити думи е изразено най-голямото величие на Гоце Делчев.
Тогава, преди 50 години, тия думи звучеха като утопия. „Позволено е на великите хора да се увличат по такива неосъществими идеи” — с благоговейно снизхождение казваха еснафите. Но ние виждаме днес тия идеи осъществени в Съюза на съветските социалистически републики, виждаме ги осъществени в федеративна народна република Югославия, виждаме ги в неудържимия стремеж на всички свободолюбиви и демократични народи да живеят в мир и братство помежду си. В името на тези идеи народите днес се борят против силите на реакцията, които раздухват наново шовинизма и се опитват да подпалват нови войни. В името на същите тези идеи народите в колониалните и зависими страни се дигат против империализма за своето освобождение.
Нашия народ не е вече между поробените. В по голямата си част той е свободен. Той си има своя собствена държава в общата федерация на югославските народи и живее в нея като равен с равни, национално свободен и щастлив. Делото, за което се бори и умря Гоце, бе завършено от неговите наследници, под ръководството на славния водач на всички югославски народи — великия ТИТО. Но македонският народ дълбоко тачи революционните традиции от миналото, нашите първоборци за свобода и между тях на първо място — Гоце Делчев. За туй той поиска да прибере костите му при себе си, в народната република Македония. Там, където сега са погребани костите на първоапостола на македонската революция, македонският народ издигна паметник в негова чест и паметника гледа на юг към родния град на Гоце, към Егейска Македония, която още чака своето освобождение и обединението си със свободните братя в федерална народна република Македония.