5. Народна република България
Отношение на живущите в България македонци
Юрдан Анастасов
На 8 септември 1946 г. българският народ с единодушие, непознато досега в политическата история на България, се произнесе за народна република. Монархията, която му донесе толкова злини и нещастия, биде отречена безусловно. Това бе крупна победа на българските демократични и прогресивни сили над монархо-фашизма и реакцията.
Все пак победата от 8 септември т. г. съставлява само стъпка напред по набелязания от 9-то септемврийското въстание път към затвърдяването на основите на народна република България и към нейното доизграждане. Решителната стъпка в тази насока ще съставлява изработването на новата Конституция, която ще даде съдържанието на Републиката и ще открие пътя към нейното по-нататъшно прогресивно развитие.
Проектът за новата Конституция, изработен от Националния комитет на Отечествения фронт, е вече обнародван, за да се даде възможност на всички български граждани да се изкажат по него. Изказванията на гражданите, които са от значение, ще се имат предвид от Великото Народно Събрание. Понеже проекто-конституцията чертае новото държавно устройство на възродена България, тук ще изложим основните линии на този проект.
На първо място проекто-конституцията утвърждава властта на народа. До деветосептемврийското въстание носители на властта бяха дворецът и камарилата около него — разните спекулантски, хищнически и крупно-капиталистически групи, свързани с немския империализъм. След въстанието властта бе изтръгната от тия тъмни сили и мина в ръцете на народа. Проекто-конституцията санкционира този исторически факт. Съгласно проекта, властта не само произхожда от народа, но тя и му принадлежи. Народът е единствен носител на властта и я осъществява чрез своите представителни органи, каквито са общинските, околийските, областните народни съвети и Народното събрание.
На второ място проекто-конституцията установява върховенството на Народното Събрание. Единствен орган на върховната власт е само Народното Събрание. То е представител на народния суверинитет.
Според Търновската конституция, и законодателната, и изпълнителната, и съдебната власт принадлежеше на монархията. Цялата тази власт сега минава в ръцете на Народното Събрание. Законодателната
36
власт принадлежи само на него. То избира и уволнява председателя на Министерския съвет и пред него са отговорни министрите. То избира, съвместно с представители на околийските и областни народни съвети, Председателя на Републиката. По този начин Председателят на Републиката става служител на народа, а не некоронован монарх, както е в други републики. Съгласно проекта Народното Събрание избира председателите на Върховния касционен съд и на Върховния административен съд, както и Главния прокурор на Републиката. Народни представители влизат и във Върховния съдебен съвет, който ще назначава и уволнява съдиите. Правораздаването се демократизира и чрез привличането в него на народни съдии и съдебни заседатели.
Съгласно Търновската конституция, царят бе върховен началник на всички военни сили в страната, както в мирно, така и във военно време. Опрен на тази власт, царят можеше да прави преврати, да погазва конституцията и да сваля и качва правителства. Според проектоконституцията, войската се намира под върховното ръководство и надзор на Министерския съвет и с това се установява нейният народно демократичен характер.
Това върховенство на Народното Събрание, прокарано в проекто-конституцията, изразява тенденцията на народната демокрация и на прогресивното развитие в днешно време. То е възприето и в последния проект на френската конституция, в полза на който на 13 т. м. се изказа чрез допитване френският народ.
Трета основна черта в проекто-конституцията съставлява изискването народните избраници — от общинските съветници до народните представители, да се отчитат за своята дейност пред избирателите. Представители, които изменят на програмата, в името на която им е дадено доверие и изобщо изменят на народните интереси, могат да бъдат отзовани предсрочно от своите избиратели. С това се отнема възможносттта на народните представители и на другите избраници, безнаказано да своеволничат и да си играят с интересите на народа, както обикновено ставаше по-рано. Това право на избирателите да отзовават всеки момент своите изменили избраници съдържа елементите на една истинска демокрация. С него народът упражнява действителен контрол над тези, които е изпратил да коват съдбините му.
На четвърто място проекто-конституцията отразява онези социално-економически изменения, които настъпиха след деветосептемврийското въстание.
На пръв план тук стои въпросът за собствеността. Собствеността може да принадлежи на държавата, общините, кооперациите или на частни лица. Особено място, обаче, се дава на държавната и обществена собственост и дейност. Държавна собственост са всички подземни и надземни богатства, както и железопътните и въздушни съобщения, речното и морско корабоплаване, пощите, телеграфите, телефоните и радиото. Държавата направлява вътрешната и външна търговия. Държавата чрез общ стопански план поставя в хармония помежду им държавния, кооперативния и частния стопански сектор, с оглед на обществения интерес и повдигането на народното благосъстояние. На кооперациите ще се даде силен тласък. Що се отнася до частната собственост и частния почин в стопанството, те също се признават. Нещо повече, частната собственост придобита чрез труд и спестовност, ще се
37
ползува с особена закрила. Земята вече не може да бъде измъквана от ръцете на тези, които я обработват, за да минава в ония, които я превръщат в средство за експлоатация и за получаване на ренти. Принципът : „земята на тези, които я обработват" се превръща в конституционен принцип. Поставяйки под особена закрила собствеността, придобита чрез труд и спестовност, проекто-конституцията отнема правото на такава частна собственост, която е във вреда на обществения интерес или се упражнява по начин, увреждащ сигурността, свободата, съществуванието или собствеността на другите. От особено значение е постановлението, по силата на което се забраняват частните монополни организации, като картели, тръстове и др. подобни които са най-ярките представители на грабителския и спекулантски капитал.
На пето място проекто-конституцията определя основните права на гражданите, които дават възможност на народните маси да се издигат до степен на активни участници в държавното, стопанско и културно строителство на страната. Основното право, което проектът осигурява, е правото на труд. Трудът се въздига в основен обществено-стопански фактор. Държавата осигурява правото на труд на всеки гражданин с заплащане в зависимост от количеството и качеството на извършената работа, чрез обществени работи, пенсии и помощи в случай на безработица. Едновременно с правото на труд на гражданите се осигурява правото на почивка. Това право се осигурява чрез съкращаване на работния ден, чрез даване на платен отпуск и чрез създаване на широка мрежа от почивни домове, клубове и др. Гражданите имат право също така на пенсии и помощ за в случай на болест, инвалидност и старост и това право се осъществява чрез обществените осигуровки и достъпна медицинска помощ. Проекто-конституцията разширява по-нататък до максимум правата и свободите на народа и дава гаранция за тяхната неотменимост.
На последно място трябва да се отбележи обстоятелството, че проекто-конституцията, узаконявайки завоеванията на деветосептемврийското въстание, не спира дотам новото развитие на страната, а дава възможност чрез правото на Народното Събрание да изменява конституцията, да се върви напред към все по-голямо прогресивно развитие.
Това са основните линии легнали в проекто конституцията. Тези нейни особености коренно я отличават от Търновската конституция и я характеризират като напълно народно-демократична, с дебело подчертан социален отенък.
*
Какво е отношението на живущите в България македонци към кобургската монархия и към народна република България? Думата е не за върховистките среди, които винаги са били агенти на двореца и на българската реакция, а за демократичната част от емиграцията и населението в Пиринска Македония, която съставлява широката македонска маса в България.
Тази македонска маса не остана безучастна в народното допитване от 8 септември т. г. Напротив, тя взе най-активно участие през цялото време на кампанията по допитването и застана на страната на българската демокрация. От всички области най-голям процент за народната република даде Пиринска Македония.
38
Защо ние, македонците, в България се изказахме против монархията и в полза на народната република?
Ние, македонците, по традиция, легнала в историята на нашето национал-революционно движение, сме републиканци. Още при слагане основите на Вътрешната македонска революционна организация, нашите първоапостоли Гоце Делчев, Гйорче Петров, Пере Тошев и др. се вдъхновяваха и ръководеха от идеите на Раковски, Каравелов, Ботев и Левски, които, както е известно, представляваха революционната партия. А тази партия беше републиканска.
Републиканската идея в македонското освободително движение намери израз в две исторически събития. Първото събитие е провъзгласяването през време на Илинденското въстание от 1903 г. на Крушовската република — първата република, след Панагюрската от 1876 г., на Балканския полуостров. И тази република бе народна, защото в нейното управление участвуваха представители на всички националности на пъстрия в национално отношение гр. Крушово. Второто събитие е създаването на днешната Народна република Македония, която е още по-прогресивна от Крушовската, защото тя е устроена не само на базата на братството между всички населяващи я народности, но и на базата на социалната правда и се опира на солидарността на цялото южно славянство.
Независимо от своя републикански дух, македонецът има особени основания да бъде против монархията и да я ненавижда от дъното на душата си. Защото кобургската монархия в продължение на половин столетие даде безброй доказателства, че е била против свободата на македонския народ и че на нея, в съдружие с другите монархически клики, се дължи разпокъсването на Македония и хвърлянето ѝ в ново робство.
Изкарването на сцената през 1891 г. на Върховния македонски комитет, който роди наемния и кървав македонски върховизм; нападението на гр Мелник, извършено на следващата 1895 г.; провокационното Джумайско „въстание” през 1902 г.; подготвяне почвата за преждевременното повдигане на Илинденското въстание; честите нахлувания на върховистки чети в Македония; дейността на конституционните клубове след Хуриета; магарешките атентати в надвечерието на Балканската война, всичко това съставлява наниз от дворцови провокации, подлости и престъпления, които имаха за задача да подронват устоите на вътрешното македонско революционно движение и да подготвят почвата за настъпилите по-късно завоевателни и дележнически войни.
След първата световна война кобургската монархия, в лицето на Бориса, отново впрегна на работа върховистките банди, с които си послужи за избиването на български работници и селяни и за обезглавяването на македонската левица сред емиграцията и в Пиринска Македония. От двореца излизаха наемниците, които преди войната убиха Яне Сандански, а след това повалиха Гйорче Петров, извършиха македонската септемврийска касапница през 1924 година и продължиха покъсно да избиват най-видните прогресивни македонски деятели. Дворецът и неговите фашистки правителства бяха, които през годините 1941—1944 изпращаха въоръжени банди да преследват приемниците на Гоце Делчев — македонските партизани.
39
Ето причините, които обусловиха отношението на демократичните сили сред македонската емиграция и населението в Пиринска Македония през време на народното допитване да се изправи като един човек срещу монархията и в защита на народната република.
Но македонските маси в България имат още едно от особена важност основание, за да държат за народната република и то именно за такава, каквато тя се проявява в нейната вътрешна и външна политика, под ръководството на Отечествения фронт.
Вътре в страната Отечественият фронт, нанасяйки удари над българските реакционни и фашистки сили, унищожава и остатъците от техния агент — върховизма. За кървавия и продажен върховизм вече няма място под небето на Народната република България.
В своята външна политика Отечественият фронт върви неуклонно по пътя на южно-славянската и общо-славянската солидарност. Тази солидарност е фактор за закрепването и преуспяването на нашата млада държава — Народна република Македония, в границите на федеративна народна република Югославия. При тази именно спасителна южно-славянска и общо-славянска солидарност се развиват благоприятно условията, които ще подготвят обединението на Пиринска Македония с възникналата вече македонска държава. Южно-славянската солидарност и южно-славянската демокрация ще открият вратите на балканското братство и на Съюза на всички балкански народни републики, в средата на които целокупният македонски народ ще намери своето пълно обединение в границите на македонския Пиемонт — Народна република Македония.
Тези са причините и основанията, поради които македонските маси в България безрезервно приобщиха своите усилия при произнасянето на смъртната присъда над монархията и застанаха и ще стоят здраво сплотени на страната на Народна република България, и то такава република, чийто облик се съдържа в проекто-конституцията, основните линии на която изтъкнахме в началото на статията ни.