Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 2, 1946

 

14. Съветския патриотизъм — извор на героичните подвизи на съветския народ

 

Александър Носачев

 

Патриотизмът е едно от най-дълбоките и благородни чувства на народа. Да обичаш родината си това значи да желаеш горещо да видиш в нея осъществяването на идеала на човечеството и да съдействуваш, доколкото това е по силите ти, за това.

 

Истинският патриотизъм, като частна проява на любов към цялото човечество, не може да съществува наред с умразата към другите народи.

 

Патриотизмът се заключава в спомените на народа за славното му минало и във верата му в светлото бъдаще. Истински патриот е този, който беззаветно се бори за най-доброто бъдаще на родината си.

 

Руският народ отдавна вече е носител на патриотичната идел. Това се обяснява с историческата му съдба. Борбата против татарското нашествие, която спаси културата и цивилизацията на Европа, поражението на германските „кучета-рицари", разгромът на армията на Наполеон през 1812 г., борбата против подтисничеството и беззаконието в царска Русия, приключена със създаването на Съветския Съюз — това са само отделни моменти от славното минало на руския народ, които пораждат законно чувство на национална гордост.

 

Победата на най-разумния и справедлив строй в Русия, ликвидацията на подтисничеството и експлоатацията, установяването на пълно национално равноправие — всичко това образува базата за разцвета на новия съветски патриотизъм. Силата на съветския патриотизъм се състои в това, че в основата си той няма расови или националистически предразсъдъци, а дълбоката преданост и верност на народа към неговата Съветска родина, братската дружба между всичките нации на Съветската страна.

 

В съветския патриотизъм се съчетават хармонично националните, традиции и общите жизнени интереси на народите в Съветския Съюз.

 

Съветският патриотизм не разединява, а обратно, сплотява всичките народности на съветската страна в единно братско семейство. Народите на СССР уважават правата и независимостта на народите от

 

 

78

 

чуждите страни и винаги проявяват готовност да живеят в мир и дружба със съседните държави. Горещият и животворен съветски патриотизм е извор на героичните подвизи на съветските хора. Историята на страните и народите не познава такава бурна проява на патриотизм, каквато се наблюдава в Съветска Русия.

 

През време на войната на Съветския народ за честта, свободата и независимостта на родината си далеч не единични бяха случаите, когато червеноармеец е закривал със собственото си тело отвора на вражеския бункер. Той умираше, но осигуряваше по такъв начин напредването на своето подделение. Под Москва 28 герои издържаха едноборство с около 50 вражески танка. При отбраната на Севастопол 5 съветски моряци се хвърлиха под вражеските танкове с гранати върху гърдите си. Истинските народни патриоти — съветските партизани, също водеха героична борба при невероятно трудни и опасни условия. Само в Белорусия действуваха повече от 240,000 партизани.

 

Какво друго, ако не съветският патриотизъм и великото чувство на дружба между народите, съедини в редовете на борците на ленинградския фронт татарина Кишас Гимадеев, с казака Саид Жиякишев, с башкиреца Исмаил Ситдиков, узбека Тешебой Адилов, грузинеца Джугадзе и арменеца Казарян.

 

Синовете на Кавказ и средна Азия, Украйна и Белорусия преминаха в общи редове дългия път от Сталинград до Берлин. Те извършиха не малко славни подвизи, като освобождаваха съветската си родина. Руският народ бе ръководната сила в този легендарен поход на народите от Съветския съюз против фашистка Германия.

 

Червената армии можа успешно да изпълни дълга си пред родината и да помогне на народите в Европа и Азия да се освободят от германското и японско робство благодарение на това, че цялата съветска страна я подържаше от към тила. Трудовите подвизи на съветските хора в тила, както и на войниците на фронта, имаха за основа горещия и животворен съветски патриотизъм.

 

В първия период на войната пред съветските хора изникна грандиозната задача — да се евакуира индустрията от заплашените райони. Съветските хора се справиха бляскаво с тази задача. Цехът на един от заводите, намиращ се близо до Днепър, с обща повърхнина 12.000 кв. м., бе демонтиран и прекаран в Урал за 10 дни. Заводът за стрелково въоръжение бе евакуиран от Москва в средата на октомври 1941 год. Инвентарът и материалите на този завод бяха натоварени върху 12 железопътни ешалона. В началото на ноември започна монтажът на завода на новото място, а към февруари 1842 год. той вече бе достигнал до предивоенната си производителност.

 

На четвъртата година от войната съветските заводи произвеждаха няколко пъти повече танкове, самолети, оръдия, минохвъргачки, бойни припаси, отколкото в началото на войната. Снабдяването на фронта с въоръжение и бойни припаси, въпреки временната окупация на по-големите и в економическо отношение важни райони на страната от германците неизменно растеше. Бе постигнато значително предимство в техническото снабдяване на Червената армия в сравнение с фашистката армия.

 

Вътрешните военни заеми на Съветската държава се покриваха с изключителна бързина. През пролетта 1942 год. военният заем, равен на сумата десет милиарда рубли, бе покрит в продължение на 10 дни с излишек

 

 

79

 

от 2 милиарда 860 милиона и 331.000 рубли. Пуснатата подписка през 1943 год. за втор военен заем от 12 милиарда рубли бе покрита със сумата от 20 милиарда 323 милиона рубли. Третият военен заем през 1944 год. на сума 25 милиарда рубли за една седмина бе покрит с излишек от 3 милиарда 64 милиона и 170.000 рубли.

 

Доброволните пожертвувания на гражданите за строителството на танкови колони, артилерийски батареи и авиационни ескадрили бяха давани с голям размах. Доброволното събиране на продоволствие, топли дрехи и обувки за Червената армия прие масов характер. Съветският народ сложи всичко каквото можа пред олтаря на отечеството си. Съветският строй, роден в истинска народна революция, направи гражданите си истински стопани на страната си. Именно това е основата на патриотизма на съветските хора.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]