Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 2, 1946

 

13. Езикът на най-старата славянска писменост

 

Д. Тончев

 

 

В произведенията на Кл. Охридски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и в тъй наречените „Панонски жития" (легенди) разказва се, че Константин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий са ревностни разпространители и защитници на Християнската култура и създатели на славянската писменост.

 

„Когато бяха езичници, славяните нямаха книги", заявява Черноризец Храбър, „но четяха и гадаеха с черти и резки". След като се покръстиха, принудени бяха да пишат славянската реч с гръцки и латински букви". Но нито едните, нито другите можели да предадат точно звуковете на славянската реч. Тогава милостивият Бог изпраща на славянския род Константина Философа, мъж праведен и истински, който заедно с брата си Методия създава славянската азбука и славянската писменост в 855 г.

 

Владеейки отлично гръцки и словянски език, светите солунски братя Кирил и Методий извършват превода на най-необходимите църковни книги

 

 

75

 

от гръцки на славянски език добросъвестно и с чудна вещина, проявявайки не само разбиране, но и усет за характерните звукови, видословни, синтетични и лексикални особености на славянската реч.

 

Чрез културния подвиг на славянските просветители, славянските народи скъсаха веригите на невежеството, вкусиха от културните блага на тогавашните образовани народи, издигнаха идеята за славянско братство и духовно единение и извоюваха правото да творят своя родна национална просвета и писменост. Чрез тоя подвиг, полагайки основите на най-старата славянска писменост, великите славянски просветители издигнаха езика на македонските славяни в общ литературен език за цялото славянство. На тоя език възниква чехо-моравска, словинска, хърватска, българската, руската и сръбската литература, която се развива под знака на Кирило-Методиевата книжовна традиция, отразявайки нейния дух, нейните идеи, стилните и езиковите ѝ особености. По тоя начин се създаде нова, трета култура — славянската, наред с латинската и византийската. Тая гениална, революционно-демократична идея — да се създаде славянска народна просвета и книжнина — станала ръководна мисъл в еволюцията на славянското национално съзнание, вдъхновяваше славянските народи в борбата им срещу робството, срещу престъпните асимилаторскю домогвалия на панелинизма и германския империализъм за свободно национално, политическо и културно развитие, за защита и запазване иг славянската национална индивидуалност.

 

Езикът, на който се създаде най-старата славянска писменост, е класически език за всички славянски народи, какъвто с гръцкият и латинският език за елино-романските народи. Тоя език стана предмет на всестранно и обстойно изследване и проучване през цялото развитие на славянската наука.

 

Значението му се определя от старинността на писмените паметници, които притежава. Нито един славянски език не е фиксиран писмено толкова рано, колкото Кирило методиевият. Руските литературни произведения, възникнали под непосредственото влияние на Кирилометодиевата книжнина, датуват не по-рано от II половина на 11 век. Сръбският език няма по-рано писмени произведения от 12 век.

 

Криейки в себе си най-старинни фонетични, морфологични, синтактични и лексикални особености, Кирилометодиевият език е най-ценното богатство, голям извор за изучване историята на всички славянски езици. Чрез него, безспорно, можем да добием по-ясна представа и за праславянския език. Защото много по-лесно бихме възстановили неговите звукови и видословни особености, ако изхождаме от Кирилометодиевите писмени паметници, които датуват от X век, отколкото ако използуваме литературни произведения, възникнали през по-късни векове. Свързвайки здраво всички славянски езици с индоевропейското езиково семейство, тоя език е допринесъл не малко и за развитието на общото сравнително езикознание.

 

Затова още в началото на славистиката бе подигнат въпросът за родината и народността на Кирилометодиевия език.

 

Видният чешки учен Иос. Добровски, основател на славянското езикознание, нарече езика на най-старата славянска писменост „Serbisch—bulgarisch—macedonisch " — „сръбско—българо—македонски", без да е запознат добре, с българските и македонските говори. Тая неопределеност при разграничението на южнославянските народи не можеше

 

 

76

 

да разреши правилно въпроса за националния произход на Кирилометодиевия език. Въпреки това Добровски твърди, че св. Кирил и Методий, родени в Солун, са познавали преди всичко езика на славяните, които живели във и около Солун. Това правилно схващане на Добровски не намери обаче, толкова много последователи и защитници, колкото другата теория — Панонската, която търси родината на Кирилометодиевия език в Панония княжеството на Коцелт. Това се дължи, безспорно, на големия авторитет, с който се ползуваха прочутите словински учени — езиковеди и — Копитар и Фр. Миклошич, които се домогваха да обосноват научно тая теория.

 

Ръководейки се преди всичко, от национално-патриотични съображения и сметки, Копитар твърди, че св. братя Кирил и Методий са превели църковните книги на панонски език, от който е произлязъл днешният словенски език. За да подкрепи своето мнение, той се позовава на историческия факт, че Панония тогава била неразделна част от епархията на славянските просветители. Освен това той открива в езика на Кирилометодиевите паметници латино-немски думи, влезли в текста на паметниците от езика на оня славянски народ, който е живял в близко съседство с немците. Такъв народ са били панонските, а не македонските славяни.

 

Особено се отличил в тая насока Фр. Миклошич, който упорито се стремеше в продължение на няколко десетки години да утвърди в науката Панонската теория главно чрез доводи езикови. За да отстрани очебийни противоречия в своята теория, юй бе принуден да приеме, че не само Кирилометодиевият език, но и днешният словенски, и днешният български език са произлезли от езика на някогашните славяни в Панония. Той дори допуска, че в 9 и 10 век днешните словенци са имали думи с носовки и със звуковите ставки шт и жд от праславянските tj и dj. В дадения случай Миклошич използува ония славянски думи, които са влезли в маджарския език, като: galamb (Кирилом. голѫбь), rend (рѧдъ), lanka, лѫка, pentek, пѧтъкъ, poront, прѫтъ, mostoha, маштехѧ, Pest, произнася се като pešt — Пешт — столицата на Унгария; Кирилом. пешть, rožda, .

 

Като подложи на строга критична преценка доказателствата на Панонската теория ,най-бележитият хърватски учен — академикът Ягич, изключителна даровита личност в историята на славяноведението, доказа, че думите с tj и dj в маджарски език не са словенски, а български (Вж. Ягич Arch. I, 448; Enstehungsgesch, 220). Защото в най-стария словенски писмен паметник от 11 век — тъй наречените фрайзингенски молитви, Кирилом. шт и жд се предават чрез с, д = к, г, наверно .същите к, г, които срещаме в македонските говори, от които са произлезли словенските č и ј”.

 

Разглеждайки въпроса за родината и народността на Кирилометодиевия език, проф. В. Цонев, най-добрия познавач на българския език, в своята книга „История на българския език", стр. 79, изтъкна пълната несъстоятелност на панонската теория, заявявайки: „В днешна Унгария през 9 век живели наистина словѣни с характерен признак шт—жд, защото инак едва ли бихме си обяснили онез славянски думи в Маджарския език, дето явно личи реченият признак; па и самото название на маджарската столица Pest — пешть; Туй показва, че тия словѣни, от които произлизат сегашните българи, едно време населявали не само България, Тракия и Македония, а и земите оттатък Дунава, т. е. Влашко, Богданско,

 

 

77

 

Седмиградско и Панония. Тъй си обясняваме и успешната проповедническа дейност на св. Кирила и Методия в тия далечни от днешна България земи".

 

Славистиката обаче неспирно напредваше и постепенно затвърдяваше своите научни позиции. Неуморни работници — вещи славянски учени — езиковедци откриха много старосл. писмени паметници и добросъвестно ги изследваха и проучваха. Предмет на всестранно сравнително изучване станаха всички славянски езици. Българската диалектология постигна големи успехи. Изследваха се и се изучваха грижливо и обстойно не само българските, но и македонските говори. Всичко това разкри по безспорен начин неразривната връзка, която съществува между езика на най-старата славянска писменост и македонските говори.

 

Чрез необорими исторически, особено езикови доказателства днес в славянската наука е установена истина че Кирило-Методиевият език произхожда от Македония и че той е живият говор на македонските славяни от Солун и Солунско от втората половина на 9 век.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]