Македонска мисъл

кн. 1-2, год. 2, 1946

 

1. Гоце Делчев  [*]

 

Академик Тодор Павлов

 

 

Има един интересен исторически факт, на който обикновено не се обръща нуждното внимание. Думата ми е за следното. Тримата велики демократи-революционери на Сърбия, България и Македония — Светозар Маркович, Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето си се оформиха и работиха не само като велики демократи-революционери и борци за националната свобода на своите народи, но също така в една или друга форма и степен като социалисти. Светозар Маркович в Сърбия се почита с основание, като родоначалник на сръбския социализъм, макар, разбира се, той да беше повече последовател на утопическия социализъм на Чернишевски, отколкото на Марксизма. Ботев в България с не помалко основание се почита както поради своя велик патриотизъм, така и за утопическия социализъм, а също и поради някои отделни елементи от диалектическо-материалистически характер в своите възгледи и с една дума като предтеча на научния социализъм у вас, чийто родоначалник по-късно след освобождението стана Димитър Благоев. Гоце Делчев пък, макар в зрялата си възраст да се оформи и прояви преди всичко и главно като велик стратег, тактик и организатор на македонското национално-революционно движение, не само на младини, като юнкер във военното училище, се прояви като социалист, поради което бе изключен от училището, но и до края на живота си остана тясно свързан с онези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и др., които съставляваха в македонското национал-революционно движение социалистическото му крило.

 

Този факт не е случаен, разбира се а се дължи на редица условия от обективен и субективен характер. Преди всичко, той се дължи на обстоятелството, че и трите тези страни на времето си страдаха, макар в разни форми и степени, не само от турската икономическо-феодална и политическа система и от терора на тогавашните отговорни и неотговорни фактори, но също и от собствените си чорбаджии и експлоататорски и предателски среди и елементи, от една страна, и от друга страна, както от конкуренцията и империализма на западноевропейските капиталистически страни, така и от методите на експлоатация на зараждащия се тогава у нас капитализъм, който от своя страна се яви на

 

 

*. Реч, произнесена на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София на тържественото събрание по случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония.

 

 

2

 

историческата сцена доста късно, та не можеше да се развива нормално в съответните форми и темпа.

 

При тези именно условия, без да говорим за честите войни на Турция, които струваха на балканските страни доста скъпо, и под идеологическото влияние на идеите на Великата френска революция и на онази от 1818 год., а също и на западните утопически социалисти, както и на руските велики демократи, народници и утопически социалисти, бедните и средни селски, занаятчийски и търговски маси и главно произхождащите от тях народна интелегенция в процеса на своята пролетаризация се революционизираха до такава степен, че въпросът за националното освободително движение в известна форма и степен прорастваше в социалистическо от утопически характер. Макар Светозар Маркович да живя и работи след освобождението на Сърбия, казаното важи в определена смисъл и за него. Още повече пък то важи за Гоце Делчев, чиято родна страна Македония трябваше след освобождението на България да продължи своите революционни усилия за национално освобождение и за освобождаване и създаване на Македонска държава, която, както Гоце не веднаж се бе изказвал, трябваше да бъде за македонците, както същевременно Балканите изцяло — за Балканските народи.

 

Невъзможно е в една къса реч като настоящата да се нарисува подробно тогавашното вътрешно и външно положение на Македония, но факт е, неоспорен до сега от никого, че в Македония не само не бяха изчезнали условията, за които по горе бе споменато, но нещо повече, те именно сега се бяха развили още по-ясно във всяко отношение, така щото в македонското национал-революционно движение се създаде и разви понататък онова крило, което имаше социалистически характер. И не е случайно, следователно, че именно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, И. Карев, Димо х. Димов и др. станаха най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното освобождение на своята страна и за създаването на една социална македонска република, която да влезе като органическа съставна част в федеративната Балканска република и в това си качество на престане да служи като ябълка на раздора между балканските държави и да стане мощно обединително звено между тях.

 

Няма да разглеждам сега въпросът, защо Гоце Делчев, след като на младини явно се бе определил като привърженик на социализма, покъсно се прояви предимно като велик стратег, тактик и организатор на македонската национална революция. Разглеждането на този въпрос би ни завело много далече. В случая за нас е по-важно следното:

 

Първо. Социалистическата школа, която Гоце Делчев мина на младини, не остана без известно влияние върху по-нататъшната му революцонна дейност. Това влияние се изрази преди всичко в обстоятелството, че той търсеше и намираше най-верните си сътрудници и приятели все пак, имено в средата на национал-революционни дейци, които ние нарекохме по-горе социалисти и които от началото и до края останаха смъртни противници на всеки шовинизъм, на всеки върховизъм, на всеки монархизъм, а по-късно след смърта на Гоце на фашизма.

 

Второ. Това влияние се оказа и факта, че имено у Делчев македонското национално революционно движение от началото и до края на революционната му дейност бе съчетано с важни социални проблеми и задачи, както в смисъл на радикално поставяне на въпроса за пълното

 

 

3

 

освобождаване на македонските селски маси от всички остатъци на турския феодализъм, т. с. преди всичко въпроса за земята, която трябва да принадлежи именно на трудещите се селяни, така и в смисъл на поставяне редица други социални проблеми, отнасящи се общо до трудещите се селски и градски маси, които проблеми в една или друга форма получаваха в идеологията и дейността на някои революционери социалистически характер, без обаче този техен социалистически характер да преминаваше и отричане или подценяване на демократическия национал-революционен характер на македонското движение. Доколкото пък по-късно някои от тия социалисти (говоря за тесните социалисти) стигнаха до определени сектански възгледи по македонския национален въпрос, тъкмо Гоце Делчев не може да бъде причислен към тях и не може, следователно, да бъде обвинен в левосектанство. Той допусна по-късно някои грешки от по-друго естество, за които ще стане дума по-долу, но общо взето се прояви още от начало и до края на своята дейност като един от най-последователните революционери, чието влияние се наложи и при формулирането на първоначалния устав на македонската вътрешна революционна организация.

 

Ето например, какво гласят първите членове от устава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация:

 

„Чл. ВМОРО има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извтюване политическа автономия на тия две области.

 

Чл. 2. Организацията се противопоставя на стремежите за дележи и за завоюване на тези области от коя и да е държава.

 

Чл. 3. За достигане на тая цел организацията се бори за премахване шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват населението в борбата му против общия враг; действува за внасянето революционен дух и съзнание у населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременно въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно възстание. Тя се грижи за културното и икономическо повдигане на организираното население и подпомага легалната му борба против турската власт.

 

 

В редица свои изказвания Делчев не веднаж бе подчертавал, че той и неговата организация се борят не срещу самите турски селски и градски експлоатирани маси, а само срещу властта и тиранията на султана, само срещу системата на експлоатация и потисничество над народните маси. В своята агитационна и организационна работа сред другите народностни малцинства в Македония Гоце Делчев не правеше разлика между македонци, куцо власи, турци и пр. Поради това, както отбелязва и Яворов в своите. „Хайдушки копнения", той бе просто боготворен не само от македонските, но и от другите народностни маси в страната. А това не бяха само думи от страна на Гоце и неговите съмишленици. Когато по време на Илинденското въстание се създаде първата национална и социална република в Крушево под председателството на национал-революционера и социалиста Никола Карев, тя не само в писмените си документи, но и в самите си дела подчерта тези именно схващания на вожда на македонската национална революция Гоце Делчев.

 

И ето, тъкмо тези разбирания и прояви на Гоце ни дават сега определено основание да го смятаме за предтеча на по-късния Народно-освободителен

 

 

4

 

македонски фронт, който, под върховното водителство на великия син, учител и вожд на югославянските народи, легендарният Тито, най-сетне успя да реализира великата мечта на Гоце и на неговите сътрудници: създаването на свободна и суверенна Македонска държава, която именно свободно се самоопредели и влезе като неразделна федерална република в Титова федеративна Югославия. Не казвам, разбира се основател, а именно предтеча. Но нима това е малка заслуга? Нима това не е истинска слава и гордост както за самия Гоце, така и за целия, вече свободен македонски народ?

 

С тези си именно разбирания за характера и значението на Македонското национално революционно движение, Гоце Делчев се прояви и наложи като негов велик стратег, тактик и организатор.

 

За Гоце като стратег тук трябва да се отбележи преди всичко, че именно той най-последователно и неотстъпно се бори както против турската феодална икономическа и политическа тирания и господство, така и против великобългарския и всички видове и степени върховизъм и особено против всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно движение за своята реакционна, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на германската империалистическа политика на „дранг нах остен" и го противопостави на руския и на другите славянски народи. В това отношение заслугите на Гоце са наистина исторически и запазват своето значение за пас и до ден днешен. Гоце, без никога да се бе отказвал по принцип от всяка помощ от вън, недвусмислено и не веднаж бе се обявявал срещу илюзиите за освобождаването на Македония чрез външна намяса, било от страна на съседните балкански държави, било от страна на някои велики европейски империалистически сили. Твърдо, последователно, неотстъпно той стоеше на гледището, че освобождението на Македония и ли Балканите от всяко феодално или империалистическо влияние, е дело на самия македонски и всички балкански народи. А по специално за освобождението на Македония тон смяташе, бидейки дълбоко убеден в това, че нейното освобождение може да дойде само по пътя на сериозното подготвяне и провеждане на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и организиране той посвети всичките си сили, като най-сетне сложи геройски и своята прекрасна глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.

 

Но като си бе поставил тази велика стратегическа, национална и социална задача, Гоце, в качеството си на тактик и организатор, се прояви като първокласен реалист. Известно е, че именно Гоце, а заедно с него и Никола Карев и други, се обявиха против решението на вътрешните и външните върховисти, начело с Гарванов и Борис Сарафов, за въстание. Той и други някои членове на ЦК на ВМРО свикаха в София специално заседание, на което солунското решение от януари 1903 г. бе отменено, защото, според тях, въстанието и политически и военно още не беше достатъчно подготвено. В последствие обаче върховистите, при непростимото „попустителство" на Даме Груев, решиха окончателно на конгреса в Смилево въпроса за провеждането и датата ш. Илинденското въстание, което, както това е всеизвестно днес, въпреки нечувания героизъм на революционните македонски маси, начело на които застанаха и другари на Гоце, като напр. Никола Карев и др., претърпя тежко поражение. Българският монархизъм и върховизъм се

 

 

5

 

опитаха да използуват именно това негово поражение, за да оплетат своята реакционно-монархическо-върховистка кошница, а сам Гоце, както казах вече, загина геройски още преди въстанието. Има, разбира се, редица сериозни основания да се предполага, че неговото загиване не беше случайно, а бе дело на гнусно върховистко предателство, макар последното да беше извършено по-специално за четата на войводата Гущанов, към която чета обаче по това време се беше присъединил и сам Гоце.

 

Като тактик Гоце Делчев се отличаваше също и със своето сериозно отношение към въпроса не само на въоръжената, но и за идейно психологическата подготовка на народните маси.

 

Той не веднаж не по един повод бе заявявал и подчертавал, че за да бъде въстанието успешно, народните маси трябва да бъдат достатъчно идейно и психологически подготвени, та да знаят за какво ще се. борят и да могат да издържат тежката и съдбоносна борба докрай. Разбира се, той никога не изпадна в просветителско опортюнистическо разбиране на революционната просвета и не схващаше просветната революционна работа като нещо откъснато от общото положение и задачи на страната и на революционното движение.

 

За да подготви всестранно народната революция и за да осигури военно-техническите, политическите и просветно-идейните ѝ предпоставки, Гоце проведе една титанична организационна дейност, която може да се равни само на оная на Левски. Той неспирно обикаляше всички революционни окръзи и комитети, учеше, даваше нужните директиви, съдеше, ентусиазираше, вдъхновяваше, създаваше революционни кадри, участвуваше дори в техническото изготвяне на бомби и в пренасянето на оръжие и т. н. С тази си организационна дейност той събуждаше любов, ентусиазъм и готовност за борба и жертви в революционните народни маси, а у противниците си вселяваше истински страх и трепет, поради което те кръвно го ненавиждаха и не веднаж правиха опити да го унищожат физически.

 

А за постигането на всички тези успехи не малко му помагаше и неговото лично обаяние като патриот, хуманист и революционен учител и вожд. Гоце беше наистина една обаятелна фигура, дотолкова, че с пълно основание нашият поет Яворов в своята биография на Гоце, го нарича на едно място „хайдушко божество”. Имаше нещо наистина неотразимо обаятелно в този македонски „хайдутин революционер" и то, не само в неговия морален и идеен, но дори и в неговия физически облик. Прекрасно сложен, с чудно хубави черни очи, гъвкав, съобразителен, с неизчерпаема физическа и духовна енергия, с чудно, отзоваващо се на всяко народно страдание и болка сърце — той беше наистина личност, каквато рядко се среща в историята на народите. Не мога сега да си спомня, кога и при какви обстоятелства съм го виждал и дали това е станало в Македония или тук в София, но в моите детски спомени незаличимо се е запазил образът му, в сравнение с който неговият портрет, който виждаме тук, наистина не дава дори и приблизителна идея за великото, неизразимото очарование, което лъхаше от тоя дивен човек, станал една от най-прекрасните легенди на македонския народ. За него именно шумят привечер тайнствено и с неизразимо очарование вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове, както това с голямо поетично

 

 

6

 

майсторство ми е предал в една от песните си най-големият съвременен поет на Македония — Венко Марковски:

 

Горо ле, стрео айдушка,

горо ле, майко юнашка,

зощо ле горо, зашуми

кога ни ветре не дувна?

 

Дал ми те юнак наминал

со стара всрна дружина?

Дал ми те некой проколна

за вековечни времиня.

 

Ил ми те нещо изплаши,

изплаши памет помами?

Горо ле, не трай — просбори,

тежка ми рана отвори.

 

„Нито ме юнак намина,

со стара верна дружина,

нито ме некой проколна

за вековечни времиня.

 

нито ме нещо изплаши,

изплаши памет помами,

туку ме куршум прониза,

туку ми Делчев загина.

 

Силна ме треши трешница,

лута ме стаса неволя

затова така зашумив

у тая доба никоя!"

 

А кой от нас не знае дивната народна песен за годежа на Гоце и Македония?

 

Каков се облак зададе

от долу — от Македония. . .

 

Не било облак, продължава песента народна, а била дружината на „Гоце войвода", който пада в боя и по тоя начин символично „се сгодява" с „тая пуста Македония".

 

Такива грандиозни поетически образи в народната и в индивидуалната поезия са възможни само за герои, които народите са облекли в ореола на легендарност, защото са влезли дълбоко в съзнанието и подсъзнанието на самите народни маси.

 

Гоце наистина стана велика народна легенда, каквато за българския народ са Караджата, Левски и Ботев. И затова именно неговото мощно революционно и духовно влияние не отслабна ни най-малко с течение на десетилетията, а даже, тъкмо обратно, все повече и повече нарастваше и нараства.

 

Но тъкмо защото това е така, ще добавим веднага тук, ние, ако искаме да бъдем наистина негови достойни почитатели и ученици, не

 

 

7

 

може и не трябва да отминем с мълчание даже и при тържествени чествувания на неговата памет, както е днешният случай, някои негови слабости и грешки, от който македонските поколения са длъжни да почерпят нужната поука, за да може да се осъществи последователно, до край именно Гоцевата мечта за освобождението и за всестранното преуспяване и величие на македонския героичен и във всяко отношение прекрасен народ.

 

Като оставям настрана някои грешки от чисто организационно естество, в последствие отчетени от самия Гоце, ще се спря тук само на две негови грешки, от които първата има чисто тактически характер.

 

Думата ми е за това, че тъкмо пред Илинденското въстание, за което Гоце и Гьорче Петров смятаха, че не беше достатъчно политически и военно подготвено, те и двамата, в пълно противоречие с това свое мнение за преждевременността на Илинденското въстание, дадоха нареждане да зачестят атентатите и четническите акции в страната, като сам Гоце извърши с четата си известния атентат върху моста и тунела при Ангиста. Той, разбира се, бързо съзна своята грешка, но се оказа късно: сам той и Гьорче Петров с това свое нареждане наляха масло в огъня и ускориха въстанието, насрочено от вътрешните и външните върховисти.

 

Втората грешка, много по-важна, се състои в това, че Гоце, който със цялата си революционна дейност и разбирания фактически допринесе извънредно много за оформяването и развитието на македонското национално (македонско-славянско, не българско и не сръбско) съзнание, все пак не намери възможност да се занимае с този извънредно важен въпрос и да му даде онова решение, което историята бе подготвила още преди освобождението на България, а след нейното освобождение го завърши върху основата на редица географски, икономически, политическо-революционни, културни и др. условия. Разбира се, на Гоце бяха известни напр. възгледите и дейността на Теодосий Скопски, на Партений Зографски, на Петър п. Арсов и „лозарите", на Гьорче Петров, на Мисирков и др., но въпреки това той по този извънредно важен въпрос не взе определено решение. А това не можеше да не се отрази върху цялата негова политическа, тактическа и организационна национал-революционна дейност.

 

Нам обаче не е позволено да бъдем несправедливи към паметта на великия македонски син и затова тук именно, все пак, сме длъжни да отбележим, че Гоце в едно свое писмо бе писал: „Така ли няма кой да напише поне една книга на македонски?" Това възклицание на Гоце показва, че. ако той бе останал жив, не би останал в никой случаи равнодушен към факта, че днес в Македония има маса книги и не само поетични и публицистични, писани именно на македонски език, който вече се оформи в значителна степен и все повече се дооформява и усъвършенствува именно като нов литературен македонски език. Лириката на Рацин, на Неделковски и особено на Венко Марковски и на редица още талантливи македонски поети, прекрасните списания и много още други работи, излизащи с нарастващо темпо, великолепните драматически произведения, играни е огромен успех от Скопския народен театър, от чието майсторство и ние тук, в столицата на братска България, имахме недавна случай да се възхитим, и то не само от играта на артистите му, но и от кръшния и звучен македонски език — всичко това

 

 

8

 

е неопровержимо доказателство, че пожеланието на Гоце вече е исторически факт, който с никакви увъртания и с никакви провокационни подметания и интриги на нашите великобългарски реакционери, искащи да върнат колелото на историята назад, не може да бъде нито отречен, нито умаловажен или подценен.

 

Но, както казах по-горе и ще повторя пак, въпреки всичко това Гоце със самата си революционна дейност и особено с непримиримата си борба против великобългарските, великосръбските и др. попълзновения за сметка на македонския народ и революцията допринесе извънредно много именно за онова решение на този въпрос, което вече историята безапелационно му даде и което логически допълни и завърши самите революционни македонско-освободителни възгледи и дейност на Гоце.

 

И тъкмо защото това стана и тъкмо защото македонският народ в последната си епична борба против фашисткото иго се оказа този път не сам, а имаше редица мощни и верни приятели и съюзници: мощното югославянско народно освободително движение, начело със славната Югославянска комунистическа партия и легендарния ѝ вожд — организаторът на победата над фашизма — Йосиф Броз Тито; отечественофронтовското движение и по-късно отечественофронтовския режим в България, начело с НК на ОФ и с БРП (к) и нейният, също така легендарен учител и вожд — учител и вожд и на целия български народ — Георги Димитров; народно демократическите движения и техните вождове и другите славянски и демократически странни особено и на първо място великия СССР с неговата славна комунистическа партия, с непобедимата му Червена армия и с най-великия за всички времена политически и военен вожд, стратег и организатор — генералисимус Сталин; тъкмо поради всичко това, а също и поради новите вътрешни нарастнали сили в самата Македония, с нейното славно народно освободително движение, начело с Македонската комунистическа партия и водачите им Д. Влахов и Лазар Колишевски — тъкмо поради всичко това новият Македонски Илинден се увенча с пълен успех и в резултат ние имаме сега нова, свободна, суверенна, национално обособена и независима стопански, политически, национално и културно мощно преуспяваща Македония като органическа федерална съставна част от Титова Федеративна Югославия.

 

Смело трябва да се каже и да се подчертае именно сега, че ако вторият Илинден завърши така бляскаво, неговата генерална репетиция от 1933 г., организирана от Гоце и съратниците му (въпреки хитруванията и лукавите сметки на вътрешните и външните върховисти с прибързаното насрочване на въстанието) бе и ще остане и сама по себе си, и е съзнанието на македонския и на всички балкански народи именно като едно от условията за победоносното привършване на втория Илинден — 11 октомври 1941 год., завършил на Илинден 1944 год. с историческото заседание на АСНОМ в монастиря Пчиня, дето бе създадена новата Македонска Федерална република, суверенно самоопределила се като органическа съставна част от федеративна Титова Югославия.

 

Тази именно историческа заслуга на Гоце и на неговите съратници, въпреки някои техни грешки и недостатъци, които ние сега отчитаме само за да не ги повтаряме, е достатъчна, за да остане името на Гоце едно от най-любимите имена за македонския народ и за да бъде обкръжен неговият образ с неувехваемия ореол на славата и любовта народна.

 

 

9

 

А всичко това ни дава пълното право да твърдим, че Гоце е още жив между нас и че безсмъртният му дух продължава да бъде на вярна стража, зорко бдящ за по-нататъшната съдба на своята любима страна и народ. Никаква кал, никакви интриги, никакви клевети и провокации на нашите и други шовинисти и реакционери не ще успеят да помрачат негозата слава и да угасят великата любов, която храни към своя легендарен син македонският, вече свободен и крачещ с гигантски стъпки напред народ.

 

Гаранцията за това са:

 

Преди всичко мощното народофронтско движение и власт на Тигова федеративна Югославия и нейният велик маршал, учител и вожд на всички югославянски народи — Йосиф Броз Тито;

 

Мощното отечественофронтовско движение и власт на народно републиканска България и нейният учител и вожд, основателят, вдъхновителят и организаторът на нейните победи — Георги Димитров;

 

Мощните народофронтовски движения в останалите славянски и други демократически страни и техните славни вождове и учители, начело с великия СССР и неговият безпределно обичан от всички демократични народи и движения, мъдър, гениален и ненадминат в цялата човешка история учител, вожд и генералисимус — Йосиф Сталин!

 

И ето, днес ние сме се събрали тук, в сърдцето на отечественофронтовска София, за да почетем паметта на великия македонски син и неговото историческо революционно, национално, социално и културно дело.

 

При нас са дошли негови верни ученици, народнофронтовски борци за свободата на Македония и творци на новата ѝ национална и общочовешка култура, за да вземат костите на своя национален учител, вожд и герой и да ги пренесат в Скопие — Столицата на нова, свободна вече, федерална Македония.

 

Нито имам възможност, нито имам оторизация по този случай да правя някакви особени изявления или декларации от чисто политическо естество. Но все пак, струва ми се, имам и правото, и дълга да кажа именно тук следното:

 

Този акт — акта на пренасянето костите на Гоце Делчев от нова, свободна. отечественофронтовска София в новата столица на Македонската свободна държава — има, смело ще кажа, велико историческо символично значение, още повече, че костите ще минат в своя предвиден маршрут и през Пиринска Македония.

 

Тържественото и искрено изпращане на свещенните кости на Гоце, което нова ОФ България устройва, както това се вижда и от настоящето събрание, е също така един велик исторически символичен акт, който показва, че нещата и в самата Македония, и в цяла Югославия, и тук, в ОФ България, вече коренно са изменени и то в смисъл преди всичко и главно на довършване до неговия логически край историческото дело на Гоце Делчев и на всички тогавашни и по сетнешни негови ученици и съратници.

 

Македония може да бъде, трябва да бъде и ще бъде най-сетне обединена в своите естествени исторически гриници. А така обединена, мощна, свободна, суверенна и във всяко отношение преуспяваща, тя наистина ще бъде мощно обединително звено между балканските славянски и останалите демократически народи — славна историческа роля,

 

 

10

 

която ѝ бе предначертана на времето именно от нейния безсмъртен син Гоце Делчев.

 

Като се покланям от името на отечественофронтовска народно-републиканска България пред свещените кости на легендарния син на Македония и като изказвам дълбокото си убеждение, че този исторически символичен акт ще послужи за още по-голямото, още по-пълното, още по-решителното сближение и дружба между българския народ и народите на братска Титова Югославия и по-специално македонския народ, извиквам:

 

Да живее бойната и ненарушима дружба между всички славянски и свободолюбиви народи, начело с великия СССР и с руския народ нашият и на всички славянски народи освободител, учител и покровител!

 

Да живее бойната ненарушима дружба между южните славяни!

 

Да живее федеративна Титова Югославия!

 

Да живее отечественофронтовска народно-републиканска България!

 

Да живее свободна, суверенна, народно-републиканска и във всяко отношение преуспяваща федерална Македония — осъществения блян на безсмъртния и легендарен неин син—предтечата на Народния македонски фронт — Гоце Делчев!

 

[Next]

[Back to Index]