9. НЯКОЛКО НЕИЗВЕСТНИ ИКОНОПИСЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ
Асен Василиев
- Апостол Зограф
- Теодосий Зограф
- Георги, иконописец от Струмица
- Антоний монах
- Данаил Щиплията
Твърде мъчно е да се проследи един иконописец или резбар, живял макар не отдавна — през миналия век да се узнае неговата художническа дейност и да се посочат изцяло неговите произведения. От това произлиза и друга мъчнотия, че изобщо за нашите иконописци не така лесно може да се направи пълна характеризация въз основа на цялостното разглеждане на творбите им. Тяхните произведения са пръснати по различни църкви, в най-различни краища по села и градове. Това е една от най-главните причини да нямаме до сега в нашата литература нито един художник иконописец или резбар, даден в пълния му облик. Друга причина е обстоятелството, че не всички майстори и не на всички свои произведения са се подписвали. Независимо от горното много от тяхните творби са и унищожени. Налага ни се за един голям брой иконописци да съдим само по една тяхна икона, а това пречи да се види тяхния художнически вид. Редки са случаите, когато по стечение на щастливи обстоятелства от един автор са запазени по няколко произведения в някоя църква. Има и случаи, когато са запазени и повече творби, по те са пръснати на много места и голям труд и мъчнотии са пречката те да се сгрупират за обстойно проучване.
Това важи и за майсторите иконописци и резбари от Македония. Тези неспирно пътуващи люде са усеяли със своите художествени произведения целия Старопланински полуостров. Тяхните икони и резби се намират както из най-притулените малки църкви, така и в най-голямите манастири и градски църкви. Мнозина от тези майсторя ще останат за винаги прикрити за окото и на най-опитния и прозорлив историк на живописта.
Ние тук ще дадем сведения за някои неизвестни иконописци от Македония, чиито произведения можахме да видим. Те са живяли и работили през XIX век. Като изключение, ще посочим един знаменит майстор, на когото попаднахме, Апостол Зограф, живял през XVII и XVIII век.
159
Апостол Зограф
В Велешката църква „Св. Възнесение" („св. Спас") е запазена една икона, представляваща образа на св. Никола (обр. 1). Размерите на иконата са 52 х 82 см. В долния ѝ край се чете следния надпис :
Обр. 1. Икона на св. Никола от Апостол Зограф.
Тази икона е забележителна преди всичко, освен с датировката (1707 г.), но и с това, че тя носи подписа на автора ѝ. Подписи на иконописци от началото на XVIII век е твърде рядко явление и затова подписани икони от това време представляват особен интерес. Апостол Зограф е един от малцината зографи, които са имали обичая да се подписват. Нам този иконописец не ни е известен от други негови произведения.
Съдейки от тази негова икона, ние мислим, че Апостол Зограф е бил опитен и добре школуван майстор, типичен представител
160
на македонската иконописна школа. Без да може да се посочи неговото родно место, той остава връзката между по-старите македоски иконописни школи и добре изразеното изкуство на по-късните майстори, преди всичко, на мияците, през втората половина на XVIII и през целия XIX век.
Иконата на Апостол Зограф по изпълнение е отзвук от традициите на византийската иконография. Пресилената употреба на орнаменти в цялостното изпълнение на иконата придава на последната твърде китен вид. Силното чувство на художника към стилизиране на растителни форми стига до там, че той им дава преднина по отношение на самата фигура на светеца. Снагата на седналия св. Никола е изгубена в архиерейските му одежди, които са приравнени в плоскост с конструкцията на трона. В последния също така са загубени плановете на неговите части. Разглежданата икона е типичен пример, в който ясно се вижда онази смесица от антични орнаментни елементи, подложени на преобразявано по вкуса на византийски приоми и на по-късни стилни схващания от времето на Възраждането. Нека споменем само за акантовия лист, който твърде добре подхожда на бароковата линия и е използуван от Апостол Зограф в много разновидности. В един случай той го представя в плавната баракова спирална линя, в други умело го завива в формата на розета, а на места използува само отделни негови листя. Освен това художникът е имал и друг богат материал от стилизирани форми, които е използувал спорел случая, групирал ги е подходящо и е създавал художествено единстло от тях. Достатъчно е да се погледне украсата на стола и да се съпостави с орнаментацията на одеждите на светеца.
Неизбежната употреба на злато в тази род живопис, достигнала техническо съвършенство, спомага извънредно сполучлизо за нейната представителност. От друга страна златото е незаменим контраст за останалите обикновени цветове. Тук тази противоположност на злато с багрила е съвършено уравновесена и в разглежданата икона достига до пълна хармония.
От общата композиция на трона и фигурата на светеца се отделя само главата, която също така е силно стилизирана и внушително стои върху златни нимб. Цялостният вид на иконата излъчва очарованието на първостепена художествена творба. Тя ще остане на предно место в македонската иконография.
Теодосий Зограф
В църквата „Св. Богородица" в с. Ново-село, при гр. Щип, е запазена една твърде оригинална и ценна картина, (обр. 2) Тя е особено интересна по съдържание и се пази като реликва в църквата. Върху нея е запазен и крайно любопитен надпис, така че тя представлява смесица от живопис и езиково богатство. От надписа научаваме името на майстора—художник, подтика му да създаде творбата, както и времето когато е рисувана. Художникат се е наричал Теодосий от Велес, а картината е рисувана през 1813 година.
Общия вид на тази творба, чувството с което е рисувана, голямата родителска обич, които е вдъхновила художника да предаде
161
съкровени бащински чувства, учудват и днес зрителя. Всичко това придобива още по-голяма стойност, като се вземе предвид и времето когато е създадена тази картина. Тя по съдържание е предимно битова, но в нея е вложен и личен религиозен облик, създаден от самия автор.
На платно, с размери 73 х 63 см., Теодосий е разгънал пред зрителя цяла история от собствения си живот, колкото трогателна.
Обр. 2. Картина от Теодосий Зограф.
толкоз и поучителна. В изписаната от него сцена вземат участие самият Теодосий, като баща, жена му, сина му, един цар и Богородица. Самата картина е посветена на погледната и подарена на църквата в с. Ново-село.
Преди да направим описание на самата картина, нека да дадем надписа към нея; той има следния текст:
162
От този надпис се уяснява и самото съдържание на картината. Макар че са нанесени върху нея известни повреди, това не речи да се видят художествените ѝ качества и вложената идея. Действието се развива пред една църква. Между две от колоните на църквата е нарисувана една икона с образа на св. Богородица с детето. В ляво на картината се е представил самия Теодосий, облечен в бяло кожуше. поръбено с тъмно кафяви кожи и блядо-охрова антерия, украсена с тъмно охрови черти, която достига до ходилата му. Той е с дълги коси. Изразът на лицето му е приятен, благ. Главата си е обърнал в дясни към жена си, а с ръцете си сочи една сцена, представена във вид на картина, окачена на стената на църквата. Там е представен един цар, потъващ в морето. Надъ него на бял фон, в облаци, е нарисувана Богородица, която спасява царя. До Теодосий е застанала жена му. Тя смирено слуша неговия съвет. Облечена е в сая с убито червен цвят. с бяли черти, а отгоре носи кафяв кожух. Главата ѝ е забрадена с бяла кърпа. Пред краката на Теодосия и жена му е нарисувано болното дете-пеленаче. От другата страна на картината е изобразено, същото дете, но оздравяло и порастнало — на 15 години — „возраст 15 лѣтъ". То е облечено празднично — в дълъг до ходилата кожух. В ръцете си юношата държи свитък хартия, на която е написано: „и принесе образъ свидѣтелства."
Чувствата, които са подтикнали Теодосия да нарисува тази картина, не са представени само чрез идеята, а са отразени просто и внушително и в нейното изпълнение. Преди всичко, тя се налага с своя особено благороден тон и майсторски съгласувани убити, но изискани цветове. В тях като че ли е «материализирана" онази молитственост и топла благодарност от спасяване на рожбата му. Теодосий е бил крайно фин художник, добър рисувач, добър композитор. Той притежава и много силен усет към линията —сигурна, спокойна, изящна. Към това нека прибавим и качеството му психологически и с голяма вещина да предаде и израза на лицгта. Съчетанието на тези сложни задачи, необходими за всеки добър майстор, ние виждаме отразени в творбата на един неизвестен творец, потулен от времето, още през 1813 година, да предаде едно свое откровение, без да е мислил за величието на името си, а е чувствувал нравствен дълг да подбуди съвременниците си към вярата, на която той е бил предан.
Независимо от горното, ние научаваме от надписа на картината и някои подробности. Старата Новоселска църква е съществувала през 1813 година, в която е рисувал Теодосий (новата църква „Св. Богородица” — една от най-монументалните църкви в Македония е изградена на местото на старата, в която е работил Теодосий, през 1850 г.). Освен това от етнографско гледище нарисуваните
163
фигури представляват значителен интерес — от тях съдим за старото велешко облекло, а надписът ни дава и езиков материал,
Георги, иконописец от Струмица
Все по това време работи и друг майстор, голям художник, от когото са запазени малко творби, но изящни по изпълнение. Това е иконописецът Георги от Струмица, така както той е оставил името си. Работил е в началото на XIX век. Веднага трябва да се подчертае, че произведенията на този отдавна забравен художник могат да се посочат като рядко изключение за иконографията на Македония от това време.
В Берковската църква „Св. Архангел Михаил" са запазени престолното Разпятие с фигурите на Богородица и Йоана и изображението на св. Ноя, на северната олтарна врата, които датират от времето на изграждането на църквата — 1818 година. (Над входната врата надписът гласи: „ѿ рождество же Христово, аѿнı лета 1818"). Едновременно с този надпис над олтарната врата е запазен и друг възпоменателен надпис, от който научаваме и името на иконописеца. Текста на надписа е следния:
Поставен на централно място този надпис уяснява, че първоначалната украса на църквата е извършена от иконописеца Георги. По-късно повечето от неговите иконостасни икони са били прерисувани или заменени с нови. По този начин днес църквата е лишена от едно действително богатство на изобразителното изкуство.
От първото украсяване е запазено изображението на отец Ной (обр. 3). Светецът представен в полуръст, анфас, в зряла възраст, с дълга брада. На главата си е сложил чернено кепе-чалма. Дясната ръка е леко вдигната с китка обърната към зрителя, а в лявата държи кофчега. Другите изображения — Разпятието и фигурите на Богородица и Йоана са дадени в приетата форма и изрязани по контурите.
Тези макар и малко по брой запазени творби на Георги иконописеца дават напълно ясна представа за онова голямо техническо съвършенство, до което е стигнал този майстор и което го напълно отличава от всички други негови съвременици от предходниците му или от по-късни майстори. Той напълно владее и съвършено прилага онази стара западноевропейска техника, при която чрез лазиране на багрилата се получават прозрачни, дълбоки тонове, наситени с въздушност и чистота. Зрителното въздействие и на четирите творби е особено силно, а съзвучието на цветните съчетания остават незабравими впечатления. Независимо от това, че художникът е и голям рисуван и отлично разбира и предава формите,
164
неговите творби съдържат, преди всичко, онези лирични качества, присъщи на творбите на голямите майстори, които говорят направо на чувствата, и впечатленията от тях не напускат никога съзнанието на наблюдателя.
Обр. 3. Образ на Отец Ной от Георги Зограф.
Георги, иконописец от Струмица, ще остане един от завидните майстори на Македония. За съжаление, ние нямахме случай да попаднем и на други негови икони. Възможността да съществуват още някъде негови творби не е изключена. Налага се те да бъдат потърсени.
Антоний монах
Когато някой има удоволствието да посети село Собино, Вранско, той наистина, ще остане обаян от онова настроение, което изпълва
165
полумрака на старата църква, излъчено от вдъхновената ръка на неизвестния Антова монаха. Иконите, които той е завещал на поколенията, скрити от света в скромната селска църква, ще сочат винаги за онзи възвишен дух на художественото творчество, който издигна македонското изкуство на завидна висота.
В църквата „Успение Богородично" [1] са
запазени няколко икони от Антона монаха от Кичевския манастир. Те са св.
Спиридон, с надпис:
; на
северната олтарна врата — Арх. Михаил, с надпис:
; св.
Прохор Пчински; св. пр. Илия (70x107 см.) — на тази икона е подписа на
иконописеца:
(обр. 4);
св. Богородица с надпис:
; Успение
Богородично; Исус Христос — надписана:
; св. Йоан
Кръстител — надписана:
; св. Три
Светители; св. Никола; св. Димитър, с надпис:
; св.
Харалампи; св. Арх. Стефан — надписана:
.
Иконата на св. Илия, която даваме на обр. 4, може да бъде поставена на първо място между останалите икони, рисувани от Антония монаха. Тя е сложно композирана, като наред с главната сцена, изобразяваща св. Илия в огнената колесница, са представени и други десет малки сцени из живота на светеца. Сцените са рисувани в разнообразни по вид полета, обрамчени с баркови волути. В средата на иконата е представен Пророка, седнал в огнената колесница, теглена от четири крилати червени коне, стъпили в облаци. За да бъде дадена идеята за „огнена" колесница, художникът е обточил с пламъчета крайните контури на самата колесница и на колелета ѝ. Конете теглят в ляво и дясно, впрегнати в двата края на колата. Те са нарисувани по мащаб далече по-дребни от самата фигура на светеца. Тази несъразмерност и липса на логика се покрива напълно от идеята за величието на Пророка над всичко земно. Не само в този случай, но изобщо в иконографията, символиката се обуславя върху реалистични несъобразности, за да изтъкне свръх земните сили на строителите на църквата. Този похват в художественото тълкуване на религиозните сюжети е бил създаден с течение на вековете и традициите са били ревностно спазвани. В случая, при разглеждане на нашата икона, Антоний монах е възприел тези гледища и по отношение на темата, която третира — възшсдствието на Пророк Илия.
1. Над южната входна врата на църквата е запазен възпоменателния надпис с текст:
166
Обр. 4. Икона на Пророк Илия от Антоний монах.
Главното действуваще лице е Пророка. Той е представен анфас, за да бъде ясен и убедителен със своя образ за верващия. А за да бъде така обрисуван, налага се да се направи компромис при
167
художественото изграждане на композицията. Изобразяването на колесницата и на конете при реалистичното им представяне, за да отговарят на дадения насреща образ на светеца, трябва да бъдат нарисувани в рекурсив, конете да дойдат на преден план, а това значи да се жертвува човека, в случая Пророка, който ще остане на втори план. Ако ли пък конете и колата се нарисуват в профил, естествено е и светеца да бъде обърнат в профил. В такъв случай, той губи от своята представителност. При сблъскването на тези два композиционни принципи, във въображението на старите художници се е родила компромисната композиция и символичното представяне — лицето остава средището, а всичко останало е идея и условно допълнение. Реализмът отстъпва на илюзията.
Така разрешен този сюжет, завещан от миналото, Антоний монах взема на готово. Остава да се види силата на изпълнението му. В това отношение иконописецът е постигнал извънредно голям успех. Преди всичко, той се е проявил като голям стилист и художник с завидпо колористично чувство.
Нарисуваният пророк Илия се възнася в небесата — така — той е представен с. глава и поглед отвърнати от земния мир, той се е взрял в небитието, а с лявата си ръка спуска кожуха на пророк Елисея, без да го поглежда. Косите му силно стилизирани, буйно се развяват от вятъра на едри кичури. От цялата му фигура, без да е особено раздвижена, лъха мощ. Тя господствува над облаците и конете, които хвърчат нагоре и които художникът майсторски е стилизирал. Техните форми са надребнени, а това още повече подчертава едрата фигура на светеца. Но Антоний монах прави и друго. За да подчертае преднината на светеца, освен мащабните контрасти, той прилага и колористични различия, без обаче, това да бъде в ущърб на цветните хармонии — напротив, той с голямо майсторство и чувство изгражда колористичния ефект. След всичко това нека кажем, че той още веднаж подчертава преднината на главната сцена, като около нея нарежда малките сцени, представящи моменти от живота на светеца. При тази общност на множество композиции, Антоний монах е избегнал сухото им разграничение с обикновените римки от прави и плоски черти, като ги е заменил с ритмично повтарящи се спирали. Това той е извършил с изискан вкус и иконата е получила особено приятен вид от тази линейна ритмика.
За останалите икони на Антония може да се каже, че той навсякъде е вложил голямите си възможности на първостепенен майстор. Посочените качества в разгледаната икона се виждат и в другите негови творби. Някога, когато се пристъпи към пълния преглад на македонската иконография, произведенията на Антоний монах ще заемат едно от първите места.
Данаил Щиплията
Неговата дейност е отбелязана предимно из селищата на Западна България. Напуснал родния си град Щип неизвестно кога ние намираме този иконописец да се явява през 1862 година в гр.
168
Кюстендил. На иконата св. Константни и Елена в Кюстендилската църква „Св. Мина" четем:
Три години по-късно, той е в Чипровско, където е работил
по-продължително. В църквата „Св. Възнесение" в Чипровци е изрисувал всички
икони олтарни и апостолски и стенописите в църквата. Иконостасните икони са
Възнесение, св. Богородица (сега прерисувана), Исус Христос, (85 х 58 см.),
св. Иван Кръстител (обр. 5), св. Никова, Арх. Михаил и св. Стефан. На
последната надписа гласи:
, а на
иконата на Арх. Михаил, убиващ богатия, иконописец се е подписал:
.
Стенописите в църквата, рисувани пак от него (без да се е подписал на тях),
заемат само част от стените Изобразени са отделни фигури на светци в цял
ръст.
През 1868 година той е в с. Гаганица, Берковско и работи в тамошната църква „Св. Възнесение". Тази църква, твърде стара и интересна само по себеси, има хубаво надолтарно Разпятие с резби.
Обр. 5. Икона на св. Ив. Кръстител от Данаил Щиплията.
В долната част на кръста се чете:
От този надпис научаваме цялото име на иконописеца. Би могло да се допустне, съдейки от презимето Георги Аврамович, както и от собственото му име — Данаил, че разглеждания майстор произхожда от някой мияшки иконописен род и впоследствие преселен в гр. Щип.
Олтарните икони, които Данаил е нарисувал в тази църква са: св. Никола, св. Богородица, Исус Христос, Иван Кръстител, Възнесение,
169
Арх. Михаил и св. Илия. Отделно са иконите св. Георги и св. Димитър. Под олтарните икони на иконостаса той е нарисувал пет сцени от създаването на света — Адам и Ева и др.
През годините 1869—1870 Данаил работи в селата Мартиново (Чипровско) и Копиловци (Берковско). Върху иконите и на двете църкви в тези села той не се е подписал, обаче всички стилни и колоритни качества недвусмислено издават неговата ръка. В Копиловци иконите са св. Георги (59 х 88 см.), Иван Кръстител и св. Димитър. В същата църква той е оставил и множество стенописи по тавана и стените. (Някои стари селяни още помнят иконописеца и разправят някои случаи от живота му).
Данаил Щиплията е бил и в Берковица, където в църквата „Св. Никола" намираме няколко негови икони, рисувани през 1872 година. Надписана е иконата на св. Спирдон:
(111 х 73 см.). Другите негови икони в същата църква са на св. Тома (59 х 111 см.), Св. пр. Илия и св. Иван Рилски.
Данаил Щиплията е много добър рисувач и стилист. В всяко отношение при изпълнение на иконите си той се придържа към характерния стил на иконописта от XIX век. Неговият дар на художник е подпомогнат и от голямата техническа подготовка, която той използува с завидно умение. Той предпочита сигурни и наситени цветове, а това придава на творбите му убедителен и приятен вид. В стенописите той е доста повлиян от някои пови, за онова време, композиционни разбирания, които твърде много се отличават от традиционните схващания на старите стенописци.
Според спомените на някои стари щипляни, Данаил се прибрал в родния си град около 1888–9 година, стар и изнемощял. Наскоро се и поминал на около седемдесет годишна възраст — „бил несретник, останал и без потомство".
* * *
С тези няколко кратки бележки съвсем не се изчерпва безкрайната вървулица от иконописни, откърмени от македонската земя. При случай ние ще посочим още мнозина тяхни събратя. Към това нека кажем, че могат да се прибавят и много по-голями или помалки родови групировки от иконописци, строители и резбари, които са създали неоценими творби на македонското изкуство.