7. КЪМ ПРАВИЛНО И ТРАЙНО РАЗРЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС
Анг. Томов
Какво важно място заема националният въпрос в живота на народите, ни показва най-ясно последната световна война, която бе организирана и водена в името на национални интереси и идеали.
Националният въпрос съществува като въпрос на отделните нации, но и като въпрос на национални отношения в дадена географска местност и в цялия свет. Тъй, ние говорим за национален въпрос на Балканите, в Европа, в света, изобщо.
В какво собствено се изразява националният въпрос? Какво е неговото отношение към общосоциалния въпрос. Какво е отношението на класовите борби към националните борби?
Докато не сме на ясно по тия въпроси, неможем да знаем, кое е правилното разрешение на националния въпрос, приближаваме ли се и доколко към такова едно разрешение.
Националният въпрос искуствено е твърде много замъглен, като е противопоставян на социалния въпрос. Не може да се разрешава правилно националния въпрос, ако това разрешение не означава и разрешение на социалния въпрос. И обратно, разрешението на социалния въпрос означава непременно и разрешение на националния въпрос — както това ясно изпъква в обществения живот на СССР.
Защо всичко това е така?
Отделна нация разрешава правнилно своя национален въпрос, когато обединява своите национални сили в национална държава, когато създава условия за истински благоденствие на народните маси, за тяхното стопанско, просветно, културно, политическо развитие; когато създава условия за процъфтяването на националната товрческа и борческа мощ и за успешното отстояване жизнените позиции на националното цяло в борбата за съществуване.
144
Като въпрос за междунационални отношения, националният въпрос бива разрешаван правилно, когато се създават условия за сигурност, преуспяване и всестранно развитие на близки нации и национални държави, чрез съгласуване на голямите тяхни жизнени интереси по пътя на демокрацията, взаимното зачитане, мирното съревнувание и взаимното подпомагане; обикновенно това означава трайно съюзяване или федериране. И тук основното нещо в правилното разрешение на нац. въпрос е благоденствието и преуспяването на народните трудови маси, от които нацията черпи своите жизнени, стопански, културни и борчески сили и средства.
Във всесветски рамки националният въпрос се разрешава правилно пак по пътя на осигуряване благоденствието на трудящите се маси във всички страни на света, чрез укрепване на световната демокрация, на разбирателство и сътрудничеството между всички народи и изграждането на единното общочовешко цяло като съюз или федерация на самоопределящи се, свободни и демократични нации.
Когато говорим за социален въпрос, ние имаме предвид на първо място отношенията на отделните индивиди, имаме предвид социалната правда от гледището на индивида; когато говорим за национален въпрос изобщо, имаме предвид отношенията между нациите в света. Но нацията не е нищо друго освен единство трудово, битово, културно на отделни индивиди; благоденствието, творческата и духовна мощ, свободата и щастието на отделният индивид се осъщестява чрез живота на националното цяло. От тук и неразривната връзка, а даже и пълно тождество между националния и социалния въпрос.
Еволюцията на живота води към правилното разрешение на националния въпрос, налагайки все по-настойчиво разрешението на голямия социален въпрос. За всички е очевидно бързото уякчаване на връзките между отделните народи и държави, връзки стопански, културни, политически, духовни; ние хората на новите времена почти чувствуваме, как чрез новите средства за съобщение и обмена на блага, светът става все повече „малък", как той се превръща в „жизнено пространство", необходимо не само за всяка една от голямите капиталистически държави, но и за всяка от напредналите малки държави. Всяко национално цяло по необходимост трябва да се пригажда към общочовешкото цяло, като полезен и необходим негов орган. В противен случай него очаква печалната участ на туко-що провалилте се голями фашистки държави. Светът действително се е превърнал и се превръща в единен обществен организъм, който бива спънат в своето развитие, когато някоя негова част страда или се развива в дисхармония с цялото, който се нуждае от хармоничното развитие, от съгласувано взаимно подпомагане на всички отделни негови съставки. Това се постига естествено по пътя на тържествуващата все повече световна демокрация, основана на социалната и междунационална правда. Опитите с Обществото на народите в миналото и сега почиват именно на тая основна и възрастваща необходимост от правда, демокрация и единства в световния стопански, културен и политически живот.
Всички народи в миналото не разрешиха правилно националния
145
въпрос. Всички те постигаха само едно непълно разрешение, повече или по-малко преходно и краткотрайно. След едно измамливо и привидно „национално величие" и могъщество, те се сгромолясваха безславно в бездната на пълната провала или на дълговековио бедствено състояние. Може ли да се смята, че и съвременните най-голями нации са разрешили задоволително своя национален въпрос, като се има предвид положението на трудовите маси у тях, общата несигурност, неизбежният милитаризъм, растящата опасност от световни конфликти, които заплашват не само отделните държави, но и цялата световна култура?
Правилното разрешение на националният въпрос, изобщо е от най-голяма важност за цялото човечество. Това е било великата мечта на най-издигнатите и най-благородните човеци от всички времена. Само тогава ще започне ерата на истинската човешка култура и истинска човечност, на свободата, братството, равенството между човеци и народи. Човекът и нацията ще добият такива възможности за разгъване на творчески и духовни сили, за подигнат, величав и прекрасен живот, за истинско щастие, за които възможности ние днес едва ли можем да имаме даже една слаба представа. Днешното мрачно, пълно с несигурност, с неправди и страдания състояние на световния обществен живот ще остане като един период на надживяно варварство, на ограничено съзнание и неразвита достатъчно морална мощ. От това надживяно минало ще сияе с блесъци на красота и величие само борбата на прогресивните и революционни сили за правда, свобода, напредък, братско единство между човеци и народи.
Но защо разрешаването на националния въпрос по неговия правилен и естествен път все пак среща такива голями препятствия и в най-ново време, когато тъй много се говори за правата на човека и нацията, за демокрация, за мир и общочовешки интереси?
Основна причина за всичко това е обстоятелството, че в разрешаването на националния въпрос решително влияние продължават да оказват не само ония обществени сили, които жизнено са заинтересовани от неговото основно и правилно разрешение по пътя на утвърдяване социалната и междунационална правда и световната демокрация, а и ония консервативни сили, които имат жизнен интерес да се противопоставят на едно такова разрешение и то в името на своите груби съсловни и класови интереси.
Самото естество на националния въпрос ни сочи, че за неговото правилно разрешение могат да съдействуват само действително прогресивните, действително борческите, опиращите се на широките народни маси и изразяващите тяхните интересни обществени сили. Историята напълно потвърдява това. Тя ни сочи много ясно, че експлотаторските, противонародните подтиснически слоеве и класи само са експлоатирали националния въпрос за провеждане на своята егоистична класова политика и доколкото те са пренебрегвали голямите интераси на трудовите маси и на нацията, осложнавали са и изостряли националния въпрос, водили са своята собствена нация към упадък и провала.
В западна Европа ние виждаме тъй нареченото трето съсловие
146
(оформяващата се капиталистическа класа) да се явява като носител на идеята за национална държава и национална култура. То наистина допринася твърде много в тая посока. Но това е периода, когато то, застанало начело на широките народни маси, се бори против феодализма за нов обществен строй, когато то играе една прогресивна и революционна роля. Тогава това съсловие говори от името на народа, то издига принципите за народовластие, за социална правда, за свобода, равенство и братство между човеци и народи, за самоопределение на нацията.
Но феодализмът веднъж ликвидиран, напълно или достатъчно от гледището на самата капиталистическа класа, веднъж последната застанала здраво начело на обществения живот и поела властта в своите ръце, тя се проявява все повече като класа експлоататорска и реакционна. В политиката на държавата почват да дават тон все повече привилегированите по положение, заможните, паразитните и консервативни обществени среди и фактори.
Феодалната държава и феодалната класа използуваха като най-мощно духовно средство за държане на масите в подчинение и за подържане на класовите привилегии религията и черковата. Реакционните слоеве и фактори в ново време не разчитат само на религията, намираща са вече в голям упадък; те имат за господство над масите и за парализиране на тяхния организиран отгор и друго ефикасно средство; това е именно националния въпрос; това е умелото използуване на националните чувства, тежения, идеали у народните маси. Националният въпрос се насочва не по линията на неговото правилно разрешение; той се противопоставя на социалния въпрос. Срещу идеала за общочовешка и социална правда, за истинско национално процъфтяване, реакционните обществени среди противопоставят един национален идеал, осъществим по пътя на подтисничеството на други нации и на собствените народни маси; те раздухват искуствено между националните вражди, издигат пред народа призрака на дебнящата външна опасност, прокламират високо нуждата от национално обединение около самата тяхна подтисническа и реакционна власт, за непрекъснато и чрезмерно засилване на тая власт и нейния военен и административен апарат, за непримирима и най-жестока борба срещу всички прогресивни сили, борящи се против тая власт. Тия реакционни сили развиват и насаждат сред народните маси една идеология за национално преуспяване и величие, означаващи преуспяване и величие не на народните маси, не на нацията в нейната цялост, а на нейните паразитни и подтисничсски слоеве и фактори.
Трябва да подчертаем, че колкото повече третото съсловие се оформяваше като експлотаторска и подтисническа класа по отношение на широките народни маси, толкова то придобиваше възможности да оказва влияние над тях. Тия възможности се обуславяха както от възрастването на економическата мощ на това съсловие, така и от придобитата опитност в провеждането на класовата негова политика. Управлението на държавата се превърна в най-финно искуство и то в искуство за използуваме преди всичко националните чувства и тежнения на народните маси за една класова
147
политика, която е в разряз с истинските интереси на тия маси, с истинските интереси на нацията. Така се стигна до модерния световен империализъм, до национал-социализма и фашизма, които не са нищо друго освен най-агресивната форма на тоя империализъм.
За щастие обаче на човечеството, на народните маси в цялия свят, на онеправданите и подтиснати нации и на всички нации изобщо, еволюцията на живота ни сочи като първостепенен и несъмнен факт все по-решителното настъпване на обществената арена на нови, действително прогресивни и борчески обществени сили, жизнено заинтересовани от правилното разрешение на националния и социалния въгрос; значението на тия сили е вече огромно и все по-решающе. Това е на първо място наемното работничество, което със своя политически авангард застава на чело на трудовите народни маси във всички страни по света; това е могъщият съюз на социалистическите републики, който застана начело на световната демокрация.
Противопоставяйки се все по-решително срещу фалшивия национализъм на реакционните обществени сили, работническата класа отначало се отнасяше неприязнено изобщо против всеки национализъм, противопоставяйки срещу агресивния национализм, който дели народните маси на враждебни национални лагери, социалния и интернационалния демократизъм. Все повече, обаче в процеса на борбите, за борческия авангард на работн. класа стана явно, че от първостепенна важност за нея е, смъквайки от реакционните сили маската на единствени борци и защитници на нацията и националната култура, да поеме в свои ръце разрешаването на националния въпрос, като неделим от голямия социален въпрос.
Особено важната роля на работническата класа и на истинската демокрация в разрешението на националния въпрос изпъква в обществения и политическия живот на СССР. Тук ние виждаме как социалната, трудовата демокрация води неизбежно към разрешаването на националния въпрос и то основно и трайно. Премахвайки класовата експлотация и следващето от нея економическо и политическо подтисничество, тая демокрация прави безпредметно подтисничество на една нация от друга и създава идеални условия за самоопределянето на всяка нация, за сътрудничество между отделните нации, за тяхното стопанско, културно и духовно единство като обособени части от едно голямо жизнеспособно и мощно социално цяло.
Но ние можем да наблюдаваме в ново време, как изобщо укрепването на демокрецията в света и частно в Европа и на Балканите води към решителни стъпки напред и към разрешаване на националния въпрос. С установяване на истински народни правителства реакционните сили в разните страни изгубиха своето преодоляюще влияние в политиката на държавата. Голями социални реформи в полза на благоденствието и всестраното развитие на народните маси и на тяхното политическо активизиране биват придружени и с установяване на една нова атмосфера в отношенията между отделните националности; множество парливи спорни въпроси между тях бидоха разрешени или изгубиха своята острота; създаде се възможност за уякчаване стопанските и културни връзки
148
между тия народи и за укрепяване на световната демокрация на почвата на социалното и междунационална правда и общочовешката солидарност.
Особено е характерно и радостно онова, което стана и става на Балканите, които в миналото представляваха най-опасната вулканическа зона в обществения живот на Европа. Тук се кръстосваха домогванията на голями империалистически държави, а същевременно и тия на малките балкански държави, обзети от империалистическа треска и дирещи да разрешават своя национален въпрос за сметка на своите съседи и с помощта на голямите държави. Всяка от тия балкански държави изпита прелестите на такова едно „разрешение" на националния въпрос. Всички те имаха възможност да постигнат едно привидно и временно задоволяване на тяхните мегаломански стремежи към национална мощ и национално величие. Но всички можаха да почерпят много скъпи уроци, които най-нагледно показаха, колко пагубено е за народните маси и за отделната нация подобно разрешение на националния въпрос, колко е несигурно, незадоволително от гледище на народа, от гледище на неговото всестранно издигане, от гледище на сигурността и мира. Все пак, балканските народи не изпитаха напълно участта, която сами си подготвиха със своите междунационални борби и умрази. Те бяха предпазени от онова грозно положение, в което щеше да ги постави тържеството на германския и италиянския фашизъм. Важно е да се подчертае тук, че Балканите бяха спасени от грозящото ги бедствие тъкмо чрез борбата на демократическите сили в света и на най-борческите и революционни сили в самите балкански държави, или от ония сили, които жизнено са заинтересувани от правилното разрешение на националния въпрос по пътя на демокрацията и социалната правда. На тия сили се дължи обрата в националните отношения на Балканите. Те продължават най-енергично да работят за разрешението на националния въпрос, и в това отношение — както казахме — са направени решителни стъпки, които са само една здрава основа за по-нататъшните успехи и резултати. Ние не можем да се съмняваме, че скоро на Балканите националният въпрос ще бъде окончателно и правилно разрешен.
Тъмна сянка в живота на Балканите наистина хвърля днес политическият живот на Гърция, където още продължава да вилнее, за срам на световната демокрация, една самозабравила се фашистка клика. Силата на тая клика, обаче, не е в самия гръцки народ, тя иде предимно отвън, тя се гради върху външни противоречия. Несъмнено е обаче, че свободолюбивият гръцки народ, който изпита всичките ужаси на междунационалните борби на Балканите и който има жизнени интереси от мир и демокрация на Балканите, не е солидарен с политиката на гръцките фашисти. Напротив, той доказа чрез една героична борба против фашизма, че е решително против неговата политика и че желае да се тури край на миналото. Никой друг народ на Балканите не ще спечели толкова много от една Балканска федерация, отколкото гръцкия народ. Его защо и никоя реакционна и тираническа власт не ще може за дълго време да препречва пътя на гръцкия народ към демокрация и Балканска федерация.
149
От особено голяма важност за разрешенистб на националния въпрос е политиката, която водят по него голямите западни държани. Тук съществуват голями интереси, които спъват разрешението на националния въпрос. Това са интересите на привилегированите обществени слоеве, свързани с подържане досегашния ред в колониите и старите отношения с изостаналите и по-слаби страни.
В тия западни страни макар да се говори много за демокрация, истинските демократични сили са още в едно твърде анемично състояние. Ние, обаче, сме в началото на следвоенната епоха, когато животът изтъква на предна линия голямите парливи въпроси по разпределението на тяжестите от опустошителната и кървопролитна война. Народните маси, върху които ще легнат тия тяжести, не могат да не бъдат раздвижени и активизирани. Силите на истинската демокрация не могат да не добият едно по-значително и увеличаващо се влияние в политическия живот. Изобщо, трябва да се очаква едно значително активизиране на световната демокрация, едно раздвижване сред подтиснатите и изостанали народи, сред народните маси изобщо в света. Всичко това ще създава все повече една благоприятна атмосфера за разрешаването на националния въпрос. Общото движение към траен и сигурен мир и към демокрация ще добие непременно голям тласък. Важна роля в това отношение има да изиграят голямите всесветски организации на работническата класа. От първостепенно значение ще бъде и влиянието, което ще указва в световния живот съюзът на съветските републики, който ще изпъква все повече на дело като авангард на световната демокрация и ще привлича вниманието на всички народи с постигнатите резултати във всички области на живота и особено по отношение основното разрешение на националния въпрос, процъвтяването на националната култура и изграждането на националната мощ.
Явно е, че консервативните сили във всички страни не ще могат да не правят все по-голями отстъпки на народните маси и на истинската демокрация. Те не ще могат да се противопоставят срещу изграждането и уякчаването на световната демокрация, срещу осъществяването на по-съвършенна социална и междунационална правда, срещу поставянето на световния мир и световното развитие върху здравата основа на самопределеннсто на нациите и уякчаването на тяхното световно единство.
Голяма роля има да изиграе в това отношение и самото обстоятелство, че войната, с усилването на стопанските връзки между отделните нации в света и осъвршенстването на техниката, е станала вече такъв един огромен абсурд от гледището на интересите и на самите привилегировани обществени слоеве, че необходимостта да се направи тя невъзможна вече, изпъква на преден план за самите тия обществени слоеве. А тя може да бъде направена безпредметна и невъзможна само по пътя на засилващата се световна демокрация и правилно разрешение на националния въпрос в света. Опитите с Обществото на народите след миналата война, както и опитите с новото Общество на народите са знаменателни
150
в това отношение. Можем да се надяваме, с пълно основание, че новите опити ще дадат по-утешителни резултати и че ще се създадат чрез това условия за по-нататъшното укрепване на световната демокрация и световното единство. А това ще значи и решителна стъпка към окончателното и трайно разрешение на националния въпрос.