4. ВЕЛИКОГРЪЦКИЯТ ШОВИНИЗЪМ И МАКЕДОНИЯ
Ю. Анастасов
Великогръцкото пропагандаторско дело в Македония се появи скоро преди Илинденското възстание. След 1902 г. вече се пристъпва към въоръжени андартски акции, насочени не толкова срещу турската власт, колкото срещу деятелите на вътрешната македонска революционна организация и срещу славянството изобщо в Македония. Между първите вдъхновители на това движение стоят известният гръцки офицер Павлос Мелас и синът на гръцкия държавник Стефанос Драгумис, — Ион Драгумис, който през 1902 г. бе секретар на гръцкото консулство в Битоля.
Когато през пролетта на 1903 г. Павлос Мелас започна да вербува в Гърция андарти за Македония, неговият лозунг е „Вулгарос на ми мини!" — "Да не остане българин"! Този лозунг съставлява цяла една програма и тя се прилага систематически до ден днешен. През 1904 г. Павлос Мелас, като войвода на гръцки чети в Македония, се проявява със своята перфидност и жестокост спрямо
123
местното славянско население в Битолская вилает. Неговият заместник, капитан Рувас, критянин, през същата голина устрои кървава сватба в с. Зелениче, където бяха избити по най-зверски и подъл начин 13 души македонци от същото село [1]. Великогръцкият бяс продължи да се проявява навсякъде в Битолския и Солунски санджаци и през следващите години. От Атина не се интересуваха за турската тирания — задачата бе да се изтреби славянството в Македония и тази пъклена задача се провеждаше съвместно със самите турски власти. Картина на това падение ни дава и благородният американец Алберт Сониксен, кореспондент на „Евнинг пост" в своята книгата „Изповедта на един македонски четник" който през 1906 и 1907 години бе в четата на Лука Иванов и Апостол Ениджевардарски.
Особено ярко отражение на великогръцкия шовинизъм срещу славянското население в Македония даде споменатият Ион Драгумис в книгата си „Кръв на мъченици и на герои", излязла в Атина през 1907 г. под псевдонима Идас. В нея, между другото се казва: „Василиий (думата е за Василии II българоубиец), вместо да ослепи толкова хора, нещо варварско, щеше да направи по-добре, ако ги беше избил всички. Така хем тези хора нямаше да се измъчват — живи ослепели, хем числото на българите в света щеше изведнъж да се намали с 15.000 души — нещо полезно". По-нататък Драгумис казва: „Започва се наново и ще продължи в още по-страшна форма, отколкото някога, дивата война от византийските времена, и разни Василиевци ще кръстосват цялата страна и ще дирят българи по планините, из пещерите, по селата и по горите и ще ги изгонват или избиват."
Думите „Вулгарос на ми мини!" през 1913 г. вече ги срещаме в една заповед по гръцката армия, подписана от главнокомандуващия крал Константин. Тогава всичко напоено с великогръцката отрова, беше се отдало на масови издевателства, на грабеж, на убийства, на изтънчени изтезания, на вадене очите на македонското славянско население. Тринадесет хилядният гр. Кукуш, където се роди и закрепна първоапостолът на македонската революция Гоце Делчев, биде опожарен из основи. Масови кланета и обезчестяване на жени се извършиха в Солун, Демир-Хисар, Сер, Зиляхово, Драма, Струмица, Гевгели и др. градове и в околиите на тия градове. Само в околията на Кукуш бидоха опожарени повече от 40 села. Над сто хиляди бежанци бяха принудени боси и голи, да напуснат Македония и да намерят прибежище в България. Светът настръхна от тези нечувани злодейства, които Карнегиевата анкета, в която участвуваха видни европейски и американски учени и общественици, изнесе в обемистия том „Enquéte dans les Balkans”.
След първата световна война преследванията на славянското население в Егейска Македония не спряха. Стигна се до положението гръцки учители да дупчат езиците на учениците македончета, защото са говорили на своя майчин македонски език. Кървавият терор
1. Това кърваво злодеяние е предадено в французката жълта книга, Affaires de Macédoin, 1903—1905, стр. 118-119.
124
предизвика нови вълни от бежанци, които се точиха чак до 1927 година и чийто брой в България надмина цифрата 400.000 души.
Това бе в оная епоха, когато всички балкански империалистични клики се надпреварваха да заемат по-здрави позиции спрямо своите съседи, с оглед на бъдащи завоевателни войни. Великогръцките империалисти целеха тогава да очистят владеяната от тях част от Македония от славянския елемент, да я погърчат и да я направят база за нови териториални завоевания. Но с разгромяването на немския империализъм и с победата на демократичните сили в света и на Балканите, се очакваше, че на тази срамна и кървава епоха е турен край. В България, Югославия и Албания е ликвидиран шовинизмът, от който можеха да се страхуват в Атина. Нещо повече, македонското население в Егейска Македония през време на последната война се бори срещу немските и италиански окупатори рамо до рамо заедно с всички демократични и прогресивни сили в Гърция. При наличността на тия крупни вътрешни и външни политически събития, никой здрав разум не можеше да допусне, че е възможен нов терор и нови издевателства над славянското население в Егейска Македония.
За голямо съжаление, тия очаквания не се сбъднаха. Кървавият поход срещу славянското население в Егейска Македония се развихри с нова сила. Отново бидоха издигнати лозунгите на Павлос Мелас и Ион Драгумис, за да залее тази изтерзана страна нова унищожителна противославянска вълна, подета от новите „Василиевци".
Пред нас е обемистата писмена анкета, извършена през месеците май и юний 1945 год. по нареждане на Националния комитет на македонската емиграция в България, от безпристрастни анкетйори. Последните са разпитали и взели показанията на голям брой бежанци от Егейска Македония, настанени временно в Неврокоп, Петрич, Св. Врач, Горна-Джумая и селата в тия околии. Пред анкетната комисия се изреждат мъже, старци, жени и деца от селата: Зърнево, Старчище, Горянци, Просечене, Росилово, Плевня, Кърлъково, Белотинци, Волак, Търлис, Куманич, Блатчан — Драмска околия; от селата: Кулата, Чучулигово, Календра, Елшан, Къс-Кипи, Нова-Махала, Аговата-Махала, Ени-кйой, Христос, Белик-Махала, Мартатево — Серска околия; от селата: Баракли-Джумая, Ветрене, Парлица, Латрово, Хазнатар, Голяма-махала, Хеджи-Бейлик, Герман, Али-Паша, Ливадово, Горни Порой, Мръсна, Савек, Сангелово, Трънка, Камарето, Ляхово, — Демир-Хисарска околия; от селата: Грачан, Парна и Алистрати — Зиляховска околия.
Картините, които описват тези нещастници, са страхотни. Разни гръцки въоръжени банди, водени от „капитани” и с участието на представители на местни власти, чиито имена се посочват точно, нахлуват по домовете на славянското население, ограбват покъщнината му, задигат добитъка му и обират скътани пари, печелени с кървав труд и пот. Едновременно с това, бандите подлагат заловените селяни на жестоки побоища, разбиват черепите на жертвите, а на много места прилагат познатото „Василиево" средство — вадят очи на недоумрели жертви. Картините завършват с изнасилване
125
на жени и моми, изнасилвания, вършени дори на публични места.
Вследствие на тези нечувани издевателства, в България забегнаха над десет хиляди македонци от Егейска Македония. Това е за населението от източна Македония. Белградските и скопски вестници описват същите картини за бежанците, напуснали южна Македония, приютени днес в федерална Македония и чийто брой надминава 20.000 души.
Въоръженият кървав поход на великогръцките шовинисти в Егейска Македония се придружава с изобилна литература, в която разни професори, „учени" и генерали се опитват да възкръсват някогашната „мегали-идея" и да тровят с нея младото гръцко поколение. Ние ще посочим само на книгата на Конст. П. Христопулос. професор в Солунския университет, озаглавена „Гръцката проблема". В тази своя книга г. професорът, между другото, чертае минималните и максимални гръцки национални ревандикации. Според него ако днешното международно положение позволявало, гръцките искания трябвало да се простират „на юг от линията Стара-планина — Рила — Шар — р. Шкумби, като се изселило от там „онова население, което е изгубило съвършено гръцкото съзнание". Но за да не изпаднела Гърция в противоречие със своите съседи авторът на книгата се спира на минималните гръцки искания, които обхващат „почти целия планински масив на Родопите и Пирина с долините на Арда и Места и по-голямата част от басейна на Струма до линията южно от Дупница и Кюстендил". На запад тая минимална линия не трябвало да слиза „от северните течения на Вардар и Шкумби, която линия минава малко по на север от Скопие и Елбасан".
Ясно е като бел ден, че целта на терора в Егейска Македония е, да очисти последнята от местното славянско население, да я направи чисто гръцка и да подготви условия за включването в границите на замислената велика Гърция поне на западна Тракия с Родопите, на цяла Македония и целия Епир. Във връзка с този план са и атаките, насочени срещу Отечественофронтовска България, срещу демократична федеративна Югославия и срещу нова демократична Албания.
За честта на трудовия гръцки народ трябва да кажем, че тези великогръцки планове не се споделят от него, нито се одобрява кървавия поход срещу славянското население в Егейска Македония. Гръцки демократични и прогресивни сили, начело с гръцката комунистическа партия, винаги са разобличавали и бичували тези прояви на великогръцкия шовинизъм и империализъм и са се борили и се борят срещу него заедно с македонското славянско население.
Изтъквайки проявите на великогръцкия империализъм и шовинизъм и упражняваният от неговите представители кървав терор в Егейска Македония, ние веднага трябва да добавим, че тези прояви не могат да възспрат освободителната борба на македонския изрод, нито ще могат да попречат за осъществяването на неговия идеал. В продължение на повече от 50 години този народ води епични борби за своето национално и политическо освобождение и записа
126
в историята на революциите великата Илинденска епопея. Нито империята на султаните, нито по-късно новите балкански поробители от Атина, Белград и София можаха да задушат тази негова борба и да убият вярата му в неговото освобождение. Населението от Вардарска Македония, което непрекъснато в продължение на 23 години бе подлагано на систематичен денационализаторски терор от страна на великосръбските завоеватели, а след 1941 г. бе преследвано от великобългарските окупатори, с оръжие е ръка успе да извоюва своята свобода и да изгради своя държава в границите на демократична федеративна Югославия. Населението в Пиринска Македония, което в продължение на дълги години води героична борба срещу върховистко-фашистките банди на Ив. Михайлов и през последните години се бори заедно с българския народ срещу агентите на немския империализъм в България, днес в Отечественофронтовска България се радва на всички свободи и му е дадено правото на самоопределение. Ето тези национални и политически свободи, това право на самоопределение, както и демократизирането на режима и възвръщането по родните им огнища на избегалите македонци от Егейска Македония, македонският народ желае и за населението от тази част на Македония. За извоюване на тези свободи и права той ще продължава да се бори. На тях той има право и това свое право го е осветил с потоци кръв и с могили от кости на хиляди борци, загинали в борбата не само срещу турската и великогръцка тирания, но, както споменахме по-горе, и срещу немските и италиански окупатори. Никой не може да оспори факта, че македонците от Егейска Македония водиха борба заедно със съпротивителните сили сред гръцкия народ по албанските планини против бандите на Мусолини, а след това и против пълчищата на Хитлер, след като гръцката държава вече беше сложила оръжие. Тази борба се водеше не само за изгонването на окупаторите, но за ликвидирането на великогръцкия шовинизъм, за установяването на демократичен режим и за даване право на самоопределение на не гръцките народности.
Исканията на македонския народ се основават и на възвестените принципи в Атлантическата Харта и решенията на Техеранската, Кримска и Потсдамски конференции. Те са в пълно съгласие с духа на приятелство и солидарност на балканските народи, койт дух бе така ярко манифестиран в тяхната обща борба против чуждите окупатори. Тяхното осъществяване е в интерес и на самия гръцки народ, защото само по пътя на пълното ликвидиране на великогръцкия шовизъм и империализъм, на демократизиране на режима и на признаване правото на самоопределение на другите народности, населяващи Гърция, последната ще може да излекува раните от войната, да се заздрави вътрешно и да влезе в семейството на балканските демокрации, които са най-добрата гаранция за мир и благоденствието на балканските народи, за тяхната независимост.
Исканията на македонците от Егейска Македония са искания на цялокупния македонски народ, на македонската емиграция и на всички демократични и прогресивни сили на Балканите и в свега. Демократическото развитие и растящата активност на народните
127
маси вътре в Гърция и около нея показват, че рано или късно тия искания ще бъдат реализирани. По този път ние те стигнем и до нашия идеал за обособяването на цялокупния македонски народ в демократическата общност сред южните славяне и на Балканите.