6. МАКЕДОНИЯ КАТО ГЕОГРАФСКА ЕДИНИЦА
П. Делирадев
Като говорим за географска единица в широката смисъл на думата, разбираме къс земя или вода с малко или много закръглени граници, обособена от съседните ѝ, подобни ней, единици. От тази широка гледна точка географската единица е физикогсографски откъслек, който е част от по-голям такъв, а и сам може да се разпадне на множество по-малки единици. Примерно, Македония, като географска единица, е откъслек от Балканския полуостров, последният е част от географската единица Европа (континент), а Европа е част от Европо-азиатския сборен континент, а той от своя страна е част от географско астрономическата единица земя. И Македония, като засебена географска единица, се разпада на множество помалки и по-малки земеписни и водописни единици (обекти).
В случая нас не ни занимава географската единица въобще, а частно Македония, като такава. Или, с други думи, въпроса: историческата и народностна единица Македония е ли и физикогеографска единица? — Има ли тя естествени, посочени от самата природа, граници.
В отличие от другите балкански политико-географски единици, като България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Гърция, Албания, които са придали народностното си име на заетите от тях земни късове, наименуванието Черна гора е биогеографско с физическа подкладка (от гора и то черна), а Македония е чисто историческо име на даден къс земя от Полуострова. Както знаем от историята, в древността Балканите са били населени от елини, илирийци, траки, все сборни имена на множество малко или много исторически засебени племена. Между траките, илирийците и елините се издигна едно енергично племе, което съумя да се организира в самостоятелно господарство, използува упадъка на античните републики и царства на елини, финикийци, перси, египтени и се издигна до мимолетна мирова държана. Става дума за македонците и тяхния гениален пълководец Александър Велики. Точно какво племе са македонците и къде е тяхното място в родословното дърво на народите, този въпоос и досега не е уяснен, макар че по него е създадена голяма литература Докато елинистите са склонни да ги приемат като най-северна елинска разновидност, други учени ги считат за трако-илири, силно повлияни от елинската култура и непосредствения допир с елинските колонии по Егейското крайбрежие. Че по-примитивните и по-здрави македонци са се намирали под това влияние е вън от всяко съмнение. Дори Александър Македонски е имал за свой учител най-гениалния учен мъж не само на елинския мир, но и на човечеството изобщо — Аристотел.
Създадената от Александър Велики империя едва преживя своя гениален основател и се разпадна на своите съставни части, като възроди някои от умиращите цивилизации, като тази в Египет на Птоломеите.
12
След упорити борби, Македония подпадна под властта на Рим и тъй като старите македонци не бяха успяли да развият своя собствена култура, тяхното влияние лека полека загасваше. В източната половина на Римската империя — Византия, се наложи не македонско, а гръцко влияние. Наистина, на византийския престол се мяркат няколко македонци, но и те са романизирани и елинизирани македонци и траки. Борбите на македонците за осъществяване империалистическите блянове на Александър Велики, съпротивителните борби против римските завоеватели и, най-после, техното римско господство, поотделно и всички заедно, спомогнаха за разслабването, разпръскването и унищожаването на храброто македонско племе; неусетно то слезе от историческата сцена и остави само името си, като исторически спомен и географско наименувание.
Македония, Илирика, Тракия, Мизия и редица други местни, речни и селищни имена, някои изцяло запазени, други малко или много, видоизменени са голямо именословно богатство и ценни исторически извори. Старите народи измряха или се претопихи в нови, ала историческите им дири в облик на географски имена се указаха безсмъртни.
И по-нататъшната историческа съдба на Македония ни е добре известна. От цялостната Римска империя тя остана в наследство на източната ѝ половина Византия през редица векове, обаче, за старото туземно македонско население много оскъдни сведения са се запазили. Към VI и следващите векове в Македония се извършват коренни исторически и народности промяни, предизвикани от прииждането и разселването на славянските племена и образуването на славянските държави на Полуострова. Левото крило на славянската вълна прескочи Дунава и заля Мизия, Тракия и Македония, като достигна дори до Пелопонес. Разбира се, че новото преселване на Балканите е станало в продължение на векове. Там славяните са намерили местно население от романизирани и елинизирани илирийци, македонци и траки, а така също и уседнало старо население от елинските колонии по Егейското крайбрежие и градовете край големите пътища, които от предримско време са прорязвали страната в всички посоки.
Славянската колонизация е посрещана от Византия с раздвоени чувства: на доволство, че опустошената и обезлюдена страна се заема от чуждо, но миролюбиво и трудолюбиво население и на страх от вътрешната стихия на тези многолюдни племена. Затова и Филипиките на Демостена против македонската опасност се видоизмениха при новата обстановка с повик против славянската опасност. Но новите славопики не можаха да обърнат колелото на историята и Македония ставаше все по-плътно славянска страна, още повече, че при нужда славяните можеха храбро да се отбраняват и нападат.
Нахълталите дълбоко в Пелопонес славяни не смогнаха да се запазят народностно и се претопиха, като оставиха хубавите славянски наименувания на местности, реки и селища. В Македония, Тракия и Мизия славянските племена проявиха, поради местните по-благоприятни условия, много по-голяма съпротивителна сила и
13
запазиха своята самобитна славянска култура. Възникването на славянските държави в северните покрайнини на Полуострова, а именно на българите и сърбите, също така, допринесе твърде много за развитието и запазването на македонските славяни.
Турското владичество, от своя страна, упражни не малко влияние върху народностния облик, стопанското развитие и политическия живот на провинцията. Заселени беха доста големи турски маси, част от славянското население бе помохамеданчено, а другата (голямата) бе изключена от участието в държавно-политическия живот и превърната в безправна полуфеодална рая. Превърнатата в турска държавна институция, Цариградската патриаршия също така се очерта като противославянска сила. И тъкмо под турското робство славянският елемент в Македония израстна като авангард, челен отряд на борбата за политическа и икономическа свобода и издигна лозунга за македонска самостойност и федериране с всички останали балкански народи.
По силата на тази борба, изпъкна и въпросът за географските гранвни на Македония, за Македония като географска единица. В далечното и по-ново минало този въпрос би бил безпредметен. Старите македонски царе шетаха из цялия Балкански полуостров, без да се интересуваха дори от неговото географско име, нито пък от географските граници на тогавашна Македония. Александър Велики стигна приказна Индия и основа при устието на Нил класическия град Алескандрия, който 2300 години не е слизал и никога няма да слезе от историческата сцена. Римските завоеватели и византийските им заместници също не се тревожеха от въпросите за географски граници. Същото направиха и турците. До където можеха, налагаха властта си.
Въпросът за географските граници на Македония е въпрос съвременен, на новото време и той най-много занимава коренното македонско население. Наистина той бе особено навременен (актюелен), докато Македония бе неделима област, макар и под чужда власт. Но такъв е и днес, когато цялостната доскоро Македония е разкъсана на три части, като последица на Балканската и следващите след нея кръвопролитни войни на шовинистическите балкански държави. Обаче, това печално обстоятелство никак не подценява научните изводи по въпроса за начертаните от самата природа географски граници на Македония.
Великобългарите, неликосръбите, великогръците и великоалбанците също поставяха и решаваха този въпрос по своему. Те, обаче, винаги насилваха историческите факти и искаха от географията да изпълнява слугинската роля, като покрива с своите поли шовинистическите им попълзновения. За тях македонският народ бе разменна монета, а македонската земя труп за произволно разсичане и присъединяване.
За нас никога не е било тайна и никога не сме пожелали да изопачаваме историческата истина и да нагласяваме географските съображения за защита на завоевателната политика на нашата страна. Че Македония в народностно отношение не е еднороден масив, — това се вижда от всеки честен наблюдател. Покрай и редом
14
с македонските славяни, независимо от това как са се самосъзнавали и чувствували те в даден историчсски момент, има гърци, турци, албанци, куцовласи и други по-незначителни народностни групи. Следователно, по отношение на своите граници Македония никога не се е опирала и няма да се опира на тесния народностен принцип. Съседните народи се проникват един в други и при такива случаи народите напомнят пословицата, че всеки тегли чергата към себе си. Повелата на новото време е: всеки, който живее в Македония, може и трябва да се чувства преди всичко и над всичко македонец. Всички останали елементи на неговото самосъзнание и самочувствие, като член на македонската общност, независимо от това с какво име ще наречем тази общност, са вторични и третични, които допълват и оточняват основното съзнание. Само при едно такова осъзнаване могат да се схванат и оценат природните граници на Македония, като географска единица. Наистина, в природата има закони, но не догматичност; има целесъобразност, но не и преднамереност. Затова когато дирим естествените географски граници на съвременна Македония, ние трябва да се пазим и от догматичност и от преднамереност, защото не гледаме на земите, вън от македонските граници, като на чужди, на враждебни на Македония народи и държави. Напротив, те са братски земи и държави, с които македонският народ ще живее в разбирателство.
Географската матрица, с която най-пълно може да се отлее македонската общност от славянско и неславянско население, на оформящата се македонска нация, е включена в следните, издържани в физико-географско отношение, граници. За главна ос на македонските земи може да се вземе реката Вардар, която заема тъй важно място и в душата на македонеца. Тя е и главната артерия, що свръзва Бело море с вътрешността на страната. На изток от Вардарското устие границата следи крайбрежието и стига до устието на граничната река Места, античния Нестос. Като тръгне по реката и стигне долното устие на нейния пролом, граничната линия поема и следи вододелното било на Местенското поречие по Родопите и Рила и продължава до вододела на Струма, като се врязва между нейните притоци Рилска река и Бистрица. Стигнала Струмския пролом, образуван при допира на Осогово и Рила, тя се подема по източния склон на древния Орбел, попада и покрайнината Пианец, езиков остатък от трако-илирийската държава Пеония, и разделя тази област на две части. От Лисия границата взема вододела на Вардар, най-значителната орографска (земеновръшна) част от граничната обиколка на Македония. Тук границата минава през земите на някогашните пеонци и дардани. При прохода Враца граничната линия напуска вододела на Вардара и чрез билото на Кораб и Дешат планина се вклинва между противоположните течения на Черни Дрин и дясния му приток Радика. Спускайки се към коритото на голямата река, която стига под Дебър, тръгва по нея и преди да стигне шосето Струга—Дебър, поема западното рамо на Черни Дрин и на басейните на големите езера Охридско, Гол. Преспанско и Мало Преспанско и към селата Заграден и Въмбел намира вододела на р. Бистрица, по който стига над Серфидже, отправя
15
се към Олимп, по чийто вододел гони Солунския залив южно от Катерина.
Така начертаната граница тук-таме подлежи на малки изправки. И единственият верен критериум и коректив може и трябва да бъде преценката как се чувствува населението в тези малки участъци: македонско или не. Докато по-рано границите на Македония се чертаеха от съседните шовинистически подходи и въз основа на шовинистическите „статистики" се стигаше до чудновати противоречия. Не се виждаше границата на Македония, а се диреха „историческите права" над нея. Великобългарите смятаха македонските земи за неделима част от „Третото българско царство". Досущ такова бе отношението и на другите шовинистическо настроени балкански правителства. И за съжаление все още се срещат балканци с предвоенни разбирания, а такива едни разбирания са твърде опасни за мира на Балканите и за искренното разбирателство между балканските народи.
Трезвен логлед върху македонската граница имаше ВМРО в своя възход, тъй като тази организация изхождаше изключително от разбиранията и интересите на македонския народ в неговата сънокупност.
Балканската война, макар и поведена в името на „свободата", нанесе най-голямия удар върху географската и политическа цялост на Македония, разкъса я на части и насочи тези части една против друга. Ала и тази тежка криза ще се преодолее, защото има и желиние и воля в балканските народи да заработят за своето споразумение. За това разбирателство най-усърдно трябна да заработят македонците от трите части на Македония: Вардарска, Пиринска и Беломорска. Федерална Македония е най-радостния факт в живота на македонския народ.