7. ВЕЛИКОБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА И МАКЕДОНИЯ
Юрдан Анастасов
Без съмнение, погрешно е да се твърди, че само България е имала завоевателни домогвания спрямо Македония. Истина е, че всички балкански държави, които граничеха с нея, кога прикрито, кога явно, отправяха стръвно своите империалистични погледи за нейното завладяване.
Въпросът за националната принадлежност на християнското население, населяващо Македония, служеше за параван, зад който се прикриваха тия домогвания. И Сърбия (по-късно Югославия) и Гърция и България създадоха цела „научна" историческа литература, за да доказват чия е Македония. Опирайки се на тая историческа „наука", понякога и без нея, правителствата на тия държави, от извикването на македонския въпрос, до последни дни, не
16
пропускаха случай да засилят своята „национална" пропаганда, да се пазарят за дележа на Македония и да заграбват от нея, когато и колкото могат. Даже и младата и малка държава Албания не остана назад в надпреварванията за заграбване на части от Македония. За да закръглим картината на домогванията на балканските държави спрямо Македония, нека добавим, че и Ромъния също така създаде своя „национална" кауза, чиито обект бяха македонските куцовласи. Но понеже не граничеше с Македония и, следователно, не можеше да има териториални искания, Ромъния си служеше с куцовласите като с разменна монета, искайки компенсация от България, в случай че последната заграби части от Македония.
Осъждайки тия домогвания на всички балкански държави, ние не можем да не разобличаваме пред българския народ преди всичко и най-вече водената от бившите правителства великобългарска политика, защото тя бе, която донесе националните катастрофи на България и допринесе най-много за дележа на Македония и за хвърлянето ѝ в ново робство.
В центъра на всликобългарската политика за завоевания винаги е стояла Македония. Стремежа бе тя да бъде включена в границите на „Велика България".
Какво донесе тая политика за българския народ? Тя донесе две национални катастрофи, няколко стотици хиляди жертви, загинали през балканската, междусъюзническата и първата световна война и стопанско и финансово разорение на страната. През настоящата война тоя стремеж доведе България до прага на една нова и още по-страшна катастрофа. И всички тия войни бяха продиктувани не от национал-освободителни подбуди, или с оглед да се подобри материалното положение на народните маси, а се изхождаше изключително от интересите на немския империализъм и неговите слуги в България — двореца и една шепа дворцови, военни и политически авантюристи. Българският народ никога не е желаел да завладява чужди земи и, когато е отивал на война, винаги е бивал умело залъгван, че ще се бие за освобождението на брата роб. Тази престъпна политика, внушавана от Берлин, най-опасния враг на славянството, стигна до своя логически край тя направи всичко възможно да насочи българския народ срещу своите освободители, русите и срещу западните демокрации.
Как се отрази великобългарската политика спрямо Македонското освободително движение? Още с зараждането на последното, великобългарските шовинисти започнаха да действуват по начини и средства, с които се целеше да се нанесат удари на неговата самостойпост и на неговия идеал за автономна Македония и го подчинят на разбиранията и интересите на двореца и на кликата около него. Нападението на гр. Мелник (1895 г.); така нареченото Джумайско възстание (1902 г.); преждевременното обявяване на Илинденското възстание (1903 г.); създадените след младотурскии преврат (1908 г.) „конституционни клубове", начело с емисари от Софийския дворец и провокационите „магарешки" атентати, извършени в Македония непосредствено преди балканската война, съставляваха цела система от замисли и действия, които трябваше да внасят разстройство
17
и деморализация в редовете на вътрешната македонска революционна организация и подготвят почвата за следващите войни. Тия действия на великобългарските шовинисти и на тяхното слепо оръдие македонския върховизъм, подсилиха апетитите към Македония на другите балкански държави. Крайният резултат на тази политика бяха войните, в които бе тикнат българския народ да пролива кръвта си за чужди интереси и които донесоха за Македония опустошения, дележи и ново робство.
Девети септември 1944 година сложи край на великобългарската политика. Отечественофронтовска България решително и завинаги скъса с нея и тури началото на едно искрено, честно и здраво отношение към македонския народ и останалите балкански народи.
Ликвидацията на великобългарската политика съвпада със създаването на нова, федеративна и демократична Югославия, която, водена от маршал Тито, също така погреба великосръбския шовинизъм и великосръбската идеология. Над развалините на тези две идеологии си подадоха ръка българският народ и народите на нова Югославия.
Какво донесе за Македония ликвидацията на великобългарската и великосръбска политика? Тя отприщи пътя на македонското освободително движение и премахна пречките за постигането идеалите на македонския народ. Днес частта от Македония, която бе заробена от белградските империалисти, по територии най-голяма и по режим най-потисната, се въздигна в свободна федерална единица, в рамките на федеративна Югославия.
И вместо да хаби сили и да дава скъпи жертви в борба срещу великобългарските и великосръбски пропаганди, днес федерална Македония употребява всички свои сили за своето изграждане и за своето благоденствие. По пътя на тази градивна работа, тя намира безрезервната подкрепа на всички народи, включително и на сръбския, населващи Югославия, както и на братския български народ.
Какво носи федерална Македония за южните славяни и за Балканите?
Премахвайки причините за раздори и войни между южните славяни, Македония се превръща в темел, върху който ще се издигне хубавата и солидна сграда на истинското и вечно братство между всички южни славяни, които, опрени на славянския колос — Съветска Русия, ще представляват залога за пълното демократизиране на Балканите и гаранция за запазване националните, културни и политически свободи на балканските народи, Македония, класическата ябълка на раздора между балканските страни, направена такава от балканските шовинистични и империалистични клики, днес се изправя с маслинено клонче в ръка към всички балкански народи за братство и единство между тях.