4. ФЕДЕРАЛНА МАКЕДОНИЯ
Христо Калайджиев
На 2 август — денът на Илинденското възстание, се осъществи вековната мечта на македонския народ — да има своя самостоятелна държава. На този ден миналата година в Пчинския монастир — Кумановско, македонският народ единен, вдигнал се за масова въоръжена борба, чрез своите най-добри представители, основа и обяви на света раждането на новата държава — федерална Македония, част от демократична, федеративна Титова Югославия.
Федерална Македония е плод на дългите исторически революционни борби на целия македонски народ и въплощава в себе си всичките стремежи, идеали и характерности на тия борби. Най-добре са схванали това самите творци и водачи на македонската държава и са вложили това разбиране в целия живот на днешната македонска обществсност. Тия дни ний имахме изявленията на министър-председателя на Македония — Лазар Кулишевски, дадени пред в. „Политика" в Белград и печатани в българската преса. В тях той ясно и недвусмислено изтъква връзката между македонската държава и историческия процес за нейното създаване. Признаването на Илинден за национален праздник и Гоце Делчев за национален водач, също така дебело подчертава това.
В исторически масщаб македонската революция се отличава с няколко основни характерни черти: 1) Двигателите на македонската революция са били селяните-чифлигари, занаятчиите и работниците; 2) тя е била под силното влияние на социалистическата мисъл и възрожденската епоха в България, както и на френската, и особено на руската революция; 3) острието на нейната борба е било насочено против завоевателната политика на балканските държави и реакционните фактори, които са я провеждали; 4) тя се е стремила към сплотяването на масите без разлика на вяра и народност в името на тяхните жизнени политически и економически интереси, към сближение и единодействие с демократическите сили на Балканите и федериране на балканските народи на базата на националното равноправие.
Същите демократически начала лежат в основата на непосредствената борба, която води македонския народ в последните години, от която борба се роди днешната свободна, федерална Македония.
5
Тая борба беше тесно свързана с борбите на всички южнославянски народи против фашисткия окупатор, който застрашаваше националното развитие, култура и благоденствие на всички. Врагът бе зъл и силен. Налагаше се единство, сплотеност и напрежение на всички сили. В името на тая върховна нужда великият маршал Тито даде паролата: в името на свободата на всички националности, населяващи Югославия, да си подадем ръка и да изгоним фашисткия окупатор. Тито бе разбран. Тито бе обикнат. Македонският народ, както и всички народи на Югославия, в името на собствената си свобода, се сплоти и се вдигна на борба. В тая борба за македонска свобода, македонския народ не премина границите на здравия народен патриотизъм, не изпадна в шовинизъм, не издигна китайска стена между себе си и другите южнославянски народи. Македонският народ виде в последните, под водачеството на Тито, не врагове, а съратници за гарантиране на собствената си свобода. Така, в бурята на една страхотно кървава борба за национална свобода на всички народи, се изгради и тяхното взаимно доверие и сцепление, се туриха здравите основи за тяхния братски съюз и федериране.
Вън от тая народна борба останаха шовинистите великобългари и великосръби, фашистите, които станаха агенти на хитлеризма, и заедно с неговите пълчища се биха против собствения си народ и предателствуваха. Така, тия които се биеха в гърдите като фарисеи и се представяха за единствени представители и защитници на нацията, а вечно са търгашествували с нея, в разгара на тия съдбоносни и исторически събития за защита на нацията, изпъкнаха в истинския си лик, изпъкнаха като предатели. Така великобългарската и великосръбската идеи, в името на които се провеждаше завоевателната политика, се раздухваха ежбите между южните славяни и се целеше националното потисничество над Македония, се провалиха морално и политически пред масите. Тяхното поражение оправда историческите борби на македонския народ, оправда неговите надежди за свобода, за федерация, за демократическо развитие и благоденствие на широките народни маси.
В процеса на голямите борби, които води през последните години македонският народ, се изградиха обществените сили и форми, чрез които се провеждаха, и на които се опреха тия борби. Същите сили и форми послужиха за основа при изграждането на македонската държава. За основа на последната и на борбите за нея послужи Народно-освободителния фронт. В него се сплотиха всички македонци, без разлика на социална, политическа, национална и верска принадлежност. Вън от него останаха великобългарите — михайловистите и фашистите и великосръбите, в лицето на Дража Михайловистите. Тая обществена сила бе свързана и подпомагана от въоръжените сили на Македония в лицето на партизанските отряди, ксито послужиха за основа на македонската войска. Н.О.Ф. се проявяваше и ръководеше, както е и сега, от местните отбори. За последните, прели няколко месеци, станаха избори. В тия избори свободно и непринудено, цялият македонски народ се оказа единен и сплотен около Н.О.Ф. Последния на три пъти е свиквал своите общи
6
събрания, своите Антифашистки Събрания за Народно Освобождение на Македония, известни с съкратеното си име АСНОМ. АСНОМ си има своето изпълнително бюро, наречено, президиум, който излъчва от себе си постоянно присътствие и посочва министрите.
Целта на Н.О.Ф. и на неговия АСНОМ е запазването свободата на Македония, заздравяване нейната държава по пъти на една широка народна демокрация ; повдигане благосъстоянието на широките народни маси и ефикасно ограничение на експлоататорски елементи; подържане федеративния принцип с останалите южнославянски народи и закрепване чувството на любов и привързаност към общото отечество на гия южнославянски народи — демократична, федеративна, Титова Югославия; разширяване федеративните връзки с останалите още вън от федерацията южнославянски народи и всички свободолюбиви, демократични балкански народи.
Свободата на Македония е свързана с свободата и равноправието на всички народностни групи, населяващи Македония. Тя е свързана съ укрепването на израстналото вече македонско национално съзнание в македонските славяни и борбата против великобългарското и великосръбско влияние. Тая борба е една от важните елементи при изграждането свободата на Македония и тя се води системно и упорито и нея не могат да разберат само тия, в чийто души има значителни остатъци от шовинизма и патриотарството. Македонските дейци продължават неуклонно тая своя дейност, въпреки воя на великобългарските шовинисти, че с тая своя дейност подпомагат сърбизацията и на великосръбските такива, че подпомагат българизацията. И интересно, непримиримите шовинистични клики от двете страни са единни в борбата против това самостоятелно развитие на нещата в Македония. Прочее, нищо чудно. То е било така в цялото историческо развитие на македонските борби.
Македонският народ тясно свързва свободата си с демократическото развитие на южнославянските народи и тяхното единство. Против това съзнание се противопоставят само фашистите, реакционерите, враговете на националната свобода, които искат раздори, за да прилагат своята максима: разделяй и владей.
Федерална Македония днес е фокуса, около който се концентрират всички македонски надежди; матицата, около която се сплотяват всички македснци; кораба, който носи македонските идеали; сърдцето, чрез което бие пулса на цяла Македония. Преди пълното реализиране на македонския идеал предстои пълното реализиране на македонското духовно единство. Това единство трябва да почива преди всичко върху пълното и безрезервно признаване на македонската държава, такава каквато е, на базата на македонската нация и като федерална част от Титова Югославия.
Това духовно единство на емиграцията с федерална Македония ще се изгражда в процеса на борбата против враговете за федерална Македония в лицето на остатките от фашизма и великобългаризма. В своята агитация последните не се противопоставят открито против федерална Македония, но представят порядките и развитието така, че искат да убият вярата на масите в нея и в
7
демократическото развитие. За тая цел те пускат разни лъжи и интриги с прозрачната цел да отвърнат погледа от сегашното и го насочат пак към миналото.
Наш дълг е да пресечем нечистите ръце, които искат да опетнат светлия ореол на федерална Македония и на демократическото развитие. Само така ще вървим но пътя към сплотяването на всички македонци, на всички южни славяни.