3. ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКА БЪЛГАРИЯ ЗА МАКЕДОНИЯ
Цола Драгойчева
Въпросът за националната свобода, за фашистите, бе въпрос, чрез който се раздухваха враждите между народите, въпрос чрез който се подготвяха психологически войните и в резултат на което винаги се получаваше национално потисничество. Тая истина особено силно почувствува и разбра македонския народ, който особено много страда във връзка с бесната конкуренция между балканските фашисти, провеждайки тяхната завоевателна политика. Последната те винаги са я представяли пред масите в национална одежда.
Демократическото развитие на южно-славянските народи скъса с порочното минало и напълно промени картините. За тия народи въпроса за националната свобода не е вече въпрос за фашистко прикритие и пропаганда, а жива действителност. Те отрезаха от корен раната, която тровеше обществения организъм на народните маси. За тях днес въпроса за националната свобода не е въпрос на разединение, а на братско доверие и единение.
Титова Югославия разреши тоя въпрос по чисто народно-демократичен начин. Тя разреши за себе си и най-трънливия национален въпрос — македонския. Тя даде образец на Балканите как може да се върви към сцепление на народите чрез зачитането на тяхната национална свобода.
4
Отечественофронтовска България скъса окончателно с идеала на българските фашисти, за велика България и хегемония на Балканите. Тя всецяло застава зад идеала на македонците за тяхна собствена държава и национална обособеност. В своето демократическо развитие тя се покрива с това на всички южно-славянски народи и с това тя осигурява братското съжителство на тия народи.