Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан

Мария Калицин (прев.)

 

 

5. По заповед на падишаха опожаряват град София  (40)

6. Разказва се за повторните козни на владетеля  (70)

7. Разказва се за Дюзме  (76)

8. Козните на владетеля  (79)

 

 

5. ПО ЗАПОВЕД НА ПАДИШАХА ОПОЖАРЯВАТ ГРАД СОФИЯ

 

От своя страна сатаната Янко се вдигна един ден от мястото си и заедно с войската на жалките неверници тръгна да стигне до град София. Касъм паша остреше уши и не спускаше очи от него. Един ден постът дойде и каза: "Ето, войската на неверниците идва срещу ни, пригответе се!" Тогава Касъм бей и Турхан бей погледнаха и видяха, че с тези неверници не е възможно да се бият. Турхан бей веднага се метна на коня и препускайки дойде при падишаха-закрилник на света. Изскочи пред него с прашни крака и целуна земята. Падишахът рече: "Какво има, Турхан? Що за пристигане е това, кажи да видим!" Турхан бей извести, че жалките неверници са се вдигнали от Шехиркьой и пристигат към София. Когато падишахът попита какво да се прави, Турхан бей отвърна: "Мой султане, срещу това няма лек. Ние не сме равностойни на дошлите неверници. Не ще им устоим. Остава ни само да се вдигнем от този град и да се върнем назад. Но нека да подпалим града и околностите му. Надявам се, че когато жалките неверници нахлуят в полето на София, ще излезе буря. Като не намерят къде да се приютят, без крака и ръце нека останат. Оттам нататък работата е лесна. Само така ще можем да им противостоим, друг начин няма."

 

Тогава падишахът заповяда цялото население и всички домакинства да вземат стоката си и да излязат, а градът и всичките му села да бъдат опожарени. И тогава стой, та гледай Второ пришествие! Цялото население на град София - здрави и немощни, понесли домочадие и стока, в охкане и проклятия се разпръсна на всички страни. А Касъм

 

40

 

 

бей по заповед на падишаха удари с огън от четири страни София и нахията ѝ. Опожари я цялата, че и минералните ѝ бани изгоряха. Най-накрая стана тъй, че и майките забравиха чедата си. Слама не остана ни в София, ни в нахията ѝ.

 

Тогава Негово Величество падишахът-закрилник на света се вдигна, премина Капулу дервент и се установи в Танръ бунаръ. Той беше твърде нажален и се разкайваше за направеното, ала каква полза - стореното, сторено! Ден и нощ се вайкаше: "Вах, вах, как напакостихме на кипрата София! Тоз, който ни подстори към това [дело] не ни е бил приятел! За беда избързахме и кандисахме на думите му!" Така жално и скръбно си говореше той. После видя, че полза няма, та си рече: "Аллах заповядва!" Разпореди се и ведно с еничарите заварди проходите. Касъм паша пък дойде до Ак данъшман, оттам мина в Излади и също заварди прохода.

 

Сега нашият разказ стигна до унгуруския крал, който идеше най-отзад. Един ден, след като премина река Морава, той стигна до Ниш и видя, че опожареното и изпепелено градче Ниш прилича на черна нива. Злосторникът-крал попита: "Кой опожари и разруши този град?" Проклетниците около него му отговориха: "Кралю, този град бе опожарен от населението му, което е грабнало челяд и стока и се е разбягало." На другия ден отидоха и видяха всичките му села също опожарени, а на последващия стигнаха до Шехиркьой и влязоха. Кралят видя, че този градец също е бил опожарен и е станал на пепел, та се изненада: "Каква е тази работа?" А старият Деспот каза: "Кралю, напълно ясно е каква е тази работа. Защото ние никак не мислим за последиците от своите действия. Този тюрк ни придърпва в ръцете си с хитрост. От дясната ни страна, чак до Селяник, всичко е на турчина,

 

41

 

 

а от ляво е татарският хан, който днес да рече, вътре в два дни ще ни удари с двеста хиляди мъже. Османоглу също някой ден ще ни срещне. Този тюрк ловко ни примамва към една коварна примамва, така че, трябва да се вземат сериозни мерки. Добри ми кралю, направете това поне заради мене. Нека лицето Ви да бъде чисто пред светия Исус, нека Патреман Яндулос да ви бъде помощник, защото на всичко туй краят му се вижда. Останалото Вие знаете!"

 

При тези думи, чувайки изреченото от Деспота, проклетникът, наречен Янко, който този ден се беше върнал назад само с няколко неверника, за да посрещне краля, каза: "Ти не я разбираш тази работа. Турчинът така ти е уплашил окото, та всеки дръвник, когото видиш, го мислиш за турчин и ни плашиш с него. Мислиш ли, че след всичко турчинът ще се сбере да дойде срещу ни. Аз му разбих носа, та след случилото се е невъзможно да застане срещу ми и да се бие с мен. Щом е тъй, то нека разпратим писма до поповете по тези краища. Нека дойдат да донесат провизии и да помогнат!"

 

Кралят така и направи. Написа писма до поповете и до подметките на кръста и идола: "Който не дойде при нас и не ни помогне, според заповедта на Римския папа ще бъде убит, а жените и дъщерите му - поробени. Патреман Яндулос ще бъде доволен от тези, които ни подпомогнат, които ни донесат и продадат храна и тръгвайки пред нас, ни станат водачи и ни измъкнат от тези пропасти. А и Светият дух ще докосне техните души!" Още много такива глупости изпонаписаха и ги изпратиха. Цялата рая пък се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач. С една дума, дадоха на жалките неверници едногодишния поголовен данък. Мнозина неверници от

 

42

 

 

раята яхнаха конете и дойдоха във войската на Янко. [*] Тогаз, като се поразмисли, Янко си рече: "Много добре стана за нас, че тази рая яхна и дойде. Добре ще е веднага да ги подредя в един отряд, та да вървят пред нас. Ако турците връхлетят върху ни, тези ще ни бъдат добър заслон." И заповяда, та невернишката рая стана един отряд и тръгнаха. Този ден, като преминаха през прохода Драгоман, стигнаха до Софийското поле. На другия ден стигнаха до град София [**] и видяха, че той е изгорял от край до край и се е превърнал на черна нива, а селата му също са опожарени и са станали на въглен. Както и да е, тези проклетници се настаниха и с дълги шишове разчовъркаха града. Де що заровено нещо намериха - всичко измъкнаха и оплячкосаха. После всички неверници се събраха на едно място, потърсиха църква, за да сложат в нея попове и да направят молебен. Ала не можаха да намерят ни една. Тогава, като откриха джамията Сиявуш, си рекоха: " Ето, това по-рано е било църква" и провесиха вътре една голяма камбана, запалиха няколко свещи, доведоха владиката митрополит и при дяволски песнопения надрънкаха куп глупости. Владиката оставиха в София, а самите те се вдигнаха, излязоха към Ерменския път и заминаха.

 

 

*. Активната поддържка, която българското население оказало на кръстоносците, е отразена в редица източници от християнски произход. "Писание ..." обаче е единственият извор, в който се говорила организирането на специален български отряд във войската на Хунияди.

 

**. Съдейки по писмата на Хунияди, които той изпратил до жителите на Брашов /З.ХII.1443 г./ и до кардинал Чезарини /4.ХII.1443 г./, в които съобщава за настъплението от София към Проливите, можем да считаме, че кръстоносците влезли в София не по-късно от декември 1443 г.

 

43

 

 

А пък Янко овеси камбани във всички свещени джамии, запали няколко свещи и жалките неверници взеха да идват един през друг да се кланят.

 

От своя страна пашата на София беше в Радомир. Един ден го известиха за положението. Той мигновено заповяда да му доведат коня, на часа яхна и заставайки начело на войската си, тръгна по посока на София. Стигна там, превзе вратата на църквата, някои от поповете, монасите и неверниците, които бяха там, посече, на други извади очите. На кучето, наречено владика, отсече главата и я сложи в торба. После замина, ала главата на владиката, заедно с главите на неколцина известни хора, връчи на един куриер и ги изпрати при падишаха. Когато падишахът видя главите, разбра, че всички раи са се поклонили на неверниците и на часа издаде заповед: "Главата на всеки, който бъде хванат, че е съпричастен и носи храна на неверниците - било то войник, било рая - да бъде отсечена, имота му - конфискуван, а жените и синовете му да бъдат поробени" [Аллах е най велик!]. Като заповяда това, всеки един войник от войската, която бягаше, подплашена от жалките неверници, стана като лъв. Този път тръгнаха, нанасяйки удар на четири страни. Щом стигнеха до някое село, посичаха мъжете, поробваха жените и синовете, плячкосваха зърното и хамбарите, а стоката и провизиите изземваха. Стана така, че ако по-рано във войската на жалките неверници се продаваше обилен фураж за четири акчета, то сега започна да се продава за половин грош и ако десет яйца се продаваха за едно акче, после взеха да търсят, за да дадат по един грош на яйце, ала не можаха да го намерят. В ислямската войска пък, докато по-рано фуражът се продаваше по половин грош, сега стана за три акчета, а докато едно яйце струваше десет акчета, сега едното парче стана по едно акче. А софийската

 

44

 

 

и радомирската рая стана постелка под краката на конете и всеки, който донесеше пред падишаха една глава, вземаше по пет филори подарък.

 

Един ден Негово Величество падишаха на света извика при себе си Узун Каръоглу [*] и му каза: "Иди, хвани и ми доведи един език от тези унгуруски неверници. Ала да не бъде от неверниците на София!" Тогава Узун Каръоглу рече: "Заповедта принадлежи на моя повелител!", яхна и се отправи към жалките неверници. Като каза на другарите си много напътствени слова, той всекиму вдъхна в сърцето сила. Вървяха целия ден. Когато се свечери и се спусна нощта, те спряха на лагер в едно поле. Забавиха се там до сутринта, а щом съмна, отново яхнаха и поеха по пътя. Ала през тази нощ беше паднала толкова гъста мъгла, че те с мъка се забелязаха един друг. Вървейки така, без да виждат нищо от мъглата, те навлязоха всред отрядите на жалките неверници. Тогава по волята на Аллаха излезе вятър и разнесе мъглата. Узун Каръоглу видя, че работата става лоша и на главата му се стовари голяма беда. Щитът му падна, той се прежали и погна жалките неверници. С мигновени удари разгонваше един подир друг невернишките отряди и си проправяше път. Ала по волята божия конят му се преобърна, счупи си гръбнака и му затисна едната ръка. Помъчи се, ала сила не му достигна да се привдигне от мястото си. Проклетниците

 

 

*. Узун Караоглу Хъзър бей, един от приближените на румелийския бейлербей Шахин паша Шехабеддин. Вероятно от неговото име произлиза името на пловдивското село Узун Кара /по-късно Узун Кърово, сега с. Дълго поле/, което фигурира в списъка на селата вакфирани от Шехабеддин паша за издръжка на пловдивския имарет.

 

45

 

 

се приближиха, плениха Узун Каръоглу и го оковаха в робски вериги. Като го натовариха на една кола, те го поведоха при злосторника-крал и си говореха: "Бре, този турчин акъл нямал! Устоява ли се с една-две хиляди души на такава огромна войска? Ето, че си даде гърлото за това, което направи." Един доста известен измежду жалките неверници каза: "По-добре щеше да бъде да не беше идвал и да не се беше" хващал. Вярно е, че се напъха в ръцете на голяма войска, ала и колко християнски живота отне! Не видяхте ли, че се затрупа с мърша. Исус Христос помогна и Светият дух благослови, та конят му се преобърна. Иначе, ако конят му не беше паднал, още какво ли щеше да ви покаже и още колко ли глави щеше да откъсне, че на края щеше да се измъкне. Никой от вас не намери сили да отиде след него и да го спре, или поне да го преследва. Не чуха думите на нашия крал - Деспот Жупана, ала тези тюрки така ще ни наредят, че ще се видим в чудо!" Тъй като Узун Каръоглу знаеше езика на онези, чу тези думи и си помисли: "С мен беше каквото беше, но нека поне да посипя огън в сърцата на онези неверници!"

 

Когато жалките неверници доведоха Каръоглу при Янко, Янко вдигна глава и каза: "Добре и верно да кажеш нещата, които ще те попитам! Не говориш ли истината, ще те накажа!" Узун Каръоглу отвърна: "Ще ви кажа новини тогава, когато се съберат тримата на едно място - и унгуруският крал, и Деспот, и Янко. Тогава ще говоря, а сега не мога, ако щете да ме направите на парчета!" Янко заповяда: "Този турчин има голяма новина. Заведете го при краля!" Веднага се вдигнаха от там и отведоха Узун Каръоглу при краля. Янко също дойде и описа на краля един по един всичките извършени от Узун Каръоглу подвизи, а после му предаде и реченото от него: "На теб не мога да кажа,

 

46

 

 

на краля ще говоря!" Този път и кралят, и Деспот, и Янко се събраха на едно място и заразпитваха за падишаха и за войската му. Ела сега и виж как Каръоглу отвори медена уста и какво издума: "Нека бъде здрав нашият падишах! Той е от другата страна тъкмо на този проход, който сте стигнали. Ако ли пък питате за войската му, неговите капъ-кулу, които са еничари, и цялата румелийска войска точат зъби. И анадолската му войска на тълпи и на талази неспирно напредва. С една дума, без анадолската войска, само румелийската е повече от три пъти по сто хиляди души. И защо питате мен за падишаха? Вие не знаете ли? Да не би падишахът никога да не е идвал до вашата страна! Ами какво беше сторил на Коджа Крал [*] и на бащата на този Деспот?! [**] Както сте бягали от него като овце от лъв, така и сега ще трябва да бягате. Ако сте мъже, гледайте да минете през този проход, та да видите майките какви [юнаци] са родили!" И каза още: "Кралю, вие не се обиждайте на тези мои думи. Каквото и да кажа, честно го казвам. И да липсва нещо в словата ми, излишък няма. Пък и ето, до няколко дни ще си проличи.

 

 

*. Става дума за унгарския крал Сигизмунд Люксембургски /1387-1437/. Вероятно тук авторът намеква за поражението, което обединените сили на Сигизмунд и войската на деспот Георги Бранкович претърпели от Мурад II при Голубац в 1423 г.

 

**. Вероятно се има предвид наказателната експедиция на Мурад II срещу сръбския деспот Стефан Лазаревич /1389-1427 г./, заради неговото неподчинение и съглашателство със Сигизмунд през 1426 г., когато османските сили достигат Крушевац. Тук авторът погрешно представя предшественика на Г. Бранкович - деспот Стефан Лазаревич като негов баща.

 

47

 

 

Вие си мислите, че падишахът бяга от вас, а хич не смисляте, че той вече ви стори каквото трябваше. Като се довлякохте чак до тук, сега забравете пътя за връщане, защото до три-четири дни всички проходи, останали зад гърба ви, ще бъдат затворени. Знайте, че изгорените градове, които видяхте, са били подпалени, за да ви примамят до тук, а не от страх пред вас. Е, стигнахте до тук по живо, по здраво, ала не зная като как ще ви се наложи да си отидете. Уповавате се на колите си, надявате се, че османците ще дойдат при вашите коли, а вие ще ги гоните като стреляте с топове и пушки. Хич и не се досещате, че те са пресметнали вашето коварство и не ще дойдат срещу колите ви. Може и да ви обградят в места, където топ не минава, и ще ви държат така докато не почнете един друг да се ядете. Речете ли да се върнете назад и да избягате, от тук нататък няма полза от бягство. Защото така зная - проходите са завардени. И птички да бяхте, пак не бихте могли да прехвръкнете. Ако питате за моето идване, то ето аз какво казах пред падишаха: "Нека отида с моите юнаци да срещна и ударя Янкото, та или да го хвана жив, или да му отрежа главата, или пък да пипна някои от бягащите херцози и банове и да го докарам!" Тъй като времето беше мъгливо и нищо не се виждаше, влязох между отрядите ви и тогава по волята на Аллаха мъглата се вдигна и не смогнах да сторя каквото бях намислил. Ала хиляди благодарности към великия Аллах, защото трупът ми не остана сам. Отсега нататък не ми е жал, че ще умра, защото повалих като есенни листа в прахта толкова.много жалки неверници?. И ако конят ми не се беше преобърнал, пак щях да се измъкна и да си ида. Но такава била волята на Аллаха, та конят ми падна и хем кръста ми удари, хем ръката ми остана под него. Вие тук с Янко вършите глупости. А Янко беше безсилен

 

48

 

 

да отвърне само на мене, когато отрядите му един по един се разпръскваха. И положението беше такова, че срещу всеки от нас се падаха по повече от хиляда ваши човека. Какво ли ще се случи с вас, когато срещу всеки един ваш се завъртят по десет наши?!" И той наговори още много такива неща, докато душите на жалките неверници се качиха в гърлото им и те се същисаха какво да правят. Много се умислиха и угрижиха, а Узун Каръоглу Хъзър бей каза още: "Виж, Кралю! Вам никак не се понравиха тези мои отговори. Ала ще дойде ден, когато ще си спомняте думите ми, ще ме благославяте и ще жалите, че не сте действували според смисъла им. Главите си с камъни ще удряте. Защото нямате човек, който да отвърне на Османоглу. Ето, това са моите думи. А вие, както знаете, така правете!" И млъкна.

 

Изкараха го навън. Тогава проклетникът Янко каза: "Истина е, че този простак ни стана добър език, ала трудностите на работата представи по своему!" Тогава Деспот каза: "Този простак много думи издума, а от всяка негова дума има по нещо за вземане. Защото, ако целият двор и свита на Османоглу са се наострили, трудно ще бъде да им се даде отговор. Толкоз много говорих, не дадохте ухо на думите ми. Ала все пак ще трябва да се съгласите с мен. Аз от баща си съм се поучил що за вампир е този Османоглу!" При тези думи проклетникът Янко каза: "Аз ще намеря Османоглу където и да е и един път ще се ударим. Вие тръгнете и елате след мен. На каквото е способен Османоглу нека го покаже на мен. След всичко, не върви да не се ступаме с него поне веднъж!" После всички се разотидоха по шатрите и нощта мина. На другия ден, ведно с утринта, всички се вдигнаха от местата

 

49

 

 

си и се отправиха към прохода. [*]

 

Ала от тази страна повелителят получи вест: "Неверниците напредват към прохода!" Още същия миг падишахът призова бейовете си, окуражи ги и им даде много напътствия и съвети. Цялата нощ падишахът спа навън и не влезе в шатрата си. Когато съмна, той взе от дясната си страна анадолската, а от лявата - румелийската войска и така цялата ислямска войска зае определеното ѝ място.

 

От онази страна проклетникът Янко също вървеше, а зад него напредваше и кралят. Когато Янко погледна и видя пехотата, той бързо слезе от колата,* яхна коня и удари върху нея. А пехотата призова божието име и замята стрели. Когато видя това положение, падишахът на света викна: "Защо стоите?!" Веднага отвсякъде засвири военната музика, завиха зурните, зареваха тръбите, разлюляха въздуха наоколо звънците, неспирно забумтяха барабаните, развяха се знамената, повторно се призова божието име и ислямската войска се хвърли срещу врага. Велики Боже, каква битка започна! Този ден слънцето изгря съвсем червено от кървавите изпарения. Мнозина достигнаха желанията на отвъдния мир, изпиха питието на жертвата и като колеха и проливаха кръв, стигнаха до царството на нощта. С една дума, докато азапи и еничари, смесени наедно, се държаха мъжки в името на ислямската вяра, проклетникът Янко видя, че няма

 

 

*. Вероятно авторът има предвид придвижването на кръстоносната армия в Тракия в две колони: едната към Ихтиман, а другата - към северния изход на Златишкия проход през пролома на р. Тополница между селата Петрич и Мухово. В текста е използувана унгарската дума "хинто" със значение "талига", "екипаж". Налице е още едно указание, че авторът е ползувал източници с неосмански произход.

 

50

 

 

изход, та пришпори коня си, излезе напред и взе да командува жалките неверници. Тогава един куршум откъм ислямската войска удари коня му. В същия миг той смешно рухна ведно с коня и чуждоземното си въоръжение и полетя, както се лети от покрив. Ислямските войни пратиха много стрели, ала не го достигнаха, та много от бойците извадиха сабя. Не успяха обаче да го заколят, защото безверникът бе цял в желязо. Към него се хвърлиха няколко хиляди неверника, та едва-едва успя да отърве главата. Ала през това време мнозина от неверниците изпопадаха на земята. Бил пленен бозавият кон на проклетника с всичките му принадлежности и едно черно знаме. Навеждайки надолу знамето, го занесоха на падишаха ведно с коня, а падишахът ги дари с милост.

 

Все така се води боят чак до вечерта. Когато настана вечер и слънцето залезе, заби барабанът за почивка. Чавушите се вмъкнаха и разделиха една от друга двете войски. Ала падишахът заповяда: "Никой да не мърда и всички да останат по местата си!" Чак до сутринта ислямската войска остана неподвижна, без да мръдне от мястото си, на което беше.

 

Нека сега нашият разказ стигне до неверниците, които този ден се върнаха сразени и изсипвайки се на главата на краля, казаха: "Кралю, стана тя, каквато стана! Казваха, че Османоглу е избягал. Какво ти бягане. Днес ни накара да изпием тасове отрова. Малко остана да хванат жив-живеничък и такъв мъжага като Янко. Както и да е, отървахме Янко, ала много .християнски души отидоха при Светия дух. Плениха Янковите оръжия, заедно с един бозав кон и едно черно знаме, което наведоха надолу и отнесоха. А пък пехотата, честити кралю, била невиждано зло. След сто хиляди атаки и сто хиляди удара, дори един от тях не помръдна

 

51

 

 

от мястото си, че дори и окото му не мигна." До сега не бяхме виждали такива бойци. Оттук нататък значи, изходът ни е да зарежем колите си по местата им и още тази нощ да си плюем на петите. [*] Иначе, ако трябва когато съмне пак да държим бой, ни един от нас не ще остане!" Казвайки това те взеха да се вайкат и да плачат. После пристигна един от приближените неверници и сведе глава пред Деспот. След като обясни каква е работата, Деспот каза: "Знаех си аз, още като дойдохте тук, че ще си намерите белята!" "Станалото, станало" - казаха - "сега какво да правим?" Тогава Деспот рече: "Изходът е този. Нека кралят и колите ни се вдигнат, да се измъкнат и да си отидат. А ние с 4050 хиляди християни ще застанем пред Османоглу, та да не би той да стигне честития ни крал и да му стори зло!" Никой думица не смогна да каже. [**]

 

От своя страна падишахът на света извика при себе си своите роби-еничари и каза: "И така, утре е денят на битката. Ха сега, да ви видя! Цялата ми хазна е ваша. Вие само свършете работа, пък аз ще ви удавя в злато и сребро!" Тогава всичките му хора удариха глава в земята и казаха: "Само нека нашият падишах да бъде здрав! Утре, дай Боже, такава сабя ще сложим на жалките неверници, че някога легенди ще се разправят за това!" Падишахът на света вдигна ръка за благослов и окуражи всинца. След туй покани военачалниците. Призова също кетхудата Йомер. Споменатите дойдоха, удариха

 

 

*. Буквално "да заменим своето спокойствие с бягство".

 

**. Описваното сражение станало на 12.ХII.1443 г. вероятно около Златишкия проход и е известно в литературата като "Златишка битка". Независимо от своята тенденциозност, приведените сведения са най-подробното и обширно свидетелство за нея в османската историография.

 

52

 

 

глави о земята и останаха в преддверието. Тогава падишахът на света облече всекиму почетни одежди, разпита ги за здравето им и каза: "Утре е главната битка. Да ви видя как ще ударите!" Всеки един от тях повторно положи лице на земята и каза: "Заповедта принадлежи на падишаха. Всички до един ще се бием докато станем на парчета!" и излязоха навън. Този път падишахът призова бейовете и заповяда: "Колкото санджакбейове и бейлербейове има, всички да дойдат!" При тази заповед всички бейове се представиха пред взора на султана и удариха глава в земята. Този път падишахът рече: "Утре сутринта е основното сражение и главната битка. Да ви видя да се биете като мъже! Трябва да се покаже на тези жалки неверници мястото им. Тези от нас, които паднат, ще бъдат жертви на вярата, тези, които останат, ще бъдат щастливи!" Но колкото и наставления да им даваше падишахът на света, никой от тях не издаде звук. Споглеждаха се един друг и мълчаха. Като видя това, падишахът разбра, че от тях полза няма. Тогава обърна лице към палата на божията милост и от сърце се помоли: "Помагай Боже, моите роби-еничари да ми бъдат верни, та да разбия врага. Свърша ли работата [да даде Бог!] ще им въздам на тези бейове заслуженото - за някого смърт, за друг заточение!"

 

Щом съмна войските и от двете страни заеха местата си. Падишахът погледна и видя, че пехотата е притиснала врага към земята и отряд след отряд върви срещу му. Тогава той вдигна ръка, помоли се за своите еничари и азапи и заповяда. Засвириха военните музики, забиха тъпаните, призова се името на Аллаха и жалките неверници бяха обсипани с дъжд от стрели, а някои от тях и с огнестрелни оръжия удариха, та разкъсаха гърдите им. Велики Боже, такава битка се развихри през тоя

 

53

 

 

ден, че син баща и баща сина си взе да не разпознава. [*] Всред ръце и крака, носове и уши, разсипали се като стърготини от длетото на дърводелеца, проклетникът Янко много се постара, ала изход нямаше. Неверниците - дяволите му проклети - извиха лице, отидоха при колите си, влязоха и подготвиха дулата на топовете. [**]

 

От тази страна Турхан бей дойде пред падишаха и удряйки лице в земята, заговори: "Повелителю мой! Бойците на проклетите неверници взеха колите си и станаха мъже на смъртта. Заповядай ислямската войска да се върне назад. Тръгнем ли срещу им, те ще се прислонят между колите, ще ударят дулата на топовете и така ще оставим войската си да бъде разбита. После ще ни бъде трудно!" Като каза това, той убеди падишаха. Падишахът-защитник на света заповяда, та чавушите влязоха сред ислямската войска и я накараха да се върне назад, [казвайки], че работата на неверниците била вече свършена. После падишахът на света се усети, че в ума на този Турхан бей е имало развала. Той съобрази, че войската е трябвало да мине напред и да заварди проходите. Като получи вест, че напред никой не е отишъл, Падишахът рече: "Без да отида самият аз, няма да стане!" Но жалките неверници уловиха сгодния случай и още същата нощ се вдигнаха от там, преминаха Софийската река при село Герман и спряха, а на другия ден, без да

 

 

*. Това второ сражение между левия фланг на кръстоносната армия и османските сили станало източно от днешния Пирдоп, наречено "Чешко поле".

 

**. Става дума за вагенбурга, който имал важно стратегическо значение в бойната техника на хуситите.

 

54

 

 

се маят, тръгнаха отново. [*] От тази страна падишахът благополучно се вдигна и тръгна да преследва жалките неверници. [**]

 

От онази страна съгледвачи казаха на краля: "Ето, турската войска ще ви стигне и удари. Пазете главите си!" Тогава видяха, че ислямската войска ги е наближила. Злосторникът крал веднага подбра [хората си] като магарета, сглобиха колите и направиха стан. А негово величество падишахът-закрилник на света заповяда: "Тръгвайте на юруш срещу жалките неверници и още днес да видите сметката на тези врагове на вярата ни!" Конни и пеши, всички казаха: "Заповедта принадлежи на падишаха!" И всеки зае своето място в определеното му крило. Отрядите се подредиха и всички готови зачакаха знак.

 

А жалките неверници яхнаха конете, изкочиха вън от стана и застанаха. Докато проклетникът, наречен Янко, разиграваше коня си, падишахът даде заповед. Призоваха името на Аллаха, отвсякъде удариха бойните тъпани. Грохотът на тъпаните, стенанията на барабаните и крясъците, излизащи от гърдите на мъжете, изпълниха цялото Софийско поле. "На свещена война срещу гяурите!" - викнаха газиите, грабнаха в ръце пламтящите си саби и се врязоха между неверниците. Като гладни вълци в стадо овце, като лъч в сухо тръстичище проникнаха

 

 

*. Кръстоносната армия била принудена да се върне не заради разгрома, както се стреми да покаже авторът, а поради общите неблагоприятни условия - суровата зима, липсата на продоволствие и невъзможността да се преодолеят в зимни условия планинските вериги.

 

**. Според други османски наративи след отстъпващите кръстоносци тръгнал не самият султан, а румелийският бейлербей Турхан паша.

 

55

 

 

те сред тях. Виждайки това, проклетникът Янко ревна като свиня: "Бре, какво стоите! Зацапахте с кал лицето на Светия дух! Патреман Яндулус ще се отвърне от вас!", па като пришпори коня си, захвана да поучава жалките неверници. Щом като видя тяхното поведение, падишахът-защитник на света пришпори коня си и честито тръгна. Тогава [Велики Боже!] тези неверници взеха да капят като есенни листа и неспособни за съпротива - ха така, де! - се натикаха в стана си и взеха да подготвят топовете. Без да поглеждат към невернишките топове и пушки, ислямските воини тръгнаха от четири страни към невернишкия стан като лъвове, подушили кръв. А докато неверниците, загрижени за главите си, забравиха дори да стрелят с топове, Турхан бей отново пришпори коня си и удари глава в земята пред падишаха: "Нека моят султан заповяда и ислямската войска отстъпи назад от стана, защото тези неверници са проклети измамници. Не се ли изтеглим, те ще ударят топовете, ще разбият ислямската войска, а после отново ще излязат от стана и ще ни ударят. Тогава ние с какво ще им противостоим?" На тези думи падишахът отвърна: "Тая няма да я бъде, Турхане, защото аз виждам, че у тези неверници не останаха силици ни с топове да стрелят, ни с пушки. Ти нещо не си с ума си!" А Турхан рече: "Щом е тъй, нека моят падишах ми отсече главата, та да не видя с очите си този резил. Защото аз зная какъв ще бъде краят на тази работа. Гледай господарю! Измежду твоите бейове и роби няма по-стар от мен. Всред анадолците може и да има, но те пък не познават хитрините и коварството на този враг. Падишахо мой! Къща с вяра не се превзема. На мъдрите принадлежи бавността и спокойствието, на простите - яростта и бързината. Помисли за последиците, господарю! Ще пострадаш! Дано тези думи

 

56

 

 

ми на стареца ти бъдат достатъчни!" Каза това и още много приказки наприказва. Падишахът знаеше, че жалките неверници не ще смогнат да се съпротивляват, но се поразмисли и си рече: "Ако тази работа стане както аз казах ще бъде много добре. Ама стане ли обратното, ще рекат, че султанът не си държи на думата. Щом е тъй, нека изтеглим назад войските си и да видим за какво ще ни похвали всемогъщият Бог." Като си каза тъй, той заповяда: "Ислямската войска да се върне назад!" В същия миг чавушите влязоха сред нея и с мъка разделиха разгорещените бойци. Всеки от тях си тръгна към шатрата - кой хулейки Турхана, кой - тези, които са станали причина за това. Ала бяха оплячкосали много от колите на проклетите неверници. От онази страна жалките неверници пак си събраха душата, горещо благодариха на Патреман Яндулус и останаха смирени и сразени.

 

С милостта и щедростта на всевишния Аллах, който разпростира своето благотворение върху всички, нека всеки враг бъде посрамен и разбит, а ислямската войска да бъде победител! Заради почитта към приятелската мисия на Пророка-избранник Мохамед - нека всемогъщият Аллах го благослови и поздрави - и заради почитта към божия трон, и заради почитта към божиите заповеди, и заради почитта към съкровището на божия престол, и заради почитта към чистосърдечните невинни, и заради почитта на животните, пасящи трева, и заради правото на божествената сила и слава - о Господи, о Господи, о Господи, о Господарю на силата и славата, о ти, който си най-милостив от всички милостиви и състрадателни!

 

Щом се мръкна, жалките неверници удариха на бягство, преминаха през прохода на Шехиркьой и се настаниха в Шехиркьойското поле. Ала дяволските неверници бяха оставили в прохода много пехота.

 

57

 

 

Тези проклетници щяха да останат в засада, в случай, че дойдат ислямските войски.

 

От тази страна падишахът на света каза на Турхан бей: "Виж, Турхане! Като наля студена вода върху нашето горещо ядене, ти направи, каквото направи! Карайки ме да изтегля назад нашата войска, ти стана причина да бъдат подарени главите на жалките неверници. Ето, че тази нощ те намериха сгода и преминаха прохода при Шехиркьой. Какво ще предложиш срещу това?" Тогава Турхан каза: "Господарю мой! Нека моят господин да стои тук честито и както му харесва. Ние сме роби на нашия падишах и щом той заповяда, ще тръгнем да ударим сабя по тези душмани, та жива душа от тях да не остане!" Падишахът заповяда де що има бейове и тимариоти - и Махмуд бей, син на Ибрахим паша, и Хасан паша, и Турхан бей - всички да отидат и да нападнат неверниците в гръб. А жалките неверници във всеки напуснат стан не оставяха ями, без да ги запълнят с трупове. В местата, където ями не се намираха, те палеха големи огньове и хвърляйки труповете в огъня, ги изгаряха, та турците като видят, да не разберат какво е станало.

 

Ала нека нашият разказ се върне при бейовете и ислямската войска, които бяха тръгнали след неверниците. Като наближиха прохода, бейовете спряха и взеха да се съветват дали в прохода няма невернишка клопка. "От дясната страна на село Драгоман има един път" - казаха си те - "нека минем оттам, да поставим хора и да проверим прохода!" После се застягаха. Тогава пристигна Турхан и попита: "За какво се съвещавате?", а те му разказаха. А той не беше бей като бей, ами черна напаст, та им рече: "С кой ум ще проверявате? Как е възможно бягаща войска да поставя клопки. Щом се промъквате така още преди да сте видели лицето

 

58

 

 

на неверника, какво ли ще бъде, когато го видите!" Като каза това, той им развали съвещанието и те тръгнаха към прохода без страх и съмнение. Залегналите в клопката [неверници] отведнъж ги взеха на огън, та съпротивата стана невъзможна. Всички се върнаха назад и избягаха. Ала синът на Ибрахим паша - Махмуд бей - имаше съвест, та не избяга, а влезе в яко сражение с проклетниците и ги омаломощи. Но при Махмуд бей не остана никой. Като видя, че работата става лоша, той пришпори коня, за да си спаси главата, ала обърка пътя и стигна където не трябваше. Като видя, че оттам с кон не ще може да се мине, той скочи от коня и като вървеше, един отряд от неверниците го забеляза. "Това ще да е някакъв големец! " - си рекоха и тоз час скочиха и го нападнаха като свини. Махмуд бей повали мнозина от тези проклетници на земята, но изход нямаше. Защото една ръка благоденствие не прави и от сам камък ограда не става. Тези проклетници направиха каквото направиха - хванаха и поробиха героя. И никой [от неговите хора] не каза, че този Махмуд бей е зет на падишаха, никой не рече да се върне и да му помогне, а оставиха него, героя, да бъде поробен.

 

Като хванаха Махмуд бей, неверниците го обраха и нищичко не му оставиха [Боже мой, прости в името на невинните и помнещите!]. После го отведоха в кралската шатра. Там Деспот, кралят и Янко стояха и си говореха: "Какво да правим, какво да струваме, за да не ни нападнат турците!" Тогава Янко каза: "Какво могат да ни сторят на нас турците, та се страхувате!" - и още много издрънка. Ала кралят рече: "Ти не говори глупости, защото, ако вчера турчинът не беше спрял войската си, нямаше двама на едно място да сме сега. Този Турчин щеше да ни изближе като сол. И защо не стреля с топовете и пушките, които приготви? Защото

 

59

 

 

топове и пушки сами не стрелят, хора трябват за тях. Интересно и ти по това време в каква дупка си пъхнал главата си!"

 

Докато го хокаше така, през вратата влязоха неверници и казаха: "Кралю, добри вести! Турчинът бе разбит и един от бейовете е пленен!" Тогава кралят рече: "Като е пленен един бей, пък и десет бейове да са пленени, турците не са разбити, глупости говорите! До там стигнахме, неколцина техни бейове да пленяваме. Докато вие си пощите брадите, те простряха християнството на земята."

 

Ето, сега един бей сте хванали, ала Аллах знае колко християни са били затрити. Хайде, доведете го да видим!" Въведоха Махмуд бей. Кралят заповяда, та колкото банове, херцози и капитани имаше, всички се вдигнаха от местата си, посрещнаха Махмуд бей и му оказаха почит. Поставиха му стол и го настаниха. Ала той беше гол. Не на бей, ами дори на камилар не приличаше Кралят заповяда, та веднага донесоха почетни дрехи и облякоха Махмуд бей от главата до краката. Чак тогава го попитаха: "Ти кой си и чий си?" Махмуд бей отговори: "Аз съм Махмуд бей, син на Ибрахим паша. Моят брат е сегашният велик везир Халил паша." Когато той каза това, Деспот заповяда, та на часа доведоха на Махмуд бей един оседлан кон, поставиха му отделна шатра и му дадоха двадесет души слуги и всичко необходимо; Качиха Махмуд бей на коня и той влезе в шатрата, а Деспот влезе заедно с него и седнаха. Деспот разпита Махмуд бей за здравето и състоянието му и каза: "Ти си пази здравето, а аз в скоро време ще те свържа с твоите. Вие сте големи хора. Където и да се намирате, мястото ви е ясно. А аз съм видял много добрини от баща ти и не съм от хората, които забравят стореното добро!" После проклетникът Деспот Жупан се заумилква като лисица и каза: "Синко, ти само не

 

60

 

 

си мисли, че християнството е разбито. Не поражение, а дори и грам опасност няма, но тези дни аз непрекъснато ги плаша, та да се върнат и да си отидат. Защото на тях не ще им се опре ни Филибе, ни Едирне, ни Бурса. Но както и да е. Аз ги накарах да ме послушат и ги върнах, защото от османците много добрини сме видели." И други подобни сто хиляди лафове издрънка. Защото неверникът имаше цел. А Махмуд бей, след като изслуша многото приказки на мерзавеца, вдигна глава и заговори: "Нека предположим, че всички ваши думи са истина, и вие сте били приятел на османците. Ала дошлите с вас крале - и полякът, и чехът, и Янко Жупан, и Деспот Жупан, който си ти, и самият Крал, и френският капудан - сега всички заедно не са ли тук?" Деспот отговори: "Разбира се, тука са", "Сега поне един от тях отишъл ли си е?" Деспот отговори: "Разбира се, не си е отишъл!" "Ами ти каза, че тази невернишка тълпа не била разбита. Като не е разбита, какво е станало с войската ви, която я няма никъде? На небето ли отиде, що ли? Като ме видяхте млад, решихте, че нищо не разбирам, така ли? Но ти не ме гледай от високо, защото аз от малък гледам войска и битки. Може би на вас веднъж на няколко години ви трябва войска. Ние пък трябва в една година на един-двама врагове да отвръщаме. Е, като е така, да ти кажа, че две трети от войската ви, която дойде тук, стана храна за сабите ни и главите на мнозина се търкулнаха пред падишаха. А тези, които отърваха главите, напълниха трапове и реки, а някои бяха изгорени, дано османците, като видят тази камениста земя, да не разберат положението. Вие обаче не смисляте, че знаещите всеки ден ви поставят на везна и ви теглят кантар по кантар, ока по ока, мискал по мискал. Хайде, аз нищо не зная, но в замяна на доброто, което видях от тебе, ще кажа, че вие

 

61

 

 

било разбити, било стегнати - ако успеете по живо по здраво да преминете река Морава, ще покажете юначество и ще спасите главите си. Защото знам, че целта да ни изпратят с 5-10 хиляди мъже към този проход беше да ви наближим откъм гърба и след сражение в сутрешния мрак щяхме да се върнем, а вие... [*]

 

"... трябва да вървите по десет часа, само на едно място да спирате, ако добитъкът на която и да било от колите се умори и спре, веднага вещите от тази кола в името на Исус Христос да се вземат, а колата да бъде изгорена!" След като даде наставленията си, още същата нощ по залез слънце те се вдигнаха и си заминаха, оглеждайки се назад.

 

От тази страна, ислямската войска, разбита в битката при прохода, се беше разпиляла така, че баща сина си не погледна. Анадолската войска с анадолския бей и Турхан - всички дойдоха при султана. Ала езиците им къси, а лицата им - никакви ги няма. Всеки един от тях стоеше възвил глава на една страна, скрита в дрехата му. Негово Величество падишахът-защитник на света предположи, че дошлите вършат някаква работа. Докато си казваше: "Чудно кога ще дойде хубавата вест!?" известиха: "Господарю наш, войските ни, които вървяха след противника, са разбити, - нека султанът да бъде здрав! - и Махмуд бей е паднал в робство." Тогава падишахът запита: "Ами от войската кой дойде?" Съобщиха му: "Всички дойдоха." Падишахът се ядоса и заповяда: "Извикайте ми тези анадолски пръчове!" На часа му ги представиха и той заповяда на капуджибашиите да набият с тояги тези непрокопсаници. Та, душо моя, кого от тях набиха с тояги, кому изскубаха коса и брада, на кого

 

 

*. Липсва един лист от оригинала.

 

62

 

 

тимара дадоха другиму. Като наказа някак си всеки един от тях, на другия ден падишахът се качи на коня и тръгна към Едирне. Никъде не спря. Непрекъснато вървеше, без да обръща внимание на никого от бейовете и без да ги поглежда. Един ден, когато доближи до Едирне, той спря. До народа на Едирне дойде вестта: "Всички - мало и голямо - да посрещнат падишаха!" А падишахът разпита всекиго за здравето , всекиму според положението оказа милост, мина и, както си му е редът, седна на престола. Зае се с делата на бедните и се отдаде на безгрижни забави и пирове.

 

От онази страна жалките неверници вървяха денонощно, без да спират и да се задържат - победени, разбити, разсипии, отчаяни. Един ден те стигнаха до Паракин. Със страх и ужас преминаха река Морава и разпратиха на четири страни съгледвачи, да не би ислямската войска да им препречи пътя. Когато жалките неверници тръгнаха и стигнаха до Капулу дервент, те започнаха плячкосване. Изоставяйки по пътищата не само яденето си, но и всички купени със собствени парици продоволствия и вещи, те бяха вървяли нещастни и окяни, стенейки и пъшкайки по друма, като брат брата и баща сина си изоставяше на гладувалите с дни селски и градски псета. Та, щом преминаха река Морава, злосторникът-крал заповяда и донесоха много овце и говеда, заклаха курбан и яко се повеселиха, казвайки си: "Ние наново от майка се родихме." Когато стигнаха по този начин до Белград, белградските неверници излязоха да ги посрещнат. Ала какво да видят - от идващите нямаше ни един, който да не е белязан. Кой без ръка, кой без крак, кой без нос, кой без ухо и всички диби дюс голи, те пристигаха слепи и куци и правеха смях. Като ги зърнаха на този хал, белградските неверници решиха, че отивайки мнозина, а връщайки се малко,

 

63

 

 

те са свършили много работа, видяли са големи битки, завладяли са цяла Румелия и са оставили хора по крепостите, та затуй половината от войската не е дошла, а връщащите се са негодни за работа. Викаха си: "Хайде, станалото, станало, барем турците изгониха, както бяха рекли!" После ги разпръснаха по къщите. Чак когато съмна се разбра онези на каква беда са били налетели.

 

Щом кралят-злосторник влезе в Белград, заповяда, та след няколко дни всички банове и херцози се събраха наедно и взеха да се съвещават. Всеки от тях каза по нещо. Най-после дойде ред и на Деспот. Сатаната Деспот завъртя език и каза: "Думите на всички ви са празни приказки. Аз знаех, че такъв ще бъде краят на тази работа и многократно ви го казах. Ала що да сторя като не взехте от дума. Дори Янко Жупан ни обиди като каза: "Турчинът ти е зет, та затова размахваш турска сабя и ни плашиш!" Не ни оставиха да вземем мерки. Заради туй така се случи, но аз и на това съм доволен. Пак добре, че Светият дух ни помогна да видим Белград със земни очи. Ама тази работа не ще остане дотук. Защото настъпихме по опашката един заспал змей, та ще видите утре, като пукне пролет, как турчинът ще направи Белград тесен за главите ни, ще ни вземе дъщерите и синовете и ще трябва да трупаме рани върху раните си. Още от по-рано да вземем мерки, защото този турчин преди все пак малко се побояваше от нас, а сега вече преброи брадите ни и не ни слага в сметките. Пък вие правете каквото искате!"

 

Тогава думата взема злосторникът крал и каза: "Това, което трябва да стане, е следното. Да се напишат писма на всички посоки, да се събере войска и да изпратим съгледвачи при турчина. С колкото и войска да дойде той срещу ни, те да видят и да ни пратят вест. Ако ли пък не стане тъй, ще

 

64

 

 

свикаме общ сбор на войската и като оставим Янко в Белград, ще отидем да посрещнем турчина. Помогне ли ни Светият дух да го разбием, ще извикаме Янко от Белград и ще се хвърлим, та изцяло ще го унищожим. Напредвайки, ще превземем Едирне и ще завладеем Румелия от край до край."

 

Янко хареса плана на краля и рече: "Ето кралю, така ще стане работата!" А кралят пак погледна към Деспот и попита: "Ти какво ще кажеш?" Деспот рече: "Ти кралю направи добър план. Ала ако ние още от днес започнем да изписваме войска, за колко време тя ще бъде готова? Нека това пресметнем." Пресметнаха: "Войската ни ще бъде готова до шест месеца." Като му отговориха така, Деспот попита: "Е добре, кралю. Колко време има до лятото и до израстването на тревата?" Казаха, че има 50-60 дни. Този път Деспот рече: "Кралю, турчинът не ще се свива, докато ние изпишем войска и се приготвим. Знайте, че още до 50-60-70 дни ще е тук. Защото тази зима той се приготви и само чака тревата. Ще дойдат срещу ни още щом тревата поникне. Те и сега щяха да пристигнат, ала турчинът не пресмята погрешно като нас. Той знае, че ако сега дойде насам, ние ще вдигнем сеното и ечемика, който се намира по селата, или ще го подпалим, а после добитъкът му няма да има какво да яде. Ето защо те чакат лятото. Не видяхте ли, че когато ние отидохме през зимата, те още от по-рано бяха изгорили всичките си села и градчета и ние тегло теглихме за зърно." След като той изрече много много думи, кралят каза: "Всичко това ни сполетя, защото по-рано не се вслушахме в думите ти. Знаем, ти си голям и мъдър човек, любимец на Светия дух. Но станалото станало! Сега трябва да търсим изход. Ти това гледай." Тогава сатаната Деспот рече: "Изходът сега е следният. Без да се залисваме, нека разпратим на всички посоки хора

 

65

 

 

да съберат войска. После да обградим с високи почести онзи тюрк, който е пленник при мен, да го отрупаме с коне, злато и почетни одежди, пък да го пуснем на свобода. Щом турчинът си отиде, да подберем помежду си пратеници да отидат при брадата на Османоглу. Нека и тримата да го помолим да прости вината ни и да ми даде Семендире и Гюерджинлик. Надявам се, че така думата ще мине пред Османоглу. Защото у тях има милосърдие. Те не удрят сабя по тези, които молят за пощада, и не преследват бягащия. Вие сами видяхте. Ако Светият дух ни помогне и Османецът се помири с нас, нищо няма да се случи. Дари ли ни Семендире - добре, не ни ли го даде - пак добре, само да се помирим!"

 

Тогава всички одобриха този план. Оказаха големи почести и внимание на Махмуд бей. Дариха му богато украсени оседлани коне и го пуснаха на свобода. Той тръгна към падишаха и си отиде. А жалките неверници приготвиха дарове и изпратиха неколцина човека при падишаха. Пратениците потеглиха ядейки и пиейки, яздейки и спирайки.

 

Един ден, когато Негово Величество падишахът-защитник на света заседаваше в Дивана и разглеждаше делата на бедните и слабите, той хвърли око на Турхан бей и начаса заповяда на Балтаоглу да го хване и да го доведе пред Дивана. Тогава капуджибашията хвана Турхан бей и го затвори по заповед на падишаха. Ала Касъм паша, който беше бейлербей на Румелия, каза: "Този Турхан има и съучастници. Те също трябва да си получат заслуженото!" и много думи изприказва на великия везир Халил паша. А Халил паша отговори: "Виж братко паша! Когато главата отиде, и краката не държат." Тогава Касъм паша рече: "Щом е така, мене ме освободете от Румелия и я поверете другиму. Падишахът да бъде здрав, пък ние без служба

 

66

 

 

няма да останем."

 

Тогава Негово Величество Падишахът-защитник на света повери Румелия на Шахин паша и заповяда за отведат Турхана и да го затворят в Токатската кула. А капуджибашията отведе Турхан и го затвори в крепостта на Токат.

 

Нека нашият разказ стигне до жалките неверници, които бяха освободили Махмуд паша и го бяха отпратили. Един ден Махмуд бей стигна до Едирне. Падишахът на света много му се зарадва и когато го заразпитва как се е случило всичко и как се е освободил, Махмуд подробно разказа на Падишаха всичко видяно и чуто. Поразговориха се до насита.

 

Един ден в Едирне пристигнаха пратениците на неверниците и влязоха. После отидоха при пашите и поискаха милост. Ала пашите не им обърнаха внимание и не им оказаха почит. След няколко дни пратениците влязоха при Негово Величество Халил паша, целунаха му ръце и поли и го помолиха за милост. Халил паша не ги погледна цели три дни, а после им каза: "Аз не мога да се намесвам в тези работи и да ги съобщавам на Падишаха. Как да се отвори дума пред него, когато той е толкова разярен срещу неверниците! Ислямската войска се стича на тълпи и се струпва. Няма да стане, щото Падишахът да не вдигне тази войска и да не се удари с неверниците." Така ги въртя три дни, ала беше разказал на Падишаха-защитник на света за това, че са дошли пратеници да молят за милост. И когато пратениците пак удариха лице в земята и се замолиха на Халил паша, той каза: "Добре тогава, за ваш хатър ще говоря на Падишаха." Един ден той заведе пратениците пред султанския Диван и ги накара да целунат земята. После Халил паша каза на Негово Величество падишаха на света: "Мой господарю, това са някакви си пратеници, а

 

67

 

 

за пратеничество не се полага гибел и те са в безопасност. Затова трябва веднага да им се даде отговор и да бъдат отпратени!" После му беше заповядано, та взе писмата им и ги прочете. Там се казваше: "Мой падишах, който си султан на Мека и Медина! Аз съм унгуруски крал и потомък на Нуширеван. Ние се провинихме по недоглеждане и признаваме грешките си. Вие не правете като нас. Изпълнен сте с благородство, падишахо мой, и ако нас не ни помилвате, то пощадете раята, та поне тя да не бъде стъпкана под краката ви. Вярно, бяхме се одързостили, но разбрахме колко струваме. Сега молбата ни към нашия господар е следната. Нека той отново дари на Коджа Деспот Семендире и Гюерджинлик. Нека и занапред останем приятели с вас и нашите търговци, както и по-рано, да идват и да си отиват. Нека вашите приятели станат и наши, а ние ще бъдем врагове на вашите врагове!" С тези думи завършваше писмото.

 

След като падишахът го изслуша, пратениците връчиха донесените подаръци и излязоха от султанския Диван. Тогава падишахът-защитник на света погледна пашите: "Какво ще кажете? Ето, тези неверници молят за помилване, ала искат крепостта Семендире. Какво ще предложите?" - ги попита. Тогава пашите отговориха: "Господарю, тази работа на друга не прилича. Заповядайте да се свика Дивана, да се съберат деловите мъже и хората на оджака и да се посъветват дали тези неверници наистина молят за помирение, или искат само да получат една-две крепости. Без такова съвещание не може!" ... [*].

 

 

*. Липсва лист от оригинала.

 

68

 

 

... и каза : "Разумно е да подобрим пазара, като приемем по-раншния мир." Тогава заповяда и всички паши се събраха на едно място. Там доведоха и пратениците и им казаха: "Вижте, пратеници! Съгласни сме да поемем работата! Ние ще придумаме падишаха да приеме исканията ви и ще го склоним да се помири. Но и ние имаме едно условие. Ако приемете - добре! Ако ли не го приемете, то без увъртания и шеги идете да си гледате работата и не ни пречете да си гледаме нашата, защото след деня идва нощ. Всички ние сме хора на похода. Не ни пречете да се готвим!" Тогава пратеникът каза: "Заповядайте, какво е желанието ви?" Пашите рекоха: "Ако вашите крале, и Деспота, и Янко, и самият Крал склонят да се закълнат - добре! Ако ли пък честта им не понесе да дават клетва, тогава гответе се! До шестдесет и пет дни от днес с радост и удоволствие ще си поговорим под Белград и работата, разбира се, ще се обърне на една страна. Не стане ли тази година - тогава следващата. Ако и тогава не стане, то по-следващата! Крамолата ще продължи до Второто пришествие!" Пратеникът от свое име обеща, че кралете ще се закълнат и [решиха] да изпратят като пратеник там някой си Балтаоглу Сюлейман. Пашите казаха: "Да вървим при падишаха! Може би при това положение думата ще мине и нещо ще уредим!" После се разпръснаха, отидоха при падишаха и му обадиха за станалото. Казаха му, че като пратеник ще отиде Балтаоглу. Падишахът издаде ферман в този смисъл и Балтаоглу тръгна към унгурусите. [*]

 

В един прекрасен ден, когато Негово Величество падишахът на света си седеше и се забавляваше

 

 

*. Одринският мирен договор бил сключен на 12.VI.1444 г.

 

69

 

 

според вкуса си, той си спомни за Шехзаде [*] и заповяда да отидат и да доведат принца. На часа се написаха писма и се изпратиха хора при Шехзаде. Един ден връчиха писмото на принца и му казаха: "Баща ти, падишахът на света, те вика!" Тогава принцът рече: "Заповедта принадлежи на падишаха!" и се приготви за път. Един ден той яхна коня си и развявайки тугове и знамена, удряйки тъпана, се вдигна от Сарухан и тръгна с желание към Едирне. В един прекрасен ден, когато приближаваше Едирне, неговите възпитатели му поговориха и казаха: "Принце наш, сега като пристигнем в Едирне, пашите и бейовете ще излязат да те посрещнат. Ха да те видим как ще ги почетеш. Трябва всекиго поотделно да почетеш и да го запиташ за здравето му!" Дадоха му много напътствия и съвети в този смисъл. Така един ден, когато принцът приближи Едирне, паши и бейове, мало и голямо, посрещнаха принца и го приеха с почести. А той уважи всички, като се заинтересува за здравето им. После влезе в двореца и целуна бащината ръка. Баща и син се видяха и радостта им нямаше край.

 

 

6. РАЗКАЗВА СЕ ЗА ПОВТОРНИТЕ КОЗНИ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

 

Нека сега нашият разказ стигне до свинята, наречен владетел. Този безбожен неверник, който заедно с унгуруските неверници се беше захванал по

 

 

*. Става дума за принца и бъдещ султан Мехмед II Хан Гази /Фатих/, син на Мурад II, роден в 1430 г., на престола /1444-1446; 1451-1481/.

 

70

 

 

този начин с османците, когато разбра за помирението, отново постави на огъня гърнето на размирието и свари както трябва чорбата на раздора. И така, болният му мозък отново реши да подстрекае Караманоглу. Разпореди се и написаха писмо до Караманоглу. Заедно с писмото изпратиха при него и един известен и личен поп. Един прекрасен ден този поп стигна при Караманоглу, а онзи веднага хвърли поглед към писмото, в което бе казано:

 

"Аз, който съм владетел на Истанбул, до теб, който си Караманоглу! Нека ти бъде ясно, че ако ние до този момент не сме се погрижили и толкоз сме се съобразявали с Османоглу, то е било все заради твоите деди. Ако не беше заради техен хатър, до сега ние нямаше да оставим на Османоглу нито Едирне, нито Филибе, нито София. Ала ние сме видели много добрини от твоите деди, та не ще сложим ръка върху земите ви. Знам, че сега Османоглу е изморен от унгуруските неверници и от ръцете му за петак работа не ще излезе. Стегна ли се, мога срещу нищо да му измъкна из ръцете цялата земя. Ала от сметката излиза, че трябва да сторим зло и да навредим и на теб. И така, трябва ли ти земя, овреме се размърдай и завладей страната му, докато сгодният случай ти е в ръцете. Решиш ли, че не си за тая работа, дай поне ясен отговор на моя човек, та тогава аз да се вдигна оттук, да му взема земята из ръцете и да го избутам до свещения Кудюс, че и до Кябето. Ала да знаеш, че ако ти немееш, а после, когато дойда на турчина дохаки и му взема земята, ми кажеш: "Тази земя е моя" и речеш да се жалиш, аз и теб ще те сложа на място. Така да знаеш! А ако се боиш и си викаш: "Дойде ли Османоглу срещу ми, не ще смогна да му противостоя!", то наистина нямай страх. Защото оттатък ще тръгнат и унгуруският крал, и Янко

 

71

 

 

Жупан, и Деспот. Аз пък от тук съм обучил един славен юнак специално за Османоглу. Него ще пратя с голяма войска срещу турчина и бейовете, които са при него, ще дойдат всичките да се поклонят на този самозванец. Ако разстроим видимия порядък на турчина и той бягайки се опита да мине на отсрещния бряг, ние ще покрием морето с франкски гемии и по никой начин няма да му позволим да мине. Ти пък, който си оттатък, докато сгодния случай е в ръцете ти и имаш нужда от земя - вдигай се и се размърдай!" С тези думи писмото завършваше.

 

Като разбра каква е работата, Караманоглу тутакси подхвърли шапка във въздуха, хвана я и си рече: "Ето, този път звездата на могъществото изгря!" Приготви всичко необходимо за поход, ала бейовете и велможите му не склониха на тази работа и рекоха: "Ела Господарю и зарежи това. Не предавай мюсюлманството, като се подвеждаш по гяурски думи! Защото после и да се пишманиш, полза никаква. Владетелят - този враг на нашата вяра - не ти дава такива съвети от обич и приятелство към теб. Той ти мъти главата, само за да си свърши работата, която си е наумил. Колкото тези неверници са приятели на османците, толкова са и наши приятели." Много го съветваха, но полза нямаше. Този проклетник пак си загуби главата.

 

А от онази страна пратениците, заедно с Балтаоглу бяха отишли при унгурусите. Един ден те пристигнаха до престолнината на жалките неверници и влязоха. След ден два заведоха Балтаоглу при краля. Кралят му рече: "Ти кой си и защо дойде насам? Или си взел стоки и искаш да търгуваш?" Тогава Балтаоглу отвърна: "Дали стоката ми е за продан, ти ще кажеш. Аз не съм търговец. Нали вие бяхте изпратили при моя падишах пратеници

 

72

 

 

за помиряване. А моят падишах ме проводи тук, за да видя какъв ще бъде вашият отговор и да му занеса ясни вести, защото не съм дошъл да ви моля и падишахът ми също не моли. Слава на Аллаха, сега нашият падишах има много войска. Толкоз отбрана ислямска войска се е събрала, че само Аллах знае броя и чета ѝ. Ако желанието ви е пак да се биете, нейните саби са готови и чакат само знак от падишаха. Дойдохме тук, защото искаме да сме наясно, а не за да ви гледаме!"

 

Тогава Деспот стана от мястото си, взе при себе си Балтаоглу, и като отидоха в конака му, удари на молба: "Имаш ли нещо да ми предложиш? Дали падишахът ще ми отстъпи пак Семендире?" Балтаоглу каза: "Думата на падишаха е у мен. Ще приема молбите ви, само ако действуваш според желанията ми и вие тримата - ти, кралят и Янко се закълнете, че повече няма да се биете с нас. Иначе нищо няма да стане, а на теб не само крепост не ще ти даде, ами няма да ти позволи и да погледнеш нататък!" При тези думи Деспот се вдигна, та влезе при краля и като подробно му описа всичко, каза: "Работата няма да стане, ако и тримата не се закълнем. А турчинът е готов. Ще дойде срещу ни и не ще можем да му отвърнем!"

 

Посъветваха се и на следващия ден отново доведоха Балтаоглу в двореца на краля, предложиха му място. Балтаоглу седна. Този път кралят каза: "Ние поискахме крепостта Семендире от падишаха за Коджа Деспот. Сега ти можеш ли да опразниш крепостите и да ги предадеш на Деспот или отново ще известяваш падишаха?" Тогава Балтаоглу рече: "Виж кралю, аз ще изпълня това, което съм ви обещал, ако вие и тримата се закълнете. Тогава вашите желания ще бъдат приети от мен, иначе нищо няма да стане!" След това тези трима проклетници грубо се заклеха, написаха мирни договори,

 

73

 

 

дадоха ги на Балтаоглу и се домогнаха до неговата лична благосклонност, обсипвайки го със златни грошове и други дарове. Балтаоглу вдигна сатаната Деспот, отиде, опразни Семиндире и като го предаде на Деспот, тръгна към падишаха-защитник на света.

 

А от онази страна Караманоглу, който пак се подведе по думите на сатаната владетел, събра войска, за да нападне земите, да ги разгроми и като ги овладее, да си ги възвърне. Един ден, когато Негово Величество падишахът-защитник на света прекарваше приятно времето си в Едирне със своя син - Шехзаде, дойде вест: "Проклетият владетел отново изкуши Краманоглу и той е вдигнал глава!" Тогава падишахът каза: "Принце, седни на трона ми, а аз ще отида с анадолската войска, ще намеря този Караманоглу и ще му дам да се разбере!"

 

Един ден, когато той поиска да се вдигне, всички бейове и паши, които не бяха съгласни с това, много му говориха, ала нищо не помогна. Те не знаеха каква е целта на падишаха. А падишахът един ден обяви свещена война за вярата и тръгна срещу Караманоглу. Честито прекоси морето и стигна град Бурса. После тръгна и влезе в Йени Шехир. Тогава до Краманоглу дойде черна вест: "Нека ти бъде ясно, че султан Мурад хан с огромна войска иде точно срещу теб. Да видим сега как ще му отвръщаш!" Щом чу тази вест, Караманоглу загуби ума и дума и не знаеше какво да прави. Той разчиташе, че владетелят не ще пусне падишаха през морето и че той ще се бие с него. Ала не стана така, както беше пресметнал. Проклетият владетел дори не излезе пред падишаха. Щом Караманоглу схвана каква беля си е докарал на главата, влизайки в играта на онзи проклетник, той събра на едно място своите бейове и им каза: "На

 

74

 

 

всяка цена намерете изход! Аз съжалих за тази работа!" Бейовете и деловите мъже се събраха и се посъветваха. Като не можаха да намерят друг лек срещу това, освен повторно да отидат при падишаха и удряйки лице в земята да се помолят, те решиха да направят точно това. Велможите стъкмиха дарове и дойдоха пред султанския Диван на Негово Величество падишахът на света. Всички те удариха лице в земята и заридаха, свити в полите на падишаха: "Пощада, пощада, Господарю! Не ни прави това, което той направи!" Тогава Негово Величество падишаха-защитник на света се омилостиви, прости вината на Караманоглу, помилва го и отново му подаде ръка. [*]

 

После падишахът заедно с ислямската войска се върна. Дойде, остана няколко дни в Бурса, вдигна се от там и като отиде в полето на Михалич, остана на стан. После заповяда да се съберат еничарският ага Хазър ага и другите бейове, всекиго поотделно почете, облече им почетни одежди и им каза: "Вижте бейове и паши! До този момент аз бях вашият падишах. От сега нататък ваш падишах става моят син. Нека ви видя как ще преживявате, какво ще предприемете и как ще вършите работата си. И корона, и трон, и звание - всичко отстъпих на сина си! Сега го признайте за падишах!" Тогава всички рекоха: "Заповедта принадлежи на нашия

 

 

*. Йенишехирският мирен договор с Караманския бей бил подписан във втората половина на юли 1444 г. По силата на този договор Мурад II отстъпил на караманците областта между градовете Бейшехир и Акшехир, с което си осигурил техния неутралитет и укрепил позициите си в Анадола. Караманският бей повече не нарушил договора и през 1448 г. в битката на Косово поле участвувал със свои сили на страната на османците.

 

75

 

 

повелител!" и удариха глави в земята. И еничари, и спахии, и паши, и бейове, всички тръгнаха за Едирне. А падишахът на света остана там. В поход и почивка, ядейки и пиейки, ислямската войска дойде до Едирне и влезе. Когато принцът стана султан на мястото на баща си, той взе да се занимава с делата на бедните и слабите и заживя в удоволствие и спокойствие.

 

 

7. РАЗКАЗВА СЕ ЗА ДЮЗМЕ  [*]

 

От онази страна, проклетникът, наречен владетел, беше написал и разпратил наоколо писма. След това изкара злосторника-самозванец, даде му много злато и съкровища и му каза: "Хайде сега да те видя! Явяваш се и казваш: "Този трон е мой. Аз съм потомък на Османовци. Щом аз съществувам, откъде накъде тронът на теб да се пада!" Когато заявиш така, всички бейове и паши ще се обърнат към тебе и ще ти дадат трона. Седнеш ли на трона, мене слушай! Ще правиш това, което те уча и да те видя какъв падишах ще бъдеш!" След като издрънка още много подобни глупости и поучения, той изведе разбойника-самозванец. А онзи изскочи и заявявайки исканията си, дойде, та се установи в селото на име Инджегиз. Поседя там няколко дни, та дано народът дойде да му се поклони и да го направи падишах. Ала никой не призна самозванеца за господар и не го почете. Като видя това,

 

 

*. Става дума за принц Орхан Челеби, внук на Сюлейман, който се намирал в изгнание в Константинопол. При падането на Константинопол в 1453 г. той бил обезглавен от хората на Мехмед II.

 

76

 

 

той съвсем си загуби ума, та се вдигна от там и тръгна да гони Агач денизи. Един прекрасен ден стигна до Агач денизи, разпъна шатри и се установи на стан. Вестта за това стигна до Едирне. Падишахът събра всички паши и попита каква е тая работа. Тогава всеки един от тях си каза думата и решиха, че е най-добре да се пише писмо на султан Мурада, да му обадят положението и да го извикат. Докато се приготвяха, дойде още една вест: "Защо стоите? Ето, самозванецът дойде до Агач денизи и завладя всичко що е от другата страна на планината!" Тогава пашите отново се събраха при падишаха и като се посъветваха, всеки каза по нещо. После решиха да изпратят човек при падишаха, за да го повикат и пратиха Махмуд паша. А Махмуд паша със свитата си отиде, спусна се към Гелиболу и мина морето. Неверниците ни го усетиха, ни го разбраха.

 

От тази страна принцът заповяда на Шахин паша да отиде с румелийската войска и да се справи със самозванеца: "Заповедта принадлежи на падишаха!" - рече Шахин паша, взе румелийската войска и тръгна срещу самозванеца. Пашата заповяда на един от бейовете - Коч Хюсеиноглу - да отиде и да пресече пътя на самозванеца. Песле прати заповед на Шамлъ Али, даде му напътствия и му каза: "Ха сега да те видя! Да идеш, да хванеш пътя към Истанбул и здраво да се укрепиш!" След това пашата прати заповед и до своя дефтердар и му нареди: "Да се заповяда на местните кадии и субашии да не си седят вкъщи, ами всички да излязат и да охраняват тази земя!"

 

От онази страна Кочоглу наближи самозванеца. Ала онзи усети това и попита неверниците какво да прави. Те казаха: "Виждаме, че от ден-два турците ни преграждат пътищата и не ще ни позволят да минем. Положението е опасно!" "Ами тогава,

 

77

 

 

какво?" - попита самозванецът. Неверниците рекоха: "Изходът е този. Веднага, по живо, по здраво идете при владетеля и го известете за това, що ни готви турчинът. Нека той ни измъкне и отърве от него. Иначе нямаме вече сили!" Самозванецът тутакси загуби и ума и дума и още същата вечер с падането на нощта се вдигна, хвана пътя за Истанбул и избяга със сто-двеста души.

 

От онази страна дефтердарят и Кочоглу наближиха и завардиха пътя. После пратиха вест на пашата - да дойде и да хване самозванеца. Ала те не знаеха, че той е избягал. Щом съмна, Коч Хюсеин научи за бягството му и на часа тръгна подире му да го преследва. След него и Шамлъ Али се вдигна от мястото си и също се хвърли след онзи, а пашата ги следваше по петите. Гонен от страх, самозванецът хвана един удобен път през гората и по брега на Черно море се измъкна къмто Мидис.

 

От другата страна съобщиха на пашата: "Самозванецът стигна до Мидис!" Тогава пашата заповяда: "На всяка цена настигнете самозванеца и не го оставяйте да избяга!" Като ги предупреди повторно, той самият също се хвърли да го гони.

 

А самозванецът със страх в душата денонощно бягаше. Един ден жив и здрав стигна до Истанбул, дойде при владетеля и подробно му разказа всичко, което беше видял и патил. "Синко - попита владетелят - никой ли от османските бейове не ти стана приятел? Никой ли не ти възвърна земята?" Самозванецът отвърна - "Нито един човек не ми се поклони, никой не ми отстъпи мястото си. Разбрах, че за да ме хванат, те ще дойдат до сами вратата на Едирне, че и на Истанбул ще сложат ръка. Станалото, станало, а сега гледайте този град да овардите!" Подскочи тогава сърцето на владетеля и той се потопи в собствените си ядове.

 

Речените доверени хора денонощно гониха самозванеца,

 

78

 

 

ала не смогнаха да го стигнат, та се върнаха в Едирне, явиха се пред падишаха и подробно му разказаха какво е станало със самозванеца. Много доволен, принцът всекиму въздаде почит и милости.

 

 

8. КОЗНИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

 

От онази страна сатаната владетел, не знаейки що да стори, пак сложи на огъня гърнето на раздора. Взе да мисли и да се кахъри. Този проклетник още от по-рано беше написал и [разпратил] на четири страни писма: "Бъдете готови, защото аз от тук отново изкусих Караманоглу и го накарах да си загуби главата. Щом Османоглу тръгне срещу му, вие, без да губите нито ден, тръгнете от другата страна. Ние пък от тук ще излезем с Дюзмето. Така с хитрост ще отнемем земята на Османоглу, ще я овладеем и ще си заживеем както по-рано, в съгласие с вас!" Такова писмо беше стигнало и до унгуруския крал. Злосторникът крал, който се беше помирил с османците и беше подписал твърд сговор за мир, не бе обърнал внимание на това писмо от сатаната владетел.

 

Като видя, че работите не вървят на добре, проклетият владетел усети как морето на бедите прелива през главата му. Не се ли опълчи срещу това, то всичките му сплетни щяха да станат явни, а цената им щеше да се стовари на собствената му глава. Веднага написа и изпрати до унгуруския крал повторно писмо. Когато писмото стигна при краля, онзи заповяда да се съберат всички банове и херцози. Прочетоха писмото на владетеля. Там било написано: "Аз съм владетелят на Инстанбул. Ти, който си потомък на Нушерван и велик крал, щом

 

79

 

 

пристигне писмото да научиш, че когато по-рано тръгнахте срещу османците, Османоглу е бил така притиснат, че работата му е била спукана. Ала понеже помежду ви нямаше ни един умен човек, вие се уплашихте, избягахте и се върнахте назад. Целият двор на османците се беше разпилял и те се бяха разбягали на тълпи към Анадолския бряг. А аз си стоях тук, без да си подавам главата, защо то си казвах: "Нека още малко се поразпръсне войската на османеца, а после ще тръгна от тук, ще го обградя и ще му дам да се разбере. След туй ще завладея земята и страната му!" Пък вие, без да се огледате назад, си обърнахте гърба. Избягахте, по искахте от него милост и се помирихте. Та само от това, че турчинът ви отстъпи такава крепост като Семендире и ви остави да окачите камбаните на джамиите ѝ, как не можахте да разберете, че той е слаб и не е способен да се бие! Сега стана ясно, че между вас не е имало ни един предвидлив човек кадърен да чертае планове. А сега, щом пристигне писмото ми, извеждайте войската и тръгвайте, бе: да губите нито миг, нито час. Вие от там и аз от сам, нека обградим турчина, напълно да го разбием, да овладеем градовете и паланките му, да окачим камбани на джамиите му и служейки на Исуса, да се поклоним на Светия дух. Защото сега султан Мурад отиде срещу Караманоглу и огън гори на главата му. Няма как да ви срещне пак, но и да се случи да пожелае да ви пресрещне, аз не ще му позволя да премине морето. И птица да е, пак не ще може да прелети. Покрил съм с кораби морето и така съм го завардил, че муха не би могла да мине. Добре ще е да дойдете, докато сгодният случай е в ръцете ви. Не обърнете ли внимание на писмото, не се ли помръднете, да знаете, че ще се оплача от вас на Римския папа и ще стана причина да ви отлъчат от християнството!" С тези думи

 

80

 

 

той завършвал писмото си. [*]

 

Този път, като усетил накъде вървят нещата, злосторникът крал погледна своите банове и херцози и попита: "Вие какво ще кажете? Как да постъпим?" Всички мълчаливо се спогледаха. Изведнъж Янко Жупан вдигна глава и каза: "Кралю, аз още от по-рано ви казвах, но вие не се съгласихте с мен, уплашихте се, обърнахте се и избягахте. А аз бях вече счупил носа на османеца. Само още петдесет дни да бяхме останали, те щяха всичките да се разпаднат и да избягат. До днес ни Едирнето им щеше да остане, нито Бурсата им [**] ... Ала не ме чухте!" Тогава злосторникът крал рече: "... [***] Сега какво да правим, като вече се помирихме с турчина и се заклехме да мируваме. Може ли вече да развалим думата? Този проклетник, наречен владетел, ще ни [наклевети] на Римския папа и ще стане лошо!" Тогава всички се посъветваха и съвещанието им реши: поход! Разпратиха на всички страни хора, събраха войска, обявиха общ сбор, вдигнаха на крак всички жалки неверници и тръгнаха. Този път злосторникът крал определи за водач Янко Жупан, а за другари му даде останалите неверници.

 

 

*. Писмото на византийския император е исторически факт и носи дата 30.VII.1444 г. В него той действително призовава крал Владислав да се възползува от благоприятния момент и да тръгне на поход срещу османците. Желанието на османския автор да представи византийския император като главен подстрекател на новия поход обаче е преувеличено и тенденциозно.

 

**. Три думи в оригиналния текст липсват.

 

***. Три думи в текста липсват.

 

81

 

 

.... [*] го подпомогна с... хиляди войника, кралят на... [**] даде двайсет хиляди войника; след него полският крал изпрати трийсетхилядна войска; след него маджарският крал се представи с трийсетхилядна войска; след тях се яви и проклетникът Дракул със сина си и двайсетхилядна влашка войска; след тях и Чирин Михал изпрати и представи двайсетхилядна войска; след тях и Римският папа изпрати един от своите попове с трийсетхилядна войска [***]. С една дума, в кратко време при краля се събра една войска, надхвърляща три пъти по сто хиляди души, и полето заприлича на катранено море.

 

И [така] злосторникът крал развали договора си с падишаха. Биейки барабаните си, той тръгна с много оръдия и въоръжение и в черен час пристигна до мястото, наречено Оршова. После стигна до Саварина и при полето Важен премина Туна [****]. Когато се спряха на стан, той изпрати проклетник, наречен Чирин Михал на мястото, именувано Тимок. А споменатият проклетник отиде, удари мястото, наречено Тимок, и всичко извлече, като не остави ни жито, ни овес, ни слама, ни волове, ни овце, ни свини, ни дрехи за обличане. Донесе всичко туй при краля, а раята на това място, виждайки какво става, и неспособна да се противи, отиде в мястото, наречено Саварина, и се засели там. А раята на Сарадж-ели, виждайки положението, изцяло

 

 

*. Три думи в текста липсват.

 

**. Изтрита дума в текста.

 

***. Вероятно става дума за папския легат кардинал Чезарини.

 

****. Сборната армия на кръстоносците под командата на Владислав Ягело и Янош Хунияди преминала Дунава при Оршова на 20.IX.1444 г.

 

82

 

 

се беше подчинила на жалките неверници. Кюмюлоглу, който беше санджакбей на тази област, обикаляше наоколо и мислеше какво да прави. Една нощ раята на тази земя го нападна и ограби всичките му тугове, знамена и шатри. Ала свършвайки тази работа и подчинявайки се на неверниците, раята на Сарадж-ели не смогна да отърве главата си. Жалките неверници ограбиха и нея така, че и кон за вързване не ѝ остана. А Кюмюлоглу с мъка яхна и избяга. На другия ден като се качи на върха на един баир, той спря за малко. Петдесет - сто души от приближените му дойдоха и се присъединиха към него. После избягаха и Кюмюлоглу стигна до градчето, наречено Ивраджа. Той намери Фериз бейоглу и подробно му описа положението.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]