НА ЛЕВИЯ БРЯГ НА БРЕГАЛНИЦА

2.

16 юни.

Ние не подозирахме нищо. Ние знаехме, че вечерта ще ни сменят, ще се върнем в бивака и ще почиваме цяла седмица.

Но към обед се почна тревогата и веднага разбрахме всичко.

Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч личаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния ни полковия и на адютантите. Имаше и непознати генералщабни и артилерийски офицери.

Всички слязоха до заставата, предадоха конете на ординарци зад хълмчето и наскачаха в плитките окопи. Разтворили карти, сложени на насипа, те отправиха бинокли към отсрещните планини.

Войниците бяха настанали да гледат. Те познаваха от Одрин тази мълчалива тържественост при подготовката за бой: началниците разговарят тихо, посочвайки с ръце неприятелските окопи, лицата им угрижени и сериозни, йерархичното старшинство още повече подчертано.

Зловеща тишина заменя пъстрата глъчка. Трескави протягания и прозявки. Споглеждат се мълчаливо. Често отиват към близките долчинки да „пуснат вода" зад храстите: Часовият при наблюдателния пункт, изправен чинно към Брегалница, крадешком се възвива очите му въпросително гледат насам.

Най-после офицерите прибраха биноклите и картите и тръгнаха вкупом към чифлика. Няколко ординарци поведоха подире им конете.

Раздвижиха се горе при бивака. Закръстосваха препускащи конници. Ето, извикаха и нашия ротен. Питат по телефона колко пушки и патрони не достигат.

Умислени, войниците бавно се прибираха към заставата. Движенията им смразени, гласът заглъхнал, втренчено взрените очи гледат плахо. В душата им вече бе преминал леденият лъх на смъртта.

Ротният се върна в тъмно и съобщи, че в един и половина след полунощ ще има общо настъпление. Нашата дружина е назначена в бойна част. Разрешило се вече всичко!

„Нали е по-добре така, отколкото да чакаме с месеци и да се измъчваме? — говореше той с подчертано хладнокръвие и с пресилен възторг. — По-бързо да се стягат всички! Който има фланела, антерия — да я облече! Ще се зъзне тая нощ, след като газим Брегалница! По-скоро да се сгънат шинелите и платнищата, да се прегледат пушките! Патрони — най-малко по двесте!"

Войниците слушаха тъй, като че това им беше отдавна известно. Те сякаш отдавна знаеха, че ще ги поведат да се бият, и сега само се потвърждаваше тяхното вярно предчувствие.

Донесоха яденето и хляба. Награкаха около баките плътно, по десетина: тъмни купчини, мълчаливо сърбащи оризената каша.

Чуваше се съскащо и шумно мляскане — калаените лъжици стържеха по дъното.

В тъмното бързо прехвъркват прилепи, сякаш плетат огромни паяжини. Хладен вятър подухва. Тополите шумят край реката.

Нахраниха се. Тихо заприбираха нещата си — разваляха палатки, сгъваха шинели и платнища, брояха патронните пачки.

Като по някакво махване на магическа пръчка оная тиха равнина и планините зад Брегалница се превърнаха в страхотни неприятелски позиции — една неизвестна и пълна с тайнственост страна. Сръбските кавалеристи минаха край постовете на щипското шосе както всяка вечер, но сега всички от ротата се спряха, заковани на местата си, всеки неподвижно уловил пушка или дреха, заслушан нататък. Чуваше се плискане на вода, нещо непрекъснато шумеше към чифлика, като да пребродваха там с коне Брегалница.

„Сссс! Тихо — шепне ротният. — Савко! Дяволите ще те вземат! Какво си се раздрънкал!"

Отдельонните началници командуват, дигнали ръка нагоре:

„След мен първо отделение!"
„Къде бе, Носторе!"
„Един зад друг!"

Драсва се кибрит и от много места крясват:

„Цигарата, ей!"
„Никакви цигари!" — се чува гласът на ротния.

Момчетата скриват в шепи цигарите. Други клекват и пушат в скутите си.

В биваците трополят талиги. Някой иде оттам с фенерче: то се маха насам-натам, гаснее и бляска като светулка. През нивите газят колони по няколко посоки. Дружинният е на кон пред всички, с фенерчето.

„Тука-тука-тука!" — вика той и се чува само „тк-тк-тк..."
„Г-н майор, насам! Там е втора дружина."
„Де? Кво? Втора дружина?"
„Насам! Насам!"
„Тк-тк-тк!" — маха фенерчето дружинният.

Трета рота минава вляво и се спира на хълма. В тъмното се белее лятната фуражка на поручик Първанов.

Той иде при нашия ротен — пита го за бойното разположение.

Фенерчето е вече между тях:

„Пручк Пр'анов! Трет'рот'! Ей, що мълчите! Дей пручка?"

Първанов спокойно се обажда:

„Г-н майор, я махнете тоя фенер. Ще ни издадете!"

Майорът се гневи:

„Ам' мол' в' се, гсда, врем' ням'!"

А Първанов:

„По-спокойно де, всичко ще се нареди!"

Отдясно шумят други роти: отиват към чифлика и се спират до тополите.

Всичко така открито и непредпазливо! Мислиш си — ей сега ще затряскат пушки. Ще гръмнат залпове. Но навярно зад Брегалница нищо не подозират: там е тихо както всяка нощ.

[Previous] [Next]
[Back to Index]