УВОД
 

Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков е добре известен на обществено-политическата мисъл в Р Македония и Р България. Възгледите му са били предмет на анализ и в двете страни. Като на един от най-ярките представители на македонизма обаче, литературното дело на Мисирков е представяно и оценявано досега в Скопие едностранчиво - както с много коментари от Бл. Конески, така и в многообемните томове от Бл. Ристовски.

Цялостно обаче Мисирков не е достатъчно добре познат в Р Македония.

Целта на тази публикация е да се направят достояние редица негови прозрения* , които обикновено не се публикуват там. Това ще спомогне за получаване на по-пълна представа за личността и за делото му.

За разлика от практиката в Скопие тук се избягват всякакви коментари на текстовете. Съставителите смятат за неправомерно да се подценява интелигентността на читателя, като му се внушава непрекъснато - "што сакал да рече авторот". Те считат, че Мисирков сам е изразител на схващанията си, и то през най-различни периоди на неговата обществена дейност от 1903 г. до 1926 г. (до смъртта му).

Мисирков отговаря на многобройните въпроси без "помощта" на двамата Блажевци. Прозренията са всъщност отговори на въпросите:
Какво е народностното и националното име на дедите на македонците?;
Какво съзнание носят македонците?;
Какъв е народностният характер на населението в Скопие и Скопско?;
Какъв език се говори в Македония?;
Бил ли е доброволен изборът на литературния език в Македония?;
Какъв е статусът на буквата ъ в паметниците?;
Какъв е националният характер на участниците в Илинденското въстание, а също така и на Комитета, който го е ръководил?;
Борбата за автономия преследва ли определена тактика и каква?;
Какво е отношението на Сърбия към автономията на Македония?;
Какво е културното равнище на сърбите?;
Защо сърбите са се хванали на мисълта за особена македонска народност?;
Кои разделиха Македония от България и кои не дават те да се съединят?;
В какво се изразява сръбско-гръцкото покушение върху Македония?;
Кои разпространяват лъжи срещу България?;
Защо сърбите ненормално извращават цялата история?;
Ще позволи ли прокудената македонска интелигенция да се фалшифицира историята?;
Защо не трябва да се укорява българската наука?;
Какво е отношението на самото македонско население към сърбите?;
Какво говори сравнението между Сръбската архиепископия и Охридската архиепископия на цяла България?;
Кои празници са забранени от сърбите и защо?;
Кои са сънародниците на македонците?;
За кого имената на Вълкашина и на Марко са положителни и за кого отрицателни?;
Чий е епосът за Крали Марко?;
Каква народност живее в Моравската област?;
Кои са българските наречия в сегашна Сърбия?;
Кой и как е решавал главните въпроси за националното и културното минало и настояще на македонците?;
Къде преминава етнографската граница със Сърбия и в кои етнически несръбски области се е настанила тя?;
Още колко войни има да води Сърбия, за да запази "Душановата империя"?;
Какво е националното съзнание на по-събудените македонци през XIX в.?;
Какво е националното самосъзнание на македонците в наши дни?;
Какво е националното самосъзнание на македонските студенти в Русия?;
Коя държава обичат македонците като своя?;
Как се самоопределя национално Кръсте Мисирков като студент в Петроградския университет?;
Каква е самооценката на К. Мисирков по-късно за брошурата му "За македонцките работи"?

Съставителите са убедени, че читателите правилно ще си направят изводите за прозренията на Кр. Мисирков, чието име е емблематично, тъй като е избрано като фирмено за Института за македонски език в Скопие. Освен това на проведената анкета в края на 1999 г. в Р Македония за македонец №1 през изминалия век името на Кр. Мисирков е поставено на първо място. Във връзка с това не е зле да се видят какви са възгледите на "най-големия македонец на века" за етническите и за езиковите корени на македонците. А какво остава за другите?
                                         От съставителите.

[Next]
[Back to Index]