K. Misirkov, bez komentar

II част. "Бележки по южнославянската филология и история. Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбохърватския език и народи" (1907 - 1911 г.) и др.

"Наричаме ли се ние българи или македонци,
ние винаги съзнаваме себе си като отделна,
единна, съвършено отлична от сърбите
и с българско съзнание народност"
Кръстьо Мисирковъ

Като се наричали българи, нашите деди не са мислели, че ние ще правимe капитал от това име, за да се наядемe, напиемe и облечемe с него.

Ние македонците доброволно си избрахме един общ с българите литературен език още преди освобождението на България, когато тя не беше по-културна от нас и не можеше културно, нито политически да ни се наложи. С други думи, ние си имаме литературен език, който си е наша домашна работа и резултат на свободен избор. Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на нашите човешки права... когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и българите, стига да изучимe родната си македонска култура и история, за да се убедимe, че ние сме различен от сърбите народ.

14. Няма различие между българин и македонски славянин

Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то нeма съмнение, че и ние би трябвало да го разререшимe така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, румънски и албански, напечатан в 1804г., който за българския език взема македонското западно наречие. Значи тогава, когато в Македония и в България още не е имало помен от българска екзархия, гърците очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонски словенин. Ние, македонците, не можемe и нeма защо да игнорираме този и нему подобни факти, които могат да се цитират със стотици. Ние не можемe да ги игнорираме, защото да правимe това, значи да изопачаваме нашата история, да кривимe истината, да лъжемe себе си.

15. За българското национално име на македонците

Охридската архиепископия на целокупна България е наша архиепископия, тя е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско Свети Савско робство. Против българското име като наше национално име, с което сме кръстени от гърците още преди влизането ни за пръв път в състава на българската държава в началото на ІХв., ние македонците нямаме нищо против и това наше национално име за нас е не по-малко почтено, отколкото за българите в България.

16. За българското национално съзнание на по-събудените македонци през XIX в

Началото на ХІХ в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България. Но ето че се раздават викове на самите македонци: Ние сме българи, повече българи и от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ние не сме сърби, че ние засега сме се казвали българи, тъй да се казваме и днес и такива искаме да се казваме и в бъдеще. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое различно от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква. Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност.

17. Македонските българи (македонците) обичат българската държава като своя

Македонците, наричат ли се те македонски българи или предпочитат да се наричат просто македонци, те винаги са били добри и лоялни български граждани, които, като нямат своя национална държава и постоянно се ползват с пълни и равни права на старото местно българско население, обичат българската държава като своя. Избягали от родината, дето царуваше и още царува чужда власт, ние обичаме българската национална държава като своя.

Ние искаме свобода на всички ни, а не да бъдеме материал за асимилаторски експерименти на славяните сърби, които далеч по-ниско стоят от нас със своята душевна ограниченост и със своят голем шовинизъм.

19. Българската народност в Моравския басейн

Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн бе нанесен от Вук Караджичовата реформа на правописът и литературният език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век, на силно влияние на сръбският език, който в своето южно, най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сърбо-хърватският народ и на посърбяването на ония, които носеха името сърби, но говореха на българските си наречия.

20. Втурването на сърбизма в друга българска област Македония

До некъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на българския народ след възникването на новата българска държава, която встъпи в борба със сърбизма в стремлението на последният да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област - Македония.

21. (Сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност

Най-после те (сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност, която наместиха в Южна Македония; Северна Македония обявиха за чисто сръбска, а Средна Македония за етнически преходна област от сръбският към македонският език.

22. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България

Македония в настояще време не представлява по-големо етническо разнобразие, отколкото България до освобождението й от турско владичество. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България.

Намаляването на българският елемент в Македония е взело ужасни размери. Македонската интелигенция, по-чувствителна към турския произвол и имаща възможност да припечелва къс хлеб зад пределите на своята родина, напуска тази нещастна страна.

24. Населението на Скопие и Скопско е чисто българско

България извърши голем грех с българското национало дело като се съгласи да признае тая територия за "нейтрална". Тя е чисто българска...Населението на Скопйе и на Скопско е чисто българско...Аз писах на А. И. Гучков за македонските работи...оти ние, македонските българи, искаме да верваме, оти Русия нема да бъде несправедлива спрямо нас.

25. Сръбско-гръцкото покушение върху българите от Македония

Поради сговора между Сърбия и Гърция, България бе ограбена и два милиона славянобългари бяха поробени от славяните сърби и техните неславянски съюзници. Да! Много пакости са извършили сърбите на славянска България, Македония и Добруджа, но с това не са се задоволили. Те чувствали, оти техното каиново дело ще бъде разкрито, оти пролятата и проливана невинна кръв за свободата на българите в Македония може да повика на съд пред славянската обществена съвест сръбско-гръцкото покушение върху свободата на третината от българският народ, на българите от Македония.

26. Лъжливите вести за България и за българите

За възстановяването на потъпканата свобода на българското население в Македония и Добруджа, въпреки лъжливите вести, разпространявани за България и българите! Който е против Велика България, той е против славянството!

27. Крали Марковите песни в Македония са от български произход

Крали Марковите песни в Македония са от български произход и говорят за българското влияние върху сърбите , а не обратно ...Българският епос съгласно с летописните данни говори за българско национално самосъзнание на македонците в ХІVв. и в следните векове до наши дни.

28. Какво сръбско има в Македония - тая чисто българска страна?

Защо сърбите искат Македония? Какво сръбско има в тая чисто българска страна, която си остава такава от VІ век до днешен ден, въпреки всичките превратности на историческата съдба.

29. Сърбите ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана

В последната четвърт на ХІХ в. сръбските патриоти, които не са могли да усвоят уроците от съдбата на Душановата империя, уроци за разумно схващане на националните задачи, замечтаха да възстановят тая закопана от самите сърби империя. С помощта на интриги и на балкански съюзници, те завладяха по-голем дел от Българска Македония. Обаче тези сръбски придобивки от 1912 година предизвикаха войната от 1913 година; те предизвикаха войната между сърби и българи в 1915-18 година и ще предизвикат още безкрай много войни, ако "Душановата империя" не бъде ликвидирана, както в ХІV век върху принципа на самоопределението на народите.

30. Македонските българи вярваме в пробуждането на Крали Марко

Крали Марко подчини под своя власт и оная на македонската муза всички народни певци и народи на Балканския полуостров в това число и сърбите, потомци на неговите заклети врагове. И ако Марко се пробуди, в което ние, македонските българи вярваме, тогава той ще има право да разчиства сметките си, но не с българите а със сърбите, поробители на неговата любима Македония.

31. Сърбите ненормално извращават цялата история

В съседната на Сърбия България македонците и македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична свобода, със свобода на словото, на събранията, на самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което свидетелствува за неблаполучието на сръбския държавен и народен организъм. Те се страхуват и от македонците в Македония, и от тези, които живеят вън от страната.

32. Прокудената македонска интелигенция няма да позволи фалшификации

Има прокудена македонска интелигенция: свещеници, учители, адвокати, журналисти, професори, доктори, хора от всички професии, които милеят за своята поробена родина и няма да позволят на Сърбия да фалшифицира близката и далечна история и етнография на Македония.

33. Самото македонско население е срещу сърбите

Знайте, сърби, оти вие във вашето настъпление срещу националните права на македонецът имате срещу себе си не минали, сегашни или бъдещи балкански правителства, а самото македонско население с всичко интелектуално, честно и идеално, което тоя народ на патилата е способен да принесе на олтарът на отечеството.

Европейците започват да забелязват, оти само една независима държава-буфер може да сложи веднъж завинаги край на балканските съперничества за преобладаване и хегемония, ще ликвидира еднъж завинаги с насилията на новите поробители над старото туземно население и ще внесе успокоение в Македония, в целия Балкански полуостров и в Европа. Тогава ще губят териториално - най-много Гърция и Сърбия, и по-малко България. Затова пък печелят всички македонци-туземци, без различие на вяра и народност и в частност ония от тях, едноплеменните държави на които нямат граници с Македония, каквито са мохамеданите и румъните, и ония едноплеменните държави на които са погранични с Македония, но са безсилни да помогнат на своите сънародници каквито са българите и албанците-македонци. А кой ще спори, оти българите, мохамеданите, румъните и албанците представляват болшинство от туземното население в Македония.

35. Сърбите ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци

Сърбите заграбиха и погребаха най-голем дел от нашата хубава родина защото те са най-вероломните и жестоки от всички наследници на турската власт в Македония. Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият у нас нашето българско съзнание и да ни натрапят да забравиме и всички наши заслужили дейци от нашето далечно и близко минало и да ги заместиме със сърби: св.Кирил и Методий, св.Климент и Наум, със "свети Сава"; Гоце Делчев и Даме Груев с Кара Георги и с Добрица Магкович. И за да постигнат своята цел, сърбите си позволяват всичко, което никога турците не са си позволявали: те ни отнеха нашите църкви и училища, те организираха сръбски чети за тероризиране на македонското население, те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също толкова фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска личността, учението и дейността на "свети Сава".

36. Българската наука не заслужава никакъв укор

За да постигнат своята цел, да заседнат в Македония по възможност завинаги, сърбите освен дето ни забраняват да се наричаме българи или македонци, казват ни, че нашето национално съзнание било затъмнено от турското робство и ние сме забравили, оти сме сърби и по погрешка почнали да се наричаме българи. Напразно сърбите приписват на българите извращения на историята. В това отношение българската наука не заслужава никакъв укор. Обратно, ние македонците, с право можеме да негодуваме от неподвижността на българската историческа наука, която предостави на самите македонци да се защитават срещу сръбските лъжи и клевети, с които днес сръбските училища тровят невинните душички на потомците на Самуила, Стреза, Крали Марка и др.

37. Сърбите забраниха общобългарските празници

Сърбите натрапиха празнуването на "свети" Сава на поробеното от тях македонско население, на което е забранено да празнува общобългарския празник Св. св. Кирил и Методий и годишнината на Илинденското въстание.

38. Сръбската архиепископия - далечна, малокултурна епархия на Охридската архиепископия на цела България

Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчанин, нито всички други сръбски крале светци не са българи и не са от Македония и затова ние, македонците, не можеме да се гордееме с техните дела. Ние можеме и желаеме само да познаваме какъв е сърбинът и каква е сръбската история. Сърбите ние требва да изучаваме, защото не едно историческо бедствие в историята на Македония се обяснява с появата на сърбите на историческата сцена... По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва добре да помниме оти сръбската църква дотогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на "Охридската архиепископия на цела България" и оти следователно само от тогава сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония дотогава с векове е имала своя българска национална култура.

39. Имената на Вълкашин и Марко са положителни за българите и отрицателни за сърбите

Ако във Вълкашина виждаме представител на политическите тенденции на югът от царството на Неманичите, в Момчила на северът, тогава и борбата между тях не е нищо друго освен възпоминание за борбата на Вълкашина със северо-западните сърбско-хърватски властели, които са отпаднали от царството на Уроша още при животът на последниът. Само от себе си се разбира, оти симпатиите на певците във възпоминанията за тази борба ще са изцяло на страната на сърбско-хърватските властели и на техният епически представител - Момчила. Противникът на Момчила, разбира се, взема върх в борбата не с мъжество и сила, а с хитрост и коварство, качества които северните(сърбо-хърватите) по всяка вероятност, приписвали изобщо на южните народи - българите и гърците.

Крале Марко е син и продължител на политиката на омразния за сърбо-хърватите Вълкашин. Епическата популярност, относително непопулярност, на Вълкашина и Марка се намира в свързка с политическата роля на тези две исторически личности, както и с различната, противоположна оценка на техните роли в разните части на царството на Неманичите. И одобряването и неодобряването на тая роля постоянно са предизвиквали в устата на българите и сърбо-хърватите имената на Вълкашина и Марка, които и двамата са били между българите популярни в положителен смисъл, а между сърбо-хърватите - в отрицателен. Отрицателната популярност на Вълкашина с течение на времето не само не се е умалила, но напротив се е увеличила. Отрицателната популярност на Марка, обратно, под влиянието на бугарщиците, на непопулярността на Вълкашина, както и на психологическата потребност в примирение с историческото минало, постепенно се е умалявала, до като Марко не е станал идеална противоположност на "коварния" си баща. Народното чувство мъчно е пренасяло само едни мрачни възпоминания от миналото, с което искало да се примири, като противопостави на отрицателните типове противоположни - положителни. Бугарщиците с възхваляването геройските подвизи на Вълкашиновият син показаха превъзходен път за удовлетворението на тая психическа народна потребност: представиха синът на Вълкашина в идеален образ а заедно с това като противоположност на сърбско-хърватското представление за самия Вълкашин. Марко се представи за сърбо-хърватите като изкупител на греховете на баща си. А от това представление за Марка не е далеч до онова за различието между бащата и синът още при раждането на последният. Тоя смисъл имат последните два стиха на Вуковия вариант, в които се разправя, оти Марко се "метнал на вуйка си, войводата Момчила". Самото противопоставяне образът на сина на оня на бащата, разбира се, е предизвикало усилването контрастът между тях; а под това влияние в сърбско-хърватската поезия са се появявали постоянно все нови и нови отрицателни черти на Вълкашина и положителни на Марка.

40. Епосът на македонските българи е преминал в сръбските земи, а не обратно

Народната поезия на южните славяни, на пръв поглед не съдържа в себе си никакви данни по въпроса за границите между българския и сърбохърватския народи. Обаче, подобно заключение може да бъде направено само при повърхностното изучаване на южнославянски епоси. Сърбите, които с по-голямо внимание се отнасят към изучаването на своето минало и своята народност, в народните епически песни на македонците виждат едно от главните последствия на културното влияние на сръбството върху македонските българи, които те смятат за македонски славяни, па даже и за македонски сърби. Според това мнение, народния епос на южните славяни се явява като главен фактор при решаването на етногеографически спорни въпроси. Този възглед на сръбските учени напълно споделяме, но, заключенията, които те вадят от сравнителното изучаване на югославянските епоси са диаметрално противоположни на нашите; т.е., сравнителното изучаване на югославянските епоси говори не в полза на сръбското влияние в Македония, а обратното, обяснява, оти българският епос е преминал от Македония, през Дубровник, в сръбските земи.

41. Македонският български епос за Крали Марко

Против сръбското влияние върху македонския български епос говори пълната противоположност на българския и сръбския епос в отношенията им към личността на Вълкашин и в характеристиката на отношенията между него и сина му Крали Марко. За обратното, т.е. българското влияние върху сръбският епос говорят следните данни: 1) българските песни за Вълкашина, Марка и другите общи българско-сръбски епически герои са по-кратки и се държат по-близу до действителността при описването подвизите на героите; 2) далматинските сръбско-хърватски песни по краткост и съдържание са по-близко до българските, отколкото до песните на другите сръбски земи; 3) името бугарщици или "български (бугарски) песни" за особен род песни от дълъг стихотворен размер се явява в ХVІ век в Далмация; 4) Крали Марко, като историческа личност с титлите "цар, крал и деспот на България" у западните хронисти и като владетел, който не е приемал участие в косовския бой, е могъл да бъде първоначално популярен само между българите, които първи са почнали да възпяват подвизите му в своите народни песни. 5) В българския епос Крали Марко нагледно и изрично се изтъква, като български национален герой, когато в сръбските песни на първо място стои възхищението от героическите му подвизи само като такива - при доста безсмислени и почти не се забелязват чувствата на сръбския певец към крали Марко като към сръбски национален герой (сравни Вуковия сръбски вариант с българския от министерският Сборник за Крали Марко и Филип Маджарин). На всекъде в тежки критически минути за Марко се застъпват "герои българи", Марко носи на главата си български калпак, а в една далматинска песен (в Сръбско-далматински магазин) Марко се нарича народен герой на България. Ако към това добавиме, оти Марко у сърбите е известен само с титлата "Кралевич", а у българите преимуществено, а по някъде и изключително се нарича "Крали", т.е. крал, което отговаря на действителната му титла наследена от баща му и носена от него като владетел, а може би и като наследник на баща си , то ще дойдеме до заключение, оти кралимарковските песни в Македония са от българско произхождение, а в сръбските земи те говорят за българско влияние върху сърбите, и никога обратно.

42. В сръбските летописи областта на Вълкашина е наречена България и Македония

Общите герои на сръбските и българските народни песни са политически дейци от Западна България, като такива: това се признава не само от албанските и западно-европейските хронисти, но и от сръбските, като на пример Троношския летопис, в който областта на Вълкашина на три места е наречена България и Македония, а противниците на Вълкашина, на чело с княз Лазар Гребенаров се наричат "росийсти" и "сербстйи" князе. За войската на Вълкашина, с която той е водил борба с "росийските" князе и с турците при Марица през 1371г. Гдето той намери смъртта, същият летописец казва, оти е била събрана от България, Македония и Албания. Привеждаме тук няколко цитати от този летопис, които се отнасят до деятелността на Вълкашина и които го характеризират, като деятел от България, който се намира в постоянна борба с другите сръбски князе от онова време:

"И имел сей Стефан Силний (Цар Душан) вторую себи жену сестру Вукашинову и ради показатих на войнах сил Вукашином и Углешом и Гоиком возвиси их на високая достинства... разболевся (Стефан Душан) сина своего юнаго еще и све царство до времена возраста юноши вручает архимаршалу своему Вукашину да будет отроку пестун и царству защитител...Урош венчан бист и именован император в лето 1357; обаче власти никаковия неимаше в руках, все бо Вукашин уяк его обладаше...Вукашин сретает (турке) и разбивает всю силу их. Сею победою до зела уязвился ради возприатия царства. Греком, маджаром, бошняком передасти некоториа предели в`зятия от Стефана и на височайшая достоинства возводил коварников и себе единомишленика; добрих князей низлагаше, друге и смерти предаваше; еже на конец увидеша князи сербстйи скоро сви от него отступиша. Велможи расйистий во своем княжений повелеваше, Вукашин же со братиею в Болгарией и Македонией.

Вукашин (след смъртта на Уроша) преносуется на царство Неманича. Обаче вси князи видяху известно яко он убийца бист Урошу. Но Вукашин человек бист хитрий, лукавий и коварний до зела сопротив могущих князей ему стати, ловяше силно; но княза Лазара немогаше никако уловити...Вукашин находит с воинством своим от Болгарий, Македоний и Албаний собраними на предели Лазареви... Лазару само оста матерние наследие княжество крушевачко. Вукашин уже оглашен убийца царя Уроша и искоренител дому неманскога от вся Сербий оставлен. Сего ради хотя мстити себе над князи и велможи собирает силно воинство до 80 тисящ... обаче Вукашин не доспе на Расию, Бог бо видя козни и сети вселукаваго диавола Вукашина, на егоже посилает царя турском Амурата. Вукашин собратив воинство свое и сразився со Амуратом падает все воинство Вукашиново и два брата его Гойко и Углеша. Прочее во Болгарий и Македоний бист глад и помор за два лета, яко лежати трупом человеческим незакопаним и ядаху их пси и зверие дивий; тоже попущением божйим и живих человеков зверие и пси умерщевляху; от турков же паки много убиваеми и женский пол пленяеми, тако бо Господ Бог ради Вукашина предаде и державу его в разорение. Видяше духовнии что царство розорится архиепископ сербский и патриарх Ефрем, собрав собор духовний во Ипеку, на немже избраша велика княза Лазара. Призивают же и в`сех князей грозяще се клятвою и отлучением аще которий неприйдет; кроме Алтомана егоже видяху коварна и бивша во всяких делах и советах с Вукашином...и даша вси Лазару повиновение кроме Марка, Вукашинова сина, кой надеяшеся кралство возприяти и тайно отходит от Призрена во своя предели Прилепу нехотя повиновати се Лазару. (Гласник Друштва Српске Словесности, свеска V стр.70-78)

43. Българското самосъзнание на македонците от XIV в. до наши дни

Ако Вълкашин е бил български крал, то става съвършено ясно защо българските песни не само не знаят за някакви злодеяния на Вълкашина, които му приписва сръбският епос, но и го характеризират като идеална личност, която е могла да служи на Крали Марко като образец достоен за подражание. В това отношение са особено забележителни двете илирийски песни, поместени в Мин. Сборник т.ІІ, "Марко грабит Ангелина", и "Вълкашин и Марко"

От гореказаното следва, оти и българският епос, съгласно с летописните данни говори за българското национално самосъзнание на македонците в ХІV и следните векове до наши дни. По тая причина става излишно търсенето етнографическа граница между българи и сърби в Македония.

44. Българското национално самосъзнание у македонците

Българското национално самосъзнание у македонците има грамадно значение за правилното схващане на историческите събития от ХІV век , т.е. за образуването и разпадането на Душановото царство. Внимателното изучаване на сръбските хроники и народният епос на сърбите ни показват, оти политиката на Душана и Вълкашина е срещала силно неодобрение и даже открито порицание от страна на сърбите, поради усилването и покровителството на българския народен елемент в царството Тоя национален антагонизъм е предизвикал разпадането на царството; българският елемент на чело с Вълкашина, който при царя Стефана Уроша V е бил най-надежната подпора на царството, по-сетне действува за разрушението на това царство и докарва разлагането му. Разпадането на царството е почнало от краищата, гдето е имало чужди елементи: най-напред са отпаднали гръцкият юг и албанският запад; след тях се отцепил чисто-сръбският северо-запад и така в състава на царството са останали само "расийските" и българските земи. Между тия два елементи на царството се е почнало съперничество за влияние при дворът на Уроша и, очевидно, българската партия на чело с Вълкашина, като се е опирала на авторитетът на традициите, оставени от Душана, е успела да победи противната "расийска" партия на чело с княз Лазар. Явно доказателство за победата на българската партия, освен летописните извори, е и кралската титла на Вълкашина.

Българите и "расияните" се борили за надмощие при дворът на цар Урош; пита се, кои са били последните в етническо отношение: българи или сърби?

При отговорът на тоя въпрос требва да се вземат под внимание следните факти: 1) заселването на Моравският басейн със славяни; 2) особеностите на наречието в Моравския басейн; 3) националното самосъзнание на населението от днешна югоизточна Сърбия, т.е. Вранско, Лесковачко, Нишко и Пиротско, която в ХІV век е съставлявала опозиция на политиката на Вълкашина и 4) развитието на писмеността в областите на Лазара и Вълкашина.

Аз се съгласявам с мнението на Ягича, оти басейнът на Вардар получи същото славянско население, както и басейна на Морава. От българския характер на населението на Вардарския басейн заключих, оти и Моравският басейн е бил заселен с български славяни. Българският характер на славянското население в Македония, между другото се доказва и от македонският епос и от сръбските, албанските и западно-европейските писмени извори. Ако населението на Моравския и Вардарския басейн е било еднородно, то и за областта на княз Лазар може да се направи същото заключение, т.е., оти и тя е била етнически българска. Като описах особеностите на Моравското наречие в 1907г. Аз без и най-малко колебание нарекох това наречие западно-българско. Българското национално самосъзнание на земите, които, по Берлинския трактат влезоха в съставът на кралство Сърбия до последната четвъртина от миналия век е факт всеизвестен, оти е било българско.

В историята на "сръбската" редакция на славянската писменост срещаме явления, които определят националния тхарактер на населението от държавата на Неманичи в различни исторически епохи на тази държава: колкото българският елемент в нея става по-многоброен, толкова повече чертите на сръбският народен говор отстъпват на старобългаризмите и толкова повече езикът на "сръбската" редакция става по-изкуствен, по-удобен за писатели българи, отколко за сърби. От разпадането на Урошовото царство в северните части на царството, във владенията на княз Лазар и на дружествените му владетели, ние бихме очаквали литературен език и правописно направление отличително от ония на владенията на Вълкашина. Обаче подобно различие между севера и юга на Урошовото царство не съществува, напротив, в развитието на писмеността в двете половини на царството се забелязват едни и същи явления. Да вземем за пример в това отношение появяването на буквата Ъ в "сръбската" редакция в ХІV век и изменението на изображението на буквата Ь в "сръбските" паметници от същото време. Късното появяване на буквата Ъ в "сръбските" паметници по всяка вероятност е следствие на растящото число лица, които с разпространението на държавата на Неманичите, са минавали от "средно" българската към "сръбската" ортография и са способствували на постоянното и постепенно й изменение. Очевидно на същата причина се дължи и другото по-горе поменато явление, т.е. видоизменението на буквата Ь.(...) така че и на основание на писмеността не може да се говори за етническо различие между княз Лазаровия север и крал Вълкашиновия юг. Всичкото различие между тия две области очевидно се е ограничавало с по-ранното влизане на северните области в състава на Неманичевата държава и по-продължителното съществуване на сръбското име между жителите на Моравския басейн, като политически термин, означаващ сръбско поданство; и това е предизвикало претенциите на тези жители да играят ръководеща роля в държавата, която обаче при Душана и след него е преминала към македонските българи.

Тъй може да се обясни различното национално самосъзнание в ХІVвек между жителите от днешна "Стара Сърбия" и Сърбия от една страна - и Македония от друга, когато в първата и в последната област е съществувала етнически само една народност - българската.

46. Българо-сръбската етнографическа граница

Ако пограничната черта между българската и сърбо-хърватската народност действително върви по водораздела на Морава и Колубара, на Ибар и сръбска Морава към Скадър, то какви причини са предизвикали погрешните определения на българо-сръбската етнографическа граница?

Политическата история на южните славяни, особено през ХІV век и развитието на славистиката най-добре биха могли да осветлят този въпрос.

В борбата с Вълкашина Печското духовенство и неговото протеже княз Лазар, избран за приемник на Неманичите, обяви северната половина на Душановото и Урошовото царство за сръбска земя, като не призна за такава Македония, включително със Скопско. Владенията на Крали Марко и дружествените нему македонски владетели - Крали-Марковите епически побратими "седемдесет кралеви и банови" подпаднаха под турска власт не в качество на сръбска земя. При турското завоюване на Полуострова, след смъртта на цар Урош, като "сръбска" държава изпъква само държавата на княз Лазар, сина му деспот Високи и приемниците на последния - Бранковичите. Тая държава постепенно бе покорена от турците, които утвърдиха името и "Сърбия", също тъй както и името на Константина се закрепи за Кюстендил и онова на Добротича за Добруджа. Турците спомогнаха да се затвърди не само името Сърбия за Моравския басейн, но и името "сърби" за означаване народността на населението от същите предели.

47. Разногласията между въстанаилте българи и сърби през 1804 - 1813 г.

С името "сърби" славянските жители на Моравския басейн в началото на ХІХ век въстанаха против турското иго. Обаче, колко далеч на юг от Дунава и Сава и на изток от Дрина е било разпространено сръбското име в народното съзнание науката още не е определила. Тя приема името "сърби" за означаване народността на всичките славяни, които след 1815г. влязоха в състава на княжество "Сърбия". Обаче историята на въстанието от 1804-1813г. изобилства с факти, които напомнят, оти населението на въстаналата "Сърбия" не било етнически еднообразно. Кара Георги е имал цел ред противници в лицето на войводите от източния дял на въстаналата страна. Не в различието ли на националният характер между въстаналите българи и сърби е била причината на разногласието между войводите от Западна и Източна Сърбия?

Политическите трактати, които обезпечиха самостоятелността на въстаналата през 1804 и 1815 г. Турска област укрепиха името и Сърбия, а слабото развитие на славянската филология в първата половина на ХІХ в. утвърди за нея това име, без да провери съответствува ли то на етническия характер на болшинството от населението и благодарение на това остана до наши дни непровереното погрешно заключение, оти всичкото славянско население в сегашна Сърбия е от сръбска народност. Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн, па и в южна Унгария бе нанесен от Вук Караджичевата реформа на правописа и на литературния език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век на силно влияние на сръбския език, който в своето южно най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сръбско-хърватския народ и на посърбяване на ония, които носеха името сърби, а говореха на българските си наречия. Малка отстъпка на последните бе заменяването в литературно употребление на южното с източното наречие от Мачва. Новата сръбска литература, в която отсъствуват писатели, родният говор на които би било моравското наречие, канцелариите и училищата в които твърде важна роля играят имигранти из другите сръбски земи, станаха главни оръдия на посърбяването на сръбските българи.

Сръбското име прави в Сърбия криво разбрани национални задачи. Сръбското княжество като начало на реставрацията на държавата на Неманичи, почна да преследва "обединителната" политика на последните, т.е. постави си политически идеали за възстановяването на могъщесвената средновековна "сръбска" държава, която би обгръщала всички сръбски земи на запад и югозапад от самото княжество. Многобройните имигранти из сръбските земи бяха главните вдъхновители и деятели в осъществяването на тая политика, която даде неочаквани резултати: наместо обединението на сръбството под главенството на Сърбия, последва посръбяването на българското болшинство в самата Сърбия.

49. За посърбяването на българите, незабелязано от европейците

Горният сръбски слой, нанесен благодарение на изложените факти, обаче е толкова тънък, щото още в края на ХІХ в. При самостоятелно и внимателно изучаване на моравското наречие, не е било трудно да се определи българското потекло и българският характер на населението от по-големият дел на днешното кралство Сърбия. С увеличението територията на Сърбия постоянно се е увеличавала площта на посърбяването на българите, незабелязано от европейците и без ефикасен протест от страна на българският народ.

В историята на славистиката трябва да се търси една от главните причини за неверното определение на границата между българският и сърбохърватският народ и на успехите на сърбизма в етнически български области.

51. Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще бяха решени, без да ни питат

Нека обърнеме тука внимание на некои особености в развитието на изучаването на южното славянство.

Востоков, като е установявал делението на старославянските паметници на редакции, е бил само лингвист, който е имал пред очите си само писмени паметници, не е бил запознат с южнославянската диалектология и е имал повърхностни представления по история на южните славяни.

Шафарик, когато е утвърждавал, че страната на изток от Морава, бидейки етнически българска е била посърбена в ХІІІ-ХІV в. не е имал други сведения за моравското наречие освен оскъдните съобщения на Вук Караджич за ресавското наречие.

Във втората половина на ХІХ в. изучаването на южното славянство става все повече и повече дело на местните, главно на сърбо-хърватските учени, чието влияние става твърде забележително в славистиката .

Славистите, като Ягич, които продължават едновременно изследването на въпроси лингвистични и исторически, заемат изключително, твърде влиятелно положение в науката, обаче при погрешността на научните им заключения, те са и твърде вредни, поради невъзможността на славистите лингвисти да проверят техните исторически заключения

Главният пък недостатък в развитието на славистиката е късното изпъкване на българския народ в качество на участник в това развитие. Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще беха решени, без да ни питат за нашето мнение по тия въпроси. Благодарение на това се установи в науката пренебрежително отношение към нашият епос; бяха указани границите на българския народ; беше определено какво ние трябва да почитаме за свое културно наследство; беше ни посъветвано да отъждествяваме разпространението на българският народ в различните исторически епохи до нашествието на турците, с пределите на държавата, която в това време е носила името България и да считаме за сърби всички ония българи, които влязоха в състава на съседната държава на Неманичите, като почитаме културната деятелност на тия българи за деятелност на сръбският народ.

Ето в кратки черти причините за замъглението на въпроса за границата между българския и сръбския народ.

52. Българското национално съзнание на македонските студенти в Русия

Ние считаме, че руските просветни люди не може да не знаят, че всички македонци, учащи се в Русия до края на 80-те години на миналото столетие и по-късно, са идвали и са си отивали от Русия с българско национално съзнание, че българският народ е понесъл цялата тежест на борбата с гърците за славянско богослужение и с турците за политическа свобода, а сърбите са се явили в Македония само за борба с българите, явили са се като съюзници на гърците и румънците за ново поробване на Македония и Добриджа.

Сърбия владее земята и телата на македонците; душите им пък са в България и с България.

Земите, населени с българска народност, се явяват в старо време огнище на славянското просвещение; оттук в течение на векове са черпили духовна храна и сръбската, и руската народност. Българският народ има огромни културно-исторически заслуги пред славянството.

В 1897 г. аз (Кръсте Мисирков) постъпих в Петроградския университет и в течение на пет години се намирах в средата на българското студентство като българин и член на Българското студентско дружество.

56. Самооценка за бр. "За македонцките работи"

Читателите на тая статия ("Бележки по...") ще бъдат вероятно изненадани от грамадното противоречие, което ще срещнат в нея, в сравнение с онова, което те прочетоха или могат да прочетат в брошурата ми "За македонцките работи". За отгатването на това противоречие достатъчно е да се припомни, че аз там изстъпих като импровизиран политик" - Кръстьо Мисирковъ.