Михаил ОГНЯНОВ

Вестник АНТИ
http://www.mediapool.bg/phorum/index.php?showtopic=49&st=300
 

Наново в медиите изплува името на Струга – този емблематичeн за Българското възраждане град. Сега неговото споменаване не е свързано с българското име, а с албано-македонския спор. Местните македонци се възбунтуваха, обсадиха сградите на държавните институции, вътрешният министър едва се спаси с хеликоптер. Тези дни те нападнаха и седалището на властващата партия – СДСМ (“Социалдемократски соjуз на Македониjа” – бивши комунисти). Не могат да приемат, че техният град ще стане албански, както изглежда след новото райониране. Бурни демонстрации имаше и в самата столица Скопие, който става двуезичен град. Започна събирането на 150 000 подписа, нужни за провеждане на общонационален референдум. Създадоха се условия, заплашващи съществуването на самата република.

Някога там беше етническата граница между българи и албанци. През комунистическия период на тамошните българи беше наложено и до голяма степен възприето македонско национално съзнание с крайна цел интегриране в югославската държава, която всъщност представляваше неимоверно разширена сръбска държава. В нея албанците бяха смятани за аутсайдери и в комунистическа държава живяха извън комунизма. След рухването на комунизма това се оказа огромно предимство. Македонците в голямата си част приеха комунизма и се включиха в югокомунистическите политически и стопански структури. Комунизмът в пряк и преносен смисъл убива народите и след неговото рухване нашенците се оказаха в по-слаби позиции от живеещите извън комунизма албанци. Освен демографски те развиха и икономически напредък. В началото на ХХ век в Западна Македония те бяха около 100 хиляди, сега са над 600 хиляди (за това имат принос и около 200 000 косовари, които се заселиха в Северозападна Македония). Тогава в територията на сегашната македонска държава българите бяха 600 хиляди, а в края на същия век, приелите македонско самосъзнание техни потомци, около 1 200 000 – т.е те са се увеличили два пъти, а албанците, както видяхме – 6 пъти. Това променено демографско съотношение се съпровожда от икономическо развитие, което им създаде повишено самочувствие. Териториалната инвазия, която извършиха, не бе насилствена – македонците сами им продадоха земите си, настаниха се в “населбите” (жилищни комплекси), отидоха по фабриките и различните държавни структури. И след рухването на комунизма македонците искаха да запазят фаворизираното си положение. Албанците не го приемаха и така се стигна до въоръжен сблъсък.

Известни са въоръжените стълкновения преди 3 години. Те се развиха в северната част на Македония. По на юг от Гостивар имаше напрежение, но то не достигна до въоръжен сблъсък. В Струга, която се намираше в най-южната част на територията, населена с албанци, положението беше относително спокойно.

С международна намеса въоръжените сблъсъци престанаха и се стигна до Охридското споразумение. То беше компромисно, но някои македонци го окачествиха като мирен договор след загубена война, докато албанците го смятаха за недостатъчно и прилагането му срещаше различни спънки.

Най-оспорвана от македонците беше промяната в дефинирането на македонската държава като “Национална държава на македонския народ (нация)”. Едно от изискванията на това споразумение е засилването на местното самоуправление. Във връзка с това се предлага ново райониране, при което общините от 123 да се намаляват на 80. Още тогава възникнаха опасения, че прилагането на това райониране ще предизвика нови противопоставяния и ще отвори пътя за разделяне на републиката. Международната общност, по-точно представителите на големите европейски държави и САЩ, твърдо и безкомпромисно настояват за осъществяване на това изискване.

Особено силни бяха възраженията срещу това райониране в Струга. Сега в града около 2/3 от жителите са македонци и около 1/3 – албанци. В селата около Струга обаче, които ще се включат в новата община, преобладават албанците – Велеща, Вевчани, Лабунища, Луково и др. (славянските имена показват, че сравнително наскоро са албанизирани). Сега в град Струга икономическата власт е в ръцете на албанците, а политическата – на македонците. При новото райониране албанците ще придобият и политическата власт. Това възбуди духовете в Струга и гражданите започнаха действия срещу прилагането му. През януари в Струга беше проведено гласуване за референдум относно локалното прилагане на новото райониране. В Струга гласуваха за референдум 17 077 от 17 120 участници в гласуването (99%). Албанците оспорват този референдум, защото в него са участвали само 38% от имащите право на глас, и то изцяло е било еднонационално, без участие на албанците.
С наближаване на деня за гласуване в Народното собрание акциите в Струга се засилиха, както е споменато по-горе. Проведоха се “Стружки вечери на протеста” (в противовес на “Стружките вечери на поезията”). Напрежението е нараснало и се излиза със странни предложения – Струга да придобие статута на Сан Марино.

По-реалистично е искането да се запази сегашното състояние окончателно или по примера на Кичево – новото райониране да се проведе след 5 години. От друга страна, албанците все по-настоятелно искат образуването на новата обединена община. Интересно е обаче, че кметовете на две албански села приемат формулата – градът на македонците, селата на албанците.

Докато пиша тези редове, Народното собрание след демонстративно напускане на опозицията прие новото райониране. Това възбуди още повече духовете. По телефона оттам ми се обадиха мои познати и силно развълнувани ми съобщиха, че са запалили дома на СДСМ и че, ако не се отмени новото райониране, ще избухне гражданска война. Едва ли ще се стигне дотам, но тези декларации свидетелстват колко е нараснало напрежението.

Интересно е да се анализира поведението на европейските велики сили и САЩ. Македонците ги обвиняват в пристрастие в полза на албанците. В това има нещо вярно. При конфликта с албанците македонците се оказаха слабата страна. Ръководителите на западните сили и този път показаха, че не разбират балканския манталитет и не могат да балансират между различните етноси. На какво се дължи това?
Ако се абстрахираме от по-старите конфликти, сегашното напрежение между македонци и албанци се появи още при създаването на сегашната македонска република – тогава албанците бойкотираха референдума.

При всички последващи политически събития присъстваше противопоставянето македонци-албанци. Тогава протичаха четирите великосръбски войни на Милошевич. Сърбия престана да бъде галеното дете на победителите от двете световни войни и западните политици и журналисти видяха с просто око сръбския шовинистичен манталитет. По аналогия с Косово някои от тях видяха и в поведението на македонците подобен шовинистичен манталитет и окачествиха албанците като жертва, а македонците – като нарушители на човешките права. Затова прикрито или явно подкрепиха албанците. В Македония могат да се посочат много примери за това. Западните политици игнорират или не виждат призрака на велика Албания. Вярно е, че сръбският манталитет зарази и мнозина македонци, това се вижда много ясно не толкова в идеологията на македонизма, колкото в начина, по който той се разпространява и налага. Тези, които се противопоставиха на сърбокомунистическия македонизъм, в частност ВМРО-ДПМНЕ, бяха възприети като националисти и терористи. Нетактичното поведение на някои лидери от тази партия попречи тя да се приеме като демократична, приела европейската ценностна система. Не бе оценено свръхусилието на правителството на ВМРО-ДПМНЕ през косовската криза, когато приюти над 360 000 косовари с незначителна западна помощ. Когато косовските качаци нападнаха републиката, вместо подкрепа от Запада, правителството непрекъснато бе предупреждавано “да не употребява прекомерна сила”. С тази закрила качаците се почувстваха победители. А когато те бяха разгромени при Арачиново с употреба и на подарените от България танкове, Западът се намеси и изведе качаците заедно с тяхното оръжие и отне от македонците самочувствието на победители. Явно македонските ръководители не умеят да защитят каузата си пред външния свят. Може би само рано погубеният председател Борис Трайковски успяваше донякъде да представи разбираемо за западните ръководители проблемите на Македония.

Албанците се представиха като жертва, която се нуждае от закрила. За това им помогна Милошевич с опита за етническа чистка. Въпреки че довчерашните жертви с косоварска отмъстителност отвръщат също с етническа чистка, Западът е склонен да прави аналогия между положението на косоварите под сръбско с това на македонските албанци и прикрито или явно взимат тяхната страна.

Друга причина за успеха на албанците е дейността на тяхната диаспора – особено в САЩ. Наскоро кандидатът за вицепрезидент Едуардс направи обръщение към избирателите от албански произход с редица обещания, между които – независимо Косово. Те имат позиции не само в подземния свят, но и в политиката и науката. В Конгреса на САЩ имат силно лоби. От Гостивар е Нобеловият лауреат по медицина и физиология за 1998 г. Мурати. Клюката говори, че един швейцарски мултимилионер, спечелил търга за ремонт на Кремъл по съмнителен начин по времето на Елцин, е също албанец. От друга страна, грешката на македонистите е, че се опитаха да запазят положението на албанците както при Тито – граждани втора категория.

Сегашният председател на Р. Македония Бранко Цървенковски колкото неспособен беше в икономиката, толкова ловък се оказа в политиката. От сърбокомунист, направо се обяви за социалдемократ и западните демократи му повярваха. До изборите през 1998 г. основната му риторика беше антибългарска и антиалбанска. Сега вече е забравил това и се съюзи с албанските качаци и с тяхна помощ направи правителство. Сега, когато стана председател, продължава да дърпа конците на правителството. За да го запази, направи редица отстъпки пред албанците – една от тях е отстъпването на Струга.

А Струга не е какъвто и да е град. Той е град символ и за македонците, и за българите. Почти всеки българин знае песента: “Що ми е мило и драго во Струга града дукян да имам.” Такъв дукян имаше и дядо ми, загубихме го при национализацията. Вазов призовава македонските деви: “Пейте при Струга, град хубав и стар, дето се родиха двата Миладина, на Македония два верни сина.” Оттам е идеологът на ВМОРО Христо Матов. Дълга е редицата на дейците на изкуството и науката в България с корен в Струга. А македонистите създадоха международните “Стружки вечери на поезията” с емблема стихотворението на Константин Миладинов “Тъга за юг” (македонците сега пишат “Т’га “ понеже изгониха “бугарската” тъмна гласна). За албанците Струга няма същото значение. Още повече че мнозинството на гражданите са нашенци. Един от ВМРО-вците ми каза по телефона: няма да отстъпим, това е нашата Шипка.
 

[Back]