Вестникарски репортажи от мачовете между "Левски" (София) и "Македония" (Скопие) през 1942 г.

 

Финал на държавното футболно първенство за 1941-1942 г.:

 

4. Втора среща, София, 18 октомври 1942 г.  Резултат  1 : 0

 

 

брой 2063

 

Футболъ

 

По пѫтя на 90-тѣ минути отъ срещата Левски—Македония 1 : 0

 

 

Претъпкания до последно мѣсто стадионъ на Юнакъ посрещна съ невъобразимъ шумъ отъ аплодисменти излизането на двата тима. Това продължи повече отъ нѫколко минути: докато тимоветѣ се наредятъ отправятъ поздравитѣ си и заематъ мѣстата си. Това като че ли бѣ изразъ на онова голѣмо притѣснение, съ което близо ...хилядната публика отъ единъ часъ вече чакаше все започването на мача. А нетърпението можеше да премине границата следъ като се знаеше какъ е очакванъ този мачъ и какво е неговото значение.

 

Подъ този напрегнатъ интересъ реферътъ г. Гелевъ обяви откриването на борбата и публиката заследи съ затаенъ дъхъ. . .

 

Ласковъ напредва, Симеоновъ отстъпва, Джино стремително лети къмъ ...та на Алдевъ, но следъ малко топакта описва висока парабола въ обратна посока. И следъ това зачестява къмъ едната или другата врата, но все така, безконтролно, нѣкакъ уплашено.

 

Началото е винаги нервно и неорганизирано, се утешаватъ нѣкои, които искатъ да видятъ страхотни по изпълнение моменти и да иматъ силни преживявания.

 

Уви, това все още неидва, въпрѣки, че вече сѫ изминали 15 минути. Забелязва се само, че у скопяни има по-силенъ устремъ и желание, докато Левски сѫ по-спокойни, но затова пъкъ повече неорганизирани.

 

Всепакъ, Джино „излиза на линия”.

 

Той започва да се порявява така, както може само единъ Джино да направи и публиката лудѣе. Отъ лѣво той отива чакъ на дѣсното крило, бори се, бие отъ кѫдето му падне, и най-после играта приема вече по-другъ видъ. А съ това, обаче, идва и надмощието на Македония. Никуевъ трѣбва да спрѣ съ рѫка опасния пробивъ на Джино. Последниятъ бие фаулътъ отъ 25 метра, топката минава като стрела покрай самия дирекъ. Добре че не бѣ вѫтре, защото Алдевъ направи плонжонъ повече отъ любовъ къмъ вратарския занаятъ. . . сгорещяването около вратата на Левски продължава. Отъ корнеръ Луковъ приема отлично, остава самъ и докато Алдевъ се чуди какво да прави, Луковъ му помага като бие право въ напречната върлина.

 

Привърженицитѣ на скопяни хапятъ пръсти отъ ядъ, а въ това време Джуно Стояновъ поема, преминава цѣлата отбрана, центрира много опасно и точно предъ вратата. Цвѣтковъ получава почти на главата си топката, извърта се, което е достатъчно гола да бѫде отбелезанъ, обаче, докато Гого Петровъ се готви вече да ликува, Видовъ отбива. Това дава възможностъ на Джино пакъ да се прояви. Той бие отдалечъ въ вратата, Алдевъ отбива, настава разбъркване и навременната намѣса на Зар. Радевъ спасява положението.

 

Но всичко не е свършено. Скопяни иматъ явно инициативата и по-добра игра. Левски организира цѫлата си отбрана за да задържа, като само отъ време на време напада. Луковъ отново заплашва опасно. Яневъ му се притичва на помощъ, но е фаулиранъ отъ Насо Георгиеяъ.

 

Най-после, Ласковъ сполучва да пробие, откѫсва се, създава нѣщо наистина опасно, обаче, Гайеръ навреме влиза в ролята си и инакъ оасния цен. Нападателъ на Левски сега „изплюва” топката.

 

Положението се повтаря предъ вратата на Левски, съ тази разлика само, че Луковъ бие опасно, а Алдевъ спасява виртуозно. После Левски има възможностъ да проведе нѣколко последователни акции, Зарко Радевъ бие опасно единъ фаулъ, Джуто отново се „промъква” по тъча, влиза вѫтре и иска самостоятелно да направи нѣщо, но Дилевъ рисковано плонжира въ краката му и спаси.

 

Краятъ на полувремето приближава. Скопяни отново налагатъ по-добрата си игра, установяватъ макаръ и леко надмощие и опериратъ повече въ полето на левскаритѣ. Последнитѣ правятъ едно следъ друго три фаула. Единиятъ е даденъ близо до наказателното поле, но „стената” отбива правата стрелба на Атанасковъ.

 

Въ самия край бързитѣ, макаръ и неорганизирани нападения на Левски му даватъ преимущество. На свой редъ привърженицитѣ на скопяни преживяватъ тежки минути. Нѣколко удари сѫ дадени. Видовъ спасява едни, други намиратъ гърбоветѣ на противниковитѣ играчи. Така бѣ и съ отличното „воле” на Ласковъ, който пое въ много близко положение предъ вратата.

 

Наложената законна почивка

 

Дава воля на най-различни коментарии и „изливане” на настроенията. Тимътъ на Левски се прибира въ сградата на стадиона. Скопяни сѫ останали на игрището. Ядатъ лимони и слушатъ коментариитѣ на треньора си Шпицъ. Възбудата имъ ясно личи. Защото тѣ предварително сѫ решили, че днесъ трѣбва да победятъ, да се реабилитиратъ, и да наложатъ ако не друго, то поне трети мачъ. Така искатъ хилядитѣ последователи на този тимъ въ Скопие. Така сѫ решили и тѣ. А това най-добре пролича отъ показаното въ първото полувреме.

 

Второто полувреме

 

Следъ пропускитѣ отъ първото полувреме и скопяни и привърженицитѣ имъ отъ народната трибуна очакваха тия работи да не се повторятъ, за да могатъ нещастнитѣ два гола авансъ да се изравнятъ и мачътъ да зпочне така да се каже отново. Но това не стана, тъй като следъ дветѣ топки, които Дилевъ хвана и нѣколкото вересии отъ дветѣ страни, точно на третата минута следъ започване на второто полувреме, цвѣтковъ бързо излѣзе напредъ, шутира надъ вратата и следъ малка борба Ласковъ заби топката въ мрежата на Дилевъ съ единъ отличенъ ударъ на глава. Левски поведе

 

съ 1 : 0 при единъ авансъ вече отъ 3 : 0

 

Преди, обаче, да се бие отъ центъра единъ отъ играчитѣ на Македония, Трайче Серафимовъ, лежеше на земята сваленъ отъ Радевъ. Червениятъ кръстъ, който вчера празднуваше своя день, веднага се яви на „мѣстопроизшествието” съ две облѣчени въ бѣло сестри и трима униформирани санитари. Серафимовъ бѣ изнесенъ на рѫце, положенъ направо на студената земя и подложенъ на санитарнитѣ грижи на въпросната команда. Дали грижитѣ на командата бѣха много ефикасни или трайче се преструваше, не можа да се разбере горе на трибуната, но скоро Трайче стана и като пъргаво конче влѣзе въ игрището гдето играта бѣ вече започнала. Тая негова енергия повлия на Яневъ и Насо Георгиевъ бѣ простнатъ по сѫщия начинъ на игрището и при сѫщата церемония бѣ изваденъ навънъ, излѣкуванъ и пакъ върнатъ въ играта.

 

ПРЕДЪ ВРАТАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

Се появиха нѣколко опасни положения, които Дилевъ отбрани съ боксуване, а следъ тѣхъ се появи едно мелле, което завърши съ корнъръ. Дилевъ излѣзе за топката, изпустна, но следъ това смѣло легна върху нея, за да спаси единъ голъ който можеше да стане по всички правила на играта. При размѣненитѣ нападения Македония получи още единъ корнеръ, който бѣ отбитъ веднага и играта бѣ пренесена къмъ вратата на Левски. Около 15-та мин. Левски поведе едно добро нападение отъ дѣсно, при което топката пролази край врата на Дилевъ безъ нѣкой да успѣе да и помогне да влѣзе безпрепятствено, защото Дилевъ не бѣ заелъ положение да я отбие.

 

НАПАДЕНИЯ БЕЗЪ СМИСЪЛЪ

 

Скопяни се мѫчеха да свържатъ играта си и да направятъ нѣщо, но нападенията имъ бѫха безъ замисълъ, не разпредѣлена и следователно нерезултатни. Тѣ имаха единъ корнеръ, който не използуваха, следъ него пакъ върнаха топката и пакъ биха корнъръ, който сега Алдевъ отби и пренесе играта къмъ вратата на Дилевъ. Нападението бѣ спрѣно отъ фаулъ. Играта се развива все така мудно. Отдѣлнитѣ прояви на бързина, при които Джино изпъкваше, не можаха да направятъ играта бърза и устремна. Тукъ Алдевъ хвана една топка, която бѣ топка за голъ. Скоро следъ това Стояновъ остава самъ въ наказателното поле на Дилевъ, но вмѣсто да отбележи единъ сигуренъ голъ той би слабо и лошо. На 27-та мин. пакъ той пропустна едно много изгодно положение.

 

Единъ корнъръ битъ срещу Македония бѣхванатъ добре отъ Дилевъ. Къмъ тая топка се бѣ спусналъ Ласковъ но вмѣсто да успѣ да я натика въ мрежата, той влѣзе като топка и се удари малко. Тая контузия бѣ истинската стопроцентова контузия на вчерашния мачъ и загрижи санитаритѣ. Сѫщитѣ облѣчени въ бѣло сестри прекосиха въ спринтъ цѣлото игрище, за да стигнатъ до северната врата. Чудно какъ реферътъ не ги спрѣ. Футболнитѣ правила не признаватъ международнитѣ конференции не засѣгащи самата игра. Ласковъ бѣ подложенъ на „лѣчение” и бѣ пуснатъ въ играта точно когато се биеше единъ хубавъ корнъръ. Кратката почивка въ рѫцетѣ на бѣлоснѣжнитѣ сестри му бе дала нова енергия и той така фрастна топката съ глава, че ако не бѣ дирека, това бѣ втория сигуренъ голъ на Левски.

 

КЪМЪ КРАЯ НА МАЧА

 

Отъ тукъ скопяни се откачиха стремглаво къмъ Алдевъ, но опасно положение, което му готвѣга завърши съ една бита висока на вънъ топка. Левскаритѣ играеха вече доста затворено. Около 40-та мин. Видовъ изигра много смѣло една топка, която отне отъ Джуто Стояновъ и отлично я прати на Серафимовъ. Той напредна съ своята типична опасна игра, много бързо, бѣ блокиранъ въ наказателното поле, но успѣ веднага да прехвърли на лѣво, отъ гдето топката му бѣ подадена много удобно. На праздна врата, както и въ Скопие, той вдигна високо навънъ.

 

Джино полага върховни усилия да направи „нѣщо”, тича, подава, пласира се, но тия усилия съ напраздни, защото левскаритѣ се бранятъ добре и защото, най-важното, играта трае 90 минути, а тѣ бѣха вече изтекли. Освенъ това три гола за връщане бѣха вече много и на краткото време и за не особено добрата игра, която ни бѣ показана презъ цѣлото второ полувреме. Още нѫколко нападения и краятъ дойде.

 

ЦЕРЕМОНИЯТА

 

Едно спонтатно ура поздрави новиятъ държавенъ първенецъ Левски. На игрището наглуга момчетиитѣ, за да поздравятъ още по-отблизо първенеца. Но появата на организатора на церемонията, Ванюшь Радоевъ, веднага ги респектира и тѣ се отдръпнаха около тъчоветѣ. Юноши спортисти съ национални знамена образуваха знака на победа на български. Въ тая рамка се наредиха двата тима. Военната музика изсвири Шуми марица и Химна на Царя. Председательтъ на футболния съюзъ г. Дочо Христовъ поздрави двата тима, рѫкувайки се най-напредъ съ играчитѣ на Македония, а следъ това съ тия на Левски и съ реферитѣ. Следъ него председательтъ на БНСФ г. Иванъ батембергски поздрави тимоветѣ и оповести новиятъ държавенъ първенецъ. Спортистки украсиха гърдитѣ на играчитѣ съ възспоменателни медали. Публиката не можа да удържи възторга си, нахлува . . . рѫце. Левски ликуваше.

 

Кой какво казва следъ...

 

Победенитѣ скопяни. . .

 

Водача на тима: Левски бѣ по-щастливъ и сега ни победи. Отъ името на моя клубъ поздравлявамъ го за титлата му Държавенъ първенецъ.

 

Бл. Симеоновъ: Когато щастието не е съ насъ. . . То закриляше Левски и за втори пѫтъ тѣ ни победиха. Македония, обаче, показа, че е тима съ академична игра и далече превишава всички си противници. Нападението ни бѣ нерешително и нерезултатно. Сѫдията показа слабо разбиране въ фаулитѣ и дразнеше. Публиката е великолепна. Поздравлявамъ Левски за спечеленото първенство.

 

Джино Симеоновъ: какъ да говоря, когато загубихме. Сърдцатата игра на Левски, липсата на щастие за насъ и донѣкѫде нерезултатната ни игра, въпрѣки че превъзхождахме въ тактика и техника, донесе титлата на софиянци.

 

Треньора Шпицъ: Честитя не Левски. Тѣ бѣха сърдцари, устремни и нашата техника и разбиране на помогнаха. Ако щастието бѣ поне малко съ насъ въ началото, то края може би щѣше да е другъ. Левски два пѫти ни победи и ги признаваме за по-силни и за първенци.

 

Останалитѣ играчи Атанасковъ, Серафимовъ и др. изказвамъ възхищението си отъ публиката и от (недовол?)ството отъ сѫдията. Но ... голѣмото разочарование .. разбитата надежда да се ...

 

. . . и на новия държавенъ първенецъ

 

Реджовъ пред. на клуба: ...

 

Ас. Панчевъ треньоръ на Левски: ...

 

Стамболиевъ: ...

 

Ласковъ, автора на гола: ...

 

З. Радевъ: ...

 

Цвѣтковъ: ...

 

Войницитѣ отъ Божурище: Никушевъ и К. Георгиевъ: Ние се борихме така, както ни бѣ заповѣдалъ нашия подпор. Ганчевъ. Съ всички сили и знания да помогнемъ Левски да стане държавенъ първенецъ.. и победихме.

 

Подпор. Алдевъ: Играхме да победимъ.

 

Кой какъ „стреля” на мача Левски–Македония

 

Много от публиката изтръпваха при не единъ ударъ къмъ едната или другата врата. Тѣ, обаче, едва ли сѫ могли въ голѣмо напрежение да преброятъ ония стреляния, които щурмувацитѣ на бѣлитѣ и синитѣ итправиха къмъ Алдевъ и Дилевъ. Ето какво е положението: Македония въ първото полувреме даде общо седемъ удари. Три отъ тѣхъ бѣха едва ли не 90 на сто за голъ. Въ сѫщото време левскаритѣ отправиха само три и то не особени удари. Следъ почивката Македония пакъ прати повече опасни удари: шесть, отъ които два по щастие не изпънаха мрежата. Левски даде сега четири удари, отъ които единъ съ глава стана голъ, другъ пакъ съ глава опасенъ и два слаби.

 


 

 

 

Следъ завършване на държавното футболно първенство 1942 г.

 

Левски и Македония – Два достойни противници

Съ тѣхнитѣ качества и възможности

 

Скопската публика показва по-голѣмъ интересъ къмъ футбола: 23,000 посетители за дветѣ срещи и 560,000 лева приходъ

 

Дилевъ лови сигурно една висока топка дадена опасно от Цвѣтковъ следъ като е прехвърлена от „Джуто” Стояновъ. А въ това време Видовъ спокойно наблюдава работата на своя вратарь

Дилевъ лови сигурно една висока топка дадена опасно от Цвѣтковъ следъ като е прехвърлена от „Джуто” Стояновъ. А въ това време Видовъ спокойно наблюдава работата на своя вратарь

 

 

Завършилото държавно първенство по футболъ ни задължава да се вгледаме въ дветѣ негови последни прояви: финалитѣ между достонитѣ единъ за другъ противници, софийския Левски и Македония отъ Скопие.

 

Не е новость, като се приповтори, че синитѣ спечелиха дветѣ срещи и, че завладѣването на общото първенство е заслужено нѣщо, поради което сѫ повече отъ естествени и поздравленията, котио отъ всички страни се сипятъ къмъм тимътъ на „Левски” — двойниятъ първенецъ.

 

Пакъ не ще е новость, ако се приповтори, че

 

въ загубване на едното и на другото състезание,

 

скопяни бѣха преследвани отъ лошъ шансъ. Това е истина, която бѣ наблюдавана, която бѣ провѣрена и отъ зрителитѣ на скопската среща, и отъ тия, които беха изпълнили трибунитѣ на игрище Юнакъ, въ недѣля.

 

Двата динали, обаче, заслужаватъ малко повече внимание, защото тѣ бѣха много характерни като завършекъ на една упорита и голѣма борба, която се води въ продължение на цѣла година, за да се докаже кой е най-добриятъ тимъ въ страната.

 

На първо мѣсто трѣбва да се отбележи, че едва ли би имало други два по-достойни въ момента тимове, които действително заслужаваха

 

да си оспорватъ помежду си правото за държавно първенство

 

Въ лицето на Левски и Македония това съревнование намѣри действително най-достойнитѣ. Тѣзи най-достойни единадесеторки очакваха съ голѣма напрѣгнатостъ своитѣ решителни срещи помежду си. И когато се изправиха една срещу друга, личѣше въ всичко скованостьта, напрѣгнатостьта, отговорностьта за изхода на състазанието. Затова, може би, и въ дветѣ състезания не можа да бѫде демонстрирана, общо взето, интересна, издържана игра, въ която да доминира изкуството на тимоветѣ и отдѣлнитѣ играчи, а не-голата амбиция, устрема и пропускитѣ . . . такава картина бѣ наблюдавана и въ скопие и тукъ, въ София, на втората среща.

 

Нѣщо като изключение представляваше само първото полувреме

 

Отъ втория финалъ, когато скопяни очертаха своето майсторство въ една действително издържана игра. Но и вукъ всичко бѣ обмислено и проведено добре, а завърши . . . пакъ съ пропускания, които още повече внесоха отчаяние въ скопския тимъ.

 

Тукъ е мѣстото да отбележимъ, че скопяни действително иматъ право да съжаляватъ за своето неудачно представяне въ двата финали. Това е вѣрно и за софийската среща, но е два пѫти по-вѣрно за състезанието въ Скопие, когато тѣ бѣха домакини когато имахашансоветѣ на своя страна, когато създадоха стопроцентови възможности . . . Това съжаление, обаче, може да бѫде само като извинение за останалото, което се представи въ две поредни загуби.

 

Иначе, то не може да измѣни положението,

 

Защото най-сетне пропускитѣ станаха по вина на самитѣ скопски играчи, по вина на самия тимъ Македония. Както отбелязахме и преди, тая нещастна последователность въ пропусканията е, може би, и поради пръста на сѫдбата, но сигурно е вѣрно и това, че за нерезализирането причината трѣбва да се потърси въ личащата отпадналость на скопския тимъ да бѫде добъръ реализаторъ, така, както той се рпедставяше преди година . . .

 

Говоримъ ли за проиграния шансъ на скопяни, подчертаваме ли тѣхното съжаление за дветѣ загуби, не бива съ това да се мисли, че нѣкой се опитва дори да подцени заслугата на Левски съ спечелването на дветѣ срещи, а съ това и на самото първенство.

 

Левски завладѣ и втората най-висока титла въ футболното общо съревнование повече отъ заслужено. Така най иначе,

 

Той победи своя противникъ веднажъ съ 2 : 0, сетне с 1 : 0

 

Това бѣ чиста победа - победа на терена, изтръгната съ борба, съ игра, съ резултатность. А въ футбола това е, въ края на краищата, което опредѣля по-добрия - резултатностьта, възможностьта да се победи каприза на топката, да с еусмири тя и да запре нѣкѫде въ ѫглитѣ на мрежата. А това силниятъ тимъ - тимътъ на Левски, го постигна и очевидно, и неоспорвано отъ никого. Толкова неоспорвано, че както и подобава между спортисти - победенитѣ скопяни открито признаватъ заслуженото отличие на Левски и отъ сърце го поздравяватъ . . .

 

Двата финала покааха, между другото, и нѣщо различно въ маниера на игра въ единия и другия финалисть.

 

Скопяни демонстриратъ по-издържанъ футболъ.

 

У тѣхъ връзката е по-голѣма, проявявана по-отчетливо, по-радващо окото Въ тая ефективна задружность, обаче, липсва нѣщо, което пъкъ е основата, което е най-характерно за играта на Левски; въ неговата игра основния, движещъ нервъ е сърдцатостьта, по-голѣмата амбиция, умението да се даде единъ общъ, единъ завладѣващъ тласъкъ. А това не е малъкъ плюсъ за единия тимъ, както голѣмъ недостатъкъ за другия. Че това е наистина така, пролича въ самитѣ два финали, въ които скопяни се рпедставляха отъ добри единици, но отъ лишено отъ ъоя важенъ нервъ цѣло.

 

Все въ връзка съ двата финали, заслужава да се отбележи единъ много радостенъ фактъ, който представя добре еднакво и двата състезаващи се тимове. И въ скопската и въ софийската срещи

 

бѣ демонстрирана, преди всичко, кавалерска борба.

 

Инцидентитѣ бѣха нѣщо чуждо, нѣщо непознато. Играта протече въ гонъ на спортно съревнование. Това улесни и задачата на рѫководителитѣ, въпрѣки, че и тѣ не пропустнаха да отбележатъ своето умѣние, но спести създаването на излишни нерви и настроения и въ публиката. Последната присѫтствува на спортни състезания, а не на зрелища.

 

Сега, следъ финалитѣ, много нѣща се разбраха: отговори се на единъ въпросъ, който занимаваше преди това мнозина и навсѣкѫде: кой е по-добрия, по-силния, кой ще победи?

 

Създадения предварителенъ интересъ се изрази въ рекордното посещение

 

И на двата финали. Съ цифрови данни отъ самитѣ приходо-разходни протоколи на федерацията вече се установява, че въ Скопие финалътъ е билъ наблюдаванъ отъ около 8000 души, а въ София числото на зрителитѣ е било къмъ 15,000 души . . . На пръвъ погледъ, интересътъ въ Столицата е билъ по-голѣмъ. Но Столицата е съ далечъ по-голѣмо по брой население, отколкото това въ Скопие. Процентно съпоставено, Скопие показа, че проявява по-голѣмъ интересъ. Това прави честъ на скопската ублика, която доказа още веднажъ, че е добъръ ценитель на футболното изкуство. Защото, гутболътъ наистина е изкуство.

 

И нѣщо друго: въ София приходътъ е 340.000 лв, а въ Скопие 220.000 лв. Това е още едно сравнение.

 


 

НАЙ-ПОСЛЕ СЕ РЕШИ....

 

„Македония” остава въ соф. областна дивизия

 

Така като се и подразбираше, въпросътъ съ непредвиждането на скопския „Македония” въ състава на соф. областна дивизия, остана да се разглежда по сѫщество следъ привършване на държавното първенство, въ което скопяни бѫха участници. Пакъ по сѫщитѣ подразбирания се предполагаше, че „Македония” ще остане въ дивизията, но по известно съображения този въпросъ се забавя.

 

И стана точно споредъ предвижданията.

 

Още въ първото си заседание следъ последната среща отъ шампионата, футболния съюзъ реши оставането на Македония въ дивизията. И може би, отъ идната седмица, „Македония” ще бѫде включена въ обявената програма на соф. дивизия и ще започне редовнитѣ си състезания.

 

Не може да се откаже, че това решение се посреща съ особено задоволство както отъ софийскитѣ клубове, така и отъ скопяни. Защото всичкитѣ иматъ взаименъ интересъ отъ това.

 

Конкретното решение на футб. съюзъ за условията по приемането на „Македония” е: Клубътъ се приема като извънреденъ такъвъ въ състава на соф. областна дивизия за срокъ само отъ една година. Ако този клубъ въ следния сезонъ напусне дивизията неговото мѣсто не може да се счита за овакантено и следователно другъ клубъ не може да влиза на негово мѣсто.

 

[Previous]

[Back to Index]