Вестникарски репортажи от мачовете между "Левски" (София) и "Македония" (Скопие) през 1942 г.

 

Финал на държавното футболно първенство за 1941-1942 г.:

 

3. Първа среща, Скопие, 11 октомври 1942 г. Резултат  0 : 2

 

 

 

Трѣската въ Скопие предъ първия финалъ

 

Скопие, 13 октомврий

 

Когато въ недѣля вечеръ се опитахъ пръвъ да съобщя чрезъ „спортъ” наистина голѣмата новина за победата на Левски надъ Македония, може би, не съмъ наблѣгналъ въ репортажа за състезанието на единъ доста важенъ фактъ; за голѣмия, за невиждания интересь, съ който бѣ очакванъ и наблюдаванъ първия финалъ за държавното футболно първенство. Ако сега отбележа, че всичко, че всички и навсѣкѫде говорѣха за състезанието, не бива да се мисли, че преувеличавамъ. Цѣла седмица преди две нѣща бѣха въ сърдцето, устата и мисъльта на всички скопяни: посещението ва Негово Величество Царя, което изпълни съ неописуема радость цѣлиятъ градъ, и идещиятъ финалъ, който пъкъ напластяваше постоянно разтящо нетърпение.

 

За менъ не бѣ трудно да констатирамъ тоя голѣмъ интересъ. На него ми обръщаха внимание и най-обикновени разговори между непознати ми хора изъ улицитѣ.

 

— Кога, за Бога, ще дойде недѣля, за да заемемъ своитѣ мѣста въ игрището, да видимъ играта на двата финалисти, да поздравимъ победата на скопяни.

 

Толкова голѣма бѣ сигурностьта въ тая победа, че обзалаганията между мнозина не бѣха за победата, а съ колко голове Македония ще победи Левски. Навсѣкѫде бѣха открити тотализатори. . . неофициално, разбира се; доста суха пара бѣ пусната въ движение. Въ басиранията, обаче, имаше малко щастливци, защото малцина бѣха тия, които въ самото Скопие очакваха победа на софиянци. Каймакътъ обраха, по-скоро, гоститѣ отъ Столицата, които не веднажъ сѫ доказвали, че сѫ доста запалени по тимътъ на синитѣ. Тѣзи малцина, или десетина, дойдоха въ Скопие, обзаложиха се съ тоя—оня, наблюдаваха състезанието, поздравиха съ радость победата на своя тимъ, взѣха нѣкоя и друга печалба и . . . се върнаха въ София.

 

— Вени, види, вици! — както е казано преди много столѣтия.

 

*

 

За интереса къмъ финала въ Скопие може да говорятъ и други случаи. Може да се говори и съ цифри напримѣръ. Така, никога до сега голѣмото иначе скопско игрище не е побирало толкова много народъ. Главната трибуна, която съ ложитѣ има надъ 4000 седящи мѣста, бѣ изпълнена до последното седалище, а изъ всичкитѣ пѫтеки въ трибуната, предъ самата нея, и навсѣкѫде около терена, кѫдето сѫ опредѣлени мѣстата за правостоящи, имаше поне още толкова зрители . . . 8000 души на футболна среща въ Скопие е рекордъ, непроявяванъ до сега.

 

Нѣщо сѫщо рекордно сѫ и постѫпленията отъ публиката. Инкасиранъ бѣ отъ предварителната и продажбата въ деня на състезанието, общъ приходъ отъ 212,000 лева. Когато тая подробность доби гласность, отъ нея бѣха изненадани и най-познатитѣ функционери въ Скопие. Защото и тѣхнитѣ предвиждания бѣха надхвърлени далечъ . . .

 

*

 

Нѣщо сѫщо много характерно въ самото състезание бѣ, че на насъ, наблюдавалитѣ за пръвъ пѫть голѣмо състезание въ Скопие, ни направи впечатление публиката. Тя е свикнала да плаща. Тя не обикаля игрището, за да се промъкне по нѣкакъвъ начинъ вѫтре. Тя и не търси гратиси (съ малки изключення, разбира се). Тя отрано се е снабдила съ билети, или пъкъ, купува ги и веднага се отправя на мѣстата си, за да зачака . . . За отбелязване е, че тая публика търси удобствата: купува скѫпитѣ билети повече, околкото другитѣ — тия за популярната трибуна. Това бѣ така, може би, защото скѫпитѣ билети даватъ право на седящо мѣсто, а другитѣ — на стоене на крака въ продължение на много дългн и изпълнени съ напрежение минути . . .

 

*

 

Като говоря за публиката, нека кажа още нѣщо: тя е спортна. Познава правилата, знае тънкоститѣ на играта и се намѣсва съ подвиквания дори и къмъ собственитѣ си играчи, когато не играятъ достатъчно добре. Азъ поне нѣмахъ обаче, възможность да се увѣря въ пресилената привързаность на публиката къмъ нейния тимъ. Азъ по-иначе си представлявамъ тая привързаность. А имаше въ недѣлната среща единъ случай, който е по-другъ. Той случай дава дори право публиката да бѫде упрѣкната въ недостатъчно добре изпълненъ дългъ къмъ собствения тим . . . Когато въ 20-та м. на второто полувреме софиянци постигнаха втори голъ,, и съ това студениятъ душъ се почувствува още повече, мнозина отъ публиката започнаха да опразватъ мѣстата си и да се изнизватъ къмъ входоветѣ.

 

— Защо така? — запитахъ нѣколцина азъ.

 

— Ами, казваха тѣ, какво да правимъ повече. Тя стана каквато стана. Загубихме. Пъкъ и ... отиваме си у дома, защото си имаше работа. . .

 

*

 

И азъ, като всички специално дошли отъ София и като всички въ Скопие, които сѫ гости, макаръ и за по-дълго тамъ, бѣхъ преди срещата прицелна точка на много закачки. Приютилъ се въ агенцията на държавния автомобиленъ рейсъ, кѫдето бѣхъ като у дома си благодарение на любезностьта на домакинитѣ — азъ станахъ причина и тѣ да бѫдатъ занасяни.

 

— Ще ви биемъ, джанъмъ, ами дано да е съ малко, та да не се засѣгнатъ софиянци. Зеръ идать отъ нашата столица . . .ч

 

Сѫщитѣ закачки слущахме и дни напредъ, и въ деня на финала и въ момента, когато съ отпуснатия отъ агенцията отобусъ съпровождахме играчитѣ къмъ игрището . . .

 

Отъ кѫде бѣ тая прекалена увѣреность!

 

Кой бѣ наелектризиралъ тая огромна, многолика маса да разсѫждава така, да вѣрва така силно въ победата на скопяни . . . Може би редицата победи на Македония, засиления тренингъ напоследъкъ и . . . още нѣщо. Въ четвъртъкъ, следъ като наблюдавахъ последната тренировка на скопяни, забелязахъ, че нѣщо се шушука, че се прави нѣкакво приготовление . . . И наистина, сѫщата вечерь играчитѣ отпѫтуваха за Вранска баня, на 90 клм. отъ Скопие. Тамъ тѣ престояха до сѫбота вечерь когаго отморени, както ми казаха, се завърнаха въ Скопие, бѣха настанени въ хотелъ, и пакъ подъ режимъ и наблюдение откараха до следния день. Тогава като подковани кончета, като настървени жребци тѣ се хвърлиха въ борбата . . . Но, въ нея бѣха полѣни съ студенъ душъ.

 

Получи се едно 2 : 0, коего ще държи влага доста време.

 

Това 2 : 0 ще се разправя и преразправя. Ще се разправя, че е виновенъ Трайчо или Яне, Гайеръ или незнамъ кой. Но винаги ще се казва: тогава Левски ни би, а не очаквахме.

 

Прави честь на скопяни, обаче, че само отъ най-запаленитѣ, отъ тия, които малко разсѫждаватъ, чухъ:

 

— Какъ нѣма да ни биятъ, когато реферътъ . . .

 

А реферътъ си бѣ на мѣстото съ разумно и правилно намѣсваща се свирката. Той завърши още повече добрата картини отъ цѣлото състезание: кавалерска борба, заслужена победа, добро рѫководство.

 

А че единиятъ е победитель, а другиятъ битъ — това, все пакъ, се забравя. По-важно е да се запомни едно:

 

Че нѣма непобедими. Че не бива да се надценяватъ „нашитѣ" и да се подценяватъ другитѣ.

 

Това е важното!

 

Кл. Сим.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]