ПРЕДГОВОР
Сборникът "Лингвистични студии за Македония", излизащ като № 36 от поредицата "Македонска библиотека", е вторият колективен труд на българските езиковеди от Македонския научен институт след публикувания през 1993 г. под № 21 на същата библиотека сборник "Проблеми на българския език в Македония". Известна част от изследванията в тази нова книга представляват по-нататъшни разработки, включени в по-раншния том, за което свидетелстват както имената на някои автори, така също и заглавията на определени студии.
Публикуваните проучвания са предимно от два типа: езиково-исторически и диалектоложки. Тясно свързано с първия тип е историческото изследване на акад. Д. Ангелов "Българските манастири в Македония през IX—XIV в.", а с втория — топонимичното изследване на акад. Ив. Дуриданов "Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори".
Студията на акад. проф. Д. Ангелов от първия кръг разглежда ролята на българските манастири в Македония като израз на самочувствието на българския народ не само в условията на свободен живот, но и по времето, когато българската държава е под чуждо робство. Налице е възхвала на местни български светци, намерила отражение и в имената на манастирите. Манастирите в Македония през IX—XIV в. са средище на просвета и книжнина, където се извършва богослужба на български език, съставят се и се преписват книги на български.
Важни терминологични проблеми от езиково-исторически характер поставя чл.-кор. Д. ИвановаМирчева в "Печатните книги от XVI в. и т. нар. "сръбска редакция" (Проблеми и задачи на бъдещите изследвания)". Така наречените "славянски книги с кирилски шрифт", "сръбски печатни книги", "редки църковнославянски книги" или "македонски" , трябва да бъдат изследвани цялостно: езиково, жанрово и текстологично, а не само правописно (както се е правило досега), за да се намери истинското им място в историята на българския език.
В студията на проф. д-р В. Кювлиева-Мишайкова "Неофит Рилски — основоположник на българската лексикография" се разглежда основно ръкописният тълковно-преводен "Словар българо-гръцки", в който за първи път лексиката на българския език се разкрива в различни сфери на употребата ѝ — битовата, науката, изкуството, деловия живот, църквата и др.,
7
и то върху речниково градиво от цялата езикова територия Мизия, Тракия и Македония.
В проучването на Т. Николова "Вариантни форми в творчеството на И. Хаджиконстантинов - Джинот" се изследват вид синтагма тични конструкции, чийто общ формален белег е непосредственото поставяне в скоби на една дума след друга дума с пояснителна цел: емишъ (овощія), ухае (мирише), той се (дебели). Облиците са типични за българския възрожденски печат, когато липсата на нормативни тълковни речници е била компенсирана по посочения начин.
Изобилен е доказателственият материал в студията на доц. д-р Д. Иванова "Григор Пърличев и българската лексикална система през 60-те — 80-те години на XIX в.". В нея е посочен приносът на този книжовник от Македония за развитието на българския книжовен език, и по-специално за унифициране на лексикалните норми при стилистичната диференциация на речта и за обогатяването на лексиката с думи както от югозападните български говори, така и от някои чужди езици.
Диалектоложкият раздел от студии се открива с изследвания за отделни фонетични явления. Тук е посочената студия на акад. д-р Ив. Дуриданов. В нея въз основа на 128 топонима, от които 108 с шт /шч/ и 20 с жд /ж/, (без да се включва микротопонимичният материал) се стига до извода, че македонските говори са притежавали в миналото (а не малка част притежават и днес) най-типичната черта на българския език: звуковите групи шт /шч/ и жд /ж/ на мястото на праславянските *tj, *kt' и *dj, т. е. топонимията ни предлага изключително ценни свидетелства за неделимостта на македонските говори от останалите български говори — в Тракия и Мизия.
Своеобразно продължение на разглеждания въпрос представлява изследването на проф. д-р Ив. Кочев "Съчетанията шт, жд в солунския говор", където разнообразните застъпници шт, шк', шч, к', ч и съответно жд, жг', жц, жж, ж, г' в български се извеждат от по-стари ш'т', ж'д’, които и до днес са типични за солунския диалект.
Друг голям подраздел съставят студиите, посветени на фонетиката и фонологията на български говори от Македония.
Конкретен анализ е извършен от н. с., д-р Л. Антонова-Василева в изследването "Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско". Въз основа на историческия развой на вокализма и на консонантизма се прави изводът, че драмският говор е типичен представител на най-западната част на рупските (югоизточните) диалекти, споделящи общите развойни процеси на българския език.
Югозападният благоевградски говор е представен чрез диалекта на с. Лсшко (консонантизъм) от гл. ас. д-р Е. Xристова. С помощта на структуралния подход от класическата фонологична теория на Трубецкой
8
авторката подчертава типично западнобългарския характер на съгласковата система с нейния автономен палатален ред от съгласни ќ, ѓ, л́, м́, ѝ и с наличие на корелация само по звучност-беззвучност на съгласните.
На проблемите на диалектната морфология на един диалект е посветено изследването "Морфологичната система на петричкия говор" на н. с. Б. Цанов. То е изпълнено дескриптивно (с описание на всички части на речта) и с приложение на текстове от говоримата реч.
Морфологични особености от македонските говори са предмет на анализ в две изследвания: на н. с., д-р Сл. Керемидчиева "Южнобългарското окончание -(а)м за 1 лице, единствено число, сегашно време при глаголите от I и II спрежение" и на н. с., д-р М. Витанова "Наречия за време в българските говори от Македония".
На въпросите на диалектното словообразуване са посветени три пространни изследвания: на ст. н. с., д-р М. Троева "Атрибутивни имена за лица в българските говори в Македония", на н. с., д-р Е. Кяева "Словообразувателната категория имена за качества ( Nomina essendi) в българските говори в Македония (Съпоставителна характеристика)", на н. с., д-р Л. Домусчиева "Сложни имена за производители на действие (Nomina agentis) в югозападните български говори (Съпоставително изследване)". И в трите проучвания върху единна (структурална) методология, свързана със синхронното словообразуване, се посочват общобългарските модели и типове, по които се образуват съответните имена в македонските говори.
Етнолингвистичен характер има последната студия от сборника "Етнопими с деетнонимни значения в българските говори (Мизия, Тракия и Македония)" на д-р С. Теллалова, в която се разглеждат вторичните значения на етнонимите и на свързаните с тях в словообразувателно отношение производни имена.
Студиите в предложения сборник освен с внушителното богатство на материала са обединени и от една обща методологична особеност — всички са създадени въз основа на широки съпоставки и сравнения между говорите от цялата българска езикова територия.
Проф., д-р Ив. Кочев