Месечно списание "ЛОЗА"
Издава Младата Македонска Книжовна Дружина

Година I. Іануари 1892. Книга I

 

[[ страници 39-42 липсват ]]

 

1. Предговор (i)

2. Неколко бележки по повод статиата „Битолско, Прѣспа и Охридско. Пѫтни бѣлѣжки отъ ***." – от Езерски (Георги Баласчев) (5)

3. Турската администрациа (Alb. Dumont, „Le Balkan et l'Adriatique") – превод от П. Г-бов (21)

4. Рецензиа. „Государства и народы Балканского полуострова. Их прошедшее, настоящее и будущее и болгарская кривда. Исторические, этнографические и полемические статьи, посвященные восточному вопросу” на Н. Н. Дурново (Москва 1890) (34)

5. Вълк и Мачор лиско (басніа) – от Кутр. (38)

6. "Труфилото", расказ от Moupassant –  превод

7. Устав на Младата Македонска Книжовна Дружина (47)

8. Обіавлениа. Неколку думи по въпроса за народноста (49)

 

 

1. Предговор

 

„Нищожник е онзи, коіто има пó добър приіател от отечеството си".

 

Софокъл

 

„Свещено е наистина чуството на отечестволіубието, неизбежно е за секи благороден човек и необходимо за оние, у които се е запазила следа от честоліубие и желаіат да живеіат вечно в устата на поколението, а не да мрът изведнаш, след като подишат за неколку минути като животинки тоіа атмосферен въздух, и, заличени от списъкот на живите, да останат за секога излишно бреме на земіата.

 

Но колкото тази истина е светла и от сички въобще се исповедва, толкова по малко влиіае върху чуството на сички ни. Ние, богатите, благодарни да се търкаліаме в изобилието на печалбите, мислеіки повече за личното си и материално благо, стремим се само да умножаваме желаниата, си, търкаліаіки се во вечно заблуждение и суета, дето безкраіната фантазиа, след като един път ни отвлекла от умереноста обича да ни блуждае в безполезни и фантастични щастиа, които в същчост никога през животот си не ги намираме, и си оставаме без да вкусим от онова нравствено и постоіано наслаждение, — че сме облагодетелствували ближниот и татковината си. — А в последните си минути, стреснати от съвеста, умираме мощне нажалени, и татковината ни, сладката ни мила родина не обликва за смърта ни траур, нито пък молитвите на останалите ни братіа ни придружават: татковината ни отритва като недостоіни чеда за неіната ліубов, като чужденци и изроди с думите: махни се от мене, изроде! И потомството ни осъжда безчуствието и равнодушието ни с обикновените думи: „И жив беше безполезен, и умрел, достоен за осъждание!"

 

 

II

 

Скърбен слух! Жалостен глас! Татковината да се отказвала от чедата си, братіата от молитвите, а роднинството и целоит словесен свет от пофалата! . . .”

 

Цели 54 години са се изминали откак покоіниот македонец Барон Костадин Бели е отправил от Віена „към своите еднородци македонци” горното възвание, в което е излета сичката му душа, сърце и нерви. Жално, че неговите патриотски съвети, основани на вечни истински начала, до сега не са били чути от оние, за които тоі ги е предназначил. Написани на гърцки език, те са могли да ползуват само гърците. Но за това никоі не смее да обвиніава покоіниот Барон: нашата татковина тогава е била покрита с дебел мрак, народниот ни език потъпкан, в нашите училища и църкви се е чело и пеало по гръцки, — и Костадин Бели си служи с царствуіущиот тогава гръцки език.

 

Да, нашиот съотечественик ни напомнува един наі свещен дълг. И наистина, какво пó щастливо, какво пó благородно от туі — да служиш и работиш за татковината, за общонародно добро, от които зависи и личното наше щастие?

 

Вън от татковината, отфърлен от народот, човекот е наі нещастен, па ако ще би да е облечен во злато. Народ, отечество, общество са нещо, човек единица — нищо . . .

 

Думите на нашиот съотечественик са прекрасно доказателство на това.

 

Претрупанъ с богатства, които му спечелили и почести и баронска титла в столицата на Австриа, нашиот съотечественик се чуствува недоволн, нещо многу му не достига.

 

Но над това недоволство тоі не извиква както Соломона: „Суета на Суетите", а вика из далечната чуждина: татковина, народе!

 

Тъі човек се нуждае от татковината и народот, но и татковината се нуждае от човекот; днес татковината ни се нуждае от нас. Един само поглед е доста за да се видат въпиіущите нужди на нашата родина. Благодарение на последните политически събитиа на нашиот полуостровъ и географическото положение на Македониа, днес там са се събрали сéвъзможни външни елементи, които въодушевени отѣ своите съсипителни за нашето бъдъще, планове и интереси, свободно и с трескава енергиа усилват антагонизмот коіто и тъі съществува в страната.

 

 

III

 

Само един силен отпор от наша страна може да ни запази от хищните посегателства. Но при днешното си положение ние не можем извърши подобно дело; за това нужни ни са сили, а нашите са разнебитени, раздробени. Треба, значи да ги съединим, да ги съберем в една обща, мошна сила, — сила народна, ако искаме да запазим бъдъщето на татковината си.

 

Това треба да бѫде стремлението на секи що годе чуствителен македонец, където и да се намира тоі. Младата Македонска Книж. Дружина имено тази дел има пред вид. Видно е че тази претенциа е много голема. И наистина тіа многу надминава силите с които располага за сега дружината. Но в същото време Дружината верва, че тіа не ще бъде за дълго време изолирана от родоліубците.

 

За постиганіе сé на таіа цел Дружината издава своіата „Лоза”.

 

Остава на оніе, що се интересуват, да се притекат с моралната си и материална подържка, с което, между друго, ще насърчат и едно книжовно предприіатие.

 

 

---

 

 

2. Неколко бележки

 

По повод на писаното „Битолско, Прѣспа и Охридско пѫтни бѣлѣжки отъ ***.", (Сборникъ на Министерството на Народн. Просвѣщение, книга IV), от Езерски.

 

 

Миналото на Македониа; неіните блескави периоди, во времето на Филипа и Александра Велики, отппдъкот на това и́ дветуще положеніе при нихните наследници, както и епохата на римското владичество, мощне отрано, възбудило е между ученнот свет жив интерес за всестранното и́ историческо изучваніе. Но тъі като от точните географически сведеніа за страната напълно зависи достоверното разіасненіе на множество въпроси, то, именно, заради това забелезваме, че отдавна още, не местното правителство, което е било и длъжно, ами учени мъжи, които почувствували таіа нужда, со неуморно присърце и даже прежалваніе на живота си, захванали да кръстосват из разните страни на татковината, за да разіаснават старото им значеніе, да въскръсіават съвсем исчезнали или отдавна претопени племена и да диріат остатъци на миналото, без обаче, да обърщат вниманіе върху плачевното съвременно положеніе на поробениот народ, коіто по своіата многочисленност и полезна деіателнност заслужва преимуществото пред ленивите злоупотребители с’ неговіа труд [*].

 

Към тоіа род пътешественици-археолози, които достатъчно послужили за старата географиа на Македониа, но обръщали се така небрежно и даже презрително към днешниот преобладаіущ славіански елемент и неговата жива старина, се отнасіат: Paul Lucas, Felix de Beaujour, Pouqueville, Cousinery и William Martin Leake, въ съчиненіата на които и мощне малко сведеніа се намират за славіанската топографиа на страната, сравнително техниа обем.

 

 

*. Глед. В. Григоровичъ. Очеркъ Путешествіа по Европейскоі Турціи, второе изданіе стран. 173.

 

 

6

 

От четирдесетата година насам начело со францускиот учен естествоиспитател, Ami Boué, се започва и всестранното изследваніе въобще на Европеіска Турциа и частно на Македониа [1].

 

Тоі, след четиригодишно обикаліаніе и издирваніе по бълкански полуостров, заіавіава пред Западна Европа, че Европеіска Турциа съдържа, освен гърцкиі елемент, още и други народности — славіанските — които по високите си дарованіа, достоіно ще вземат участіе въ попрището на европеиската цивилизациа [2]. Нему и на Grisebach-a се длъжи и коренното измененіе на дотогавашните фантастически поніатіа за географиата на татковината ни.

 

По сетне от шесдесетата година между другите заслужават особенно вниманіе двете пътешествіа на австриіскиот консул, Hahn, — коіто по препоръката и подържката на царската академиа на науките, повече со научна цел, но не лишен и от политически соображеніа, предприел „пътешествіе от Белград до Солун"; а след пет години во 65 г. по негова инициатива пак со препоръката на историкофилологически отдел, още и со съдеиствіето на министра на мореплаваніето, предприел во тоіа път по мъчно „пътуваніе по теченіето на реките Дрин и Вардар" [3]. Но сичките тиіа чуждестранни пътешественници, за жалост, колкото и да полагали усиліа, не са успели да ни представат материал, коіто да отговаріа во секое отношеніе на научните требованіа; защото некои от них (Ami Boué), като не се ползували при издирваніата си со абсоліутна свобода, били са принудени, въ много отношеніа, да се задоволіат само со това, което со очите си видели [4].

 

 

1. La premiére partie presque toute nouvelle, est consacrèe à la Geographie, álа Geologie, á l'Histoire naturelle et á la Météorologie глед. La Tourquie d'Europe preface p. XI.

 

2. Id. preface p. XIII.

 

3. От тиіа интересни трудове на немскиот учен последното ще ни послужи доста при разгледваніето на предметната статіа, защото истите почти местности, само че по обратна посока, ни ги описал и Hahn.

 

4. Виж. Ami Boué. La Turque d'Europe preéface р. XI „On nous reprochera peut-être de n'avoir pas davantage profité de nos voyages pour fixer la geographie de la Turquie sur des bases solides .... mais l'execution nous aparu impossible sans des démarches diplomatiques qui auraient pu entraver même notre voyages, и понататък.

 

 

7

 

Втори бидеіки съвършено чужди на езика от местното населеніе, (Гризебах) ползували се свободно от трудовете на предшествениците си и следвали по установената номенклатура, така, щото и те подпадали во същите погрешки; „Описаніе Охриды и ея окрестностей, представленое Миллеромъ, туземцы находили невѣрнымъ” (глед. у В. Григоровичъ пут. по Европ. Typ. стр. 176); а трети, поради кратковременното им стоеніе; а още и не запознати хубаво со нравите и обичаіте на населеніето, за което се наели да трактуват, представили са ни во много отношеніа, прибързани заключеніа. Други пак, не до там вещи во различните исторически съдбини на страната, при това, ползуваіки се и от материалите на постарите писатели, които поради онова застарело нерасположеніе към славіанщината въобще, са пристрастни, говоріат ни за неща, лишени от сека научна достоверност [*].

 

При това положеніе на чуждестранната чисто научна литература по таіа част от татковината ни, както и при съвършеното неманіе на подобни во нашата литература [**], се іавіава, за наша утеха, доста обширното описаніе (от начало до 102 стр. во министер. сборн.), от „даровитий нашъ младъ писатель" (думи на проф. Дринов), под гореспоменатото заглавіе.

 

Преди да започнем — разгледваніето во самото съдьржаніе на въпросната статіа, [***] ще забележим испърво, че уважаеміа автор ни представил за битолско: описание на гр. Битоліа, на неколко от наі блиските села, що се нахождат на южната част, при полите на Пелистер, а още и на западната част

 

 

*. П. Г. Шафарик, Славянскія Древности том I стр. 2.

 

**. Г. С. Веркович во съчиніето си „Топографическо-Этнографическіи очеркъ Македоніи”, говори за таіа част от Македониа повърхностно, за да не кажем нищо. Во 15—6 редове вместил и полето и планините и реките на целото битолско и преспанско, а охридско съвсем зарезал глед. стр. 29—30.

 

***. Ние краіно сожаліаваме, че авторот, бидеіки добре запознат со немски език не се погрижил да си послужи поне со едно от по важните сочиненіа на немските пътешественници, което без съмненіе, во много отношеніа ще го улеснеше, и, освен че не ще попаднеше во погрешки, ами ще можеше д  поправіа предшественниците си, и со това би принесъл по важна услуга на тоіа учен клон. Тоі се задоволил со извлеченіето от Пукевиліа (период. списан. книга XXV—XXVI), со Очерк путеш. по Европ. Typ. от В. Григорович и со преведеното во „Св. Климентъ” книга ІІ „Описание на нѣколко забѣлѣжителни мѣста отъ Солунъ до Охрида споредъ Англичанката Меіри Уокъръ”.

 

 

8

 

близо до шосето за Преспанско; като ни задоволил со един сосем кратък спомен за целата северо-юго-источна част, коіато во същност и съставліава житницата на Битоліа и през неіа върват от към северо-исток шосето за Прилеп, Кичево и Градско, а на югоисток — за Лерин, Костур, Воден и Солун [*].

 

По обишрно описал Преспа; а за некои части от Охридско, освен, че мощне кратко говори (Горна и Долна Дебърца, също и за Мокра) ами при това, още и фантастично, на верно, по чужди показваніа [**].

 

Не дотам се оказва сполучлива хорографната част. Наименованіата на некои планини, реки и села, които именно требваше да се отличават от оніе на чуждестраните пътешественици, о точното им запазваніе, не е испълнено от автора. Ние не знаем как да си обіасним основаніето на автора да пише Нерчинска планина, вместо Неречка [***], стр. 23), Плакѫнска-планина, на место Плакенска (стр. 22), там и селото се зове Плаке. На верно, автора това последното име намерил така во картата на охрид и околноста от К. Заров. Сетне защо нарича р. Драгора, (стр. 1, 19), когато населеніето и сички почти географи и пътешественници іа именуват Драгор? Не съществува влашко село Валовище (стр. 19), ама има Малоища; селото Христофор (стр. 13) самите селіани го именуват Кърстово: с. Песедеръ, нанесто Писодери; с. Кукуречини наместо Кукурочани; с. Лята или Лятя наместо Лъта, и пр. Но, во замена на, таіа несполука, Орографиата изобщо заслужва

 

 

*. Сърбина П. Маноілович во пътните си бележки по Македониа много по на широко, но тенденциозно, е описал гр. Битоліа. Глед. воен. жур. „Ратник” от 1890 г. книга XXIII том I и II: а на кратко съдържаніето виж. во българск. воен. жур. от 1890 г. книж. VII—VIII.

 

**. За първ път Ami Boué се промъкнал през Дебърца и іа именува „lа vallèe de Sateska" долина на река Сатеска р. 71 t. I. Пет шест години подир него обиколил Дебърца горна и долна покоіниа В. Григорович и іа нарича „край мало еще известный географамъ виж стр. 104 5—6 II издан. Путеш. по Евр. Typ. а и за Hahn-а Дебърца е малко известна! Наі добре говори за неіа Григорович.

 

***. Ami Boué t. L p. 73. Le Neretschka Planina . . καλεῖται Βουλγαρικω ἲσως ὄνόματι Νέρετζκα Ἀρχαία Γεωγραφία τῆς Μακεδονίας ὑπό Μ. Δήμιτσα. Χωρογραφία стр. 85. Кап. Бендерев. во „Военная Географія и статистика Македоніи" іа нарича, както и Hahn-a „стара Неречка планина" стр. 237 и др. . . .

 

 

9

 

особено вниманіе. Тук за първ път срещаме названіа, на отделни върхове от планинските вериги, нещо което не са извършили чужденците Бора-Кале (стр. 1., 19.) Горбец (стр. 23, 31, 37, 46) Осоі-планина (23, 37), Бучино, Краста планина, Голи върхове (20, 22), Мали-Дзвездник (15, 46), Орохската-планина (23, 36, 38, 46), Чамурица и пр. За първ път се обіавіават чрез печата; не ги знае и г. Бендерев. А за некои пак върхове и бърда, които не са точно определени от некои пътешественици, тук ги намираме напълно определени. Твърде важно е определеніето на Баба-планина [*].

 

„Южното продължение отъ Пелистеръ се нарича Баба планина дори до источния ѫгѫлъ на котловината". Основаваіки се и на това изказаніе, изследователіот ще може да тури краі на съмненіето, което съществува между учените за местоположението на средневековата Баба-гора [**].

 

След това, автора справедливо негодува срещу австриіските картографи, за дето погрешно са отбелезали клонот на Баба планина, Горбец, со името Ксировуни, което не е известно на местното населеніе [***].

 

На страница 49, описваіки границите на охридската котловина споменува за „Мокренскитѣ планини”? Тези планини, които г. автора ги нарича Мокренски [****] си имат своі названіа. Местните жители целата гориста местност от Линскиотъ полуостров на іуг дори до Поградец ги именуват „Какеліе”, а половина час на запад от поградецкиот хълм се издига конусообразниотъ върх „козица" и при полите и́ во долинката се распръснати мокранските селца.

 

Въобще таіа блиска местност на Охридско (ὁ δέ Μόκρος τῆς Ἀχρίδος τμῆμα. Теофилакт писмо 65) во секо отношение е

 

 

*. Смътни сведеніа за Баба планина ни дава г. Бендерев виж на 237 стр Воен. Географъ и Статист. Македоніи.

 

**. За разногласието на учените по тоіа въпрос глед. у Димица во Ἀρχάια Γεωγραφία τῆς Μακεδονίας. Χωρογραφία стр. 33—34. потоіа въпрос ще имаме случаі да поговоримъ во некоі от другите книги.

 

***. Ксировуни на гърцки значи Суха гора глед. у Димица во хорографиата стр. 32 „Ξηροβοῦνι δὲ ὑπὸ των νεωτερῶν” во Hahn-овата карта на местото от Горбец стои „Suha Gora”.

 

****. г. Бендерев именува ги „Одонища" (Багора, древняя Кандавія) стр. 231. Co подобно име планина несъществува.

 

 

10

 

неизвестна за учените, и автора на предметната статіа не успел да ни представи нещо за неіа по достоверно [*].

 

За хидрографната част, сравнително сведеніата на неговите предшественници, ще забележим, че тіа во много отношеніа ги надминава.

 

Наистина и Hahn ни представил още во 65—7 г. нещо, но това на г. * * * е по іасно и по подробно за Преспа и Охридско [**].

 

На страница 37 описва формата на Малото — езеро и забелезва че то погрешно „во австрийскитѣ карти е нарѣчено Вентроктъ", а „Григоровичъ го нарича Дрѣновско". Киперт и Хан, деиствително, го отбелезали Wentrok, но несправедливо обвиніава Григоровича.

 

Тоі правилно го наименовал и во картата си „Преспанско езеро” отдоле со ситни букви „Голѣмо Мало", а така също и на стран. 113 второ изд. говори: „Здѣсь замѣчу только, что Преспанское озеро състоитъ изъ двухъ, великаго и малаго, раздѣленныхъ перешейкомъ" [***].

 

Понататък авторот на стр. 38 и 40 поправіа австриіските карти, за дето са забелезали „че Малото езеро се истича въ р. Дѣволъ, чрѣзъ една рѣчичка, която излиза отъ самия край на езерото."

 

Ние имаме наръка и Кипертовата, и Хановата карта, и невиждаме нещо подобно; а. Хан пак казва, че „из пещерата извира голем поток, коіто во селото тукъ се зове „Търн;” а след малко таіа вода се втича во р. Девол."

 

 

*. Погрешно мненіе за неіа книга и то споредъ „ Барлетіуса" г. Бендерев виж стр. 822 „Мокра" называлась мѣстность въ басейнѣ Чернаго Дрима отъ Струги до Дибра включительно, гдѣ и теперъ въ нижнеи Дибрѣ у устья рѣкъ зеты и Луріи нахидимъ мѣстностъ съ тѣмъ же названіемъ”?! Според Бендерева Мокра се премества на местото от Охридската Малисіа и Горна Дебърца!

 

**. Сърбина Маноилович, Драгорот и неговите притоци превъсходно описал глед. Сърбски воен. жур. „Ратник", 1890 г. кн. XXIII, том. II.

 

***. г. Бендерев нарича го, „Вентрокъ. (Дреново)" глед. стр. 388.; а на стр. 235—6 казва: „Пресбенское езеро съ Вентрокскимъ’ отдѣленны едно отъ другаго Сухою горою” ?! пак на 388 стр. Эти два озера отдѣлены едно отъ другаго узкимъ и низкимъ перешейкомъ”. . .

 

 

11

 

Същото ни расправіа и Бендерев (влж стр. 388—9.) [*]

 

Преди да завършим со хидрографиата, има да припомним още за една доста крупна погрешка, коіато во същност и не требаше да стане. Безименіа автор се запрегналъ да ни расправи за изворите на р. Шкумбіа и за неіното теченіе.

 

Тіа извира, казва тоі, от Камена планина (стр. 94—5) . . . незнае, де се намира Домузово-поле и „сетнѣ р. Шкумбия завива къмъ запад, приема р. Раица, която иде отъ Беличката планина и се втича не далеко отъ Елбасанъ въ р. Дѣволъ.

 

Считаме за излишно да опровергаваме подобна фантазиа [**] река Шкумбіа да се втича во Девол?!

 

Подир това пред очите на читателіот се испречват статиістичните таблици, во които са означени: числото и народноста на жителите, броіат на къщите, училищата и църковното ведомство на христіаните. Ще се спрем малко повечко върху етнографната част и ще видим вообще цената на всичко, що ни представили до сега учените, ако и да сме уверени, че при настоіащето положеніе на страната, даже и наістарателно собираните сведеніа от тоіа род, малко могат да послужат за чисто научните закліученіа.

 

Мнозина пътешественици отдавна още се опитвали да ни доставіат подобни сведеніа. А покоініа В. Григорович съжаліава, за дето не е имал възможност да провери разнообразните статистични и топографни сведеніа на Д-р. Миллера [***]. По сетне и Хан, со распитваніе на местните жители, се погрижил да събере такива дани, които и ги излага во хорографските прибавки. Сведеніа исключително по етнографиата

 

 

*. Названіата на рекичките, които се втичат во охридското езеро, во Бендеревата. воен. географ. стр. 387—8, са совършено непоніатни на населеніето; споредъ Хана низ с. Лешница и с. Черава протича потокот Мокра. Правилно са записани во въпросната статіа.

 

**. Подробно описаніе на таіа р. се намира во Бендеревата географ. стр. 365. ако и да не е сосем точно; по на кратко, у Димица во Χωρογραφία τῆς Μακεδονίας 132—3.

 

***. „Сочиненіе его, (Joseph Miiller, D-r. Albanien Rimelien und die oest montenegr. Grande, Prag. 1844) мнѣ сопутствовавш , заключаетъ весьма разнообразныя свѣдѣнія статистическія и топографическія. Повѣрятъ статистику того ученаго я не могъ, потому что преслѣдуемий подозреніемъ, не находилъ довѣрія”. Пут по Евр. Typ. стр. 175—6.

 

 

12

 

на Македониа, во последно време намираме во Ethnographie de la Maeedoine. (Philippopoli 1881., во „Топографическо-этнографическійочеркъ Македоніи" от ст. Верковича [*] а во въпросната статиа само за битолско и преспа, по частни съобщениіа, до колкото е можал да научи от местни лица, които добре познават околноста (стр. 15); за охридско пак, числото на кѫщитѣ и на жителитѣ е споредъ нуфузнитѣ книги". Преди сичко нека забележим, че автора на предметната статіа много села, които се числіат во други кази (Леринската и Ресенската) ги поместил направо во битолската. Такива села са: Вощар'-ани Неокази, които още се наричат Тюлбели и Лекаси (Бендеров неможал да ги намери во списъците; глед. 4 бележ. на стр. 623) Горничево, Върбіани, Гопеши и пр.; а други записал и во охридско и во Мокра; Лин Радожджа (глед. стр. 90 и 97).

 

След това, за да убедим интересуіущите се во факта, че сичко, що имаме до сега по етнографната част на татковината си не заслужва сериозно внимание, считаме за нуждно да приведемъ едно сравненіе на числените показаніа за едни и същи села. Споредъ Ethnographie de la Macedoine селото Boщарани има 300 къщи съ половината населеніе мусулманско; Hahn истото село го нарича со турско названіе Тюлбели и казва, че има 100 к. помаци; Веркович пие 78 къщи бъл. и 92 к. помаци; а безименіа автор на стат. — 300 к. само българи! За селото Неокази во Ethnogr. de la Маced. 250 къщи само българ.; Hahn. 60 к. помаци, Веркович 125 к. бъл. и авторот на стат. 25 к. и то само бълг. За Горничово намираме 100 к. во Ethnogr. 108 к. Верков., 30 к. у безименіа автор. За Върбіани 306 к. Ethnogr., 206 Верков., 35 безименіа автор и пр. Во Ресенска каза; селото Сопотско, според Ethnogr. de la Maced. 77 к., Hahn 30 к., от които 5 к. помаци, Веркович. 45 к. бъл. 32 к. помаци.; а автора на статаіата 50 к. бъл. 10 помаци. Село Gopechi по Ethnogr.

 

 

*. Г. Бендерев при съставіаніето етно-графната и статистиката на Македониа ползувал се доста от материала на тиіа две последни съчиненіа, като имал още пред вид и „Матеріалы по статистики Болгаріи, Ѳракіи и Македоніи" от Теплова. Маловажноста на гореспоменатите трудове во научно отношеніе, за источна Македониа, интересуіущте могат да узнаіат от сравнителната таблица Nо. 8. во Период. списан. книга XXXVIII.

 

 

13

 

550 к., Hahn. (Бобеши или Гобеши) 300 к., Верков. Гопеши 707 к., а автор. (Гопешъ зачислено въ Битолско) 450 к. село Герман во Ethnogr. de la Maced. 160 к. бъл. 12 арн.; на Hahn а е неизвестно селото Герман [*]. Веркович отбелезал 140 к. бълг. и 12 помачки. а безименіа автор 150 к. бълг. 50 к. арнаутски.

 

Во охридско, село Velgoschti 190 к. бълг. безъ 3 к. тур. по Ethnohr. de la Мас., Велигошти според Hahn-а со 50 к. бълг., у Верковича Велюшта со 190 к. бълг., а безимен авт. 159 к. бълг..

 

Ни един не сполучил да напише названіето на селото. точно така, както това се произнасіа от местното населеніе. — „Велгошчи"— Исто и селото М chichta по Ethn. 90 к., Месевашо у Hahn-а 150 к., Мешейеца или Мешишта Веркович со 85 к., и Мешчейшча безим. автора 116 к. Селото се зове „Мешеишча". Горна и Долна Белица со 200 к. бълг. според Hahn а, во Ethnogr. нема ги никакви, Веркович 195 к. бълг., а безим. автор 252 к. бълг. 31 тур.;

 

Населеніето е влашко, а не българско, и пр. пр. Кое сакате село земете, и сдружваіте различните показаніа се ще забележите чувствителна разлика между показаніата на едните и другите. Нека си припомним още и това противоречие, което намираме во статіата на безим. автор. На стр. 88 описва ни селото Пешчани и казва, че „то брой 80 к. българ. и 10 турски кѫщи. Турската махала е малко по настрана от селото." А во таблиците, които са „споредъ нуфузнитѣ книги" са отбелезани само 69 к. българи.

 

Не помалко интересни се іавіават и сведеніата, които се отнасіат до економическото положеніе на страната. Наистина; Hahn още споменува по нещо за поминака на гр. Охрид, но тоі нищо не говори за околноста, даже и Ресен, Преспа, и во това отношеніе изоставил; при това, се теченіе на времето, сведеніата му си изгубили за днес значеніето и стават, просто,

 

 

*. За манастира казва, че десет минути отстои отъ с. Рамбіе и на лево от пътот, со гробот на Патриархот Германоса, коіто бил изгонен от Цариград ср. со сведеніата на безименіа автор ст. 40.

 

 

14

 

като паметник на недавнешното минало [*]. Следователно материала на уважаемоіт безимен автор се препречва пред очите ни, като ново іавленіе по таіа част, но за това пак се отличавал со приблизителна точност.

 

Мненіето му за економното положеніе на битолско „ че селянитѣ стоѭтъ злѣ". (стр. 19), во сравненіе со соседните нему кази, охридска и ресенска, нам се вижда не до там точно; защото, благодареніе на самото географно положеніе на казата, и въ прочутото по плодородіето — широко битолско поле, [**] макар голема част от земіата и да е притежаніе на чифлик—саібиі, се пак претовареното со големи данъци населеніе, во противоположност на съседните си събратіа, продължава още, со незначително искюченіе, да си се и во домашното си огнище.

 

Според Димица, коіто се подвизавал неколко години, като преподавател во битолската гърцка гимназиа, причината за дето не блаженствува населеніето на такъва благословена местност, коіато „произвежда превъсходни и изобилни произведеніа, особено земни плодове достатъчни да прехранат цела Македониа", стои́ „по нещастіе во това, че е лишена от нуждните средства за сношеніе со краібрежіето, вследствіе на, което гниіат многогодишни жита во житниците, а со това овехва и съревнованіето на земледелците и землевладелците за усъвършенствуваніе на земледеліето" и пр. [***]

 

Ho относително економическото положеніе на Ресен—Преспа (стр. 26—7, 45) неможем повече ни дума да кажем

 

 

*. „Отъ поліаната ще е около града (Охрид), а сека вечер се дотерва во вароша, големо множество биволици, крави" . . .

 

Co кожухарство „по напред се занимавали само 12 кѫщи, когато днес (на 1863 г.) 150 к." Днес под влиіаніето на цевилизациіала домашните животни редко се срещат во вароша, а и от кожухарските къщи които, повече работеха со Лаипциг, останали само две со по 50 души работници.

 

Hahn минал през Охрид, когато се намирал во разцъвнало економна по положеніе, което мощне благоприатствувало на скоро наченатиіат чърковен въпрос.

 

**. Гледаі на стр. 99—100—1 наі сполучливото кратко описаніе на битолско поле от Δήμιτσα во Χωρογραφία τῆς Μακεδονίας. Там се срещат и дълги цитати от съчиненіата на А. Boué, O. Abil, М. Viguesnel, Desdevises-du-desert; Pouqueville и пр. глед. Бендерев стр. 261—62.

 

***. id  стр. 101.

 

 

15

 

от онова на автора. Ще забележим само, че не сичките жители от Долна преспа се занемават „исключително со градинарство," ами повечето са въгленари и практикуват занаіата си въ Измирско.

 

Прибързано ни се вижда и закліученіето за поминъка на жителите от охридската каза. Ево какво казва тоі:

 

„Главния поминакъ на населението въ тия мѣста е землѣдѣлието и гурбетлъкътъ".

 

Земледѣліето стои на такъво положение на каквото е въ Прѣспа. Дѣто има що-годѣ свободно поле, то е обработено много добрѣ, но мѣста за работа сѫ малко, казата е повечето планиниста. Само охридското поле и Малисията сѫ мѣста сгодни за земледелие. И двѣтѣ полета сѫ плодородни, само че торението малко се приктикува а тѣ сѫ недостатъчни да хранѭтъ населението. Ражда се жито, ечменъ, овесъ и кукурузъ . . . . . На вънъ отъ тука храна не се искърва, а често става нужда да да се купува отъ вънъ."

 

От горното іасно се вижда, че уважаемиа безимен автор е твърдо убеден, че места за работа са малко, че казата е повече планиниста. Но преди сичко нека знае автора, па и сички нека е известно, че господство му не е успел да изучи целото Охридско, само со едно кратковременно стоеніе во град и с’ една обиколка само около езерото. Защото, ако се взрем в написаното за горна и долна Дебърца, за Гора и Мокра от него и го сравним со онова на чуждите пътници, а така също и си напомним онова, що сме со очи видели, ще доідем до закліученіе, че уважаем безименен автор е описал верно, само това, що е с’ очи виждал; а за Горна и Долна Дебърца нема нито поніатіе. Нека видим какво ни съобщили за тиіа две плодородни долинки чуждите пътници. Ami Boué коіто, както и понапред забелезахме, се вмъкнал през долината на Горна Дебърца іа нарича во съчиненіето си La Turquie d'europe t. I „la vallée de Sateska", a во другото си сочиненіе Recueil d'itinenaires dans la Turquie d'europe ето какво говори: La plaine de  Sateska, s'etendant jusqu a Oustrourga, est fertile, cultivée et couverte de villages en partie bulgares" t. I p. 101—2. Ho още по іасно описаніе за тоіа краі намираме у Григоровича: „Оттуда (Ботунъ-Гана) ущелями пробрался я въ небольшую долину, называемую горная Деберца"

 

 

16

 

стр. 105. Тази долинка е дълга нещо 2 часа, а на места ширината и́ достига до 25 минути. По определено говори за долна Дебърца: „Оставивъ по спѣшно это удолие, поднялся я на гору Бучище и сошелъ въ прелесную долину, перерѣзанную рѣкою, на которой красовались не большія села: Злесте, Стредорече, Лѣшани." Тази долина се започва от селото Брежани и при селото Велмеі тіа е вече широка повече от половина час и колкото върви на запад тіа се повече и повече се расширіава. Дължината и достига до три часове. По сред неіа тече реката, коіато извира малко по на север от селото Брежани, от Плакенскиот върх [*].

 

След това погрешно мисли г-нъ авторот, че от охридско не се искарвало на вън храна. Сичкиот ечмен почти се пренасіа во Дебър за коницата, а още и кукуруза там, както и во Поградец се носи.

 

Освен това, авторот на статіата говореіки за причините, що са принудили жителите на тоіа краі да се скитат по чуждина,

 

 

*. Чини ми се, тук си има место, ако спомена нещо за неверното съобщеніе на Hahn-а, относително струшко поле, което напоследък намираме буквално зето и от К. Бендерев. Мислех, казва Hahn, че ова место (струшкото поле), широко 3—4 часове от истокъ на запад, равно како да н, е наі плодородното во цела Турціа; но много съм се лъгал. Казаха ми ліудите, че такмо пет зърна дава и че шесто мощне редко се ражда . . . и това на нищо друго не го отдавам, ами на слабата обработка и пр. ст. 157. Пътуваніе по теченіето на р. Дрин и Вардар во превод на сърбски. „Она (равнина струги) неособенно плодородна и служитъ больше для пасбищь, чѣмъ для посѣвовъ" виж. К. Бендерев стр. 371: и още „Она (рѣка Даміанъ, наместо Даліан) орошаетъ плодородную Охридскуіо равнину . . . во противоположность равнинѣ струги, которая въ три раза болше ея". id стр. 338 относително това мненіе на Hahn-а ни не сме компетентни за тогавашното време да се произнесем, защото не сме съществували на света. Но за това пак можем да противопоставим други мненіа не по малко благонадежни от Hahn-овото. М. Димица, родом от тази местност, очевидец, при това още се ползувал от горното Hahn-ово съчиненіе при съставіаніето хорографиата на Македониа, се произнасіа против мненіето на Hahn-а. ἡ πεδιάς αυτη τοῦ Δρίωνος ποτιζομένη ϋπὸ πολλῶν χειμὰρῤῥω ποταμων . . . λίαν εὔφορός ἕστι καλῶς” καλλιεργομένη ὑπὸ τῶν αὕτης” стр. 97. По тоіа въпрос преди Димица се произнасіа подобно и Ami Boué „La vellée qu'il arrose en sortant du lac d'Ochrida est trés fiertile” Voy. t. II p. 388.

 

Колкото за днес, това поле се обработва превъсходно.

 

 

17

 

голи, боси, презрени от сички, не е зел под вниманіе, както ни се чини, една отъ наіглавните причини, имено злоупотребленіето на „спахиите."

 

Местната власт допустнала такъв един закон, коіто надали може да се предположи, че съществува въ друга просветена държава, коіато мисли за благосъстоіаніето на своіте поданици.

 

Власта убедена от опит, че, ако тіа сама събира десетъкот, поради големите злоупотребленіа на чиновниците си, не ще успее да покрие разноските, без малко стесненіе допуща арендата на десетъкот.

 

Арендаторот, по-често дебранин придружен от неколцина въоръжени, люти змии, още при дървото си поіавіаваніе, обіавіава на населеніето, че нема да им позволи да си овършат снопіето, ако не се съгласіават да му отстъпат половината от извършеното жито. Щом срещне упорствуваніе от страна на раіата, тоі, за първ път ще се задоволи само со едно заплашваніе; но втората му стъпка се закліучава во изгорваніето по неколко стави на секи един; а третата — заплашваніе со убиіство и даже често последва убиіството.

 

Видно место отстъпил автора на безимените „пѫтни бѣлѣжки" и на надписната част. Очитаме за нуждно да укажем тука на самиот факт, че уважаемиот автор и в това отношеніе не успел да удовлетвори напълно на научните требаніа. Задоволил ни само со една мощне незначителна част от многоброіните векотошни останки. Тоі абсоліутно нищо не говори за надписите, които, пренесени почти сите от околноста, изобилуват во Битоліа, за които, отчасти само, говорат чуждестраните пътници. Лик още е обнародвал неколко надписи, които ги намерил во селото Буково [*]; тоі споменува и за біустот на оратора Есхина, коіто там намерил, и си го занесол у дома.

 

Димица пак твърди, че многоброіни паметници, от време пренесени во града Битоліа, са зачувани в’ зданіа и частни къщи още и до днес; и от многото надписи малко са издадени от Воekhius-a, повечето остават не обнародвани, а и намират монети

 

 

*. Leak. vol. 3, р. 278 . . . (Boekh. Corp. Inscript. Graеc-t 2. p. 61). По сетне Hahn бележи, че в’ първото си бавеніе во Битоліа не сполучил да исчерпи сичките надписи и че голема част от них украсіават градината на тамошниот гърцки митрополит, наредени доста естестично. Пътуваніе по теченіето на р. Дрин и Вардар стр. 225 во сърб. превод.

 

 

18

 

ежедневно, намират ораіки жителите на, блиското село Буково [*].

 

Исто така сосем пренебрегнал и надписите, които се срещат во Ресенската църква. (Глед. у Хана, стр. 216-17 по сърб. пр. Очерк пут. по Евр. Турц. В. Григоровичъ стр. 114).

 

Два надписа ни представил от Преспа. Едниа твърде важен (виж стр. 33); но, за жалост, че неможе да послужи снимката. Во тоіа надпис се срещат некои букви сходни со оние на финикиіската азбука и на първоначалната старо-еллинска; в’него посоката на редовете върви от десно към лево. Но още нищо положително не може да се каже, защото, както казахме, неудовлетворително е снет; наісигурна снимка, во този случаі, може да бъде фотографната. Лицето, което е дало копіе от тоіа надиис на г-нъ автора на „пѫтнитѣ бѣлѣжки" ево що ни сообщава за самото место, дето се намира надписа:

 

„като отиваме от мънастирот св. Марена за с. Туманец на една канара от мек червеникъв варовит камен е издълбан надписот . . . Тоі се вижда само от към водата, защото брегот на това место, както и целиот от с. Стеіне до Старо-Нерово, со незначителни прекъсваніа, е скалист. От водното равнище до писмото има около два метра височина, а полето, което обема надписа, е три четвърти аршин на длъж и един аршин на шир. Колкото за гръцката дума „зографос", коіато стои под непоніатното писмо, по сека вероіатност, треба да е написана, от истиа оніа зуграф, коіто по заповедта на Охридскиот гръцки владика, Мелетиа, заменіавал славіанските писма на сичко по преспа со гърцки. Местното населеніе добре помни, като че ли сега бъргу се вършело това покушеніе, че шетал такъв човек, коіто уж подновіавал старите икони; но напротив, образите на иконите си са пак неіасни, истрити от времето, а надписите, преправіани со гръцки букви [**]".

 

Другиот надпис, коіто се намира на островот Аил, (глед. во сбор. на стр. 39). е гръцки, и не може да се прочете, защото е калпаво копиран. Истото лице, което е снело горниот надлис, ни извести, че, надписот, коіто е представен во Сборника (стр. 39), не е цел, защото стълбот заедно со писмото бил зарит повече от половината во земіата; а

 

 

*. Μακεδονικὰ Τοπογραφία стр. 129. Co тоіа тенденциозен труд на г. Димица. едвам сега, дори г. Димитриев има случаі да запознае българската публика, виж Пер. спис. книга XXXIX.

 

**. Сравни со опис. во Министерск. Сбор. книта, IV стр. 33; което се състои само от два реда.

 

 

19

 

освен това, за дето така неіасно е преписал писмото, се извиніава: едно, че немал време да омие и хубаво да истрие стълбот, коіто бил много нечист, и друго, че над главата му стоел един сеімен арнаутин, така щото това го принудило да се задоволи само с’ онова, което набързо можел да отбележи и което ги дал на безимен. автор. И защо уважаем. автор на „пѫтнитѣ бѣлѣжки" не ни казва, че сам тоі не е виждал с’очите островчето „Аилъ" „усѣяно е съ ниви, ливади" (?!), както и много други места? Во този случаі не остава друго освен да повторим исказаните от уважаем. проф. Иречек думи, които си имат местото и до днес: „Преспанското езеро описали Григоровичъ и Ханъ, двамата тѣ посетили само сѣвернийтъ му брѣгъ. До сега ни единъ ученъ пѫтешественикъ не е ходилъ по самото езеро и не го е обиколилъ наоколо". [*]

 

Относително старовремските остатъци, които во Охрид „се срѣщатъ на сѣка крачка" (стр. 56)? г-н автор се постарал да ни даде „ единъ кратъкъ очеркъ на поважнитѣ".

 

Но, до колко сполучливо извършил таіа работа остава да съди читателіот от следното. Тоі испърво не продумал ни дума за многоброіните паметници, които се отнасіат към до христианската епоха, между които един надпис даже е от всеобщ интерес. [**]

 

Сетне, описаніата, на църквата св. Климент, св. Софиа во сравненіе со ониа на Hahn-a, во некои отношеніа, стоіат по-доле, а така също и во много вопроси се придържа о мненіето на Григоровича. [***] Така например казва: че „гръцкиятъ надписъ, който стои надъ вратата въ църквата, гласи, че тя е построена въ 1295 год. въ врѣмето на Андроника Палеолога" . . . Според тълкуваніето на азбучните цифри во тоіа надпис от Иенскиот професор Шмид, годината во коіато е издигната или подобре подновена църквата св. Климент е 6839 или 1331. [****]

 

 

*. Глед. во Историята на Българитѣ отъ К. И. Иречек. стр. 61 бел. 87 превод на българ. Hahn казва: „преди мислех, да обиколіа двете езера от Преспа за да испитам с’ очите таіа непозната местност. Но отложих това за повращаніето ми по долината на р. Църна и Девол стр. 220.

 

**. Глед. у Hahn-а стр. 187 по сърб. прев., и у Димица во топографиата стр. 628.

 

***. В. Григор. Пут. по Евр. Турц. стр. 98.

 

****. Глед. Hahn. стр. 189.

 

 

20

 

Димица на право следва по свидетелството, което се намира у Діуканжа и твърди, че тіа е издигната от архиепископот Теодула Икониіски, коіто архиепископствувал на 1055 год. [*]

 

Разногласіе между учените владее и за тухлениот надпис, коіто личи во св. Софиа на западната част над фасадата. Hahn (на стр. 115 во оригиналот) се доверіава на прочита от знаіущите охриани и ни предлага следуіущето: „σκηνην ἐγείρας τόν θεόφανον νομον εθνη τα Μθςῶν ἐκδιδασκει παςόφως”. Това написаніе приема и Димица. А у Григоровича предшествува думата Γρηγορίου и сетне стои" των θεογραφῶν νόμων [**].

 

Ни спомен не съществува за църквицата св. Климент, коіато се намира во Болница. За тази църква Григорович (стр. 101) споменува само това, че според надписот е построена во времето на сърбскиот Крал Стефана Уроша во 6886 год. (1378).

 

Надписот доста важи за нас, [***] защото обогатіава списака на охридските архиепископи со още едно име и то за периодот, во коіто нито во славіанските, нито во византиските известиа, не се среща, ни едно име. [****]

 

Отделно разгледани описаніата на гр. Битоліа, Охрид и Ресен и особено мненіето му за границите на Гора не са лишени от погрешки; но тук до неманіе време прекратіаваме понататъшното разгледваніе и просим от г-да. интересуіущите извиненіе.

 

 

*. Глед. Μακεδονικὰ Τοπογραφία стр. 629.

 

**. Глед. на стр. 100 В. Григор. пут. по Евр. Турц. Уважаем. автор превел дум. сѣнь со „този” во оригиналот стои σκηνήν, а думата πανσόφως премудро у Григор., іа испуснал сосем.

 

***. Ще имаме случаі заедно со некои други да го обнародваме по сетне.

 

****. Кратк. очер. Истор. Православ. Церк. Е. Голубинск. стр. 128.

 

 

21

 

 

3. Турската администрациа

 

(от Alb. Dumont-a, из съчинението му „Le Balkan et l'Adriatique").

 

Превод от П. Г-бов.

 

 

„Желаніето да сравна съща Турциа со онаіа, що непрестаіно ни рисува великиот везир Али-паша, е било един от главните мотиви на това пътуваніе. Що са в същност префалените реформи? Каква е участа на раіата? Що треба да мислиме ние за неините поплаци? Какъ се упражніава во провинциите влианіето на великите европски народи? Тие въпроси не се изучават со едно пребегваніе през Цариград, Каиро и Смирна". Вече от тие думи се вижда какви сериозни въпроси авторот е подкачил и колку време и труд са му били потребни за да ги реши. Тоі вели понадоле: „За да съди човек за турците, треба да ги види во провинциата, да преседи под нихните покриви, да живее нихниот живот; треба да бъде, до колкуто се може, непознат помежду им. Тогава колку полезни сурпризи, и колку истина леко се исказва!" Ще посоча още на едно обстоіателство. Овоі опис на турската администрациа е направен пред двадесетина години. Казваіки това, да не помисли лекоі, че тоі е остарел. Не. Аз ще приведа думите пак на г. Dumont-а: „прогресот у них (турците) е секога бавен, като некоі старовремски кадиа", които мощне пластично показват, че двадесет години ни на косъм не могат помърдна Турциа. Ала това предупрежденіе не беше толку потребно: едно, че турците ни са пред очите, и друго, че самиот опис ще покаже до колку тоі не е изгубил ни іота от важноста си.

 

Г. Dumont е имал пред вид Одринскиот вилает като говори за турската администрациа изобщо. Toi е избрал имено

 

 

22

 

тоіа пункт до две причини: едно, защото одринскиот вилает е наіблизък до столицата, и друго, защото тук се приложиха по-бързо реформите, що прогласи Хатихумаіунот от 1856, 18 февр., та тука тоі иска да проследи до колку тези реформи са прокарани на практика. Г. Dumont осъм години е прокарал во Турциа.

 

________

 

В Европа нема ни една държава, на коіато административните разделби да държат толку обширна териториа и со толку голем броі жители, както е това во Турциа, Пример тринадесет француски департаменти прават един турски вилает. Видно е, че турскиот паша или валиа е един силен господар, какъвто е и одринскиот валиа. Неговиот палат в Одрии, когото жителите наричат сараі без да го смисат со думата харем, се издига во средината на градот. Тоі представіа една модерна къща, на коіато крилата на зданіата са расположени квадратно околу един двор и представіат дълги бели фасади, на-ново измазани и без никакъв стил. Сичките работи от провинциата са тука централизирани; во сараиот е така също и затворот, що секи турски управител иска да го има секога подръце. Задната част на зданието е завардела за жените, а предната — за разните управленіа. На долниот кат са расположени біурата от одринскиот санджак, а на горниот ониа от целата провинциа. Влиза се в едно предвратие, натрупано со воіници, слуги от готвачницата, и просители, които или спат, или се разговарат чекаіки редот на ауденциата си; това е една от наічудните неразбории, коіато може да се помисли. Секое біуро е обърнато към това предвратие, и понеже горещината е твърде голема, вратите стоіат винаги отворени. Сека стаіа представіа същото зрелище. Чиновниците седат кърснозе върху канапетата, и като пиіат кафе, което служителите постоіано носат, те пишат бавно върху колената си, като че рисуват — толку им е потребен труд и внимание. Там нема ни папка, ни картон, ни регистър, нито наіобикновениот мобил на нашите администрации. Големи торби от бело платно, обесени на зидот, съставіат архивите на тази біурокрациа; тие актове не са завързани, а расфърлени като парцали. Когато

 

 

23

 

искат да справіат некоіа книга, сваліат на-земіа една торба, сетне две, и развиват безброіните свивки. Един чиновник понекога прекарва дел ден търсеіки една маловажна бележка; турците чудно пренасіат тие мъчнотии, които никога не им дотегнуват. След дълго, често безполезно, диреніе, часот за обед дохожда; едно заптие (тие жандарми испълніават во сараіот дължноста на вратари) претура сичките свивки во торбите, почти секога както му попадне. Това е едно общо влагалище, дето біурото не може никога да намери хартиата що му се иска. Наіпростата реформа, коіато обаче не се намира во хатихумаіунот, би била да се предпише на чиновниците да не расфърліат вече административните книжа, и да се заместат традидионалните торби со папки.

 

Едно време во турската империа писаните документи са били голема редкост; по таіа причина съдилищата са се осланіали почти винаги на клетвата, думата заместувала писмото. На Исток винаги е било тъі; самата Стара Гърциа твърде малку е размножавала писаните документи. Хубаво се вижда от процесите, които ни са познати, че за контрактите, хипотеките и за сичките недоразумениа, съдиите карали оплаквателите да се закълнат во боговете, че казват истината. Римската біурокрациа, макар от начало сосем источна, ни е оставила ліубопитни образци от съдопроизводствата си. Ние имаме големо число квитанции отъ митниците на остров Елефантин, още от времето на Антонините: те са груби черепи, парчета от счупени гърнета, станали вече официални документи, и покрити съ цифри сметки и свидетелства тъі добре съставени, както оние от нашите бирници. Никак не може да се мисли, че бирниците на известно біуро Арпаезис или Амониос например, са имали в архивите си подобър ред, нежели чиновниците от одринскиот сараі. Турците могат каза, че са зели Арапите за образец, които още от времето на Харун-ал-Рашида никак незнаіали други административни процеси. Тази практика не е по-добра от първата и важна е за нас само за това, че ни обіасніава некои доста странни сегашни навици и некои стари обичаи. А безредицата во книжата произлиза от това, че турскиот министър е само на дума такъв, и винаги ходи последуван от един слуга коіто му носи дрешката. Намират се още и во конституционна Гърциа хора отъ старата партиа, които не се съгласіават да земат подмушка една сгодна папка

 

 

24

 

или малък свитък, но с една завързана кърпа в ръце, дето са поместени наіважни депеши, ходат при кралот или во камарата. Тие старци са синове на старите чорбиджии, и не могат да се простат со един обичаі, коіто во времето на нихните бащи, е бил сосем обикновен.

 

На горниот кат се намира кабинетот на валиата. Аку не е лесно да си въобрази един европеец как деіствуват турските біура, то още помъчно е за него да разбере как един управител може да надделее на толкува работи що му са възложени. Toi е суверен господар на провинциата, началник на полициата, генерал на армиата, директор на финанциите, председател на управителните съвети и съдилищата; тоі треба да вижда сичко да се занимава со сичко, и, во същото време, колку частни работи и колку дреболии очакват неговото високо раврешение! За една обида, за един бесполезен бакшиш, за наімалката защита, към него се обръщат. От изгреваніе до захожданіе на слънцето, коіто и да се представи, тоі го приема. Hai простите турци дохождат без да се обадат; рекъл би човек че тоі е един патриархален началник, коіто познава сичките си подчинени. Подчинените му чиновници могат да уредат по своему многу недоразумениа, ама по принцип отговорен е само валиата; колку е сетне лесно да му се представат наіразбърканите мъчнотии! и колку е обикновено обърщаніето към един човек, на когото решеніто е без апел! Наі-после един провинциален управител, от своіа страна, е подложен на същите несгоди, що ги търпи и самиот велик визир. Аку искате, во Цариград, да нарисувате некоі барелеф, да посетите некоі сараі. или да получите наімалко позволеніе, наісигурно е да подадете прошеніе на първиот министър; печатот на този висок чиновник е един талисман от Хиліада и една нощ. Преди неколку време, параходот Ajacio, коіто служи на френското посолство, поиска от държавната дърварница едно дърво за да поправи една малка повреда. След двумесечно настоіателно исканіе при чиновниците, които се боеха от компрометираніе, или не разбираха какво им се иска, биде принуден да търси Али-паша. Во същото време, на улицата един артисг говори на двама солдати, които иска да ги постави в една источна картина, пълковниците и генералите и во това имат пърст; съмніават се отричат, бавіат се: требаше наісетне да се представи един пример на великиот везир.

 

 

25

 

Утринта живописецот прие двама пълковници во пълна форма, които имаха официална заповед да позират. Работата на един валиа се уголеміава и от неопределеноста на законот, коіто позволіава на сички, за да се испълзнат от него, да търсат наі високи протекции, и друго, бидеіки законот сосема неправилен, секоі от султановите поданици може да се надее на личната защита. При това, не треба да се забравіа, че непредвидените случаи често изискват сосем частното управителево посредничество. Во началото на 1867 година, во Българиа беше се показало едно застрашително наводненіе от мишки, които ишле, казуваха, от Уралските планини; ден за ден стана нужда да се гонат, телеграфските известиа не преставаха. Русенскиот валиа беше им отворил ліут боі; многу се отърваха, зеха Балкана и се показаха во долината на Марица. Управителот не можеше да се ограничи с едно постановленіе; тоі требаше да даде пример. Събра високите чиновници, въоръжи ги со тоіаги и, во полето показа на сички как се убиват тези животни во дупките им; кадии, муфтии, молли и генерали последваха своіот началник, като направиха същото: требаше една толку тържествена церемониа за да се подеіствува върху умовете. Когато, в Одринскиот вилает, черкезите грабат по пътищата, пашата іахнува конот и ги приследва. Какво не ще кажат во Цариград, ако не даде пример на добра, полициа! Валиата и за една наімаловажна случка треба да плати со личноста си.

 

Просторната отоманска Империа представіа едно зрелище, което не е без величие. Наіразлични народи: Арапи, Арменци, Гърци, Славіани се управіат от една административна аристокрациа, коіато едвам брои неколку хиліади души. Има на Босфора едно известно число жилища, дето живеат хора, които никога нищо не са научили. Те имат мисиа да управіат по ред провинциите. Сека година портата испраща по неколцина от них. Случаіот определіа страната, дето се испращат; те ходат еднакво леко както в Азиа, тъі и в Европа, и на секъде намират неприателско населеніе, което броіно многу надминава османлиските поданици; те не знаіат езикот на подчинените си, а характерот, обичаите и историата им изучават чрез неколку редки разговорп. Нито куражот на Арапите, нито пъргавината на Гърците, нито енергиата на Албанците, нито сериозноста и упоритоста на Славіаните, — нищо не ги стреска. Щом се установат на своіот пост во управленіето, те говорат

 

 

26

 

пo господарски и биват уважавани: тези хора имат инстинкт за управіаніе. Приемот бива тежък и при наіскромниот управител и колку и да е услужлив, колку и да се доказва, че желае да ви бъде полезен, не можете забрави, че тоі е сила. Тоі не се предпазва от безмислени бърщолевеніа и се държи в една изгладена резерва. Високите турски чиновници придружват към това външно достоінство и една редка истънченост, коіато, колкуто по искусно се прикрива, толкоз бива по приіатна. Същинската им работа е приіателски да помиріават хората, без да забравіат личните си интереси, да надзирават събираніето на данъкот, и, главно, да пазат редот. Често казват че заптието от Божи-гроб е било символ на османската сила. Този жандарм седи вън от църквата пред паперта; там прекарва целиот ден без да вижда туі, що се върши пред очите му; вари кафето си, или гърнето со ориз или зеленчук; со сънливата си неподвижност, тоі е образец на презреніе и индиферентност. Между това, тоі определіа часовете, когато исповедниците могат да влизат во Божи-гроб, тоі отваріа и затваріа вратичката, тоі, само с една дума, пресича шумот, или испъжда некоі хитровмъкнат. Без него църквата би била место за непрекъснати боіеве; благодареніе нему, на Хростовиот гроб царува ред. Само на Великден, когато стичаніето на хората е многу големо, не е достатъчен за дължноста си и тогава му прекомандируват една дружина турски воіници. Старото вече сравненіе, че: секи валиа е повече или помалку заптие на една по висока власт, — ще бъде за дълго време верно.

 

Когато се казва, че една административна аристокрациа управіа Турциа, или по скоро іа експлоатира, не треба да се мисли, че сичките чиновници са от голем род. Ако не са сички османлии по род, то поне сички са мусулмани; мнозина от них са скороподигнати. Обикновениот път на почестите е живеніето под покровителството на големците. Покровителството во Турциа има голема важност; клиентот дохожда на-утро при своіот патрон, чака по цели часове во предната стаіа, и, когато господарот ходи на джамиа, на расходка или на работа, тоі придружава неговиот кортеж. Вие виждате во големите турски градове един човек, последуван от двадесет други, които го придружават с благоговение; често тоі не познава сичките, ама тази тълпа показува неговото влиіаніе. Тъі е било и во стари Рим. Един трудоліубив и пъргав клиент секога намира средство

 

 

27

 

да заслужи на своіот патрон и да привлече неговото внимание.

 

Турскиот обичаі за подаръци се свежда сé към този принцип: нуждата за придобиваніе покровител. Щом положеніето ви е влиіателно, не пропущаіте умножаваніето на подаръците си; хубавите кіуркове държат първо место между подаръците, и един влиателен паша получава до две-три хиліади такива подаръци: това е истинско щастие. Има во сичките конаци по една стаіа за кіуркове, коіато често съставіа съкровището на къщата. Един иконом ми показа една такъва сбирка, коіато броеше до двадесет и пет хиліади къса; пет години в един вилает били са достатъчни да ги събере. Понекога един паша ша наклоност към цветіа или ліубопитни животни; друг път, но редко, има страст към антики; този импровизиран археолог скоро става стопанин на един, ако не избран, то поне натрупан кабинет. Никоі не гледа со лошо око на тези подаръци. По такъв начин, тоі е един посланик на Портата, коіто е твърде известен между дипломатскиот свет и отличен жентлеман, коіто испраща сека година на министерот на външните работи по един пърстен, шиш или други скъпоцени работи. В едно такъво общество, маіордомите, икономите, евнусите и младите робове даже упражніават съществено влиіание. Един клиент, коіто е во близки отношеніа со господарот, не забравіа и служителите; тук е причината на интригите, кои́то на исток достигнали до големо съвършенство. Често треба човек да живее дълго време со слугите, преди да стане паша; как тогава да не се храніат симпатии към тези хора от долно положеніе. Ако, при това, се взрем повнимателно во сичко, ще забележим, че и наівисокиот чиновник има нихниот вкус, нихните навици и обичаи. От към тази страна турската аристокрациа спазва твърде демократски характер. Сегашниот одрински паша има твърде скромно происхожденіе. Тоі е, казват, син на един беден христианин, хлебар. Още млад бидеіки, го е земал един силен турчин за да му слугува; тоі го е потурчил, т. е. обрезал. Малкиот слуга се е отличил во правеніето кафе, и никоі подобре от него не е умеал да подклажда огънът на наргилето; тоі нее напущал господарот си и като палил чибуците на просителитѣ, научил се е да познава хората. От кафеджиа неговиот талант го е подигнал до иконом; станал е повереник, секретар, чиновник на пощата, паша во Сириа и наіпосле валиа в Одрин. Хасан-паша, коіто

 

 

28

 

управіаше Лариса през 1866 г., не е имал поблескаво происхожденіе; на тридесет и петата си година тоі е управіал Тесалиа, една от наіважните провинции на Турциа. Toi у него ми показа един кафеджиа на петнадесет години, коіто се учеше да чете и комуто готвеше наіхубаво бъдъще.

 

Докторите държат нихното место в интригите на клиентите. Какво не може да прави един доктор со болнитот! Редко щастие е тъі също тураніето во Харемот на една жена от своіата фамилиа. Сегашниот мутесариф (управител подчинен на валиата), приследван от заимодавците си, често бива заплашван с отчисленіе от дължноста; когато работите му не върват, жена му, коконата, коіато срещнахме во Баба-Ескиси, тръгва за Стамбол, и там, благодареніе на приіателките и роднините си, сполучва да остане мъж и́ на дължност. Казва се понекога, че жените управіале Турциа. Това твърденіе европеіците не могат го оцени както треба; обаче лесно е да разберат истиното во този парадокс. Туркините са деателни и не притежават страхливата предпазливост, своіствена на турскиот живот, както предполагаме ние за них. На другиот ден, когато аз представих моіот селамлък на одринскиот валиа, влиза одна туркина на 20—25 години, минава салонот со решителни стъпки и се спира прѣд управителот; без да чака, казува му че мъж и́ е на воіна. — не знае де —, че тоі не получава платата си, защот не и́ испращал счупена пара и, че това е несправедливо. Гласот и́ се издига, тонот става заповеднички; пашата намира работата сосем обикновена и заповедва да се даде нещо за сметка на оплаквателката. Жените са уверени во безнаказаноста си. Мъж, коіто би се осмелил да се отнесе со них грубо, бива наказван. Те се промъкнуват при наівисоките чиновници по министерствата во Цариград и бранат делото си с едно непрекъснато постоіанство, защото те са обдадани от една idée fixe. Знаіно е, че Турциа устрои на Пера едно француско училище. Когато обіавиха правилникот, нарочно писаха че мусулманските маіки могат да дохождат на вижданіа при синовете си само во петък. Іавно беше, че не треба да има там големи тълпи. Но още на първиот ден две-три стотини туркани, от разговорната стаіа, напълниха целото здание без да се беспокоіат от друго нещо освен от своіата воліа. Това беше цело наводнение: дворове, спални, готварници, класове, отделениа на репетиторите,

 

 

29

 

нищо не пощадиха. Директорот, г. Salves требаше да ги остави на кеіфот им; утринта махнаха от правилникот злочестиот член. Туркините не са само весели деца, а имат многу добър расъдък и умеат многу добре да разискват при расъждаваніето. Тука, в Одрин, стопанката на една христіанска къща, дето аз неколку пъти отивам, е една млада туркина от доста обикновено положеніе; интересно е да іа слуша човек като се разговара со господарот на фамилиата, като отрича или обещава една поправка и отбълснува лошите доводи. Аку и да говори през едно було, което извишава хубуста и което дава на очите и́ една блескава светлина, ако и да крие стадата си под широките поли на едно domino rose, на тази дребна личност не липсува ни разум ни твърдост; тіа ги показува пред самите гърци даже. Наісетне, за пътникот има едно доста поучително нещо за изучваніе во тази столица на вилаетот: това са смесените отомански училища. Момичета и момчета там са размесени, секи чин брои по двадесетина ученици, от които наіспособниот ръководи другите. Аз забелезах, че момичетата имаха надимство да ръководат момчетата. Те са дължни да поправіат четеніето, да установат тишината, да избират моделите и да, ръководат оние, що се учат да пишат. Твърде свежите им фигури, които още не покрива женското було, іасноцветните им, попърскани со злато и украсени со големи алени и зелени цветіа, дрехи дават на тези господарки от училище един странен и великолепен вид; вашето присъствие никак не ги стреска, те са весели като секи ліубезни деца. Като се пустне училището, обуват си папуците и си ходат бавно со коранот подмишка. Природната подчиненост на жените спремо мъжите во тие страни не може да се мисли. Во Бруса, дето работат по свилените фабрики туркини селенки, те са отлични работници. Има и такива турски госпожи от Босфора, които знаіат француски и които редовно испращат евнусите си, когато пристигнат пакеботите от Марсилиа, за да им куиат френските нови романи. Те са, без съмненіе, искліученіа, но известно е, че те имат твърде развито источно въспитание и се наслаждават от поезиата. С теченіе на времето, во харемите, този живот на интриги и бескраіни кавги, безисходното положеніе, во което многу пъти падат, злоупотребата со конфекти и папироски, могат отчасти да повредат здравіето им, а сетне и духот; но те пак имат достатъчно разум и упражніават

 

 

30

 

големо влианіе върху мъжете. Да се надее човек на Турциа, че ще добие некакво значеніе и да не обърща никакво вниманіе върху туркините, това би значило да се занемари една голема сила.

 

Административните разделби во Турциа са мощне прости: секи вилает или провинциа е разделена на окръзи или санджаци, санджакот на кази, които отговаріат на френските кантони, казата на общини или нахии. Мутесарифот управіа санджакот, каімакамот — казата, и мудурот — нахиата. Секи вилает брои по пет-шест санджаци; секи санджак има по седъм-осъм кази. След реформата, административните началници са придружени от съвети, назначени да представіат интересите на мусулманските и не мусулманските жители. Съветот или буіук-меджлиси коіто се намира во главниот град на вилаетот, съставіа се от председателот на магистратурата, от тримата директори на финанциите, на кореспонденциата и външните работи, от верските началници на немусулманските общини и от четири члена, от които двамата се избират от мусулманското населеніе и другите двама от немусулманското. Думата избор, со коіато си служи населеніето не е мощне права. Членовете от административниот съвет написват една листа от дванадесет лица, шестима мусулмани и шестима не мусулмани, но лица знатни, които плащат по 500 гроша прав данък, и во същото време іа испращат по санджаците; административниот съвет от секи санджак избира върху тази листа по осмина. Вилаетскиот секретар направіа повторна таблица, върху коіато личат само осъмте имена, които са получили наімногу гласове. Валиата тогава зема от тази таблица двама мусудмани и двама не мусулмани и ги представіа на великиот везир като членове на съветот. Окръжните съвети се образуват според същите правила. За административните съвети на казите, приготвените листове от санджакот, испращат со на общините, които, от своіа страна, исфърліат една третина от избирателните лица. Само старите се натоваріат со тази дължност; окончателното назначаваніе припада на мутесарифот.

 

Тази, на глед многу сложна, избирателна система, се свежда на неколку твърде прости за разбираніе начала. Един турски чиновник приготвува избирателната листа, поднасіа іа, на разнитте съвети, които могат да исфърліат една третина от имената, и сетне назначава оние имена, що му са по воліата, което е равно на управо назначаваніе от власта.

 

 

31

 

§ 13 от хатихумаіунот гласи тъі:

 

„За да се гарантира изборот на делегатите от мусулманските, христіанските и другите общини, и свободата на гласоподаваніата во съветите: ще се пристъпи към една реформа во провинциалните и общинските съвети. Моіата Висока Порта ще размисли върху наісилните средства за да се узнаіат и контролират точно резултатите на разискваніата и зетите решеніа". Іавно е, че Турциа не се е компромéтирала со формалните обещаніа; некаква празна въстърженост представіа обикновениот тон на дипломатските и́ декларации. Между това, достатъчно е било да тури во вилаетскиот закон думата избор, щото западните публицисти да мисліат бог знае какво за тези реформи. Защо не написали фрази както следните:

 

„Вилаетските институции дават право на сички да участвуват при урежданіето на интересите им; с една, дума това равенство по права и дължности надминува сичките очакваніа", или още: „провинциалните и общинските съвети се избират чрез общо гласоповаваніе; христіаните участвуват во публичните работи; законот им дава същите права както и на мусулманите; власта никога не предлага на избирателите свои кандидати и не упражніава никакво влианіе върху изборите?"

 

За да приеме човек само за минута подобно утвържденіе, треба твърде малку да познава тоі Турциа. И наистина. що е в същност големиот меджлис в Одринскиот вилает, например ? — Едно събраніе во което председателот е турчин, сетне идат петте първи чиновници от управленіето, сички османлии, подир двама избрани, сичко осъм души мусулмани. При них намираме гърцкиот архиепископ, българо-униатскиот владика, равинот и двама христіани. т. е пет души не мусулмани. Българо-униатскиот владика нема никакво влианіе; като началник на една малка община без влианіе, тоі повече е природен противник на гърцкиот архиепископ; същото ще кажа и за равинот. От Мохамеда II, евреите секога са били предани служители на турците. Колкуто за православниот архиепископ, съмнително е, че представіа активна опозициа; освен неколку редки искліученіа, главите на гръцкото духовенство са вистински византинци. Те експлоатират нихните епархии както валиата провинциата си; те имат нужда от турската власт за да държат веруіущите во послушност и за да получат даждиата, що им се дължат. Те са често калугери со чудно невежество, които

 

 

32

 

имат твърде малку интелигентноста и деателноста, присъщи на нихната рага. Треба да признаеме, че вековното робство е спомогнало многу за да загубат чуството на верата си. Наіпосле, патриархот от Цариград им дава пример; Познато е со каква реч, пълна со надути фалби, тоі срещна султанот, когато овоі се връщаше от паришката изложба. Во многу епископски конаци и духовни училища, портретот на Абдул-Азиса е украсен со наіфалебни легенди. Понекогаш каімакамот и гръцкиот владика са отлични приіатели; у Воло, на 1806 година, тези две знатни личности прекарваха заедно вечерното време. Те били, казуваха, и единиот и другиот, заточени доброволци, които са се съгласили да се настанат во този град за да поправат разореното си положеніе, и сметаха да си отидат колкуто се може поскоро; те се утешаваха со скритоко свижданіе, дето пиеха ракиа до изгубваніе умот. Двата, не мусулмански члена от меджлисот са избрани измежду доверените лица; управителот лесно може да ги наіде. Не треба да си мислим, че богатите христіани во Турциа са секога разіарени против турците. Мнозина са арендатори на данъкот, друзи искат протекциа коіато им дозволіава да сполучат сериозни търговски успехи. Во сгоден случаі без съмненіе, те енергично би повърнали независимоста си; между това, те се примиріават со бедата си; има даже между гърците мощне разумни хора, които за нищо на светот не би искали да бъдат подозрени во симпатии спремо елинското кралство. Проектите на Гърциа ги плашат; често казват, че тази малка държава не стои на обещаніата си, че тіа, во тридесет години, е знала само да напуща грабители върху Теселиа, че, наместо раіата на тълпи да прибегнува там: оние, що са имали глупоста да избегнат от Турциа, днес са принудени да се върщат. Тази богата буржуазиа понекога подозрително гледа към атинскиот университет, коіто екзалтира, казват, младежта, и предпочита да испраща синовете си или во Франциа или в Англиа. Един от наізнатните одрински банкери, личност мощне предпазлива, ме заведе на, другиот ден на една дълга расходка; когато бехме на две мили от градот, сред една широка поліана, тоі погледна грижливо на хоризонтот, и, уверен, че никоі не ни слуша, ми повери со низък глас това що го занимаваше. „Вистина ли мисли Гърциа да нахлуе в Тесалиа? To би било за нас пълно разоріаваніе!”

 

 

33

 

Треба да се държи сметка за тази партиа, тіа е влиателна; атинската демагогиа многу често іа утвърждава во мненіето и́. Треба, да признаем при това, че умразата към турците и навикот да ги лъжат природно са сложени во душата на гъркот. Един голем притежател, коіто испраща пожъртвуваніата си на паришкото дружество за насърчаваніе гърчките книжовни дела, и на цариградскиот Силогос, елинска академиа коіато вече си е приготвила една почетна кариера, не ще е спокоен аку не е склонил одринскиот паша да прекара поне един ден во неговата дача. Туі въ такъв случаі би било блескаво тържество, за което би докарани наіраскошни предмети от Белград, от Цариград, на даже и от Віена. Един учен от тази провинциа сега скоро издаде на новогърчки език една монографиа върху старата историа на страната; тоі е стар патриот; между това, нема достатъчно фалби за султанот, и никоі за това не го принуждава, защото този суверен нема никакво отношение со одринските царіе, па и коі турчин ще чете тази брошура? Сичките контрасти са съединени у тиа половин источни натури. На един цариградски вестникар, коіто во Гърциа минаваше за голем филелин, не му пречеше нищо да испроси секретарско место при валиата во Канеа; и при това тоі поиска да му се възложи мисиа за да подчини островот под отоманската власт; неговите политически приіатели не намираха лоша тази постъпка. Един отъ наіотличните членове на днешната турска дипломациа е преминал младините си в Атина во біурата на външните работи. През времето на Критската воіна, сѫщите банкери во Цариград таіно се записуваха за оръжіе на въстаниците и во същото време предлагаха заем на Портата. Колку и да сме добре расположени спремо гърците, ние треба да изучим добре нихните противности за да не би да не разбереме нищо на Исток.

 

He е достатъчно да забележим само малкуто число гласове, що се дават на немусулманите в общиот съвет на вилаетите, ами треба да забележиме, че числото на мусулманите во вилаетите е многу малко во сравнение с не мусулманското; така, един милион и триста хиліади не мусулмани от една провинциа имат само петина представители, когато османлиите ги имат двоіно. Во други провинции отношеніата са още по-чудни. В Епир, например, христіаните са десет пъти по-

 

 

34

 

многу от мусулманите между това, немат повече съветници от колкуто одринските. В Іанинскиот санджак сам джак имаме следната картина: един валиа председател, седмина чиновници, трима избрани мохамедани, сичко 11 души мохамедани на 4246 жители от мохамеданското вероисповеданіе, или 1 на 386 души, — 2 избрани христіани на, 61150 жители, 1 на 30575 души, — 1 избран израилтіанин на 1500 жители. В санжаците на Арта и Превеза, христіаните са 20 пъти повече от мусулманите. Hai чудното е това, че в многу кази, дето мусулманите преди не са имали никакво влианіе, вилаетскиот закон им дава една сериозна власт; в същност смесената администрациа е едно присилено увежданиіе на мусулманите во съветот, макар и да нема во казата повече от 50 души турци. — Во Мецово нема ни един Турчин; на 1856 г. за първ път христіанските власти са разделили власта си со мудурот и кадиата.

 

Изобщо, ако попитате некого от раіата: Как работи меджлисот? Благодарни ли сте от него? тоі ви гледа смътено и едвам, чрез силно настоіавание, ще ви разбере: „А, да меджлисот на пек-и; е, па Бога ми, какво искате да прави тоі?" пек-и значи да, и означава заседаниата на, меджлисот, през което време никоі от членовете не казва не.

 

 

---

 

 

4. Рецензиа.

 

Во книга XI от 1891 г. на „Вѣстникъ Европы", срещаме една рецензиа върху една новоизлезла книга, писана от некоі си Н. Д., под след. ліубопитен наслов: „Государства и Народы Балканскаго Полуострова, ихъ прошедшее, настоящее и будущее, и болгарская крывда." Историческія, этнографическія и политическія статыі, посвященныя восточному вопросу. (Москва 1890 г.).

 

Тази рецензиа, коіато е писана со едно истинско безпристрастие е и и един вид малка полемика со автора на книгата: Рецензентот со сичката си справедливост се е застъпил за Българите при безчислените обвинениа, които си изсипват над последните от страната на г. писача на гореуказаната книга.

 

 

35

 

За тази рецензиа говори се на свое време в един от бълг. политич. журнали, но тъкмо онова, което нас интересува, би прескокнато. Началото и краіот на рецензиата раскриват и изобличават политическите възгледи на г. Н. Д., а средата говори за мнението му относително отношениата на Българиа към Македониа.

 

Това е, поне за нас, и наі важното, и тук ще го представим исцело, без секакво изменение, защото е мнение на чуждо лице върху нас, при това, мнение, което иска да ни защити да ни пофали. Такива мнениа имат важност за нас.

 

Като изобличава безосновните обвинениа фърліани от страна на г. Н. Д. върху Българите, които на секъде работели за пакост на своите съседи — Гърците и Сърбите, рецензентот ни описва во що се състоіат домогваниата на последните срещу Българите: Едните мечтают за въздигание Гърцка империа, други за Велико сърбско царство. Но тези мечтаниа си остават само мечтаниа, които не излизат из областта на фантазиата. И чудно, че тези народности, които изіавліават такива претенции, не са направили нито стъпка за осъществленнето на тие идеали. Гърците и Сърбите мечтаіат много, но вършат много малу. Тогава когато Българите действуват и работат, без да губат време, облегаіки се на своите собствени сили, на своіата енергиа, пълно трудоліубие и мъжество. Защитниците на великите планове — Гърците и Сърбите негодуват против българскиот успех, оплакват се зарад некаква си несправедливост към тех от страна на великите държави и викат за съдеіствие Русиа. Българите пък си гледат работата, не испускат обстоіателствата и чукат си железото додето е още горещо. Автора на вопросната книга не е пощадил бои, как пó силно да изобрази „българската кривда." Тоі подробно обіасніава как Българите незаконно усилиле си влиіанието в Македониа, посрѣдством много числени „школы" —училища, зарад което трошат големи суми. Привежда разни исторически и етнографически данни за да докаже как и как, че Македониа требвало по право да принадлежи на Сърбите и Гърците, никак на Българите. Последните между друго са побългариле со стотини хиліади Гърци и Сърби, които един ден, по каковто и да е начин треба да се земат назад, да се извадат от мизерното положение. Днес, оплаква се авторот,— цела Македониа е покрита с български училища, за обдържаніето

 

 

36

 

на които, както изобщо на българската пропаганда в Македониа, българското правителство пърска ежегодно, чрез Екзархиата повече от миліон франкове. В Солун българите имат превосходни гимназии — мъжка и женска с пансиони. Българската гимназиа в Солун е наі-голема, наі-величествена от всички находящи се в Македониа и даже в Българиа [*]. В неіа са събрали наі-добрите учители, числото на които дохожда до 20. В гимназиата се въспитаватъ повече от 400 ученици, събрани от сичките краіща на Македониа за пусти ефект [**]. Самиот блесок на гимназиата се поддържа от средствата отпуснати от българското правителство. В Солун сѫществува и български учителски институт за приготовление български учители в Македониа."

 

Сега в Македониа има повече от 320 основни български училища с 365 учители и повече от 15500 ученици, средни — 17 с. 1085 учен.; женски низши и средни 32 с 1750 учинички.

 

 

*. Това мнение на г. писача, че Солунската българска гимназиа е стоела по-горе от гимназиите в кніажеството е съвсем неверно:  Солунската Гимназиа, даже в цветущиот си период (1885—1889 г.), не е могла да се сравніава с гимназиите в княжеството; а и никога то не може да бъде при съществуіущите условиа. Колкото в сравнение с подобните и́ заведениа в Османската империа, то смело можем да кажем, че стои на чело, и даже нещо повече — тіа стои несравнено много по-високо. г. Н. Д., коіто по всека вероіатност ще да е гърк, нарича Солунската българска гимназиа „величествена" непременно, като іа сравнява со Гърцката Гимназиа в същиот град, и има пълно основание за това. Последната минава за классическа, Омир и Тукидид се изучават наизуст. При отсътствието на наі обикновените реални предмети — математика, химиа и пр. тази гимназиа по скоро прилича на некое средновеково схоластическо училище. Кабинет при гимназиата съществува колко за мостра и при некои случаи гърците не щадат „елинското" си честолубие и търсат физически препарати у варварите — кондрокефалите българи.

 

Бел. на превод.

 

**. Тази дивотиа, коіато може да излезе само от разбърканите глави на нашите комшии — мегали — идеисти, подсеща ни към един доста пикантен пасаж от книгата на г. Црноевича (.. : „Путничке уртице” — Цариград, Света Гора, Солун: г. Црноевич, като посещава класните заніатиа в бълг. гимназиа в Солун и запитва учениците коі отде е, се удивліава дето последните му отговаріат. „казуіучи одмах и одакле je којі и то доста демонстративно; А., Бугарин из Струgе! Б., Бугарин из Тетова! В., Бугарин из Скопља и т. д.

 

 

37

 

Ако се верват българските газети, то само в Maкeдониа се събират около 1000 български учители с 30000 ученици. От това се види, че Българите работат твърде умно, така щото сърдніата на. г. Н. Д. е съсем напусто. Ако сърбите и Гърците не умеіат да соперничат с Българите на почваіта на тази културна работа, то те немат никакво право да претендират за никакво преобладение во спорната област.

 

Политическите придобивки не се печеліат само со „жалки" слова. Българите не само строіат превъсходни школи в Македониа и създават іаки основи за своето нравствено и политическо влиание на тамошното население, но заедно с това, те внимателно изучват страната, неіните естествени и икономически потребности, неіниот народен бит и нрави. Между прочем, в миналата година излезе обширен, специален труд от известниот български деател, капитан на бълг. генер. щаб, г. Бендерев; „Военная Топографія и Статистика Македоніи и Сосѣднихъ съ нею областей Балканскаго Полуострова" (Спб. 1890) в 835 стр. со две превъсходни изработени карти. Даже нахождаши се вън от своето отечество по политически причини, българите не престават да се трудат за ползата на своіата страна. Тази черта, достоіна за уважение и подражание, наі добре и наі верно обіасніава големите успехи на българите, от колкото обикновенните силки на техната хитрост и коварство. По сведенната на г. Бендерева в Македониа живеат повече от 1 1/2 мил. (1.552. 325) българи, т. е. 65% от целото население, гърци 217.190, сир. 9% от всичкото население, а Сърби ги нема никакви. Между това г. Н. Д. в разгледаното горе съчинение утвърждава че в сичката Европ. Турциа, българите броіат само 32500 души, Гърците 950000, а Сърбите и Македонските славіани (ни Сърби ни българи!) — 1.250.000. Наверно това крупно число на „Македонски Славіани”, не отнесено ни към една от отделните народности, треба да означава тази част от населението, „коіато се подфърлила на успешната българска пропаганда и се е побългарила;” в таков случаі се срещат и двата автори. — По мнението на г. Бендерева, Австро-Унгариа е наі заинтересованата в съдбата на Македониа; тіа се іавіава наі сериозната претендентка на тази важна за неіа териториа. Колкото се касае до Българските претенции, то техните притезаниа са осветени от предварителниот Свети-Стефански договор, от решениата на

 

 

38

 

конференциите от Европеіските представители, които станаха преди воіната, които секога поместіаха Македониа в пределите на българските земи. Етнографическиот состав на Македониа, населена от 1 1/2 мил. българи, при неколко стотини хиліади други народности служи като главно основание на българските претенции въ Македониа. И исторически, со све що тази страна в разни времена е била завоіавана от неіните съседи, тіа пак принадлежи на Българите, които неколко пъти са създавали там местни самостоіателни български господарства, или такива, които са влазіали в съставот на Велика Българиа. . .”

 

 

---

 

 

5. Вълк и мачор Лиско.

 

Басніа (от Кутр.).

 

Една вечер по тъмнина

Вълчан бега от планина;

Како слепец тича в'село.

На среща му смело, смело

Се испречва мачор Лиско.

Доближава мошне близко

И го пита тихо вълка;

„Ти на свадба ил за кълка

Търчаш така, куме вълче?"

Вълкот му се гледа в'очи,

С поглед бежен му се моли:

„Дано сатар ме заколи,

Ако сакам аз да граба!

Слушаш тамо лаі и траба?

Душман иска да м'затрие,

Нема къде да се скриіа

Стори добро, милост една,

Кажи къде аз да влезна?!"

— Ето тамо у Ивана,

Виждаш врата отворена

— Летос изех му овена,

Му распарах коніа врана,

Та сé ми е страх да влеза.

— Тогаі иди ти у Стреза

Еі там долу под гумното!

— Лани нему аз іагнета

 

 

39

 

. . .

 

[[ страници 39-42 липсват ]]

 

 

6. Превод на разказа Труфилото („Огърлицата”) от Ги дьо Мопасан (Guy de Maupassant, „La Parure”, 1884)

 

. . .

 

 

43

 

Ето и денот за увеселението доіде. Г-жа Лаузел има пълна сполука. Тіа бе наі красива между сичките, — привлекателна, грациозна, усмихната, летіаща от радост. На сички очите беха у неіа, сички запитваха за неіа. желаеха да се запознаіат. Hai знатните лица искаха да потанцуват с’неіа. На самиот Министър му привлече вниманието. Опоена от радост и въсторг, тіа само танцуваше и не щеше да мисли за нищо друго; в'триумфа на славата си, на хубостта си, тіа се чувствуваше като да е заобиколена от един облак на щастие и блаженство . . . .

 

Едвам къде 4 часот тіа прекъсна танецот. Мъж и́ още от 12 часот бе заспал в'едно от празните отделениа заедно с'трима други господиновци, жените на които не преставаха да се забавліават и танцуват. Тоі стана и фърли на плещите на изморената си жена една вехта, износена мантиа, коіато бе донесъл нарочно. Жена му като се виде с'това просто наметало, побърза да се отдалечи, за да не іа забелезат некои от дамите, които се завиваха в'богати мантии.

 

Г. Луазел іа задържа:

 

— Недеі бърза де! Ще се простудиш викна; постоі да зема един фаітон.

 

Но тіа не го слушаше и слизаше бързишката по лестницата.

 

Излегоха на улицата. Фаітон немаше никакъв, търгнаха да дират, като викаха на фаітонджите, които минаваха надалеч.

 

Ліута виелица фучеше на около; пронизани от студ те вървеха по булвардот. Hai сетне намериха едно никакво купé, качиха се и за неколко минути стигнаха дома.

 

Госпожата фърли наметалото си и приближи до огледалото за да се види поне още еднъш во сичкото си величие.

 

Ненадеіно тіа издаде един писък. . . Диамантовата низа немаше іа вече на гърлото и́.

 

Мъж и́ наполовин съблечен, запита стреснато:

 

— Е, какво ти е?

 

— Нем. . . нем . . . нема іа низата, диамантовата низа от г-жа Форстиé.

 

Тоі скокна и вджашено запита:

 

— Що! . . как! . . Може ли да бъде това ?

 

Растърсиха между диплите на рокліата в'мантиата, в’джебовете — сеще. Нема нищо!

 

Безпокоіно тоі запита жена си:

 

 

44

 

— Помниш ли, знаіш ли наверно, че ти стоеше, когато излегохме от балот?

 

— Да, пипах іа в'предверието на министърскиот дом.

 

— Но, ако іа истърси по улица, требаше да іа чуем. Треба да е в' фаітонот.

 

— Да, там треба да е. Забелеза ли номерот?

 

— Не. Ами ти?

 

— Не.

 

Те се поизгледаха смаіани.

 

Г-жа Луазел се облече из ново.

 

— Ще исхода, каза, целото онова растоіание, което извървехме пешки, дано го намера там.

 

Излезе. Тіа остана в'балниот си туалет, и почти съсем омалодушена, без ум, без чувства, падна, навали се на един стол.

 

Мъж и́ се завърна едвам на 7 ч. Нищо не бе намерил. Тоі заіави за изгубваніето на вещта на градоначалството, по разни редакции, като обещава прилично възнаграждение на тогова, коіто би іа намерил и би іа казал.

 

Г-жа Матилда убита, отчаіана, чекаше през целиот ден.

 

Г. Луазел со завърна едвам вечерта, бледен, изсушен — нищо не бе намерил.

 

— Треба, каза на жена си, да пишеш на твоіата приіателка и да и́ кажеш, че се счупила затварката на низата и́, че ще и́ іа поправиш и възвърнеш скоро. Да спечелим малко време — може да се намери за една неделіа.

 

Тіа написа писмото.

 

Измина се цела седмица и нищо не се намери, нема никаква надежда.

 

Г. Луазел, остарел на 5 години от мъки, каза:

 

— Треба да се постараем да заместим тази низа.

 

Утринта зеха кутиата в'което стоеше огърленикот и отидоха при бижутіерот, името на коіто бе писано вътре. Последниот отвори тевтерите:

 

— Не съм продал аз, г-жо, такъва низа. Само кутиата треба да е купена от моіата мааза.

 

Излегоха и тръгнаха да търсат другаде. Обдириха по сичките маази дано намерат подходіащата драгоценност, до колкото те си іа спомніуваха.

 

Спреха се в'една мааза в’Палé-Роіл и намериха там почти такъва низа, каквато търсеха.

 

 

45

 

Чинеше 40 хил. франка. Оставиха им іа на 36000 фр.

 

Нещастниците помолиха бижутіерот да не іа продава за три дена. Направиха условие да си іа земе назад търговецот за 34 хил. фр., ако в'случаі до краіот на м. февр. си намерат изгубената.

 

Г. Лаузел притежаваше едно богатство само за 18 хил. фр., като останало наследство от баща му.

 

За остатъкот направиха заем: зеха 1000 фр. от едного, 500 от другиго, 5 напалеона тук, 3 там!

 

Прибегна под пропастителни залози до разни лихвари и севъзможни заемачи; накъсо, расклати сичкото си състоіание и, уплашен от мъките на черното бъдъще и мизериа, коіто го очекваше, от страшната перспектива на секакви физически лишениа и нравственни мъки, наведе мрачното си лице и отиде та сложи на масата на търговецот 36 хил. фр. и зеде джеваирот.

 

Когато г-жа Луазел занесе скъпиот огърленик на г-жа Форстиé, последната издума малко студено:

 

— Требаше да ми іа възвърнете пó скоро, — можеше да ми потреба.

 

Тіа нито отвори кутиата и да види променениото, което бе станало вътре в'неіа. А тъкмо от това трепереше приіателката и́.

 

Г-жа Форстиé не подозираше нищо. Ами ако отвореше и видеше работата? Какво щеше да каже?

 

Не щеше ли да нарече приіателката си крадец?

 

Черен живот, пълн со секакви трудове и грозотии очакваше г-жа Луазел. Но тіа героічески посрещна сичко. . . . Требеше да се исплаща този страшен дълг. . . Тіа се залови за това.

 

Оставиха слугината. Преместиха се в'друго жилище. — прибраха, се в'една сиромашка стаіа.

 

Зафана се за тежките домашни работи, — сама перачка, сама готвачка; ръцете и́ се напукаха от миение съдове и триение секакви нечистотии; Сека заран требеше да влечка вода, да іа искачва през десетки басамаци на сълбата, спираше се на секи етаж и дълбоко въздишаше. Облечена като последна слугина, отиваше сама на пазар, у бакалин, у касапин с’кошница под мишката, пазареше и купуваше, като подигаше шум за последната паричка. — Секи месец требеше

 

 

46

 

[[ първите редове липсват ]]

 

коиі търговец; по некога цели нощи не заспиваше и преписваше листове, за което добиваше по 10 пари на страници . . .

 

Тоі живот траіа цели 10 години. Наі сетне сичко бе въстановено, сичко исплатено, — заедно с’безмерните лихви.

 

Г-жа Луазел беше веке като стара. Тіа бе станата іака, корава, груба жена — от усилните домашни работи; како-годе исчесана, секога запрегната до лактите, — ръцете и́ беха изгорени; говореше високо и дрезгаво. По-некогаш, когато мъж и́ беше на работа, тіа седваше на прозорец и се замислеше; дохождаше и на ум онаіа вечеринка, балот, в'коіто тъі блещеше!

 

Какво щеше да стане с'неіа, ако не и́ се случеше онова нещастие? Коі знаі? Колко е животот чуден, колко е непостоіанен! Колко малко треба за да се пропастшп или да се спасиш!

 

Един ден тіа бе излезла да се порасходи низ Елисейските полета. Ненадеіно тіа догледа една жена, коіато расхождаше едно детенце. То бе г-жа Форстиé, се млада, хубавица, очарователна.

 

Г-жа Луазел се стресна, като іа позна. Бива ли да и́ проговори? Да, да, И даже повече: Сега, от как се исплати сичко, тіа ще и́ каже сичко. Защо не?

 

Тіа приближи.

 

— Добър ден, Иванке!

 

Госпожата зачудена се обърна при тоіа фамилиарен позив; тіа не можи да познае приіателката си.

 

— Но. . . Госпожо! ... не знам . . . треба да се лъжете.

 

— Не, аз съм Матилда Луазел.

 

Приіателката и́ нададе един вик:

 

— О! . . . сирота Матилда, колко си се изменила.

 

— Да, тежки дни преживех, откак не съм те видела, и много мизерии. . . . И сичко това заради тебе! ...

 

— Заради мене? . . . Как тъі?

 

— Знаіш ли, — онзи диамантов огърленик, коіто ми го даде за онаіа вечер, за балот?

 

— Да. Но?

 

 

47

 

— Тъі, аз то изгубих.

 

— Как? На-ли ти ми го върна.

 

— Тоі беше друг — подобен на вашиот.

 

И ето 10 години, къде го исплащаме. Много мъки видехме, ти знаіш, че немахме нищо. . .

 

Но и то помина; аз си съм доволна.

 

Г-жа Форстиé пак запита:

 

— Казваш, че си купила диамантов огърленик место моіот?

 

— Да. И ти още ли не си забелезала това? Тоі бе приличен на вашиот.

 

Като исказа това, тіа се исме с'един горд и наивен изглед.

 

Г-жа Форстиé трогната от сърце впусна се в'обіатиата на Матилда.

 

— О! Горката Матилда! Но моіот огърленик бе фалшив . . . Едва ли чинеше повече от 500 франкове. . .

 

 

---

 

 

7. Устав на Младата Македонска Книжовна Дружина во Софиа.

 

 

А. Цел.

 

Чл. 1. Целта на дружината е:

 

а) да издава едно списание названието, програмата и направлението на което ще се определіат с едно постановление от дружината;

 

б) да положи основа на едно читалище в столицата, и когато средствата ще и́ позволіават да го уреди, и

 

в) когато дружината ще располага с достатъчни средства, да прави и други благодеіаниа съобразно с целта и́; като напр.: поддържание ученици и пр.

 

 

Б. Състав.

 

Чл. 2. Членовете са:

 

а) деіствителни, коіто зимат пълно участие в издаванието на списанието в секо отношение, и се приемат от дружината:

 

б) спомагателни, които внесат в касата, на дружината каква да е помощ, и

 

в) почетни, които дружината прогласи за такива поради техните услуги, било часно ней, било на Македониа въоще.

 

 

48

 

В. Средства.

 

Чл. 3. Средствата съставіат:

 

а) волните катамесечни вноски на деіствителните членове:

 

б) волните пожервованиа на спомагателните членове, и

 

в) разните источници, които дружината измисли.

 

 

Чл. 4. Делата на дружината ръководи управителниот съвет, състоіащ от сичките деіствителни членове, които измежду си избират: председател, подпредседател, деловодител и касиер.

 

Бележка. Избора става, при началото на сека година.

 

 

Д. Длъжности.

 

Чл. 5. Управителниот съвет редовно заседава сека седмица.

 

Бележка 1. Сичко решава вишегласието.

Бележка 2. Редовните заседаниа са законни, ако присътствуват наімалку 1/3 от деіствителните членове живущи в Софиа, а извънредни — 1/?.

 

Чл. 6. Председателот, а в негово отсъствие подпредседателот е главен распоредител за свикваніе събраниата и държи ред в заседаниата.

 

Чл. 7. Деловодителот държи редовно скратени протоколи на заседаниата и книговодството на дружината.

 

Чл. 8. Касиерот прибира вноските срещу расписки, подписани от него и председателот. Тоі държи точни сметки за приходите и расходите.

 

Бележка. Свободните капитали дружината ще държи в „взаемоспестителната касса на македонци” на текуща сметка.

 

Чл. 9. Управителниот съвет ще публикува своіт отчет на краіот на сека година.

 

 

Е. Особенни распорежданиа.

 

Чл. 10. Деіствителниот член се лишава от правата си по решението на управителниот съвет, ако неиспълніава задължениата си спремо дружината.

 

Чл. 11. Дружината, има печат с надпис: „Млада Македонска Книжовна Дружина в Софиа,” с коіто се подпечатва сека дружествена книга.

 

Софиа, 1892 год.

 

 

49

 

 

8. Неколку думи по въпроса за народноста.

 

 

Едно чудно зрелище ни представіа векот, в коіто живеем ние. Справедливо се твърди, че нашиот XIX в. е век на прогресот; но тоіа прогрес изглежда да е колку положителен, толку отрицателен. И наистина, додето цивилизациата, коіато зе да прониква измежду сичките слоеве на обществото и се стреми да подигне човешкото достоінство и да поолекши обществениот живот, днес по целиот образовам свет се забелезва некакво болестно състоіание. Изглежда, като че ли тіа, цивилизациата, не попада на целта си, или же, гибелно деіствува на живота, — възглед, коіто така пламенно се исказа тъкмо преди един век от Русó, и коіто е твърде естествен и за нашиот век.

 

Додето от една страна цивилизациата— науката, искуствата, индустриата и търговиата, стреми се да заіакчи задружните връски измежду сичките членове на една държава както и между отделните държави, в това време, от друга страна, антагонизмот, умразата и враждата между разните държави растат сé пóвече и пóвече. Всичките държави, от наісилната до наіслабата, трошат и хабат наі-големите си сили на въоръжениа, къде просто с цел да запазат независимоста си, къде — за това, да грабнат нещо от слабиот си съсед; истата борба іа виждаме и в вътрешниот живот ни сека държава, дето разните обществени съсловиа се гледат накърнишки и чекат сгоден момент да се фърліат іаростно един върху други и да си търсат сметки за вековни обиди. Да, науката многу нещо е сторила, искуството многу леснотиі принесе за човешкиа живот, но сичко то, малку, или подобре, хич не е спомогнало да се омекчи враждата, умразата, таіа страшна хидра, коіато тъі

 

 

50

 

жестоко раздира човешките общества, народите, на сметка человеколіубието. Коі ще откаже, че днес Европа не е наівълнувана, от тоіа порок, че не представіа една огромна маса, коіато грози да избухне един ден и да направи на прах сичко, което иначе би и́ правило чест. Днес съотечественннците на Гіоте и В. Іуго са сто пъти пóцивилизовани от оние в XVII век, но след 71 год. те сто пъти пóвече се мразат от колку во времето на 30-годишната воіна. А В. Іуго има нещастие да каже: „След 20 години (те изминаха вече!) не ще има граници."

 

От що произлиза сичко това? От къде таіа жестока умраза, коіа е влегла в жилите на разните народи от днешниот образован европеіски свет?

 

Ето един от наі-сериозните въпроси, които тревожат сички днес мисліащи умове. Мнозина са се поколебали во възможноста да се искорени тоіа порок, като го мисліат за присъщ на човешката природа; според това са дали и тази странна дефинициа за човешкото междуотношение: „homo homini lupus" (човек човеку вълк), върху което и искат да установат общественнот и държавен строі; те са краіни, както и оние ентузиасти, които, напротив, съсем оптимистически гледат на бъдъщето на човещината, за които затриваніето на умразата между ліудіето е сигурна възможност.

 

Важна е умразата сама по себе си, като психически факт; но многу пóважна и пòсериозна е таіа, коіато виждаме между обществата и народите. Тіа е и многу пóсложна, поради разните мотиви, които іа предизвикват. Като е реч за международна умраза, тук вече немаме работа само с един прост психически факт,  коіто виждаме в единичниот човек, тук ние се срещаме и с много други причини и мотиви, които са деіствували тъі или иначе. Така, днешната международна умраза, между друго коренее се и в историческите съдбини, които са прекарали разните народи и държави.

 

Сека народност се стреми да образува самостоіателна държава, сир. да бъде събрана со сичките си части во едно  цело, под едно управление. Когато една народност влиза в състав на една държава от друга народност, то у неіа се іавіава желание да се отцепи, освободи, (еманципира) от владеіащата държава, и да състави самостоіателна държава. Ако

 

 

51

 

пък една част от известна народност е свободна, до когато други неіни части са подчинени на други държави, то у последните ще се поіави желание да раскъсат онова държавно единство в което се намират, за да се присъединат към свободните си братіа.

 

Така, естествената, правилната основа, върху коіато треба да стои сека държава е началото: държавата треба да има за основа народноста; съ други думи, държавата треба да бъде народна; и обратно, на сека народност треба да се даде възможност да образува и самостоіателна държава.

 

Това поніатие за народноста и държавата е съсем от модерно происхождение. Древноста и средните векове до Великата Француска Револіуциа, са далеч от това поніатие.

 

Нито Египет, под Фараоните, нито Персиа под Кира и Дариа, ни Македониа при Филипа и Александра, нито свободната Атическа република, нито всемирната Римска Империа, нито държавата на Карла Велики и пр., и пр., са били основани върху началото на народноста. Само при отсътствието на това начало могъл е Лудовик XIV да каже на сина си: „Il n’y a plus de Pyrenees" („нема веке Пиринеи"); а днешната Хабсбурска Империа да има за девиз: „Austriae est Imperari Orbi Universo" (на Австріа е речено да управліава светот").

 

Такива държави, както ни показва историята, не са траіни, — траіноста им, обусловена от грубата сила, е временна и твърде несигурна. Ще бъде мошне погрешно, ако се мисли, напр., че Османската Империа, коіато до преди 2 столетиа допираше до степите на Віена, се раскапа само от собствените си слабости, — не, тіа се распадна главно по други причини, имено поради отсъствието на онова начало, върху което треба да се зида сека държава.

 

Може би старата българска държава да бе пó дълготраіна, ако бе малко пó-народна [*], ако „велики” Симеон, както и неговите

 

 

*. Ето как характеризира Палаузов българската история: „Не смотря на то что Болгары еще въ IX вѣкѣ являются народомъ независимымъ, исторія ихъ водворенія, юридически признаннаго, равно какъ и послѣдующая судьба того народа, не предсгавляютъ однако ничего утѣшительнаго въ значеніи общечеловѣческимъ. Развиваясъ подъ исключительнымъ влияніемъ Ромео-Грековъ, Болгары небыли въ състояніи вырабатать своими нравственними силами никакихъ прочнихъ началъ, которые обезпечили бы ихъ будущее существование. Правда, христіанская религія и христіанско византиіская образованность, лишь на нѣсколько столѣтий отсрочили политическое паденіе Болгаръ. ...

 

Пыпинъ, „Истор. Слав. Литер.” I I стр. 97.

 

 

52

 

наследници, пó малку со подаваха под византиіското влиіание, и повече се грижаха за националното развитие на народа си, отколку да мечтаіат да седнат на цариградски престол и да се величаіат само с великиот титул „самодръжьць и царь всеѣмъ Блъгаромъ и Гръкомъ". За същото нещо могат да скърбат и нашите съседи — Сърбите, со своіа велики „Душан” и пр., които не останаха пó долу, а може би и премимаха в претенциіте си нашите царе.

 

Ако в миналите векове забележвиме тук-таме некои проблески от народно самосъзнание, то това е само случаіно, а за това и кратковрѣменно, като такъво, което се обусловува, от случаіни външни причини.

 

Такива моменти представіат гърцкиот народен дух при Персиіското, а по сетне при Македонското навлизание; Франциа — с Жана-д'Арк, Швеіцариа, с героіа си Тел, пр., Сърбиа и изобщо іужното славіанство, почувствува народната солидарност пред гробот си — на Косово! . .

 

Великата Француска Револіуциа първа прокламира началото: „Сека народност има право да располага всестранно со своите си съдбини." Револіуционното законодателно собрание (Assemblee Nationale) ето как определи бъдъщето си поведение спремо другите народи:

 

„Френски народ не ще води никакви завоевателни воіни, нито пък ще си позволи некакво насилие против свободата на другите народи. To е записано в нашиот устав, а то е и нашиотъ Свети — Завет. . . .

 

„Френската нациа ще сматріа като свои приіатели жителите на оние земи, които завземат френските револіуционни воіски. С мирните граждани, чиіато земіа биха завзели неіните воіски, нема да постъпи като со свои неприіатели, още пó малу, като со свои поданници. . . .

 

А народната конвенциа отъ 19 ноемвр. 1792 допълни така този декрет: „Народната конвенциа прогласіава в името на Френската нациа, че ще приеме като свои братіа и ще дава помощ на сички народи, които би се подигнали да си търсат свободата, и, че ще дава своіата защита на гражданите, които би страдали или които биват изложени да страдат зарад свободата."

 

 

53

 

Тъй Френската револіуциа преди един век прогласи за първ път свещеното начало на народноста, като необходима основа за държавата и международното право.

 

Но какво нещо е народност? Това питаніе не тъі просто както би се помислило отдалеч и на първ поглед. За наі добро доказателство на това нека ни служи фактот, че и до днес, подир сто години, откак се прогласи това начало, последното не е изіаснено още както треба.

 

Първа научна дефинициа за това, що е народност, дал е Паскал Мацини, прочут италиански публицист, коіто казва: „Народност е природно влечение у човеците да живеат общ държавен живот, към което ги подканіат: единството на землището, което населіават, съзнателното чуствувание единството на племенното им происхождение, общноста на обичаите, езика и верата”.

 

От таіа дефинициа излиза, че за да се състави народност, се изискват тие две главни условиа: 1) ліудіето, които искат да състават една народност, треба да бъдат свързани с известни природни върски, независимо от нихната воліа, така, щото от самата природа да се подканіат да живеат задружен живот и 2) съзнателно да чуствуват таіа общност, да знаіат за тие свои природни върски, които ги свързват, да желаіат да се одържат тези последните и колкото се може да ги заіакчат. За това нещо потребно е, следов., да се стече масса лудіе, които да са снабдени природно с известни задружни своіства, да желае таіа масса, като една народност, да бъде и една държава, сир. да съставіа една политическа единица.

 

Тази дефициа колку и да е верна и справедлива теоретически, тіа е строга и малку применима на практика; защото, наистина, днес нема ни една европеіска народност — държава, коіато да отговаріа напълно на тие условиа. Но в секи случаі, изброените от Мацини елементи, в пó-голем или по-мал размер, съставіат основата на народноста.

 

Преди сичко, влиіанието на расата (племето) е твърде големо при образуваніето народноста. Наистина, ни една днешна нациа не е чист продукт от едно само племе. Има много нации които са чиста слетина от разни племена, както, напротив, много пък племена са раздробени на разни народности.

 

Природата, формата на землището, което се насиліава, тъй

 

 

54

 

също показва големо влиіание в човешките задружваниа. Лекото съобщение, обусловено от природата, твърде много е спомогнало за да се развие или подобре да се подкрепіа естественната потребност на задружен живот у човеците.

 

Големите планини са биле причина да се разделіат с време и наіблизките едноплеменници, до когато, равнищата, напротив са благоприіатствували за подържанието единството на едно племе. Лесно може да се констатира това, като земем пред вид фактот, че в планинските местности, много пó големо разнообразие забелезваме между населението му от колкото в равнините. На-дали руските племена щеха да представіат днес такива крупни и сплошни масси, ако не населіаваха именно такива равни земи. Не можем ли да отдадем на това и разликата коіато виждаме днес между населението на іужна Македониа, което представіа доста големо еднообразие, — в типа, езика, костіума и пр., и онова на северната и́ част, в населението на коіато, напротив, се забелезва доста важно разнообразие и пъстрота, в езика, обичаите, облеклото и пр., разлики, които зели да се чуствуват от самото население, за което іасно говорат разните имена — прекори, които си дали едно на друго разните племена от същото население — бързіаци, миіаци, бандовци (от Корча на іуг) и пр.

 

Благодарение на науката и искуствата, днес тие спънки малу по малу зеха да гинат веке. Дето едно време големите реки п езера си били големи естествени пречки за съобщение, днес те се сметат като естествени улеснениа за същата цел. И планините като наі-големи пречки за съобщението, днес веке зеха да губат това си значение, защото искуството сполучи да ги пробие в сърдцето им и да отвори път за съобщение между разделените страни.

 

Относително единството во верата, треба да кажем, че днес, со све що сичките конституции на цивилизованите държави дават пълна свобода на вероисповеданието, то оказва големо влиіание в съставіанието нациата.

 

Има много случаи, дето религиозното единство е спомогнало да се слеіат в едно много народности, които с време съсем са изгубили индувидиалниот си характер.

 

Но още по често виждаме такива факти, които показват до колко вероисповедното различие е упорствувало и упорствува

 

 

55

 

на подобно сливание, колкуто и насилиа и да са полагали за това. Hai близък пример за това може да ни представи Турциа с подчинените си христиански народи, които уцеліават от 500 годишен гнет само благодарение на верата си.

 

Колку очевидна и да е важноста от религиозното единство, като едно първостъпенно условие за крепкоста на една нациа, се пък мнозина не щът да признаіат това. Така, немските публицисти избегват да дават особена важност на религиозното единство, като необходимо условие за националното единство. Но те го прават това по чисто практически цели, понеже немското „Отечество" състои от католици и протестанти. Този недостаток от страва на верата те се стараіат да допълнат с убеждението си, че немската нациа съдържа в чистота излишек на плененното единство, без да държат сметка за това, че в жилите им тече не малко славіанска келтическа кръв.

 

Че религиозниот въпрос при този за националното единство не е тъі маловажен, показват ни живите факти, които говорат имено в полза на противното. Враждата между Полша и Русиа, между Харвати и Сърби, между Ирландиа и Британиа и пр. и пр. не е само историческа, но и религиозна. Ето защо мнозина славіанофили, мечтаіущи за обединението на Славіанството, виждат во вероисповедното различие у отделените славіански народности една упорита, непреодолима спънка в достижение гонимиот си идеал — „Православно Славянство".

 

Може би некои занемаріат религиата при разбираемиот въпрос поради това, че религиозното чувство от дел на ден отпада, следов. и производимиот от него ефект, религиозниот антагонизъм, коіто стои в непооредствена свърска с религиозното различие, треба да падне сам по себе си. Това е фалшиво убеждение. Религиата ослабва или даже исчезва само у отделни лица, но никак не и у цел народ; а тук е думата имено за народ. Религиата и народноста са две паралелни іавлениа в историч. процес на човешкото развитие. Ние пó-скоро можем си представим исчезвание народноста, да си представим пълен козмополитизъм от колкуто да си представим, до това време, цел народ без религиа [*].

 

 

*. Че чувството на народноста отстъпва пред религиозното, можем да видим от самата наша историа. До скоро време целиот ни народ, па и до днешен ден на много места, националното име „българин" не съсем затъмнело, исчезнало. Националното име би заместено с веровното „христиіанин” или от рабското „раіа". В много затънтени места в наши краі — Македониа, дето нема стълкновение с друг христиански елемент — гърци или арнаути, народот още незнае името „бугарин”, па и до колкуто то съществува днес по дела Македониа, съмневаме се, да е това име запазено тъі по непрекъсната традициа. Към това съмнение, освен този факт, коіто споменахме, кара ни самата форма на името („бугарин"), коіато фонетиката на езикот ни, никак не іа допуска. По владеіущиот фонетич. закон на нашиот език, требеше да имаме не „бугарин", а „болгарин” или „българин", защото групата ъл или лъ дава обикновени ол, или пък си остава ъл. Дето по негде срещаме „вук", „іаббука” (Щипско, Куманово, то е іавен сърбизъм, обусловен от съседството со Сърбиа. Впрочем, тоі е въпрос, коі изисква пó сериозно разискваніе.

 

 

56

 

Ho наі важното условие, което не може никоі да оспоріава, и от което никоі не може да отстъпва, при определение народноста, това е езиковното единство : ліудіето, които искаг да съставіат една сплътена народност, треба да говорат еднакъв език.

 

Наистина и това условие не е абсоліутно, без никакво искліучение. Но искліучениата са такива незначителни, щото не са в състоіание нищо да отнемат от силата на въпросното условие. Таково противоречие ни представіа Швеіцарската република, коіато е съставена от 3 разни по език части — френска, германска и италианска, които съставіат една народност — швеіцарска. Други противоречиа са такива, които, като не отричат утвърждаваното от нас, че в държавата треба да владее езиковно единство, утвърждават противното, имено, че могат да бъдат разни държави с истиот език. Такива са Англиа и Съединените Щати, Австриа и Германиа, Испаниа и Португалиа и пр. Дето се поставіа то като противоречие, то произлиза от това, че в данніот случаі „началото за езиковното единство” се зима изолирано, разделно от споменатите принципи, върху които се основава нациата.

 

По колку големо и да е значението на изброените до тук елементи, начала, за образувание, сé те са недостатъчни и даже безсилни в много случаи. За да се допълнат тие условиа треба да се прибави още следуіущето: ліудето, които искат да образуват една нациа, треба сички съзнателно или инстиктивно да се стремат да обрзуват или удържат един задружен държавен организъм, общо да се стараіат за своето уікчение и запазвание, да работат задружно за своето усъвършенствувание, заедно да понасіат и щастие и нещастие, и свързани с еднакви исторически съдбини, да гонт еднакви културни цели. Липсува ли такъво условие,

 

 

57

 

нема ли такъво желание и стремление за общ политически и културен живот, нема ли такива осещаниа на взаимна солидарност, нема народност, на колку и да ги имало тук: езиковното единство, племенното единство и религиозното единство. Елзасците говорат немски език, намират се под немска власт, но са страстно привързанн към Франциа, готови да пролеіат и кьрвта си за неіа.

 

До колку само езикот и племенното единство не са достаточни условиа за да образуват една траіна нациа, можем да видим от следуіущите думи на прочути Ренана:

 

„Етнографиата, както и сека друга наука, подлежи на постоіанно променение; това е и наі първото условие за прогрес. Следвало би и народноста, да се меніава постоіанно, съвременно с меніаванието на Етнографиата, върху коіато би се тіа основавала. Требало би и границите на държавите да се определіат според променениата, извършени в науката. Може ли, според това да се каже на тоіа или оніа пламенен патрпот: „ти си бил заблуден; проливал си кръв за това или онова : мислил си че си келт, а то си чист германец". След това, подир 10 години, ще доіде да ти доказва некоі, че ти си славіанин. Същото нещо може да и́ се приговори и на филологиата, когато тіа иска да се постави като пътеводител при определението народноста. Каква сила треба да има тіа, за да унищожи сички закоренели традиции в народниот живот, да раскъса от векове заіачени върски, да избърше от паметта на народа сички въспоминаниа, които, като наі драгоценно наследство се предават от поколение на поколение. Сравнителната филологиа били би ново Евангелие, по чиіто указаниа би се уреждали държавите в териториалните си протіажениа. Но как би решила филологиата питаніето, защо немците, които говорат platdeutche и оие проговорат hochdeutche, съставіат една народност, кога Холандците и Немците, които говорат едно и също наречие — plas deutch съставіат две народности.

 

След като изброихме на бързо принципите на народноста, ние бързаме да им дадем и едно практическо приложение, което ни бе и целта на настоіащата статиа.

 

Въпросот е за народноста на Македонците, които в последно време станаха предмет на ожесточена борба между Българите и Сърбите.

 

 

58

 

Само едно сравнение на оние етнографически черти, които характеризират Македонците (разбираме „македонските българи") с оние, що характеризират свободните българи, подрежданието им до оние начала за народноста, които изредихме по-горе, доста е, да ни покаже, и да убеди секиго, че народноста на македонците не може да бъде друга освен „българска". А тъждеството на тие черти и отдавна е констатирано и утвърдено от безкористната наука: само заслепените и неприіателите на българското бъдъще могат да не виждат всестранното единство, което напълно владее между населението от Дримъ до Черно Море и от Дунава до Бело Море. Нашите братіа Сърби още си затваріат очите пред іасната истина, но ще доіде време и скоро е това, когато ще прозрат и вкусат горката истина. За това нека ни уверат думите на един техен съотечественик, проф. от Великата Школа Милованович, думи които ни се виждат твърде близки до истината. Ево неговите думи: „Подир дългата апатиа, после дългата индиферентност, до дето Българите живо работиха чрез своіата пропаганда, ползуваіки се нарочно со своіата си Екзархиа и с недоверието на турското правителство спремо Сърбиа и сърбското име, ние днес си мислиме, че ще можем да осигурим интересите си в Македониа, ако можем само да докажем, че езикот на Македонското наречие е пò близу до сърбски от колку до български, или че тоі даже образува наречие от сърбски език. Но време е веке да се простим с това заблуждение. Ако ние индиферентно и с скърсгени ръце стоим и гледаме само как от ден на ден между Македониа и Българиа закрепват сé повече и повече културните, моралните и материалните връзки; как младите македонци под ръководството на български учители навикват да се гордеат с великите дела на Българската историа и да мисліат за обновление българската слава и сила, Македониа ще си влезе в съставот на българската народност и държава, па ако ще-би сички наши филолози, с удобрението на цели учен свет, биха доказали, че в Битоліа и Серез, на бреговете на Струма и Драгора, се говори пó чист сърбски език отколку в Белград и Сараево, на бреговете на Дрина и Морава".

[Next]

[Back to Index]