Славянскиятъ периодъ въ ромънската свѣтска и черковна история не би билъ толкова интересно явление за науката, ако бѣше установено, че той се дължи само на едно прѣмощно културно влияние отъ страна на сѫсѣднитѣ на Ромъния Славяни, както е било на пр. латинското влияние у западнитѣ не романски народи. Ала тъкмо това, гдѣто науката вече подозира и вѫтрѣшни, домашни причини на туй явление, които безъ сѫмнѣние се криѭтъ въ нѣкогашнитѣ етнографически отношения на жителството отъ стара Дакия, му дава особена привлѣкателность, като го тѣсно свързва съ научнитѣ изслѣдвания на първитѣ начала отъ историята на Ромънитѣ. Извѣстно е, че ромънската история до появяваньето на самостоятелнитѣ войводства въ Влахия и Молдавия е покрита съ тъмно було, което едвамъ сега науката постепенно разкрива, та може вече да се налучва, гдѣ е пó-старото начало на Ромънитѣ, — кога, гдѣ и какъ се е създала ромънската народность. И това не е обикновенъ случай, да не се знае минѫлото на единъ народъ, който изведнѫжь се явява въ XIII. столѣтие въ сърдцето на европейския югоистокъ съ всички признаци на културенъ животъ, какъвто може да има само народъ, който е минѫлъ прѣзъ изпитанията на една дълга политическа и културна школа. Втора гатанка е, че тази ромънска народность изпъква на политическия хоризонтъ въ XIV. столѣтие съ двѣ войводства, които външно и вѫтрѣшно се прѣдставятъ съ славянски характеръ и опорито запазватъ тоя характеръ прѣзъ три столетия, при всичко че звѣздата на южнитѣ имъ славянски сѫсѣди, Българитѣ, бѣше паднѫла и почти изгаснѫла. Пита се, какво е могло да поддържа въ Влахия българскиятъ книжовенъ езикъ толкова врѣме и слѣдъ като авторитетътъ на България
212
бѣше изчезнѫлъ и даже името и́ бѣше се забравило. Забѣлѣжително е и това, че не е винѫги все една и сѫща „българска редакция” на книжовния езикъ, който се употрѣбява въ Влашко въ XV. и XVI. стол.; напротивъ въ неѭ се забѣлѣзватъ живи промѣни, каквито обикновено не стаятъ съ мъртви, отъ вънъ внесени литературни езици. Всичко това ни кара да мислимъ, че не отгатнѫтитѣ въпроси, за които споменѫхме, ще се освѣтлѭтъ тогава, когато добрѣ се разбере, каква обществена и политическа роля е имало старото славянско жителство въ Дакия при образуваньето на ромънскитѣ войводства и прѣзъ първитѣ два вѣка слѣдъ това. Този исторически въпросъ отколѣ занимава науката, особено ромънската, а всѣкакъ той е и за насъ отъ специяленъ интересъ, като първи и най-близки сѫсѣди на Ромънитѣ. Филологически издирвания надъ старата славяно-ромънска писменость могѫтъ твърдѣ много да помогнѫтъ на историческитѣ издирвания по тоя въпросъ, защото въ тая писменость все ще могѫтъ се откри слѣди, които ще означѫтъ до негдѣ посокитѣ на пó-старитѣ етнографически отношения на страната, Българизмитѣ, които ясно личѫтъ въ езика на славяно-ромънскитѣ книги, и историческото намѣсванье на Ромънитъ при образуваньето на второто българско царство сѫ все въпроси, които напълно оправдаватъ да се интересуваме пó-отблизо съ културно-историческото минѫло на Ромънитѣ. Съ тая цѣль ние тукъ обнародваме до 84 влахо-молдавски славянски грамоти, отъ които 53 влашки и 31 молдавска. Тѣзи грамоти, съ изключение на четири, до колкото ни е извѣстно, сега за първъ пѫть се издаватъ. Подробно разяснение, гдѣ и какъ сме ги копирали, читательтъ ще намѣри въ статията ни „Нѣколко бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния”, печатана въ тази книга на Минист. Сборникъ. Изданието на тия наши грамоти придружаваме съ критически погледъ върху досега изказанитѣ мнѣния по споменѫтитѣ историко-етнографически въпроси за старата Дакия и образуваньето на ромънската народность и по езика на славяно-ромънската писменость.