В. Влахо-молдавски славянски грамоти
I. Грамоти отъ Влахия
Главнитѣ дворски служби въ Влахия и Молдавия
№ 1. Грамота отъ Мирчо войвода, дадена на манастира св. Троица въ Кучетъ (безъ дата). (Въ държавния архивъ)
№ 2. Грамота отъ Мирчо войвада, дадена на манастира св. Тройца (безъ дата и мъсто). ( __ " __ )
№ 3. Грамота отъ Мирчо войвода, издадена въ Тисменския манастиръ въ 6915 (1407) год.
№ 4. Грамота отъ Мирчо войвода, издадена въ Гюргево въ 6917 (1409) год.
№ 5. Грамота отъ Михаилъ войвода, издадена въ Търговище въ 6926 (1418) год. 22. Юний.
№ 6. Грамота отъ Владъ войвода (Търговище, 1437)
№ 7. Грамота отъ Владиславъ войвода (Тръговище, 1451)
№ 8. Грамота отъ Радулъ войвода (Букурещъ, 1466)
№ 9. Грамота отъ Радулъ войвода (Букурещъ, 1467)
№ 10. Грамота отъ Млади Басарабъ войвода (Букурещъ, 1480)
№ 11. Грамота отъ Басарабъ Млади войвода (Букурещъ, 1480)
№ 12. Грамота отъ Млади Басарабъ войвода (1480)
№ 13. Грамота отъ Млади Басарабъ войвода (писана въ манастира Гергица, 1480)
№ 14. Грамота отъ Млади Басарабъ войвода (Питещи, 1481) (Въ академията)
№ 15. Грамота отъ Владъ войвода (Търговище, 1483) (Въ държавния архивъ)
№ 16. Грамота отъ Владъ войвода (Букурещъ, 1490) ( __ " __ )
№ 17. Грамота отъ Владъ войвода (Букурещъ, 1490)
№ 18. Грамота отъ Владъ войвода (Букурещъ, 1493)
№ 19. Грамота отъ Владъ воевода (Букурещъ, 1493) (Въ музея)
№ 20. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1496) (Въ държавния архивъ)
№ 21. Грамота отъ Радулъ войвода (Кралево (Крайова), 1496) ( __ " __ )
№ 22. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1497)
№ 23. Грамота отъ Радулъ войвода (1498)
№ 24. Грамота отъ Радулъ войвода (1499)
№ 25. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1501)
№ 26. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1501)
№ 27. Грамота отъ Радулъ войвода (Тръговище, 1503)
№ 28. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1504)
№ 29. Грамота отъ Радулъ войвода (Букурещъ, 1505)
№ 30. Грамота отъ Радулъ войвода (Търговище, 1505)
№ 31. Грамота отъ Владъ IX. войвода (Търговище, 1535) (Въ музея)
№ 32. Грамота отъ Радулъ VII. войвода (Търговище, 1537) ( __ " __ )
№ 33. Грамота отъ Радулъ VII. войвода (Търговище, 1540) (Въ академията)
№ 34. Грамота отъ Радулъ VII войвода (1542) ( __ " __ )
№ 35. Послание на епископа отъ Бузеу, Паисие (1546) (Въ музея)
№ 36. Грамота отъ Мирчо II. войвода (1548) (Въ академията)
№ 37. Грамота отъ войвода Александъръ II. (1569) (Въ музея)
№ 38. Грамота отъ Александъръ II. войвода (Букурещъ, 1570) (Въ академията)
№ 39. Грамота отъ Александъръ II. войвода (1572) ( __ " __ )
№ 40. Грамота отъ Александъръ II. войвода (Букурещъ, 1577)
№ 41. Грамота отъ Михне II. войвода (Букурещъ, 1578)
№ 42. Грамота отъ Михне II. войвода (Букурещъ, 1578) (Въ музея)
№ 43. Грамота отъ Михне II. войвода (1591) ( __ " __ )
№ 44. Грамота отъ Михаилъ войвода (Букурещъ, 1595) (Въ академията)
№ 45. Грамота отъ Михаилъ войвода (Тръговище, 1596) ( __ " __ )
№ 46. Грамота отъ Михаилъ войвода (Търговище, 1598)
№ 47. Грамота отъ Михаилъ войвода (Търговище, 1598)
№ 48. Грамота отъ Михаилъ войвода (Букурещъ)
№ 49. Грамота отъ Радулъ Шърбанъ войвода (Търговище, 1604)
№ 50. Грамота отъ Радулъ Михневъ войвода (Търговище, 1623) (Въ музея)
№ 51. Грамота отъ Александъръ войвода (Букурещъ, 1626) (Въ академията)
№ 52. Грамота отъ Матей Басарабъ войвода (Букурещъ, 1633) (Въ музея)
№ 53. Грамота отъ Матей Басарабъ войвода (Букурещъ, 1645) (Въ академията)
_1__ [[ Венелиновитѣ грамоти ]]
До колкото знаемъ, прѣди Венелина не сѫ печатани ромъно-български грамоти. Топърво отъ какъ Проф. Хъждеу потъкнѫ и славянскитѣ студии въ Ромъния, обърнѫхѫ ромънскитѣ учени по-голѣмо внимание върху старата славянска епоха на своята писменость и почнѫхѫ да издаватъ въ разнитѣ периодически списания отдѣлни грамоти. Особено цѣнни материяли има въ издаванитѣ отъ проф. Хъждеу списания Archiva istorica и Columna lui Trajan, както и въ неговитѣ Cârţile poporane ale Românilor, познати и подъ име Cuvente dên batrânĭ, сетнѣ въ Revista на проф. Точилеску, въ изданията на епископъ Мелхиседекъ и въ публикациитѣ на ромънската академия. Важно е изданието на молдавски слав. грамоти, придружени съ ромънски прѣводъ, което минѫлата година излѣзе като XVIII. томъ на сборника отъ исторически документи, издавани отъ Th. Codrescŭ (Uricar sau collectiune de diferite acte, care pot servi la istoria românilor. Jassi 530.) [1] Голѣма услуга ще се направи на славянската наука, ако се съберѫтъ въ единъ сборникъ разпръснѫтитѣ по разнитѣ издания слав. грамоти, а при това, ако се издадѫтъ и многобройнитѣ неиздадени грамоти и актове. Едно таково издание се очаква съ нетърпѣние и отъ югославянската историография, която се надѣва да намѣри въ неиздадения още материялъ важни исторически освѣтления. Не от-
1. Познато ни е още едно външно издание, именно на В. А. Уляницки, Матеріялы для исторіи взаимныхъ отношеніи Россіи, Полъши, Молдавіи, Влахіи и Турціи. Москва 1887.
323
колѣ изказа подобно желание Иречекъ, като напомни, че е вече врѣме да се издаде единъ пъленъ „codex diplomaticus” на ромънскитѣ княжества [1]. Добрѣ подозира Иречекъ, че трѣбва да има още твърде много неиздадени документи. Пó-горѣ ние разправяме, какъ само въ ромънската академия има прѣко хилядо неиздадени слав. документи, а въ държавния архивъ не ще бѫдѫтъ по малко отъ петь стотинъ, споредъ думитѣ на самия Хъждеу. И въ другитѣ държавни и частни библиотеки, както и по отделни лица ще има още много слав. грамоти.
До сега нашитѣ читатели, до колкото ги е интересувалъ тоя родъ отъ ромъно-българската писменость, черпѣхѫ свѣдѣния най-много отъ Венелиновитѣ грамоти. Съ това издание ние за първъ пѫть въ нашата научна литература изнасяме материяли, които не само значително допълватъ Венелиновата сбирка, но по своята достоверность до нѣгдѣ ѭ и надминаватъ, понеже при копираньето съзнателно внимавахме, да не отстъпяме отъ оригиналитѣ въ нищо, каквото да можемъ възъ основа на тия материяли сигурно да правимъ езикословни заключения. Вече на друго мъсто показахме съ нѣколко примѣри (стр. 184.), какъ Венелиновото издание не е така точно, както изисква днешната наука. Тукъ бихме могли съ нови примѣри да потвърдимъ сѫщото, ако да не бѣше достатъчно и това, че Венелинъ редомъ е транскрибувалъ ѧ чрезъ я, че е разрешавалъ често пъти лигатуритѣ по своему, писалъ ерове на края, гдѣто въ оригиналитѣ ги нѣма, не редко заменявалъ ѫ чрѣзъ ѧ, което, както рекохме, прѣдава чрѣзъ я, а по нѣкога и ѫ прѣдалъ, пакъ поради руско четенье, чрезъ у. [2] Ние по-прѣди сравнихме двѣ печатани у Венелина Мирчови грамоти съ фотографическитѣ снимки на оригиналитѣ имъ, които по долу фитотипически репродукуваме. Въ литографическитѣ снимки, които Венелинъ издаде като приложение на своитѣ грамоти, намираме само една Мирчова грамота, именно оная, която е у Венелина на стр. 26—27. Като сравнихме Венелиновата снимка (№ II.) съ печатното и́
1. „При това се осмѣляваме да изкажемъ желание, да се пристѫпи вече въ ромънското кралство къмъ издаваньето на единъ „codex diplomaticus,” който би отговарялъ на нуждитѣ на врѣмето. Повечето славянски грамоти на Молдавия и Влахия сѫ въ толкова публикации разпръснати, че е твърдѣ мѫчно да се ползува човѣкъ отъ тѣхъ. Твърдѣ много трѣбва да има още непубликувани. Сборникътъ би трѣбвало, разбира се, да бѫде подпъленъ, и отдѣлнитѣ текстове да бьдѫтъ точно сравнени съ оригиналитѣ, при което и подробна указатели не би трѣбвало да се забравѭтъ. За историческитѣ изслѣдвания на страната би било едно таково прѣдприятие основа за новъ наученъ полетъ (Aufschwung)” вж. Archiv f. sl. Philologie XV. 91.
2. Трѣбва тукъ да забѣлѣжимъ, че
вече въ 1848. год. наблюдателниятъ Билярскій е забѣлѣжилъ неточности въ
Венелиновото издание на грамотитѣ. Като говори за правописанието на
кириловската часть на Реймского евангелие и го сравнява съ правописанието на
влашкитѣ грамоти, забѣлѣзва подъ линия: „Изъ первыхъ четырехъ граматъ
Венелина, особенно изъ второй и третьей, можно еще привести нѣсколько
рѣшительныхъ руссизмовъ; но между ними трудно различить, что принадлежитъ
валашскимъ оригиналамъ, и что — прелагателю ихъ на русскія буквы. Такъ, видно,
напр. что онъ поставилъ за правило замѣнять
ѧ
русскимъ я, а
передаватъ подлиннымъ начертаніемъ; а мѣжду тѣмъ въ
первой граматѣ напечатано:
им. н. ж. рода, что навѣрное можно считать за
неточность. Есть и другія сомнительння чтенія” (258—59, Судьбы
церковнаго языка II.)
324
издание у него, пакъ намѣрихме неточности (освѣнъ обикновеното
замѣняванье на
ѧ
съ я), а именно печатано е: въсѫ брáтіѫ (27. стр., редъ 13.), до
като въ снимката е: въсѧ
братіѫ;
печатано е: „що есу приложене,” а въ оригинала „що
приложене”;
въ грамотата № 18. (124. стр.) е печатано: пользѫ (6. редъ отъ дол.), а
въ снимката (№ VIII) е ясно: ползѫ; въ грамотата № 20. (стр. 133.) е
печатано: „i еще варе колико с(и)нова или дъщери му припуститъ Богъ,” а
въ снимката (№ IX) ясно стои: варе колико с(и)нови; печатано е два
пѫти: „съ децами си,” а въ снимката е: съ децами; печатано: „та
уложи дъщери Станка и Виша и Рада,” а въ снимката: та уложи дъщери си
Станка и пр. Понеже подобни неточности намираме и въ другитѣ печатани
грамоти, срѣщу които има пълни или откѫсочни снимки, съ пълно право можемъ да
кажемъ, че и грамотите, отъ които нѣма снимка, сѫ толкова неточни. До като тия
неточности не намаляватъ цѣната, която има Венелиновото издание за историята,
тѣ иматъ немалка важность за студиитѣ, които могѫтъ да ставатъ върху езика на
тия грамоти [1]. А тъкмо езиковата страна на грамотитѣ е
главниятъ поводъ на нашето издание.
1. Трѣбва да забѣлѣжимъ, че
грамотитѣ отъ царя Сигисмунда, издадени у Венелина подъ № 6., 7., 8. и 9.
неумѣстно влизатъ подъ заглавието „Влахо-болгарскія грамоти”, понеже тѣ сѫ
писани отъ Хърватинъ на хърватски; това се вижда ясно отъ езика: срав. стр.
52. (2. р. отъ д.): и моюмъ дѡбрѡмъ
волѡмъ. Въ началото на грамотата отъ 1418. (стр. 36.) и 1429.
(55) Сигисмундъ се казва и кралъ: „Хръватскои зéмли”; прѣдъ грамотата на стр.
55. стои:
.
Въ тия Сигисмундови грамоти твърдѣ често се споменува „орсаг” (мадж. ország = държава), както и въ хърватскитѣ паметници. Това ни напомня сѫщата дума въ нашата Троянска повѣсть: роусагъ, както и маджарската дума úr (уръ), която въ сѫщата повѣсть се срѣща все въ множ. число съ българско окончание: оурове, род. п. оуровъ. Отколѣ е забѣлѣзана свързката между тая наша повѣсть и открититѣ отъ Ягича два глаголически хърватски текста на сѫщата повѣсть (вж. Сбор. на Мин. V. 497.). Въ Мин. Сб. VII. кн. Цоневъ показа, че въ нашия текстъ има не само икавизми, но и мѣста, които въ хърватския текстъ иматъ смисълъ, а въ нашия сѫ наопаки схванѫти.
Троянската повѣсть е единственъ литературенъ паметникъ, писанъ въ XIV. стол., които съдържа по-вече народенъ срѣднобългарски езикъ, а не книжовенъ срѣднобългарски, който твърдѣ се е придържалъ о старобългарскитѣ граматически правила. Такъвъ книжовенъ срѣднобългарски езикъ е и езикътъ на бълг. прѣводъ на Манасиевата хроника. Слѣдъ разказа за троянската война, както е въ хрониката, изведнѫжь въ ватиканския прѣписъ на сѫщата слѣдва вметнѫта нашата повѣсть съ другъ, много по-народенъ езикъ, и отъ другъ прѣводачъ.
Прѣписвачътъ е ималъ, види се, при рѫцѣ прѣписъ отъ повѣстьта, както е била прѣведена отъ другиго и на друго мѣсто. Гдѣ е било възможно да стане това? Всички наши съображения ни довеждатъ до мисъльта, че това е могло да стане и въ Влахия, и то въ единъ отъ тия манастири, каквито сѫ Тисменскиятъ или Водицкиятъ манастиръ. Тия манастири сѫ имали сношения прѣко Унгария съ западъ, калугеритѣ не рѣдко сѫ пѫтували въ Унгария, за което има свидѣтелство и въ Сигисмундовата грамота у Венелина (стр. 37.):
(вж. още Archiva istorica I. 17; Вен. 58).
Троянската повѣсть, както е въ оригинала на Манасиевата хроника, е била, безъ сѫмнѣние, позната и въ Влахия на скоро слѣдъ като е била тая хроника прѣведена въ България. Знае се, че ромънскиятъ хронографъ Михаилъ Мокса е черпилъ и изъ българския прѣводъ на Манасийната лѣтопись (вж. и съображенията на Сырку въ Ж. М. Н. Пр. 1885. Януарий 214.), а не трѣбва изобщо доказателства, че тоя знаменитъ прѣводъ е билъ веднѫга разпространенъ и въ Влахия, която е посрѣдничила въ литературнитѣ сношения на България съ Русия.
Въ Новгородско-Софийския списъкъ на Манасийната хроника, който е отъ сръбска редакция (XVII. ст.), се намира вметнѫта и нашата троянска повѣсть, както е въ Ватиканския списъкъ (вж. Поповъ, Обзоръ Хронографовъ I 217. II. 7). Нашата троянска повѣсть е влѣзла въ съкратенъ видъ и въ руския хронографъ. Пыпинъ издаде троянската повѣсть по нѣколко списъци на руския хронографъ (вж. Очеркъ литературной исторіи старинныхъ повѣстей и сказокъ русскихъ стр. 300—316.), и тя се схожда съ нашата повѣсть.
Щомъ така се е разпространила тази повѣсть и въ Русия, до като и тамъ е запазенъ единъ, безъ сѫмнѣние, по-старъ списъкъ, какъвто е и хилендарскиятъ, въ който нѣма нашата повѣсть, тогава е твърдѣ вѣроятно, че тя е била прѣведена въ Влахия, и като не е била разпространена въ България, не е влѣзла въ първия прѣводъ. Топърво когато се прѣписвалъ Ватиканскиятъ списъкъ за царя Александра, прѣписвачьтъ обърнѫлъ внимание и върху нашата повѣсть и направо ѭ вметнѫлъ въ своя прѣписъ слѣдъ Манасиевия разказъ на сѫщата повѣсть. За това наше прѣдположение много говори езикътъ на повѣстьта, който, както видѣхме, е съгласенъ съ езика на влашкитѣ български рѫкописи, а въ разрѣзъ съ онова реформаторско течение въ врѣмето на царя Александра и съврѣменния му Теодосий Търновски, учитель Евтимиевъ, което е сочило тъкмо противъ таково свободно писанье, сир. противъ употрѣбяваньето на по-народенъ езикъ въ книжевностьта.
325
За да избѣгнемъ голѣмитѣ печатарски мѫчнотии, както и да
олеснимъ четеньето на грамотитѣ, ние ги издаваме безъ многобройнитѣ съкращения
и надсрочни букви, които така изобилствуватъ, особено въ по-новитѣ грамоти.
Гдѣто може да има и най-малко сѫмнѣние, какъ да се чете известно съкращение,
ние туряме въ скоби нашето четенье. Спомагателниятъ глаголъ
ѥстъ
винѫги се пише или
, и понеже той се е челъ и като іе, за това ние
го прѣдаваме, както е въ грамотите. Сѫщо така и свѧтъ,
когато е съкратено: ст҃ъ,
може да се чете различно, та по тая причина тъй сѫщо го оставихме съ
съкращение. Ето главнитѣ съкращения, които редовно сме разрѣшавали:
326
Понеже:
— господство ми,
— господства ми и пр. прѣчесто
се повтарятъ въ една и сѫща грамота, оставихме, за краткость, съкращението не
разрѣшено.
Съгласната въ края на думитѣ обикновено се пише надъ линията
върху послѣднята сричка, а сѫщо така често пѫти се срѣща по нѣкоя съгласна и
въ срѣдисловието написана отъ горѣ, нпр.
и пр. Въ всички подобни случаи
(вж. приложенитъ фотографически снимки), ние туряме съгласната въ линията,
гдѣто и́
е мѣстото. Често пѫти така отъ горѣ е написанъ знакътъ
или
вмѣсто т;
ние го прѣдаваме чрѣзъ т нпр.
Умѣстно би било да дадемъ тукъ обяснение и върху неяснитѣ за нашитѣ читатели мѣста изъ съдържанието на грамотитѣ. Но понеже това би ни одвлѣкло въ дълги културно-исторически разправи, оставяме това, защото и така статията ни зае много мѣсто. [1] Читательтъ ще намѣри много цѣнни бѣлѣжки отъ тая область въ Венелиновото издание на грамотитѣ.
Грамотитѣ отъ Влахия (№ № 1—53) издаваме на първо мѣсто прѣдъ грамотитѣ отъ Молдавия (№ № 54—84). Всички тия грамоти сега за пръвъ пѫть се печататъ, освѣнъ четири грамоти, за което при всѣка отъ тѣхъ подъ линия отдѣлно споменуваме.
_2__ [[ Главнитѣ дворски служби въ Влахия и Молдавия ]]
1. Тукъ даваме кратко обяснение на главнитѣ дворски служби, на които чиновницитѣ се именуватъ въ качество на свидѣтели почти въ всички грамоти. Тия служби сѫ били заети отъ Византия най-напрѣдъ на българския царски дворъ, а отъ тамъ сетнѣ прѣминѫли въ Влахия и Молдавия:
Логоөетъ. Логотетътъ билъ най-високъ придворенъ чиновникъ. Той ималъ между друго и длъжностьта да съставя хрисовулитѣ (грамотитѣ), и да имъ окача печатътъ; той е билъ и пазитель на печата.
Дворникъ (magister palatii). Въ Влахия имало само единъ, а въ Молдова три дворника. Дворникътъ билъ главенъ надгледникъ на палата.
Постелникъ билъ началникъ на палата (маршалъ) и на царската спалня (постеля). Чази министерска длъжность отговаряла на византийската: praefectus sacri cubiculi, устроена просто по подражание на источнитѣ, азиятски дворове, безъ да има смисълъ за единъ християнски дворъ.З 5а това ностелникътъ билъ единъ видъ и министъръ на външнитѣ дѣла.
Вистияръ. Така се наричалъ ковчежникътъ, който събиралъ паритѣ и ги харчилъ съ знанието на войводата. И днесь въ Ромъния vistiaria значи ковчежничество.
Пахарникъ. Произхожда отъ пахаръ = чаша.
Столникъ е билъ най-високиятъ готвачь надъ дворската готвачница. Въ тържествени дни той слугувалъ при трапезата и кусвалъ (опитвалъ) ястието.
Ключарь. Тон е билъ надзирателъ на всичкитѣ войводови стаи и пазилъ у себе си ключоветѣ.
Комисъ. Така се е наричалъ началникътъ на войводскнтѣ конюшни.
Пъркалабъ се казвало на окрѫжния началникъ. Въ нѣкои мѣста въ Молдавия пъркалабътъ се казвалъ и староста.
327
I. Грамоти отъ Влахия.
№ 1.
Грамота отъ Мирчо войвода [1], дадена на манастира св. Троица въ Кучетъ
(безъ дата). (Въ държ. архивъ).
1. Мирчо велики е владѣлъ отъ 1386—1418. год.
328
Факсимиле на грамота № 1:
[[ По-голямо изображение (2.6 Мб) ]]
№ 2.
Грамота отъ Мирчо войвада, дадена на манастира св. Тройца
(безъ дата и мъсто). (Въ държавния архивъ).
1. Една подобна грамота отъ Мирчо, безъ дата и мѣсто, е печатана въ Archiva istorica I. 1. 3. Тази грамота прѣпечатваме тукъ поради голѣмата важность на Мирчовитѣ грамоти за историята на езика ни.
329
№ 3.
Грамота отъ Мирчо войвода, издадена въ Тисменския манастиръ въ 6915 (1407) [1] год.
(Въ държавния архивъ).
Факсимиле на грамота № 3:
[[ По-голямо изображение (2.1 Мб) ]]
№ 4.
Грамота отъ Мирчо войвода, издадена въ Гюргево въ 691 7 (1409.) [2] год.
(Въ държавния архивъ).
1. Венелинъ погрѣшно е сметнѫлъ една година по-малко, и сетнѣ така се прѣдава датата погрѣшно съ 1406. вм. 1407. год. и въ други издания. Така проф. Хъждеу въ Archiva istorica I. 98 е издалъ тая грамота въ ромънски прѣводъ все подъ 1406 год., а проф. Ксенопулъ въ Istoria Românilor vol. II. 105 цитува годината споредъ Archiva istorica: „document din 6915 (1406).” И господ. Хъждеу прѣдава, както е у Венелина, „satulu Tagorea,” до като въ грамотата е написано „отъ селата горѣ до планинѫ” (вж. и грамота № 10).
2. У Венелина (стр. 18), тази грамота е издадена съ дата 1399. год., до като въ оригинала още ясно се забѣлѣзва 6917 (а не 6907), както се вижда и отъ приложения фотографически снимъкъ на тая грамота (III), така че год. 1409. излиза по-вѣрна. Хъждеу въ Archiva istorica I. 1.97 е издалъ ромънски прѣводъ на сѫщата грамота, като запазилъ годината, както е у Венелина.
3. Забѣлѣжително е, че въ една грамота, издадена отъ Молдовлахійския митрополита Іосифа въ сѫщата 1407. г., езикътъ е почти съвсѣмъ чистъ отъ малорусизми, а напротивъ изобилва съ чисти българизми. Тази грамота прѣпечатваме тукъ изъ Archiva istorica I. 1. 140.
330
331
Факсимиле на грамота № 4:
[[ По-голямо изображение (3.7 Мб) ]]
№ 5.
Грамота отъ Михаилъ войвода, [1] издадена въ Търговище въ 6926 (1418). год. 22. Юний.
(Въ държавния архивъ).
1. Михаилъ, синъ на Мирчо велики, е владѣлъ отъ 1418—1420 год. Грамотата на нѣколко мѣста е поврѣдена и тамъ не може да се чете.
332
№ 6.
Грамота отъ Владъ войвода, [1] издадена въ Търговище въ 6945 (1437). год. 13. Августъ.
(Въ държавния архивъ).
1. Владъ II, нареченъ Дяволъ
(Dracul), е владѣлъ отъ 1430—1439. год. и сетнѣ повторно отъ 1442—1446. год.
Тази грамота е издадена и отъ Венелина стр. 78. Отъ сравнението, което
направихме съ оригинала, се показахѫ въ Венелиновото издание подобни
неточности: у Венелина:
, а въ оригинала:
;
У. В:
а въ оригинала:
Отъ сѫщия Владъ войвода е извѣстна една друга грамота, отъ 1439. год., печатана въ Archiva istorica I. 1. 84—85. Поради езика прѣпечатваме ѭ тукъ изъ цѣло. Въ тази грамота се срѣщатъ малорусизми по подражание на нѣкои типични фрази, обикновени въ молдавски грамоти.
333
№ 7.
Грамота отъ Владиславъ войвода, [1] издадена въ Тръговище въ 6959 (1451). год. 14. ендиктионъ.
(Въ държ. архивъ).
1. Владиславъ III. е владѣлъ отъ 1451—1456. Вж. една грамота отъ него отъ год. 1456. 15. Април, въ Arch. istor. I. 142.
334
№ 8.
Грамота отъ Радулъ войвода [1], издадена въ Букурещъ въ 6974 (1466). год.
(Въ държавния архивъ).
1. Радулъ IV. (cel Frumos) е владѣлъ отъ 1462—1471. год.
335
№ 9.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6975 (1467). год. 15. Януарий.
(Въ държавния архивъ).
336
№ 10.
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода [1] издадена въ Букурещъ въ 6988 (1480). год. 3. Априлий „на свѣтли понедѣлникъ.”
(Въ държавния архивъ).
№ 11.
Грамота отъ Басарабъ Млади войвода, издадена въ Букурещъ въ 6988 (1480.) год. 3. Априлий.
(Въ държавния архивъ).
1. Млади Басарабъ войвода (Laiot — Vlad V. — Bassarab) е владѣлъ отъ 1471—1476, и сетнѣ повторно отъ 1476—1481. — Тази грамота е писана на книга.
337
Забѣлѣжка. Тази грамота е издадена и отъ Венелина (стр. 121). Нашето издание, което е точна копия на оригинала, пакъ показва, че Венелиновото издание изобилва съ неточности и погрѣшки, които не сѫ маловажни за лингвиста. Въ тая грамота, както е издадена у Венелина, срѣщаме три пѫти
и пр. пр. Въ края е пропустнѫто у Венелина:
№ 12.
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, издадена въ 6988 (1480.) год. 17. Ноемврий.
(Въ държавния архивъ).
338
№ 13.
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, писана въ манастира Гергица въ 6988 (1480) год. инд. 15.
(Въ държавния архивъ).
Забѣлѣжка. Грамотата на нѣколко мѣста е поврѣдена — пергаментътъ е изгнилъ и скѫсанъ, въ срѣдата е разцѣпенъ и подлѣпенъ съ хартия. Слѣдъ кратко въведение, което на нѣколко мѣста не може да се чете, продължава:
339
340
№ 14.
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, издадена въ Питещи въ 6989 (1481). год. 16. Августъ.
(Въ академията, пакетъ XL № 6).
№ 15.
Грамота отъ Владъ войвода, [1] издадена въ Търговище въ 6991 (1483). год. 5. Юний.
(Въ държавния архивъ).
1. Владъ VI., калугерътъ (Călugărul), е владѣлъ отъ 1481—1494. год.
341
№ 16.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6998 (1490). год. 12. Априлий.
(Въ държавния архивъ).
№ 17.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6998 (1490). год. 11. Септемврий.
(Въ държавния архивъ).
342
343
№ 18.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 7001 (1493) год. 15. Юний.
(Въ държавния архивъ).
344
№ 19.
Грамота отъ Владъ воевода, издадена въ Букурещъ въ 7001 (1493) год. 9. Октом.
(Въ музея, каталогъ VII. № 855.).
345
1. Изъ една грамота на сѫщия Владъ войвода, дадена на манастира Главечъ въ Букурещъ 7001 (1493) год. (Въ държ. архивъ), съобщаваме срѣдата, като изпускаме въведението и заключението:
(пак. XI № 32), слѣдъ обикновеното въведение се казва:
