Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

Езикътъ на грамотитѣ

 

Лексикални особености.

 

 

По-долу посочвамъ по-рѣдкитѣ български думи, които се срѣщатъ въ грамотитѣ, а така сѫщо и чуждитѣ думи. За краткость отбѣлѣзвамъ съ „Alexics'' съчинението: Magyar elemek az oláh nyelvben, irta Alexics György; Budapest, 1888: съ Cihac I и II. — цитуваниятъ пo-горѣ словарь на Чихака, и съ Laureanu — цитув. словаръ на Лауреана.

 

 

А п о к л и с а р и,  № 85, — пратеници, отъ гръц. ἀπο-κλῂσις (καλέω).

 

б а н т ѹ в а т,  „не щет ви бантѹват,” № 27; „да их не бѫнтѹвате”, № 40, и пр. — нападамъ, безпокоявамъ; мадж. bánt, ром. bantuesk: докачам, обиждам, дразнѭ; вж. Cihac, II 478: Alexics, 29; срав. и седмигр. българск.: bantuva.

 

б р ъ т в е л е,  „що сте вѣровали них брътвеле,” № 70; — срав. бълг. брътвѭ: брътви нищо и никакви приказки; брътви неврѣли некипѣли. Сѫществ. „брътвеле” е множ. число, съ  р о м ъ н с к и  ч л е н ъ. Възможно е, че въ свръзка ст това сѫществ. е и ромън. глаголъ bărăţésc, — псувам. укорявамъ.

 

б ѹ к ѹ р о с т,  „ѹ кои чѣс требем господство ви, азъ сѫм бѹкѹрост ѹ ваше слѹжбе.” № 104, ромън. bucurós, — на драго сьрдце (búcur, глаг., радвамъ се; bucurie, радость; отъ албанско происхождение, вж. Cihac, Diet. 715).

 

в а р ѫ ш,  „под печат варѫшѹ”, № 80; „имал мархѹ тѹка ѹ вараш,” № 91; мадж. ѵáгоѕ. — градъ; вж. и по-долу подъ  „о р а ш ъ.”

 

в а р ѹ ѫ  с ѧ,  в а р ѹ в а т и  с ѧ,  „да сѧ сте варѹвале,” № 4; „да сѧ варѹвате,” № 22; „варѹет” № 23; стб. варовати сѧ, — пазѭ се, вардѭ се.

 

 

147

 

в а р е, „варе кто” № 23; ром. oare, „oare care”, — който и да е; „варе колици” № 22, — колвото и да сѫ; срав. седмигр. бълг. „vare fto.” новоб.: леле варе! викнѫлъ е варе отъ него.

 

в е к е,  „рекли, како веке от Тръгшора ...,” № 73; стб. вѧще, — вече, веке.

 

в е л и,  „а Нѣг вели, оти мѹ съм длъжен,” № 105; стб. велѣти, велѭ, новоб. велѭ; въ народ. пѣс.:  „в е л и  и  говори.”

 

в е т х и,  „ветхи дѹкати метнѫхѫ,” № 35; стб. ветъхъ, — вехть, старъ.

 

в и л а р,  — вълнени платове, ром. vellu, мн. ч. velleri; прил. vellеriu, отъ лат. vellus, eris. — остригана вълна; овча кожа заедно сь вълната; vellereus — вълненъ.

 

в и с т ї а р,  „вїстїар влашкои земли,” № 85; стб. вистиіaрь, отъ лат. vestiarius, — ковчежникъ, ковчежничество, хазна; срав. ром. vistiér, vistierie.

 

в и т е з,  „Іоаньша витеза,” № 43; стб. витѧзь — юнакъ, рицарь; срав. ром. viteáz, мадж. ѵitéz.

 

в и ц ъ – в о й в о д а,  „до вицъ-воиводѹ,” № 93, — вице-войвода, подвойвода.

 

в л а х,  „ще доит слѹга господства ми, Іонѫш влах,” № 76, — ромънинъ, влахъ; мадж. oláh.

 

в р а ж м а ш,  в р а ж м а ш и, — неприятель, неприятели; срав. грам. № 110: „вражмаши и неприіaтели;” ромън. vrăjmáş, отъ стб. вражьда, вражьба; срав. седмигр. бълг. vrasmasa, vrasmaseto.

 

в р ъ н е т  с е,  „да ми се врънет на трагѹ,” № 94, — върне се, „да се върне назадъ,” отъ стб. глаголъ вратити сѧ, прѣминѫлъ въ категорията на не-основи: връ(т)нѫти сѧ.

 

г а,  „от га ви се чаи,” № 19, — (къ)га, кога.

 

г е в а с и т е,  „от тогози нищо да не гевасите,” № 40, — изпитвамъ, опитвамъ, гръц. γεύω, γευάζω.

 

г о д и,  „на годи іa ми,” J6 30, — угодно ми е, трѣба ми, стб. годѣ ми стъ.

 

г ѹ б е р ъ,  № 24, — черга, килимъ, губеръ.

 

г ѹ н ѣ,  № 22. — гуня, гунь, гунче, кожух, кюркъ.

 

д о б р о м и с л ъ ц и,  „не сте менѣ добромислъци,” № 35.

 

д о л у,  „долу по-слабо,” № 20 — съ значение на „много,” „твърдѣ.”

 

д о с о с а,  „нѫ мѹ не дососа гобрънаторство земи въгръскои,” № 67, — вж. подолу подъ „coca.”

 

д ѹ к а т о,  „едно дѹкато,” № 26. — дукатъ, минцъ.

 

е л а т е,  „елате по-скоро,” — № 8; срав. и седмигр. бълг. ellate ßif.

 

е н и а,  „ни единѫ ениѫ да не имате,” № 56. — грижа; срав. новб.: „да не ви е еня,” “не ме е еня,” отъ гръц. ἔννοια, мисъль, съмнѣние.

 

ж д е р ъ,  „лисица . . . ждеръ” № 24. — ?

 

ж о л д,  „жолд немам да им дам;” „да им платим жолдѹ,” № 71; — плата, нѣм. Sold.

 

з а т р и ш е,  „занесоше цара ѹ Влашкѹ землю, та ю затрише,” № 87, — затрихѫ, съсипахѫ.

 

з л и т в о р ц и,  № 114 — злодѣйци.

 

и з е м,  „изем да нѣст,” № 18. 25, — изключение.

 

 

148

 

и п р ї а,  „и саблѣ мѹ и рѹтище ми ѿ ипрїа,” № 29. — ?

 

и с х а б и м,  и с х а б е т,  „щем доити на вас, да ви исхабим,” № 96; — изхабямъ, унищожавамъ, съсипвамъ.

 

к а л ц и,  „калци кроени” № 22;  „к а л ц ѣ,”  № 4., — калци, търлъци, чорапи, срав. ром. calţun, отъ лат. calceus, вж. Gihac, I. 34.

 

к а н т и л а р и ш,  „вашего кантиларишѣ,” № 59, кантѹлариша, № 59. — канцеларъ, cancellarius.

 

к а т а с т и х,  „да мѹ ѹчиним катастих,” № 85, — списъкъ, регистъръ; срав. ром. catastih, catastif, отъ гръц. κατάστιχον, liste, livre d’un marchand, registre; старогръц. κατά στίχον, selon l’ ordre (d’une chose), вж. Cihac, II. 645.

 

к е з ѣ ш,  „не бил кезѣш тѹрчинѹ томѹ,” № 70, — порѫчитель, гарантинъ; срав. ром. chezéş chizéş, отъ мадж. kezes, вж. Alecxics, 70., Cihac, II. 489.

 

к е л о т о в а т и,  „да си келотовате дѹкати,” № 48, — харчѫ, разнасямъ, пръскамъ; срав. ром. cheltuésc, отъ мадж. költeni.

 

к е л ч и г,  к е л ч ю г,  „не имамо келчигь,” № 53, — разноски, срав. ром. chelşig, chelşug, chelciug: „acést testament l’au început al izvodi ermonah Selivestru, din porunka şi chelsugulŭ măriei sale,” отъ мадж. költség, вж. Alexics, 70.

 

к о м о р а,  „ядѫт коморѫ бащинѫ ми ѹ вистіаръ влашкои земли”, № 6; — хазна, ковчегъ, trésorerie, chambre, от. лат. camera: срав. ром. comoára, thesaurus, вж. Cihac I. 37. Срав. и седмигр. бълг. komora.

 

к о р д а,  к о р д и,  № 29, — вѫже, канапъ, жица, ром. coárdă, лат. chorda и пр. вж. по-горѣ cтp. 44.

 

к о т р и ж д е,  № 5, — който и да е, всѣки; стб. къторыи-жде.

 

к о ш ѹ р е,  „кола ... и да бѹдѹт оковани и със кошѹре”, № 81 — кошара, плетъ, срав. мадж. kosár, кошница, отъ стб. кошь.

 

к р ъ с т о ш и,  „ако бѫдет нѣкоя рѣч ѿ кръстоши”, № 50, — ?

 

к ѹ м е р к ъ,  кѹмеркѹ, № 3; ѿ кѹмеркѣ, № 20, — мито, гюмрукъ, гръц. κομμέρκιον, стб. коумеръкъ.

 

к ѹ п ч ю ѫ т,  № 18. — тръгуватъ, срав. рус., малорус.: купецъ — търговецъ.

 

л а к е в а л и,  „смо лакевали”, № 110, — живѣли сме, ром. lȃcuesk, от мадж. lakni — настаненъ съмъ, habito, colo, вж. Alexics 77, Cihac II. 511; срав. и седмигр. бълг. „lakuvas”.

 

л ѣ г ѣ н,  № 72, — легенъ, ром. ligheán (bassin, cuvette, lavoir), отъ турск. леген, гръц. λεκάνη, вж. Cihac II. 590.

 

л е ж н и к,  № 22, — дюшекъ; отъ глаг. лежѫ. Тази дума е старобългарска, и безъ съмнѣние е гласѣла лѧжьникъ.

 

л и п с а т и,  „да не липсат ѿ зде” № 55: — изчезва, изгубва се; отъ аористната основа на гръц. глагол. λείπω.

 

л и х о,  № 48, — лишно, стб. лихо.

 

л ѣ п о,  „живѣте с ними лѣпо и добрѣ”, № 4, — хубаво, стб. лѣпо.

 

м а л а м а,  „пръстен ѿ малама”, № 29, — злато, отъ гръц. τὸ μάλαγμα.

 

 

149

 

м а р т ѹ р ї ѫ,  „сте искали мартѹрїѫ”, № 58 — свидѣтелство, ром. marturíe, отъ гръц. μάρτυρας, свидѣтель.

 

м а р т ѹ р и с а,  „и жена Сирвина мартѹриса”, № 58, — засвидѣтелствува, ром. mărturisésc, гръц. μαρτυρέω.

 

м е џ и іa ш, — сѫсѣдъ, ром. megiás, megiés отъ мадж. megyes, старобълг. межда.

 

м е џ и іa ш с т в о,  „сѹседство и меџиіaшство”, № 110.

 

м и л о,  „іaко и мои сираци да имаѫт мило ѿ вас”; „нѫ да имаѫт мои сиромаси мило ѿ ных” — милость, покровителство, срав. седмиград. българ. bandi ni s milla; ром. milă, — pitié, charité, compassion, humanité: ave milă de cineva, вж. Cihac II. 196.

 

м и л о с т,  „ваша милост”, повтаря се твърдѣ често при обърщанье къмъ 2-ро лице, както и новоб.: ваша милость.

 

м о ш н е,  „мошне любимеи госпогѣ Марїе”, № 83. — мошнѣ (стб. мощьнѣ), твърдѣ.

 

м ѣ х а ш,  № 57 — ?

 

м ѫ д р ь м е н,  „у Кръстѣ мѫдрьменѣ”, № 38 — ?

 

н а г а,  „че ми е голота нага”, № 51, — гола, стб. нага.

 

н а з а к о н и л,  „що сьм ѹтвърдил и назаконил”, № 28 — узаконилъ.

 

н а п а с т,  „Радил нѣст бил кезѣш ... , нѹ мѹ сте ѹчинили напаст”, № 70, — лъжливо обвинение, клевета; ром. năpáste, отъ стб. напасть.

 

н а р о к о м,  „нароком господина ми кралѣ сѫ дошли”; „съ волю божію и съ нароком царевем”, № 117, — рѣшение, опрѣдѣление; стб. нарокъ, ὁριςμός, definitio.

 

н е в о л ѣ х  с е,  № 97,  н е в о л и х  с е,  н е в о л и с а х  с е,  № 83. отъ стб. неволіa, ром. nevóie, — измѫчихъ се, страдахъ.

 

н о с,  — носъ; употрѣбена е тази дума въ особена фраза: „али да ви се не мнит, ере чиним азъ мир  з а р а д и  н о с  Ланотов”, както новоб: „заради неговитѣ черни очи”.

 

ѡ б а д и,  „ме пѹстил краль и сви  ѡ б а д и”, № 51; то ще да е „йобаги”, ром. iobàgiŭ, отъ мадж. jobbágy — феудаленъ робъ, рус. крѣпостный, corvéable, vassal, hommage, срав. Alexics, 67; Cihac, II. 509.

 

o б р е щ и т е,  „тѹи ми обрещите” № 84 — ще намѣрите, стб. обрѧщете, отъ гл. обрѧщѫ, ииф. обрѣсти, — намирамъ.

 

о р а ш,  „орашѹ”, № 20, — градъ; ром. oráş, мадж. ѵáгоѕ.

 

о п р е м,  „да знам, защо опрем тѹрци”, № 87;  о п р ѣ л и;  „казѹите, защо сте опрѣли щитови моемѹ чловѣкѹ”, № 63. — спирам, забранявамъ; ром. opreálă, затворъ: oprésc, забранявамъ; oprit, запрѣтено, отъ стб. опрѣти.

 

о р и с ѹ е т,  (повтаря се твърдѣ често),  о т ъ  о р и с у в а т и,  о р и с ѹ ѫ,  3. л., — заповѣдвамъ, рѣшавам, опрѣдѣлямъ; отъ аориста ὥρισα сегаш. вр. ὁρίζω.

 

о р и з м о, — рѣшение, заповѣдь, гръц. ὁρισμός.

 

 

150

 

о т р ѹ к е – д о р ѹ к е:  „тебе ти се слѹчи, д’ иш ( = да идеш) ѿ рѹке до рѹке”, № 83. — отъ рѫка на рѫка.

 

п а д н ѫ л и,  „ево тѹрци где сѧ паднѫли по Дѹнавѹ,” № 7 — дошли (фигурално).

 

п а л г а р и:  „палгарем ѿ Брашов,” № 32 (въ адреса) вмѣсто обикновеното: „пръгарем” (вѫ. по-долу); л вм. р стои навѣрно вь слѣдствие на народно етимологизуванье: въ Брашовъ е имало и „българи,” а гражданитѣ, нѣмци, ги наричали „пъргари.”

 

п е д е п с а т и,  „не щете ли их педепсат,” № 21 — наказвамъ, педепсвамъ, ром. pedepsésc, отъ гръц. παιδεύω (аор. παίδεισα и παίδεψα).

 

п е н е з, „да не носите овизи зли пенези,” № 33; „да имат пенези,” № 109, 85, — пара, пенезъ, стб. пѣнѧзь. мадж. pénz.

 

п л а ч ѧ  с ѧ,  „да сѧ плачѧт родителю ми”, № 4 — оплаквамъ се, плачѫ се.

 

п о р е м,  „пишет господство ми порем и сиромахом ѿ земле Бръсе,” № 97, дат. пад. мн. ч. отъ поръ-паоръ, нѣм. Bauer, — селянинъ; срав. сръб.-хърв. паоръ.

 

п о с о ч и т е:  „книгѹ господства ми, ... та посочите юнаком,” № 71, повел. 2 л. мн. ч. — покажете, посочете.

 

п о с п е ш а и т е,  № 8, повел. 2 л. мн. ч., — побързайте, стб. поспѣшати.

 

н а  п о т е ч ѫ, „поспешаите на потечѫ,” № 8, адвербиаленъ вин. отъ „потѣча” — тичешкомъ.

 

п р а з д е н,  „кон празден,” № 24 — празенъ, нетоваренъ.

 

п р и л е ж, „да ме поможете, ѿ що имате прилеж,” № 51; „имам прилеж да ви ѹчиним и добро и зло,” № 117, — възможность, случай, прилежъ.

 

п р ъ г а р и — граждани, нѣм. Bürger, срав. сръб.-хърв. пургари, пургери.

 

п у г ї е,  „пѵгїе съ т҃ аспри,” № 29 — кесия, портмоне, ром. pugilare, pugile, pugilariu, „mica carticella, cc porta cineva cu sene pentru note, portotoliu” (Laurianu, 839), отъ лат. pugillar, aris (Cihac, I. 119), мадж. pugilaris; сърб.-хърв. буђелар.

 

п ѣ ш е ц,  № 24 — пѣшакъ, пѣшецъ.

 

р а б о т а,  „знаете, каво е била работа Мартинова,” № 44; „за работѹ овомѹ сиромахѹ,” № 79; „заради работѹ мирѹ,” № 96; „за работѹ Петрицѹ,” № 95; „за работѹ воскѹ,” № 110, — работа; „за работѫ” има значение на прѣдлогъ: поради, заради, по причина, лат. causa.

 

р и з н и ц а,  „съ връх и въсе ризницѹ,” № 115 — съкровище, Schatzkammer.

 

р ѹ т и щ е,  „рѹтища фрѹшка,” „рѹтища рѣзана” № 25 и пр. — стб. рѹтище, дреха: „женьска рѹтища,” Любл. п.; „над рутищата от глава до нодзе,” Милад. 524., срав. Миклошичъ, Lex. palaeosl.

 

с а с и н,  „да пѹстите сасин до господство ми” № 70 — трансилвански саксонецъ, нѣмецъ.

 

с в и н ѧ, „едно свинѧ,” № 26 — свинче, пpace.

 

с е н о в а:  „ѿ сенова” J№ 27 — нб. от сенова, отъ сега.

 

с л о б о д,  „ви щете ходит слобод,” № 27; да бѹдѹт ѹ свобод” № 85, стб. свободь, нескл. прилагат. — свободенъ; мадж. szabad.

 

 

151

 

с в р ъ т ѣ л,  „ни един не се би сврътѣл между вac” № 84.

 

с к а н д а л,  „би било по-добре, да не имат скандалѹ,” № 70.

 

с к ѹ л и щ а,  № 27; „щет доит жена Бойкова, да възмет скѹлища господства ми, № 77; ед. ч.  с к у л и щ е:  „и имат некои скѹлище” № 95; — вещи, покѫщнина, алатъ, ром. scŭlă, отъ гръц. σκου̃λα, σκουλί, σκουλίδι, алб. skouli, вж. Cihac II. 697.

 

с о с а л,  „ако нѣст умрѣл, еще сосал злѣ,” № 36; ѕнаете, како ми врѣме сосало,” № 60; и сосѹе ми до гръло, та ви говорѹ,” № 99. — дохожда, стига, coca, ром. ѕoséѕc отъ σώζω, σώνω (аор. ἔσωσα).

 

с п е н ж а л,  „и богь знает, колико сѫм азъ спенжал,” № 97. — изхарчилъ, жертвувалъ, отъ нѣм. spenden.

 

с п о л а й,  „и сполай Батръ Щефанѹ за тои” № 83, — сполай, отъ гръц. εἰς πολλά ἔτη. срав. и седмигр. б. spolavame.

 

с п о л а в а м,  „сполавам господство ви на почест,” № 75.

 

с п ѣ х о м,  „а Мартин да доде спѣхом,” № 75, адверб. творителенъ — скоро, спѣшно.

 

т а р,  № 12 и пр., — ?

 

т о п р ъ в о,  „тко ли би хотѣлъ поити, топръво да пита Іоаньша,” — тепърва, топърва и пр., стб. топръво.

 

т у и,  „тези души, що сѹ тѹи ѹхватени,” № 85, — тука.

 

т ѹ н е,  „ану, колико речи сѹ били до седа, све сѹ били за тѹне речи празни,” № 85 — напразно; срав. нб. „туна беля”.

 

ѹ в ѣ с т,  „давам въ ѹвѣст господствѹ ти,” № 118 — знание.

 

ѹ р о в о м,  „да си продават ѹровом ...” № 75, — дат. мн. ч. отъ ѹрове, ед. ч. ур., мадж. úr, господинь; вж. сѫщата дума въ бълг. Троян. повѣсть.

 

ѹ с и л о с т,  „ако придет некое ѹсилост,” № 82 — бѣда, усилно врѣме.

 

ѹ с о к о т и,  „он за този не ѹсокоти”, № 67 — 3. л. смѣта, прѣсмѣтнѫ, ром. socotésc, смѣтамъ, отъ мадж. szokotálni, споредъ стб. скотъ, вж. Сihас II. 526.

 

ѹ ц е н е т е  м и,  „уценете ми один лѣгѣн добрь”, № 72, — купѣте, уценѣте.

 

ф о л н о г ь,  „Херъманѹ фолногю” № 1, — сѫдия; споредъ Миклошича отъ мадж. fönök, главатаръ, (Die Sprache der Bulg. in Sieb. 107); споредъ проф. Богдана отъ falu-nagy (Arch. f. sl. Philol. XVII. 545).

 

ф л ъ н о ч е м,  № 97, дат. мн. ч. — флъногем?

 

ф р ѫ ш к и,  ф р ѹ ш к и  „фрѫшка рѹтищца” № 25 — французки, стб. фрѫжьскъ, фръжьскъ, срав. фрушко ножче, Мил. 313.

 

х а р а г и я,  „да ичинѫ азъ харагиѫ”; що потрѣба ѹ харагиѫ”, № 50. — нападение (?); гръц. χάραγμα, χαράζώ (?)

 

x a p,  „и азъ колико съм учинил зарадї вас добро, вие ми харъ не имате” № 54; „а господство ми много хар ви хокю знат”, № 113. — признателностъ, харъ. стб. харь, ром. har, нов. гръц. χάρις; срав. седмигр. бълг. har ti davame.

 

х е р е т и з м о,  № 27,  х е р е т и з м а,  № 51, — поздравъ, гръц. χαιρετισμός, гл. χαιρετίζω, ром. heretisésc.

 

 

152

 

х и ж а,  „хижѹ да вратите”, № 43. — кѫща, хижа, стб. хъıжа.

 

х о р а,  „нѹ ходите по блате и по тръгове и по хоре”, — земя, страна, гръц. χώρα.

 

х и т л е н ъ,  „овемзи хитлени кралю”, № 104; „тизи хитлени” № 87, — невѣренъ, бунтовникъ, отъ мадж. hitlen, hivtelen, вѣроломенъ; ром. hitlen, hitleán, viklean, Alexics, 63; Cihac II, 538.

 

х и т л е н с т в о,  „азъ их съм ѹхватил и зарадї хитленство”, № 85 — вѣроломство, бунтовничество; срав. седмигр. бълг. hiclanzto.

 

х р и с о в ѹ л ъ,  — стб. хрисовѹлъ, ром. hrisóvu, отъ гръц. χρυσόβουλλον.

 

х ѫ с а р ъ,  „нѫ где да татъ и хѫсаръ, ѹ вас прибега, № 6. — разбойникъ, гусаринъ, ром. husár, hănsár, ср. мад. huszár и пр., вж. Cihac II. 507, Mikl. Lex. 1101.

 

ч а и,  „ѿ га вы си чаи, щото нѣ биль законь”? № 19, — стб. чаіaти, ελπίζειν, απελπίζειν; „же долѣ съвѧжеши, горѣ слово о томь въздати чаи си,” Mikl. Lex.

 

ч е м е р и л  с е,  „не би мѹ доста ... нь се и още чемерил” № 52, — ядосвалъ се; срав. стб. чемерь, — ядъ, отрова; чемерьнъ — отровенъ; сръб. хърв. чемерити се — ядосвамъ се.

 

ч е с т и т ъ,  „нашим честитим братіам”, № 110, — срав. новб. царю честити!

 

ч и н ї е,  „да ми пошлите чиніе за м҃ кони”, № 94. — такъмъ, хамути, нѣм. Pferdegeschirr.

 

ч ѫ к,  „рекохѫ да ми донесътъ, и чѫк тѹда ми донесѹ” № 59, — частица: дори, чъкъ.

 

ѹ м ь,  „да си донесете на ѹмь” № 110, — наумѣте си; срав. седм.-град. бълг. doneß faf (n)um.

 

 

Допълнения и поправки.

 

Къмъ стр. 11. Пропуснѫхъ да забѣлѣжѫ, че отъ своя български езикъ Брашовскитѣ шкеи и до день днешень сѫ запазили една фраза, която сега употрѣбяватъ не наместо, безъ да разбиратъ значението и́. Именно и днесъ шкеитѣ въ Брашовъ, когато се срѣщнѫтъ се поздравяватъ съ фразата: „бor да прости”. Тази фраза въ сѫщия смисълъ се употрѣбявала и у ромънитѣ в Ръжновъ (Rosenau) и въ близкото саксонско село Цайденъ (Zeiden). На другитѣ ромъни тази фраза не била извѣстна.

[Previous]

[Back to Index]