Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II

Л. Милетичъ

 

Грамотитѣ

 

Д. Стайко, логоѳетъ (102-103) — (Втора полов. на XV в.) (104) — Жупанъ Драгомиръ Маневъ (105) — Жупанъ Драгомиръ Удрище (106) — (Край на XV в.) (107) — (нач. на XVI в.) (108) — (Първа полов. на XVI в.) (108)

 

Стайко, логоѳетъ (втора полов. на XV. в.)

    102 (№ 476)  ―  103 (№ 475)

 

(Втора полов. на XV. в.)

    104 (№ 467)

 

Жупанъ Драгомиръ Маневъ (втора полов. на XV. в.)

    105 (№ 457)

 

Жупанъ Драгомиръ Удрище (край на XV. в.)

    106 (№ 458)

 

(Край на XV. вѣкъ)

    107 (№ 482)

 

(Единъ старъ, лошо писанъ записъ отъ нач. на XVI. в.)

    108 (№ 474)

 

(Първа полов. на XVI. в.)

    109 (№ 471)

 

102 (№ 476).

 

Стайко, логоѳетъ (втора полов. на XV. в.)

 

† Моим добрим прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов.

 

† Велечинним и нашим добрим и сладким прїетелем, сѫдцѹ и пѹргаром ѿ Брашов, много ниское поклоненїе прїносим господствѹ ви. По сем давам ѹ знанїе господство ви, ере ни доиде чл(овѣ)ка ѿ Никопол съда у неделю. Тако ны каза, ере сѹ дали пак Али-бегѹ санжак Никополски, и дошли мѹ сѹ людїе напред ѹ Никополю, а ѡн ѡстал на трагѹ, та бере войскѹ. А велики царь е ѡтишел та се е приближил къ Софїю, а башѹларїе ѡни сѹ ѡтишли съ войсками напред горе по Дѹнавѹ къ Смедерова. А Али-бег ищет некако да ви заварет, тако ми е страх, да не минет некако скрозе нас, да ви пленет. А нѹ смъ мислил еднѹш, како да слѹжим право христиіаном. Тако да не речете, ча не ви смо дал. ѹ знаніе. Али се пазите, како знаете най-боле. И да си пѹстите чл(овѣ)ка, да бѹдет кон мене. Тако варе каквъ глас ни щет доити, по-скоро на поспех ви щем дати ѹ знаніе. И богь ви ѹмножит лета. Писах ѹ Тръговище, месеца Юніе к҃г҃ день.

 

Менших господства ви прїетел:

Жѹпан Станко, логоѳет.

 

 


 

103 (№ 475).

 

† Нашим честити братиіa, сѹдцѹ и вı҃ пѹргара ѿ Брашов.

 

† Нашим честитим братиіaм и добром приіaтелем, сѫдцѹ и вı҃. пѹргаром ѿ Брашов, много здравие приносит господство ви Стаико логофет. И по сем давам ѹ знание господство ви зарадї ѡвои мою чл(овѣ)къ ѿ Мѫгѹрѣни, Нѣгое, како дошел тѹи ѹ Брашов, да си продаде едно дрѹго, како един сиромах. Тако си ѹзел кѹплю ѿ флоринци и две флоринци. Тако си сѹт ѹчинили печат и за флоринци и за кѹплю. Тако, где мѹ бил станѹ, а ѡн си гледал ѹ тоболицѹ, тако извадил печат те поставил на един стол, тако га заборавил да ѹзме. А къда беше ѹ вамеши, ѡни гледаше ѹ тоболиц, да наиде печат, и не наидоше. Тако мѹ сѹ ѹзели три флорин. Тем ради просим ваше господство, да мѹ ѹчините правдѹ, ере ке донести и мартѹрию пред ваш(е) господство, како изгѹбил печат. И можете ѹчинити ваше господство и зарадї мою волю, да не има мои чл(овѣ)къ пагѹбѹ, ваше господство. За тои просим ваше господство.

 

 

 

92

 

104 (№ 467).

 

(Втора полов. на XV. в.)

 

† Сѫдцѹ ѿ Брашов и дванадесетем прьгарем.

 

† Моим добрим господарем и верници кралю много здравїе и поклоненїе. И тѹзи ви дам знанїе, како сѫм ѡставилъ по брата по Ноико и по Филче ѿ работѹ ѡвемзи хитлени кралю и вам и нам и ѡвемзи людем, що ѡсташе тамо на траг, дори видим и азъ, кои ми сѹ били хитлени и кои сѹ прави, понеже кралю ѡн ме пѹсти̏ ѹ земле ми, а ѡвемзи болѣрем, що им сѹ жене ѹ вас и свȅ добродетел, а ѡни доидоше съ тѹрци та ме гонише. Тако просим господство ви, како варе що имат ѡнези хитлени, да въ ръце жѹпан Брате и жѹпан Воико и Филче. Ако ѹчинет господство ви инако, азъ щем говорит съ господина ми кралѣ, и азъ сѫм сихь ваше, и варе ѹ кои чѣс требем господство ви, азъ сѫм бѹкѹрост ѹ ваше слѹжби.

 

 


 

105 (№ 457).

 

Жупанъ Драгомиръ Маневъ (втора полов. на XV. в.)

 

† Моим добрїим приіaтелем, сѫдцѹ и пръгаром ѿ Брашов.

 

† Ѿ жѹпана Драгомира Манева много здравїе моим приіaтелем, сѫдцѹ и пръгарѡм ѿ Брашов. И тѹзи давам ѹ знание господствѹ ви, да веде ѹчинише ми господство ви заклинание и книги господства ви, како ѹ тоизи место господства ви, що сѹ заградили еще деди господства ви със каменом град Брашовѹ, азъ да немамъ ни еднѹ пагѹбѹ, ни ако би бил сам си азъ, ни добиток ми, ни ѿ що пагѹбѹ да немам, макар ако би дошел сам висота господина ни кралѣ, а еже ини дрѹги. А съга дошел господинь та рекѫл, ѡти мѹ съм длъжен. Тако имах тѹіа некои пипер, тако га сте дали Нѣгѹ, и азъ съм донесль тъизи пипер еще лани — съга година и по-мног(о). А Нѣг вели, ѡти мѹ съм длъжен за некои ѡвни, а ви знате, ере съм азъ кѹпил тиіа ѡвни летоска. Та ако мѹ бѹдѹ длъжен, ѡн щет доити ѹ землю, та мѹ щем платити, ако мѹ бѹдѹ длъжен. А кои ѿ господства ви бил мегю нас, къга съм бил азъ ѹ тъкмеж със Нѣгом, или кою мартѹрию верѹете ви? Съга, како чините ви, кои ѿ кѹда щет доити та щет рещи, ѡти му съм азъ длъжен, или бѹди тко, а ви све да плащате ѿ мене. И богь ви веселит.

 

 


 

106 (№ 458).

 

Жупанъ Драгомиръ Удрище (край на XV. в.) [1]

 

† Добрем и честитем сѹдцѹ ѿ Брашов и въсем пръгарѡм.

 

† Добрем и ч(е)ститем сѹдцѹ ѿ Брашов и въсем прьгаром много здравие ѿ жѹпана Драгомир Удрище. И ѡ сем давам ѹ знание гос-

 

 

1. Вж. грам. № 97 отъ Малки Басараба, въ която се споменува Удрище, който, види се, е тъждественъ съ писателя на тази грам. № 106.

 

 

93

 

подствѹ ви, молим ви, како да ѹчините правдѹ ѡвем людї моем, по име Бобѹл, а други дома си. Тако сѹ били пленени ѿ Капоте ѹ дни Цапалѹшеви. Тако, къга доидохмо ми ѹ земли, азь мѵ рекох, да им платит. Ѡн рече, ере им ке платит, по том станѵ та побегне ѹ Брашов. Тако ви молим, како да мѵ чините закон, да мѵ повратїт све, що им сѹ ѹзели. Ере тиіaзи чл(овѣ)къ много зло ѹчинил нам и нашим людї и вам е доста досадил. И ѡн довел Тѹрци ѹ земли вашѹ; съ тех люді ѡн. И богъ да ни ѵмножит лѣт. господствѹ вѵ.

 

 


 

107 (№ 482).

 

(Край на XV. вѣкъ).

 

† Пишѫ тѹрьчин (?)

 

Вам пръгари ѿ Брашов. Туіa ви давамь ѹ знанїе за работѹ, що съмь ималь съсь вашь на име Щерька ѿ Фагараш, кьда се згодихмо ѡба два, да мѹ донесем азь жена ѿ Нїкопол, а ѡн ми е дал м҃ флорин, а сорок поставихьмо за един месець. А ѡн да сї ѹземе флоринї м҃ ѿ Талаба. Ве то знае Щерька добре, ере ми е дѹжен Талаба, іа мѹ съм изьвадил главѵ и жена и деца ѿ Тѹрци. А ки да се згодихмо, Радил не бѣ тѹ и ми не дѹжен нїща, и іа немѹ нища. На мою дѹшю и на мою верѹ и на мои закон. Ако тї се чїнї криво, а тї дотї прѣзь влашки воивода. И пак нїе дьлгопольци смо свѣдѣтели заради да не има ни еднѹ работ. съ тех людї. И богь ви веселит.

 

 


 

108 (№ 474).

 

(Единъ старъ, лошо писанъ записъ отъ нач. на XVI. в.)

 

Ево що дадохме ние пръгаре Дѹки ѿ Гр(ь)ци (?): а҃ атлазъ съ ждери, и в҃ рѹтища жѹпанци; а҃ рѹшиник с позввецъ (?) и а҃ камлам.  ф о т а  и ѕ҃ и пол лакти чокѧрл(а)тъ (?); іа а҃ корда кован(а) и поасъ ѿ сабиѧ и а҃ поѧсъ женски, кован, и малъ поасъ кован, и поасъ пѹнга конан, и застеги д҃і, а а҃ нашва, и а҃ б(ѹ)ката сребро, и в҃ пах(ти?) сребро, и а҃ корда проста, и в҃ рѫк(а)ва хелбъит (?) и в҃ перин(и) и з҃ настав и в҃ ковери плат. ( . . . . не се четѫтъ двѣ думи).

 

 


 

109 (№ 471).

 

(Първа полов. на XVI. в.)

 

† Ѡво да се знает, како е тъкмил Дѹмитр и Воикѹл ѿ Рьвник таж сьс Іаков и сьс Тьмаш и сьс Миха. тере како л(и) сь̀ тькмиле, да дѵнесет вльнь м҃ мажи, и мажа да платит по и҃ ф. и пол; таж. пѵловина ѿ марха да и платит, кьда кохет ( = хокет) донесет вльна, ере половина марха да е платит прѣзь ѕ҃ неделе, таж ако хокет имат пенези, ере ѿ ни да и платит свакь, да хокет донесет вльна.  †  ш и  ѧ р  д е  н ѹ  с е  в о р ц ї н ѣ,  д е  к ѹ в ѫ н т ѹ.  с ь  н ѹ е /(пѹе?)  м҃  ф р.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]