Из историята на нашето езиково строителство
Л. Андрейчин

3. ОТДЕЛНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ

   Лексикални и словообразователни въпроси

Ролята на руския език в изграждането на книжовната ни лексика
 

Езиковото родство на славянските народи е несъмнено твърде важен факт в тяхната история. Голямата взаимна близост на съвременните славянски езици, която се дължи на историческото им родство, има огромно значение като фактор, който улеснява взаимното общуване на славянските народи и им помага да се чувствуват днес по-здраво свързани помежду си в едно голямо и могъщо цяло.

В редица случаи взаимните връзки между славянските езици не се изчерпват само с наследената от миналото общност по произхода, а са били засилени и по пътя на културното общуване между славянските народи. В това отношение историята на руския и на българския език представя особено ярък пример на плодоносно развитие и обогатяване по пътя на благотворното взаимно подпомагане.

Фактът, че старобългарският език е най-старият писмен славянски език и един от най-старите писмени езици в Европа, има огромна културна стойност не само за нашия народ, но и за цялото славянство. Това е подчертано особено силно от Георги Димитров на процеса в Лайпциг: „Много отдавна, тогава, когато германският император Карл V е казвал, че разговаря по немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора са писали само по латински и се срамували от немския език, във „варварска” България учениците на Кирил и Методий са създали и разпространили древнобългарската писменост.” [1]

Чрез пренасянето на старобългарската книжнина в Русия старобългарският език е играл значителна роля от XI в. насетне при оформянето на руския литературен език. По думите на големия съветски езиковед В. В. Виноградов влиянието на старобългарския език „е ускорило и облекчило процеса на образуването на староруския държавен език . . . Старославянското влияние е придало веднага на руския литературен език разнообразие и широта на стилистическите вариации. То е увеличило неизмеримо богатството на неговите изразителни средства. Словното обилие на староруския език още в XI в. е било такова, че руският превод на хрониката на Георги Арматол по обема на речника си почти съответствува на своя гръцки оригинал. В последния има 8500 думи, а в превода 6800” [2].

Много по-късно, през време на нашето Възраждане, руският език от своя страна упражнява не по-малко влияние върху оформянето на съвременния български национален книжовен език. След прекъсването на нашата стара книжовна традиция през време на османското робство нашият днешен книжовен език се развива върху основата на съвременните народни говори. Главен източник за обогатяване на нашия народен речник с думи за голям брой нови понятия, свързани с развитието на обществения и културен живот, е руският език, който е бил поради близостта си с българския език достъпен на всички наши дейци от Възраждането. Важно е, че в редица случаи се усвояват в нашия език не само отделни думи, а цели словообразователнм типове, които запазват своята продуктивност след това и на българска почва.

Ролята на важен посредник за възприемане на руските елементи в нашия език е изиграл, както вече се изтъкна, черковнославянският език, чието словно богатство е било в значителна степен познато на грамотните среди у нас през време на Възраждането. В него са се съдържали образци от почти всички категории думи, които са били след това възприети в масов размер в нашия език от руски език. Хронологически черковнославянското влияние предшествува руското и всъщност подготвя почвата за него.

Обогатяването на българския книжовен език през време на Възраждането — при не особено големите изменения в производството и техниката тогава — се извършва главно в областта на явленията в обществения и културния живот, а следователно — главно в областта на отвлечените понятия. Във връзка с въвеждането и развитието на светското образование в нашия език се поставят по това време основите на научната, политическата и културната терминология. Българските учители, авторите на учебници, публицистите и писателите черпят с пълни шепи от черковнославянското и руското езиково богатство, употребявайки като напълно свои голям брой черковнославянски и руски думи, които са били напълно ясни, достъпни и естествени за всеки българин, бидейки съставени от елементи, които съществуват и в българския език.

Така са се установили в нашия език глаголи като наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая; съществителни като разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, хазаин, склад, випуск, недостатък; прилагателни като усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел; наречия като непременно, даже, вероятно и много други. Тук не е възможно да се обхване, макар и приблизително, огромната сложност и многостранност на процеса на обогатяване на нашия книжовен език при помощта на черковнославянското и руското езиково богатство, тъй като имаме не механическо заемане, а сложен процес на усвояване и асимилиране на материала по различни пътища и в различни смислови и фонетични степени.

Важно е да се отбележи обстоятелството, че влиянието на руския език върху българския се е извършвало главно по книжовен, а не по устен път. Това е дало възможност да се подбират именно необходими за нашия език думи.

Естествено е, че в този процес са попаднали в много случаи и ненужни руски думи и форми, които не обогатяват нашия език, тъй като срещу тях съществуват подходящи и по-ясни по смисъл и по строеж български думи. Такива са например руски думи като съблюдавам (спазвам), занят (зает), обязателен (задължителен), удовлетворявам (задоволявам), сторонник (последовател), посторонен (страничен), давление (натиск), осторожен (предпазлив), полушарие (полукълбо), въобще (изобщо) и др., които съдържат неясни и чужди за нашия език смислови елементи или звукови особености.

По-долу ще бъдат разгледани някои по-типични явления в областта на словообразуването, при което се наблюдава обогатяване на нашия език с цели категории думи, продуктивни и в днешно време.

Сравнявайки речника на книжовния език с речника на народните говори, забелязваме преди всичко, че книжовният речник притежава несравнено по-големи запаси от думи за означаване на отвлечени понятия, свързани както с развоя на обществения живот, така и с всички области на знанието и културата. Благодарение на ценната възможност да се ползува от помощта на руския език, българският език попълва в твърде кратко време своя речник в тази област и се оформя като могъщо оръдие в културното развитие и в националните и социалните борби на нашия народ.

Макар че в народния ни език съществуват отглаголни съществителни на -не (ходене, гледане, прибиране, приемане, обръщане и т. н.) новото културно влияние, което иде от Русия, особено от средата на миналия век, довежда у нас до масова употреба на книжовни отглаголни съществителни на -ние (разбира се, както изтъкнах и по-горе, почвата на това влияние е вече значително подготвена от черковнославянския език). В процеса на установяването на тази категория думи в нашия език се наблюдават редица интересни моменти. Първоначално те нахлуват в значително количество, както личи например в езика на Л. Каравелов, който ги използува в оная фонетично-словообразувателна форма, която те имат в руския език, например съставление, ослабление, укрощение (укротяване), провъзглашение и др. На второ място трябва да отбележим, че те се употребяват от Л. Каравелов и други наши публицисти без ясно разграничение от нашите народни съществителни на -не (срв. например ясно разграничените днешни форми убеждение, намерение, продължение, от една страна, и убеждаване, намиране, продължаване, от друга страна); така например у Каравелов намираме употребени форми основание, съставление, изследвание в смисъл на днешните форми основаване, съставяне, изследване. На трето място прави впечатление, че у Каравелов и други се явяват с книжовна наставка -ние вм. -не не само приетите от руски език, но също и множество български народни съществителни, като пърхание, гладение, бягание, вапцувание. Народни думи на -не като триене (кърпи за триене), изхвъргане, питане, бомбардиране (покрай питание, бомбардирание) се срещат у Каравелов доста рядко (даже прави впечетление, че техният брой намалява у него с течение на времето: най-рядко ги срещаме в „Независимост” и „Знание”)

От това се вижда, че първоначално отглаголните съществителни на -ние се явяват като книжовна разновидност на нашите отглаголни съществителни изобщо. Постепенно се наблюдава тяхното формално и смислово разграничаване от народните форми на -не. Така Ив. Вазов доста рано принципно обръща внимание, че българските отглаголни съществителни имат наставка -не (а не -ние) и тази тяхна форма трябва да се запази в книжовния ни език. [3] В днешния ни език отглаголните съществителни на -ние имат най-често отвлечено предметно значение на явление или резултат (например затъмнение, заседание, събрание) или даже на конкретни предмети (обявление, заявление), за разлика от съществителните на -не, които съдържат ясно изразена глаголност в значението си, т. е. означават действието в неговия процес (например затъмняване, заседаване, обявяване и пр.). По този начин в съвременния български език се създава богата синонимика от успоредни съществителни на -не и на -ние, каквато не се среща в такъв размер в другите славянски езици. Може при това да се отбележи, че отглаголните съществителни на -ние в руски език са от старобългарски книжовен произход.

В областта на съществителните с отвлечено значение нашият език възприема от черковнославянски и руски език и доста богатата категория съществителни с наставка -ие, като например известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие и др. Също така трябва да се отбележат и голям брой съществителни с наставка -ство, -ствие, например равенство, количество, качество, естество, свойство, вещество, приветствие, отсъствие и т. н. Наставката -ство съществува и в народната ни реч, но благодарение на редица важни за книжовния език думи като посочените нейната роля се засилва значително и днес тя е една от важните наставки в езика ни. Заедно със съществителните на -ство и на -ствие в нашия език се обогатява и категорията на прилагателните на -ствен и на глаголите на -ствувам: качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам.

Друга значителна категория нови думи в нашия книжовен език, вън от категорията на отвлечените съществителни, са съществителните със старобългарската наставка -тел, означаваща деятелни лица и предмети (в съвременните народни говори тази наставка е изчезнала, но се е запазила в черковнославянски, откъдето е минала и в руски, например учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател и т. н.). За разлика от народните съществителни, образувани от глаголна основа с наставка -ач (например копач, ковач, готвач, разказвач, преносвач и др., които означават занятие или типични признаци), съществителните на -тел имат по-широко значение, могат по-лесно да се образуват (от основата на свършен вид), затова се разпространяват бързо в книжовния ни език и създават възможност за обогатяване на езика ни също и с редица синоними, сравни например носач и носител, пазач и пазител, писач и писател и др. Днес тази наставка е твърде продуктивна в руския и в нашия книжовен език, сравни например думи като предпазител, разклонител и пр. Също и тук трябва да се отбележи, че заедно с тези съществителни езикът ни се обогатява и със значителен брой техни производни, като например прилагателни: възпитателен, поучителен, последователен, доброжелателен, наречия: възпитателно, поучително, последователно, доброжелателно и пр.

Широко застъпената категория на сложните думи в руски език, наследила богати старобългарски и черковнославянски традиции, получава също широк достъп в нашия нов книжовен език, намирайки база и в съществуващите типове сложни думи в нашите народни говори (търнокоп, слънчоглед, гроздобер, сенокос, шегобиец, песнопоец, душевадец и пр.). Така нашият език се обогатява със съществителни за лица като земеделец, скотовъдец, деловодител, езиковед, водолаз, военачалник, главнокомандуващ и пр., със съществителни за предмети като параход, гръмоотвод, водород, въглерод и пр., с отвлечени съществителни като благоденствие, благонравие, равноденствие, мореплаване, корабокрушение, местожителство, местопребиваване, местопроизшествие, местопрестъпление, месторабота, кръвопролитие, кръвообращение, чинопочитание, двуначалие, междуцарствие, столетие, послесловие, местоимение, словосъчетание, езикознание, олицетворение, скотовъдство, земеделие, любопитство, високомерие, плодородие, човеколюбие и много други, с прилагателни като любопитен, меродавен, равномерен, неравномерен, първоначален, самоуверен, благонравен, благоразумен, първобитен и пр. Трябва да се предполага, че някои сложни думи са били възприети направо от черковнославянски език, като например благодетел, благодеяние, душеспасител, милосърдие, богослужение, бракосъчетание и пр. Разбира се, фондът на сложните думи в нашия език е продължил да се обогатява и по самостоятелен път. Думи като далекоглед (същ.), далекоглед (прил.), късоглед, високоговорител, ветропоказател, правопис, бързопис, гроздолечение, денонощие и много други са резултат на наше самостоятелно словотворчество.

Чрез посредството на руския език навлиза в нашия език и богатата международна културна терминология, образувана главно от старогръцки и латински елементи — такива например думи като конституция, революция, конференция, цивилизация, прокламация, култура, температура, структура, фигура, цензура, варваризъм, деспотизъм, цинизъм, фанатизъм, дуализъм, егоизъм, студент, асистент, агент, темперамент, директор, професор, ревизор, режисьор, музика, физика, минерал, екватор, меридиан, полярен, полюс, плюс, минус, максимум, минимум, министър, автор, минута, секунда, милион, милиард, микроб и множество други.

В областта на глаголната лексика също могат да се отбележат случаи, в които руският език е дал известен материал за обогатяване на нашия език. Преди всичко тук трябва да се отбележат редица глаголи (образувани с представка от такива първични глаголи, които съществуват и в българския език), изразяващи нови понятия и оттенъци. В такива случаи някои глаголи от несвършен вид са били само отчасти побългарени по форма, без да бъдат приспособени към съответните български образци, образувани с други представки от същите първични глаголи, например получавам от рус. получаю, -аешь (срав. бълг. нар. сполучвам), изпълнявам от рус. исполняю, -яешь (срв. бълг. нар. изпълвам), наслаждавам се от рус. наслаждаюсь, -аешься (срв. бълг. нар. подслаждам), изучавам от рус. изучаю, -аешь(срв. бълг. нар. проучвам), просвещавам от рус. просвещаю, -аешь, (срв. бълг. нар. осветявам). Навярно са пренесени по същия начин от руски език и глаголи като побеждавам, защищавам, награждавам, прекращавам, съкращавам, размишлявам, смущавам, употребявам, съобщавам и др. В редица случаи е постигнато по-пълно фонетично асимилиране на такива глаголи, например провъзгласявам, възвестявам, прекратявам, представям и пр.

По образец на руската глаголна наставка -ничать (-аю, -аешь) в нашия език е въведена наставка -нича, обаче обединена с продуктивната на българска почва елементарна наставка -и, така че образуваните по тоя начин в български език глаголи са от второ спрежение, например нервнича (-иш,) посреднича, сътруднича, угоднича, любезнича, важнича и пр.

Някои подобни, не по-малко съществени случаи се забелязват и в областта на прилагателните, например хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и пр.

Важно място в обработката на всеки език заема обогатяването на неговата фразеология. Под фразеология в широкия смисъл на думата разбираме свързване на думите (по линията на лексикалното им значение) в определени съчетания с други думи за изразяване на различни смислови отношения и съдържания. Например съдържанието на изрази като идва ми на ум, вдигам глава (бунтувам се), внасям пари в банка, развалям пари, пращам много здраве се изразява по различни начин в други езици. Обогатяването на речника с нови думи се съпровожда и с обогатяване на езика с нови фразеологични съчетания. Културното влияние на руския език при оформяне на нашия съвременен книжовен език се е отразило и в областта на фразеологията. Невъзможно е да си представим нашия съвременен език без изрази като обръщам внимание, имам значение, вземам участие, упражнявам влияние, в състояние съм, в това отношение, с голямо внимание, желателно е, естествено е, в продължение на, действувам пред някого, намирам се в трудно положение и пр. В най-голямата си част тази съвременна фразеология, до известна степен международна, е възприета у нас от руски език.

Внимателното наблюдение върху състава на нашия книжовен език в процеса на неговото развитие и обогатяване може да открие още множество разнообразни прояви на влияние от страна на руския език върху него. Моята цел тук е само да дам обща представа за широтата и за положителния и дълбоко културен характер на това влияние.

Руското влияние е помогнало твърде много на нашия език да се освободи в кратко време от голямо количество излишни турцизми, които са били заменени с нови културни думи от руски произход и от възприетата в руски език международна културна терминология.

С право отбелязва проф. Б. Цонев, че „нашият език се е образувал чрез руския: за много понятия, за които не сме имали думи и форми, писателите са ги вземали от руски. Разбира се, нашият език се е обогатил с много думи, за които ние сме имали български думи или форми, но нашите писатели не са ги знаели. Имайки предвид тия русизми, трябва никой път да не забравяме, че ползата, която е принесла руската литература, е много голяма. Защото чрез руския език и литература ние се издигнахме интелектуално много по-скоро, отколкото бихме се издигнали чрез френската или немската. Ние трябва да благодарим на практическия дух на българина, че е могъл да се възползува от руската литература. Чрез руската книга възприехме много културни понятия, запознахме се лесно с руската и европейската мисъл — с една дума, народният интелект се развива в късо време, а това е полза, която е много важна.” [4]

В процеса на това влияние от страна на по-богатия братски руски език нашият език се е развил и обогатил, без да загуби нищо от своя състав и от своите оригинални черти.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Вж. Б л а г о е в а, С т. Георги Димитров — биографичен очерк. София, 1948, с. 9.

2. В и н о г р а д о в, В. В. Великий: русский язык. Москва, 1945, 36-37.

3. Вж. В недрата на Родопите. — Сб НУ, VIII, 1892, отд. III, с. 11.

4. Ц о н е в, Б. История на българский език, т. II, посмъртно издание. София, 1934, с. 344—345.