IX. ОТ ВОДЕНСКО, СЕЛО ДЪРЖИЛОВО
(Разказана от дядо Динга от същото село)
194
ЧОВЕКОТ, ВОЛОТ, КУЧЕТО И МАЙМУНОТ [1] ИЛИ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ
Когà гòспод напрàви дуня̀та, човèкот дойдè при нèго и му речè на гòспод: «Тѝ ме напрàви човèк: кàжи ми сèга, кòлку ки живувам, как ки живувам, со шчо ки [2] се ранам и шчо ки работам?» Гòспод му речè, оти тридèсе годѝни ки живỳваш, ки я̀диш слобòдно сèкое шèй, шчо не ти разсипува здрàвьето и рабòтата ки ти бѝди да повèляш съ̀то, шчо йе на дуня̀та.» Човèкот му вèли: «Е, гòсподи, благодàрам на àрното [3] живòт, шчо ме дарỳваш, ама годѝните ми се мàлце.» Гòспод му вèли: «Оди тàмо на кьошèто да сèдиш.»
Дойдè и вòлот пред гòспод и го питỳва: «Гòсподи, тѝ ме сторѝ хайвàн на дуня̀та. Кàжи ми сèга, кòлко ки живỳвам, кàко ки живỳвам, шчò ки рабòтам и со шчò ке се рàнам?» И гòспод му вèли: «Èто, го глèдаш тòа човèк, шчо сèде во кьошèто? Ки ти бѝди стопàнин; рабòта ки ти бѝди — ки òреш и ки тèглеш кòла; а ядèйнето ки ти бѝди трèва и слàма, и ки живỳваш тридèсе годѝни.» Вòлот му вèли: «О, гòсподи, таквò лòшо живòт! Сèчи мàлце от годѝните ми!» Човèкот, како чỳл, намахнỳва со ръ̀ката на гòспод и полèка му вèле: «Зèвай [4] от нèго, дàй на мèне.» Се засмè гòспод и речè: «Лèли стè благодàрни и двàта, зèви двадèсе годѝни от вòлот.» — Му дадè двадèсе годѝни на човèкот от вòлското живòт.
Дойде и кỳчето и му речè на гòспод: «Гòсподи, тѝ ме направѝ кỳче. Кàжи ми, кòлку ки живỳвам, шчò ки рабòтам и со шчо ки живỳвам?» А гòспод му вèле: «Èто, го глèдаш тòа чо-
1. Същата приказка е обнародвана в Мин. сборник, кн. II, стр. 168. Същата, чуена от дядо Динга, се намира издадена и в календарчето на г. К. Самарджиев от 1888 год., без обаче да са в него издание запазени оригиналний говор и редакция на приказвача.
2. Ки = ке = ще. Тук глас. е се изговаря и, както и в Кукуш..
3. Арното = харното, вм. харнийот, ср. род вм. мъжкий.
4. Зèвай = зèмай.
335
вèк, шчо сèди на кьошèто? Ки ти бѝди стопàнин; рабòта ки ти бѝди да чỳваш стопàнинот, кỳкята му, òвците и стòката му; ки я̀диш кòрите и кòските, шчо ки остàнет от софрàта му, и ки живỳваш тридèсе годѝни.» Кỳчето му вèле: «О, гòсподи, таквò живòт! Сèчи мàлце от годѝните!» Човèкот, шчо седèше на кьошèто, като чỳл, намахнỳва со ръ̀ката на гòспод и полèка му вèле: «Зèвай от нèго, дàй на мèне!» Пàк се засмè гòспод и речè: «Лèли сте благодàрни и двàта, зèви двадèсе годѝни и от кỳчето.» И такà на човèкот му станàа седумдèсе годѝни, а на кỳчето — дèсет.
Най-напòкон [1] при гòспод дойдè и маймỳнот и му вèле: «Гòсподи, тѝ ме направй на дуня̀та маймỳн. Кàжи ми, кòлку ки живỳвам, со шчò ки живỳвам и шчò ки рабòтам?» Гòспод и на нèго му вèле: «Èто, глèдаш тòа човèк, шчо сèде на кьошèто? Ки ти бѝде стопàнин; ки те рàни со лешнѝци, орèхи и други йемѝше; тѝ ки го насмèваш со игрàчките твòй и ки му смèеш и лъ̀жиш децàта; а ки живỳваш тридèсе годѝни.» Маймỳнот му речè: «О, гòсподи, таквò лòшо живòт? Сèчи мàлце годѝните!» Човèкот, шчо седèше во кьошèто, кàк чỳл, пàк му намахнỳва со ръката на гòспод и му вèле: «Зèвай от нèго, дàй на мèне!» Гòспод пàк се засмè и му речè: «Лèли сте благодàрни и двàта, зèви и от нèго двадèсе годѝни.» И такà човèкот зèл йòшче двадèсе годѝни, та му станàле деведèсе годѝни.
И такà човèкот до тридèсе годѝни живỳва човèчки живòт, слобòдно. От тридèсе годѝни до педèсе — вòлски живòт: си клàва яремот на врàтот, рабòта и се мъ̀чи, за да рàни жèна и дèца, и секако прàви, за да казандѝса парѝ. На педèсе годѝни като стàне, тàм ки застàне вèке — кòлку спечèлил до тога, ки да ги чỳва, ки стàне чỳвач. От педèсе до седумдèсе годѝни живỳва кучèшко живòт — цèл дèн се кàра со домàшните си; за мàлце нèшчо найдỳва маанà да псỳе, да се кàра и да вѝка. От седумдèсе годѝни на сèдне, до деведèсе, живỳва маймỳнско живòт — съ̀те во кỳкята си игрàят и се смèят со нèго — се чѝне како мàлко дèте или како маймỳн.
1. Напокон и най-напокон = най-после.