ПРИДАТЪК II. ПРИКАЗКИ НА ДРУГИ ЯЗИЦИ ОТ МАКЕДОНИЯ
ПРИКАЗКИ НА АЛБАНСКИ ЯЗИК
Слушани от Зоица А. Малкова, родом чиста албанка от Крушово, Македония — Битолско, преселена в гр. Орхание, записал синът ѝ К. А. Малков
282. Ньъ пляк е ньъ плякъ (от Крушово)
Един старец и една баба — коза царска невеста (прев.)
283. Ньа пляк е три чупа (от Крушово)
Един старец и трите му дщерки (превод)
284. Прифти к дищде тъ мере тъбиен нусе
Попът, що сакаше да земе дщерка си за жена (превод)
285. Костандин та вдекур (Записал К. Малков, слушана от същата.)
Мъртов Костандин (превод)
286. Хулера ндъ ня фшат (Разказала същата, записал синът ѝ Л. Малков)
Холерата (чумата) в едно село (превод Εδυια)
287. Прифтит, прифтиреше еδè харамиин (От същий)
Попът, попадията, дъщеря им и харамиите (превод)
НЬЪ ПЛЯК Е НЬЪ ПЛЯКА [1]
Ище ньъ пляк е ньъ пляка е скѝшин [2] ас чỳпъ, ас дя̀лъ. Еδе [3] и къркỳан Перндѝзъ. Перндѝя [4] и δà ньъ δѝ. Еδе ньъ дѝ пля̀ка: лянте. Пля̀ка си лянте, айò и къркỳан рòбат та с’ и ля̀ньъ. Еди, «Вèр ми рòбат мъ бриньът». И мòри рòбат мъ брѝньът еδе уа͡те [5] ндъ пърỳат, ти ля̀ньъ. И вỳри рòбат пър δè, еδе джвèши лъкỳрън. Си е ндзòри лъкỳрън [6], ндрѝти, си кури рà диели. Лà рòбат. Еδе и мòри рòбат и уа͡те мъ щънѝ. Еδе кѝще уа͡тор ибѝри мбрèт мъ пърỳан кур δѝа ля̀нте. Кур пà, чтъ шòхъ, — диèл, ндрѝтте. Аю̀, си пà, си ндрѝтте диèл, хѝку, мпрàпъ, еδе унѝс е уа͡те те пля̀ка. Си уа͡те, θа [7]; «Ун èрδа тъ мъ неàпиш тъ тъ бѝе пър нỳсе».
Еδе айо«à: «Скàм чỳпъ [8], ео кàм ньъ δѝ.» Еδе аю̀ и θà: «Ун е бъ̀н кабỳл, ч’ кàй се ъщъ δѝ.» Пля̀ка я δà. Ибири мбрèти си я мòри пър нỳсе, θа вỳри нд’ òдът. Си я вỳри нд’ òдът еδе айò джвè-
1. Сравн. пр. № 164.
2. Бук. к се произнася твърдо, като да е къ. Виж в Сборн. ми песен 21, бел. 22.
3. Бук. д е турена вм. гръцката δ, т. е. меко д, тъй като у нашата азбука съответствующе няма. В първото издание в текстовете на албански език Шапкарев употребява условно гръцката буква δ. По технически причини в нашето издание навсякъде тя се заменя условно с д. — Бел. ред.
[[ д е заменена с δ в интернет-варианта. — В. К. ]]
4. Перндия вм. Перендия = бог.
5. Уа͡те = отиде. Друзи арнаути изговарят: вайте.
6. Лъкỳрън — кожата си. Други произнасят: ликурън.
7. θ, гръцка и църковнославянска буква.
8. Други казват «цуца».
503
ше лъкỳрън; пастàй кур ндзèри лъкỳрън уа͡те дя̀лъ, еδе дя̀ли θа: «Шỳмъ ндрѝт нд’ òдът.» И бири мбрèти и θà: «Èщ».
И фтỳан т’ уèнъ мъ ньъ дàсмъ. И бири мбрèт ме гиθ нỳсен. У нѝснъ т’ уèнъ еδè нỳся ндзòри лъкỳрън. Си ецнъ уδъ̀з еδе ндрѝт си дйèл. Уа͡нъ мъ дàсмъ; ндèйнъ ч’ ндèйнъ, еδе зỳнъ тъ лòзън вàле. Си зỳнъ тъ лòзън вàле, нỳся зу тъ θърèсъ: «Леле, къ̀мбът, леле, крюет», се е кунàта мъ щъпа вỳри тъ диегъ лъкỳрън, у догь лъкỳра, еδе вдикь нỳся. Пастàй ерδи и бири мбрèт мъщапѝ; аю̀ динте се е кунàта я дòги лъкỳрън. Е зỳ тъ кунàтън еδе е мврàу.
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ ОТ СЪЩИЙ [1]
ЕДИН СТАРЕЦ И ЕДНА БАБА (КОЗА ЦАРСКА НЕВЕСТА)
Си беше един старец и една старичка, които нямаха ни момиче, ни момче. И поискаха господу. И господ бог им даде една коза. Един ден старичката переше, като переше старичката, тя (козата) ѝ поиска дрехите да ги пере и ѝ каза: «Тури ми дрехите на роговете.» Като зема дрехите на роговете си и отиде на реката да ги пере. Турна дрехите на земята и си съблече кожата. Като си извади кожата, светна като че ли удари слънце. Изпра дрехите, взема ги и си отиде у дома. Но, когато тя переше на реката, беше дошъл и царскийт син. Той като видя, че светна слънце на реката, върна се, тръгна и отиде при старичката. Като отиде, ѝ каза: «Аз додох да ми дадеш внучката си за невеста.» Тя му каза: «Аз нямам момиче, а имам една коза.» И той ѝ каза: «Аз оставам доволен, ако и да е коза.» Старичката му я даде. Царскийт син, като я взе за невеста, турна я в стаята си. Като я турна в стаята, тя си съблече кожата. После, когато си извади тя кожата, отиде едно дете и детето извика: «Много свети в стаята.» Царскийт син, като знаеше, каза му да мълчи.
Повикаха ги да отидат на една сватба — царскийт син с все невестата. Когато тръгнаха да вървът, невестата извади кожата си. Като я извади, светна като слънце. Отидоха на сватбата. Седяха, що седяха и почнаха да играят хоро. Като почнаха да играят хоро, невестата взе да вика: «Олеле нозете, олеле гла-
1. Преводът на приложените приказки не е точно буквално.
504
вата!» защотѝ свекърва ѝ у дома беше изгорила кожата. Изгоря кожата и невестата умря. После се върна царскийт син у дома и като знаеше, че свекървата е изгорила кожата, хвана свекървата и я уби.
НЬЪ ПЛЯК Е ТРИ ЧỲПА
Ище ньъ пля̀к, еδе к ѝще три чỳпа. Гѝθ θòще;«Сè скàм ньъ дя̀лъ, та дъргòнь мъ лю̀фте». Уйте ндъ чаршѝт, вѝнте нга чаршѝя гиθ рѝнте иментỳар. Шкòй е мàδя чỳпа [1] еδе и θà: «Тàтъ, п’ сè рѝ иментỳар?» — «Ех, чỳпа ѝме, чтъ̀ тъ дъфтèн, кур нук ъ̀щъ пỳна йòте?» — «Я дъфтèй мъ къ се мун тъ битѝсе еδе ỳнъ.» — «Бѝя ѝме, къ скàм ньъ дя̀лъ, тъ дъргòнь мъ лю̀фтъ.» Еδе айò θа: «Ун θаш се до мъ къмбан никỳнди.» Шкой е мемя чупа, еδе айò и θà се мамаδя. Пастай шкой а йогла чупа, и θà: «Тàто! п’ сè рѝн ментỳар?» — «Е, чỳпъ ѝме! Чтъ̀ тъ дъфтèн; айò съ щъ пỳна йòте; еδе ти до мъ θàаш си йòт мотрат.» Еδе айò θà: «Я дъфтèмъ, се кя се мỳн тъ тъ битѝсе пỳнъ». Айò θà: «Кур скàм ньъ дя̀лъ, та дъргòнь мъ лю̀фт.» — «Ух, тàто! муа тъ бъш ньъ пàлъ рòба, еδе тъ мъ блèш ньъ кàльъ, ке тъ перндòньъ, еδе тъ мъ блèш нъъ кèн, еδе ỳн до уе͡те мъ лю̀фт.» Си ѝ блèу тъ гиθа, я бèри текмѝлъ, еδе у нис тъ уа͡те. Си уате идъ лю̀фт, хèки атѝе ндъ нъъ конàк; атѝе тѝхис [2] и и бири мбрèт. И бири мбрèт си уа͡те мъ щъпѝ мбръмъна, еδе θà съ̀мъс: «Нъ̀но, нъ̀но, ка àрдур ньъ трѝм, ньъ пѝкъ трими.» Гèне уа͡те, кундѝс атйе бири мбрèт; нгйет еδе гене уа͡те мъ щъ̀пи, и θà съ̀мъс: «Нъ̀но, нъ̀но! трѝма вàшъ мъ мъ виèн èръ.» Еδе айò и θòт: «Я у уе͡нъ тъ пърмѝрни, та шòхъш чъ щъ.» Еδе айò к йще кèнъ еδе кèни уа͡те и дъфтèу. Си и дъфтèу кèни, еδе айò мòри нъъ масỳр. — Ндèйнъ тъ пърмỳарен еδе айò пърмỳар ма лàрг. Еδ’ аю̀ (и бири мбрèт) уа͡те те ке съмъс, еδе и θа: «Нъно, нъно! ма шỳмъ ларг пърмòри се мỳа.» Еδе чудѝтет. Аю̀ (и бири мбрèт) вỳри мерàк мъ тъ, еδе и θа тъ съмъс: «Нъ̀на ѝме, вишъ мъ вѝен èръ.» Еθе айò и θà: «Дялъ ѝме, я хѝпни мъ дàрдъ.» Си ндъ гьòй кèни, еδе уа͡те и дъфтèу съзòньес. Еδò дарагòй кèнъ тъ мàръ дйо дàрдъ. Кèнн
1. По други алб. говор цỳца.
2. Тѝхисъ, гр. дума — се случи.
505
и сòли дйò дàрда е съзòня и вỳри ндъ брèкът. Уàнъ тъ хѝпнъ мъ дàрдът; еδе си хѝпни, и бири мбрèт и вỳри дорън, та шòхъ, еδе и дъфтèу: «Ме шакà, мòре, ме шакà!» Смунди тъ битѝсньъ еδе атъ пỳнъ. Гèне нỳк я зỳри сюри, еδе и дъфтèу съмъс: «Вашъ мъ виèн èръ.» Съма и θà: «Дя̀ли ѝм тъ уèйни, тъ скълдàси ндъ пърỳат.» Кèни ндъ гьòй еδе уа͡те и дъфтèд съ зòньес. Езòня е дъргòй тъ мàръ сапỳн. Еδе и бири мбрèт я θѝри, тъ уе͡нъ, мъ пърỳат, тъ скълдàсън. Кèни уа͡те мъ пърпàра мъ пърỳат, еδе мòри, е рà, рà, гỳрин ме сапỳн ку до скълдосшин. Атà уа͡нъ ндъ пърỳат. Си уа͡нъ, ибири мбрèт и θòт: «Ай, скълдàсу тѝ мъ пърпàра». Еδд айò и θот: «Скълдàсу тѝ.» И бири мбрèт хйри тъ скълдàсет мъ съ пари; хѝпи мъ гỳрт е рà ндъ ỳйът, е мбют. Еδе айò и θà: «Чỳпъ ишнъм, чỳпъ я̀м.»
ПРЕВОД
ЕДИН СТАРЕЦ И ТРИТЕ МУ ДЪЩЕРКИ
Беше един старец, който имаше три дъщерки. Всеки път той казваше: «Защо нямам едно момче, та да го прата на война?» Отиваше на чаршията, връщаше се от чаршията, все седеше замислен. Мина голямата му дъщерка и му каза: «Тате, защо седиш замислен?» — «Ех, дъщерко моя, какво да ти кажа, като не е твоя работа?» — «Я ми кажи, дано мога да свърша и аз тая работа.» — «Дъщерко моя, защо нямам едно момче, та да го прата на война?» А тя му каза: «Аз мислех, че ще ме годиш някъде.» Мина среднята дъщерка и тя му каза както и голямата. После мина малката му дъщерка и му каза: «Тате, защо седиш умислен?» — «Е, дъщерко моя, какво да ти кажа? Това не е твоя работа; и ти ще ми кажеш както и сестрите ти.» И тя пак му каза: «Я кажи ми, та дано аз свърша тая работа.» Той ѝ каза: «Нямам едно момче, та да го прата на война.» — «Ух, тате, мена да ми направиш един кат дрехи, да ми купиш един кон, който да хвърка, и едно куче, и тогава аз ще отида на война.» Като ѝ купи всичко, даде ѝ ги и тя тръгна да отива. Като отиде на война, остана в един конак, в който се намери и царскийт син. Царскийт син, като отиде вечерта у дома си, каза на майка си: «Мамо, мамо, дошъл е един юнак — над юнаците юнак.» Пак отиде царскийт син (при новодошлия юнак) и пак се върна у дома си и казва на майка си: «Мамо, мамо, юнакът на жена ми мири-
506
ше.» И тя му каза: «Вие идете заедно да пикаете, та да го видиш, що е.» Тя (престоренийт юнак) имаше си куче. То зело и отишло, та казало на господарката си. И тя взела една цев, та низ нея да пикае. Отиде да пикаят и тя пика по-далеч. Той отиде при майка си и ѝ каза: «Мамо, тя пика по-надалеч от мене.» Майка му се чуди. А той хвърлил мерак на нея и каза на майка си: «На жена ми мирише.» Тя му каза: «Чедо мое, я се качете на крушата и там я опитай.» Като чуло кучето, отишло и казало на господарката си. И тя праща кучето да ѝ донесе две круши. Кучето ѝ донесе две круши и тя ги турна в гащите си. Отидоха да се качват на крушата и като се качиха, царскийт син си турна ръката в гащите да я опита и тоз час извикал: На шега, на шега!» И в това не сполучи. Но пак не му хвана окото да е мъж и каза пак майци си: «На жена ми мирише.» Майка му каза: «Чедо мое, отидете да се къпите на реката.» Кучето пак чуло и отишло, та казало на господарката си. Господарката му го пратила да вземе сапун. Царскийт син я повикал да отидат да се къпат. Кучето отишло по-напред от них и натъркало със сапун каменът, на който щели да се къпът. Отидоха на реката. Царскийт син ѝ каза: «Хай, ти по-напред влези.» И тя му казала: «Влези ти.» Царскийт син влезе да се къпи по-напред. Качи се на каменът и оттам падна (се слизна) и се удави. А тя каза: «Мома бях, мома останах.»
ПРЍФТИ, К’ ДÈЩЕ ТЪ МÈРТА ТЪ БИÈН НУСЕ [1]
Ище ньъ прѝфт еδе к ѝще ньъ чỳпъ, еδе дèще та мèрте нỳсе. Прѝфти дòли ндъ пазàр еδе пỳетет ме шòкьът: «Кам ньъ врèщъ [2] тъ мѝръ, тъ мѝръ, та шес е та мбàнь!» Шòкът и θàнъ: «Кур е ке тъ мѝръ, мбае п’ се та шèч? Аю̀ ерδи мъ щъпѝ» еδе и θà тъбѝес: «Чỳпа ѝме, ун у пуес, у пуеч, мъ θàнъ: ’Мèре, п’ сè та àпъш гèткъ». Айò и θà: «Тàто! гèне ецу пỳет.» Аю̀ гèне уа͡те, у пỳет, еδе θà шòкъс: «Кàм ньъ àръ тъ мѝръ, тъ мѝръ, та шèс е та мбàнь?» — Кур е кè тъ мѝръ, мбàе «п’ сè та шèч?» Ерδи мъ щъпѝ еδе и θà: «Чỳпа ѝме, ун у пỳеч.» Айò гèне нук я зòри сỳри, еδе θà, гèне èцу тъ пỳетеш. Гèне уа͡те у пỳет еδе θà шòкъс:
1. Срав. пр. № 167.
2. Врещъ, по др. алб. говор значи лозье, а тук е българското вретище.
507
«Кàм ньъ мòлъ тъ мѝръ, тъ мѝръ, та шес е та мбàнь?» Шòкът и θàнъ: «П’ сè та шèч? Мбàе пър уете.» Аю ерδи еδе и θа тъ бѝес: «Мъ θàнъ тъ тъ мàр.» Айò θà: «Тàто! до мъ мàръш, ама до мъ блèш ньъ пàлъ рòбъ, шỳмъ тъ мѝръ, еδе тъ ме блèш ньъ съндỳк, ке ме кѝме тъ хàпет, ме киме тъ мбỳлет, еδе тъ мàръш дю бѝба.» Аю блèу ч’ къркòй тъ тъ бѝе, у мỳаръ. Прѝфти уа͡те тъ флèръ. Си уа͡те прѝфти тъ флèръ, айò мòри бѝбат еδе и вỳри ндъ легèнт, еδе прѝфти по е прет. Айò уа͡те еδе хѝри ндъ съндỳкът. Прѝфти по е прет. Еδе пàтат ля̀хен ндъ легèнт. Прѝфти гъзòнет се до вѝньъ е бѝя е лàръ. Прèт, прèт, еδе ска тъ вѝньъ. У гдѝ еδе прѝфти къркò андèй, къркò мъ тъ, гѝθ àнът, скà. Аю̀ мòри съндукьнъ, еδе уа͡те та шèсъ. Ибири мбрèт дòли муштерѝ пър съндукьнъ, еδе е блèу. Е мèр, а шпỳри мъ щъпи, еδе е вỳри нд’ òдът тъ мѝръ. Аю̀ бъ̀нте дàсмъ.
Зỳнъ тъ уе͡нъ те кỳмтри; гиθ уа͡нъ тъ бъ̀ньън сехѝр, еδе ахчѝйнтъ уа͡нъ тъ бъ̀ньън сехѝр. Айò дòли нга съндỳки еδе ндзòри ньъ сахàн гèлъ; е мòри бỳкъ пър тъ̀, еδе мòри ньъ дòръ крỳпъ е ньъ дòръ пипèр еδе шчѝу ндъ гèлът еδе хѝри ндъ съндỳкьт. Кур вỳнъ дàркън, чтъ шòхън? — садè крỳпъ еδе садè пипèр гèлът. Ибѝри мбрèт у киртỳа ахчѝнует еδе и пързỳра, се кѝшин бъ̀ръ гèлът тъ крỳпура. Теà͡търна мбръ̀ма мори теàтра ахчѝн. Гèне унѝснъ тъ уе͡нъ те кỳмтри. Айò бъ̀ри гèне ащỳ си мъспàри. Ибѝри мбрèт си пà се гѝθ и бъ̀неше пỳна епрѝшур еδе аю̀ ндень уета тъ рỳаньъ. Гѝθ дỳалъ тъ бъ̀ньън сехѝр, еδе аю̀ с’ уате е рỳанте. Айò дòли ндъ съндỳкьт, тъ бъ̀ньъ си бъ̀ри мъ съпàра, еδе е зỳри е бѝри мбрèт, еδе θà: «Киò кьънка късмèти ѝм.» Пастàй е лà теа͡търнъ нỳсе, еδе вỳря курòнъ ме кътъ̀, ке вѝет ндъ съндỳкьт. Ата рòнийе еδе Перндѝя у дà дю диèль.
Си ндъгьòй я̀ти (прѝфти), ъ бъ ньъ лю̀пе, нисèт дèръ мъ дèръ, еδе уа͡те атйè. Айò мòри ти àпъ миèл, аю̀ нỳк дèще миèл; йèпте мисъ̀р, аю̀ нỳк дèще ас мисъ̀р, по дèще мèль. Айò и δà мèля. Аю̀ зỳ та мàръ, еδе и рà мèль ме дòрът, еδе айò у дèрθ. Аю̀ ỳнь та мблèδъ, еδе айò и θà: «Дòт т’ àп теа͡тър?» Аю̀ нук дèще теа͡тър, се айò мъ ъще ндъ късмèт. Аю мблòδи, мблòδи, еδе унгрюс. Си унгрюс, аю̀ мбèт атйè тъ флèръ, еδе θà: «Баре нкьòснъ ми нде гàскат тъ флè». Атà рàнъ тъ флèнъ еδе аю̀ мбèт те гàскат. Аю̀ унгрѝт нàтън еδе уа͡те те диèмтъ еδе θèри е ѝку. Кур нгрѝхет ибири мбрèт вгèт дѝемтъ тъ θèрур. Ибири мбрèт и θòт зòниес: «Ндъ̀
508
ъще псифѝя име, ỳн и кам θèрур; ндъ ъ̀ще псифѝя йоте, тѝ и кè θèрур.» Кур шòхъ: — псифѝя есàй кьънка. Аю̀ мòри диèмтъ, мòри зòниен еδе и шпỳ лàрг еδе и лà. Си и лà, айò (зоня) зу тъ кя̀ньъ. Си кя̀нте, доли ньъ грỳа еδе и θà: «П’ сè кя̀н, чỳпъ ѝме?» Айò и θà: «Хàлъ, си и та мос кя̀нь. Ши дйèмтъ се си и кàм.» Айò (пля̀ка) и θà: «Ляй дйèмтъ кътỳ тъ крòй.» Айò (зòня) и ля̀у еδе унгрѝтъ дйèмтъ. Си кя̀нте айò, еδе перндѝя дà ньъ щъпѝ. Дйèмтъ и бъ̀нъ си флорѝ еδе лòзън, лòзън ндъ пъ обòрт.
Шкòй кòха, еδе и бѝри мбрèт дъргòнь измекя̀ркат, тъ шòхън е гяльъ, а по вдѝкь нỳся? Виèн измекя̀ркъ ма та вèнт, щъ̀ шòхъ? — Мъсъпàри щъпѝ скѝще, ахернàй щъпѝ к ѝще. Си ерδи измекя̀рка еδе рà мъ пòртът, еδе пòрта и рà ньъ шуплàкъ, еδе пòрта и θà: «П’ сè с’ флèт, по бѝе?» Пòрта пỳети тъ зоньен тъ вѝньъ, атъ моз вѝньъ ньъ пьирѝ? Айò и θà, тъ вѝньъ. Измекя̀рка, си хѝри, учудѝт, куршè дйèмта лòзън ме мòлъ пе флорѝ ндъ дòрът. Пастàй у нгрѝти измекя̀рка еδе уа͡те и дъфтèу и бѝри мбрèти: «Уата атйè, еδе вгèта щъпѝ — сарàй, еδе дйèмта и вгèта ндъ обòрт лòзин ме мòлъ ндъ дòръ.» Нгрѝхет и бири мбрèт еδе уа͡те уетъзъ тъ шòхъ. Кур уете уетъзи, чтъ шòхъ? — Сарàй. Уете ндъ пòрта еδе бѝе, нде пòрта. Айò (пòрта) и рà ньъ шуплàкъ еδе и θà: «П’ сè сфлèт, скè гòйъ та флèч, по бѝе?» Порта пỳети тъ зòньен, тъ хѝньъ ньъ ньирѝ? Айò и θà: «Лèт, вѝньъ.» Кур хѝри ндъ пòртът, и бѝри мбрèт, еδе айò канденьòр мъ кьòшкут тъ тиèръ тиèр еδе къндòнь. Айò е ндреòй е шпỳри ндъ òдът еδе айò гèне рй ме фỳркън — тиèр еδе и θòт фỳркъс: «Фỳркъзъ ш’ герòкулъ, се чкѝшнъм ньъ тàтъ; ч’ дèще тъ мъ мèр те нỳсе. Ун и θàш, тъ мъ блèш ньъ съндỳкь ме кѝме та хàпет, ме кѝме тъ мблèт. Фỳркъзъ ш’ герòкулъ! Ун уфшèхчъ ндъ съндỳкьт; тàта си ма къркòй, нук мъ вгèти; мòри съндỳкьнъ еδе е ндзòри ндъ пазàрт. Е мòри съндỳкьнъ и бѝр мбрèт, еδе аю̀ мъ мòри пър нỳсе; перндѝя мъ δа дю дйèм. Си мпсòй имà тъ у бъ лю̀пе еδе èрδи. Ун и я̀п мѝел; аю̀ нỳк дò мѝел; ỳн и δàш мѝсър, аю̀ нỳк дèще еδе мѝсър, дèще мèль. Ун и δàш мèль. Аю̀ дèр и мèльнъ еδе ндèнь та мблèδъ! Фỳркъзъ ш’ герòкулъ! мблèδи, мблèδи еδе мбèт тъ флèръ. Фỳркъзъ ш’ герòкулъ! Унгрѝт нàтън, мòри псифѝнъ нга джèпит ѝме еδе мъ θèри тъ дю дйèмтъ. Си пà им зòт се я̀нъ θèрур ме псифѝнъ тѝме, еδе мъ пъзỳри ме тъ дйò дйèмта.»
Аю̀ (и бѝри мбрèти), ндъ гьòнте къ мбрèнда си дъфтèнте първолите есàй ки кѝще хèкюр. Аю̀ и θà към мбрèнда: ти е никокѝра
509
ѝме, ки ке хèкюр ато първолитъ. Атà у мỳаръ еδе у бъдъ тъ рòньин ме дйемтъ.
Прàлъзъ, дѝнян, прàлъзъ дъфтèуа. Ащу дèша у гънèуа.
ПРЕВОД
ПОПЪТ, ЩО САКАШЕ ДА ЗЕМЕ ЩЕРКА СИ ЗА ЖЕНА
Беше един поп, който имаше една дщерка и искаше да я вземе за жена. Попът отиде към пазарът и се питаше с приятелите си и им казваше: «Имам едно вреще много хубаво, да го продам ли или да си го остава за себе?» Приятелите му му казваха: «Като ти е толко хубаво, държ го за себе, защо да го продаваш?» Той дойде у дома си и каза на дщерка си: «Дщерко моя, аз разпитах и ми казаха: вземи я, защо да я даваш другому?» Тя му каза: «Татко, пак иди, попитай.» Той пак отишъл да попита приятелите си и им казал: «Имам един орех много добър. Да го продам ли или да си го остава за себе?» —«Като ти е толко добър, защо да го продаваш? Остави го за себе си», — отговорили му приятелите. Дошъл у дома си и казал: «Дщерко моя, аз се попитах.» Тя не може да го повярва и му казала: «Пак иди, та попитай.» Той пак отишъл и казал: «Имам едно ябълко много хубаво. Да го продам ли или да си го остава за себе?» Приятелите му казали: «Защо да го продаваш? Държ си го.» Той се върнал и ѝ казал: «Казаха ми да те взема.» Тя му казала: «Харно, ще ме вземеш, ама искам да ми купиш един кат дрехи, един съндък, който с влакно да се отваря, с влакно да се затваря; и да ми купиш две гъски.» Той ѝ купил все, що поискала дщерка му. И те се взеха.
Вечерта попът си легнал. Когато той си легнал, тя взела гъските и ги турила да се къпят в легенът, а пак попът туку я чекал да дойде. Тя отишла и се заключила в съндъкът. Попът все още си чакал, гъските се къпели в легенът. Попът, като чул, се зарадвал, че тя ще му дойде измита. Чекал, чекал, нъ тя не дошла. Съмнало се и попът почнал да търси тук-там, навсякъде, а нея нямало. Той взел съндъкът и отишъл на пазарът да го продава. Царскийт син станал мущерия на съндъкът и го купил. Той го взел и го занесъл у дома си и го оставил в най-добрата си стая. Тогава той правел сватба.
510
Почнали да отиват при кумът. Всичките отишли да гледаг веселието. В това време отишли и готвачите. Тя (момата) излязла из съндъкът и извадила един сахан с гозба и взела си е хляб за яденье. После взела една шъпа сол и една шъпа пипер и хвърлила в гозбите и пак си влязла в съндъкът. Когато турили да вечерят, що да видят? — Гозбите били само сол и само пипер. Царскийт син се карал на готвачите и ги изпъдил. За другата вечер взел други готвачи. Пак почнали да отиват у кумът — и се случило същето както и по-първийт ден. Царскийт син, като видял, че работите му вървят все назад, останал сам да варди. Всичките излезли на веселието, а той не отишъл, нъ пазел. Тя излязла из съндъкът да направи, както правила и по-напред. Нъ царскийт син я хванал и казал: «Това е мой късмет.» После оставил другата си невяста и се венчал с новонамерената, която излязла из съндъкът. Те си живели и господ им даде две деца. Като се научил за това бащата на невястата (попът), станал на просяк и тръгнал да проси от врата на врата и най-после дошъл и у них. Тя го дарила с брашно, нъ той не сакал брашно; тя му дала царевица, нъ той не сакал и царевица, а искал просо. Тя му дала просо. Той, като го поземвал, ударил го с ръката и се разсипало по земята. Навел се да го събира. Тя сакала да му даде друго, нъ той не сакал, а казал: «Това ми е късметът.» Той събирал, събирал и се стъмнило. Като се стъмнило, той останал там да преспие и им казал: «Оставете ме барем при гъските да спа.» Те си легнали и той останал при гъските. Просякът станал през нощта и отишъл при децата и ги заклал с чакията на господарката и си отишъл. Като станал царскийт син, видял децата заклани! Казал на жена си: «Ако са заклани с моята чакия, то аз съм ги заклал, ако ли с твоята — ти си ги заклала.» Когато видели — те били заклани с нейната чакия. Той взел жена си и децата и ги занесъл надалече, та ги оставил там. Като ги оставил, тя взела да плаче. Когато плачела, излязла пред нея една жена и ѝ казала: «Защо плачеш, дщерко моя?» Тя ѝ казала: «Как да не плача: виж, какви ми са децата!» Жената ѝ казала: «Вземи децата и ги изми на тази чешма.» Тя ги измила и децата се съживили. Като плачела, господ ѝ дал една къща. Децата станали много хубави и все си играяли двете из дворът.
Като се изминало доста време, царскийт син пратил слугинята да отиде на онова място, гдето беше оставил жена си, да види дали е жива още или е умряла. Отишла измекярката и що
511
да види: по-напред на това място нямало нищо, а сега бил издигнат един сарай. Слугинята дошла до сарайт и почукала на портата. Нъ той час портата ѝ ударила една плесница и ѝ казала: «Нямаш ли уста да говориш, ами биеш?» Подир това портата попитала господарката си: «Да влезе ли една жена или да не влезе?» —«Защо да не дойде, — казала тя, — нека дойде.» Слугинята влязла и се зачудила, като видяла, че децата си играят из двора със златни ябълки в ръцете. Тя (слугинята) си отишла и разправила на царскийт син, като му казала: «Отидох там и намерих на това място сарай и видях, че децата си играят със златна ябълка.» Става царскийт син и отива сам да види. Щом отишъл и той се зачудил, тука — сарай! Отишъл при портата и почнал да чука, нъ тя (портата) му ударила и нему плесница и му казала: «Защо не говориш, ами чукаш? Нямаш ли уста?» Портата попитала господарката си да влезе ли един човек или не? Тя ѝ казала: «Нека дойде.» Когато влязъл царскийт син, тя била седнала на балконът, предела с фурката си и пеела. Щом дошъл, тя го почестила и го въвела в стаята, а тя пак дошла да си преде и пее. В песента си казвала все на фурката: «Мила фурчице, имах си един баща, който искаше да ме вземе за жена. Аз му казах да ми купи един съндък, който с влакно да се отваря и с влакно да се затваря. Мила фурчице, той когато ме търсеше, аз се скрих в него. Той като ме търси и не ме найде, продаде ковчега. Купи го царскийт син. Той ме намери и ме взе за жена. Господ ни даде две деца. Щом като се научил баща ми, стана просяк и дойде. Аз го дарих брашно, нъ той не сакаше брашно. Аз му дадох царевица. Той и нея не сакаше, нъ искаше просо. Аз му дадох просо. Когато вземаше просото, той го удри и то се разсипа. Остана да го събира, Мила фурчице, станал през нощта, взел моята чакия и заклал ми децата. Като видя господаря ми (мъж ми), че са заклани с моята чакия, изпъди ме с двете заклани деца!»
Той, като слушал из вътре цялата нейна история, извикал той-час: «Ти сѝ моята жена, която толкоз си изпатила!» Взели се пак и останали да си живеят там с двете деца.
Приказка знаех, приказка казах. Така исках, така Ви лъгах.
512
КОСТАНДИН ТА ВДЕКУР [1]
(Записал К. Малков, слушана от същата.)
Ище ньъ пля̀к еδе кѝще нънтъ дйèм еδе ньъ чỳпъ. Рàнъ еδе вдѝкьнъ тèтъ дйèм. Нга нънтът мбèт ньъ еδе чỳпъ, Костадѝн еδе чỳпъ — Θодѝнъ. Нгрѝхет и валàй еδе е къмбèу Θодѝнъ лàрк тре мỳай е тридѝт детит зѝ. Си е къмбèу тъ мòтрънъ еδе е мартòй. Си е мартòйтъ мòтрънъ еδе вдѝкьи. Тъгѝθ вълезрѝт и мбулỳан мъщъпѝ, е Костандѝньъ е мбỳлнъ ндъ уàрет. Мбèт пля̀ка уетъм еδе гѝθ дѝтън малкòнте: «Мỳ вѝθиш Костандѝном им нга кỳмтри еδе нга ндрѝкула, кемъ мартòе Θодѝнън тре мỳай е тридйт дèтит зѝ.» Бер са и умързѝт перндѝсъ еδе перндѝя енгàли Костандѝнъ еδе уа͡те тъ мàръ тъ мòтрънъ се сиъма гѝθ малкòнте дѝт е нàтъ. Костандѝн си унгрѝт нδга уà͡ри съндỳкьи ю бъ кàлъ, еде чаршàфи у бъ шàлъ е кàлит еδе уа͡те те ко мòтра лàрк тре мỳай е трѝ дѝт, дèтит зѝ. Си уате атѝе еδе и θòт: «Хайде, мòтра ѝме, тъ уе͡ми ндър нèуе.» Айò си е пỳоθи ндъ фàкьет, и θà: «Псè вълàθи ими, виèн èръ δе еδè мỳхлъ?» Аю̀ и θòт: «Нга ỳδа лàргъ.» Униснъ тъ ъ̀ценъ. Ецнъ, èцнъ еδе Θθдѝя и θòт: «Хàй тъ рѝмъ тъ хàмъ дрèкъ.» Ндèйнъ тъ хàнъ дрèкъ. Си хàнин, èрδи зòгу еδе зỳри тъ къндòньъ: «Цири-вѝри, вѝри вѝу, егя̀ли ме тъ вдèкури ринъ е хàнъбỳкъ.» Θоδѝя θà: «Костандѝн, вълàθи ѝми, чъ̀ щъ кийò и шкрèтъ зòкь ке θъ̀рет къщỳнъ?» — «Θодѝя, мòтра ѝме! зòгу ка къ̀нкън е тий.» Нгрѝни къ тѝе еδе ѝкъ. Уа͡нъ, уа͡нъ, еδе ндèйнъ, тъ бъ̀ньън вàпъ. Гèне èрди зòгу еδе къндòй: «Цѝри-вѝри, вѝри вѝу, егя̀ли ме тъ вдèкури рѝнъ е бъ̀йнъ вàпъ.» Гèне унгрита еδе èцнин ỳдъз. Си èцнин, Θодѝя θà тъ вълàит: «Костадин, вълàθи им! Ай тъ рѝмъ тъ тъ шòх ндъ крует. Еδе ндойнъ тъ къркòнен! Мòтра ѝ а; Констандѝн, валà и им; псè тъ вѝен èръ крỳет δè еδè мỳхлъ?» Аю̀ и θà: «Θòдѝнъ, мòтра ѝме, нга ỳδа елàргъ.» Пастàй èрди зòгу, — «Цѝри-вѝри, вѝри вѝу, е гя̀ли ме тъ вдèкури рѝнъ е къркòен нде крỳът!» — «Костандѝн, вълàθи им, чъ̀ щъ кийò и шкрèтъ зòг, къ къндòнь къщỳ?» — Аю̀ и θà: «Θодѝнъ, мòтра ѝме! Зòгу ка къ̀нгън е тѝй?»
Си харѝнъ щъпѝнъ еδе Костандѝн θà мòтръс: «Тѝ, мòтра ѝме, èди щъпѝнъ тъ̀нъ, сè ỳн дòт уè͡те ндъ пазàрдъ мàр ньъ чѝкъ пèшк.»
1. Виж прик. 189.
513
Еδе аю̀ (Костандин) уа͡те е ра ндъ гàрт. Ма тъ кòхъ ке вѝнин кèни: ндъфтèу пля̀кас: «Нъно, нъно, дèль, се виèн Θоθѝна.» Айò и θà: «Тỳт, и шкрèтъ, тỳт, инъ̀мур; кỳ ъ̀щъ Θоδинъ? — Лàрк трè мỳай е три дѝт дèтит зѝ!» Еδе капòши бъ̀ри си кèни, еδе мàця ащỳ. Айò гѝθ по малкòнте: «Му вѝθиш, Костандѝно ѝм, нга кỳмтръ е нга ндрѝкулъ ке мъ мартòе Θоδѝнън тре мỳай е три дѝт дèтит зѝ лàрк.» Ма тъ кòхъ èрδи Θоδѝна еδè рà ндъ пòртът. Айò (пля̀ка) дòли нъ пòртът, еδè зỳнъ тъ зѝрен ндъ кя̀фът еδè вдѝкьнъ ке тъ дйòйъ, айò ке я̀щъ еδè айр ке мбрèнда.
ПРЕВОД
МЪРТАВ КОСТАДИН
Си беше една баба, която имаше девет момчета и едно момиче. Случи се, та умряха осемте момчета и от деветте останаха само едно момче и момичето — Костадин и Тодия. Става братът и годява сестра си далеч три месеци и три дни, зад чърното море. Най-после я омъжва. Щом я омъжва и той умрял. Всите му братя, когато умрели, ги закопали в къщата, а само Костадина погребоха в гробищата. Най-после остана бабата сама и по цял ден кълнеше: «Да се не видиш, Костадине мой, от кръсника и кръсницата, що ми омъжи Тодия три месеци и три дни, зад чърно море, далеч.» Най-после омързна и на бога и бог съживи Костадина и този отиде да доведе сестра си, защото майка му все кълнеше дене и ноще.
Костадин, щом станал от гробът, сандъкът му станал на кон, а чаршафът му на чул на коня и отиде така при сестра си далеко три месеци и три дни, зад чърното море. Като отиде там и ѝ каза: «Хайде, сестро моя, да идем у нас.» Тя, щом го видя к го целува братски, каза му: «Защо, братко мой, миришеш на земя и на мухла?» А той ѝ каза: «От дългия път.» Вървеха, вървеха и Тодия (сестра му) каза: «Хайде да седнем да обядваме.» Седнаха да обядват. Като ядеха, дойде една птичка и почна да пее: «Цири-вири, вири-виу, живия с мъртвия седят и ядат хляб!» Тодия каза: «Костадине, братко мой, каква е тази пуста птичка, дето пее тъй?» —«Тодие, сестро моя, птичката си има своята песен.» Станаха оттам и вървеха, вървеха, най-после седнаха да се разхладат. Пак дойде птичката и почна да пее: «Цири-вири, вири-виу, живийт с мъртвийт са седнали да вземат
514
хлад!» Пак станаха и тръгнаха из пътят. Като вървеха, Тодия каза: «Костадине, братко мой, хайде да седнем да те попоща.» И седнаха да се пощат. Сестра му му каза: «Костадине, братко мой, защо ти мирише главата на пръст и на плесен?» А той ѝ каза: «Тодие, сестро моя, от дългия път.» После пак дойде птичката и запя: «Цири-вири, вири-виу, живия с мъртвия седнали да се пощат!» —«Костадине, братко мой, каква е тая пуста птичка, дето пее тъй?» Той ѝ каза: «Тодие, сестро моя, птичката си има своята песен.»
Като приближил до къщата, Костадин рече на сестра си: «Сестро моя, ти знаеш, где е нашата къща, иди дома, защото аз ще отида на пазар да взема малко риба.» И отиде и си влезе в гробът. В това време, когато тия идеха, кучето казваше на бабата: «Мамо, мамо, излези, че иде Тодия.» А тя му каза: «Бягай оттука, невиденику! Къде е Тодия — далече три месеци и три дни, зад чърното море!» Петелът и мачката направили същото, както и кучето. А пак тя все туку кълнеше: «Да се не видиш, Костадине мой, от кръсник и от кръсница, що ми омъжи Тодия далече три месеци и три дни, зад чърното море!» По това време дошла Тодия и почукала на портата. Бабата излязла на портата и взели да се прегръщат и умрели и двете, тя от вътре, а Тодия от вънка.
ХУЛЕРА НДЪ НЬЪ ФШАТ
(Разказала същата, записал синът ѝ Л. Малков)
Ище ньъ чỳпъ еδè мèрте пỳнъ тъ пунòньъ. Вѝнте ньъ зòгь, еδè и θъще: «Дò пунò, до мòс пунò, тъ вдекур бỳр до тъ̀ мàръш.»
Си рà хулèра ндъ фшàти, еδè вдѝкьнъ тъ гѝθа, сал чỳпа мбèти. Еδè айò хѝри ндъ ньъ оà͡р-атйè пà с’ кà ньъ трѝм; еδè атò ỳ муа͡рнъ. Шкой кòхъ, еδè перндѝя ỳ δà ньъ дя̀лъ. Пастàй атò дỳалнь нга уàри. Ташѝ бỳри ѝ нỳсес нàтън вйèнте нàтън ѝкнь. Апикàси съ̀ма; мèр капòшрит, еδè ѝ вè ндъ ньъ̀ θèс, еδè аю̀ и дỳкаше, сè същъ натъ. Еδè дòли тъ ѝкньъ. Еδè, сѝ è пà съ̀ма рà мъ прàгът, еδè вдѝкь. Пастàй чтъ бъ̀ньън? Съ̀ма ташѝ унѝс тъ уе͡нь тек съ̀ма е дйèлит. Оате, оàте, гер гикỳнди, еδè вгèт ньъ̀ ньерѝ. Еδè аю̀ è пуе͡ти, ку вèте — «къщу?» До ете те съ̀ма е диè͡лит. Еδдè аю̀ ѝ θà: «Пỳйт еδè пър мỳа, се я̀м ас мъ δè, ас мъ
515
кѝал.» Ику, ѝку гер мъ тутйе, еδè вгèти ньъ̀ гя̀лпър, еδè гялпри и θà: «Пỳйт еδè пърмỳа, се я̀м ас мъ δе, ас мъ кѝел. Пастàй вгèти ньъ̀ гỳр. Гỳри ѝще ас мъ δè, ас мъ кѝел; еδè си тъ уèч атйè, пỳет еδè пър мỳа.» Пастàй оа͡те нде съ̀ма е диèлит по, си е пà съ̀ма е диèлит, еδè ѝ θà: «Мфшѝху, мпрàпа, пертат се мос вѝньъ диèли, тъ тъ хàйъ.» Пастàй èрδи диèли, еδè по са èрδи еδè и θà: «Кỳшъшчъ мбрèндъ? Ньирѝ тъ хỳай мъ вйèн èръ.» Еδè ндèньъ тъ хàень бỳкъ. Еδè θà: «Нèно, нèно! ч’ пàш ньъ трѝм вдѝкь мъ прàгът дèръсъ. Нèно, мъ кèт три θърѝме бỳкъ еδè трѝ пѝкъ вèръ еδè трѝ кѝме нгъ крèит, до та тунòсним еδè тъ бъ̀ньен ньъ̀ камѝшъ пей лѝри та вèн θрѝмата пей бỳкъ нде гòйъ, еδè пѝкът вèр еδè кѝмет е крèит, тъ тумнòсньин.»
Диèли, си хъ̀нгри бỳка, дòли грỳая пърпàре еδè и θà: «Мèрни лѝ еδè ндо ньъ дит та тѝрни, ндо ньъ дѝт та бъ̀ньи дървèгъ, еδè ндо ньъ дѝт та кèпни, еδè ндо ньъ дйт та мвèшни; ти àпаш три θърѝме бỳкъ, еδè три пѝк вèръ, еδè три кѝме нга крèит, та тумнòсньн, еδè ндо нгрихет: «Ньъ гỳр мъ бъ̀ньъ риджà тъ тъ пỳес сè ѝшчъ ас мъ дгè, ас мъ кѝел.» Аю̀ и θа: «Гер тъ мòс зèръ ньерѝс ахèрнай дот бòньет рахàт.» — «Мъ пỳет ньъ кялпър, се ѝще гю̀сма ндъδèт гю̀сма ндъ киèл.» Еδè аю̀ θà: «Гер тъ мос капшòньъ ньъ ньерѝ, нуксрòнет.» Грỳая унис тъ виньъ мъщъпѝ! Ерди гèрте гỳри еδè гури и θà: «Пỳете еδè пър мỳа?» Айò и θà: «Дàль тъ шкòньъ мъ теà͡тър тàнъ.» Пастàй до тъ дофтейнь: ти гèр тъ мос зèшь ньъ ньирѝ, нỳк мỳнт тъ бъ̀ньеш рахàт.» — «Ах! къ с’ мъ дофтèве тъ тъ зѝньъм тю!» Пастàй хѝку гер те гя̀льпри. Гя̀льпри и θà: «Пỳете еδè пър мỳа?» Еδè айò и θà: «Пуèта; даль тъ шкòньъ мъ теà͡тър танъ, па дотъ дофтèйньъ.» Еδè айò и θà: «Гèр тъ мос капсòш нъири, нук дот бош рахàт!» — «Ах! псè с’ мъ дофтèве ма пас пàре, ти кйш ньъм каншỳар тю?»
Грỳая нга ате оа͡те мъщапѝ. Си оà͡те мащапѝ, еδè и бѝри рѝнте ме праг. Ньъ оà͡тур, мòри лѝ. . . тъ бòньъ ндо ньъ дѝт, тъ бъ̀ньъ — та кьепнъ, ндо ньъ дѝт, та тъ бъ̀ньъ ндървèгъ, еδè та мвèшньъ еδè трѝ θèриме бỳкъ, еδè трѝ пѝкъ вèр, еδè тъ трѝ кѝмет ѝ мòри еδè е тумнòси, еδè пастàй аю̀ у нгрѝт.
516
ПРЕВОД
ХУЛЕРАТА (ЧУМАТА) И МОМИЧЕТО В ЕДНО СЕЛО
Беше едно момиче и зимаше работа (чужда), за да работи. Идваше му едно пиле и му казваше: «Щеш, работи, щеш, не работи, ỳмрен мъж ще земеш.» Като удари хулерата в селото и умряха всичките, само момичето остана и то влезе в един гроб. Тамо имаше един момък и тия са зеха. Мина време и господ им даде едно дете. После излязоха из гроба. Мъж ѝ на невястата ноще дохождаше, ноще бягаше. Усети майка ѝ, хвана петлите и ги турна в едно вреще, и нему се чинеше, че е ноще и излезе дà бяга, и като го видя, той пада на прага и умря. После, какво да правят? Майка му сега тръгна да ходи при слънцевата майка.
Отиде, отиде до някъде и намери един човек и той я попита: «Дека отиваш?» —«Отивам при слънцевата майка.» И той ѝ каза: «Питай и за мене, че съм ни на небото, ни на земята.» Отиде, отиде по-натам и намери една змия и змията ѝ рече: «Питай и за мене, че съм ни на небото, ни на земята.» После намери един камен. И каменът беше ни на небото, ни на земята: «Като идеш тамо, питай и за мене.» После отиде при слънцевата майка и като тя я видя ѝ рече: «Скрий се зад портата, че да не дойде слънцето, да те изеде.» После дойде слънцето и щом дойде, рече: «Кой е тука? Чужд човек ми мириса.» И седна да яде хляб и рече: «Мамо, мамо, що видях един момък, умря на прага от вратата! Их, мамо, да има три трохи хляб и три капки вино, и три влакна от главата ми, да го окадат и да направат една риза ленена; да му турят трохите хляб в устата и капките вино, и с влакната от главата ми да го покадят и ще стане.» Като яде хляб слънцето, излезе пред него жената и то ѝ рече: «Земете лен и в един ден да го изпредете, и в един ден да го изткаете, и в един да я ушиете, и в един ден да го облечете; [1] да му дадеш трите трохи хляб и трите капки вино, и с три влакна от главата ми да го окадите, и ще стане.»
— «Един камен ми заръча да те питам, че е ни на земята, ни на небото.» И той (слънцето) ѝ рече: «Додето не натисне човек, не ще се рахатиса.» — «Рече ми една змия да те питам, че е ни на земята, ни на небото.» И той ѝ рече: «Додето не ухапи някого, не ще се освободи.»
1. Тая приказка, както се види, има свръзка с обичайт или суеверието в Охрид по чумата. (Виж кн. VII, с. 604—605 у моя сборник.)
517
Жената търгна да иде за дома си и дойде до каменът. И каменът я пита: «Пита ли за мене?» И тя му рече: «Чакай да мина от другата страна, па тогай ще ти кажа. Ти, додето не натиснеш човек, няма да се освободиш.» —«Ах, оти ми не каза по-напред да те натиснех тебе?» После стигна до змията и тя я попита: «Пита ли за мене?» И тя ѝ рече: «Питах; чакай да мина на другата страна, па тогава ще ти кажа.» И пак ѝ рече: «Доде не ухапеш човек, няма да се освободиш.» — «Ах, оти ми не каза по-напред, да ухапех тебе?»
Жената оттам си отиде у дома си, а син ѝ още беше на прага. Тя взе лен и в един ден да го преде, в един ден да го ткае и в един ден да ушие ризата и да му я облече, и трите трохи хляб и трите капки вино му тури в устата, и с влакната го окади. И тога той стана — оживя.
ЕБЍЕ ПРИФТИ ПРИФТЪРЕША ЕδÈ ХАРАМЍИН
(От същий)
Ище ньъ прѝфт еδè прифтърèшъ, еδè è кѝще ньи бѝе. Прифти ебè прифтърèша оа͡нъ му гостѝ. Еδè чупа оа͡те тъ θърèсъ чỳпа тъ флèнъ. Мбюлнъ пòртън, тъ бъньън дàркъ. Еδè харамѝин ѝшин мершѝхур нд’ оджàкт, еδè ато муа͡рнъ тъ бъ̀ньън пèтула. Бънъ пèтула, еδè кур, ваштрòйньън, харамѝин ндъ оджàкт. Еδе харамѝу ѝ тỳнди крỳем еδè ѝ θà: «Тъ мос дъфтèн, се гялпри до тъ хàе.» Пастàй хъ̀нгърн дàркъ. Афройкохъ тъ бѝерньъ та флèнъ: а е бѝя е прѝфтит нỳк флѝнте. Атѝ унгрѝтнъ тъ мблèδън гѝθъ еδè дъргòнь ньъ хайдỳк тъ сиè͡лъ кòень еδè аю̀ оа͡те, еδè мбèти атйе. Дъргòнъ теа͡тър; еδè аю̀ оа͡те еδè мбèти. Пастàй èрдъ ме коè͡нте еδè и θàнъ: «Хàпе, Мѝнкъ, дèрън.» Еδè айò ѝ θòт: «Ндзѝр крюен тъ тъ шòх цѝли е.» Аю̀ е ндзèри крỳент, еδè айò: трàк ме цъпàтън — ѝ прèу крỳетъ. Гèне теà̀три ѝ θòт: «Мѝнкъ, Мѝнкъ, хàпе дèрън.» Еδè айò ѝ θòт: «Ндзѝр крỳент, тъ тъ шòх цѝли е.» Аю è ндзòри крỳент. Еδè айò, трàк ме цъпàтън ѝ прèу крỳет. Тътйерует у прèу кỳй къбмбън, куй, дòрън. Тътйерът хайдỳт унгрѝтнъ еδè ѝкнъ.
518
Си ѝкнъ, хайдỳт, пастàй ерди прѝфти еδè прифтърèша. Еδè е бѝя ỳ дъфтèн се сѝ пасòй се нъ̀ èрдъ хайдỳтрит. Пастàй шкỳан дю-трè дѝт, еδè харамѝнтъ èрдъмъ гостѝ, еδè ата ѝ гостѝтнъ. Еδè по са ѝ нà чупа, умфшех мпрàпа бỳтоет пейвèръ. Прифтърèша оа͡те тъ ндзйеръ вèр еδè с’ кѝще ме цѝнъ тъ вѝнте. Еδè ньъ̀ нга арамѝнтъ ѝ θà: «Айде, ỳн до т’ вѝнь, тъ мбàнь кирѝнъ дè уàнъ.» Еδè хайдỳти е па чупън еδè аю̀ хèщи уате еδè у дъфтèу шòкрит. Еδè атà хъ̀нгърнъ. Пастàй èрди рàδа тъ флèнъ еδè θàнъ: «Неуетъ нъ щрон гин я̀шчъ тъ флèмъ.» Пастàй рàнъ тъ флèнъ. Еδè унгрѝтнъ натън еδè ръмбỳен чỳпън еδè è шпỳрин мъщъпѝ. Нгѝхет è. Си е шпỳан матщапѝ еδè пуематен вълèзрит, сѝ ти бъ̀ньън. Аю̀ въллà ѝ йòгъли θà: «Ай та пйекъм.» Еδè уàнъ. Тъ мблèдтън дрỳ, та пйèкъ. Айò мòри дяльън еδè оа͡те тъ мбỳшньъ, дỳй. Къркòнян чỳпъ, чỳпъ скà, еδè ѝ θà дя̀лит: «Руай тчъ̀мбън тъ тъ мблèδ люле.» Еδè айò ѝку. Дя̀ли оа͡те мъщъпѝ ме тъкя̀ръ еδè ѝ θà съ̀ма: «Псè кя̀н?» — «Псе ѝку чỳпа?» Пастàй èрдъ дйемтъ еδè киртòнен съ̀мас: «Псè è лъшòе?» Еδè атà оа͡нъ, та къркòньън, еδè вгèтнъ ньъ пля̀к еδè ѝ θàнъ: «Пля̀к, пля̀к, мос нè ньъ чỳпъ ме джубè тъ кỳке еδè ме фльорѝнтъ гер му брèст?» Еδè пля̀ку θà: «Ỳнъпаш, по айò шкòй андèй.» Пастàй айò оа͡те се ньъ пля̀к теа͡тър еδè и θà: «Мфшѝхмъ нàта кỳпъ ме бàр, се до т’ àп ньъ вàрк ме маргарѝт еδè ньъ ме фльорѝй.» Еδè пля̀ку è мшѝху еδè харамѝнтъ èрдъ еδè ѝ θàнъ: «Пля̀к, пля̀к, Мос пè ньъ чỳпъ ме джубè тъ кỳке, ме флорѝнтъ гер мъ брèст?» — «Пàш, ама айò шкòй андèй мъ теа͡тър тъ ỳдъ.» Еδè айò ѝку атйе еδè вгèти ньъ пля̀к еδè и θà: «Пля̀к, пля̀к, мъ мфшѝх, до т’ àп ньъ върк ме фльорѝ, ньъ варк ме маргарѝт.» Еδè пля̀ку е мфшеху. Еδè пастай èрдъ хайдỳтрит еδè пỳетъ пля̀ка: «Пля̀к, пля̀к, мос пè ньъ мỳпъ ме джубè тъ кỳке еδè ме фльорѝнтъ гер мъ брèст?» Еδè айò у θà: «Ее, андèй шко.» Еδè чỳпъ пастàй ѝку мъ щъпѝ.
519
ПРЕВОД
ПОПОВАТА ЩЕРКА И ХАРАМИИТЕ
Беше един поп и една попадия и си имаха една щерка. Попът и попадията отидоха на гости, а момата отиде да вика дружки да спят. Затвориха вратата да готват вечера, а хайдуци бяха се скрили в оджака. И тия (момите) зеха да прават питулици (тиганици) и като погледнаха в оджака, — един хайдут; и той завърте главата и ѝ рече (на поповата щерка): «Да не казваш че змия ще те изеде.» После ядоха вечера и дойде време да спът, а поповата дъщеря не заспа. И хайдуците станаха да сбират всичко в къщата и пратиха един хайдутин да докара конье, той отиде и тамо остана. И тия пратиха друг; и той отиде и остана. После дойдоха и докараха коньете и викат на портата: «Минка, Минка, отвори вратата.» А тя им каза: «Подай си главата да те вида кой си.» Подава си главата и тя със секирата му отрезва главата. После повика и втория: «Минка, Минка, отвори вратата.» И тя му рече: «Подай си главата да те вида кой си.» И той си подаде главата, а тя му е отреза със секирата. Пак други казва: «Минка, Минка, отвори вратата.» И тя му казва: «Подай си главата да те вида кой си.» И тога на другите им отреза кому крак, кому ръка и тие си побягнаха.
После дойде попът и попадията и тя им разказа всичко, какво е станало с хайдуците. После, като минаха два-три дни, хайдутите дойдоха на гости у попа и те ги нагостиха. Щом ги видя, момата се скри зад винените бъчви. Попадията отиде да точи вино и немаше с кого да иде, а един от хайдутите ѝ рече: «Хайде, аз ще дойда да ти подържа свещта.» И отидоха и хайдука видя момата и си мълчеше. А като отиде при другите, им каза. И тие, откато ядоха, после дойде време да спът и тие рекоха: «Нам да постелите вън в двора да спим.» И си легнаха да спът. И после нощта станаха и взеха момата и си я занесоха у дома. Стана баща ѝ и майка ѝ да дирят момата, момата я няма.
Като я занесоха дома си и се питат братята, какво да ѝ чинат. Малкият брат рече: «Хайде да я опечем.» И отидоха да берът дърва, за да я опекът. А тя взе детето да идат за вода и рече на детето: «Варди стовната да ти набера цветье.» И тя побягна и детето си отиде у дома с плач и му рече майка му: «Оти плачеш?» — «Оти бега момата.» После дойдоха децата ѝ (сино-
520
вете ѝ харамѝите) и се карат на майка си, оти я пущи. И тие отидоха да я дирят и намериха един старец и му рекоха: «Дядо, дядо, не виде ли една мома с цървено джубе и с жълтици до пояс?» И старецът им рече: «Видях, ама тя мина на оная страна.» А тя отиде при един старец други и му рече: «Дядо, дядо, скрий ме в тие купи сено, ще ти дам една върв жълтици и една върв маргарит.» И стареца я скри. И хайдуците дойдоха и рекоха: «Дядо, дядо, да не видя една мома с цървено джубе и с жълтици и маргарит до пояса?» — «Видях, ама тя мина на татака в други път.» А тя оттам бега и намери друг старец и му рече: «Дядо, дядо, скрий ме, ще ти дам една върв с жълтици и една върв с маргарит.» И старецът я скри. И после дойдоха хайдутите и попитаха стареца: «Дядо, дядо, не видя ли една мома с цървено джубе и с жълтици до пояса?» И той им рече: «Ее, нататака мина.» И тя после си отиде у дома си.