XIII. ОТ ДОЙРАНСКО
От с. Владая, записал А. М. Битраков, учител
224. Ленѝвийот човèк и овчàрот
225. Трѝмата брàтя и дèдо госпòд
226. Сиромàшкото домочадие и И. Христòс сос майкà си
ЛЪЖЛИВИЙОТ ЮНАК [1]
Еднъ̀ж едѝн дембèлин ткая̀л на разбòйот. Ка мановàл со софàльката, отеповàл на еднò манòванье по стò мỳи. Еднъ̀ж едѝн мѝш замѝнъл. Ка фърлил со софальката и мишот г’отепàл. Тогѝ тòй рèкъл: «И, кòлко дỳши съ̀м отепàл!» Земàл еднъ кълъ̀чка и га дàл на кълъчкàро да йъ нòстре и да пѝше на нèя, оти на едно мановàнье отèпува стò дỳши и един арслàн без пàшка. Одѝл, одѝл и легнàл пуд едно дъ̀рво. Двàма армѝи заминàле от тàм. Тòй от стрàх зèл да вѝка: «Ей, шчо сàките?» Тѝе му рèкли: «Нѝ сме армѝи.» Тòй им рèкъл: «И àз съм армѝя.» Тѝе му рекли: «Ай сèга да òдиме заèдно.» Дембèлинот им рèкъл: «Айде сèга да òдиме на планѝната, да вѝдиме, кòй мòже да фàта жѝв заец?» Тѝе òдиле, òдиле, нѝшчо не нàшле. Тòй видèл еднà бèла мèчка и се
1. Виж предидущата приказ. и забелезаните там номера.
366
качѝл на едкò дъ̀рво. Мèчката отѝшла да се чèше на тòо дъ̀рво. Тòй от стрàх паднàл върз мèчката и га фатѝл за ушѝте. И зèл да вѝка на другàрите: «Елàйте, брèй! Елàйте — една мèчка фатѝх!» Га вързàле мèчката и зèле еднò дъ̀рво, удрѝли на нèя, а тòй се качѝл на мèчката. Тàа се налютѝла и фатѝла да прѝпке, ги ссборѝла сѝчките и си бегàла.
Като се прсчỳл тòа юнàк, пàрот го сакàл да òде, да му фàке жѝви мèчки. Тòй рèкъл: «Не мòжам сèга, стой, в питòк.» Дòшло питòк, цàрот му рèкъл: «Айде, фàки сèга мèчки!» Тòй му рèкъл: «Стòй, до дрỳгиа питòк.» Като видèл тòа зòр, рèкъл на цàрот: «Пỳшчи ме да òда дòма» — и си отишъ̀л дòма.
[[ № 222 е изпуснат ]]
ДРУГА ПОДОБНА [1]
Имàло едѝн замàн еднò дèте и бѝло мнòго дембèль. Мàйка му му турѝла лèтно врèме да я̀де мèд и му рèкла: «Шѝкни, сѝнко, кокòшките.» Като отѝшел по кокòшките, чанàко му се напълнѝл мỳи, òколо 500. Тòги тòй рèкал: «И, кòлко дỳши съм отепàл!» Зèл от тавàно еднà ръгèсана кълъ̀чка и гà дàл на кълъчкàро да ѝ зòстре и да пѝше на нèя, оти на еднò манòванье собòрвам 500 дỳши. И отѝшел на еднѝ дѝви л̀юде. Тѝйе, като му пея̀ли кълъ̀чката, оти на еднò манòванье изкòльва 500 дỳши, го клале нàй-горе на къ̀шчата. Еднъ̀ж, тò ка спиял, дòшли четрѝйсе дỳши от дѝвите лю̀де. Зимàли голèми топỳзе. Кат отѝшли до легàлото, зèли да удàрат, а тòй тòги се върдзỳвал за грèата от стрàх. На дзàстрата, ка се осамнàло, го пратѝли за вòда. Тòй не можàл да’и нòсе толỳмето. Тѝйе, като чикàле, чикàле да дòйде, отѝшел едѝн от нѝх и като го видèл во рèката, му рèкал: «Шчò прàвиш, побрàтиме, тỳка?» Тòй имàл га кълъ̀чката во ръ̀цете. Тòги нашàрил и рèкал: «Кь’о дѝгнам тèя мèсто, да тèче из тỳка.» Тàм имàло еднà къ̀шча. Дѝвиот човèк рèкал: «Òстави, òстави!» И пòсле го пратѝле за съ̀чки. Той земàл една òртома и ги заградѝл сѝчките парнàре. Чикàли, чикàли тѝя. Пàк отѝшел от нѝх едѝн и го видèл — ги завързàл сѝчките парнàре. Имàло тàм в пърнàрето една къ̀шча; га завързàл и къ̀шчата. Дѝвиот човèк му рèкал: «Шчò прàвиш, побрàтиме?» Тòй му рèкал: «Ги
1. Виж предидущите и пр. . .
367
завързàх сѝчките парнàре, сàкум сѝчките да ’и сбèръм.» Дѝвиот човèк му рèкал: «Кàк кь’ ’и сбèреш сѝчките?» Тòй му рекъл: «Ке тръ̀гна с ортòмата и ке се изкѝнат сѝчките.» Дѝвиот човèк му рèкал: «Òстави, òстави, побрàтиме!» Тòги пàк си отѝшел о дòма.
Тòги му рèкле: «Айде, да се бòриш со едѝн нàш юнàк.» Тòй легнàл на зèмята и рèкал: «Сèа ки те отфъ̀рля я на Стàмбо, я на Прѝлеп!» И като не знàял дрỳга лъжа, рèкал: «Аз сàках да вè изгỳбам. Сèа ми товарèйте секой от вàс по еднà врèйкя алтъ̀не!» И тѝа му товарѝле и му я отнèсле о дòма_. Тòги зèла да се трèсе къ̀шчата. Тòй си рèкал: «Нѝм се бòете. Àз ке го зàпра дерèкат.» И тѝе си отѝшле.
ЛЕНИВИОТ ЧОВЕК И ОВЧАРОТ
Имàло едѝн замàн едѝн човèк. Тòй рèкъл: «Дèка ки òдам, тàм и ки си живèам.» Одѝл, одѝл и отѝшел на еднà голèма планина. Тàм нàшел едѝн овчàр, къде имàл еднà кулѝба и едѝн чардак. [1] Човèкот му рèкъл: «Добро вèчер, побрàтиме.» Овчàрот му рèкъл: «Дàл ти бòг дòбро, юнàк.» Човèкот пà му рèкъл на овчàрот: «Нèма ли мèсто и àзка да спѝям тỳка?» Овчàрот му рèкъл: «Има». И сèдне го навечерàл млèко и масло. Утринтà човèкот му рèкъл: «Когà да дòйдъм ошче еднъ̀ж?» Овчàрот му рèкъл: «На зѝмни Атанàс.»
Човèкот отѝшел на зѝмни Атанàс на планѝната. Като чỳл тѝя дъ̀рва, кàк свѝрат от вèтрот, си рèкъл, оти свѝре овчàрот сос свирòл (кавàл) и отѝшел на кулѝбата и видèл — нѝкой нèма, та зèл да вѝка: «Е е-è, овчàре брèе! Шилегàреè! Къ̀де си?» Викàл, викàл и от студенѝна умрел на пъ̀кьот. Като зèл да умѝс1а, извадѝл си кошỳлята и га кладèл на едѝн тъ̀рен и тàм умрèл.
1. Чардак = сянка, която овчарете правят за пладнуваине овцете в лятно време.
368
ТРИМАТА БРАТЯ И ДЕДО ГОСПОД [1]
Имàло едѝн замàн трѝма брàте. Най-голèмиот рèкъл: «Айде д’òдиме да го бъ̀ркиме гòспо.» Одѝле, одѝле и дòшле до едѝн голèм кàмен и го видèле тàм гòспо, и отѝшле с нèго. Най-голèмио рèкъл: «Ее, да ми дàде гòспо тѝя чàвки овци, на сурмàсите бѝх давàл млèко и мàсло.» Гòспо рèкъл: «Ки дàде гòспо!» И тòги се чинѝле чàвките òвци. Срèдниът рèкъл: «Ее, да ми дàде гòспо тѝя двè чèшми, еднàта вѝно, а дрỳгата ракѝа, на сурмàсите сè ки дàвам.» И се чинàле едната вѝно, а дрỳгата ракѝа. Мàлкиът рèкъл: «Ее, àз шчосàкам да ми дàде гòспо!» Гòспому рèкъл: «Явни се на тòа кòйнь!» Тòй се янàл и гòспо се янàл и му рèкъл: «Зàмижи!» Тòй замизàл и отеднъж отѝшли на една свàтба. Сватбàрите го причекàли на гòспо. На вèчерта гòспо рèкъл: «Утре да знàете, дèца, ки въ̀рне снèг.» А тѝйе му рèкле: «Не вирỳваме.» Гòспо им рèкъл: «Ако не вирувате, ми я̀ дàвите невèстата?» Тѝйе му рèкле: «Ки ти йè дàйме.» На ỳтрето, кога осъмнàло, се напълнила врàтата снèг. Тòги го викàли на гòспо да отвòре врàтата. Гòспо отворѝл и си я̀ земàл невèстата и им рèкъл: «Замижèйте сèга, дèца!» Тѝйе замизàле и ги отнесèл на еднà къ̀шча. Гòспо им рèкъл: «Нà, да живèете ув тàя къ̀шча.» От нèколку годѝни гòспо им дàл еднò дèте.
Като пораснàло дèтто, гòспо пàк дойдèл да ги вѝде. Тѝйе го питàле: «Шò сàкаш, тàте?» Тòй им рèкъл: «Вѝйе, шчо го милỳвате тòа дèте, да го клàйте в фỳрнятъ да се изпèче!» Тѝйе огорèли фỳрнятъ и го клàли дèтто да се пèче. Тѝйе го излъжàли дèтто: «Ел, да видиш, синко, каквò джѝдже!» Дèтто дошло и го фърлѝли в фỳрнятъ, фỳрнята се изгасѝла. Мàлко постояло дèтто, гòспо им рèкъл: «Видèйте сèга, мòже да се изпечè.» Тѝйе отворѝли фỳрнята и видèли дèтто, оти пèе с èдна кнѝга моги [2] двè свèшчи, и отвòрили и дèтто летнàло на нèбото. Гòспо им рèкъл: «Дèка е дèтто?» Тѝйе му рèкли: «Литнà на нèбото, тàте.» — «От сèга на тàтки, — гòспо им рèкъл, — ки бѝде мòе.» И гòспо си отѝшел.
Отѝшел на срèднио брàт и му рèкъл: «Сѝнко, дàй ми еднà чàшъ вѝно, съм нòго сурмàх!» Тòй му рèкъл: «Кỳпи си; аз тỳка съм арджѝл парѝ.» Гòспо му рèкъл: «Айде, ка бѝше, пà да си йе!»
1. Срав. прик. № 89 и 90.
2. Моги вм. мегю = между.
369
И тогѝ зèли да тèчат вòда чèшмите. Се разтурѝл и àнът. Тогѝ тò му рèкъл: «'Ъла, дè, èла да ти дàдам дèсет чàши вѝно!» . . . И пàк отѝшел на голèмият брàт, му рèкъл: «Закòли ми еднò я̀гне, дèдо нèма парѝ да си кỳпъ!» Тòй му рèкъл: «Ей гиди дèдо, кòлко се мъ̀чъм по тѝя òвци!» Гòспо рèкъл: «Ее, ка си бѝя, нека си бѝдът!» Тогѝ излетнàли чàвки и зèли да грàчат: «Чàу, чàу, чàу!» Овчàрот му рèкъл: «Ела, дèдо, да ти дадъм двè, ако сàкаш!»
СИРОМАШКОТО ДОМОЧАДИЕ И И. ХРИСТОС СО МАЙКА СИ
Едѝн замàн имàло еднà женà и едѝн мъж. Тѝйе бѝли мнòго сурмàси и немàли хлèб да я̀дът. Мъ̀жът рèкъл на жèната: «Хàйде сèга, като сме тòлко сỳрмаси, àз да зèам пỳшката, та да тèпиме люде — жèнските рỳби ке се твòй, а мъжките мòй.» Заминал едѝн водничàр да мèле брàшно. Тòй намерѝл с пỳшката и го утипàл и му зèл рỳбите. На товà врèме замѝнал и Исỳс и Марѝя. Като видèл тѝя люде, зèл да им мèре. Тогàва се чинàло темнѝна. А като изминàл Исус и Богорòйца, му рèкли: «Тѝ, шо сàкаше да не утèпиш, сèга нàси (насèй) едѝн бостàн да ти се плàтат грèховите.» Човèкът насадѝл бостàн. Тогàва заминàло еднò дèте. Тò отивàло на свàтба. Човèкът му рèкъл: «Стòй, да ти дàдъм еднà лубенѝца.» Дèтто не я земàл лубенѝцата. Човèкът зèл да тъ̀рче по нèго и дèтто, като не йè земàло лубенѝцата, човèкът зèл, та го удрѝл по глàвата. . .
(Недовършена.)
СИРАЧЕТО ДЕТЕ И ЖИВОТНИТЕ
Имàло едѝн замàн еднò дèте. Тò немàло мàйка и рèкло на селяните: «Азка кь’ òдам да си бъ̀ркам късмèт.» Одѝло, одѝло, видèло еднà мрàвка, едѝн арслàн и едѝн орел, къ̀дето се кàрат за еднà мъ̀рша. Мрàвката рèкла: «Аз, и да съм пò-мàлка, пà пò-веке съм от вàс, пò-умна.» Тоги мрàвката рèкла: «Айде, бре юначе, èла да раздèлиш тàя мъ̀рша.» Тòги зèл дèтто, извадѝл нòжът и га раздèлил на трѝ комàта. Мрàвката рèкла: «Като ни
370
напрàви тòа човèк еднò дòбро, трèба и ние да му напрàвиме.» Мрàвката рèкла: «Да му плю̀ниме трѝмата в ỳстата и да мòже да се чинова и мрàвка, и арслàн, и òрел.» И му плюнàли. Тогѝ дèтто си отѝшло.
Одѝло, одѝло и видèло едѝн дèдо на едѝн сỳх рѝд, шо пàсел òвци. Дèтто рèкло: «Добро вèчер, дèдо.» Дèдото рèкъл: «Дàл? ти бòг дòбро, юнàче. Къдè òдиш?» Дèтто отговорѝло: «Късмèт си бъ̀ркам, дèдо.» Дèото отговорѝл: «Ех, ка нèмаш мàйка, я èла на мèне еднò чèдо.» Дèтто рèкло: «Ке дòйда.» И дèото му рèкал: «Нà тѝя òвци да ги пàсиш, ама да не ги кàраш в тàя плàнина, от ѝма еднà голèма мèчка.» Тòги дèтто ги отнесèл в голèмата планѝна. Овците ядèли, ядèли и немàло мèсто, дèка да га клàдат млèкото.
Дèото имàл еднà мòма и рèкал: «Оди по нèго да вѝдиш, дèка ги пàсе òвците!» Мòмата отѝшла по нèго и го видèла в Карàдере; и като видèла, кàк се бѝят с мèчката, мèчката рèкла: «Ее, сèга да ѝма едѝн селянин да ми донèсе една тòпла пѝта, тога ки ти изпѝям кръвта!» Дèтто рèкло: «Ее, сèга да ѝма нèкой да ми донèсе едѝн бърдàк стодèна вòда, ти бѝх извàдил дрòбът!» И тòги мòмата отѝшла о домà и кажàла на тàтко ин и на мàйка ин. Тàтко йè рèкъл: «Оди ỳтре по нèго, ко ки фàтат да се бòрат, да му дàйш бърдàк вòда!» Мòмата зèла вòда и отѝшла на зàстрата по нèго. Като зèли да се бòрат, се борѝли, се борѝли, мèчката се уморѝла и рèкла: «Ее, юнàче, да ѝма нèкой селянин да ми дàде еднà тòпла пѝта, кръвта ти бѝх изпѝла!» Дèтто рèкло: «Ее, да ѝма нèкой да ми дàде едѝн бърдàк вòда студèна, дрòбът бѝх ти извадѝл!» Тòги мòмата рèкла: «Нà, бàте!» Тòй се напѝл и ин извадѝл дрòбът.
Под дрòбът нàшел един кафèз; в кафèзът имàло едѝн гълъ̀б; под гълъ̀бът имàло еднò я̀йце.
Като се пречỳло, оти Карадерè го утепàли, се пречỳл тòя юнàк и цàрът го земàл, а дèото зèл да вѝка: «Тò йе мòйе дèте!» Цàрът му дàл на дèото едѝн чифлѝк, кòлкото да живèйе, а дèтто го земàл и г’ отнесèл на стòлът. Тогѝ цàрът му рèкъл да г’ ожèни и му дàл мàлката щèрка. Тòги сакал некой дрỳг цар да прàве бòй с нèго. Тòги цàрът му рèкъл: «Кòлку дỳши сàкаш да ѝдът с тèбе на бòй?» А тòй рèкъл: «Дàй ми трѝ дỳши, да съ като мèне.» Цàрът му дàл трѝ дỳши и тѝа отѝшли на бòй. Тòги тòй се чинàл арслàн и зèл на бòят да ги дàве за шѝйътъ и сѝчките ги изтепàл. От нѝх нѝкой се неотепàл, а пà се върнàли от бòйът. Като идàли на вàке, дòшли до еднà чèшма, шчо гълтàла люде. Жèна му,
371
като отѝшла да вѝде дали съ го отепàле, тòги тòй дошèл до тàя чèшма и рèкъл: «Ми се пѝйе вòда нòго.» Жèна му му рèкла: «Ки те изпѝйе тàя чèшма.» Тòй рèкъл: «Нèка ме изпѝйе.» Легнàл да се напѝйе и чèшмата го изпѝла. Тогѝ жèна му рèкла: «Пỳшчи го, ки ти дàдам еднà злàтна ябỳлка!» Ин га дадèла и мъ̀жът излèзъл. Тòги нèа га гълтнала. Тòй рèкъл: «Мèне ме ѝзпи, неа га отпỳшчи!» И нèго го гълтнала. Жèнта му рèкла: «Пỳшчи го нèго, гълтни ме мèне!» Чèшмата го пушчѝла и га гълтнàла жèнта. И мъ̀жо ѝн си отѝшел.
ВАМПИРКАТА БАБА
Имàло едѝн замàн еднà бàба. Тàя бѝла вампѝрка и всèкой вèчер òдила да я̀де люде. Едѝн рèкъл: «Ако ме изèде, от нèя да ме бъ̀ркате!» Човèкът отѝшел, а бàбта го пречекàла и кога се стемнѝло, бàбата го нагостѝла и му рèкла: «Лèгни си тѝ, àз да си почѝнам.» Тòй седèл в постèлята да я̀ глèда, дèка ки òде. Истом тòй заспàл, тàя зèла да си облèчва къ̀рвавите рỳби и отворѝла мангалото (нещо како врата в зидът) и отѝшла да я̀де лю̀де. От кàк се ная̀ла, пàк си дòшла и човèкъть тогѝ си сиднàл, а тàя му сварѝла кàве и го наручàла. Тòй мàксус си остàвил чабỳкът на оджàкът и си чѝнал да си òде. Човèкът йè рèкъл на бàбата: «Оди, бàбо, да ми донèсиш чабỳкът!» Тàя отѝшла и му донсèла чабỳкът. Човèкът йè рèкъл (като си подàвал èдната ръ̀ка, уж да го зèме чабукът) и оглàмникът ѝн го поминàл на шѝята. Още не я̀ удавѝл, тàя му рèкла: «Да те знàях, оти сѝ такàв, ки те изèдех!» И я удавѝл.