I. ОТ ДЕБЪРСКО
11. Лàмия и тройца юнаци
12. Двата брата, майка им, по-малийот — измекяр у попот (От гр. Дебър)
13. Юнашчината на царскийот син и на двойцата му другари (От Дебърско село Гѝнеец)
14. Овчари и волкоубиецот (От Дебърско село Стеблео)
15. Простийот човèк и кадията (От същето село)
16. Орманджия и мечка (От същето село)
17. Простотата на стеблевци (От същето село)
18. Глупавите винари стеблевци (От същето село)
19. Ловач, лисица и св. Никола (От същето село)
20. Тройцата бракя (От Дебърско село Гѝнеец)
ЛАМИЯ И ТРОЙЦА ЮНАЦИ
Имало една лàмия и три юнаци. Юнàците òтишле во гòрата, а во кỳкята остàиле саде едно мòмиче и едно мàче. Момѝчето, метèеки, нàшло едно зòрнце грòйзе и мàчето му рèкло: «Дай и мèне от грòйзето, ако нè, кя ти го изпòмока òгнот.» Мàчето му го изпомòкало òгнот и момѝчето òшло у ламѝята и на ламчѝнята им рèкло: «Дайте ми мòрва [1] òгон.» Ламчѝнята му рèкле: «Нèмой кỳчко; мàйка ѝмат сѝнците [2] брòени.» Момѝчето им рèкло: «Ако дойдет, не ви ’и пòзинат [3], скоршѝте ми от сѝте по мòрва.» И ламчѝнята му скòршиле. Момѝчето си òшло дòма, а клòбчето му остàнало у ламѝята. Ламѝята дòшла и го вѝдела клòбчето, та рекла: «Кой дойде?» Ламчѝнята йè рèкле: «Никой нè дойде.» Ламѝята го зèла клòбчето и го вѝла, вѝла, та òшла до врàтата от момѝчето и вѝкнала: «Отвòрите.» Момѝчето рèкло: «Не отвòраме.» Ламѝята рèкла: «Пушчи го пòрстето мàлово.» Момѝчето го пỳшчило. Ламѝята го укòсала и момѝчето ỳмрело.
Помѝнала една кàкюрка [4] и мàчето плàчело. Какюрката му рèкла: «Пушчѝе го малòвото пòрсте.» Мàчето го пỳшчило и какюрката го ожѝвела.
Мàчето и момѝчето рèкле: «Д’òда коде брàкята.» И напòлниле едно тòрале [5] пèпел. Момичето му го вòрзало за опàшката на мàчето. Оделе, оделе и пòшле коде брàкята. Мàчето рèкло на брàкята: «Брàкя! Сèстра ви я ѝзеде ламѝята». ........................
(Види се да е недовършена.)
1. Морва = малку.
2. Синци = синове.
3. Пòзинат = познава.
4. Значението на тази реч не ми е точно известно; може би да е = кàурка, т. е. християнка.
5. Торале = може да е: торбуле = торбичка.
27
ДВАТА БРАТА, МАЙКА ИМ, ПО-МАЛИЙОТ ОТ НИХ ИЗМЕКЯР У ПОПОТ [1]
(От гр. Дебър)
Бѝле двòица брàкя. Еднийот òдел нà дорва, дрỳгийот сèдел дòма. Той, шчо òдел нà дорва, бил бỳдала, а той, шчо сèдел дòма, àрен. Му рèкол будàлата на àрнийот: «Да сèда, да йè пòчина ѝзмет мàйке.» И тàка будàлата сèдел до мàйка си, а дрỳгийот òшол нà дорва. Будàлата сгрèл еден кòтел вòда, йè [2] тỳрил во едно кòрито. Тàмо йè клàл и мàйка си и фàтил да мàат нà нея. От корѝтото йè òднесол во я̀слите, йè дàл една фỳрка да прèдит. Дòшол ỳмнийот, йè нàшол òпрана [3] мàйка си. Му рèкол будàлата: «Одай кòпай грòб,» а той йè зèл мàйка си. Одел, òдел до една чèрешна. На черèшната нàшол една мòмичка, и йè вèлит будàлава: «Фòрли едно вèтче.» Момѝчката му не фòрляла. Той фòрлил со едно дòрво и йè ỳрнал òпрана. А арнийот òдел да кòпат грòб. Будàлата му вѝкат: «Брате, кòпай двà гроба, ти нòса двè майки.»
Иделе, ѝделе и се скрѝле во една водèйнца. Вèлит будàлата: «Овея йе вретèното мàйкино со прèшленот (за воденичнийт камень), кя го зèма.» Му вèлит брàт му: «Не зèмай го, кя н’òперит [4] водèйнчарот.» Той вèлит: «Нè, я̀ кя го зèма: òвея йе вретèното мàйкино и прèшленот майкин.» Го зèл и, òдел, òдел, дòшол до една я̀сика, и си се кàчил на ясѝката и му вèлит на брата си: «Ми тèжит вретèново мàйкино; да го бỳвна дòлу?» Под ясѝката ѝмало кàрван кирàджии. Г’òтпушчил; кàменот, òт ветка нà ветка, пàднал дòлу, а кираджиите побèгналеòт туе. Кираджѝите ѝмале тоарено кàрванот тèмян. Будàлата му вèлит на брàта си: «Кя го зàпаля тèмянов;» и го зàпалил. На гòспода му бòлело зòб, а от тèмянот му òздравел и пỳшчат Гòспод: «Кой ми òздрай зòбов, нèка дойт àмо.» Будàлата òшол тàмо. Гòспод му вèлит: «Шчо сàкаш, отбèри си òвде.» Той с’ òпулил и вѝдел едно шỳпельче и го пòсакал. Гòспод вèлит: «Нèшо дрỳго зèмай, нè земай òвея.» Той рèкол: «Нè, òвея го сàкам.» Гòспод му рè-
1. Срав. прик. № № 31, 209.
2. йè = я̀, местоим. вин. падеж.
3. Опрана = убиена.
4. Кя н’òперит = ще ни убие.
28
кол: «Кой кя те вѝдит, свè да рàзиграт, ко кя зàсвириш.» Будàлийот òдел, òдел и го стрèтил еден пòп. Пòпот го зèл за измекяр, да му пàсит кòзите. Го пỳшчиле будàлийот ѝзмекяр со кòзите, да ’и пàсит. Той фàтил да свѝрит. Кòзите фàтиле да ѝгрет. На вèчерта дòшле ослабени. Му вèлит пòпот: «Шчо òльку ослàбени кòзиве?» А попàгята му вèлит на пòпот: «Да пòйш, да вѝдиш, шчо слàбет òльку кòзиве?» Пòпот пòшол да вѝдит. Ко фàтил будàлата да свѝрит со шупèльчето, кòзите пàк фàтиле д’ѝгрет. Вèлит пòпот на попàгята: «Имале мòки [1] òве, шчо ѝдет òльку глàдни.» Тòга попàгята му вèлит: «Нèка дòйт вèчер да ни пòсвирит; дèцата кь’ и клàйме в àмбар, а мѝе, гòре нà греди.» Вèчерта будàлийот засвирил; дèцата в àмбар с ’изòпрале, а пòпот и попàгята скòкнале дòлу. Му вèлит пòпот на будàлава: «Ко кя кỳкнит кукàйцата, да си òйш.» Кàчиле едно мòмиче на едно дòрво. Пòпот му вèлит: «Кỳкна кукàйца; да си òйш.» Будàлата му вèлит: «Кòде йе, да йè вѝда я?» Фòрлил со едно дòрво и йè ỳрнал дòлу.
ЮНАШЧЍНАТА НА ЦÀРСКИЙОТ СЍН И НА ДВÒЙЦАТА МУ ДРУГАРИ [2]
(От Дебърско село Гѝнеец)
Си бѝл èден цàр и една цàрица. Цàрот нèмал чèдо до дèсет гòдини, царѝцата плàчела до дèка ке вѝдела джàгуре [3]. Вѝдела еден чòек ѝмал сèдум дèца. Чòекът òдел да пѝтат, за да и рàнит дèцата. Еден пòт òшол на врàтата от царѝцата; а пàк на царѝцата йè бѝло жàль, зашчо нèмала чèдо, му дàвала пàри и лèб. Тòга пòминал еден стàрец со белà брада, а пак царѝцата плàчела, коде вѝждала джагурѝната от тòй, шчо пѝтал. Стàрецот я̀ прàшал: «Зашчо плàчиш?» Царѝцата му рèкла: «Оня, шчо нèмат да ’и рàнит, господ му дал чèда, а мèне не мѝ даат, шчо ѝмам да ’и рàна и да ’и облеква!» Стàрецот йè рèкол: «Ке ме клàйш кỳм, я̀ да ти дàда чèдо?» Царѝцата рèкла: «Како не? Я̀ ке те
1. Моки = мъки.
2. Срав. Период. Сп. Ср. кн. V. стр. 116 и в настоящий Сборник прик. № 191.
3. Джàгуре = дете.
29
клàда.» Стàрецот йè дàл една яболка и йè рèкол: «Нà полу да г’ѝзеиш ти, нà полу на цàрот да му дàйш.» Царѝцата йè [1] зèла ябòлката, му дàла на цàрот нà полу, нà полу йе ѝзела тàя. На дèвет мèсеца дèте му се рòдило. Кога се рòдило дèтето, фòрлале тòпой. На дèтето до дèсет гòдини ѝме не мỳ клале и го пỳшчале нà скольо. Дèтето, кога òшло нà скольо, нàйди чòек, ỳби го; и гоя̀дата, кога ’и тèрале на пàсейнье, тè я ’и фàшчало за òпашка и ’и фòрляло настрана. Гоядàрите стòриле дàвия на цàрот: «Али да нѝ брàниш тѝ, али да нѝ бѝяш гоя̀дата?» Дèтето кога дòшло от нà скольо, цàрот му рèкол: «Зашчо бѝяш гоя̀дата? Дòйдое да чѝнет дàвия тỳе.» Дèтето рèкло: «Я нè мога да сèда; кя си òда. Ако сàкате, дàйте ми еден кòйнь и пàри, нè мога да сèда òвде, а кя òда, кя се преврашча со нèкой пèливан». Тàтко му рèкол: «Нè вели кàк, ке си òйш, туку не ỳбивай гоя̀дата», и пàк го зàпушчал нà скольо. Нà скольо дèцата го завѝкале «Бèзимко», зашчо нèмал ѝме. Кога ’и пỳшчиле дèцата от нà скольо, дèтето òтишло при майка му [2] и рèкло: «Я нèмам ѝме; кя си òда!» Мàйка му му рèкла: «Кога ѝмаш кèф за ѝме, ке ти клàйме ѝме.» Царѝцата рèкла на цàрот: «Дèтено сàкат име. Тèя я̀болко, шчо го ѝзеде тѝ, ми го дàде еден стàрец и ми рèче: «Да ме клàйш кỳм, я̀ кя ти дàда чеда.» Цàрот рèкол: «А то, кòй кь’о нàйме нèго?» Тàа му рèкла: «Катà ена вòрвит покрай кỳкява». Цàрот йè рèкол: «Д’о зàприш, ко кя пòминит.» А пак стàрецо катà ена вòрвел покрай кỳкята. Вечерта ỳдриле топòйте — кя се рèдит ѝмето на дèтето от цàрот. Царѝцата го зàпрела стàрецот, а пàк цàрот вѝкал нà гости, зашч кя се рèдит на дèтето ѝме. Дошле ỳтринта, пèдесет òдаи се напòлниле со ѝнсан, и стàрецот туè бѝл и му рèкол на цàрот: «Една òдаа д’ѝзпразниш, само вàрта д’òстайш внòтре.» Цàрот ѝпразнал ка шчо му рèкол стàрецот. Отишол стàрецот в одàята и му рèкол: «Донеситè ми го дèтето, кашчо го мàйка рòдила.» Дèтето му г’òднесле ка шчо го мàйка рòдила.Стàрецот го зèл и г’òблекол во àлтан и му клàл едно фрỳжче [3] в деснатà нога и го нàрекол «Фружчѝ бег». Тога се стрèсле свѝте зашчо вѝделе дèтето облèчено сè во àлтан и сàм стàрецот. Стàрецот си òтишол.
Цàрот пàк го зàпушчал нà скольо. Тèя пàк се бияло со дèцата. Дèцата му кàжале на цàрот: «Се бѝет сò нас дèтето твае.»
1. йè вм. я̀, местоим. вин. пад.
2. Майка му вм. майка си.
3. Фружче = ножче.
30
Цàрот му рèкол на дèтето: «Нè би се, сѝнко!» Пàк дèтето, зàшчо бѝло дàдено от бòга, не мòжело да се стòрпит и му рèкло на тàтка си: «Нè мòга да сèда я òвдека; дàйте ми еден кòйнь и енни дѝсадзи пàри, я кя си òда.» Цàрот му дàл кашчо сàкало дèтето. Тея̀ си òтишло; наближило до една плàнина. Тỳе се стрèтило со èден, шчо ѝдал от планѝната. Той, шчо ѝдал от планѝната, ко кя мàвнел со нòгата, кя ’и прèфорлел бỳките. Фружчѝ бег му рèкол: «Шчò си тѝ?» — «Я су чòек. А ти шчò си?» — «И я су чòек.» Фружчѝ бег му рèкол: «Кè [1] òйш?» А той му рèкол: «Я òда при едно дèте от цàрот, шчо го викает Фружчѝ бег, да се прèврашча [2] с нèго.» Фружчѝ бег му рèкол: «Ела еднож с мèне, оту òди с нèго.» Той му рèкол: «Айде.» Трѝ дни и трѝ ноки се преврàшчале, никой нè паднал. Фружчѝ бег му рèкол: «Айде кя се стòриме брàкя.» И той му рèкол: «Айде.» Фружчѝ бег му рèкол: «Ти шчо юнасто ѝмаш?» Той му рèкол: «Я све знàм, шчо ѝмат на вèков; а ти шчо юнасто ѝмаш?» Фружчѝ бег му рèкол: «Я ѝмам во деснаà нòга едно фрỳжче; да м’ г’ ѝстайт нèкой дрỳги, кь’ ỳмра; а сàм да г’ѝстаа, не ỳмирам; кò кя фòрля с нèго, нѝшчо не òстаа прèд мене». Се стòриле брàкя тѝе двòйца.
Оделе обàйцата и пàк наблѝжиле èдна плàнина. Пàк нàшле еден кè ѝдит от планѝната. Двòйцата му рèкле: «Шчо си тѝ?» Пà той му рèкол: «Я су чòек; а вѝе шчо све?» Тѝе му рèкле: «И мѝе сме люди. Кè [3] òйш?» Той му рèкол: «Ода, да се бѝя со Фружчѝ бег». — «Ела еднож с мèне, оту òдай со нèго.» Тỳе се тѝе фàтиле, — трѝ дни и три ноки се биле, и нѝкой не паднал. Фружчи бег тогà му рèкол: «Ай кя се стòриме свѝте трòйца брàкя.» Той му рèкол: «Айде.» Фружчѝ бег му рèкол: «Ти шчо юнàшчина ѝмаш?» Той му рèкол: «Я по стрèд море пòт прàя. А тѝ шчо юнашчина ѝмаш?» Фружчѝ бег му рèкол: «Я во деснàа нога ѝмам едно фрỳжче; дрỳг да ми г’ ѝзтайт, кь’ ỳмра; а сàм да си г’ ѝзтаа, не ỳмирам; ко кя фòрля с нèго, нѝшчо не òстаа прèд мене!» Се стòриле свѝте трòйца брàкя.
Той шчо знòел свè на вèков, му рèкол: «Имат н’едно мèсто еден òгон: скàкает тỳе пелѝвани, и нѝкой нèмойт д’ ’о прèскочит, кой кь’ ’о прèскочит, кя à зèмит от цàрот кèрката.» Фружчѝ бег му рèкол: «Айде, кь’ ойме мѝе.» Отишле тàмо. Фружчѝ бег му рèкол на тѝе, шчо скàкале в òгнот: «Имат ѝзан и зà нас, да
1. Кè = къде, както се изговаря и в Струга.
2. Да се прèврашча = да се бора.
3. Кè = къде.
31
скàкаме?» Тѝе му рèкле: «Имат, кàко нè? Кой кя мòйт!» Фружчѝ бег скòчил прèку òгнот и му я дàле кèрката от цàрот. Фружчѝ бег рèкол: «Да ми е сèстра и на овя̀ век и на той; ак ми йе дàйте за по-големиòн брат, да я зèма; ако не, нèка ви сèйт.» Тѝе му я дàле. Фружчѝ бег по-големийот брат го нàместил во една кỳкя да сèйт и му дàл едно влàкно от кòсата и му рèкол: «Ко ке зàкапит кòрв от овея влакно, да ме знòйш от су ỳмрен.»
И òтишле со по-малийòт брат, вѝделе на едно мèсто преку една рèка, кòй [1] прескàкает. И туе кой кя прèскочел, кя зèмел кèрката от цàрот. Отишле тàмо. Фружчѝ бег зèл едно мàгаре, го крèнал нà рамо и скòчил преку рèката, и му я̀ дàле кèрката от цàрот. Фружчѝ бег му рèкол: «Да ми е сèстра и на овя̀ век и на той; за брàта ми ако ми я̀ дàйте, кя à зèма.» Тѝе му я дàле. И той брат го нàместил во една кỳкя да сèйт, како дрỳгийот. И нèму му дàл едно влàкно и си òтишол.
На едно мèсто се дèлале потѝшчата; еден кàмен ѝмало тỳе со пѝсмо. Фружчѝ бег го òтпеал: «По овя̀ пот да òйт чòек, се врàшчат; а по òвя, не сè врашчат.» Фружчѝ бег си рèкол: «Я кòй кя се пòзнаа от су юнак? Кь’ òда по овя̀ пот, шчо се нè врашчат чòек.» И òтишол по той пот. Нàшол три лàмии; фòрлил с боздỳганот и свитè три ’и òпрал. Одел, òдел, пàк нàшол шèс. Туè си мѝслил: «Да фòрля с боздỳганов, да не нèй удра! а тò да фòрля со фрỳжчео!» Пàк си рèкол: «Ай нè форля со фрỳжчео, кя фòрля с боздỳганов!» Фòрлил с боздỳганот, и тѝе шèс ’и òпрал. Пò-тамо кога òдел, нàшол една ламия вѝсока кòльку трѝ минàриня, и тòга си рèкол: «Да фòрля, да à ỳдра в нòдзене, кя пàднит нà мене, кя ме òперит.» Фòрлил и я̀ ỳдрил по глàата. Пàднала, и òтишол со фрỳшчето йè [2] ѝзрушил. А пак тỳе ѝмало еден кòнак со пèдесет òдаи. Во кòнакот ѝмало една мòмичка. Се кàчил в одàйте, нàшол четирѝесет и дèвет òдаи отвòрени и една затвòрена. Затворèната бòтнал с нòгата и йè отвòрил. Внòтре я нàшол момѝчката. Момѝчката била покрѝена. Я òцкрил и йè рèкол: «Стàни.» А пак тàя му рèкла: «Бèгай, кя т’ изèйт ламѝята.» Той йе рèкол: «Я йè òпраф ламѝята.» Тàя му рèкла: «Нè ти кя мòйш да à òпериш ламѝята?» Той йè рèкол: «Стàни да вѝдиш.» Кога òтишле тàмо, йè вѝде, — вѝстина бѝла òпрана.
За момѝчката да йè зèмат, ѝделе три гèмии. Кога ѝделе гемѝите, Фружчѝ бегйè рèкол на момѝчката:«Вѝди, кѝ кь’ ’и
1. Кòй = коде = къде.
2. йè вм. я̀.
32
прèворта гемѝине!» Момѝчката му рèкла: «Бèгай, кят’ òперат тѝе, шчо сè в гемѝяна.» А пàк тòй йè рèкол: «Пỳли се, пỳли се ка кь’ ’и прèворта.» Той òтишол, две гèмии прèвортил, èдната му побèгнала. Тѝе шчо бѝле во гемѝята, òшле кой цàрот и му рèкле: «Лàмии нèмаше тỳе, а од едно дèте не се òдеше!» А пак èдна стàрица му рèкла тỳе: «Ак йе за дèте, я̀ кь’ го прèмама. Да ме фòрлите в еден сàндук и да м’ однèсите ке [1] йе кòнакот. Ко кя пòйда тàмо и к’о прèмама дèтето, кь’обтегна енна риза [2], — бàйрак, вѝе да тòрчате тàмо.» Тѝе йòтнесле старѝцата кой кòнакот, а пак дèтето и момѝчката, ко шèтале покрай мòрето, го вѝделе сàндукот. Дèтето рèкло на момѝчката: «Вѝди, да вѝдиш до кòй кь’ ’о фòрля сàндукон.» Момѝчката му вèлит: «Нèмой, не фòрляй го; кя си рèдиме лèб, чàнаци в нèго.» Тѝе го зèле и г’ отвòриле. Ко да вѝдет? — Внòтре енна стàрица, Момѝчката рèкла: «Кя а зèмаме дòма, да ни чѝнит ѝзмет.» А дèтето рèкло: «Нè, кя а фòрля.» Момѝчката пак му рèкла: «Нèмой, ке ни чѝнит ѝзмет, да я зèма дòма.» Дèтето йè послỳшало момѝчката и йè зèле дòма. Старѝцата йè рèкла на момѝчката: «Шчо юнасто ѝмат мòж ти?» Момѝчката рèкла: «Не зноя.» Старѝцата пак йè рèкла: «Èе, ко си не знòела, не тè сакат мòж ти.» Момѝчката òтишла и го прàшала: «Шчо юнасто ѝмаш тѝ?» Дèтето рèкло: «Я ѝмам в деснàа нòга едно фрỳжче; да м’ ’о ѝзтайт нèкой дрỳги, кь’ ỳмра, а сàм да си г’ ѝзтаа, не ỳмирам.» Момѝчката òтишла, на старѝцата йè рèкла: «Имат фрỳжче, вèлит, во деснатà нога; да му г’ ѝзтайт нèкой дрỳги, кь’ ỳмрит, а да си г’ ѝзтайт сàм, не ỳмират.» Старѝцата една вèчер фàтила да ’и трèсит вилѝците и вèлит: «Ме трèсит!» Момѝчката му рèкла на дèтето: «Да à зèмеме во нàшава òдаа, да н’ ỳмрит сàма.» Дèтето рèкло: «Не ỳмират, мòе дрàго!» Момѝчката пак рèкла: «Да à зèмаме, грèота йе.» И йè зèле в одàата. Кога зàспало дèтето, старѝцата му г’ ѝзтайла фружчето от деснатà нога, и дèтето ỳмрело. Старѝцата òтишла, отèгнала една рѝза — байрак; гемѝите дòшле и момѝчката йè зèле. Момѝчката му рèкла: «Чèкайте, д’ ’о пòкрия и д’ ’о зàключа в одàана.» Йе пỳшчиле; момѝчката го пòкрила и го заклю̀чила. Тѝе момѝчката йè зèле.
Влàкната, шчо ’и òстай на двàта брàта, им закàпало корв, и тийе òтишле да го бàрет. Кàменот го вѝделе кой бѝл пѝшан и г’ отпèале: «По овя̀ пот ойт чòек, не сè врашчат; а по овя̀ пот
1. Кè = къде.
2. Рѝза = кърпа за брѝшенье.
33
се врàшчат.» Тѝе рèкле: «По овя̀ пот, шчо се не врашчат, йе пòйден.» Кога òделе, нàшле трѝ лàмии òпрани; вѝделе во лàмьето, да н’ г’ ѝзеле тѝе. Нèмало. Òделе, òделе, пак вѝделе шèс дрỳги лàмии òпрани. И тỳе вѝделе, да н’ г’ ѝзеле; и тỳе нè бил ѝзеден. Пàк òделе и йè нàшле голèмата. И тỳе нè бид ѝзеден. Кога òтишле во кòнакот, нàшле четирѝесет и дèвет òдаи отвòрени, една, затвòрена. Йè отвòриле врàтата, влèгле внòтре и го нàшле пòкриян. Вѝделе в десната нога, фрỳжчето нè било тỳе. Еднѝйот му рèкол на той, шчо прàел пòт по срèд море: «Ай да нàпрайш пòт.» А пак той, шчо знòел свè на вèков, знòел оти старѝцата го фòрлила фрỳжчето во стрèд море. Той, шчо прàел пòт, нàпраил и òтишле, та го нàшле фрỳжчето и се врàтиле нàзод и пàк му го клàле во десната нога. Еднийот го дòржел, дрỳгийот му клàл фрỳжчето во нòгата. Фрỳжчѝ бег коа стàнал рèкол: «И, шчо су зàспал!» И му рèкол на брàкята: «Шчо свè дошле вѝе?» И му рèкол: «Кòде йè стòривте момѝчката?» Пак тѝе му рèкле: «Мѝе ти йè стòрифме? Кодè ти йе?» Той, шчо знòел свè на вèков, йè знòел момѝчката оти йè ѝмат зедено цàрот. Фружчѝ бег рèкол на той, шчо прàел пòт пострèд мòре: «Айде, да прàйш пот.» А пак от ке кòнакот до кой цàрот, шчо è зèл момѝчката, ѝмало дèвет днѝ пот. Той, шчо прàел пот, прàел шес дни, ѝмало ѝшче трѝ дни до грàдот. Фружчѝ бег го прàшал: «Ишче кòльку днѝ ѝмат до грàдот?» (А момѝчката бèше му рèкла на цàрот: «Не сè венча сò тебе до дèвет днѝ; да м’ òстайш, кя го жàля.») Той, шчо прàел пòт, Фружчѝ бегу му рèкол: «Имат ѝшче три дни до грàдот.» Тога Фружчѝ бег му рèкол: «Бòргу да прàйш.» Той прàйл и стѝгнале до грàдот; остàнало ишче мàлу да прàйт пот от мòрето. Фружчѝ бег йè вѝдел момѝчката, кой сèйт на пенджèрето от цàрот и скòчил от мòрето, òтишол на пенджèрето. А пак старѝцата бѝла сèдната на стòлот от цàрот. Старѝцата, кога го вѝдела Фружчѝ бега, пàднала òт стол пòд стол; а цàрот шèтал по кỳкята. Фружчѝ бег йè зèл старѝцата и йè рàзпарчил на дрòбенки, и òтишол и цàрот да го рàзпарчит. А цàрот му рèкол: «Кя ти дàда дèвет тòари пàри не пèри [1] ме мèне.» И дàрот му дàл дèвет тòари пàри. Фружчѝ бег си ’и зèл пàрите и момѝчката. Три тòари му дàл на по-голèмийот брàт, три тòари на по-мàлийот и три тòари зàдоржал зà себе и си òтишол свèкой дòма.
1. Пèри = убѝвай.
34
ОВЧАРИ И ВОЛКОУБИЕЦОТ
(От Дебърско село Стеблео)
Си бѝле нèкольку òвчари. Му рèкле на èден чòек. «Свѝте кя ти дàйме по седомдесет òвци, да ѝшеташ до коде ѝмат нашè мèсто, да ни òставиш по еден нѝшан.» Той зèл еден нòж и, òдел, òдел, ѝзворвел веке до кòде ѝмало мèсто. Пак дòближил до овчàрите. Му лèтнале дèвет вòлци. Той му зàредил со нòжот, на свѝте нòдзете му изпòкинал; саде еден со подкинатà нога му лèтнал и г’ ỳдаил. Сèдне òшле овчàрите тàмо и го вѝделе чòекот ỳдаен и дèвет вòлци тỳе пцòйсани.
Забележка: За тази приказка казват, че е била истинска случка и че гробът на тоз человек стоел и днес в Горна Лакàйца, на едно място в планината, при с. Стеблео.
ПРОСТИЙОТ ЧОЕК И КАДИЯТА
(От същето село)
Си бѝл еден чòек и си ѝдел от водèйнца со едно мàгаре натòарено со брàшно. На енно мèсто се дèлале потѝшчата. Чòекот му рèкол: «Уш, мàгаре, згòра, я кь’ òда здòла.» Той òшол дòма и му рèкол: «Альнè дойде магàрето?» Магàрето ѝдело, ѝдело и го ѝзел вòлкот. Той òшол да го бàрат магàрето. А еден дрỳг чоек вѝдел кой го я̀йт магàрето вòлкот. Стòпанот от магàрето му рèкол: «Аль го вѝде магàрето мòе?» А той го пòиграл: «Магàрето твòе се стòри кàдия.»
Той òшол дòма, зèл една зòбница пòлна со зòб и му òшол на врàтата от кадѝята и му зàнишал зобнѝцата. А на кадѝята му се стòрило оту сè пàри, се поднàведил да вѝдит зобнѝцата. Той го фàтил за шия и фàтил да го тòарит. Дрỳгите, шо бѝле тàмо, фàтиле д’ ’о брàнет. Той вèлит: «Магàрето мòе е.» Не го пушчал. Едвàй г’ отбрàниле.
35
ОРМАНДЖИЯ И МЕЧКА
(От същето село)
Си бѝл еден ормàнджия в òрман. Му се снòкило, да си кѝнисал да си òйт дòма. На еден трỳп г’ òстайл клѝнот во трỳпот. Дòшла нòкьта мèчката и го тòрнала клѝнот, а трỳпот йè подфàтил нòгата. На ỳтрето дòшол орманджѝята и я вѝдел мèчката. Тàя му рèкла (и му кажỳвала со нòгата крèната на ỳ горе): «Бỳуу! изтàй ми я̀ нòгава, кя ти кàжа èте ѝмат пчèли на бỳкана.» Той мàвнал на клѝнот и йè ѝзтайл нòгата. Тàя со нòгата му рèкла: «Айде, пò мене сèга.» Тàя прèд него, той пò нея, òшла тàя до една дỳпка и сèднала и му покàжала на ỳгоре со нòгата. Вѝдел той тỳе в една шупливà бука бѝло пòлно со мèд. Мèчката си òшла, а той си го зèл мèдот.
ПРОСТОТАТА НА СТЕБЛЕВЦИ
(От същето село)
Си бѝле трòйца брàкя. На едно мèсто ѝмале посàдено сòль. Сòльта му я̀ я̀дело едно бỳбаче. Ошле да я̀ вàрдет — сòлта шо им я̀ я̀йт. Еднийот брàт му рèкол на дрỳгийот: «Лèгни тѝ, пòспи, я̀ кя вàрда шо кя дойт да я̀йт сòльта.» Бубàчето дòшло и се кàчило на чèлото на той, шо спѝял. Той шо вàрдел, фòрлил со топàнджата (пищовът) на бубàчето да г’ òперит и си г’ òпрал брàта му [1]. Брàт му, како навѝстина òпран ’и рàзгалил зòбите и ỳмрел. Дрỳгийот му рèкол: «Тѝ се смèиш, ама я̀ г’ òпраф бубàчето». . .
Забележка: За тая приказка, както и за следующите, казва приказвачът, били действителни приключения. С них и днес жителите стеблевци си наумяват какви са били праотците им.
1. Му вм. си.
36
ГЛУПАВИТЕ ВИНАРИ СТЕБЛЕВЦИ
(От същето село)
Некòльцина стàрци си иделе от нà вино. Доблѝжиле до сèлото и му се снòкило, та лèгнале да спѝет. Кога спѝеле, нòкьта стàнал еден òт ними и ’и тỳрил мешѝнята со вѝно и ’и нàполнил со дỳша. Кога стàнале на ỳтрото дрỳгите, вѝделе мешѝнята сè лèсни и рèкле: «Сме се сгỳйле спиèешчем. Вѝди, како мòйме [1] да ’и крèваме мешѝнява; вчèра не мòефме [2] да ’и крèваме, а дèнеска, вѝди, дур кòй [3] и фòрляме!» Дрỳгите рèкле: «Не сме мѝе!» Еден рèкол: «Айде кя пòйда я̀, аль дòшле винàрите? Ако дòшле, не сме мѝе; ако нè дошле, мѝе сме». Ошол, вѝкнал во сèлото: «Аль дòйдое винàрите?» Тѝе му рèкле: «Нè дошле.» Той òшол, се врàтил и рèкол: «Мѝе сме». Ошле в сèло. Залàйле кучѝнята нà ним. Тѝе рèкле: «Нè сме мѝе,» и фàтиле да бèгат. Дрỳгите ’и запѝрале и им вèлеле: «Нè, вие свè, тỳка не бèгайте.» Тѝе рèкле: «Да бèфме мѝе, не лàйее кучѝнята пò нас,» и побèгнале.
Некòльцина се сбрàле и се кàчиле на еден бòр; а под бòрот ѝмало мòгла, (бѝло времето рèмливо). Тѝе рèкле: «Ай кя скòчиме òт овде во вòлнана.» Еден скòчил и с’ òпрал и ’и рàзгалил зòбите, а тѝе рèкле: «Му пàдна ỳбаво; вѝди, кой се смèит.» Пòсле и дрỳгите изскочиле еден пò еден и с’ òпрале.
И сèга тèя бòр йе во Стèблео близу до християнските гробишча.
ЛОВАЧ, ЛИСИЦА И СВ. НИКОЛА
(От същето село)
Си бѝл еден чòек сиромаф, нèмал нѝшчо да стòрит (да служи) св. Нѝкола. Ошол нà лов, я нàличил една стòпица. Го вѝдела една лѝсица и му рèкла: «Не сè мама, не сè мама.» Чòекот рè-
1. Мòйме = мòжеме.
2. Мòефме = мòжехме.
3. Кòй = къде.
37
кол: «И, як йе св. Нѝкола», и си пòшол. Излегол св. Никола, како стàрец, пред лисѝцата. Лисѝцата го опѝтала: «А море, стàрче! Шчò кладе еден чòек òндека?» Той йè рèкол: «И! да знàйш, шчò кладе? — Една квàчка со дванàйсет пѝлци!» Лисѝцата òшла, подбòшнала на стопѝцата и стопѝцата я фàтила. Си дòшол чòекот, шо я̀ нàличил стопѝцата, и си я̀ зèл лисѝцата. Йе прòдал кòжата и си го стòрил св. Нѝкола.
ТРОЙЦАТА БРАКЯ
(От Дебърско село Гѝнеец)
Си бѝле трòйца брàкя; òделе, фòрляле фàл (глèдале късметът на хората, като циганките) и нàбрале една мòска пàри. Отишле на енно мèсто, нàшле трèва и си рèкле: «Не го растоàраме кòйньов, знàйме, кя ни го зèмат нèкой.» Тѝе си сèднале. Му го зèл койньот еен чòек. Стàнале на ỳтрото, го бàрале — кòйньот нèмат. Еднийот рèкол: «Бèше еден кỳс, го вѝкает Мỳсо.» А òтаде во брèгот си рàботал во нѝвата èден чòек. Дрỳгийот му вѝкнал: «Ор Мỳсоо!» Той му рèкол: «Шчò викаш?» — «Шчо ми я̀ зèде мòската со пàрите?» Той му рèкол: «Каквà моска е? — Не су видел мòска.» Той му рèкол: «Ай кь’ òйме да се сỳдиме в грàд.»
Отишле тàмо, му рèкле на голèмийот: «Овя ни зèде една мòска со пàри тòарена.» Той рèкол: «Я не му сỳ зел мòска.» Дрỳгийот рèкол: «Я кя с’ ѝзлеза, а вѝе клàйте нèшчо; ако го не познàеме, не ви я сàкаме.» Тѝе ѝзлегле нàдвор, а големийот (судникот) клàл во дòлапот еден кàрпус и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, кòльку една тѝква?» Дрỳгийот рèкол: «Люшпата му йе зèлена, а внòтре е цòрвено.» Дрỳгийот рèкол: «Кàрпуз йе, дè, изтàйте го.» Пàк ’и изтàйле нàдвор. Клàле еден лѝмон и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, кольку едно яйце?» Дрỳгийот рèкол: «Люшпата му е жолта, а внòтре йе кѝсело.» Третийот рèкол: «Лѝмон е, дè, изтàйте го.» Пак ’и изтàйле нàдвор. Клàле еден пèтел и ’и вѝкнале внòтре. Еднийот рèкол: «Не йе гòлемо, опàшката му йе закрѝвена како сòрп?» Другийот рекол: «На глàвата ѝмат еден бỳкюль (цвеке).» Трèтийот рèкол: «Пèтел йе; дè, изтàйте го.»
38
Тога му рèкол голèмийот на тòй, шчо го сỳдеше: «Да му йе дàйш мòската.» Тѝе òтишле дòма му и йè нàшле мòската ишче не растòарена. Си йè зèле и си òтишле дòма.