I. ОТ ДЕБЪРСКО
Записани от г. Ал. М. Битраков, народен учител в Солун, който ги слушал от живущите там дебрани
1. Деветте бракя и ламята сестра (От с. Себища)
2. Лисицата и кьосето
3. Три сèстри и тàтко им — най-малата цàрица
4. Бабата, дедото, пульчето и мачерокот
5. Старче, койньче и цар (От Деб. с. Малèстрени)
6. Царицата и керка йе ламия
7. Хòджа и хàджия или неверно приятелство (От Деб. с. Дренок)
8. Троѝцата брàкя и кòсметот (От същето място)
9. Ложливийот юнак
10. Мòж и жèна и тѝквата (От други дебърски села)
ДÈВЕТТЕ БРÀКЯ И ЛАМЯТА СЕСТРА [1]
(От с. Себища)
Си бѝле дèвет брàкя, èдна мàйка и тàтко им. Сèстра нèмале нѝ една. Èднож мàйка им рèкла: «Èй гòсподи, дàй ми едно мòмиче, та пак макар и лàмия нека да йè.» Гòспод я пòчул и му [2] дàл едно мòмиче. На петте гòдини момѝчето се стòрило лàмия и ѝзело сите брàкя; òстанал сàде èден. Тàтко му рèкол сѝну си: «Одай, бèгай, сѝнко, от ѝ тебе кя т’ѝзеет.» Сѝн му я̀внал кòйньот и тàтко му му дàл три слѝви, и си òтишол сѝн му. Òдел, òдел, нàшол една кỳчка со кỳчиня и йè рèкол: «Кяѝ т’òпера, дàй ми едно кỳчуле.» Тàа му рèкла: «Избирай, зèмай.» Тòй зèл едно кỳче, си го клàл на кòйньот и си òтишол. Пàк òдел, òдел, нàшол една мèчка. «Кя т’òпера, йè рèкол, дàй ми едно мèче.» Тàа му рèкла: «Избирай, зèмай.» Зèл тòй и тèя [3] и го клàл на койньот. Одел, òдел, му се спѝло вòда; ѝзел една слѝва òвде, èдната, пò-преку, блѝзу до сèлото, кòй [4] кя сèдел. Пòшол во сèлото. Тàмо се òженил. Му втèкнало за мàйка му и за тàтка му и йè рèкол жèне си: «Я кь’òда при тàтка; кога кя ти вѝкна я, да ’и пỳшчиш кучѝнята.» Тàя, (мàйка му), нè била тука. Тàмо (дòма си) нѝшчо нè нашол, а сàде сèстра му. Влèгол в кỳки и му го
1. Срав. прик. № 6, 8, 126.
2. Му дàл = йè дàл или им дàл.
3. Тèя = тòа — това.
4. Кòй = кòде — къде.
11
зèла сèстра му кòйньот, му го вòрзала, и дòшла гòре при брàта йè [1]. Пòшла да го нàгледат кòйньот. «Уре [2] брàте, му рèкла, кòйньот е на трѝ нодзе!» — «Тèя гàйле за кòйньот», йè рèкол брàт йè. Пòшла ѝшч еднож. «Ич нèмат от кòйньот», му рèкла. Брàт йе пàк йе рèкол: «Тèя гàйле за кòйньот.» Посèделе ишч мàлу, му рèкла брàту си: «Я г’ѝзедоф кòйньот; ми се я̀дет; и тèбе кя те я̀да!» Брàт йè йè рèкол: «Измèти тѝ и да пòстелиш еден мỳтаф, я кя пòйда, кя с’ ѝзбаня, та пòсле яди ме: коде да пàднет брàтова кòрв, на чѝсто мèсто да пàднет.» Той ѝзлегол да òдет нà баня и си пòбегнал. Тàя му се втèкнало зà него, притòрчала ỳ горе, го втасала и му вѝкат: «Чàкай [3], кя ти кàжа тèбе!» Тàмо ѝмало три слѝви. Се кàчил на èдната; тàя фàтила да я сèчет. Той òтишол на дрỳгата; тàя фàтила и нèя да я сèчет. Тòй òтишол на дрỳгата; тàя фàтила и нèя да я сèчет. Му вѝкнал на кучѝнята, кучѝнята дòшле и я̀ ѝзеле [4].
ЛИСЍЦАТА И КЬОСЕТО
Си бѝле една лѝсица и едно кьòсе; си напрàвиле една нива. Дòшло вàкот [5] за сèейнье. Кьòсето рèкло на лисѝцата: «Ай да я̀ посèйме.» Лисѝцата му рèкла: «Посèй я̀ тѝ, я̀ кя дòйда за кòпанье.» Дòшло вàкот за кòпанье. Кьòсето рèкло на лисѝцата: «Ай да кòпаме.» Лисѝцата му рèкла: «Изкòпай я̀ тѝ, я̀ кя дòйда, кога кя го бèриме.» Лисѝцата рèкла: «'Я кя дòйда, кога кя го дèлиме.»
Лисѝцата дòшла за дèлейнье. Го дèлиле. На кьòсето му дàла една кàпа, а лисѝцата го зèла сèто. Кьòсето се налютило, немугò зело и тèя, и побèгнало, — òтишло в едно сèло. Тàмо нàшло едно кỳче слàбо. Кỳчето му рèкло: «Ак мòжеш да ме òздравеш, кя ти я̀ ѝзеда лисѝцата.» Кьòсето му рèкло: «Ако я̀ ѝзедеш, кя т’òздрава.» Помѝнале еднош мàслари со мàсло [6].
1. При брàта йè = при брàта си.
2. Урè = морè.
3. Чакай. Нигде в макед. говор не се среща този глагол така, а всякога чекай, чекам; тук за пръв път го виждаме.
4. В друг вариант № 6 същата приказка ще видим по-обширно.
5. Вàкот = вакът — врèме.
6. Мàсло, разбира се, дървено.
12
Кьòсето се кàчило на тенекѝнята да клю̀кат. Масларот фòрлил, го тỳрил мàслото. Кỳчето се извàляло из мàслото и оздрàвело. Кỳчето му вèлит на кьòсето: «Ако ме нàядеш, кя ти я̀ ѝзеда.» Помѝнала една стàрица, кьòсето йè се вòртело околу нèа, за да го òперет. Тàя ѝмала кòмад [1] и мошчèница. Го трòтила кòмадот и мошченѝцата и си побèгнала. Кỳчето се нàяло. Пак му рèкло на кьòсето: «Ако ме нàсмееш, кя ти я̀ ѝзеда.» Помѝнале една жèна и еден мòж. Кьòсето се кàчило на глàата от жèната. Мòжот фòрлил и я̀ òпрал жèната. Тога кỳчето се насмèало и òтишло кой го дèлиле жѝтото. Тàмо тèя се напокрѝвало со слàма, а само едно уше остàйло. Кьосèнцето я̀ вѝкало лисѝцата. Тàя дòшла кой кỳчето, му вèлит на кьòсето: «Шчо йе òня?» Кьòсето йè вèлит: «Пòи [2] тàмо да вѝдиш шчò йе.» Лисѝцата пòшла и го фàтила зà уше. Кỳчето се фòрлило в èднож и я̀ ѝзело.
ТРИ СÈСТРИ И ТÀТКО ИМ, НАЙ-МÀЛАТА — ЦÀРИЦА
Си бѝле три сèстри и тàтко им. Тòпанот бỳвал за вèсело. Пòрвата го прàшала тàтка си: «Зашчо бỳват тòпанон?» Тòй рèкол: «За вèсело.» И дрỳгата го прàшала и тà: «Зашчо бỳват тòпанон?» «За вèсело», рèкол. И маèчката [3] го прàшала: «Зашчò бỳват, тàтко, тòпанон?» — «За вèсело», йè рèкол. Маèчката му вèлит: «Купи ми èден кòйнь, две гулàбчиня и едно òртолче [4], и я кь’òда.»
Оделе, òделе, дòшол и цàрев син. Вèлит цàрев син: «Жèна йе òнаа.» Голубчѝнята йе рèкле: «Ори Гòрда! како вèлит цàрев син! — велит: òнаа йе жèна.» Оделе, òделе, дòшле до една крỳша. Пàк вèлит цàрев син: «Ако се кàчит на крỳшана, йе мòж.» Тàа се кàчила. Оделе, òделе, вèлит цàрев син: «Ай да’и пỳшчиме кòйньиве; ако ме нàдторчат, йе мòж, ако не ме нàдторчат, йе жèна.» Тàа го надтòрчала. Оделе, òделе, пàк вèлит цàрев син: «Кя го клàйме трондàфильон; ако рàзцутит, йе мòж; ако не рàзцутит, йе жèна.» Момѝчката изскочила на еден рѝд
1. Кòмад = кора, пита, зелник.
2. Пòи = пойди.
3. Маèчката = малечката.
4. Ортолче = някаква птица, неизвестна мен коя, нъ по всякоя вероятност, ловджийска.
13
и му вѝкат цàру: «Цàре, цàре! Мòмичка бèф, пàк су мòмичка!» Цàрев син вѝкат: «Кя à грàбам», и òшол пò неа, да à грàбит. Тàя пòшла дòма при тàтка си. Таткòе си му вèлит: «Тàтко, кя ме грàбит цàрев син! Я кя влèза во кòвчегон, да не кажуваш кòде су се скрѝла.» Дòшол цàрев син и му вèлит на тàтка йе: «Кя т’òпера, кàжи я момѝчката.» Тòй я кàжал. Тàя бѝла зàспала. Я крèнале со сè ковчег. Оделе, òделе, дòшле до кỳкята от цàрот. Момѝчката вèлит: «Оре тàтко; кàко пèет бильббѝйлалине цàреи!» Мòж йè (цàрев син) йè вèлит: «У цàра си бѝла, пàк у цàра òиш.» Нèйзе тòга йè тèкнало. Сèдела до двèте гòдини нèма. Я натèрале да дòнесит вòда в рèшето. Тàя фàтила да плàчит. Се нàбрале нàд нея врàни и я прàшале: «Шчò плачиш?» — «Ори, мѝли сèстрици, им рèкла тàя, аль се нòсит вòда в рèшето?» Тѝе го налèале решèтото, та му òтнесла вòда в рèшето. Цàрев син вèлит: «Кя à натèраме д’ѝзметит ỳгарон со кòсата.» Я натèрале д’ѝзметит ỳгарот со кòсата. Тàя пòшла тàмо и фàтила да плàчит. Пàк се нàбрале врàни нàд нея. «Шчо плачиш, ори невèстице?» йе рèкле. «Аль се мèтит, им рèкла, ỳгар со кòса?» Тѝе йè вèлет: «Немàй гайле, мѝе кя г’изметиме.» Се нàбрале мнòгу врàни и го ѝзмеле. Отишла дòма. Нèма йе вèке. Цàрев син свòршил дрỳга, и тàя я зèл. Нòвата нèвеста, ко дòшла до кукята, пòрнала. Нèмата фàтила да се смèет и дрỳгата òт койня я врàтели нàзад.
БÀБАТА, ДÈДОТО, ПУЛЬЧЕТО И МАЧУРОКОТ [1]
Си бѝле една бàба и èден дедо. С’ѝмале една мàчка и една пỳльче. Сàкале да се òделет. Дèдото рèкол: «Я кя зèма мачỳрокот.» А бàбата рèкла: «Я кя зèма пỳльчето.» И се одèлиле.
Бàбата тèрала пỳльчето да йè дòнесит пàри. Тèя òшло, йè рèкло: «Да мèсиш пòгача и да нàготвиш прòтот [2].» Тèя òдело, òдело, дòшло до една рèка. Како я̀ измѝнало рèката, òшло во вòртот [3], òшло и се скрѝло во една зèлька. Цàрот чỳл пỳльчето и рèкол на жена му: «Одай да òбериш свийот вòрт.» Тàя го
1. Виж прик. № 30.
2. Прòт = прът.
3. Вòрт = въртоград, градина. Тази старобългарска дума едвай тук се среща.
14
òбрала и пòсле една гнѝла зèлька я разфòрлила. Пỳльчето бѝло скрияно вò неа. Тèя, со кỳцанье, òтишло во алтàните. Тàмо яло, яло и загрàчило. Цàрот чỳл и пòшол да го вѝдит. Го вѝдел пцòйсано [1], и го зàфорлил нàдвор. Тея си òтишло и вѝкнало на бàбата: «Отвори, бàбо, и сгòтви прòт и мỳтаф.» Бàбата му отвòрила и зèла да мàва со прòтот. Тèя йè напòрдало àлтани.
Дèдото го вѝдел, и тòй òтерал мачỳрокот да му дòнесит и той àлтани. Мачỳрокот òтишол из плèвните, ѝзловил глỳфци и дошол дòма. Кога ѝдел, нàшол еден àлтан и вѝкнал: «Дèдо, òтвори и сгòтви мỳтаф и прòчка [2].» Тòй сгòтвил мỳтаф и прòчка, и му òтворил. Зèл да мàва и мачỳрокот му нàпордил глỳфци, а сàде èден àлтан пàднал. Пòсле рèкол на бàбата: «Ай да се замèшаме», и се замèшале.
СТАРЧЕ, КÒЙНЬЧЕ И ЦÀР
(От Деб. с. Малèстрени)
Си бѝло едно старче и с’ѝмало едно кòйньче. Стàрчето немòело да òйт. Кòйньчето му рèкло: «Кàчи се нà мене, я̀ кя те нòса.» Стàрчето се кàчило и òшле в една грàдина. Тàмо нàшле едно крѝло от едно врàбче. Крѝлото бѝло мнòгу скòлтело. [3] Стàрчето нèмало да яйт, та му го зàнесло нà цàрот.
Цàрот му нàполнал àлтани и го пòвикал да òйт, да’о бàрат врàбчето. Тèя, стàрчето, ко чỳло, фàтило да плàчит и òшло до кòйньчето. Койньот му рèкол: «Шчò ти е мòката [4] тèбе?» Стàрчето рèкло: «Ме тèреет д’òда, д’òбàрамврàбчето.» Койньотму рèкол: «Одай да им рèчиш, да ти нàполнат едни дѝсадзи пàри.» Стàрчето òшло при цàрот и му напòлнале дисàзите со пàри. Ошле на мèстото, кòй ò нàшле крѝлото от врàбчето. И рàзтурил пàрите по зèмята. Врабчето дòшло òзгора и изклювкало сѝте нàри, та немòело да лèтнит, и стàрчето го вàтило и му го òтнесло на цàрот.
1. Псойсано, гръцка дума = умрено; употребява се само за безсловесните животни.
2. Прòчка = пръчка.
3. Скòлтело = лъщело.
4. Мòка = мъка.
15
Царот му рèкол: «Да òиш, да му я зèмаш на каỳринот кèрка му.» Стàрчето пàк фàтило да плàчит и òшло при кòйньот. Кòйньот му рèкол: «Шчò плачиш?» Стàрчето му рèкло: «Мè тèреет да òда, да му зèма кèрка му на каỳринот [1]. Койньот му рèкол: «Нèка ти напòлнеет èна [2] гèмия со шчо йе по-убоо и нèкой два-три топа.» Стàрчето òшло при царот и му напòлнале шчо сàкал. Сèдне òшле со кòйньот тàмо и тỳека ѝзлегле жèните и кèрка му рèкла: «Види, шчò имат во гемияна!» Стàрчето я фàтило и йè пàднал пòрстенот во мòрето, и му я зàнесол на цàрот. Тàя рèкла: «Дур не ми го нàйт пòрстенот, нè седа.» Цàрот рèкол: «Одете, викнетè ми го стàрчето.» Тèя òшло при цàрот и той му рèкол: «Оди да ми го нàйш пòрстенот, зере кя т’òпера.» Стàрчето фàтило да плàчит и òшло до кòйньот. Кòйньот го прàшал: «Шчò плàчиш?» Стàрчето му рèкло: «Ме тèреет д’òда, да йè го нàйда порстенот.» И кòйньот му рекол: «Нека ти нàполнет една гèмия со пèксимид (сухари — хляб).» Му напòлнале една гèмия со пèксимид, та òшле на мòрето и им го фòрлиле пексѝмидот на рѝбите. Тога ѝзлегла една рѝба и им рèкла: «Шчò сакаш òт нас шчо ни нàяде тòлку нам?» Стàрчето рèкло: «Пòрстенот да ми го кàжите кòй го ѝмат изèдено.» Едно рѝбуле го ѝмало под йòзикот и му го дàло на стàрчето. Тèя му го зàнесло на цàрот.
Тòй пак рèкол: «Викнетè ми го, кя му рèча нèшчо.» Стàрчето дòшло и цàрот му рèкол: «Д’òйш, да ми я нàйш дѝвата кòбила со четирѝесетте ждрèбиня.» Стàрчето фàтило пàк да плàчит и òшло до кòйньот. Кòйньотму рèкол: «Шчо плачиш?» — «Ме тèреет да бàрам вò море дѝвата кòбила со четирѝесетте жрèбиня», отгоòрило стàрчето. Кòйньотму рекол: «Нека ти нàполнет èна гèмия со кòжи.» Кòйньот бѝл нèйзино ждрèбе и, ко òшле тàмо, фòрлиле кòжите во мòрето и тòй òржнал, та ѝзлегла кобѝлата. Тога стàрчето я фàтило со четирѝесетте ждрèбиня и му я òтнело на цàрот.
Цàрот му рèкол: «Да ми я̀ ѝзмолдзиш.» Стàрчето пàк фàтило да плàчит и òшло до кòйньот. Кòйньот му рèкол: «Шчò плачиш?» — «Ме тèреет да я ѝзмолдза кобѝлана», рекло стàрчето. Кòйньот му рèкол: «Ти вòрзи ме дò нея, не те зàдират тàя, и измòлдзи я̀.» Стàрчето го вòрзал кòйньот до кобѝлата, а тèя òшло да я̀ молдзит; кòйньот òржнал и я̀ измолдзало, и млèкото му го òтнесол на цàрот.
1. Тук подразумява се цар християнски.
2. Ена = една.
16
Цàрот го клàл млèкото в èен кàзан да се грèет и го нàтерал стàрчето да влèзет во горèшчото млèко. Тèя пàк фàтило да плàчит и òшло до кòйньот. Кòйньот му рèкол: «Шчо плачиш?» — «Ме тèреет да влèза во млèконо гòрешчо», рèкло стàрчето. «Вòрзи ме, му рèкол кòйньот, за казанот и влèзи во млèкото; я кя дỳиа, не сè гориш тѝ.» Старчето го вòрзало койньот и влèгло во горèшчото млèко. Тòй дỳнал и стàрчето ѝзлегло òт нотре сàде злàто.
Цàрот, ко вѝдел, аль ѝзлегло со злàто, рèкол: «И я кя влèза, за да ѝзлеза со злàто.» Тòй влèгол и ѝзгорел — ỳмрел.
ЦАРЍЦАТА И КÈРКА Ѝ ЛÀМИЯ [1]
Имало еден цар. На сѝте цàрици гòспод им дàл чèдо, само на негоàта не йè дал. Царѝцата рèкла: «Гòсподи! Дàй ми и мèне чèдо, та мàкар и лàмия нèка е.» Гòспод йè дàл èдно цỳце [2]. Тèя бѝло лàмя. Изело еден от койньите. Ко ошол измèкярот, го нàшол ѝзеден и йè рèкол на цàрицата: «Кой ни го ѝзеде еден кòйнь?» На вèчерта òшол да вàрдит. Тàмо зàспал и нѝшчо нè видел. Пòсле òшол по-срèднийот ѝзмекяр, и той зàспал. Най-после òшло келяòто; òшло и не зàспало, та го вѝдело цỳцето, кой ѝдет да ядит кòйньите. Тàя вèчер ѝзело пàк дрỳги кòйнь, та се стòриле трѝ койньи изèдени. Ко дòшло на ỳтрото, рèкло на царѝцата: «Цỳцето’и яит кòйньите.» Царѝцата рèкла: «Одайте вѝе трòйцата измèкяри; ако чуèте да трòпеет, да дòйдите àмо [3]; ако не чỳете, да си òйте.» Тѝе се раздèлиле на èнни [4] пòтишча. Еднийот рèкол: «Я къ’òда по долнийов пот.» Тòй, шчо òдел по долнийòт пот, го стрèтило едно стàрче. Стàрчето му рèкло: «Кòй òйш?» Измèкярот му рèкол: «Еда по къѝсмет [5].» — «Еее, рèкло стàрчето, да òйш òнамо, да се вèжиш сèно и мèсо. Сèното да фòрлиш пред магàрето, а мèсото пред
1. Срав. прик. № 1, 8, 125.
2. Цуце = момиче.
3. àмо = вàмо = сам.
4. èнни = едни.
5. Къѝсмет = късмет = щастие, изговаря се като да е писано по руски: кысмет, приблизително на късмет, тъй като дебраните не могат да произнесат точно звукът на бук. ъ.
17
койньот». Измèкярот òшол, се вèжал со сèно и со мèсо. Сèното го фòрлил пред магàрето, а мèсото — пред кòйньот. Кòйньот му рèкол: «Кòй ойш?» — «Еда по къѝсмет», отгоорил тòй. Кòйньот му рèкол: «Да òйш кòй òнаа я̀сика, да’и брòиш четрѝесет змèой, ко кя влàгает и ко кя излàгает.» Тòй òтишол и се кàчил на ясѝката. Змеòйте дошле сѝте четрѝесет. На утрѝната, како ѝзлегле змеòйте и си побèгнали, чòекот слèгол от ясѝката и влèгол во дỳпката, се нàполнал со àлтани и зèл да си òйт. Си òшол во еен грàд и тàмо се стòрил дòмакин.
От како измѝнало нèкольку врèме, дòшол измèкярот дрỳг, се пòзнале и му рèкол: «Кòй се нàполна òльку чỳдо пàри?» Пòрвийот ѝзмекяр му кàжал кòй бил да зèмат пàри. Тèа рèкол: «И я кь’òда.» Обогатèнийот ѝзмекяр му рèкол: «Сèди тỳе, кя яйме зàедно.» Тòй рèкол: «Кь’òда я.» И се нàвежал [1] сèно и мèсо. На одèйнето и нèго го стрèтило стàрчето и му рèкло: «Кòй ойш?»— «По къѝсмет кь’òда», рèкол измèкярот. — «Да пòйш на мèстото, рèкло стàрчето, и да го фòрлиш сеното пред магàрето, и мèсото пред койньот.» Койньот му рèкол: «Кòй òйш?» — «Еда по къѝсмет кь’òда.» — «Еее, да ойш, да се кàчиш на ясѝкана, да’и брòиш змеòйте; четрѝесет сè и ко кя влàгает и ко кя излàгает.» Тòй òшол, се кàчил на ясѝката и ’и брòел змеòите; четрѝесет ко влагале и ко излàгале. Ко ѝзлегле змеòите дòй слèгол от ясѝката, влèгол во дỳпката, кой алтàните. Се пòлнал, се пòлнал; пòсле му се затвòрила зèмята — нèмоел д’излезит. Ко дòшле змеòите внòтре, «Их, рèкле, кой ни украде òльку пàри нàм? Размèшайте да вѝдиме.» Измешал еден змèх, та го зàкачил за пòрстот, а тòй с’уплашил. Тѝе му рèкле: «Молчи, не те яйме. Кòй ти кàжа да крàдиш пàри?» Тòй им кàжал али измèкярот нèгов му кажал. Тòга го ѝзеле.
(*) Ко стàнал на утрото, змèот зèл четрѝесет мòски [2], сѝте’и тòарил на мòските. Ошол со мòските кой измèкярот дрỳг и му’и разтòарил тамо. Го вѝкнале нèго да èкнит. Отворзал врèките, да вѝдит шчò имат. Вѝдел òчи и го ѝзвикал измèкярот, — рèкол: «Одай, да зèмате кàзанот сèлски и четрѝесет сèкири.» Кàзанот го дòнесле и сгрèале вòда во кàзанот, и форлиле свѝте четрѝесет; му рèкле на голèмийот: «Чей [3] да ти туриме вòда, да яйш.»
1. Се нàвежал = се нагърбил, се натоварил на гърба си.
2. Мòски = мъски, мулета.
3. Чèй = чекай.
18
На турувàньето го мàвнале со сѝте четрѝесет сèкири и г’опрале (*) [1].
Пàк измèкярот òшол, си’и дòкренал свѝте пàри со мòските и нàшол два àрслана, та си’и зàнесол и арслàните. Тòй рèкол дòма си на свòите люди: «Да’и рàните арслàните, я кь’òда да вѝда, аль ѝмат остàнато нèкой во царшчѝната кой бèфме глàвени.» Арслàните не сèдели бèз него. Тòй го явнал кòйньот и òшол тàмо. Цỳцето (ламѝята) тòльку остàйло еен пèтел с ена нога.
Ко òшол измèкярот тàмо, цỳцето му рèкло: «Нà ти я трамбỳрава, я̀ да ти го пòшетам кòйньот.» И тòй йе го дàл. Мàлу посèдела, рèкла: «У-у-у! кòйньов на трѝ нодзе ти йе.» Тòй йе рèкол: «Е, на трѝ нодзе.» Еен глушец рèкол: «Дай ми я̀ трамбỳрата, я̀ с опàшкава кя трàмбура, а тѝ нàполни скòрните с пепел и клàй’и гòре, на бàджана, та ѝзбегай да н’т’ѝзейт и тебе.» Тòй’и нàполнал скòрните со пèпел, ’и клàл на бàджата и си ѝзбегал. Ламѝята го ѝзела кòйньот и влèгла в кỳки. Тòй бил ѝзбегал. Вѝдела скòрните на бàджата и рèкла: «Слèзи дòлу», и се впỳшчила, та’и загрàбнала скòрните. Се утòрчала да го ѝзеит. Одел, òдел тòй, дошол до три доби [2]; сѝте трѝ бѝле брàкя. Тèя го [3] вѝдела. Измèкярот рèкол на дòбот: «Оре, пòрви брàт, навàли се». Се нàвалил [3] и тòй се кàчил нà него. Дòшла ламѝята изгрѝзала дòбот. Ко го дòнесла на мàлу, измèкярот вѝкнал: «Оре, втòри брат, навàли се.» И той се нàвалил. Измèкярот се кàчил нà него. Ламѝята и тòй доб го изгрѝзала. Измèкярот рèкол и на трекийот доб: «Навàли се» и се кàчил на дòбот. Арслàните се скѝнале от койшчо бѝле вòрзани, тòрчале д’о бареет. Ламията, ко’и вѝдела, си рèкла: «Кя ме ѝзедет кучѝшчата!» Тòй йе рèкол: «Не те ядет, саде джèнк ке починет.» Измèкярот рèкол на арслàните: «Саде сòрцето да йè го остàйте.» И тѝя я̀ грàбнале и я ѝзеле, а сòрцето йè го остàйле. Измèкярот, ко слèгол, го зèл сòрцето, го ѝзпекол и òшол кой бил глàвен. Пòсторкал от сòрцето сèме до куките, кай я̀ла люди, и тѝе ожѝвеле.
1. Смисълта на заключената между двете звездици част от настоящата приказка, като непълна и неясна не можех да схвана точно, но нито се осмелих да се докосна до нея с каквото да е поправление, а оставих я така непокътната, каквато съм я получил от записвача. Не е мъчно обаче да се подразумее истинната ѝ смисъл.
2. Доби = дъбе.
3. Се нàвалил = се навел.
19
ХÒДЖА И ХÀДЖИЯ ИЛИ НЕВЕРНО ПРИЯТЕЛСТВО [1]
(От Деб. с. Дренок)
Имаше еден òджа. Сàкаше д’òйт на àджилок. Тòй ѝмаше еен сѝн и енна кèрка. Сѝнот сàкаше д’ò зèмат сò себе на àджилок, а кèрка му (си) я òстай сàма. Йè нàготви дòрва за три гòдини и брàшно за три гòдини; йè òтвори еен бỳнар в кỳки. Кèрка му се зàтвори сàма. Хòджата пòмина низ еен грàд. Тàмо ѝмаше еен приятель хàджия. На аджията му рèче: «Су я òстайл кèрка ми сàма, да òиш, да я нàгледаш.» Аджията му рèкол :«Кь’òда.» Оджата òтиде на аджилок; аджѝята òтиде да я нàгледат кèрка му. Тòй òдеше многỳ поти; сàкаше да я̀ зèмат зà него [2]. Кога òтиде на пòртата, зèде да йè вѝкат: «Отвори, ме пỳшчи тàтко ти». Тàя не му отвòраше. Тàмо ѝмаше една бàба и той йе рèче на бàбата: «Напрàй я̀ момѝчкана да ме зèмат, шчо сàкаш, кя ти дàам.» Бàбата зèде еден сàч [3] и една чèрепна и òтиде под пенджèрата от кỳкята на момѝчката и зàреде сàчот òздола, а черèпната òзгора. Тòга вѝкна момѝчката: «Бàбо, нèмой наòпаку.» Бàбата вѝкна: «Слèзи, кèрко, наỳчи ме.» Момѝчката не слезе. Бàбата пàк зàреде сàчот и черèпната наòпаку. Момичката пàк викна от пенджèрата: «Нèмой, бàбо, не рèди наòпаку.» Бàбата вѝка пàк: «Слèзи, кèрко, наỳчи ме.» Момѝчката слèзе и я нàучи бàбата, како да рèди сачот и черèпната. Бàбата йе рèче: «Кèрко, си пожòлтела; токо àйде да ѝдеме на баня.» Момѝчката не òдела. Бàбата пàк йе рèкла: «Айде зàедко кя с’избàняме.» И момѝчката се кандѝсала д’ойт. Зèла едно тòрбулче прòсо и го рушила òздола и, кога òдела, прòсото се тèкло по пòтот, и òшле нà баня. Бàбата влèгла, с’избàняла; после влèгла момичката. Бàбата йè затвòрила внòтре и пòшла, го вѝкнала аджѝята. Той дòшол, влегол при момичката в бàнята и йè рèкол: «Кя ме зèмаш?» Момѝчката рèкла: «Не те земам.» Той пàк йè рèкол: «Кя мè зèмаш?» Тà рèкла: «Кя те зèма, ако зèмиш еден кàлап сàпун и еен лèген вòда, да ти я ѝзмия брàдата.» Тòй зèл еен кàлап сàпун и еен лèген. Момѝчката зела, напрàйла сапунòйца и му рèкла:
1. Срав. прик. № 120 и 187.
2. Зà него вм. за себе, т. е. за своя жена.
3. Сач = вършник.
20
«Ела, да те мѝя.» Тàя зèла да го мѝет и му заслепила очите. Зèла да бèгат по прòсото, си дòшла дòма и пàк се затвòрила в кỳки. Аджията тòрчал пò нèя, йè òшол дỳр дома и вѝкнал: «Отвòри ми.» Тà не му отвòрила.
Се наблѝжиле трите гòдини, и тàтко йè дòшол. Отѝшол аджията и го прèчекал. Оджата му рèкол: «Аль òтиде да à нàгледаш кèрка ми?» Аджѝята му рекол: «Ишче кỳче и мàче не зàбрала [1].» Тàтко йе рèкол на сина му [2]: «Оди дòма, да йè прèсечиш маèцкийот порст на сèстра ти, да я закòлиш, оту пòсле да я зàкопаш внòтре.» Брàт йè òшол дòма и йè рèкол на сèстра си: «Тàтко ме пушчи да те зàколя!» Сèстра му му рèкла: «Закòли ме!» Тòй йè рèкол: «Ми е жàль да те зàколя! Да ти го зèма маèцкото пòрсче и òдай по плàнина, да се рàниш со трèва!» Момѝчката òшла по плàнина, а брàт йè го òднесол пòрстот при тàтка йè.
Момѝчката се рàнила три мèсеци со трèва и òшла кой’и напѝвеет цàрските кòйньи вòда. Се кàчила на енна ясика; зèла енно оглèдало в рòце и, ко òшле да напѝвеет кòйньите вòда, го завòртила огледàлото во вòдата и вòдата скòлтнала [3]. Койньите се уплàшиле и не пѝеле вòда. Измекярите царски му кàжеле на цàрот: «Койньите вòда не пѝйеет.» Вѝкнале една бàба да вѝдит, зашчо не пѝеет вòда койньите. Бàбата зèла, еен сàч и ена чèрепна и òтишла под ясиката. Зарèдила сàчот и черèпната на òпаку. Момѝчката вѝкнала òзгора: «Немой, бàбо, не реди на òпаку.» Бàбата вѝкнала: «Слези, кèрко, наỳчи ме.» И момѝчката слегла. Бàбата я̀ зèла и му я òтнесла при цàрот. Царот йè рèкол: «Кя те зèма за сѝна ми.» Тàя му рèкла: «Зèми ме.» И цàрот я̀ зèл.
На èдната гòдина гòспод йè дàл дèте; на дрỳгата — дрỳго, на трѝте гòдини — три дèчиня. Едножка, ко се чèшляла в одàята, я вѝдел мòж йè коде плàчела и йè рèкол: «Шчо плàчиш?» Тàя му рèкла: «С’ѝмах èдно брàте; сàка д’òда да го вѝда?» Тòй йè рèкол: «Одай.» Тàя му рèкла: «Ако ѝдеш тѝ, кь’ода.» Тòй йè рèкол: «Со измекя̀рине òдай.» Тàя не òдела со измекя̀рите. Тòй пàк йè рèкол: «Одай тѝ сò ними; тѝе ми сè кàко брàкя». Тàя зèла д’òйт дòма си со измекя̀рите. Ко òшле, порватà вечер по-старийот йè рèкол: «Да ме зèмаш, зашчо кя ти го зàколя го-
1. Куче и мàче не зàбрала, а всекого другого, разумява се, т. е. до толко се развратила и станала нечестна, щото с всякого зела нечестни сношения, освен с кучетата и мачките — изражение, което се употребява, за да се покаже чрезвичайната развратност на някоя нечестна жена.
2. Сина му вм. сина си.
3. Скòлтнала = блèснала, лъснала.
21
лемотò дете». Тàя му рèкла: «Закòли го, не тè земам.» Той го зàклал. Другатà вечер стрèднийот йè рèкол: «Да ме зèмаш, зашчо кя ти го зàколя стредното дете.» Тàя му рèкла: «Закòли го, не тè земам!» Тòй го зàклал. Трекятà вечер по-маèцкийот йè рèкол: «Земай ме, зашчо кя ти го зàколя по-маèцкого дèте.» Тàя му рèкла: «Закòли го, не тè земам!» Тòй го зàклал.
Во стрèднокь тàа зèла да бèгат сàма и го нàшла гоедàрчето от тàтка си и му рèкла: «Кольку пàри сàкаш да ти дàм, да ми ’й дàиш твòйте рỳтишча, да се прòменам?» Тèя йè’и дàло. Тàя òтишла дòма йè при тàтка си. Нèа нѝкой не я познал.
Тога тàтко йè ѝмал гòзба и ’и вѝкнал нà гости свѝте приятели нèгои. Тàмо бѝл и аджѝята, и свѝте кàжвеле прѝказми. Тàмо бѝле и трòйцата измèкяри от цàрот. И тàя рèкла: «Да кàжа една прѝказма?» Тѝе йе рèкле: «Кàжи.» Тàя изкàзала све, шчо се стòрило сò нея. Тàмо дòшол и цàрот, мòж йè, да я̀ бàрат. Тàя рèкла на брàта си: «Я сум, брàте, шчо ми го прèсече пòрстот; èво го». Тòга зèл измекярите и ’и зàклал тỳе. Аджѝята, шчо сàкаше да я зèмат, нèго го òбесил; а бàбата я òпрале. Тàа си го зèла брàтчето и си òшла при цàрот. Ко òдела, кой шчо йè го зàклале маèцкотò дете, си го нàшла жѝво. Ошле и кой по-голèмото, и нèго го нàшле жѝво. Си ’и зèла и си òшле дòма.
ТРОЙЦАТА БРАТЯ И КÒСМЕТОТ [1]
(От същето място)
Си бѝл еен чòек сѝромаф. Тòй имал трѝ сѝнои. Коде пòйди двòйцата, све сказàндисай пàри, а еднийот — нишчо. Три гòдини тàке го тòрпиле брàкя му. После вèке не го сàкале.
Тòй òтишол да шèтат у долу, да бàрат къѝсмет. Ко òдел, нàшол èно стàрче и му рèкол: «Добрò ютро!» Стàрчето му рèкло: «Дал ти бог дòбро! Кòде òйш тàке?» — «Ода, бàра къѝсмет,» му рèкол тòй. Старчето [2] му рèкло: «Вѝдоф трòйца òнамо дòлу; двòйцата рабòтае, а èднийот сèдеше.» [3] Юнакот рèкол: «Кàко
1. Срав. приказ. № 1, 6, 126.
2. Старчето тук се подразумява да е бил дядо господ преобразен.
3. Тримата човеци били късметите на тримата братя.
22
мòга [1] да ’о стòра да рàботат и тòй?» Стàрчето му рèкло: «Да пòйш, да го я̀вниш, да го мàваш и да му рèчиш да ти дайт нèколку яйца.» Тòй пòшол тàмо, го вѝдел коде сèйт и му рèкол: «Зашчо òне двòйца рабòтеет, а тѝ не рàботаш?» Го я̀внал, фàтил да го мàват и му рèкол: «Аль кя рàботаш?» Къѝсметот рèкол: «Кя рàбота», и му дàл нèколку я̀йца. Тòй òдел, òдел, ама нè моел да ’и нòсит яйцата и ’и брèцнал òт земи. От еднож се изпòлниле стòка — гòеда, òвци, крàви, кòзи и дрỳги рàботи. Тòй нè моел да ’и сбèрит, та вѝкнал еден вòлк. Вòлкот му рèкол: «Кàра [2] кя ми дàйш?» Тòй му рèкол: «Кàра е посгòено.» Вòлкот му рèкол: «Кàра кя нàйда дòма.» Тòй му рèкол: «Нèмат нѝшчо дòма, саде една жèна и една кòбила.» Кога òйт дòма му — жèна му со дèте, а кобѝлата со ждрèбе. Чòекот му рèкол: «Коа кя пòрастит дèтево на единàесет гòдини, да дòйш.»
На единàесет гòдини вòлкот дòшол. Чòекот му рèкол: «Èла ỳтре рàно; сèга не е дòма.» Вòлкот си òтишол. Тàтко му на дèтето му дàл ждрèбчето. Дèтето го явнало и òтишло при ена бàба. Бàбата му рèкла: «Кодè òйш, сѝнко?» Тèя рèкло: «Кя ме я̀йт вòлкот, бèгам.» Бàбата му рèкла: «Нà ти ено кỳче; нè мойт да т’ѝзейт вòлкот. Тèя кỳчего вѝкает Кàраман.» Дèтето пàк òдело, òдело, стрèтило една другà баба. Бабата му рèкла: «Коде òйш, сѝнко?» Тèя рèкло: «Кя ме яйт вòлкот, бèгам.» Тàя му рèкла: «Нà ти, сѝнко, ено кỳче, шчо го вѝкает Пребѝгорец.» Пàк дèтето òдело, òдело, и стрèтило другà баба. Бàбатаму рèкла: «Кодè ойш, сѝнко?» Тея йè рèкло: «Бèгам от вòлкот; кя ме ѝзейт.» Бàбата му рèкла: «Нà ти ено кỳче, шчо го вѝкает Тригорòтежок; нèемойт да т’ѝзейт вòлкот.»
Дèтето пàк òдело, òдело и влèгло во ена пèшчера. Тỳе бѝла сèстра му на вòлкот. Тèя сèднало тỳека и вòлкот дòшол от врàтата, и сèстра му го пречèкала и му рèкла: «Да се скриеш во я̀слите и да го ѝзейш нà утро.» Дèтето рèкло на кучѝнята: «Кàраман! коде кя спиеш тѝ?» Тèя рèкло: «На нòдзете.» — «А тѝ, Пребѝгорец?» Тèя рèкло: «Я су на глàата.» — «А тѝ, Тригорѝтежок?» — «Я коде дà е; кя се спрỳжа во я̀слине.» Вечерта си лèгнале, — кỳчето, Тригорòтежок, ỳтрото го сплескало вòлкот. Сèдне дèтето òшло со кучѝнята на лòв. Сèстра му на вòлкот му рèкла: «Зашчо не г’ѝзеде?» А вòлкот йè рèкол:
1. Мòга — тази форма на глагола тук първ път я срещам в македонските произведения. Всекога другож в живий говор се употребява «можа».
2. Кара значи църен или църна, т. е. овен или овца.
23
«Тòй ме сплèска, а не да г’изèда.» Сèстра му рèкла: «Вèчер да се скрѝеш во кàцана.» Чòекот со кучѝнята дòшол òд лов и вѝкнал кучѝнята и му рèкол на Карàмана: «Коде кя спиеш тѝ довечера?» Тèя му рèкло: «Я су на нòдзете». — «А тѝ, Пребѝгорец?» — «Я су на глàата.» — «А ти, Тригорѝтежок?» — «Мèне шчо ме бàрате; я̀ кя спия во кàцана,» рèкло тèя. Вèчерта си лèгнале. На ỳтрото пàк стàнале и òтишле нà лов. Сèстра му рèкла на вòлкот: «Зашчо не г’ѝзеде?» Вòлкот рèкол: «Ме сплèска во кàцана.» Сèстра му рèкла: «Вèчер да се зàпреташ во огнѝшчево.» Чòекот пàк дòшол вèчерта от лов и пàк му рèкол на кучѝнята: «Кòде свè [1] вèчер?» Кàраман рèкол: «Я̀ су на нòдзете.» — «А тѝ, Пребѝгорец?» — «На глàата», рèкол тòй. «А ти, Тригорѝтежок?» Той рèкол: «Мèне шчо ме бàрате: я коде дà е; — во огнѝшчено кя се зàпрета.» Вèчерта си лèгнале и пàк вòлкот нè можел да г’ѝзейт, зашчо Тригорѝтежок пак го сплèскал.
Кога стàнала на ỳтрото сèстра му от вòлкот, му рèкла: «Да’и зàтвора кỳчинята, мòит да ти се пòгодит лòв;» и ’и затвòрила во една тèмница, шчо се не вѝждало нѝшчо. Тòга го нàшол вòлкот дèтето сàмо и сàкал да г’ѝзеит. Дèтето му рèкло: «Да се кàча на бỳкава, да ѝзглеа вèк, оти кя ме я̀йш.» Се кàчило на бỳката и тога вѝкнало по кучѝнята. Ко чỳле глàсот, вèдножка дошле. Дèтето му рèкло: «Изèйте го нèго.» И тѝе го ѝзеле.
ЛОЖЛИВИЙОТ ЮНАК [2]
Имало еден лòвджия; òпрал еден зòяк и се рàзчуло оту пò-юнак нèмат òт него. Лаф пò лаф, òтишло при цàрот. Цàрот рèкол: «Нека дòйт да го вѝда и кя му я̀ дàа кèрка ми.» Ловджѝята òтишол. Кога òдел, по пòтот стрèтил еден, коде сỳчит фòртоми от пèсок и му рèкол: «Их, шчо си бѝл юнак!» Той му рèкол: «Нѝшчо я не сỳ юнак; да вѝдиш авджиев [3] сѝн, шчо фàшчат дзвèре на бòрзина!» Ловджията му рèкол: «Я су àвджиев сѝн.» Тога той му рèкол: «Кодè ойш?» — «Ме вѝкал цàрот, да ми я дàйт керка му», рèкол ловджѝята. Той му рèкол: «И я д’йда сò тебе?» — «Ела», му рèкол ловджията.
1. Све = сте.
2. Сравн. прик. № № 94, 220, 222, 223.
3. Ловджийски син.
24
Пàк òдел, òдел, стрèтил, коде прàвит: тòрни, [1] — ѝспи го мòрето; дỳни, пàк изпỳшчи го. Ловджѝята му рèкол: «Их, шчо си бѝл юнак!» Той му рèкол: «Я нѝшчо нè су юнак; да вѝдиш àвджиев син, шчо фàшчат дзвèре на бòрзина!» Ловджията му рèкол: «Я су àвджиев син.» Чòекот му рèкол: «Коде ойш?»— «Ме вѝкат цàрот, да ми я дàйт кèрка му,» рèкол ловджѝята. Чòекот му рèкол: «Ами ме сàкаш и мèне, и я̀ д’йда сò тебе?» Ловджѝята му рèкол: «Айде.» Се стòриле трòйца. Оделе, òделе и нàшле еден дрỳг, коде фòрлят со стрèла на лòшите лѝся, да пàждет. Ловджията му рèкол: «Их, шчо си бѝл юнак!» Той му рèкол: «Я нè су нѝшчо юнак; да вѝдиш àвджиев син, шчо фàшчат дзвèре на бòрзина!» Ловджията му рèкол: «Я су àвджиев син.» Чòекот му рèкол: «А то коде кя одѝш?» Ловджията му рèкол: «Ме вѝкал царот, да ми я̀ дайт кèрка му!» Чòекот му рèкол: «Аль ме сàкаш, и я д’ѝда.» Той рèкол: «Ела.» Се стòриле чèтворица. Пàк òделе, òделе, стрèтиле еден дрỳг, шчо чапорел от ена плàнина на друга. Ловджѝята му рèкол: «Их, шчо си бѝл юнак!» Той му рèкол: «Я не су нѝшчо юнак; да вѝдиш àвджиев син, шчо фàшчат дзвèре на бòрзина!» Ловджѝята му рèкол: «Я су àвджиев син.» Той му рèкол: «А то кòде одиш?» Ловджѝята му рèкол: «Есте, царот пушчил, ме вѝкат, да ми я дàйт кèрка му.» Чòекот рèкол: «Аль ме сàкаш и мèне, да дòйда?» Той му рèкол: «Айде». И тàка сѝте òтишле при цàрот.
Тога цàрот му рèкол на ловджѝята: «Аль тѝ си àвджиев син?» — «Я су», рèкол авджѝята. «А то шчо си дòшол?» го прàшал царот. «Есте, да ми дàйш кèрка ти,» рèкол ловджѝята. А цàрот му рèкол: «Пòчекай, ѝмат друго за кèрка ми; да я ỳгора фỳрнана, оту да вè зàтвора внотре свѝте, али кя остàните жѝви.» Йе ỳгорил фỳрната и влèгле внòтре свѝте. Тога ловджѝята рèкол: «Кòде си тѝ, шчо цỳцкаш мòрето?» Той го цỳцнал и я изгаснал фỳрната. Царот рèкол на измекярите: «Пòйдите да вѝдите, шчо прайт ловджѝята.» Измекярите пòшле и вѝделе, коде чѝнеет: èднийот, «пò-тамо,» другийот, «пò-тамо, оти отзèмнафме». Измекярите му кàзале на царот: «Тѝе вѝкае: «Еднийот, «пò-тамо,» дрỳгийот , «пò-тамо, оту отзèмнафме.» Царот рèкол: «Вистина той бѝл юнак.» Сèдне царот ’и пỳшчил во еден бỳнар, шчо бѝл трѝста òршина глòбок. Юнакот рèкол: «Коде си тѝ, шчо сỳчиш фòртоми от пèсок?» И той нàсукал, та искòчиле ỳ горе. Царот тòга рèкол: «Кя à пỳшча кèрка ми нà вода по ма-
1. Тòрни = търгни.
25
èцконо пòтче; вѝе д’òйте по голèмийон пòт, али кь’à пречèкате?» Юнакот рèкол: «Кòде си тѝ, шчо чàпориш от плàнина на плàнина? Пречèпори àнде.» Той пречèпорил и лèгнал, та зàспал. Тòга юнакот рèкол: «Кòде си ти, со стрèлата? Фòрли на òного, шчо зàспал.» Той фòрлил и му го рỳшил ỳшето. Той рèкол: «Шчò е, брè?» — Пречèпорил и я̀ зèл кèрката от царот.
МÒЖ И ЖÈНА И ТЍКВАТА
(От други дебърски села)
Едно врèме ѝмало еден мòж и една жèна. У ними нѝшчо нèмало, а само една тѝква. Жèната рèкла на мòжа си: «Мòжу, тѝ òди да òраш, а я кя ỳмеса кòмад.» Той òтишол на òранье, а жèната я зàклала тѝквата.
Тѝе нèмале чèдо, а от тѝквата ѝзлегле мнòгу дèца. Жèната ’и изтèпала свѝте дèца, а èдни се ѝзкриле из кукята. Жèната умèсила кòмадот и си рèкла: «Да си остава барè едно дèте.» Дèцата извѝкале: «Еве сум, мàмо!» Тàя тòга опѝтала: «Кой кя го òтнесит кòмадов на тàтка ви?» Едно рèкло: «Я.» А мàйка му го дàла. Дèтето го зèло кòмадот и, кога приблѝжило до нѝвата, фàтило да вѝкат на тàтка си: «Татко, татко, по кòй пот?» Тàтко му му рèкол: «По гòрнийот.» И тèа ѝзело клопенѝцата (горнатà губа), и пак вѝкнало: «Татко, татко, по кòй пот?» Татко му рèкол: «По стрèднийот». Дèтето ѝзело зèлето, и пак вѝкнало: «Татко, татко, по кòй пот?» Татко му му рèкол: «По дòлнийот.» Тèя ѝзело долнячката (долната губа), и пак вѝкнало: «Татко, татко, по кòй пот?» Татко му му рèкол: «По гòрнийот, по гòрнийот.» Тога тèя òтишло и му òтнесло саде витканѝците. А тàтко му му рèкол: «Зашчо си го ѝзел кòмадот?» Детето му рèкло: «Не ми вèлеше тѝ да ѝзеда клопенѝците, зèлето и долнячката?» Тòга тàтко му го òтепал.