Македонский возстанически Комитет узаконява 1879

1. От сега за напред всякий доброволец, востанник и харамия дължен е от пръв път да дойде в главното управление на востанието с свой разноски, с пушка мартинка, с кама, със сабя или ятаган и сто патрони, без да иска такива неща от благотворителний комитет, които съ длъжни всичко и всякакво нещо, что е потребно за востание да изпращат в главното управление на возтанието, а не да ги дават на частни лица.

  Забележвание: Всичко упоменато в таия точка оружие може да се  дава първ път само на ония, които от турско произхождат. 

2. Всекий доброволец, востаник и харамия от всякаква християнска народност се приемва, но он длъжен е първо да приима клетва за верност и покорност на главното востаническо управление, а после ще се записва в числото на востаниците. 

3. Всякой от трите упоменати звания востаници, които няма да се подчини на това управление, но само по себе си ще действува во името на востаническото управление, той ще се преследва и убива.

4. Всякий харамия, които излезва и убива за своя лична полза, той ще се преследува и подобающе наказание ще приима.

5. Всякой предател и шпионин, каков да е и откъдето ли да е, ще се преследува и като се хване после мъчителни изпити, ще се убива.

6. Всякой християнин, македонец, който се покаже противен на востанието и на востаниците, ще се преследува и като се хване прилично ще се наказва.

7. Всякой турчин, който доброволно ще си предаде оружието си, ще се пуща да си отиде свободно вън от границата на востанието.

8. Всякой турчин, който се възпротиви ще се убива.

9. Които турци ще си бягат доброволно, няма да се ограбват от востаниците.

10. Които турци ще се противят, востаниците имат право да им изгорят жилищата, да ги грабят и да ги убиват.

11. Кой харамия, или востаник, или доброволец ще забира турска или християнска турска жива стока и ще я прекарва во свободна Болгария и да я продава там, такова го главното управление на востанието ще го преследява и ще го предава на подубающего наказание, безотговорно.

12. Востаник, доброволец или харамия, който е дал клетва и се е записал в числото на востаниците, що му заповядва главното управление, направи нечто без знание и без заповед на управлението, то такъв се изхвърля от числото на востаниците и за измена 
на клетвата се преследва със смъртно наказание решение.

13. Пияница и курвар не се приема в числото на востаниците. 
 

  1879 г. 20 февруари