Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945
К. Палешутски
 
Предговор
 

Позициите на Югославската комунистическа партия по македонския въпрос в периода между двете световни войни досега не са били предмет на научно проучване в нашата марксистко-ленинска историография [1]. Подобни изследвания няма и в съветската историческа литература [2]. За сметка на това през послед-
 

1. Отделни (понякога съвсем незначителни) страни на тази тема са засегнати в следните монографии, студии и статии:  К о с е в, Д. Международното значение на Септемврийското въстание 1923 г. С., 1964; Септемврийското въстание 1923. С., 1973; Положението в България и проблемът за курса на БКП след Септемврийското въстание в 1923 (до април 1925 г.). — Известия на Българското историческо дружество. С., № 27, 1970;  Х р и с т о в, X. Революционната криза в България 1918–1919. С., 1957; Македонизмът като политическа концепция в края на ХIХ и началото на XX в.— Исторически преглед, 1979, № 3;  Б о е в, П. Из историята на комунистическото движение на Балканите 1917–1923 г. С., 1972;  К ь о с е в, Д. История на македонското националнореволюционно движение. С., 1954;  Д ж о р д ж е в и ч, Б. Влиянието на В. И. Ленин и на Октомврийската революция в Югославия (1914–1919). С., 1973;  Д и м и т р о в, Г. В. БКП и революционното движение в Благоевградски окръг (1913–1925). С., 1972;  К о л е в а, Т. БКП и международното комунистическо движение 1919–1924. С., 1973;  Д р а г о й ч е в а, Ц. Македония не повод для вражди, а фактор добрососедства и сотрудничества (воспоминания и размишления). С., 1979; История на Благоевградската окръжна организация на БКП. С., 1979;  М и т е в, Б. Комунистическият интернационал и БКП за единния фронт 1921–1924. С., 1974;  Н е с т о р о в, X. Революционното работническо движение в най-ново време. С., 1973; Македонският въпрос (историко-политическа справка). С., 1968;  П а л е ш у т с к и, К. Унитаризъм и федерализъм в югославските земи до образуването на социалистическа Югославия. — Международни отношения. С., 1973, № 4; Югославските комунисти и националният въпрос (1918–1921). — Известия на Института по история на БКП (по-нататък — ИИИБКП). С., № 39, 1978; По въпроса за споразумението между БКП и ВМРО в навечерието на Септемврийското въстание 1923 г. — ИИИБКП, № 40, 1979; Югославската комунистическа партия и националният въпрос (1921 –1923). — ИИИБКП, № 41, 1979;  М а н ч е в, К. и В.  Б и с т р и ц к и, България и нейните съседи 1931–1939. С., 1978, и др.

5

ните три-четири десетилетия югославските историци издадоха значителен брой монографии, студии, брошури и статии по този въпрос [3]. Повечето от тях обаче се отнасят за времето след 1937 г.,
 

2. По-важните изследвания на съветски автори, в които се засягат позициите на ЮКП по националния въпрос в Югославия (респ. и по македонския въпрос), са: История Югославии. Т. 2. М., 1963; Коммунистический Интернационал (краткий исторический очерк). М., 1969; Третий конгресс Коминтерна. М., 1975; VII конгресс Коминтерна и борьба за создание Народното фронта. М., 1977; VII конгресс Коммунистического Интернационала и борьба против фашизма и войны (сборник документов). М., 1975; Ленинизм и национальный вопрос в современных условиях. М., 1974; Из истории народно-демократических революций в странах Центральной и Юго-Восточной Европм. М., 1977;  П и с а р е в, Ю. А. Образование Югославското государства. Первая мировая война. Освободительная борьба югославских народов Австро-Венгрии. Крушение монархии Габсбургов. М., 1975;  С у м а р о к о в а, М. М. Коммунисты Югославии в борьбе за единство рабочего класса и сплочение прогрессивных сил страны. — В: VII конгресс Коминтерна и борьба за создание народното фронта в странах Центральной и Юго-Восточной Европы. М., 1977, 332-362;  Б о г д а н о в с к а я, Н. С. Из истории политическото кризиса в Югославии в 1928 г. — Новая и новейшая история, 1961, № 4; Октябрьская революция и зарубежные славянские народы. М., 1957; Социалистическая федеративная республика Югославия. М., 1975;  Г р и ш и н а, Р. Возникновение фашизма в Болгарии 1919–1925. С., 1976; С е в ь я н, Д. А. Из истории Союза коммунистов Югославии 1919–1945. М., 1982, и др.

3. М и љ о в с к и, К. Македонското прашање во националната програма на КПЈ (1919–1937). Скопје, 1968;  Х р и с т о в, А. КПЈ во решавањето на македонското прашање 1937–1944. Скопје, 1962; Создавањето на федерална Македонја во Југословенската федерација (1941–1945). Скопје, 1965; Време на зреење. Македонското национално прашање меѓу двете светски војни 1919–1930. Т. 1, 2. Скопје, 1977;  З о г р а ф с к и, Д. Југословенските социјалисти за македонското прашање. Скопје, 1962; Појава и значај брошуре „Македонија македоницима! Земља земљорадницима”. Поговор кон књигата на К. Новаковић. Чачак, 1966; Македонија во балканската политика на Третиот раијх. — Гласник на Институтот за национална историја (ГИНИ). Скопје, №1, 1974;  М о ј с о в, Л. Около прашањето на македонското национално малцинство во Грција. Еден поглед врз опсежната документација. Скопје, 1954;  Ч а ш у л е, В. БКП и македонското прашање 1944–1968. Скопје, 1968;  М и т р е в, Д. Пиринска Македонија во борба за национално ослободување. Скопје, 1950;  К о л и ш е в с к и, Л. Аспекти на македонското прашање. Скопје, 1962;  А н д о н о в с к и, X. Македонците под Грција во борбата против фашизмот. Скопје, 1968;  П е ј о в, Н. Прилози за односот на раководителите на КПГ по македонското прашање. Скопје, 1953; Из прошлости македонското народа. Скопје, 1970; Устанак у Југославији 1941 и Европа. Зборник. Београд, 1973; Историја на македонскиот народ. Ч. 3. Скопје, 1969; Сојузот на комунистите на Југославија и мегунационалните односи. Зборник. Скопје, 1967;  С е ј ф у л а, К. Сојузот на комунистите на Југославија и националните малцинства. Скопј е, 1960;  А л е к с и ќ, Д. „Наша реч” (од историјата на напредниот печат во Македонија) 1939–1941. Скопје, 1960;  В и н а в е р, В. Балканска сарадња у идеологији Југословенских комуниста измеѓу два светска рата. — Токови револуције, 1973, № 9;  Ф и д а н о в а, С. Прилог кон прашањето за националното ослободување и

6

когато ЦК на ЮКП се възглавява от Й. Б. Тито, и най-вече за съпротивителното движение през Втората световна война. В Югославия все още не се е появил обстоен труд, посветен на цялостната политика на ЮКП по македонския въпрос от 1919 до 1945 г.

Без да се впускам в подробности, ще отбележа, че югославските публикации по македонския въпрос страдат от сериозен национализъм и антибългаризъм. Стремежът на авторите да пригодят историческите факти към сегашните националистични схващания на Съюза на югославските комунисти ги принуждава при използуване на историческите извори да прибягват до преиначаване смисъла и съдържанието на понятията „македонски българи” и „македонски народ” и да правят груби фалшификации. Освен това в югославските трудове не се разобличават в достатъчна степен възгледите на социалдемократите по националния въпрос и идейното наследство от австромарксистката школа
 

обединување на македонскиот народ во документите на партиското раководство на КПМ во теког на народноосвободителното движење. — Историја, Скопје, 1970, № 2;  Д а м я н о в и ч, П. Решаващи моменти. — Мост, Ниш, 1977, № 48;  К а р д е л, Е. Тито и Југословенска социјалистичка револуција. Београд, 1977;  Т о д о р о в с к и, М. Комунистичката партија на Југославија во развивање соработка со ослободителните движења на соседните народи на тлото на Македонија. — Историја, 1970, № 2; Pregled istorje Saveza komunista Jugoslavije. Beograd, 1963;  K a r d e l j, E. Razvoj slovenackog nacionalnog putanja. Beograd, 1939; 1957; Nacija i mejunarodni odnosi. Beograd, 1975;  D a m j a n o v i c, P. Tito pred temama istorije. Beograd, 1972;  L u k a c, D Radnicki pokret u Jugoslaviji i nacionalno pitanje 1918–1941. Beograd, 1972;  P a s i c. N. Nacionalno pitanje u suvremenoj epohi. Beograd, 1971;  C u l i n o v i c, F. Drzavnopravna historija Jugoslovenskih zemalja XIX i XX vijeka. Knj. 2. Zagreb, 1959; Jugoslavia izmeђu dva rata. T. 2, Zagreb, 1961; Nacionalno pitanje u Jugoslovenskim zemljama (histirijat njegovog razvitka). Zagreb, 1955;  D o k l e s t i c, L. Kroz historiju Makedonije. Zagreb, 1964;  C o l a k o v i c, R. Borba KRJ za resenje nacionalnog pitania. Beograd, 1959;  P l e t e r s k i, J. Komunisticka partija Jugoslavije i nacionalno pitanje 1919–1941. Beograd, 1971;  R е d z i c, E. Austromarksizam i jugoslovensko pitanje. Beograd, 1977;  M i t r o v s k i, B. i dr. Bugarska vojska u Jugoslaviji 1941–1945. Beograd, 1971;  S t r u g a r, V. Socialna demokratija o stvaranju Jugoslavije. Beograd, 1965;  J е l i c, I. Komunisticka partija Hrvatske 1937–1941. Zagreb, 1972; Prirucnik za istoriju Saveza komunista Jugoslavije. Beograd, 1958; Klasno i nacionalno u suvremenom socjalizmu. T. 1, 2, Zagreb, 1970;  M o r a c a, P. Jugoslavia, 1941. Beograd, 1973; Istorija Saveza komunista Jugoslavije (kratak pregled). Beograd, 1966;  B r e z o v s k i, V. Stanje i delatnost KPJ u Makedoniji 1940 godine. — In: Peta zemaljska konferencija KPJ (Zbornik radova). Zagreb, 1972;  F i d a n o v a, S. Neke specificnosti pri stvaranja Narodnog fronta u Makedoniji u vreme odzvanje Pete zemaljske konferencije KPJ. — In: Peta zemaljska konferencija. . .; N е s o v i c, S. Jugoslavia — Bugarska. Ratno vreme. Beograd — Sarajevo, 1978; Bledski sporazumi Tito — Dimitrov. Zagreb, 1979.

7

на Ото Бауер и Карл Ренер, което оказва задържащо въздействие върху ЮКП за възприемане на марксистко-ленинското учение по националния въпрос. При характеризиране на позициите на югославските комунисти по македонския въпрос историците в СФРЮ и особено в СР Македония тръгват от неправилната предпоставка, че в периода между двете световни войни била съществувала „македонска нация”, която постепенно се утвърждавала вътре в Югославия и на международна основа. Поради тези свои недостатъци югославските съчинения имат предимно пропаганден характер и значение.

Западноевропейските публикации за комунистическото движение на Балканите и за македонския въпрос [4] са пропити от нескриван антисъветизъм и отричане положителната роля на Коминтерна за идейното превъоръжаване на ЮКП и на другите балкански комунистически партии.

В предлаганата монография се разкрива противоречивото и непоследователно отношение на ЮКП към македонското освободително движение, към неговите средства и лозунги за борба, към различните политически течения и организации в Македония и въобще към македонския въпрос между двете световни войни. Авторът се е стремил да разкрие генезиса на съвременните националистични схващания на югославските комунисти по македонския въпрос. Въз основа на богат документален материал се проследява как ЮКП постепенно свежда този въпрос от общобалкански до вътрешноюгославски с амбиции да приобщи към бъдещата югославска федерация не само Вардарска, но и Егейска и Пиринска Македония. Паралелно с това ЮКП изоставя схващането, че мнозинството от населението на Вардарска Македония е с българско национално съзнание, и за основа на своята политика приема македонизма на буржоазните сръбски учени Стоян Но-вакович и Йован Цвиич.

В настоящия труд позициите на ЮКП по македонския въпрос се разглеждат във връзка с отношението й въобще към национал-
 

4. К o f o s, E. Nationalism and communism in Macedonia. Thessaloniki (Institute for Balkan Studies), 1964; Balkan Minorities under Communist Regimes. — Balkan Studies, vol. II, No 1, June 1961, Thessaloniki (Institute for Balkan Studies);  B a r k e r, E. Makedonia in place in Balkan Pover politics. — In: The Communism international 1919–1943. Dokuments. Vol. I, 1919–1922. London, 1956;  P a l m e r, I., E.  S t e p h e n,  R o b e r t  R.  K i n g. Yugoslav Communism and the Macedonian question. [S. 1.], 1971;  M e i e r, V. Neuer Nationalismus in Sudosteuropa. [S. 1.], 1968;  S h o u p, P. The National in Jugoslavia. —Problems of Communism, 1972, N 1, 18—30; Communism and the Yugoslav National Question. New York, 1968;  H o w a r d, M. The Mediterranean Strategy in the Second World War. London, 1968;  W u e s c h t, I. Jugoslawien und das Dritte Reich. Stuttgart, 1969.

8

ния въпрос в Югославия и на Балканите. Този подход се наложи от обстоятелството, че схващанията на югославските комунисти по македонския въпрос еволюират в зависимост от вътрешната, от балканската и въобще от международната обстановка.

Авторът пристъпи към настоящото изследване, след като изучи задълбочено социално-икономическия и национално-политическия аспект на македонския въпрос в Кралство Югославия [5] и след по-обстойно запознаване с македонския въпрос в неговата цялост.

Трудът е изграден върху основата на автентичен документален материал [6], по-голямата част от който се използува за пръв път в научно произведение. Непубликуваните документи се намират в: Архив на работническото движение на Югославия — Белград; Архив на Военноисторическия институт — Белград; Държавен архив на Министерството на външните работи на Югославия — Белград; Архив при Института за история на работническото движение в Хърватско — Загреб; Архив при Института за национална история — Скопие; Централен партиен архив — София; Централен държавен исторически архив — София; Български исторически архив при Народната библиотека „Кирил и
 

5. Вж. монографичното изследване на автора Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918–1941. С., 1983.

6. По-значителните публикувани документални сборници, използувани при написването на труда са: Два года борьбы и работы. Обзор деятельности Исполкома и секции Коммунистического Интернационала за период с IV по V конгресс. М., 1924; Коммунистический Интернационал в документах. Решения, тезисы и воззвания конгрессов Коминтерна и пленумов ИККИ (1919–1932). М., 1933; Коммунистический Интернационал перед VI всемирным конгрессом. Обзор деятельности ИККИ и секции Коминтерна между V и VI конгрессами. М.—Л., 1928; Коммунистический Интернационал перед VII всемирным конгрессом (материалы). М., 1935; Резолюции VII всемирното конгресса Коминтерна. М., 1935; Историјски архив Комунистичке партије Југославије. Т. 1—7. Београд, 1949–1951; Историјски архив на Комунистичката партија на Македонија. Т. 1. Скопје, 1951; Извори за ослободителната војна и револуцја во Македонија 1941–1945. Т. 1. Скопје, 1968; Српски социјалистички покрет за време Првог светског рата. Материали. Београд, 1958; АСНОМ. Зборник на документи (1944–1964). Скопје, 1964; Македония. Документи и материали. С., 1978;  V e r i t a s. Македония под иго, 1919–1929. С., 1931; Документи и материали за историята на българския народ. С., 1970; Graђa o stvaranju Jugoslavije. T. 1—2. Beograd, 1964; Zapisnici sa sednica delegacije Kralevine SHS na mirnoj konferencji u Parizu 1919–1920. Beograd, 1960;  S i s i c, F. Dokumenti o postanku Kraljevine SHS 1914–1918. Zagreb, 1920; Komunisticka partija Jugoslavije 1919–1941. Zagreb, 1959 (izabrani dokumenti, priredio E. Hasanagic); Sgodovinski arhiv KPJ. Socijalistiсno gibanie v Sloveniji 1869–1920. T. 5. Beograd, 1951; Istorijski arhiv KPJ. T. 4. Beograd, 1950.

9

Методий” — София; Централен военен архив — Велико Търново — София, и Окръжен държавен архив — Благоевград.

Ползувам се от случая да изкажа още веднъж своята искрена благодарност на всички участници в обсъждането на ръкописа за полезните бележки и препоръки. Изказвам благодарност на рецензентите, на редактора и на всички, които допринесоха за подобряването и отпечатването на труда.

К. П.

[Previous] [Next]
[Back to Index]