ПРЕДГОВОР

Социално-икономическата и национално-политическата същност на македонския въпрос в буржоазна Югославия представлява научна тема, чиито важност и актуалност не се нуждаят от доказване. Може да се съжалява само, че досега българската марксистка историография не е отделила на този въпрос по-специално внимание. Някои негови страни са засегнати от Д. Косев, Хр. Христов, Т. Влахов, П. Боев, И. Димитров, Д. Кьосев, Бр. Джорджевич, М. Куманов, Здр. Мичева и др. [1] До този кръг от проблеми периферно се докосват и някои съветски историци, които се занимават с историята на югославските и на другите балкански народи. [2]
 

1. К о с е в, Д. Септемврийското въстание 1923 г. С., 1973; Международното значение на Септемврийското въстание 1923 г. С., 1964; Положението в България и проблемът за курса на БКП след Септемврийското въстание в 1923 г. (до април 1925 г.). — В: Известия на Българското историческо дружество, 1970, кн. XXVII, с. 149—208;  Х р и с т о в, Хр. Революционната криза в България 1918-1919 г. С., 1957; Аграрните отношения в Македония през XIX в. и началото на XX в. С., 1964;  В л а х о в, Т. Кукуш и неговото историческо минало. С., 1963; Отношенията между България и Централните сили по време на войните 1912—1918 г. С., 1957;  Б о е в, П. Из историята на комунистическото движение на Балканите (1917—1923). С., 1972;  Д и м и т р о в, И. Българо-италиански политически отношения (1922-1943). С., 1976; Фашистка Италия и ВМРО. - В: Сб. в чест на чл.-кор. Т. Влахов. С., 1975; Фашистка Италия и БЗНС. — В: Сб. в чест на акад. Хр. Христов. С., 1975; Фашистка Италия, земеделският режим и деветоюнският преврат. — В: Сб. в чест на акад. Д. Косев, С., 1974; Фашистка Италия и земедельческий режим в Болгарии. — В: Etudes Historique, Sofia, 1975; Фашистка Италия и сговористкото правителство през 1923 г. — Исторически преглед, 1973, кн. 4;  К ь о с е в, Д. История на македонското национално революционно движение. С., 1954;  Д ж о р д ж е в и ч, Бр. Влиянието на В. И. Ленин и на Октомврийската революция в Югославия (1914—1919). С., 1973;  К у м а н о в, М. Югославия и деветоюнският преврат през 1923 г. — Векове, 1973, кн. 5; Нишката спогодба от 1923 г. — Векове, 1972, кн. 5; Relation politique bulgaro-jugoslaves (juin—septembre 1923). — В: Etudes balkaniques, 1974, No 2—3;  М и ч е в а, Здр. Балканският пакт и българо-югославските отношения (1933—1934). — Исторически преглед, 1971, кн. 4; Македония като природно и стопанско цяло (издание на Македонския научен институт) . С., 1945.

2. История Югославии. T. II. M., 1963; Коммунистический Интернационал, краткий исторический очерк. М., 1969; VII конгресс Коминтерна и борьба за создание народного фронта. М., 1977; Ленинизм и национальный вопрос в современных условиях. М., 1974; Из истории народно-демократических революций в странах Центральной и Юго-восточной Европы М., 1977;  П и с а р е в, Ю. А. Образование Югославского государства. Первая мировая война. Освободительная борьба югославских народов Австро-Венгрии. Крушение монархии Габсбургов. М., 1975, и др.

5

В съвременната югославска историография има редица изследвания по македонския въпрос в Югославия между двете световни войни. [3] Повечето от тях обаче се отнасят за периода на съпротивата по време на Втората саетовна война. Без да правим обстоен критичен анализ на югославските издания, ще отбележим, че те страдат от обща слабост — прокарване на преднамереното схващане, че „македонската нация” има стари корени и че в периода между двете световни войни тя напълно съзрява и се утвърждава на широк вътрешноюгославски и международен план. И понеже историческата документация не потвърждава такова осветляване на македонския въпрос, югославските автори са принудени да прибягват до премълчаване на най-важните факти и преиначаване смисъла на ползваните извори и литература.
 

3. Вж.  А п о с т о л о в, Ал. Колонизациијата во Македонија во стара Југославија, Скопје, 1966;  М и љ о в с к и, К, Македонското прашање во националната програма на КПЈ, 1919-1937, Скопје, 1968;  К а т а р џ и е в, И в. КПЈ во Македонија до Обзнана. Скопје, 1961; Антантата и македонското прашање во текот на 1918 година. - Сп. Гласник на Институтот за национална исторја (ГИНИ), год. VIII, 1964, бр. 2, Скопје; Време на зреење. Македонското национално прашање меѓу двете светски војни 1919-1930, т. II, Скопје, 1977;  Л а п е, Л. Активността на Главниот одбор на македонските друштва во Швајцарија 1918-1919 и документацијата за това. - ГИНИ, 1965, бр. 1;  3 о г р а ф с к и, Д. Југословенските социалисти за македонското прашање. Скопје, 1962; Македонија во балканската политика на Третиот рајх. - ГИНИ, 1974, бр. 1; Појава и значај брошуре „Македонија, македонцима! Земља земљорадницима”, Поговор кон книгата на К. Новаковић, Македонија македонцима! Земља земљорадницима! Чачак, 1966;  M o ј с о в, Л. Около прашањето на македонското национално малцинство во Грција. Един поглед врз опсежната документација, Скопје, 1954;  Ч а ш у л е, В. БКП и македонското прашање 1944-1968. Скопје, 1968;  Х р и с т о в, Ал. Создавање на федерална Македонија во Југословенската федерација (1941—1945). С., 1965;  M и т р е в, Д. Пиринска Македонија во борба за национално ослободување. Скопје, 1950; Устанак у Југославији 1941 и Европа, Б., 1973 (материали от международен симпозиум);  Т о д о р о в с к и, Г. Меѓусебните односи на Италија и Бугарија од 1941-1943 во врзка со Западна Македонија. - В: Развиток на дражавноста на македонскиот народ, С., 1966; Из прошлости македонското народа. Скопие, 1970;  E r i c, M. Agrarna reforma u Jugoslaviji 1918-1941, Sarajevo, 1958;  M o r a c a, P. Jugoslavija 1941, B., 1973;  C u l i n o v i c, F. Drzavnopravna historija, Jugoslovenskih zemalja XIX i XX vieka, Zgb., 1959, knj. II; Jugoslavija izmehu dva rata, Zgb., 1961, t. II; Nacionaino pitanje u jugoslovenskim zemljama (historijat njegovog razvitka), Zgb., 1955;  D o k l е s t i c, L. Kros historiju Makedonije. Zgb., 1964;  C o l a k o v i c, R. Borba KPJ za resenje nacionalnog pitanja. B., 1959;  L u k a c, D. Radnicki pokret u Jugoslaviji i nacionaino pitanje 1918-1941. B., 1972;  P l е t е r s k i, J. Komunisticka partija Jugoslavije i nacionaino pitanje 1919-1941. B., 1971;  R е d z i c. E. Austromarksizam i Jugoslovensko pitanje. B., 1977.

6

В последните десетилетия по същността на македонския въпрос след Първата световна война интерес проявява и буржоазната историография, [4] която разглежда историческите процеси обективистично и открито прокарва антисъветски, антикоминтерновски и антикомунистически тенденции. Но някои от буржоазните автори се отнасят с уважение към фактите, поради което застъпват странично, неподправено и неангажирано с национални пристрастия становище, а това означава, че подкрепят българската теза по македонския въпрос.

В настоящата монография се прави опит да се изследват социално-икономическият и национално-политическият аспект на македонския въпрос в буржоазна Югославия, като се анализират класовите и националноосвободителните борби във Вардарска Македония в периода между двете световни войни. Отношението на ЮКП към македонския въпрос не се разглежда обстойно, защото на него авторът е посветил специално монографично изследване. [*]

При групиране на материала съзнателно бе възприета най-опростената структура, съответствуваща на двете отправни точки, от които се разглежда македонският въпрос в буржоазна Югославия.

Монографията е написана въз основа нз многобройни публикувани [5] и архивни документи, които са взети главно от: Архив на работническо-
 

4. По-важни от тези съчинения са: K o f o s, E.  Nationalism and communism in Macedonia (Institute for Balkan studies). Thessaloniki, 1964; Balkan Minorities under Communist Regimes. — Balkan studies, vol. II, No 1, Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, June 1961;  B a r k e r, E. Macedonia, its place in Balkan Power politics (London: The Communist international 1919-1943, Documents, vol. I, 1919-1922; London: Royal Institute of International Affairs, 1956);  P a l m e r, I r., E. S t e p h e n  and  R o b e r t  K i n g, R. Yugoslav Communism and the Macedonian Question. 1971;  M e i e r, V. Neuer Nationalismus in Suedosteuropa, 1968;  S h o u p, P. The National in Yugoslavia. - Problems of Communism, 1972, No. 1, p. 18—30;  P r p i c, G. South Slavic Immigration in America. Boston, 1978.

*. Става дума за монографията Югославската комунистическа партия и македонският въпрос (1919—1945 г.). Двете монографии в значителна степен се допълват една друга.

5. Историјски архив Комунистичке партије Југослааије, т. I—VII. — Историски архив на Комунистичката партија на Македонија. T. I. Скопје, 1951; Извори за ослободителната војна и револуција во Македонја 1941-1945. Скопје, 1968, т. I, кн. I—III; Српски социјалистички покрет за дреме Првог светског рата. Материјали. Б., 1958; АСНОМ. Зборник на документи (1944-1964) . Скопје, 1964; Македония, документи и материали. С., 1978; Veritas. Македония под иго. 1919-1929. С., 1931; Документи и материали за историята на българския народ. С., 1970; Graђa o stvaranju Jugoslavije, В., 1964, t. I—II; Zapisnici sa sednicama delegacije Kraljevine SHS na Mirnoj konferencji u Parizu 1919-1920, B., 1950; S i s i c, F. Dokumenti o postanku Kraljevine SHS. B., 1931; Komunisticka partija Jugoslavije 1919-1941. Zgb., 1959 (izabrani dokumenti, priredio E. Hasanagic); Sgodovinski arhiv KPI, Socijalisticno gibanje v Sloveniji 1869-1920. B., 1951, t. V; Istorijski arhiv KPI. B., 1950, t. IV.

7

то движение на Югославия — Белград, Архив на Югославия — Белград, Архив при Военно-историческия институт — Белград, Архив при Министерството на външните работи на Югославия — Белград, Архив на работническото движение на Хърватско — Загреб, Архив при Института за национална история — Скопие, Централен партиен архив — София, Централен държавен исторически архив — София, Български исторически архив при Народна библиотека „Кирил и Методий” — София, Централен военен архив - Велико Търново — София, и Окръжен държавен архив — Благоевград. С документална стойност са и използуваните Стенографски бележки на Народната скупщина на Югославия и Стенографски дневници на Народното събрание на царство България.

Надяваме се, че предлаганото монографично изследване ще задоволи определени научно-познавателни интереси иЈде подтикне и други автори за по-нататъшни проучвания по този сложен въпрос.

К. П.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]