II. БОРБИ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ
7. СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ВМРО (ОБЕДИНЕНА) ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
Подписването на Майския манифест означава голям успех по пътя на изграждане на единен македонски революционен фронт. Прекратява се, макар и за кратко време, самоизтреблението между македонските дейци от различните течения и организации. Приема се обща политическа платформа за разрешаването на македонския въпрос.
Както посочихме, по-сетнешният развой на събитията довежда до отказване на ръководството на ВМРО от манифеста. Но с това не се слага край на усилията за единен македонски революционен фронт. Коминтернът и Балканската комунистическа федерация започват усилена дейност за изолиране на реакционното ръководство на ВМРО и за спечелване на членската маса.
С подписването на манифеста се слага началото на изграждане на единна македонска революционна организация. ЦК на БКП предприема необходимите подготвителни мерки за създаване на такава организация в Пиринския край и във вътрешността на България. Т. Паница заминава от Виена за Солун и Атина с инструкции от Балканския революционен център
170
да се разгърне подобна дейност от гръцките комунисти в Егейска Македония. Във Вардарска Македония подготвителният период за образуване на обединена македонска организация е свързан с името на един от старите дейци на ВМРО — Ризо Ризов от Велес и комуниста П. Брашнаров.
Балканският революционен център по това време започва да издава в. „La Federation Balkanique”, около който се групират привържениците на единния балкански революционен фронт, а така също и поборниците за нова македонска организация.
Поради слабостта на ЮКП и ГКП и фракционните борби в тях тежестта по изграждането на новата македонска организация пада изключително върху БКП, която движи не само въпросите около нейното създаване в България, но и по цялостното й комплектуване с ръководен кадър. Що се отнася обаче до формирането на областните подразделения на новата македонска организация в Егейска и Вардарска Македония, то е дело съответно на гръцката и югославската комунистическа партия.
Началният тласък за изграждане на нова македонска революционна организация във Вардарска Македония се дава след срещата на Т. Паница с Р. Ризов през лятото на 1924 г. [386] Съгласно инструкциите, получени чрез Т. Паница, Р. Ризов иска помощта и съдействието на комунистическата организация във Велес, която безрезервно прегръща идеята за обединена македонска организация и създава Временен инициативен комитет. [387] Няколко дни след това комитетът се свързва с българските емигранти в Ниш и чрез тях получава в. „Балканска федерация”, в който е публикуван Майският манифест. По същия канал пристигат и указания във връзка с конкретната дейност по създаването на общата македонска организация. До края на 1924 г. Временният инициативен комитет установява контакти с Щип, Велес, Прилеп, Скопие и други градове във Вардарска Македония и извършва значителна пропагандна и подготвителна работа.
Още в началната си дейност обаче комитетът се сблъсква с несъгласието
на ръководството на ЮКП за изграждане на организация, която да обедини
македонските революционни сили. От една страна, проявената привързаност
и неточност при предаване на директивите от Виена и, от друга, сектантското
отношение на ЮКП по македонския въпрос пораждат сериозни недоразумения
между македонските революционе-
386. Зографски, Т. и Д. Зографски. КПЈ и ВМРО (обединета) во Вардарска Македонија во периодот 1920-1930. Скопје, 1974, с. 133.
387. В него влизат Р. Ризов, П. Брашнаров, Д. Мирчевски, Т. Зографски и Йовчо Джипунов (вж. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и, КПЈ и ВМРО (обединета) во Вардарска Македонија во периодот 1920-1930. Скопје, 1974, с. 136.
171
ри и югославските комунисти. Областният секретариат на ЮКП в Скопие настоява пред Г. Димитров (като секретар на БКФ) за още по-точни инструкции. В отговор на това той пише, че БКФ не е давала директива на Р. Ризов и П. Брашнаров да образуват нова македонска организация и „националболшевишка партия в Македония” [388], в същия дух е и писмото на Г. Димитров до ЦК на ЮКП. Той обяснява, че Ризов и Брашнаров „погрешно са разбрали” това, което им е казано „от някои другари”. На тях им е поръчано да водят пропаганда сред македонското население на базата на манифеста от 6 май и да се свържат с П. Чаулев, а „не да създават нова македонска организация или националболшевишка партия в Македония” [389].
До края на 1924 г. и началото на 1925 г. планът за изграждане на новата македонска организация все още не е уточнен. Комунистите от България предлагат да се започне с непризнаването на ВМРО, но доколкото тя съществува, в нея да се изградят комфракции. ЦК на БКП тогава предвижда новата организация да започне да действува като част от ВМРО. [390] Планът на БКП съдържа следните моменти: 1. Най-напред да се обяви нов ЦК. 2. В. „Балканска федерация” да стане негов орган. 3. Обединената организация да има отделно от БКП ръководство, което може да е „таен комитет или едноличен представител за Б[ългария] на ЦК на ВМРО” [391].
Противно на това някои коминтерновски дейци, които се занимават с Балканите, настояват да се ликвидира напълно ВМРО и изграждането на новата организация да започне съвсем отначало. [392]
От това следва, че част от недоразуменията във Вардарска Македония може да се оправдаят с „обективни причини”, с неяснотата и непрецизността на директивите на КИ и БКФ в началните месеци от изграждането на новата македонска организация. Но другите недоразумения, проявили се и засилили се впоследствие, когато въпросът за начина на създаването на обединена македонска организация вече е изяснен, се крият в слабостите на тогавашното ръководство на ЮКП начело със С. Маркович.
Прави впечатление, че въпросът за отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП
на територията на Вардарска Македония занимава живо ЦК на ЮКП и Областния
комитет в Скопие. Очертаващият се паралелизъм в дей-
388. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 413 (писмо на Виктор до Обл. секретариат).
389. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 434, л. 5, писмото е с дата: Виена, 6. XI 1924.
390. ЦПА, ф. 3, оп. 1, а. е. 36, п. 19.
392. Пак там, ф. 146, оп. 6, а. е. 141.
172
ствията на двете организации при подчертаната слабост на комунистическото движение в Югославия и специално във Вардарска Македония плаши югославските комунисти, че новата македонска организация ще стане притегателен център за населението. По тази причина мнозина от тях се отнасят не само резервирано, но и враждебно към начинанията за изграждане на такава организация.
Но въпреки всичко в началото на 1925 г. Областният секретариат на ЮКП за Македония изпраща във Велес Т. Шоптраянов да разговаря с местния комитет на Комунистическата партия по въпроса за създаването на ВМРО (об.). На съвещанието присъствува и Р. Ризов. Т. Шоптраянов съобщава становището на Областния комитет, според което ЮКП може да подпомага националнореволюционната организация, доколкото тя съществува, но не и да я създава. Ако ръководните органи на партията станат същевременно и ръководни органи на ВМРО (об.), партията ще изгуби своята ръководна роля над работническата класа и ще работи едностранчиво само по националния въпрос. [393] С други думи, ако комунистите се ангажират със създаването на ВМРО (об.), щяла да пострада класовата дейност на ЮКП. На въпроса на П. Брашнаров, „ако не се подчиним на това становище, какво ще стане?”, Шоптраянов категорично и ясно отговаря: „Партията ще ви изключи.” [394] След дълги дебати съвещанието решава да се поискат отново инструкции от Виена и от ЦК на ЮКП, а докато пристигнат, работата по създаването на обединена македонска организация в пределите на Вардарска Македония да се замрази.
В началото на март 1925 г., след като излизат от затвора [*] покраинският (областният) секретар на Комунистическата партия за Македония Стефан Попиванов и секретарят на партийния комитет в Скопие Антоние Грубишич, се провежда конференция, [395] посветена на вече очертания спорен въпрос — трябва ли Комунистическата партия да пристъпи към създаването на организации на ВМРО (об.) във Вардарска Македония.
На конференцията П. Брашнаров, Т. Зографски и Д. Зографски се обявяват
за участие на ЮКП в изграждането на местни организации на ВМРО (об.) без
оглед на това, дали местните комитети на партията или само отделни комунисти
ще поемат ръководството на македонската организация. А Грубишич се изказва
против изграждането на ВМРО (об.) от Комунистическата партия и препоръчва
комунисти-
393. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 138-139.
*. Арестувани са през есента на 1924 г.
395. Конференцията е проведена в Скопие.
173
те по места да влизат в съществуващите автономистки организации и да работят за тяхното откъсване от Ал. Протогеров и Ив. Михайлов. Секретарят на Областния комитет заема компромисно становище: комунистите са длъжни да вземат участие в изграждането на ВМРО (об.), тъй като във Вардарска Македония няма друга сила, която да я създаде, но с това да се ангажират само отделни членове на партията, а не изцяло покраинската организация. [396]
На конференцията не се постига единство, поради което се решава отново да се иска мнението на ЦК на ЮКП и да се изчака отговорът на БКФ от Виена.
Наскоро след конференцията отговорите на двете ръководни инстанции пристигат, но си противоречат. БКФ препоръчва на комунистическите партии в Югославия, България и Гърция да подпомагат създаването на ВМРО (об.). И не само това. В своите организационни територии те трябва да работят за изграждането на местни организации, в които да членуват и самите комунисти, които ръководят тяхната дейност. В писмото на ЦК на ЮКП до Областния секретариат в Скопие се заема друга позиция. „За движението за създаване на нац[ионална] б[ългарска] [397] организация в Македония — се казва в него — получихме устно известие, както и вашето писмо.” По-нататък следват решенията на ЦК, от които се вижда погрешната позиция на ЮКП по отношение на ВМРО (об.). „ЦК на партията - четем в писмото — остава и занапред на своите решения, които се базират на директивите на БКФ, че партията не може да създава в Македония никаква нац[ионална] партия.” Своята „ясно изработена политика по македонския въпрос” ЮКП трябва да провежда с помощта на собствените си организации и чрез своите фракции е съществуващите революционни македонски автономистки и федералистични организации. Партията е длъжна да подпомага „националистичните македонски организации, които се борят за единна и независима македонска държава”. Това подпомагане да е такова, че „във всички нац[ионал]револ[юционни] организации тя да има морална, политическа, водеща роля” [398].
По-нататък се констатира, че „някои членове на партията сега работят
противно на това; те са взели инициатива за създаване на нац[ ионална]
б[ългарска] федер[ативна] организация”, провели са и конферен-
396. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 142.
397. Някои автори разчитат съкращението като „буржоазна”, което не може да се приеме за правилно, тъй като в други материали се говори за „национална българска организация” и за „национална болшевишка организация” (вж. L u k a c, D. Op. cit., t. 230) - писмото носи дата 8. III. 1925.
398. АРПЈ, ф. КИ, 1925/7 - писмото носи дата 8. III. 1925.
174
ция, която е избрала комитет за ръководене движението по създаването на тази организация и пр. „Постъпвайки така — заявява ЦК на ЮКП в писмото си, — тези членове на партията работят против нейната политика и тактика. Те създават федерал[на] организация и в това създаване представляват главната сила, с което в същност работят за ликвидирането на партията”, защото „с това искат да кажат, че партията не е е състояние успешно да работи за освобождението на Македония и да спечели масите за своята политика.” [399] Комунистите от Македония, ангажирали се със създаването на ВМРО (об.), са обвинени в дребнобуржоазни предразсъдъци, в бягство от „широката програма”, в приемане на „тясна програма” и др. подобни.
ЦК на ЮКП призовава комунистите енергично да се обявят „против тези заблуди”, защото „програмата, политиката и тактиката на партията” не са пречка за една добра и интензивна работа в Македония и когато става дума за нейното освобождение, ЦК смята, че „добре комунистически възпитаните и организирани работници в Македония трябва да бъдат основа за дейността на партията” и за „решаване на нац[ионалния] проблем (респективно) свободна и независима Македония”. Трябва да се работи така, отбелязва ЦК на ЮКП, че партията да застане начело на масите.
Освен това ЦК на ЮКП „призовава всички членове на партията, които са се ангажирали в каквато и да е форма със създаването на федерал[ната] орг[анизация], да напуснат всяка по-нататъшна дейност в тази насока и да останат верни на партията”. В противен случай те „веднага ще бъдат изключени” от нея. [400] В това отношение са похвалени комунистите от Скопската, Кумановската и Прилепската организация, които не са взели участие в подготовката по изграждането на нова македонска организация.
Писмото на ЦК на ЮКП от 8. III. 1925 г. е показателно и е друго отношение.
В него ясно се виждат сектантските грешки на ЮКП не само по македонския,
а и въобще по националния въпрос. ЦК препоръчва и дори призовава комунистите
„чрез национа[лно] революц[ионните] организации да провеждат комунистическа
политика”. Тук добре личи напълно погрешната тактика на ЦК на ЮКП по въпроса
за единния фронт. Той се стреми да наложи комунистическа политика и идеология
на националнореволюционните организации, за което условия въобще няма.
400. АРПЈ, ф. КИ, 1925/7 - писмото носи дата 8. III. 1925.
175
Подобна грешка ще допусне малко по-късно и БКФ и по-специално комунистическото ядро в ръководството на ВМРО (об.) с искането националнореволюционните групи на организацията да се подчинят изцяло на комунистическите групи.
Междувременно надделява планът за изграждане на ЦК, а след това на областни и други поделения на новата организация. За целта през октомври 1925 г. се провежда учредителна конференция във Виена, на която представител на Вардарска Македония е Р. Ризов.
Новата организация приема името ВМРО (обединена). Тя включва левицата от ВМРО, част от федералистите, представители на Илинденската организация, бивши серчани и други прогресивни дейци. Целта й е „извоюването на свободна и независима Македония в рамките на нейните географски и икономически граници и обособяването и в самостоятелна политическа единица, влизаща като равноправен член в бъдещата Балканска федерация” [401]. Свободна и независима Македония според устава се „изгражда върху базата на пълното национално, политическо, гражданско и културно равноправие на всички населяващи я народности”. За осъществяването на тази цел ВМРО (об.) си поставя като главна задача „изграждането на масова революционна организация, която да обхване народните маси в трите части на Македония, разделена между Сърбия, Гърция и България, а така също и цялата македонска емиграция, намираща се вън от пределите на Македония, като ги организира, възпитава и подготвя за едно масово народно въстание” [402]. Наред с това тя поема задължението да влезе в тесни връзки с всички националнореволюционни и социалреволюционни организации и партии на Балканите, които поддържат принципа за самоопределение на народите и са готови да съдействуват за създаването от Македония на независима политическа единица.
По своя характер организацията е революционна. Тя действува конспиративно,
но „не изключва и легалната борба”. Приема въоръженото въстание, но изоставя
четничеството като форма на нелегална дейност, която е отживяла времето
си. В учредителните документи се казва, че ВМРО (об.) ратува за „масово
народно въстание”.
401. Устав на ВМРО (об.) — В: Идейните основи на ВМРО (обединена), 1927, с. 13.
176
Според приетия устав „член на ВМРО (обединена) е всеки македонец, навършил 18 години, без разлика на народност, вяра и пол, който възприема нейните принципи и методи и се подчинява на нейните нареждания” [403]. Организацията е устроена на централистичен принцип върху базата на наложените вече териториални подразделения. Начело стои Централен комитет от 5 членове, който се избира на всеки две години от конгрес на организацията. Избират се и четирима допълнителни членове. В първоизбрания ЦК влизат Д. Влахов, П. Брашнаров, Хр. Янков, Г. Занков и по-късно Д. Арнаудов, [403a] а за кандидат-членове на ЦК са избрани Вл. Поптомов, П. Шатев и Р. Ризов. „Седалището си ЦК определя сам според условията и момента на борбата” — се казва в устава. Всяка от трите части на Македония съставлява организационна област начело с областен комитет, състоящ се от 3 членове, избрани от областните организации. Македонската емиграция в България, Сърбия и Гърция се формира в отделни организации и групи, подчинени на областния комитет на съответната част от Македония.
ВМРО (об.) стои на български национални позиции. Тя разглежда македонския въпрос като политически и протестира енергично срещу денационализацията на българите в Егейска и Вардарска Македония. Същевременно още на своята учредителна конференция констатира, че макар и българско, населението на Петрички окръг е „лишено от каквито и да е конституционни свободи ..., че то пъшка под най-страшен терор, който упражняват агентите на Цанков и главорезите на кървавия върховизъм на Протогеров и Ив. Михайлов, че правителството на Цанков и неговите македонски агенти гледат на Петричкия край като на окупирана земя . . ., че те си служат по отношение на населението с всички безчовечни средства, с които си служат завоевателите”. В резултат на това икономическото положение на населението там е най-тежко в сравнение с другите краища на страната. Производителите на тютюн са принудени от организацията иа Ив. Михайлов да продават тютюните си на фирми и лица, които им се посочат, цените на тютюна са много ниски и пр. По тази причина населението в Петрички окръг също е готово да вземе активно участие в борбата за независима Македония.
Учредителната конференция смята, че Пиринска Македония трябва да се
превърне в значителна база на организацията, още повече, че от балканските
комунистически партии само БКП безрезервно приема реше-
403. Устав на ВМРО (об.) — В: Идейните основи на ВМРО (обединена), 1927, с. 16.
403a. След вливането на Македонската федеративна организация във ВМРО (об.) неин представител в ЦК на Обединената става Йордан Анастасов (вж. ЦПА, Мф. 56).
177
нието на БКФ за изграждане и подпомагане дейността на ВМРО (об.).
Веднага след създаването си ВМРО (об.) се разграничава от онези „федералисти”, които са минали в служба на сръбската буржоазия и издават в. „Македонско съзнание” (К. Риндов, д-р Ф. Атанасов, К. Терзиев, Сл. Иванов и др.). Тя ги таксува като „чужди агенти”. Освен това организацията заявява на всеуслишание, че ще разобличава всички лица, които „минават за съидейници на Серската революционна група, а в същност помагат на тайфата около „Македонско съзнание”, „Удружението” на Каламатиев, Циклев и Со, и Пашич” [404].
В основата на ВМРО (об.) залягат идеите на Майския манифест. Тя внася нови моменти в идеологията на македонското революционно-освободително движение. По отношение на неговата цел ВМРО (об.) стига до по-голяма яснота и категоричност. Лозунгът за автономия на Македония под протектората на Великите сили се заменя с лозунга за независима Македония като равноправен член на федерацията на свободните народни републики на Балканите. Промени настъпват и в тактиката на движението: вместо терористични акции и четнически набези се приема масовата революционна борба.
Тези промени идват заедно с отпадането на буржоазията като хегемон в македонското освободително движение и заменянето й от пролетариата и неговата партия. Затова с появата на ВМРО (об.) македонското революционно движение смело се насочва към единен фронт с балканските комунистически партии. Но това не означава, че платформата на ВМРО (об.) е комунистическа. Тя е общодемократична, републиканска и интернационалистична. Затова в организацията имат право да членуват не само комунисти. В централния й комитет са избрани наред с комунистите и националреволюционери, между които и някои бивши сподвижници на десничарски настроените водачи на националистичната ВМРО.
Още в началото обаче комунистическото ядро в организацията се проявява
с амбицията тя непременно да бъде свързана с Коминтерна и БКФ, а някои
дори желаят да я направят тяхна секция. До голяма степен тези настроения
идват и по линия на Коминтерна и БКФ, в което се заключава и тяхната грешка,
защото е налице нужда от лява македонска организация, без обаче да е комунистическа.
Грешката с комунистическия съюз „Освобождение” в България, който откъсва
комунистите-емигранти и ги изолира от масите, не трябва да се повтаря,
но тъкмо това се случва.
404. Македонско дело, бр. 3-4, 25. X. 1925.
178
Още от самото начало организацията се създава в резултат на механическо сливане на лица и групи с твърде противоположни класово-политически идеи. Наред с комунистите Вл. Поптомов и П. Брашнаров тук са и П. Шатев, Г. Занков и др. Това се отразява и върху цялостната дейност на ВМРО (об.). Формираните групи в Петрички окръг и в другите части на Македония започват още в самото начало да се делят на комунистически и на националнореволюционни. Делението обхваща и най-висшите органи на ВМРО (об.). По-късно споровете около характера на организацията стигат и до Коминтерна.
В края на октомври 1925 г. във Велес под председателството на П. Брашнаров се провежда и учредителната конференция на ВМРО (об.) за Вардарска Македония. С оглед на нестабилното положение в Скопие, където се предвижда да бъде седалището на Областния комитет, конференцията не избира такъв комитет. Решава се Инициативният комитет с местопребиваване във Велес да върши задачите на областен комитет за цяла Вардарска Македония. [405]
След известно време от името на Областния комитет на ЮКП за Вардарска Македония във Велес пристига А. Грубишич със задача да се изяснят отношенията между ВМРО (об.) и Комунистическата партия. Започва дълга дискусия, в хода на която се приема решение да няма отделни местни ръководства за партията и обединената ВМРО (би се явил ненужен паралелизъм), но областните комитети въпреки тясното им сътрудничество трябва да са разделени, защото контактуват с различни централни комитети.
Около месец и половина преди свикването на учредителната конференция започва да излиза и органът на ВМРО (об.) в. „Македонско дело”. Първият му брой се появява на 10. IX. 1925 г. Готви се и брошурата „Изменниците на македонското дело”, която е отпечатана на български език през 1926 г. в Прага. Те изиграват важна роля за идейното избистряне на програмата на ВМРО (об.) и за насочване на борбата пряко против реакционните и фашистки елементи в ръководните сфери на ВМРО.
Независимо от това ЦК на ЮКП продължава не само да недооценява значението
на ВМРО (об.), но дори и да пречи на нейното разрастване във Вардарска
Македония. [405a] По тази причина не секва и потокът
от оплаквания на македонските комунисти до БКФ и ИККИ. В отговор още веднъж
БКФ се намесва във взаимоотношенията между ЮКП и ВМРО (об.). На 23. XI.
1925 г. Г. Димитров отправя писмо до ЦК на ЮКП, в което съобщава, че БКФ,
ИККИ и другите компетентни инстанции продължават
405. З о г р а ф с к и , Т. и Д. З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 148-149.
405a. ЦПА, Мф. 55, цит. доклад на П. Брашнаров за дейността на ВМРО (об.) във Вардарска Македония.
179
да получават оплаквания, че „ЦК на ЮКП не само не оказва необходимото съдействие за възстановяване на македонската революционна организация, но даже задържа членовете на партията в Македония да стават членове на тази организация и да вземат участие в македонското движение”. [406] „По поръчение на гореспоменатите инстанции — отбелязва Г. Димитров — най-строго обръщам вниманието ви върху недопустимостта на подобно поведение и ви моля да разясните незабавно на партийните другари в Македония, че те са длъжни всячески да поддържат усилията на Централния комитет на ВМРО (обединена) в работата по възстановяване и засилване на организацията, а самата партия - да поддържа на практика според степента на своите сили и възможности македонското движение, което досега се организира на началата на македонския манифест от май 1924 г.” [407]
В същото време БКФ настоява пред ЦК на ЮКП да установи постоянен контакт с ЦК на ВМРО (об.) по отношение на работата във Вардарска Македония. Но и това предупреждение не изменя нещата. Затова изпратеният в края на 1925 г. да проучи перспективите за развитие на ВМРО (об.) в Югославия Вл. Поптомов констатира старите слабости на ЮКП. „От срещата, която можах да направя със Зографски, виден деец на македонското движение в Щипско — пише той в отчета си до Задграничното представителство на ЦК на БКП, — можах да се информирам върху следното: манифестът от миналата година се е посрещнал с голямо задоволство от по-събудената част на македонското население в Сръбска Македония. В резултат на него последвало едно въодушевление в средите на македонското население и желание за организиране в националреволюционни групи върху базата на идеите и ориентацията на манифеста . . . Този подем обаче на организация и пропаганда е бил спънат, а по-късно и съвършено спрян вследствие на появилите се спорове и разногласия в Югославската КП по отношение на македонското националреволюционно движение.” [408] След тези спорове се стига до „едно видимо съгласие” да бъде подпомагано националнореволюционното движение от партията, „обаче на практика досега това чувствително не се е проявило” [409].
Когато Вл. Поптомов пребивава във Вардарска Македония, там има няколко
групи на ВМРО (об.), съвсем изолирани една от друга, без ръ-
406. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. в. 505, л. 1.
407. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. в. 505, л. 1.
408. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. в. 115, л. 1.
180
ководен център, без ръководна линия, оставени сами на себе си, „със съвършено слаба или почти никаква организационна и политическа дейност”.
Констатациите на Вл. Поптомов се потвърждават и от хода на областната конференция на ЮКП, проведена в началото на 1926 г. в Скопие. Тогава въобще не се поставя на разискване въпросът, дали комунистите трябва да членуват във ВМРО (об.) и да я ръководят. Представителят на ЦК Дж. Цвийч също старателно отбягва да заеме позиция по този въпрос. При това ЦК на ЮКП знае, че отношението на Ал. Петровски (избран на конференцията за областен секретар) към ВМРО (об.) е отрицателно. Следователно мълчешком ЦК на ЮКП се солидаризира с такава една тактика, която, както видяхме, е в противоречие с линията на БКФ и КИ. Тази конференция избира Ал. Петровски и П. Брашнаров за делегати на III конгрес на ЮКП.
Третият конгрес на ЮКП (17-22 май 1926 г.) констатира твърде слаба дейност на партията по използване на нерешения национален и аграрен въпрос в Македония, слаба връзка на ЮКП с масите и пр. Той прави извода, че ръководството на ВМРО “се намира в служба на анексионистичната политика на българската буржоазия”, а в последно време „се опитва да се приближи и до сръбската буржоазия”. Общо взето, във върховете на ВМРО се засилва течението, което пледира за политика на дребни концесии в насока на приобщаване към господствуващата буржоазия. Затова ЮКП трябва „активно да подпомага обновяването на националреволюционните организации е Македония на базата на Майския манифест (1924 г.) “ [410]. Нищо не се споменава за ВМРО (об.), за нейните идеи и принципи. Като задача на ЮКП в Македония конгресът поставя „засилване работата в националнореволюционните организации, изграждане партийни фракции в тях и водене на кампания и акция по повод на всеки конкретен случай на грубо насилие от страна на великосръбския режим” [411]. Не става ясно обаче дали такава фракция трябва да се образува и в обединената ВМРО.
Както се вижда, ЮКП не се ангажира с нищо повече по отношение на ВМРО (об.) и на своя III конгрес. Критиката и указанията на ИККИ и БКФ като че минават незабелязани.
След завършване на III конгрес на ЮКП във Виена на 27 май 1926 г. П.
Брашнаров прави писмен доклад пред ЦК на ВМРО (об.) за обстановката във
Вардарска Македония. В този доклад се казва, че „ЮКП, не схващайки правилно
националния въпрос, просто саботира работата
410. Историјски архив ..., т. II, c 109.
181
на ВМРО (об.) “. „Спорът в КЖП по националния въпрос, заявява П. Брашнаров, дезорганизира цялата ни работа, защото се забраняваше на комунистите да вземат живо участие в националните движения, и то след категоричните наредби на КИ и БКФ.” [411a]
Панко Брашнаров информира ЦК на ВМРО (об.), че през март с. г. се е провела областна конференция на ВМРО (об.) във Велес, на която са участвували представители на организациите в Радовиш, Щип, Велес и Прилеп. Участвували са и пълномощници от Битоля, Струмица, Кавадарци и Крушево. На конференцията се изтъкват грешките на ЮКП по македонския въпрос и по-специално към ВМРО (об.). Решава се да се отворят вратите на националните дейци, които не са опетнени пред масите, макар и да са с по-десни разбирания. Подчертава се, че комунистите не искат да монополизират организацията, но няма да допуснат да търгуват с нея „някои мошеници”.
Конференцията застава на базата на единния фронт не само спрямо ЮКП, но и спрямо ВМРО и всички други революционни организации, които действуват във Вардарска Македония. Тя „взема за основа българския елемент” в Македония — другите приети, отбелязва П. Брашнаров, „са само на книга”. „След като бъл.[гарската] македонска секция на ВМРО (об.) закрепне, отдолу ще се постараем да извършим обединение на фракциите в бъл.[гарската] секция и после на всички революционни сили в Македония.” [412] Предвижда се създаване на фракции на ВМРО (об.) в Радикалната и Демократическата партия и пр.
През цялата 1926 г., а даже и през 1927 г. се водят дискусии по обхвата на ВМРО (об.). Едни отчитат, че тя трябва да бъде комунистическа (поделение на БКФ и КИ), а други — общодемократична организация, която да включва не само комунисти, а да се насочи към обединяване на всички прогресивни сили, та дори и на ренегатите от рода на „федералистите”, минаващи все по-открито в служба на сръбския хегемонистичен режим.
В България се стига до влошаване на отношенията между националреволюционните
и комунистическите групи на ВМРО (об.). В голяма степен не се признават
националреволюционните кадри и групи не само от местните комунистически
ръководители, но и от ЦК на ВМРО (об.). Окуражени от забележките на партията,
комунистическите групи заявяват, че „вън от тях няма ВМРО (об.)”, с което
искат безусловно подчинение на националреволюционерите. Това неправилно
становище намира подкрепа сред ръководителите на ВМРО (об.). От
182
името на нейния ЦК Вл. Поптомов изпраща писмо до националреволюционните групи в България, в което се заявява: „ЦК не счита вашите групи за единствени групи, монополизирали правото да представляват Обединената в България. Коя група е към организацията и коя не, това преценява само ЦК, а не самите групи. Предлага ви се в десетдневен срок от получаване на настоящото да направите обединението с групите на БКП върху базата: създава се до конгреса Временен комитет от 5 души в състав — 2 от вашите групи (от тях един федералист), 2 от групите на БКП и 1, назначен от ЦК. Ако вие откажете — се казва по-нататък в писмото — да се подчините на горните решения и не изпълните дадените нареждания, то заявява ви се най-категорично, че ЦК на Обединената ще скъса окончателно с вас, като ви отнеме качеството на групи на Обединената. Строежът на организацията в България ще почне на нова основа и с други хора.” [412a]
Националреволюционното ръководство в България обаче не се подчинява и делението на групите продължава. Това е деление на класово-политическа основа и затова не може да се спре лесно, както се надяват някои среди във ВМРО (об.). Неколкократните опити за помирение завършват безуспешно.
По същото време някои от по-неукрепналите националреволюционери, в това число и членът на ЦК на Обединената Г. Занков, се опитват да образуват нова македонска организация, която да има за програма постигането на югославянска федерация, т. е. старото знаме на К. Тодоров и К. Риндов. За тази цел Г. Занков влиза във връзка с югославски военни и дипломатически представители в Тирана и Виена. Щом узнава това, на 27 декември 1927 г. ЦК на организацията взема решение да извади Г. Занков от своите редове. [413] След като се връща в България, той продължава фракционната си дейност, като влиза в полемика с другите членове на ЦК, с представителите на БКП, БКФ и СССР. Същевременно Г. Занков и другите националреволюционери полагат максимални усилия да укрепят организацията в България (III революционна област) и да я противопоставят на ЦК.
Противоречиво е и отношението на балканските комунисти към ВМРО на Ал.
Протогеров и Ив. Михайлов. ЮКП заема позиция, че тя печели значителни успехи
в Македония и че в нея „расте тенденцията да се освободи от наредбите на
центъра в иностранство и да работи заедно с КП” [414].
БКП е на мнение, че ВМРО е реакционна организация, която
412a. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 19, л. 31.
413. Македонско дело, бр. 98. 25. IX. 1929; бр. 99, 10. X. 1929.
414. АРПЈ, ф. КИ, 1926/33 (Zapisnik sednice od 28. VI. 1924).
183
се фашизира, и с нея не може да има сътрудничество. Затова тя трябва да се изключи от възможните течения, които биха се влели във ВМРО (об.). Трябва от нея да се изтръгнат само все още намиращите се честни емигранти и бежанци и да се привлекат на страната на Обединената. Спорове има и около групата „Македонско съзнание”, около серчани, част от които поддържат връзки с нея, около Занков като бивш участник във ВМРО и Илинденската организация и др.
Понеже в ръководството на ВМРО (об.), а и в балканските комунистически партии преобладават сектантски разбирания, БКФ отново се намесва. С писмо до д-р Н. Исаков Г. Димитров предупреждава балканските комунисти да не решават преждевременно с кои революционни организации и групи на Балканите ще трябва да влезе в непосредствени връзки ВМРО (об.). Нужно е предварително да се проучат хърватските, албанските, добруджанските, тракийските и други организации. „Нужно е също по моему - пише Димитров - да се подложи на преоценка линията на ВМРО (об.) към старата ВМРО и към „федерализма”. Тая линия не би трябвало да бъде една линия на б е з о г л е д н а в р а ж д е б н о с т. Трябва да се държи сметка за факта, че в самата ВМРО (старата) се извършва един процес на вътрешна диференциация и че там има все още елементи, които могат да се спечелят за македонското революционно движение.” [415] Такива има и сред федералистите, макар и по-малко. Г. Димитров сочи, че „тактиката на единния фронт трябва умело да бъде приложена от ВМРО (об.) и към двете организации, като едновременно с това енергично се популяризира обединителната платформа на македонското революционно движение”.
До своя IV конгрес ЮКП не схваща продажническата роля на групата около
„Македонско съзнание”, поради което не се бори против нея. Тази група прави
опит да създаде нова македонска организация с лозунг за „югославска федерация”,
в която да влезе и обединена Македония. Затова и вестникът се издържа от
безотчетните фондове на югославското правителство. По това време ЮКП не
издига лозунга за югославска федерация, дори го счита за реакционен, а
не се обявява против посочената група. Поради липса на материали сега не
може да се отговори на какво се дължи това поведение на югославските комунисти.
Възможно е да имат отражение настроенията в КИ и БКФ в полза на „федералистите”.
По едно време дори се решава да се търси връзка с Риндов и Терзиев, за
да се поканят и те да влязат във ВМРО (об.). По този повод остро реагира
Боян (Ив. Генчев) до Виктор (Г. Димитров), като заявява, че „Ма-
415. 41В ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 516, л. 9-10.
184
кедонско съзнание” е и против СССР. От тази група са недоволни трудовите маси в Македония, поради което приемането им във ВМРО (об.) ще отчая населението и ще тури кръст на постигнатото за тези две години. Хр. Янков, Вл. Поптомов, Д. Влахов и др. пък заявяват, че ако това стане, ако то бъде наложено отгоре, те няма да се подчинят на такова решение. [416]
И през 1926 г. отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП не са регулирани. Затова след арестуването на П. Брашнаров [417] през октомври 1926 г. Инициативният комитет [418] за Вардарска Македония решава да изпрати Д. Зографски във Виена, за да разговаря с ЦК на ВМРО (об.) по бъдещата дейност в Македония под сръбска власт. Към него в Белград се присъединява и Ст. Попиванов. Те докладват за слабостта на ВМРО (об.) във Вардарска Македония и особено в нейната западна част (Битолско, Охридско, Дебърско и др.), където все още няма местни организации. Този факт обясняват в значителна степен със „слабостта и липсата” на комунистически организации в Западна Македония. Отбелязват още и „слабата поддръжка на ВМРО (об.) от страна на по-краииското ръководство на КП за Македония” [419].
Срещата с ЦК на ВМРО (об.) завършва с решение за ускоряване разпространението и масовизирането на ВМРО (об.) във Вардарска Македония, като за целта ЦК на Обединената поема ангажимент чрез бюрото на БКФ да накара ЦК на ЮКП да се заеме по-конкретно с дейността на ВМРО (об.).
След завръщането на Д. Зографски Областният комитет се събира на съвещание,
за да се запознае с водените разговори във Виена. На него става и конструиране
на комитета. Отново се обсъжда въпросът за отношението на партията към
ВМРО (об.). Покраинският секретар на ЮКП А. Петровски защищава становището,
изложено от Т. Шоптраянов във Велес, че Комунистическата партия може да
помага на ВМРО (об.) като националреволюционна организация, но не и да
се ангажира с нейното създаване. И сега той повтаря опасенията си от „претопяване
на КП във ВМРО (об.) “, като посочва, че това даже вече става с велешката
и щипската организация. [420] А. Грубишич пък заявява,
че ВМРО (об.) е необходимост в Македония, че тя ще парира шовинистичните
кръгове.
416. ЦПА, ф. 4, а. е. 138, л. 243 (писмо от Боян до Виктор).
417. Той арестуван през лятото на 1926 г.
418. На същото събрание той се преобразува в Областен комитет със седалище Скопие.
419. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 165.
420. З о г р а ф с к и, Т. и Д. З о г р а ф с к и, Пос. съч., с. 172.
185
затова комунистите трябва да участвуват в нея като ръководна сила. Всеки комунист обаче трябва да прави това по своя собствена воля и инициатива, без да се уеднаквяват организационно ВМРО (об.) и Комунистическата партия. „В неговите схващания - пише един от участниците — имаше също така страх за чистотата на партията и затова той остана да чака други да масовизират ВМРО (об.) и след това да се появят комунистите да я ръководят.” [421]
На съвещанието се обсъжда и въпросът за набиране на некомунисти за членове на ВМРО (об.), защото техният брой е почти символичен.
През 1927 г. дейността на ВМРО (об.) във Вардарска Македония се откроява по-отчетливо. ЦК и Областният комитет разпространяват апели, позиви и др. Подготвя се участието на организацията в парламентарните избори. Вземат се мерки за опазването на българите от денационализация. Освен това ЦК на ВМРО (об.), Комитетът за освобождаване на Косово, Комитетът на албанската организация за национално освобождение, ЦК на Добруджанската революционна организация (ДРО) и др. правят всичко възможно да занимаят европейските политически и други форуми с малцинствения проблем. С такава цел те изпращат и обширен мемоар върху положението на потиснатите народи на Балканите до заседаващия в Женева (22—24 VII. 1927 г.) конгрес на националните малцинства. В него споменатите организации заявяват, че говорят от името на „македонския народ, т. е. всички националности, които живееха и живеят там” (в Македония — б. м., К. П.) и ги изброяват поименно: българи, албанци, турци, евреи, румъни, гърци, цигани. [422] В мемоара се сочат особено тежкото положение на българите във Вардарска Македония, гнетът над тях, денационализацията, отнемането на културно-просветната и езиковата автономия, която са имали по време на турското робство.
Решителна крачка в оформянето и опитите за масовизиране на ВМРО (об.) във Вардарска Македония е решението й да участвува в парламентарните избори през 1927 г. под формата на „група независими македонски граждани”. За да бъде одобрена листата, Областният комитет решава да се свърже с някоя от опозиционните партии в страната. Като най-подходяща се очертава ХРСП на Ст. Радич, но тя отказва да сътрудничи с ВМРО (об.). Затова в последния момент Областният комитет бойкотира изборите.
По същото зреме, като съдим от отчета на Областния секретариат, в цяла
Македония под сръбска власт има само една партийна организа-
422. Балканска федерация, № 74/75, 1. IX. 1927; Македонско дело, бр. 49, 1927.
186
ция — в гр. Куманово. Отделните комунисти, от които повечето се намират в Скопие, Щип и Велес, са „активни изключително във ВМРО (об.)”. Областният секретар (Митре) сочи имената на 50 комунисти, от които мнозинството работят само в Обединената. Той се хвали пред ЦК на ЮКП, че е провел срещи с тези хора, че е „откъснал членовете на партията от ВМРО” и са формирани ядки в местните комитети. [423] ВМРО (об.) тогава наброява 170 членове. Комунистите не са готови за дейност от името на ЮКП и са по-активни във ВМРО (об.). „Съществува опасност — продължава в отчета си областният секретар, — ако скоро партията не се засили, да изгубим всяко ръководство в тази нац[ионал]рево[люционна] орг[анизация].” Областният секретар съобщава, че е присъствувал на две конференции (срещи) на Обединената през август и септември 1927 г. в Скопие и Велес - „и двата пъти заради разчистване отношенията между партията и ВМРО”. Засега, отбелязва той, всички членове на партията са приели резолюция, в която се казва: „1. Да се отделят партийните членове и формират партийни организации. 2. Да се организират фракции за работа във ВМРО и те във всичко да се подчиняват на партийните форуми и да работят по тяхна директива. 3. Само онези членове на партията трябва да бъдат и членове на ВМРО, които имат някакви функции там. 4. За всички останали членове абсолютно няма нужда да бъдат и членове на партията, и членове на ВМРО. 5. Всички членове трябва активно да работят за разширяването на ВМРО, но само между онези елементи, които в никакъв случай не могат да се спечелят за партията или за нашия младежки съюз.” [424]
Много скоро обаче животът опровергава надеждите за спечелване на всички
опозиционни на ВМРО кръгове в името на програмата на ВМРО (об.). Някои
от тях в края на 20-те и началото на 30-те години видимо показват, че се
приспособяват към белградския режим, че в голяма степен стават противници
на отделянето на Македония от Югославия. Под влиянието на новите условия
(Италия засяда на Адриатическия бряг, югославската буржоазия се насочва
още по-решително към Егейско море и по-здраво държи Македония) във Вардарска
Македония започва „процес на класово прегрупиране, който не може да не
се отрази и върху характера и насоките на борбата в нея”. Все повече и
повече там се формира тънък слой едра буржоазия, която „намира благоприятни
условия за развитие в голяма Югославия, която се свързва органически с
икономиката на последната, с нейната политическа и държавна органи-
423. АРПЈ, ф. КИ 1927/19. Авторът навсякъде употребява ВМРО, но се разбира, че става дума за ВМРО (об.).
187
зация и която поради това не само престава да се съпротивлява на денационализаторската политика на сръбската буржоазия, а става неин проводник и агент” [425]. Според сполучливия израз на П. Брашнаров тази част от буржоазията намира „топло местенце, за да си увеличава капиталите” [425a].
Средната буржоазия продължава да се съпротивлява на асимилацията, но националните български аспирации на произлизащата от нейните среди интелигенция (която някога ревниво пази българщината в Македония и се бори за нейното отделяне от Югославия) сега спират до искането за административна автономия на Македония в пределите на Югославия.
Селската и градската беднота запазва своето българско народностно съзнание непокътнато, но затрудненията на България в международните отношения и безперспективиостта на борбата й за обединение на българския народ довеждат до известно отчаяние и сред тях.
Затова в края на 20-те и началото на 30-те години ВМРО претърпява сериозен неуспех във Вардарска Македония. Тамошната буржоазия и нейната пропита от кариеризъм интелигенция, [425b] която преди е „ярка представителка и защитница на македонското - българско течение”, грубо обръща гръб на буржоазията в България и на ВМРО.
Опитът на ВМРО чрез серия от атентати във Вардарска Македония да възвърне
предишния си престиж е крайно безуспешен. Тя бавно, но невъзвратимо отпада
като хегемон в македонското освободително движение. Създава се възможност
то да се превърне изключително в движение на трудещите се, на бедните селски
и градски слоеве. Същевременно пролетариатът още не е готов да заеме мястото
на хегемон в македонското освободително движение. Затова се получава своего
рода вакуум, който трае почти до започването на съпротивата на Балканите
през 1941 г., а дори и по-късно. Не става дума само за липсата на осъзнат
компактен пролетариат във Вардарска Македония. Забелязва се дезинтересиране
към македонското движение от страна на цялата ЮКП. Областният комитет на
партията в Скопие схваща това още в 1927-1928 г., когато в отчета си до
ЦК обвинява ЮКП, че забравя Македония. „В резолюцията на последния пленум
(ноември 1927 г. - б. м., К. П.) Маке-
425. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 181, л. 144-153.
425b. Най-будната част от интелигенцията емигрира е България. Останалата еъе Вардарска Македония интелигенция, отбелязва П. Брашнаров, „малко и слаба, а голяма част е проникната от сръбски дух и което е най-главното, е без инициатива за борба”.
188
дония [и] положението в нея не са дори споменати — се казва в този отчет. - Даже нея (Македония - б. м., К. П.) тогава никой не я представляваше. Ние разбираме всички трудности и лошото положение на партията, но това идва просто от безгрижието спрямо тази област.” [426]
През 1928 г. вече се занимават по-сериозно с македонското движение, с опитите за изграждане на единен революционен македонски фронт и ИККИ, и БКФ. По тяхно внушение се изработва и Проектодиректива за работата на комунистите в македонското движение. [427] В нея, след като се констатира, че буржоазната ВМРО се е отчуждила не само от небългарските народности, но и от българите в Македония, се казва, че националният момент играе още голяма роля в борбата на македонските маси. Затова те могат да бъдат всестранно обхванати преди всичко с лозунга за национално освобождение, където се крие и историческото оправдание за съществуването на ВМРО (об.).
Условията за работа обаче са извънредно тежки. Македония е разпокъсана, в нея цари терор. Заинтересованите държавни фактори насъскват националностите една срещу друга. Оттук произтича и наложителната необходимост балканските комунистически партии да подпомагат всячески ВМРО (об.). Като общи лозунги се препоръчват: а) пропаганда за възстановяване на националните, културните и политическите права на македонското население; б) заклеймяване денационализацията; в) безвъзмездно даване земята на местното население; г) амнистия за политическите затворници; д) независима Македония и Балканска федерация; е) използване влиянието на комунистите върху колонизираното население, за да не се допусне то да се противопостави на местните жители; ж) участие на членовете на комунистическите партии във ВМРО (об.) и в другите организации, като се създават комфракции. [428]
Предвиждат се и конкретни задачи за комунистическите партии; БКП да
засили влиянието на ВМРО (об.) и подкопае основите на „фашистката ВМРО”
[*]; комфракциите да се противопоставят на т. нар.
„неутралитет” и невмешателство в разприте между двата лагера (михайловисти
и протогеровисти) във ВМРО, но да не се проявява каквото и да е предпочитание
към едно от двете течения (лагера), защото между тях няма съществена разлика.
ГКП „енергично да се противопостави” на насилственото изселване „на македонското
население от български, тур-
427. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 36, л. 1-5.
*. Балканските комунистически партии смятат ВМРО след убийството на Т. Александров за фашистка организация. Този въпрос се нуждае от специално изследване.
189
ски, еврейски и аромънски произход . . .”, да разбива насажданото заблуждение, че борбата за независима Македония е чужда (т. е. българска) пропаганда за завладяване на Егейска Македония, за да могат колонизираните гърци да бъдат спечелени за македонското освободително движение, да се води борба против твърдението, че със заселването на гърци в Македония македонският въпрос е решен против денационализацията и пр. За ЮКП задачите се свеждат до: борба против терора, режима на убийства и денационализация (особено на българите); против разграбването на земята и за нейното безплатно раздаване на местните селяни; против контрачетническия институт; против провокационните акции на „фашистката ВМРО”; за амнистия на политическите затворници; участие на комунистите във ВМРО (об.) ; за съгласувани действия и общи акции на македонското, хърватското, черногорското, косовското и други национални революционни движения. [429]
Тази по-обща програма за действие на балканските комунистически партии намира отражение и в материалите на VIII конференция на БКФ (август 1928 г.). В доклада на В. Коларов се подчертава нуждата от „обща гледна точка по македонския въпрос” на ЮКП и БКП. Посочва се и нуждата от сътрудничество по националния въпрос между всички балкански компартии, а също така и между балканските комунистически партии и националните революционни движения. [430]
Веднага след това ЮКП застава открито против денационализаторската политика
на великосръбската буржоазия в Македония, която се върши „по-малко с колонизация”,
а „повече с асимилация, т. е. сърбизиране на македонския народ” [431].
На своя IV конгрес тя заявява, че ВМРО е „изгубила и онова влияние между
македонския народ в „югославска” Македония, което по-рано поддържаше със
своите четнически и терористични акции”. С това обаче далеч не е ликвидирано
македонското освободително движение. То само навлиза в нова фаза, когато
от него отпада буржоазията и се превръща в движение на трудовия народ.
Споменава се, че появата на ВМРО (об.) е резултат на тези обективни условия,
но ЮКП нищо повече не прави за нейното подпомагане. Задоволява се само
с декларирането на своята солидарност с „македонското националреволюционно
движение, възродено в лицето на ВМРО (об.) “ и с призоваване „работническата
класа всячески да подпомага борбата за независима и обединена Македония”
[432]. Може да се каже, че с това
429. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 36, л. 4-5.
430. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 1828, л. 28.
431. Историјски архив ... Т. II, с. 153.
190
помощта на ЮКП се изчерпва. Тя е само на думи — предишната практика не се променя.
По време на подготовката и провеждането на VI конгрес на КИ, VIII конференция на БКФ и IV конгрес на ЮКП борбата в централното ръководство на ВМРО (об.) все повече се изостря. Открива се словесен фронт между някои членове на ЦК и националреволюционното ръководство на Трета революционна област. След получаване на вече цитираното писмо на ЦК, подписано от Вл. Поптомов, набързо на 7 септември 1928 г. се провежда конференция (по-скоро съвещание) на националреволюционните групи в България и се избира областен комитет. В отговор на писмото на Поптомов комитетът заявява, че той „е редовно избран от конференцията на областта, а не е самозван и ще продължава да функционира като такъв независимо дали го признават или не” [433]. Освен това комитетът заявява, че засега „не е е интерес на движението да има . . . непосредствен контакт с Комунистическата партия в България”, защото вследствие на постоянните разкрития, които прави властта, ще се „нанесе удар” и на ВМРО (об.), която е още твърде „млада организация”.
Оформят се две противоположни концепции и за тактиката на освободителната борба, които отчетливо се поляризират след убийството на Ал. Протогеров поради стремежа на неговите последователи да влязат в разбирателство с ВМРО (об.) срещу михайловистите. Това улеснява борбата и на двете организации, но те не съумяват да се възползуват от благоприятните условия.
П. Шанданов като водач на протогеровистите се свързва с националреволюционните групи в България. След това започва разговори с ЦК на ВМРО (об.) и лично с Г. Димитров като ръководител на Балканския революционен център във Виена.
Благоприятната обстановка не е използвана от комунистическото и антифашисткото
движение. ЦК на Обединената и ЦК на БКП допускат редица грешки, които са
до голяма степен повторение на грешката на БКП към левите македонски организации
в началото на 20-те години. Идеята за единен фронт, чиято рожба е и ВМРО
(об.), изисква гъвкава тактика за обединение на македонските прогресивни
сили, каквато нейното ръководно тяло не всякога проявява. Проличава на
дело и стремежът на балканското комунистическо движение да погълне ВМРО
(об.), което не само че е ненужно, но дори вредно с оглед на нейните специфични
единнофронтовски задачи.
433. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 4, л. 9.
191
За тези пропуски и грешки се хващат националреволюционерите в Трета революционна област. „За неизлишно считам да добавя — четем в писмото на Г. Занков до ЦК, - че тактиката и политиката на ВМРО (об.) ще трябва да се обуславя от предпоставката, че ние сме съюзници, но не и подразделение на СССР, БКП и БКФ. Моето схващане е - продължава той, - че комунистическото движение не би могло нищо да спечели от едно поглъщане на нашето дело от широкото море на социалните движения.” [434]
Разложението в михайловистката ВМРО подтиква водачите на Солунския революционен окръг да потърсят допирни точки с Обединената. През 1929 г. М. Шкартов е привлечен на нейна страна от С. Кавракиров. Това създава още по-голяма възможност за изграждане на единен македонски фронт, способен да измести напълно Михайловистката организация както от Пиринския край, така и от другите части на Македония. Отново се проявяват обаче различията във ВМРО (об.). Тази, която е призвана да играе ролята на обединител, и сега се оказва разяждана от вътрешни противоречия.
И вместо да се отиде към пълно единодействие на Първата обща редовна конференция на организацията, проведена през юли 1929 г. в Берлин, става официалното разцепление между комунисти и националреволюционери.
Берлинската конференция изключва Г. Занков от организацията и одобрява мотивите и решението на ЦК да не се допуска да участвува в работата й. Наред с това се изменят и някои положения в устава. Той вече не фиксира броя на членовете на ЦК. Съставът му „се определя и избира всеки две години от конгреса на организацията”. Занапред „седалището на ЦК е в Македония”. Премахват се организационният институт „областен комитет” и всички положения, свързани с него. Поради арестуването на П. Брашнаров от югославските власти за член на ЦК на Вардарска Македония е избран Р. Ризов. За членове на ЗБ на ЦК са избрани Д. Влахов, Вл. Поптомов и Йордан Анастасов.
Трябва да посочим, че на практика тези изменения не са приложени. До
края на съществуването на ВМРО (об.) нейният ЦК остава извън Македония.
Що се отнася до областните комитети, и тук случаят е аналогичен. В някои
области се заговорва за създаване на самостоятелни централни комитети,
които да работят в тясна връзка със съответните комунистически партии,
но нищо подобно не се реализира.
434. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 4, л. 11.
192
Веднага след Берлинската конференция противниците на идеята за подчиняването на организацията на БКП, ЮКП и ГКП се събират на конференция в Цариград с намерение да положат основите на нова организация. Там са М. Герджиков, П. Шатев, Г. Занков, д-р Ф. Атанасов, Н. Терзиянов, Л. Поповски, Хр. Ампов и др. Желание за участие изказва и ренегатът Сл. Иванов, но не го допускат.
Въз основа на решенията на Цариградската конференция на 17 ноември 1929 г. се създава Временно ръководно тяло на ВМРО (об.) в състав М. Герджиков, П. Шатев, д-р Ф. Атанасов, Г. Занков, М. Недялков, Принц Хамлет [*] и М. Чакмаков. Първите трима образуват външен, а останалите четирима — вътрешен център. Временното ръководно тяло е облечено от конференцията с правата и задълженията на ЦК, предвидени в чл. 14-18 от първоначалния устав на ВМРО (об.). [435] Така се оформя още едно централно ръководство. Националреволюционерите обаче не успяват да създадат отделна организация и решават да пристъпят към преговори с ЦК в Берлин.
На 19 април 1930 г. се подписва протокол [436] между ЦК на ВМРО (об.) и представители на Цариградския център. Съгласно него „представляваното от М[ихаил] Г[ерджиков] течение приема изцяло и напълно програмата, тактиката и статутите на ВМРО (об.) “. Предвижда се след обединението в ЦК на ВМРО (об.) да бъдат кооптирани трима членове от течението на М. Герджиков (предполага се М. Герджиков и М. Шкартов. а третата кандидатура е желателно да е от Македония под сръбска власт). [437] Отново е издигнат и подчертан лозунгът за независима Македония и балканска федерация.
В основата за постигането на това предварително съгласие за обединение
стои БКФ. Съобщавайки на ЦК на БКП за подписания протокол, Г. Димитров
пояснява, че „тази крачка на ВМРО (об.) има за цел да улесни преминаването
в нейните редове на ония македонски елементи в България, които, разочаровани
от Михайловата и Протогеровата фашистка клика, [**]
се намират на път към ВМРО (об.) “ [438]
435. ЦПА, ф. 204, оп. 1, а. е. 5, л. 1.
436. Пак там, л. 14. От името на Цариградския център протоколът а подписан от М. Герджиков.
437. По тези пунктове М. Герджиков подписва при „особено мнение”. Той иска ЦК да се състави на паритетна основа от тогавашния ЦК на Обединената и ЦК на Цариградската конференция.
**. Г. Димитров и другите партийни ръководители смятат ВМРО след убийството на Т. Александров за фашистка организация.
438. ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 271, л. 2.
193
По настояване на Г. Димитров през септември 1930 г. за Цариград заминават Вл. Поптомов и Йорд. Анастасов да довършат започналото обединение с националреволюционерите. На 14 септември се подписва нов протокол между пълномощниците на Балканския революционен център и на ВМРО (об.) (Вл. Поптомов, Йорд. Анастасов заедно с Р. Ризов и Д. Арнаудов), от една страна, и представителите на националреволюционните групи, от друга. С този протокол се постига разбирателство за обединение върху следните начала: 1. Признаване на платформата и статутите на ВМРО (об.). 2. Признаване необходимостта от единен революционен фронт на национално потиснатите народи с революционното работничество и селячество. 3. Необходимост от съвместна работа на ВМРО (об.) с всички националреволюционни движения на Балканите. 4. Наложително координиране дейността на ВМРО (об.) с тази на комунистическите партии в Югославия, Гърция и България и поддържане на ясна ориентация към СССР и международното пролетарско движение. 5. Никакви съглашения и сътрудничество с фашистките и буржоазните партии в балканските държави, както и „с македонските фашисти от двата лагера — михайловисти и протогеровисти . . .”. Никакви връзки и с лицата, изключени от ВМРО (об.), като Г. Занков и др. 6. След подписването на настоящия протокол по места групите на Обединената и на течението Герджиков-Шкартов веднага се сливат. 7. Към ЦК на ВМРО (об.) влизат Лясов (М. Герджиков) и Ив. Илков (М. Шкартов) и пр. [439]
Макар според документите на ВМРО (об.), а и на БКФ и на КИ тя да фигурира и в трите части на Македония, в същност Обединената прекратява дейността си във Вардарска Македония след арестите през 1929 г. на най-активните и водачи — Т. Зографски, П. Брашнаров, Л. Плавев и др. В 1930 г. срещу тях се води голям процес, [440] така че след 1929-1930 г. нейната дейност прекратява. БКФ (вече много слаба) прави опит да я съживи, но не успява. През 1934 г. ЮКП решава официално да обяви за разтурена ВМРО (об.).
Следователно във Вардарска Македония ВМРО (об.) съществува само в градивния
период от цялостното развитие на организацията. Общата конференция в Берлин
слага край на учредителния етап на Обединената. Тя навлиза във втория етап,
когато от организация на групи за агитация и пропаганда трябва да прерасне
в организация за непосредствено революционно действие и борба. Резултат
на това е и решението да се премести ЦК вътре в Македония.
439. Оригиналът на протокола се пази в архива на Тракийския народен институт. Основните пунктове на обединителния протокол сочи и Г. Димитров в писмо до ЦК на БКП от 25. IX. 1930 г. (ЦПА, ф. 146, оп. 6, а. е. 273).
440. La Federation Balkanique, No 140, 20. VIII. 1930.
194
Конференцията ce обявява решително против денационализацията на българския елемент във Вардарска и Егейска Македония, като посочва, че в Македония под сръбска власт тя взема „характер на физическо изтребление на най-будния и съзнателен македонски елемент” [441].
ВМРО (об.) се противопоставя на лозунга за южнославянска федерация, издигнат от сръбските хегемонисти и техните агенти сред несръбските народности. Тя счита този лозунг за контрареволюционен, защото зад него крият своето предателство К. Тодоров и Обов, ренегатите Гр. Циклев, М. Каламатиев и др., а той се възприема вече и от някои среди във ВМРО. ВМРО (об.) заявява, че южнославянската федерация няма да разреши македонския въпрос. Тя ще създаде на Балканите два блока — славянски и неславянски, и ще положи началото на нови завоевателни войни. ВМРО (об.) е и против лозунгите за културна автономия, за покровителство на малцинствата и др., които обслужват поробителите. Тя е за независима Македония, защото „населението в Македония е разнородно по национален състав”, при това то е преплетено: на едно и също място, в една и съща околия даже, живеят по няколко народности. Ето защо присъединението на част от Македония или на цяла Македония към една или друга от държавите, между които тя е поделена, не ще доведе до национално освобождение на всички народности. Присъединението на „цяла Македония (или] на част от нея например към България - четем в резолюцията по международното и вътрешното положение на Македония - означава национално робство за македонците небългари; същото важи и за Сърбия и Гърция” [442].
ЮКП заедно с другите партии от БКФ осъжда сключеното на 20 април 1929
г. споразумение между хърватските усташи на А. Павелич и Михайловистката
организация. [443] Това тя прави с декларацията на
БКФ по този повод и с резолюцията на своя VI пленум (1929 г.). В резолюцията
се констатира „слаба дейност на партията в националреволюционните движения”.
От тази слабост се възползува А. Павелич, който със сключеното споразумение
с Ив. Михайлов насочва националните движения към осъществяването на империалистическите
цели. Затова ЮКП поема задължението „безпощадно да разобличава фашисткия
характер на това споразумение ...” [444] и да продължава
да призовава трудовите маси в Македония да се влеят във ВМРО (об.).
441. Македонско дело, бр. 99, 10. X. 1929.
442. Резолюция по международното и вътрешното положение не Македония и предстоящите задачи на ВМРО (обединена), взета на първата обща редовна конференция, 1929 (без място на изд.), с. 29.
443. Klasna borba, br. 15, 1929 (god. IV), s. 37-38; Proleter, br. 4, 1929, s. 6-9.
444. Klasna borba, br. 15, 1929, s. 37-38.
195
В началото на 30-те години либералните буржоазни кръгове и опозиционните партии в Югославия започват да искат федеративно преустройство на страната като единствено средство за нейното опазване. Тогава се появява, както посочихме, със своята федеративна програма и бившият шеф на Самостоятелната демократична партия Св. Прибичевич. Тя предвижда включване в югославската федерация и на България. По такъв начин се смята да се сложи край на българо-югославския конфликт за Македония.
Към тази програма се присъединяват и някои сили от македонското движение. На първо място в такава насока еволюират протогеровистите начело с П. Шанданов.
ВМРО (об.) реагира решително и този път против южнославянската федерация, като заявява, че остава на старата си позиция — независима Македония и Балканска федерация. Тя правилно изтъква, че искането за южнославянска федерация означава противопоставяне на принципа за право на самоопределение до отделяне. Тази федерация е маска на „националното единство”, тъй като радетелите й (в Югославия) не признават националната индивидуалност на хървати, словенци и др. и искат федерацията да се уреди на областна, а не на национална основа.
От документацията, която имаме на разположение, може да се направи извод, че по това време ЮКП не критикува така остро лозунга за южнославянска федерация, нито пък на македонска почва се обявява против течението на Шанданов. Това вече подсказва, че в международното комунистическо движение и респективно в Югославия се готви смяна на лозунга за ревизия на Версайската система, която ускорено съзрява след идването на хитлерофашистите на власт в Германия.
В началото на 30-те години буржоазнолибералните кръгове в Югославия се обръщат с лице и към теорията на Йов. Цвийч за националната неопределеност, неоформеност на македонското славянско население. Те налагат дори в европейския печат появата на статии в смисъл, че македонците в своята национална аморфност се ориентират към създаване на самостоятелна, отделна от българи и сърби нация. Известният Макс Фишер също попада в този плен, като на 11.I.1930 г. публикува статия в „Дойче алгемаине цайтунг”, в която твърди, че „македонците не са нито българи, нито сърби. Те представляват едно особено племе от югославянската националност” [445].
В отговор на това ВМРО (об.) съобщава на Фишер, че не „казва нищо ново”,
защото това е „официалната теза на великосръбската наука
445. Фишер смесва категориите племе, народност и нация. У него има пълно неразбиране, за да не кажем невежество по този въпрос.
196
(Цвийч) “. „В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност — заявява ВМРО (об.). — Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има френска, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географска, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има, родени и живущи в Македония, образуват разнородностната мозайка, която носи общото название македонски народ.” [446]
Междувременно в комунистическото движение назрява идеята за смяна на лозунга за балканска федерация. В такава насока действуват и някои негативни оценки на коминтерновски дейци. Така например през юни 1931 г. Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред ИККИ сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос, при която определен превес се дава на абстрактно-пропагандисткия подход. Като дешифрира мисълта си, той отбелязва, че повечето партии се ограничават главно с общи указания как ще бъде разрешен националният въпрос след социалистическата революция, което на практика е прикритие на политическата пасивност по националния въпрос. Ярък пример за такава грешка според Куусинен е замяната на лозунга за право на самоопределение до отделяне с чисто пропагандисткия лозунг за балканска федерация на работническо-селските републики, независима работническо-селска (съветска) Елзас - Лотарингия, присъединение на Западна Украйна към Съветска Украйна и пр. [447] Според него с това се отвлича вниманието на комунистическите партии от актуалните борби против конкретните форми на националния гнет, за свобода на отделяне. Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” [448] за всяка от тях.
Под знака на подготвянето на „нова национална програма” се преразглежда
и ориентацията на ЮКП по националния и конкретно по македонския въпрос.
Югославските емигранти в Москва са водещи в това отношение. Комунистите
вътре в страната и във Виена не се занимават много с този въпрос. В сп.
„Комунистически интернационал” зачестяват
446. С у м о р о в, Македонският „свинкс” (по повод една статия на Макс Фишер) . — Балканска федерация, № 131, 20. III. 1930, с. 2869-2870.
447. Куусинен, О. О национальном вопросе в капиталистической Европе. — Коммунистический Интернационал, № 23, 1931, с. 10.
448. Куусинен, О. Слабият участък от фронта на Коминтерна. — Комунистическо знаме, кн. 9, авг. 1931, с. 19.
197
статии, свързани с Югославия, които разглеждат различни аспекти на националните и аграрните отношения, но никъде не се говори за македонска национална индивидуалност, не се правят и опити за разработване на такъв проблем. Навсякъде обаче вече се говори просто за „македонци”, без да се уточнява националният обхват на това понятие.
Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за балканска федерация. [449] На „въоръжение” остава само правото на самоопределение до отделяне. И понеже ВМРО на Ив. Михайлов приема в 1933 г. окончателно лозунга за свободна и независима Македония, като че настъпва негласно съревнование между балканските комунистически партии да се дистанцират колкото може повече от този лозунг, който преди е техен. Същевременно те продължават да считат за реакционни и лозунгите за културно-национална автономия и южнославянска федерация.
След XIII пленум на ИККИ начело на Балканския лендерсекретариат застава Бохумил Шмерал. Новият секретариат решава да постави за разглеждане на едно от заседанията на ИККИ македонския въпрос. Предварително в сградата на КИ се провежда събрание на балканските комунисти, намиращи се в Москва. „На това събрание присъствуваше доста свят — пише Д. Влахов, — но за отбелязване е, че между този свят не се намираха нито Коларов, нито Антон Иванов, нито Станке Димитров, нито Вълко Червенков. Тук, на събранието, се говореше за македонския проблем и специално за съществуването или несъществуването на македонска нация. Отсъствието на тези лица, за които говоря по-горе, ме навеждаше още тогава на мисълта, че тия хора не признават, че съществува македонска нация и че са противници на нейното оформяне и развитие.” [450]
Комунистическият интернационал решава да повери подготвянето на резолюцията
по македонския въпрос на Валецки, който още продължава да ръководи Балканския
лендерсекретариат. Валецки от своя страна натоварва свой приятел, също
поляк, който „няма и понятие от македонския проблем, да изработи съответна
резолюция”. Д. Влахов го запознава по-отблизо с този проблем и му помага
в написването й. [451]
449. В резолюцията на IV пленум на ЦК на БКП 1933 г. се казва: „Партията трябва окончателно да ликвидира лозунга за „Балканска федерация”, разяснявайки неговата неправилност като лозунг, който замъглява и отрича лозунга за национално самоопределение” (ЦПА, ф, 3, оп. 4, а. е. 388, л. 46).
450. Мемоари на Димитър Влахов, Скопје, 1970, с. 356. Д. Влахов пише, че на събранието присъствували Гаврил Генов, Искров и Караджов и че Г. Генов се съгласил, че съществува македонска нация.
198
Това е резолюцията на БЛС от февруари 1934 г., в която се дава постановка за съществуването на македонска нация и македонски език.
От КИ решението за македонска нация се пренася във ВМРО (об.) и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията. [452]
В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси модус за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Очевидно този модус КИ се мъчи да намери в т. нар. „македонска нация”. Според него той ще парира завоевателните апетити на балканската буржоазия и ще открие пътя за решаване на македонския въпрос. В резолюцията се казва, че „буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуването на македонска нация” [453]. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославянската нация и го подлагат на насилствено сърбизиране, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония” . [454]
Сега като главен лозунг ВМРО (об.) издига правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси. Вече никъде не се споменава за балканска федерация.
С посочената резолюция завършва етапът на усилия от югославските и гръцките комунисти за възприемане на тезата, че съществува македонска нация. Приемането на това решение съвпада по време с промяната на лозунгите на Коминтерна във връзка с настъпващия фашизъм.
Макар мнозинството български комунисти в Москва да не са съгласни с
новото решение, те се подчиняват на новата политическа линия и заработват
за нейното внедряване. Задграничното бюро на БКП дори се опитва да накара
учени-слависти от Москва и Киев да разработят план за създаване на македонски
литературен език. [455] Отделни дейци стигат
452. Македонско дело, бр. 185, април 1934.
455. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 445.
199
и до престараване, предлагайки издаваните на български език вестници на ВМРО (об.) постепенно да бъдат приведени на „популярно македонски наречие” [456].
Новото решение и новите лозунги не се възприемат от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление. Отстоявайки българската принадлежност на македонските славяни, мнозинството остава на базата на лозунга „независима и обединена Македония” в рамките на балканската федерация. Но коминтерновската линия се подхваща от ЮКП и ГКП, които от средата на 30-те години заработват усилено в дух на формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Особено ревностна в тази насока е ЮКП след възглавяването й от Й. Б. Тито през 1937 г.
Лозунгите за балканска федерация, автономия на Македония и независима Македония сега се характеризират като немобилизиращи и притъпяващи острието на борбата. Противно на това лозунга за независима Македония приемат ВМРО (Ив. Михайлов) и българската буржоазия, които го разглеждат като част от лозунга за ревизия на мирните договори.
Решението за македонска нация се взема, когато националреволюционният фактор във Вардарска Македония в голяма степен е сломен. Съществуващото преди течение на българи-интелектуалци, намиращо се под влиянието на ВМРО, почти изчезва. Една част от тях се отдръпват от политическа дейност вследствие на терора, а друга се влива в политическия режим. За това спомага и 19-о майският преврат в България, който разтуря ВМРО и повежда по отношение на Югославия съвсем безперспективна за македонското освободително движение политика.
Комунистическото движение в Югославия и особено в Македония тогава е
крайно слабо. Във Вардарска Македония има не повече от 150-170 комунисти
без редовна връзка с ЦК на ЮКП и без ясна директива за работа по националния
въпрос. ВМРО (об.), която разгръща в България дискусия по коминтерновското
решение и се разцепва на две, е преустановила своята дейност във Вардарска
Македония. ЮКП проявява пълна дезинтересованост по отношение възобновяването
на ВМРО (об.), виждайки в нея своя паралелна и застрашаваща с по-голямото
си влияние организация. По този начин решението за македонска нация не
стига до масите. Те не са засегнати от него и продължават да водят борбата
си в името на своето съхраняване като българи.
456. ЦПА, ф. 10, оп. 1, а. е. 75.
200
През 1936 г. комунистическото движение на Балканите се ориентира към
безболезнено и постепенно закриване на ВМРО (об.) и в трите части на Македония
и изземване на нейните функции от класовото движение. Тогава ЮКП започва
изграждането на т. нар. Македонско народно движение (МАНАПО). При това
положение бившите членове на ВМРО (об.) във Вардарска Македония се насочват
за работа в МАНАПО, ръководството на което обаче скъсва с лозунга на ВМРО
(об.) за независима Македония в балканската федерация и свързва решението
на македонския въпрос с федеративното преустройство на Югославия. Скоро
обаче и МАНАПО се разпада, с което опитите за изграждане на масово движение
във Вардарска Македония пропадат. При новата обстановка основната част
от ръководството на закритата ВМРО (об.) във Вардарска Македония навлиза
в редовете на Югославската комунистическа партия и оттам води борба за
освобождението на Македония.
[Previous] [Next]
[Back to Index]