Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941
К. Палешутски
 

I. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
 

1. СЕЛСКО СТОПАНСТВО. АГРАРНА РЕФОРМА. КОЛОНИЗАЦИЯ

Разпадането на военно-ленната система в Турската империя се съпровожда с появата на чифлишки владения, чийто брой значително бързо нараства след узаконяването им от Високата порта през 1834 г. В края на миналото и началото на настоящото столетие наред с Косово, Албания и някои части на Азиатска Турция чифлиците се налагат като една от основните форми на земевладение и в Македония. Вследствие на това селата в Македония се делят на чифлишки, смесени и свободни.

Според една от най-меродавните статистики в първото десетилетие на XX в. процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в трите вилаета, които съставляват Македония, е следният: [1]
 
Вилаети
% чифлишки села
% смесени села
% свободни
Солунски
46,10
  6,15
47,75
Битолски
14,68
26,30
59,02
Скопски
30,00
20,00
50,00

Въз основа на данните от тази статистика в районите, които по-късно се обособяват като Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, съотношението между чифлишките, смесените и свободните екзархийски села е: [2]
 

1. Ш [о п о в], А. Българското културно дело в Македония. — Българска сбирка, 1911, кн. 5;  Р а з б о й н и к о в, А. Чифличарството в Македония и Одринско. Солун, 1913, с. 35;  К л и с у р о в  [Д. Кьосев]. Социално-икономическите предпоставки за създаването и дейността на македонската революционна организация. — Македонско дело, бр. 134, 192, с. 8, и бр. 135, с. 7.

2. Пак там.

17

 
 
 
% чифлишки села
% смесени села
% свободни
Егейска Македония
50 
  3,10
46,9
Вардарска Македония
26,6
28,5
44,9
Пиринска Македония
14,54
  0,9
84,56
Цяла Македония
30,03
19,92
50,05

От таблицата се вижда, че делът на свободните села е най-голям в Пиринска Македония, следвана от егейската и вардарската част. Процентът на смесените села е най-голям във Вардарска Македония и най-малък в Пиринска Македония. В Егейска Македония преобладават чифлишките села. Обратно, в другите две части на Македония преобладават свободните села.

Според друга статистика [3] през 1903 г. на територията на днешна Социалистическа република Македония има общо 1765 села. От тях в 732 съществуват 2259 чифлика, чиято повърхнина възлиза на 157 926 хектара, и се владеят от 2018 собственици. [4]

Като се има пред вид, че в края на XIX в. броят на населението в земите на днешна СРМ възлиза на около 908 904 души, [5] от което 675 010 селско (74,27%) и 233 884 градско (25,73%), а общият брой на чифлишкото население е около 106 680, това население съставлява приблизително 1/6 от селското население. [6]

С течение на времето броят на чифлиците намалява вследствие икономическата политика на ВМОРО, все по-честия отказ на селяните да изпълняват задълженията си към чифликчиите и масовото гурбетчийство, което ги лишава от работна ръка. [7] Към тези причини трябва да се прибави и страхът на турските бегове от натиска на революционните сили, в резултат на което голяма част от тях продават имотите си и се насочват към установяване в по-големите центрове на същинска Турция. В самото навечерие на Балканската война броят и размерите на чифлиците в Македония значително намаляват. За съжаление цифрови данни не могат да се посочат, защото засега все още няма сведения за състоянието на чифлиш-
 

3. Съставена чрез анкетиране на селищата от преподаватели и студенти в Правно-икономическия факултет в Скопие. Според първата статистика селата във Вардарска Македония през 1908-1909 г. са 1232.

4. Б о ј а н о в с к и, Д. Чифчистките односи во Македонија околу 1903 година. — Годишник на Правно-економскиот факултет во Скопје, Скопје, 1955, с. 471-475.

5. Б о ј а н о в с к и, Д., агр. К.  Џ о н о в, инж. агр. А.  П е м о в с к а. Развитокот на земјоделството во Македонија. Скопје, 1955, с. 23.

6. Х р и с т о в, Хр. Аграрните отношения в Македония през XIX в. и началото на XX B. C., 1964, с. 90.

7. То обхваща най-вече Битолски вилает.

18

ките отношения от началото на Балканската до края на Първата световна война.

При започването на Балканската война В. И. Ленин по повод победите на Балканския съюз пише, че в Източна Европа (Австрия, Балканите, Русия) още не са премахнати големите остатъци от Средновековието, „които страшно задържат общественото развитие и растежа на пролетариата” [8]. И „въпреки това, че на Балканите се е образувал съюз на монархии, а не съюз на републики — въпреки това, че съюзът е осъществен благодарение на войната, а не благодарение на революцията — въпреки това направена е голяма крачка напред за разрушаване остатъците от Средновековието в цяла Източна Европа” [9].

Същевременно В. И. Ленин изтъква, че истинската демокрация „никога не ще търпи да се противопоставя просто славянинът на турчина, когато славянският и турският селянин трябва да се противопоставят заедно на славянските и турските помешчици и башибозуци” [10]. Според него по-важно е с Балканската война да се постигне икономическо освобождаване на Македония. Затова той подхвърля на остра критика буржоазните руски вестници от рода на „Новое время” и “Речь”, които разсъждават върху „н а ц и о н а л н о т о  освобождение” на Балканите, а оставят в сянка „икономическото освобождение”. „При пълното освобождение от помешчиците и от абсолютизма — пише по горния повод В. И. Ленин — националното освобождение и пълната свобода за самоопределение на народите биха били неизбежен резултат. И обратно, ако остане гнетът на помешчиците и балканските монархии над народите, ще остане непременно в една или друга степен и националното потисничество.” [11]

Но това, на което обръща внимание Ленин, не се реализира във Вардарска Македония с Балканската и Междусъюзническата война. За разлика от Пиринска Македония, където чифлиците напълно изчезват, на територията на днешна Социалистическа република Македония наред с капиталистическата експлоатация остава да съществува и феодалната. Според посочената анкета на Скопския правно-икономически факултет във Вардарска Македония през 1918 г. остават непокътнати около 501 чифлика. [12]

Сръбската буржоазия, която през 1913 г. завладява Вардарска Македония, вместо да съдействува за разрешаването на аграрния въпрос, се превръща в негова спирачка. Така тя застава открито на реакционни пози-
 

8. Л е н и н, В. И. Съч. IV изд. Т. 18, с. 371.

9. Пак там, с. 372.

10. Пак там, с. 374.

11. Пак там, с. 402.

12. Б о ј а н о в с к и, Д. Пос. съч., с. 498.

19

ции, които са в пълно противоречие с обективно-прогресивния характер на Балканската война.

След Междусъюзническата война сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите във Вардарска Македония. Арнаутите (албанците) и турците, които в религиозно и езиково отношение са съвсем отдалечени от сърбите, по това време са оставени в относително спокойствие.

С намерение да спечели или в краен случай да неутрализира мюсюлманските маси в предстоящия конфликт около денационализацията и асимилацията великосръбската буржоазия запазва имотите и привилегиите на беговете и ходжите, зад които вървят фанатизираните мюсюлмански маси.

Първата световна война отклонява вниманието на сръбското правителство от този план. Но след края на войната, когато се създава СХС кралство, великосръбската буржоазия отново поставя на дневен ред мерките за асимилиране. Сега обаче тя трябва да се съобразява със съотношението на силите в една сравнително голяма държава, в която на политическата сцена се явяват над 40 партии.

Радикалната и Демократическата партия [13] се нуждаят от гласовете на феодалните аги и бегове в Македония. С тяхна помощ трябва да се спечели мнозинство в Скупщината при гласуването на Видовденската конституция през 1921 г. Ето защо религиозната мюсюлманска организация Джемиет постепенно започва да играе роля на балансьор в политиката на сръбската буржоазия и особено на Радикалната партия. В отговор на това радикалите обещават да не посягат върху имота на беговете. Така феодалните отношения в Македония продължават своето съществуване при покровителството на сръбската буржоазия. Даже броят на „агите” и „беговете” се увеличава. Към тях се прибавят и нови — от сръбски произход. Така например самият крал Александър [14] присвоява в Демир Капия голям имот. Същото правят и фамилиите Миничи, Койичи, Петровичи и Рачичи на други места във Вардарска Македония. [15] Шефът на Радикалната партия и много пъти министьр-председател на кралство Югославия [16] Никола Пашич заграбва имоти в Косово и Македония, а
 

13. Радикалната партия е образувана през 1881 г., а Демократическата — през 1919 г.

14. А п о с т о л о в, Ал. Колонизацијата на Македонија во Стара Југославија. Скопје, 1966, с. 51.

15. Н о в а к о в и ћ, К. Македонија македонцима! Земла земљорадницима! Чачак, 1966, с. 45.

16. До 1929 г. официалното име на държавата е Кралство на сърби, хървати и словенци, но ние ще употребяваме и името Югославия, което общата държава получава след преврата от 6 януари 1929 г.

20

Милан Стоядинович и други закупуват на крайно ниски цени десетки хектари земя в Македония, която после препродават на местното население на баснословно високи цени. [17]

Следователно отбелязаното четирикратно намаляване броя на чифлиците във Вардарска Македония не довежда до оземляване на малоимотните и безимотните селяни. От продажбата на чифлишките стопанства се възползувaт великосръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни.

Известно е, че под влияние на Октомврийската революция и в резултат на революционната ситуация в бившите провинции на Австро-Унгария (Словения, Хърватско, Войводина), които са съставна част на СХС кралство, се разгаря масово революционно-освободително движение. В него селяните имат голям дял. Те сами заграбват едрите поземлени имения, разбиват хамбарите, изземват инвентара и пр., с което по същество започват да провеждат аграрна реформа отдолу. В Македония подобни събития не стават, тъй като тя е окупирана от съглашенските войски. При въвеждането на българска администрация през Първата световна война тук се появяват признаци на организирано селско движение, но, както сочи югославският учен Миловое Ерич, то е ликвидирано още в неговия зародиш с идването на сръбските окупационни войски. [18]

Така населението във Вардарска Македония след Първата световна война остава отново под икономически и национален гнет. Една от предпоставките за това е, че Македония не се освобождава чрез революция на вътрешните сили, за каквато ратува ВМОРО, а чрез война на балканските държави против Турция. „Ако освобождението на Македония — пише Ленин в 1912 г. — би се извършило чрез революция, т. е. чрез борба и на сръбските, и на българските, и на  т у р с к и т е  селяни против помешчиците от  в с и ч к и  националности (и против помешчическите балкански правителства), освобождението би струвало на балканските народи навярно 100 пъти по-малко човешки живота, отколкото сегашната война. Освобождението би било постигнато с неизмеримо по-малка цена и би било неизмеримо по-пълно.” [19]

И все пак сръбското правителство не може да мине без провеждането на аграрна реформа. Тя е наложителна за всички части на Европа, където още не е решен аграрният въпрос, и особено за Балканите, защото на много места селячеството самo`  заграбва земите и продължава да се бунтува. Аграрната реформа и в Югославия се налага като мярка, която
 

17. А п о с т о л о в, Ал. Пос. съч., с. 51 и 52.

18. Dr.  E r i c, M. Agrarna reforma u Jugoslaviji 1918-1941 god. Sarajevo, 1958, s. 145.

19. Л е н и н, В. И. Съч., т. 18, c. 402.

21

трябва да усмири селските маси, да премахне опасността от обща работническо-селска революция, а и да узакони насила заетите земи от тези, които ги обработват. Ето защо на 6. 1.1919 г. в манифеста на регента Александър Караджорджевич до народите на СХС кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения”, разделяне земята между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици”. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект за аграрна реформа, който два дни по-късно е публикуван под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. [20]

За Македония Предходните наредби вместо аграрна реформа предвиждат колонизация на сръбски национален елемент, с което по същество не донасят нищо ново, защото още на 20. II. 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новоосвободените и присъединени области към кралство Сърбия, [21] която улеснява желаещите да се заселят в Македония чрез отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно добиване на материал за строеж на къщи, освобождаване от всички държавни, окръжни, срезки (околийски) и общински данъци за първите 3 години от приемането на наредбата и т. н. [22]

Разликата между наредбата от 1914 г. и Предходните наредби е тази, че в първата се говори само за колонизирането на сърби в Македония, а вторите предвиждат премахване на чифлишките отношения и обявяване чифлигарите за собственици на чифлишките земи.

След Предходните наредби се появява Закон за подготовка на аграрната реформа (1920 г.), който цели да спре даването на беговската земя на селяните, като я запази за заселване на колонисти. Още по-открито и ясно това се вижда в Закона за колонизация, приет през 1922 г., който пряко свързва аграрната реформа с колонизацията.

Колонизацията започва през 1919 г., веднага след излизането на Предходните наредби, а обектите на аграрната реформа, сиреч на колонизацията, се определят едва с Наредбата за заселване на новите южни краища от 24. IX. 1920 г. В 1931 г. излиза специален закон по този въпрос. С посочените актове за обект на колонизацията в Македония се определят свободните държавни, общинските и селските земи, които надвишават нуждите на селото, имотите на отметниците [23] и земите, които могат да се откъснат от едрите владения. А според Предходните наредби главни обекти на аграрната реформа са феодалните и едрособственическите имения.

Субекти на реформата са, на първо място, лицата, които се намират в кметски или чифлишки отношения. Освен тях като субекти на рефор-
 

20. Службене новине, бр. 11, 27. II. 1919.

21. Dr. Е r i с, M. Op. cit., s. 113.

22. Ibidem, s. 114.

23. Лицата от български, албански и турски произход, които напускат Югославия или се борят с пушка в ръка против новата власт.

22

мата Предходните наредби определят и безземлените и с недостатъчно земя селяни, като дават предимство на инвалидите, вдовиците и сираците от войната, войниците и доброволците, които са се борили за освобождението и обединението на сърби, хървати и словенци.

Като особена категория субект на аграрната реформа доброволците са признати още преди завършването на Първата световна война. На 29. II. 1917 г. Министерският съвет на Сърбия (пребиваващ на остров Корфу) приема решение, според което всяко лице, което доброволно встъпи в сръбската армия, ще получи след войната достатъчно количество обработваема земя като възнаграждение за доблестта и като знак за признание. [24] Това решение след края на войната затруднява правителството на Югославия, тъй като броят на снабдените с документи, че са били доброволци, се оказва много голям. [25]

Като още по-привилегирована категория от субектите на реформата са признати и лицата, участвували в сръбските чети в Македония. В заседанието си на 13. IX. 1921 г. Министерският съвет удовлетворява техните искания, постановявайки, че заселващите се между Дунав и Сава ще получат по 5 хектара, а в южните краища — по 10 хектара обработваема земя. [26] По-късно (1923 г.) четническото сдружение настоява да се увеличи този минимум, като във Войводина се дават най-малко по 10 хектара, а в „Южна Сърбия” (Македония) - по 20 хектара на всеки заселил се четник. Като отплата за това четниците предлагат да им се разреши свободно действие в Македония, за да се „постигне там желаният мир”.

Кръгът на субектите на аграрната реформа, което ще рече и на колонизацията, се стеснява със Закона за уреждане на аграрните отношения в „Южна Сърбия” и Черна гора от 5. XII. 1931 г. и с неговото изменение и допълнение от 24. VI. 1933 г. Съгласно тях от аграрната реформа не могат да се ползват лица, осъдени за антидържавна дейност, отметналите се от властта, намиращите се в бягство и подведените или предстоящите за подвеждане под съдебна отговорност и лицата, които не обработват лично или със своите семейства получената земя. [27]
 

24. Ап о с т о л о в, Ал. Пос. съч., с. 66.

25. Според изложението, поднесено от военния министър в Народната скупщина на 6. III. 1924 г., на Солунския фронт са участвували до края на войната 32 219 доброволци. Те се поделят така: от Хърватско, Словения и Срем — 8377, от Босна и Херцеговина — 10 933, от Далмация — 2006, от Воеводина - 4767, от Словения — 207, от Черна гора — 219, от Чехословашко - 208, или всичко 26 717, а останалите 5502 са завърнали се от Америка и Русия, за които няма данни от коя област водят потеклото си (вж. Стенографске белешке Народне скупштине краљевина срба, хрвата и словенаца, редован сазив за 1923—1924 г. II књига. Београд, 1924, састанак одржан 6 март).

26. А п о с т о л о в, Ал. Пос. съч., с. 66.

27. Dr. Е r i c, M. Op. cit., s. 235.

23

Наредбите и законите показват, че с аграрната реформа в Македония не се цели оземляване на обезземлените и малоимотните селяни. Реформата се свежда до груба колонизация. Тя е средство за по-лесна денационализация и асимилация на тези краища. Под претекст, че се дава земя и на бедните селяни от Сърбия, Далмация и от другите области на кралството, в Македония се настаняват сръбски колонисти. Така икономически и извъникономически най-много се потискат македонските българи. Това заселване, „съчетано с прогонване на българските елементи, трябваше бързо да сърбизира присъединените области” — пише в 1922 г. французинът Едмонд Бушие дьо Бел. [28]

Същинските цели на колонизацията не скриват дори лицата, които заемат важни постове в администрацията по провеждането на аграрната реформа, като главния аграрен пълномощник в Скопие Дж. Кръстич. „Колонизацията на Южна Сърбия — пише той — беше поставена на тясна и съвсем едностранна основа.” [29] Според него „колонизацията е първостепенен държавен въпрос на Юга”, защото, допринасяйки за решаването на икономико-социалните проблеми, тя довежда до асимилация на населението от тамошните краища, а е и добър залог „за стабилност на държавните граници на кралството”.

Както посочихме, колонизацията в Македония започва с приемането на Предходните наредби. Но в началото тя се извършва неорганизирано, с много пропуски и неблагополучия. Целенасочената и организирана колонизационна дейност фактически започва с основаването на Аграрната дирекция в Скопие съгласно наредбата за създаване на Министерство на аграрната реформа и аграрни пълномощничества (комисарства) във всички големи колонизационни центрове на Южна Сърбия и Македония.

Наредбите предвиждат да се дават на заселническите семейства в селските райони най-малко по 5 хектара земя, а в градските — най-малко по 2 хектара. Освен това всеки оженил се член от дадено семейство има право на още 4 хектара свръх това, което му се пада от родителите, а неоженените от 16- до 21-годишна възраст имат право да получават още по 3 хектара. При изключителни случаи с оглед качеството на земята и семейните обстоятелства законът предвижда да се дават допълнително до 3 хектара при условие, че семейството има достатъчен инвентар за обработване. Дават се и други привилегии на колонистите: безплатен материал за строеж на къщи, безплатен превоз на покъщнината, инвентара и семейството по всички железници на СХС кралство.и пр.
 

28. В о u с h i e  d e  B e l l e, Edmond. La Macedoine et les Macedoniens. Paris, 1922, p. 98.

29. К р с т и ћ,  Ђ о р ђ о. Колонизација y Јужној Србији. Сарајево, 1928, c. 1.

24

Според статистиката на Главното аграрно комисарство в Скопие до 1. 1.1928 г. в „Южна Сърбия” за колонизация е определена общо 225 327 хектара земя в 1923 населени места. До посочената дата от тази земя отпадат 143 724 хектара, а фактически е раздадена само 111 602 хектара. С останалата земя злоупотребяват административните органи на „Южна Сърбия” (в това число и Македония). При това в раздадената земя (111 602 хектара) влиза и имението от около 3000 хектара, дадено на Н. Пашич в околностите на Муратова Тулбета в Косово. [30] По официални данни злоупотребата със земя възлиза на 32 122 хектара. Макар и значително занижена, тази цифра достатъчно показателно характеризира администрацията по провеждане на колонизацията като крайно корумпирана.

Раздадената земя от 111 602 хектара се намира в 173 колонии и в 419 по-малки заселища. Разпределена е така: [31]
 
На кого е раздадена земята
Количество земя в хектари
Брой на семействата
Средно хектари на семейство
Колонисти, доброволци и четници
43 861 
6 250
7,02
Домородци (местни жители)
18 173
5 000
3,60
На собствениците по замяна по чл. 27 от Наредбата за заселване
  1 149
 107
 
На военните власти, училища и други институти
  1 604
На собствениците, останали на същите места
24 556
За нуждите от пасища е оставена
17 839
За пътища, ивици около реките и др. подобни отпада общо
4 420
Всичко:
111 602  
 
 
Според друга статистика във Вардарска Македония (без останалите части на „Южна Сърбия”) до края на 1925 г. е раздадена 71 045 хектара земя почти само на колонисти. Местните жители получават едва 1/5 (11 300 хектара). [32] При това тази земя става тяхна собственост след
 

30. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 5,

31. Данните за таблицата са извлечени от К р с т и h, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 6, и се отнасят за цяла „Южна Сърбия” (в т. ч. и Македония).

32. С т е ф а н о в и ћ, М. Сумаран преглед аграрне реформе на Балкану. - La Federation Balkanique, Nr 98, 11. IX. 1928.

25

изтичането на 10 години. Обратно, за земята на колонистите държавата изплаща ежегодно рента на нейните бивши владетели в размер на повече от 30 милиона динара, [33] които се вземат от държавния бюджет, а това ще рече от трудовите маси в СХС кралство и най-вече от населението на „Южна Сърбия”.

Най-голям успех колонизацията има в Косово и Метохия, а най-малък — в Македония поради съпротивата на населението и ВМРО. До 1929 г. в Македония са заселени общо 6377 колонистки семейства. [34] Колонизацията се върши с насоченост да се образува сръбска етническа ивица между България и Вардарска Македония. Най-колонизирани са Скопски срез — 10 колонии и 12 заселища, Гевгелийски — 6 колонии и 5 заселища, Прилепски — 10 колонии и 5 заселища, Овчеполски — 4 колонии и 3 заселища и пр. [35] В Кавадарски, Кочански, Битолски и Охридски срез има само по една-две колонии и по няколко заселища. Изключение прави Битолски срез с 18 заселища. В Македония колониите са създадени главно до 1925 г. След това сръбските власти се ориентират към подобряване и усъвършенствуване на вече основаните колонистки селища.

В Скопски срез най-големи са колониите Огнянци и Ржаничани, заселени главно със сърби, Душановац, където най-много са херцеговинците, и Горно Лисичие, където има колонисти от цялата държава. Най-богата обаче е колонията Хасан-Бегово, в която през 1884 г. са колонизирани турци, а в 1919 г. на тяхно място идват сърби. [36]

В Тетовски срез до 1925 г. е открита само колонията Ропотово. [37] Във Велешки срез поради липса на земя не са настанени колонисти. Само в Отавица по линията Велес—Щип в 1928 г. са заселени 13 семейства. [38]

В Брегалнишка област най-много колонисти има в Овче поле. Повечето са от бившите части на Австро-Унгария. Най-известна е колонията Нова Батаня. Но условията тук се оказват неподходящи за заселниците, поради което от общо 160 семейства в 1928 г. остават само 16. Другите се връщат обратно. По повод на това Кръстич пише, че Нова Батаня не е само „загуба за колонистите и изразходване на средства”, а загуба за сръбския „национално-държавен престиж” [39]. Засел-
 

33. Пак там.

34. Историја на македонскиот народ. Ч. III, с. 31.

35. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 6.

36. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 21-23.

37. Втората колония в Тетовски срез е основана в 1928 г. в Брвенци.

38. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 24.

39. Пак там, с. 26.

26

ниците от австроунгарската част престават да смятат СХС кралство за своя родина, понеже в Македония те „отиват като господари”, а се връщат като „истински просяци”. В Брегалнишка област се запазва единствено колонията Кадрифаково.

В Тиквешко най-добре уредена е колонията Караджорджевац, близо до жп. гара Удово. В нея има около 120 семейства, дошли от всички краища на кралството. Но там колонисткото население се разделя на два враждуващи лагера — босненски и черногорски. Сърбите-колонисти се мъчат да се държат неутрално, но не успяват и се приобщават към втория лагер. Същото става и в колонията Паликуре, Кавадарско.

В Тиквешки окръг се провежда наред с държавната и частната колонизация. Поради невъзможността си да купи продаваната от турците земя местното население допуска тя да се закупи от живеещи вън от Вардарска Македония. Показателен в тази насока е примерът със село Пепелища (в него преди Първата световна война има 500 къщи с 4000 хектара земя), което чрез покупко-продажба става собственост само на 43 семейства, дошли от вътрешността на държавата. [40] Подобно явление, макар и в по-малки размери, се наблюдава и в селата Тимайник, Криволак, Сопот, Сирково, Войшинци, Бистреница и Мушанци. [41]

В Битолско почти нищо не се предприема за колонизация поради действието на качашките и комитските чети като противоколонизационна сила. В Прилепски срез има 10 колонии, но нито една от тях не се развива благополучно. До 1928 г. в Преспанско, Стружко и Дебърско не се предприема колонизация. В Крушевско, Кичевско, Битолско, Мориховско и Охридско до началото на 1927 г. са заселени всичко 80 колонисти, 8 четника и 146 местни жители. [42] Сравнително по-уредени в Битолско са колониите Крагуевчан и Рибарица. В Охрид населението не приема колонистите. Същата политика води и общинското управление. „Колонистите в Охрид — пише Кръстич — са истински мъченици. Общо те са 12, всички са топличани, заселили се още в 1923 г. [43] Охридската община търси възможност да изсели и тези 12 колонисти. Колонизацията няма никакъв успех в цялата Битолска област (от Тиквешко до Охрид и Струга). Това признава и главният аграрен комисар в Скопие: „Следователно — заключава той — нашият колонизационен баланс в най-голямата част в Битолска област е напълно пасивен.” [44]
 

40. Вж. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 31.

41. Пак там.

42. Пак там, с. 35,

43. Пак там, с. 36.

44. Пак там.

27

В останалите краища на Македония резултатите от колонизацията са още по-малки. Държавната власт се оказва неспособна да се справи с отметническото и четническото движение, защото то е резултата на аграрната свръхнаселеност, за което допринася всекидневно и колонизацията. „За колонизацията в останалите части на Южна Сърбия — пише главният аграрен комисар — и за постигнатите успехи не само че е трудно, но е и неудобно да се говори. Тук се прояви най-вече нашата неспособност, както и влиянието на неотговорните фактори.” [45]

Администрацията по провеждане на аграрната реформа е крайно корумпирана. Чиновничеството злоупотребява с имота и парите на местното население и заселниците. В 1928 г. се оказва, че в архива на Главното аграрно пълномощничество в Скопие лежат 20 000 нереализирани решения за заселване. [46]

Усилената колонизация трае до 1927 г. След това настъпва период на затишие. През 1931 г. тя отново се съживява със закона за уреждане на аграрните отношения. От 1931 г. до 1936 г. колонизирането получава особена острота поради икономическата криза, която кара мнозина гурбетчии, дребни занаятчии и търговци да се върнат за препитание към земята. След 1938 г. поради международното положение настъпва отлив от процеса на колонизиране, а по време на войната той напълно се преустановява.

При колонизацията сръбските власти въобще не се съобразяват с факта, че отношението на местното население към колонизирането е враждебно. Дори в безсилието си да оправдаят с други мотиви колонизацията и лошото положение на местните жители властите открито говорят пред местното население, че колонизираните семейства са виновни за недостатъчното количество земя, а пред колонистите обвиняват местните жители като причина заселниците да нямат достатъчно инвентар. Постепенно неприязнените отношения прерастват в открита вражда. Особено зле се отнасят с колонистите в албанските села. В 1925 г. арнаути изколват цяло заселническо семейство в общината Баранска. В албанското село Пожаране пък местното население не позволява на колонистите да ползват питейната вода, прогонва ги насила и пр. Такива случаи има и в десетки други села. [47]

И така аграрната реформа в Македония е съпътствувана с колонизация, за да може да се промени националният състав в полза на сръбския национален елемент и да се създадат опорни пунктове за успешното про-
 

45. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 24-25.

46. Пак там, с. 39.

47. К р с т и ћ, Ђ о р ђ о. Пос. съч., с. 60.

28

веждане на денационализация [47a] и асимилация на македонското население. Затова колонистите получават толкова много привилегии.

За същността на аграрната реформа в Македония може да се съди най-добре от факта, че на едно колонистко семейство се падат средно по 15,11 хектара, а на семейство от местното население — едва 3,34 хектара земя. [48] Аграрната реформа в Македония цели да обезземли населението и да подготви неговата денационализация. Аграрният фонд, който обхваща 120 000 хектара (33% от общата обработваема площ), е формиран само в незначителна част с изземване на феодалните имоти. [49] По-голямата част от поземления аграрен фонд се състои от земята, която селяните са купили от беговете и обработват от години, но не могат да докажат собствеността си върху нея с документи (тапии). Друга, по-малка част от този фонд съставляват селските пасища и пустеещите земи.

Македонското население изпраща жалби до най-високите инстанции, занимаващи се с реформата, но обикновено явление е те да остават без последствие, защото, както вече посочихме, реформата няма социално-икономическо предназначение.

Същинските цели на аграрната реформа се виждат и от обстоятелството, че от всички области на Югославия Македония е най-много колонизирана. Докато в Босна от общата земя, включена във фонда за аграрната реформа, колонизацията заема 2,39%, в северните области — 17,9%, този процент в Македония възлиза на 52,44% [50]. От това следва, че колонистите в Македония получават 52,44% от общата земя, обхваната от аграрната реформа в Югославия, [51] а на македонските селяни се дават едва 39,55%. Трябва да се има пред вид, че значителна част от земята, която се води в статистиките като раздадена на селяните, е в същност онази, която много от тях получават в замяна на иззетата им обработваема площ, влизаща в аграрния поземлен фонд. Значи процентът на получената земя в резултат на аграрната реформа е много по-нисък от посочения (39,55%).
 

47a. През 1926 г. известният комунист и ръководител на ВМРО (об.) във Вардарска Македония Панко Брашнаров отбелязва, че денационализаторската роля най-добре се характеризира с колонизаторската политика на правителството, което „заселва сърби в чисто български краеве с цел да се тормозят съседите и да не им се даде на тях земята” (ЦПА, Мф. 55. Доклад за ВМРО (обед.) в Македония под Сърбия).

48. Вж.  К о л и ш е в с к и, Л. Аспекти на македонското прашање, Скопје, 1962, с. 154;  M и љ о в с к и, Киро. Скица на историјата на македонскиот народ од 1918-1941 г. - ГИНИ, Скопје, 1961, бр. 1, с. 78.

49. M и љ о в с к и, К. Пос. съч., а 77;  К о л и ш е в с к и, Л. Пос. съч., с. 154.

50. В у ч о, Н. Пољопривреда Југославије 1918—1941. Београд, 1958, с. 30-31.

51. М и љ о в с к и, К. Пос. съч., с. 78;  К о л и ш е в с к и, Л. Пос. съч., с. 154.

29

Като се обобщят резултатите от аграрната реформа в Македония между двете световни войни, може да се посочат следните по-важни нейни особености:

Първо. Тя има характер на колонизация. С нея се цели постигането на политически цели, т. е. асимилиране на македонските българи и власи. Това се потвърждава и от посочените по-горе данни за колонизирането на най-много семейства в Македония, макар че там съществува глад за земя. В аспирациите на великосръбския шовинизъм аграрната реформа играе роля на помощно средство за денационализация. Затова колонистите се заселват главно по долината на Вардар и границата с България. За някакви социално-икономически мотиви при провеждането на реформата не може и дума да става, макар че в отделни случаи тя не отминава и без подобни прояви, които обаче са по-скоро изключение, отколкото правило.

Второ. Понеже няма социално-икономическо предназначение, аграрната реформа в Македония не засяга едрите стопанства (имения). Вследствие на това тя се извършва за сметка на дребните и средните стопани. От цялата земя, която попада под ударите на реформата, 51,72% е иззета от лица, които имат стопанства под 20 хектара. Само 1,27% от нея е от имения с над 300 хектара. Турските бегове и аги получават възможност безпрепятствено да продават свободно излишъка над 300 хектара. [52] Останалите едри собственици поради националистически и други съображения не са засегнати от реформата. На тях даже държавата помага да създадат още по-големи стопанства. [53] Сръбската буржоазия води такава политика, защото в борбата с много по-напредналите хърватски и словенски съперници тя търси опора на централистичната си политика в изостаналата полуфеодална буржоазия на южните краища.

Трето. За използване на селяните в политическите комбинации около задържането на властта от сръбската буржоазия при евентуални правителствени кризи СХС кралство не дава земя на всички от тях, макар че са обявени като един от субектите на реформата. По този начин се създава категорията на така наречените „фактически собственици на земя”. Те остават да работят на земята, която от десетилетия са обработвали, но ги държат в положение на несигурност, като не им се дават документи за собственост. [54] Тези селяни се подлагат на най-голям натиск по време на избори, заплашват ги, че ако не гласуват за правителствената партия, тя ще отнеме земята им. Със същата цел колонизацията и аграрната реформа се протакват чак до разгрома на буржоазна Югославия през 1941 година.
 

52. К о л и ш е в с к и, Л. Пос. съч., с. 154.

53. Пак там.

54. М и љ о в с к и, К. Пос. съч., с. 78.

30

Четвърто. При даване на земя на местното македонско население се държи изключително сметка за заслугите на едно или друго лице или фамилия за възтържествуването на сръбството в южните краища, което е пряка последица от характера на аграрната реформа като средство за сърбизиране.

Пето. Общият баланс на колонизационната политика може да бъде оценен като отрицателен. До края на 1928 г. идват 6377 колонистки семейства, а се задържат само 2874. [55] Останалите се връщат по родните места. В 1939 г. броят на задържалите се семейства [56] е 4118. В средата на юни 1940 г. в Македония има 280 колонии с 4167 семейства. [57] Колонизираното население, на което се възлага „първокласна национална мисия на Юг”, не успява да се справи със задачата си. Затова и предвижданията на Н. Пашич за сърбизиране на Македония за не повече от десет години не се осъществяват. Вече цитираният главен аграрен пълномощник в Скопие след изтичане на десетата година от образуването на СХС кралство с голяма мъка признава: „Резултатът на нашата колонизационна политика нито по брой на заселищата и заселническите семейства, нито по положението на заселниците, нито по начина на тяхното разпределение и настаняване в колониите и нито по изразходваните време и средства представлява някакъв успех, с който нашето държавно управление би могло да се гордее.” [58]

Колонизацията озлобява местното българско население и го прави още по-голям враг на държавата. „Нищо така силно не компрометира стара Югославия в очите на македонския селянин — пише В. Бурзевски, — както тази „аграрна реформа” [59]. Тя го отчуждава дотолкова, че той е готов да се бори на живот и смърт за нейното разпадане. Появява се нов елемент, ново противоречие в македонското село. Местното население негодува, че му се отнема земята, върху която то има традиционно чувство за фактическа собственост, макар някои да нямат оформени документи (тапии). [60] Не са доволни и колонистите, защото не получават в достатъчна степен обещаната в нормативните актове помощ. Поради
 

55. J a c q u e s, Ancel. La Macedoine, son evolution contemporaine. Paris, 1930, Tab. XI XII, p. 87, 104.

56. Според статистиката, дадена в „Наша реч”, броят на колонистките семейства (без доброволци, четници, жандармерия и др.) е 4927 (Наша реч, бр. 1, 6. Vi. 1939);  А л е к с и ќ, Д. Пос. съч., с. 95.

57. А п о с т о л о в, А л. Пос. съч., приложение IV.

58. К р с т и ћ, Ђ. Пос. съч., с. 65.

59. Б у р з е в с к и, В. О колонизацији Македоније. — Борба, 1. VIII. 1945 г.

60. По време на аграрната реформа разузнавателните органи на Югославия разкриват канал, който води към специално бюро в Цариград за продаване на фалшиви тапии за земите в Босна, Херцеговине, Косово, Метохия и Македония.

31

действията на т. нар. „неотговорни фактори” те се чувствуват несигурни в Македония. Недоволството се засилва особено през 1921—1922 и следващите години, когато ВМРО напада селата им, избива част от колонистите, а другите принуждава да се завръщат по родните си места.

Колонистите вземат активно участие в борбата против комитите. Полицията, жандармерията и войската се опират изключително на тях и заедно преследват комитските чети до границата с България. От комитските акции над колониите особено се откроява нападението на с. Кадрифаково, Щипско, извършено на 16. 1.1923 г., което предизвиква оттеглянето на много колонистки семейства както от Кадрифаково, така и от цяла Македония. [61]

Като се разглежда икономическото положение на Вардарска Македония между двете световни войни, не може да не се отбележи, че тя е напълно разорена още в края на Първата световна война. В продължение на 15 години на територията на Македония избухва Илинденското въстание, потушено с терор и кръв, и се водят три поредни войни. Това довежда до влошаване на икономическите отношения, опустошение на стопанството, мизерия и глад сред трудещите се. Следвоенната икономическа криза, която обхваща всички страни, се отразява особено неблагоприятно в Македония. При липсата на комуникационна мрежа нейното разделяне между балканските държави разстройва стопанството й, защото преди това тя е обособена като икономическо цяло. През периода 1878—1912 г. там се оформят като важни икономически центрове градовете Солун, Битоля, Скопие, Горна Джумая, Петрич, Серес и др. Македония води почти цялата търговия чрез Егейско море и най-вече чрез Солунското пристанище. Естественият хинтерланд на Македония е егейският бряг. Затова и целият икономически живот е насочен на юг.

Основният стопански отрасъл в Македония — земеделието, още в 1926 г. показва признаци на аграрна депресия. Затова икономическата криза, която избухва в 1929 г., обхваща най-силно селското стопанство. В 1930 г. вече аграрната криза в Югославия (а с още по-голяма сила това важи за Македония) става особено остра. „Ножицата на цените” расте още повече. Спадането на цените на селскостопанските произведения влияе и на общия обем на производството. Забелязва се намаляване на земната повърхнина, засявана с житни култури. В Македония тази тенденция се чувствува почти до 1939 г.

В 1930 г. се създава предприятието Призад (Привилеговано акционерско друшство за извоз земљаских производа), което изкупува земеделските произведения без посредник с цел да се покачи изкупната цена. В 1931 г. Призад получава монополни права за внос и износ на някои
 

61. По-подробно за това вж. гл. III от настоящия раздел.

32

земеделски произведения, но и това не защищава непосредствените производители. Нещо повече, Призад диктува ниски цени, понеже се явява единствен изкупвач на опиума (мака) в Македония. В такава насока действува и приобщаването на Югославия към Женевската опиумна конвенция, с което тя се лишава от правото да продава свободно опиум. А международните картели по това време налагат много по-ниски цени от преди. Така доходите от декар опиум в 1931 г. намаляват с около 6—7 пъти в сравнение със същите в началото на 20-те години. Едва със започването на Втората световна война през 1939 г. отново във връзка с повишеното търсене на опиума цената му се покачва.

Цената на тютюна по време на кризата също спада. В 1923—1924 г. за един килограм тя варира от 29,74 до 38,61 динара, в 1930 г. е 19,18, в 1931 г. - 15,66, в 1932 г. - 8,15 и в 1933 г. - 7,24 динара. [62] Надниците на тютюнопроизводителите в 1932—1933 г. се движат от 4,71 до 5,30 динара. Намалява и количеството произведен тютюн. Например в 1933 г. е откупен за складовете в Македония с 2 млн. кг тютюн по-малко в сравнение с предишната година, което довежда до оставане без работа допълнително на около 2000 тютюноработници. От 1935 г. отново се забелязва покачване на цените на тютюна и увеличаване на общия обем продукция, но в 1939 г. цената стига едва 20 динара. [63]

Кризата се отразява също така неблагоприятно и върху производството на памука, коприната и др. През 1924 г. цената на 1 кг пашкули е 145 динара, в 1931 г. тя спада на 15 динара, а в 1934 г. — на 6 динара. [64]

Наред с това македонският селянин търпи и притесненията от колонизацията и аграрната реформа. В 1931 г., както посочихме, правителството на СХС кралство приема закон за заселването на южните краища и закон за ликвидирането на аграрната реформа, на големите имения, които пряко засягат интересите на селячеството в Македония. Ликвидирането на едрата селска собственост не довежда до оземляване на селяните, защото е свързано с колонизация на сръбски народностен елемент, който взема голямата част от тази земя. Според преброяването на населението, извършено през 1931 г., в Македония има 18 718 семейства без никакъв имот, 30 901 семейства имат само дворни места и градини, 66 392 семейства - имот до 1 хектар, 47 413 - от 1 до 2 хектара, 80 907 семейства - от 2 до 5 хектара и т. н. [65] В 1940 г. се оказва, че има за раздаване още 381 245 хектара земя. Скоро след това тя е разпределена по крайно несправедлив начин: около 17 000 семейства на колонисти, до-
 

62. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 61.

63. А л е к с и ќ, Д. Пос. съч., с. 121; Наша реч, бр. 11 — 12, 1. II. 1940.

64. Наша реч, бр. 2,11. III. 1939;  А л е к е и ќ, Д. Пос. съч., с. 140.

65. А л е к с и ќ, Д. Пос. съч., с. 98.

33

броволци и др. подобни получават 142 588 хектара, а около 30 000 семейства на чифчии и дребни земеделци - само 88 511 хектара. [66]

В навечерието на Втората световна война Македония е залята от вълна на неимоверно поскъпване. Само от 1 септември 1939 г. до 1 юни 1940 г. цената на пшеницата се увеличава с 68%, на типовия хляб - с 60%, на ориза - със 100%, на газта — с 15% и т. н. [67]

Тогава се разгаря и организираната борба на производителите на тютюн и на други артикули срещу несправедливата политика на управлението на държавните монополи. Между различните акции особено място има свикването на конференция на Сдружението на производителите на тютюн за Велешка и Овчеполска околия (17. X. 1939 г. в гр. Велес). Решенията [68] на тази конференция повеляват да се увеличи цената на тютюна с 60—70%, да не се оценява като второ качество, защото в този район тютюневата реколта е най-хубава, и т. н. Лошите условия, липсата на земя и др. принуждават част от селското население в Македония да емигрира и под формата на печалбарство да търси прехраната си в САЩ и Канада. [69] Обективно прогресивният резултат от ликвидирането на едрите владения е по-силното навлизане на капитализма в македонското село. Но въпреки това до края на съществуването на буржоазна Югославия земеделието в Македония си остава подчертано примитивно, екстензивно, изостанало.

Разпокъсването на Македония се отразява крайно неблагоприятно върху нейното стопанство. Трите части на Македония правят усилия да се приспособят към новите условия, т. е. да насочат търговските и стопанските си връзки съответно към центровете на трите държави. Този процес обаче е много бавен и мъчителен. И докато все пак в стопанско отношение Пиринска и Егейска Македония не се отличават много от държавите, към които са присъединени, и не търпят силната конкуренция на другите области, то Вардарска Македония претърпява сериозно сътресение и в това отношение. Тя се оказва периферна област на сравнително голямата държава на сърби, хървати и словенци, в която Словения, Хърватско, Войводина и Далмация са много по-напред в стопанско и културно отношение. На общоюгославския пазар икономиката на Македония търпи конкуренцията на тези области. И понеже Югославия като цяло, а още повече Македония е подчертано земеделска страна, [70] конкуренцията се отразява най-зле върху селското македонско
 

66. Историја на македонскиот народ. Т. III, с. 62.

67. Наша реч, 6р. 9-10, 5. I. 1940.

68.  Пак там.

69. Наш лист, бр. 2, 18. VII. 1939;  А л е к с и ќ, Д. Пос. съч., с. 99.

70. Според преброяването, извършено към 31. I. 1921 г., общо в СХС кралство имало 12 017 323 население. То било заето, както следва: в селското стопанство, лесовъдството и риболова - 9 215 514 (78,9%) ; в индустрията и занаятчийството — 1 157 758 (9,9%); в търговията, кредита и съобщенията — 58 779 (4,3%); в обществените служби, армията и други свободни професии — 443 530 (3,8%); с други занимания - 349 186 (3,1%) (вж. Статистички годишњак, издање 1929, кн. I, с. 86).

34

население. Това става и икономическа предпоставка за участието на селяните и дребната буржоазия в македонското освободително движение след Първата световна война.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]