Руссаллии, древенъ и твьрдѣ интересенъ българский обичай, запазенъ и до днесь въ Южна Македония

Съ прибавление

А.) Кратко описание на нѣкои мѣстности въ сѫща-та стрьна.

Б.) Единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско окружие.

 

Написалъ и издава К. А. Шапкаревъ.

 

 Търговска Печатница, Пловдивъ 1884.

 

Сканове в .pdf формат (1.3 Мб) любезно предоставени от Тодор Тараков

Прѣпечатвание-то остава неотемлѣно право на Автора.

    Прѣдговоръ

Руссаллии, древенъ българский обичай, запазенъ и до днесь въ Южна Македония

    1. Съставъ на Руссалийски-тѣ дружини

    2. Облѣкла и орѫжия

    3. Законъ и обряди на Руссалиии-тѣ 

    4. Игри и обязаности на Руссаллии-тѣ

    5. Послѣдни обряди на „Руссаллии-тѣ“

 

ПРИБАВЛЕНИЕ

А. Кратко описание на нѣкои мѣсности въ Южна Македония

    1. Пела, столица-та на Великий Александра Македонски

    2. Нѣщо за Гумендже, за Гургопикъ и Габрово, съкровищница-та на Александра

    3. За Градища-та и Женско

    4. Кукушь и соленогорчиво-то езеро

    5. Киречь-кьой или Ново село

 

Б. Обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско окрѫжие (Перущица)

 

 

Прѣдговоръ

 

Въ Южна Македония, отъ Енидже-Вардаръ близу до „Пела“ — Бела, столица-та на Александра Великий, къмъ Истокъ, по Солунско-то поле, по села-та, Камбарбачки наричани и къмъ Сѣвѣро-Истокъ, по Солено-горчиво-то езеро и Авретъ-Хисаръ и по цѣла-та Кукушка окрѫжность (кааза) у жители-тѣ — Българи, запазилъ се единъ древенъ народенъ обичай: „Руссаллий,“ наричанъ. [1]

 

Единъ членъ „за Русалкы-тѣ,“ обнародванъ прѣзъ м. Мая на 1871 год. въ периодическо-то списание: „Читалище,“ и прибавка-та му отъ страна на Редакцията на това списание дадоха ми поводъ, бидеещемъ тога въ Кукушь, да се заловѭ съ издирвание-то на горѣпоменутий обичай и да го опишѫ съ всички-тѣ му подробностни и благодарение на единъ главатарь на Руссаллийски-тѣ дружини и вѣщъ въ тьнкости-тѣ на обичая, именно на г. Нака Карачанаковъ отъ Кукушки-тѣ села, съ помощь-та му могохъ да сполучѫ, да удовлетворѫ желание-то си.

 

Произведение-то на издирвания-та си проводихъ, незабавно до горѣказано-то списание, „Читалище“ за да би се обнародвало въ страници-тѣ му, та послужило би като продължение или изяснение на обнародваний по този прѣдметъ членъ „за Русалкы-тѣ.“ Почитаема-та обаче Редакция на „Читалище,“ незнамѣ по кои съображения водима, не счела за благословно и умѣстно да му отстѫпи малко мѣстенце въ списание-то си, та да го удостои да види бѣлъ свѣтъ а, както отъ

 

 

1. За Камбарбачки-тѣ села нѣма повече да кажѫ освѣнъ че тие виждать се, по дрѣхи-тѣ си, че сѫ прѣселени отъ другадѣ въ по-поздно врѣме; а за Пела, Авретъ-Хисаръ (женско) и Солено-горчиво-то езеро ще говорѫ въ прибавлѣние-то си.

 

 

II

 

послѣ се научихъ, рѫкописъ-тъ ми билъ отъ нѣкого задьржанъ. Заради това принуденъ сьмь билъ да го вложѫ въ складъ-тъ на други-тѣ ми записани старини, събрани въ единъ сборникъ, за да чака заедно съ цѣлий-тъ материалъ удобно-то си врѣме.

 

Дванадесеть години минѫли сѫ отъ тога и още желаемо-то удобство не се сполучило, макаръ и да ставали нееднократни опити, а и Богъ знае, кога ли ще се сполучи! На послѣдне обаче, въпрѣки всички-тѣ ми неудобства и мѫчнотии, рѣшихъ да пристѫпѫ къмъ отпечатвание-то на нѣкои само части отъ поменутий сборникъ, една отъ кои-то прави и прѣдметний обичай „за Руссаллии-тѣ,“ и то въ отдѣлни книжки, за улеснѣние, разумѣва се, по вещественни-тѣ срѣдства, безъ кои-то нищо на свѣта не става; а за всецѣло-то му обнародвание, „Господъ е кадъръ.“

 

Полза-та, коя-то може да се чака отъ обнародвана-та ни днесь книжка съ съдьржание-то на обичая за „Руссалии-тѣ,“ не сьмь въ състояние да одрѣдѣлѭ; — Само вѣщи-тѣ въ народно-то ни баснословие и въ тьмна-та древность несъмнѣнно ще могѫть да ни я посочать. До колко обаче се вижда отъ пьрвъ погледъ и повьрхностно, отъ него излиза урокъ:

 

а). — За вѣрвание то на стари-тѣ ни въ „Русалки-тѣ;"

б). — За покрьщение-то на прѣдѣди-тѣ ни; а

в). — Особно и прѣимущественно, за военна-та урѣдба и дисциплина на славни-тѣ наши праотци.

 

Отъ тука се вижда че узнавание-то на този обичай не е отъ малка интересность за насъ, Българи-тѣ, които нищо още туку-рѣчи, отъ древность-та си не сме изровили и издирили, а водили сме се и се водимъ по чуждо-то. Желателно би било да не щадимъ старания-та си въ това отношение, а, по примѣра на по-напрѣднѫли-тѣ отъ насъ народи, да се стремимъ къмъ съвъкуплѣние-то на всички-тѣ ни народни дрѣвности, отъ какъвъ-то видъ и да сѫ тие, отъ кои-то на вѣрно ще можемь да извлѣчемъ неоцѣними ползи не само за Исторический ни битъ, нъ и за практичний ни животъ.

 

 

III

 

При Македоно-Българский обичай за „Руссалии-тѣ“ притурихъ и единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско-то окрѫжие, упражняванъ въ с. Перущица, който прѣди четири години Н. Благогов. О. Св. Г. Тилевъ, има добрина-та да ми съобщи, за кое-то длъжѫ му прилична-та признателность.

 

Пловдивъ, 28-й Ноемврия 1884

 

К. А. ШАПКАРЕВЪ.

 


 

 

РУССАЛЛИИ

ДРЕВЕНЪ БЪЛГАРСКИЙ ОБИЧАЙ

ЗАПАЗЕНЪ И ДО ДНЕСЬ

ВЪ

ЮЖНА МАКЕДОНИЯ

 

 

Отъ пьрвъ день Божикъ (Рождество Христово) до Водици (Богоявление), цѣли дванадесеть дни, въ кои-то, като ги наричать „Погани дни“, жени-тѣ нито перѫть нито се кѫпять нито дѣца-та си кѫпять, събирать се отъ села-та, пакъ дури и отъ самий г. Кукушь, дружини подъ име: „Руссаллии“, та шетать отъ кѫща въ кѫща и отъ село въ село, както ще се рѣче по-долу, играещемъ „Руссалски-тѣ“ игри (хора) и събирать пари или, какви-то да сѫ други подаръци за въ полза на нѣкоя цьрква, обикновенно новосъградена, по слѣдующий начинъ.

 

 

I. Съставъ на Руссалийски-тѣ Дружини.

 

1. Всѣкоя „Русалийска дружина“ се съставлява отъ по 20—60 мина момчаци или мѫжи, отъ 20—40 годишна възрасть всекога чифтъ или, по право да се каже, отъ 10—30 двойци, членове-тѣ на кои-то сѫ нераздѣлни единий-тъ отъ другий-тъ като двѣ-тѣ рѫцѣ или двѣ-тѣ нозѣ на едно и сѫще тѣло.

 

2. Цѣла-та дружина съставлява една верига или единъ танецъ (хоро, ликъ.)

 

3. Всѣкоя дружина води съ себе и двѣ двойци свирци, т. е. двама мехтери (тѫпанари) съ тѫпани-тѣ си и двама зурнаджии.

 

4. Дружина-та я предвожда една пьрва или прѣдводителка двойца отъ членове-тѣ на коя-то единий се

 

 

8

 

нарича „Протъ" или „Балтаджия“, а другий — Кеседжия. Слѣдъ нихъ, пьрвий-тъ отъ втора-та двойца, отъ когото собственно се започва хоро-то, нарича се: „Юзбашия“. [1]

 

5. Освѣнь пьрва-та и втора-та прѣдводителки или Куманданти Двойци, всѣкоя дружина има и по една третя двойца „Чауши“, кои-то ходять отъ страна, нъ паралелно съ танецъ-тъ, единий,—по напрѣдъ, а другий, —но назадъ.

 

6. Всѣкоя дружина послѣдвать и 2—4 слуги, за длъжности-тѣ на кои-то, както и за длъжности-тѣ на всѣкоя отъ рѣчени-тѣ, ще се каже подолу.

 

7. Освѣнъ изброени-тѣ чиновници и слуги, дружини-тѣ имѫть въ употрѣблѣние и една двойца прѣдвѣстници — съглѣдатели, „калаузи" наричани, за обязаности-тѣ на кои-то такожде ще се рѣче на потрѣбно-то мѣсто.

 

 

II. Облѣкла и орѫжия.

 

1. Съставляющи-тѣ Руссаллийска-та дружина мѫжи или момчаци бивать облѣчени въ нови-тѣ си и Великденски облѣкла (дрѣхи) съ бѣли-тѣ имъ широки кошульки (Арнаудски фустани) отъ горѣ, а на грѫди-тѣ си прѣкрьстени съ двѣ цьрвени (аленн) шамии, накитени съ всекакви труфила, като пенязни (парични) нанизи и др.

 

2. За орѫжия носѫть: Прѣдводитель-тъ на дружина-та

 

 

1. Както се вижда, тукъ се употрѣбявать нѣкои названия не Български; н. п. „Протъ,“ Грьцка рѣчь; „Балтаджия, Кеседжия, Юзбашия както и по-долу, Чауши и Калаузи,“ сѫ Турски; рѣчи; нъ не излиза отъ тукъ че и обичай-тъ е Турский или Грьцкий, тъй като нѣма причини други да се вѣрва че обичайтъ не е Български.

 

Въ сѫща-та страна, Македония, има и други обичай, обичай-тъ на боренье-то, надскачанье-то, хвьрляние-то камень и надтьрчвание-то съ конье: нъ тъй като този обичай с въ употрѣбление и у други-тѣ народности, особито у Турци-тѣ, а въ древно врѣме у Еллини-тѣ, неможемъ да го кажемъ собствено Български обичай, както прѣдмѣтний ни.

 

 

9

 

или Балтажия наричанъ, секира въ дѣсна-та си рѫка, а вси-тѣ друзи-тѣ членове,—голи мечове, исправени съ вьрхове-тѣ имъ нагорѣ, сѫще спр. така както ги дьржать войнички-тѣ офицери, когато стоять на смотъръ или кога-то вьрвять съ войска-та на маршь.

 

 

III. Законъ и обряди на Руссалиии-тѣ.

 

На пьрвъ—день Божикь оние, що ще съставять дружина-та Руссаллийска, по побуждение на цьрковнийтъ въ село-то Настоятель и подъ прѣдводителство-то на бѫдѫщий-тъ имъ Главатаръ, събирать се пьрво у дома на Настоятеля Цьрковенъ, па отъ тамъ тръгвать за игри-тѣ си.

 

2. Прѣдъ да се съберѫть за тръгвание, всѣкой у дома си ще се прости съ домашни-тѣ и съ всички-тѣ си роднини съ прѣгръщания и цалувки, като да тръгва на дѣйствителна война, отъ кѫдѣ-то не се знае дали ще се вьрне назадъ живъ и здравъ. Защо-то наистина, както ще се рѣче подолу, много пѫти случвало се та мнозина Руссаллии, не сѫ се връщали назадъ нито живи, а нито и умрѣли, тъй като падвали въ сражения съ други подобни дружини и погребвали се на мѣсто-то отъ сражение-то. [1]

 

3. Отъ като тръгнѫть на игранье, та дори: да се свърши врѣме-то на игри-тѣ и да се завьрнѫть по домове-тѣ си, т. е. дванадесеть дни, до кога-то сѫществува дружина-та, строгъ законъ имѫть да пазять слѣдующи-тѣ правила:

 

а. Да не проговори никой съ другаря си даже нито пакъ бъ нѣкого другиго, кой-то и да би билъ той, съ една рѣчь длъжни сѫ да пазять безусловно мѫлченье.

 

Забѣл. 1. — „Двайца-та Главатари — прѣдводители, Балтаджия-та и Кеседжия-та, както и двойца-та Чауши

 

 

1. Друзи прѣдварителни обряди освѣнъ него дали имѫть или не, незнаѭ.

 

 

10

 

исключавать се отъ това задължение; тие, спорѣдъ нужда-та, могѫть да говорать.

 

Забѣл. 2. — ,,На вечерь, кога-то останѫть да прѣнощувать, простено имъ е да се разговарять, всѣкой съ другаря си само; нъ съвсѣмъ малко и много тихо.

 

б. „Да не се прѣкрьсти (да не тури на себе си крьстъ) никой нито да помолитва (да благославя), когато яде иди пие вино или си лѣгне да спи, или когато тръгнатъ на пѫть и игранье, съ една рѣчь въ никое обстоятелство догдѣ-то трае дружина-та т. е. 12 цѣли дни.

 

в. „Да не рѣче никой никому : „здравъ ми си“ „(на здравье“, кога-то пие), ни „на здравье" слѣдъ пиение-то.

 

г. — „Да не поздрави никой никого съ „добро утро“ или „добъръ вечерь“ или „сѣдѣте съ здравие“, влегвеещемъ въ нѣкой домъ или излѣгвеещемъ отъ него; нито пѫтемъ, кога-то срѣтять нѣкого да си дохожда отъ чуждина, макаръ колко-то ближенъ сродникъ и да имъ е грядущий-тъ, макаръ и отъ колко-то да би било, врѣме и да сѫ го не видѣли, никому и по никакъвъ начинъ не се позволява да го поздралявать съ „добрѣ дошьлъ“ или съ какво-то да би било друго поздравлѣние.

 

4. Въ врѣме на игранье-то, ходещеемъ и скокаещемъ единъ по другий, трѣба всѣкой да стѫпва тъкмо и тъчно на онова сѫще мѣсто и стѫпка, кѫдѣ-то е стѫпнѫлъ прѣдходящий-тъ му другарь, всѣкой отъ своя-та си двоица.

 

 5. Помежду членове-тѣ на дружина-та, кои-то макарь и да се не дьржать рѫка за рѫка, съставяхь обаче единъ танецъ (ликъ), или инакъ, прѣзъ танецъ имъ, кога-то играѭть или пѫтувать, никому не е позволено да помине, да се провре, та да разцепи, раздвои хорото, освѣнъ на болни, кои-то влизать въ срѣдъ хоро и стоять догдѣ трае една игра, и то съ надѣжда да получать здравье, кое-то се получвало - посрѣдствомъ прѣкрьстванье-то съ мечове-тѣ по чело-то му; това извьршвать тие слѣдъ свьршванье-то игра-та.

 

6. Прѣминуваещемъ отъ едно мѣсто на друго, никога вода не газять. Ако ли пѫтемъ срѣщнѫть вода, ако тя е малка, прѣскочвать я; ако ли е поголѣма, та

 

 

11

 

не е възможно да се прѣскача, прѣвозвать се съ кола.

 

7. Рѣкохме че членове-тѣ на всѣкоя двойца сѫ нераздѣлими; Въ случай, кога-то би единому отъ нихъ явила би се нужда да остане по назадъ отъ дружината, за да се напие вода, н. п. или да извьрши естественна-та си нужда, другарътъ му го не остава самъ, а го придружава догдѣ си свьрши нужда-та, каква-то и да е тя, стоеещемъ до него и махаещемъ съ голий-тъ си мечь надъ глава-та му прѣзъ всичко-то врѣме на вьршенье-то нужда-та, за да го пази ужь отъ нѣкоя въображаема лошотия или опастность. [1]

 

8. Кога-то нѣкоя Руссалийска дружина кондиса въ нѣкое село, за да прѣнощува у него, то тога членове-тѣ и́ се раздѣльвать на толко кѫщи, отъ колко-то двойци състои дружина-та, като въ всѣкоя кѫща кондисва най-малко по една двойца, коя-то се сматря вече като нераздѣлна особа, или въ нужда, по двѣ двойци.

 

9. „Протъ-тъ“ или Главатарь-тъ на дружина-та, съ другара си, „Кеседжия-та“, като една нераздѣлима и тая, двойца, кондисвать въ единъ домъ, кой-то по необходимость, трѣба да е най-широкий-тъ отъ всѣкоя друга кѫща въ село-то; защо-то тамо ще се, събирать вситѣ селяни на сеиръ, кога-то слѣдъ вечеря-та ще дохожда цѣла-та дружина да поиграва. Въ сѫща-та кѫща, при главатарьтъ кондисвать и свирци-тѣ двойца.

 

10. Ако да се случи нѣкоя вечерь да прѣнощувать въ сѫщо-то село, отъ кѫдѣ-то е или цѣла-та чета или нѣкои само отъ членове-тѣ и́, въ такъвъ случай никому не е позволено да ходи у дома си, за какво-то и да би било, или да прѣнощува у свои-тѣ си. Всѣкой може да види кѫща-та си или свои-тѣ си едвай на свьршвание-то на цѣлий обичай — слѣдъ истечение-то на 12-тѣ погани или Руссаллийски дни. Всѣкой въ такъвъ случай ще прѣнощува тамъ, кѫдѣ-то му се опрѣдѣли за

 

 

1. Ако нѣкогашь се случи, та нѣкоя домашна птица, кокошка н. п. или каквато и да е друга птица и чия-то и да е, да лѣтне или надъ глави-тѣ на цѣлата дружина или надъ нѣкого само отъ членове-тѣ и, тога вси-тѣ прѣсрѣщвать я съ мечове-тѣ си, убивать я и вечерь-та и ядять, безъ никой затова нѣщо да имъ забѣлѣжи.

 

 

12

 

прѣнощуванье. — Строга военна дисциплина се упражнява въ дружина-та.

 

11. Кога-то една Р. дружина дойде въ нѣкое село за да кондиса или да прѣнощува, селянитѣ отъ това село посрѣщать я съ усьрдие и отдавать ѝ отлични почести, — хранять я, поять я и се обхождать съ Руссаллии-тѣ, като съ високи гости, като съ царски чада.

 

12. Прѣди да дойде въ нѣкое село нѣкоя дружина, пристигвать по-напрѣдъ прѣдвѣстници-тѣ, Калаузи-тѣ и́, за да прѣдизвѣстять на селяни-тѣ дохождание-то на еди коя си Рус. Дружина, да се приготвать за прилично-то и́ посрѣщанье и прииманье въ домове-тѣ си.

 

13. Ако се случи въ това село да е дошла понапрѣдъ друга нѣкоя подобна дружина, тога идуща-та не влиза въ него, а, отъ като се прѣдизвѣсти отъ калаузи-тѣ си, изминва го и заминва въ друго.

 

 

IV. Игри и обязаности на Руссаллии-тѣ

 

Що-туку ще дойде опрѣдѣлений-тъ за игранье день  т. е. Пьрвь День Божикь, и се събере дружина-та у дома на Цьрковний Настоятель, както се каза и по-горѣ, подъ прѣдводителство-то на „Балтаджия-та“ или на Главатаря си, търгвать по села-та и по кѫщи-тѣ да играѭть игри-тѣ си по гласъ-тъ на зурнски-тѣ и тѫпанени-тѣ свирби, кои-то обикновенно сѫ всѣкога монотонни.

 

Заб. Не могѫ да помнѭ добрѣ, отъ кѫдѣ захващать пьрво да играѭть, дали отъ това село, отъ кѫдѣто е дружина-та или него оставять най-послѣ като захващать отъ друго.

 

2. Прѣзъ цѣло-то траенье на Руссаллийско-то тържество, сир. 12 дни, „Балтаджия-та“ съ другаря си, и двойца-та „Чауши“ имѫть и упражнявать сѫщи-тѣ обязаности и права на военни Команданти: Балтаджия-та прави куманда-та, а Кеседжия-та води и управлява хорото, кое-то се започва отъ „Юзбашия-та“, а пакъ „Чауши-тѣ“, го съпровождать отъ страна, единий понапрѣдъ,

 

 

13

 

а другий — по назадъ, пазящи благочиние-то и тъчна-та дисциплина.

 

3. На всѣкоя утрина, кога-то ще се готвять да излѣзѫть по игранье, единъ часъ прѣдъ зора-та, удрять тѫпани-тѣ, за да се разбудять и станѫть вси-тѣ съставляющи дружина-та членове, распрьснѫти по кѫщи-тѣ на цѣло-то село, да се приготвать, т. е. да се облѣкать и да похапнѫть по малко нѣщо, всѣкоя двойца особно въ кѫща-та, кѫдѣ-то прѣнощувала. Слѣдъ единъ часъ, въ глъбока зора, тѫпани-тѣ удрять повторь, та все та дружина се събира при Началника си, отъ кѫдѣ-то тръгвать за игранье.

 

4. Отъ като се съберѫть при началника, послѣдний направя разглѣждание (смотъръ) на цѣла-та дружина, стояща права н добро на колѣло (крѫгъ) нарѣдена, тъкмо-нозѣ и, отъ какъ помине съ секира-та си покрай нозѣ-тѣ на нарѣдени-тѣ си войници съ голѣма бьрзина и силно, вси-тѣ по гласъ-тъ неговъ извиквать еднажь силно и велегласно: „ехее!", та тръгвать, като засвирять прѣдходящи-тѣ свирци.

 

Заб. а. „Вси-тѣ принадлѣжащи на дружина-та нѣща, како: облѣкла и подаръци, оставать на грижа-та на три-четворица-та слуги, кои-то послѣдвать „Руссаллии-тѣ“ и носять на рамо рѣчени-тѣ нѣща.

 

Заб. б. Кога-то ходять или играѭть „Руссаллии-тѣ“ не се дьржать рѫка за рѫка, като по обикновенни-тѣ хора, а въ дѣсна-та си рѫка дьржать голий-тъ си мечь, исправенъ съ вьрхъ-тъ на горѣ и, спрости свирба-та, кога подигать рѫка-та си заедно съ мечь-тъ на горѣ, кога пакъ — на долу, я поснимвать. А пакъ лѣва-та си рѫка имать всѣкога свободна, отпущена на долу или и я събирать.

 

5. Въ врѣме или на игранье-то въ нѣкое село или въ градъ, или прѣминуваещемъ отъ едно село въ друго, кѫдѣ-то ще срѣтять раскрьетница (крьстопѫть) или хладенецъ (бунаръ или изворъ) или друга нѣкоя подобна вода, или сухо дьрво, ветхи гробища или цьрква, обикальвать ги до три пѫти съ хоро (игранье); а на свьршвание-то обикалька-та, по примѣръ на „Балдаджия-та“ —

 

 

14

 

началникъ, членове-тѣ на всякоя двоица пьрво ще прѣкрьстять единъ съ другъ мечеве-тѣ си, слѣдователно, като ги опрѫть съ вьрхъ-тъ въ земя-та, вси-тѣ извиквать единогласно: „ехее!“ та търгвагь. Така правять и всекога кога-то свьршвать игра-та си на нѣкое мѣсто.

 

6. Догдѣ-то дружината по раскрьстници-тѣ или на нѣкое широко и отворено мѣсто низъ село-то или въ градъ-тъ, играе, двойца-та „Чауши“ послѣдвани и отъ слуги-тѣ, обихождать по околни-тѣ и ближни кѫщи и дукяни (ако играѭть въ Чаршия), та прѣкрьствать съ голи-тѣ мечове по чело-то всѣкого, кого-то би срѣщнѫли, а дукяни-тѣ и клоци-тѣ — по на три мѣста, именно : на врата-та, щомъ влѣзать, на дименикъ-тъ и на друго нѣкое мѣсто така, що-то образувать правиленъ треѫгълникъ. Потѣмъ това прѣкрьствать и вситѣ, колцина би се нашли въ кѫща-та, за „здравье“, та просять въ име-то на нѣкой святецъ, за цьрква-та на кого-то е съставена и играе дружина-та имъ и велять: „Да ви е на помощь еди-кой си святецъ" и пр. като дьржать за събиранье пари-тѣ, една отворена капа (фесъ) въ лѣва-та си рѫка. Прѣкрьстени-тѣ или домакинъ-тъ дарвать ги съ нѣколко пари; или друго нѣщо, брашно, н. п. или жито, ризи, (кърпи), кошули (ризи), платно или друго, какво-то и да било, кое-то прибирать посдѣдующитѣ ги слуги. [1]

 

Заб. а. Ако се научать че въ нѣкоя кѫща имало лехунка жена, Руссаллии-тѣ тамо не влегвать. А и такава жена; кога ги види или научи че дохождать, бѣга

 

 

1. Кога-то за пьрвъ пѫть видѣхме подобно неизвѣстно намъ до тога зрѣлище въ Кукушь, особито като влѣзоха ни въ училище-то и съ съвьршенно мълченье направиха по чело-то ни съ мечеве-тѣ си, като да ни удрять, поблѣднѣхме и пожьлтѣхме отъ страхъ, щото за много врѣме не можехме да се съвземемъ; и, като се удивлявахме на ново-то това и нечакано явление, въображавахме си нѣкое нападание отъ страна на нѣкоя злодѣйческа чета, отъ какви-то наши-тѣ мѣста не сѫ съвсѣмъ чужди, особито въ тие врѣмена, въ кои-то не отдавна подобна една чета въ Костурско или Корчанско, не помнѭ добрѣ, състояща отъ Гръцки „антарти" забрала бѣше единъ учитель заедно съ всички-тѣ му ученици въ плѣнъ и бѣ го отвела по гори-тѣ.

 

 

15

 

отъ нихъ, и се крие въ кѫщи като се сматря нечиста още.

 

Заб. б. Много пѫти мнозина домакини зимать и цѣла-та „Руссалжийска“ дружина, за да имъ поиграе въ широки-тѣ имъ дворове; а слѣдъ игри-тѣ, прѣкрьства имъ дѣла-та челядь, „за здравье“.

 

7. Ако въ нѣкоя кѫща има нѣкой мощнѣ боденъ, що да не може да излѣзе вънь, на двора или на пѫть, да ги види и да го прѣкрьстять съ мечове-тѣ си, „за здравье“, то тога тамо влѣзва цѣла-та дружина; всичкитѣ членове на коя-то прѣкрьствать болний-тъ, слѣдователно домашни-тѣ му и самъ той вѣрватъ че ще получи здравье.

 

8. Ако, ходеещемъ пѫтемъ, видять или усѣтять мьртовецъ да се носи на погрѣбение, задьржвать го, сметинать (свялять) носило-то съ мьртовеца на земя, па вси-тѣ го прѣскоквать пьрво, а послѣ позволявать прѣнесение-то и погрѣбение-то му.

 

9. Кога-то една дружина прѣминва отъ едно село въ друго, прѣдвѣстници-тѣ и́ всѣкога отивать малко по напрѣдъ, за да видять, да не пѫтемъ отъ насрѣщна-та страна иде друга подобна дружина, та да и́ извѣстять въ такъвъ случай, на своя-та, повращаещемъ се назадь, за да помине послѣдня-та по другъ пѫть или да заобиколи малко така, що-то да би да се не срѣщнѭть двѣ-тѣ дружини.

 

10. Ако би да се срѣщнѭть пѫтемъ двѣ „Руссаллийски“ дружини, не остѫпва ни една-та отъ нихъ на друга-та, освѣнъ ако една-та отъ двѣ-тѣ биде много по слаба — съ помалочислени членове. Въ такъвъ случай, отстѫпивша-та е дльжна, въ знакъ на подчинение и покорность подъ по-силна-та, да наведе мечове-тѣ си съ вьрхове-тѣ имъ надолу въ земя, и да помине цѣла подъ два съединени съ вьрхове-тѣ на горѣ голи мечове, въ видъ на мость, между двама дьржящи мечове-тѣ си членове отъ по силна-та дружина.

 

Такво обаче подчинение сматря се за голѣма срамота, за голѣмо унижение, та и твьрдѣ рѣдко се случва да го приемать. А почести-тѣ случки въ подобни обстоятелства въ по стари врѣмена били: сблъсквания сбивания

 

 

16

 

и кървави сражения между двѣ-тѣ срѣщнѫти дружини, по причина че ни една-та ни друга-та не отстѫпвать на противница-та си да помине по пѫтя, та и мнозина падали се и отъ обѣтѣ страни мьртви. Мьртвитѣ тѣла на убити-тѣ погрѣбвали ги тамо на сѫщо-то, така да се рѣче, бойно поле, безъ опѣло и безъ никакъвъ религиозенъ обрядъ: защо-то, казвать, грѣхота било, да се носѫть цьрковь и да се опѣвать. (виждъ н по горѣ: „Законъ и обряди“ §. 2.). Отъ това и до сега по пѫтища-та се намирать по на нѣгдѣ „Руссаллски гробища“ наричани, за кои-то едно врѣме и въ „Читалище“ се е писало, нъ подъ инакъвъ смисьль. (Виж. Чит. Год. I. бр. 16. мая 15). По нѣкогашь обаче една-та отъ двѣ, приблизани да се срѣщнѫть, Руссаллски дружини, като се усѣти и признае се за по слаба отъ насрѣщна-та, прѣди още послѣднята да пристигне до нея, полуотстѫпва ней, като заобиколи малко правий пѫть, и тръгне по нѣкой отстранненъ малко криволякъ,—по нѣкоя пѫтека.

 

Заб. За прѣдпазвание отъ подобни сражения, въ днешни-тѣ врѣмена употрѣблявать се горѣпоменути-тѣ прѣдвѣстници — съглѣдатели или Калаузи, кои-то, като вьрвять понапрѣдъ отъ дружина-та, ако би да съглѣдать отъ далечь противоположно-то приближение на нѣкоя друга, врьщать се назадъ съ бьрзина при дружина-та си, та и́ извѣстявать; а тя тога заобикаля правий-тъ пѫть, за да не се срѣщне съ друга-та. Освѣнъ това, въ днешне врѣме, поради сѫща-та причина, прѣди да се състави и да тръгне, всѣкоя дружнна снабдява се сѣ позволѣние отъ мѣстна-та власть, като си даде достовѣренъ поручитель, че нѣма да стане нѣщо неприятно и пакость, или подобно нѣкое сражение, както ставало нѣкога.

 

11. Ручегъ (обѣдъ) Русалии-тѣ никога не ядять, а само поручегъ (похапка), както споменахме по-горѣ въ „Игри и Обязан. §. 3), ужина и вечеря.

 

За похапка-та казахме; а заужина влѣзвать въ нѣкоя по-широка кѫща вси-тѣ вкупѣ. Тамъ домакинъ-тъ на кѫща-та нарезва имъ едно доволно количество хлѣбъ на резанки (фелии) и ги натрупва въ срѣдъ кѫща; на

 

 

17

 

постлано, разбира се, като притури надъ хлѣбний купъ и едно доволно число кѫсове (парчета) сиренье. Дружина-та, като стои нарѣдена на около хлѣбний купъ права и на крѫгъ, всѣкой отъ членове-тѣ и́ навежда се и си зима по единъ кърхванъ хлѣбъ и по едно парче сиренье, та пакъ се оттеглюва на мѣсто-то си. Така вси-тѣ, като се снабдять съ хлѣбъ и сиренье, похапнутвать си на нога и си подпийнувать винце. А отъ какъ се наситять доволно и си утулять жажда-та, търгвать пакъ по игранье-то.

 

12. Прѣдъ заходъ слънца тихвать (прѣстанвать) игри-тѣ имъ и, още съ слънце длъжни сѫ да се помѣстять въ нѣкое село. Строго имъ се заповѣдва отъ закона имъ, да не ги завари захождание-то на слънце-то вънъ отъ село.

 

13. Навечеръ за прѣнощуванье расподѣлять се по кѫщи-тѣ, както вече се каза по-горѣ, (виж. „Законъ и обряди“ §. 9—14).

 

14. Вечеря вечерять всѣкоя двойца въ кѫща-та, кѫдѣ-то ѝ се опрѣдѣлило за прѣнощуванье. Разбира се обаче, че тамъ, макаръ и да вечерять и да прѣнощувать, нѣма обаче и да се разговарять, както казахъ и по-горѣ.

 

15. Слѣдъ вечеря-та мехтери-тѣ, по заповѣдь-та на главатарь-тъ, съ ударание-то на тѫпани-тѣ си поканвать всета дружина да се събере въ домъ-тъ на Началника ѝ. Всички-тѣ двойци, кѫдѣ-то и да сѫ распрьснати по село-то, длъжни сѫ, по гласъ-тъ на тѫпани-тѣ, да пристигнѫть въ кѫща-та, въ коя-то е кондисанъ Началникъ-тъ — „Балтаджия-та, и незабавно и точно испълнявать длъжность-та си.

 

16. Щомъ се събере цѣла-та дружина, зема всѣкоя двойца особно, освѣнъ Управителка-та, та поиграва по нѣкоя игра прѣдъ началника си; а вси-тѣ селяни, събрани тоже тамъ, чинять сеиръ.

 

17. Кога-то ще играе „Юзбашиева-та двойца, т. е. втората, отъ коя-то обикновенно наченва се ликъ-тъ на дружина-та, вси-тѣ друзи членове освѣнъ, „Балтаджията,"

 

 

18

 

ще станать прави и ще стоять на нозѣ догдѣ тя свьрши игра-та си.

 

Заб. Кѫща-та, разумѣва се, ще бѫде най-широката въ село-то, за да съзима (събира), освѣнъ играющата дружина, още и зрители-тѣ селяни.

 

 

V. Послѣдни Обряди на „Руссаллии-тѣ.“

 

Кога-то свьршать вече игранье-то си, въ послѣдний-тъ поганъ день, т. е. вечерь-та на прѣдпраздненството за Богоявление, — на Неядка или Водокрьстъ, спроти водици, Дружина-та ще се прибере въ село-то си и право тегли въ цьрква, кѫдѣ-то священници-тѣ пѣѭть имъ молитва. Кой-то отъ „Руссалии-тѣ не си пѣелъ молитва, велять и вѣрвать, че полудѣвалъ. Ето какъ се извьршва и този послѣденъ обрядъ:

 

2. Кога-то влѣзвать въ цьрква, влѣзвать отъ женската врата, т. е. отъ оная врата, отъ кѫдѣ-то влизать жени-тѣ, или отъ лѣва-та, ако не отъ женска-та; влизать съ мечове-тѣ си голи, дьржащи ги въ дѣсна-та си рѫка, както и до тога и застанвать прави и нарѣдени на права линия, както и влѣзвать, на лѣвий-тъ цьрковенъ отдѣлъ, сир. отъ кѫдѣ-то минува святий Прѣносъ.

 

3. Единъ священникъ застанва въ единъ отъ най-ближни-тѣ до олтаръ-тъ столове, та всѣкому отдѣлно и едно по друго прочитва му по една молитва (не помнѭ коя).

 

4. Щомъ се прочете молитва-та на пьрвий-тъ, той заминва въ срѣдне-то цьрковно отдѣлѣние, по край лѣвитѣ пѣвчески столове; по него слѣдва вторий-тъ, третийтъ и т. н. т. до послѣдний-тъ прочетва имъ се молитвата и заминвать единъ по другъ, та достигвать до пангарь-тъ, до западний зидъ на црьква-та, а отъ тамъ заобикольвать и до Архиерейский столъ, кѫдѣ-то вече се запирать.

 

5. Отъ като ще се свьрши молитва-та на всички,

 

 

19

 

священникъ-тъ отива, та застанва на Архиерейский столъ, дьржящъ въ лѣва-та си рѫка честний крьстъ, а въ дѣсна-та, — наквасена съ освятена вода киска босилькова.

 

6. Тога цѣла-та дружина, единъ по другъ, вьрвать по край священника и всѣкой, безъ да си свали капата отъ глава-та си и безъ да се прѣкрьсти, цѣлува честний крьстъ и дѣсница-та на священника, кой-то попьрсва (порѫсва) съ натопена-та босилькова киска както чело-то на человѣкъ-тъ, така и голий-тъ му остьръ мечь; а дьржащий-тъ мечь-тъ Руссаллия снемва меча си съ вьрхъ-тъ на долу въ земя-та, въ знакъ на поклонъ и подчинение на нова-та вѣра.

 

7. Така целиваещемъ вьрвать единъ по другъ всички-тѣ и заминвать задъ дѣсни-тѣ пѣвчески столове въ дѣсно-то цьрковно отдѣление, та достигвать дори до дѣсна-та цьрковна врата. Тамо тога вече, вънъ отъ цьрквата, до врата-та, всѣкой остава меча си, кои-то послѣ събирать ги на бреме (деметъ, снопъ).

 

8. Слѣдъ това, пакъ отъ ново, вси-тѣ се поврьщать въ цьрква, нъ не вече като по-прѣди съ мечове и съ покрити глави, а като сѫщи Християни, гологлави и съ свѣщи въ рѫцѣ-тѣ; запальвать свѣщи-тѣ, крьстять се, покланять се и целивать святи-тѣ икони, та послѣ излизать на вънъ и си отивать.

 

9. Отъ като излѣзать изъ цьрква-та, всички се прощавать по между си съ прѣгръщания; а когото другого, освѣнъ другари-тѣ си, срѣщнѫть пѫтемъ, целивать му дѣсница, като новопросвѣтени въ Християнската вѣра.

 

10. Отъ цьрква право отивать низъ село-то отъ кѫща въ кѫща на посѣщения (на визити).

 

11. На вечерь-та всѣкой си отива у дома, кѫдѣто домашни-тѣ и роднини-тѣ му го посрѣщать съ голѣма радость, като отъ война дошьлъ и го поздравлявать и сърадвать че се вьрналъ живъ и здравъ. Отъ като се поздрави съ всички-тѣ домашни и роднини съ прѣгръщания и цѣлувки, съблича си дотогашни-тѣ дрѣхи, кои-то жени-тѣ му ги перѫть на рѣка, ако има

 

 

20

 

близу или на кладенець, нъ всѣкога вънъ отъ кѫща-та, и се облича въ други дрѣхи.

 

12. Утринь-та, на Богоявление, закольвать единъ овенъ — жьртва, коя-то ядять вси-тѣ заедно и се веселять.

 

Така свьршва се това Руссалийско тържество, кое-то и до днесь всѣкоя година слѣдва да се упражнява въ наименовани-тѣ мѣста въ Южна Македония.

 

Заб. Въ наши-тѣ, западни-тѣ страни на сѫща-та область, нищо друго отъ Русалки-тѣ стари не останѫло, освѣнь въ Охридъ „Русална-та“ срѣда, коя-то всѣкога пада оная срѣда, коя-то бива и праздникъ-тъ: Прѣполовение на Пятдесятница.

 

 


 

ПРИБАВЛЕНИЕ

 

А. КРАТКО ОПИСАНИЕ

НА

Нѣкои мѣсности въ Южна Македония

 

 

I. ПЕЛА, Столица-та на Великий Александра Македонски.

 

Три часа на истокъ отъ Вардарь-Енидже, на лѣво отъ пѫть-тъ къмъ Солунъ, има село Българско, наричано: „Апостолъ;“ а на самий пѫть, малу къмъ югъ отъ село-то, има изобилна студена вода, коя-то тече по водопроводи и чешми. Това мѣсто сега-се нарича „баньи.“ Тамъ кираджии-тѣ и пѫтници-тѣ напоявать коньетѣ си. Тамъ перѫть и отъ тамъ чьрпять вода жени-тѣ отъ речено-то село. Тамъ въ вода-та често се намирать мѣднн и сребьрни Александрови монети.

 

Широко-то равнище, на кое-то е разположено днесь рѣчено-то село: „Апостолъ,“ казвать да е било мѣстоположение-то, на кое-то се гърдѣела нѣкогашна-та Македонска столнца Пела или Бела. Пьрсть-та на това мѣсто, е бѣликава.

 

Мало по на истокъ и сѣвероистокъ отъ това мѫсто има нѣколко села, наричани съ общо име „Камбарбачки,“ и жители-тѣ Българи, „Камбарбади,“ кои-то носятъ особенъ видъ облѣкла.

 

 

22

 

 

II. Нѣщо за Гумендже, за Гургопикъ и Габрово, [1] Съкровищница-та на Александра.

 (Съобщено отъ Н. Пантовъ, уч. въ Гумендже).

 

 

ГУМЕНДЖЕ.

 

Три и половина часа на Сѣвероистокъ отъ Вардаръ-Енидже, а около два-три часа на западъ отъ р. Вардаръ, въ една котловина, лѣжи голѣмо-то село или паланка-та (градецъ) Гумендже, състояща отъ около 5—600 кѫщи чисто-Български, за кое-то въ послѣдне врѣме много се е говорило въ вѣстници-тѣ.

 

Отъ кѫдѣ село-то Гумендже зело е днешне-то си название.

 

Въ старо врѣме село-то Гумендже не е било на днешне-то си мѣстоположение. Тукъ тога сѫ били нивье и ливадье, принадлѣжящи на единъ ближенъ манастирь, за кой-то ще расправѭ по-долу. Село-то тога било на Югоистокъ отъ кѫдѣ-то се намира днесь, на мѣсто, което сега се нарича: „Цьрквище,“ и било малцо село, състояще отъ нѣколко колиби, жители-тѣ на кои-то поминували се съ земледѣлие и съ грабежи отъ пѫтницитѣ, кой-то вьрвѣли отъ Воденъ и за въ Воденъ. Тие, заедно съ жители-тѣ на други, съсѣдни тѣмъ села, правѣли пакости не само на пѫтници-тѣ, а и на самия, ближенъ тѣмъ, манастирь, кой-то се намиралъ на западъ отъ сегашне-то с. Гумендже, на единъ ридъ, въ днешне врѣме наричанъ „Градище,“ въ кой-то живѣли нѣколко Калугери подъ управлѣние-то на единъ Игуменъ; а приходъ-тъ на манастиря се състоялъ въ толко само, колко-то

 

 

1. До сега градъ въ Македония съ подобно име не бѣхме слушали да е сѫществувалъ, освѣнъ едно село въ Битолската кааза: Габровникъ. Ето че излиза на явѣ и такъвъ. А колко още други има запрѣтани (зарити) въ тьмнина-та!

 

 

23

 

давали собственни-тѣ му имущества, горѣпоменути-тѣ нивье и ливадье, кои-то се намирали на мѣсто-то, кѫдѣто е сегашне Гумендже. Понеже грабители-тѣ правѣли пакости на еднички-тѣ Манастирски имущесва, ниви-тѣ и ливади-тѣ, приходъ-тъ на кои-то служелъ за прѣхрана на Калугери-тѣ, послѣдни-тѣ много пѫти ги рутали и хокали, нъ тие никакъ не зимали отъ дума, а слѣдвали си занаята. Най-сетнѣ единъ день отива при нихъ самъ Егуменъ-тъ да ги съвѣтва да се оставять отъ безбожнитѣ и безчеловѣчни-тѣ си грабителства и, разумѣва се, може и по-остро да имъ е говорилъ. Отъ това злодѣйци-тѣ, вмѣсто да се поправять, а тие напротивъ още повече, раздрьзнени отъ думи-тѣ и поучения-та на Егумена, разсьрдили се противъ него и намислили да го обѣсять, и дѣйствително извьршили си звѣрство-то, като го обѣсили тамо въ сѫщи-тѣ Манастирски имущества на единъ брестъ, кой-то се намиралъ въ една отъ манастирски-тѣ ливади. А слѣдъ това нападнѫли и самия манастирь, та го разграбили, а калугери-тѣ, испоплашени, изразбѣгали, кому кѫдѣ-то очи глѣдали. И така манастирь-тъ опустѣлъ. Грабители-тѣ, като се боели да не паднѫть въ рѫцѣ-тѣ на власть-та, разбѣгали се и тие и се засѣлили по други окрѫжия, като оставили и село-то си пусто. А слѣдъ много години, като постепенно зѣли да се врьщать, тие сѫщи-тѣ опустошители на манастиря или тѣхни-тѣ потомци, заселили се на онова сѫще мѣсто въ манастирски-тѣ ливади и ниви, кѫдѣ-то билъ обѣсенъ Игуменъ-тъ, за споменъ, види се, на когото турили и име-то на ново-то си село: „Игумендже,“ кое-то постепенно, съ исхвьрляние-то на начална-та буква И, останѫло: „Гумендже,“ а не „Гюмендже,“ както отъ невѣдение, нѣкои го пишѫть. Отъ Гумендже излиза добро вино, кое-то се изнася и на вънъ. [1]

 

На единъ часъ растояние отъ Гумендже къмъ Ю. И. намира се село „Гургопикъ.“ Близу до него виждать развалини-тѣ на несѫществующий днесь гр. „Габрово.“ Тамъ, спорѣдъ стари прѣдания, запазени у

 

 

1. Подробно-то му описание остава за другошь.

 

 

24

 

мѣстни-тѣ жители, били вложени и се пазели съкровищата на Александра Великий. И дѣйствително, и днесь още, кога-то пада силенъ дъждъ п послѣдва порой, тамъ нахождать много ветхи пари, Александрови и Филипови монети. Въ сѫще-то село има пословица, коя-то е въ употрѣбление у селяни-тѣ: „Кога ки сѫ найдѫть Габровски-тѣ маази, тогай турчинъ-тъ ки са насите на пари.“ [1]

 

 

III. За Градища-та и Женско.

 

Въ Южна Македония у Солунско, на нѣкои мѣста има природни нѣкои планински възвишенности — вьрхове, наричани отъ мѣстни-тѣ жители: „Градища.“ Такво е Кукушко-то: „Вьрхъ градище,“ „Лазарица,“ 3 часа на западъ отъ него и „Женско“ градище. За тие възвишености или Градища казвать да сѫ били крѣпости, па кои-то се опирала „Мъгленска-та княгиня“ противъ Турцитѣ, която въ това врѣме владѣла тия мѣста и столица-та на коя-то е била днешне-то село и градище „Женско,“ по турски, „Авретъ-Хисаръ“. Отъ него и до днесь Кукушка-та кааза се нарича: „Авретъ-хисарска“ или „Женска.“

 

 

IV. Кукушь и соленогорчиво-то езеро.

 

Градъ Кукушь е описанъ въ вѣст. „Македония“ год. 1870 и въ Периодическо-то списание „Читалище,“ види год. I, стран. 300, 407; 475. А овдѣ ще споменѫ

 

 

1. Всички-тѣ тие описани мѣстности подпадать днесь подъ Воденска-та епархия цьрковно, а подъ Енидже-Вардаръ — политически.

 

 

25

 

само че на единъ часъ къмъ западъ отъ града, въ Българско-то село Янешово, състояще отъ околу 150 кѫщи, чифликъ на Солунска-та Българска погрьчена богата фамилия: X. Лазовци, има три минерални води, една-та, кисела, а друга-та, желѣзна, [1] а третя-та, чини ми се, алколна, отъ кои-то пьрви-тѣ двѣ течѫть изобилно, а послѣдня-та е малко тинено изворче, отъ кое-то цьрпать и се миѭть болни, та се исцѣрвать. Камо лѣкари да ги издирять!

 

Солено-горчиво-то езеро.

 

Въ Българска-та история се споменува че пьрвата важна война между Крума и Византийци-тѣ се породила поради една распря, що станѫла между Българский царь и Грьцкий-тъ за нѣкои солени езера, кои-то се намирали въ Македония, на истокъ отъ Мъгленъ.

 

Нека забѣлѣжимъ пьрво че днесь не сѫществува градъ „Мъгленъ,“ а само една нахия съ това име наричана, коя-то се намира на сѣверо-западъ отъ Кукушката кааза, задъ р. Вардаръ, подъ политическо-то управлѣние на г. Воденъ и второ, че има Мъгленсла или Катраничка Епархия съ Архиепископско сѣдалище: градъ „Леринъ.“ [2]

 

 

1. Желѣзна-та вода тече отъ чешма, въ коя-то вѣроятно дохожда отъ по-далечь; а кисела-та, отъ мѣстенъ изворъ, обграденъ и покритъ съ каменно здание.

 

2. Тукъ трѣба да забѣлѣжимъ двѣ нѣща:

 

а) Че градъ Воденъ и околия-та му почти се впада между Митрополитско-то сѣдалище на Мегленска-та епархия, и между една часть отъ послѣдна-та тая епархия, именно между Леринъ и Мъгленъ.

 

б) Че жители-тѣ на една часть отъ днешне-то Мъгленско окрѫжие, Българи и малко Власи исповѣдать Мухамеданската вѣра. За какъ се вѣвела послѣдна-та религия между нихъ неотдавна, именно на врѣме-то отъ унищожение-то на Охридска-та независима Архиепископия, и то подъ прѣдводителство-то на владика-та имъ, Илариона, чини ми се, св. Илариона Мъгленский, има прѣдание, изложение-то на кое-то отлагамь за другошь, а за сега ще напомнѭ само на цьрковни-тѣ ни историци, кои-то се занимавали съ падание-то на Бъл. Архиепископия въ Охридъ, да не оставать отъ прѣдъ видъ и това прѣдание за Мегленъ, кѫдѣ-то владика-та протестиралъ не само словомъ на Грькофенерско-то похищение, а и дѣломъ прѣдпочтелъ да промѣни вѣра-та си по видимому и послѣ да пролѣе крьвьта си, нежели да се подчини подъ чуждо цьрковно началство, т. е. подъ Грьцка-та Патриаршия.

 

 

26

 

А колко за споменувани-тѣ въ история-та солени езера ще кажѫ че, до колко що знаемъ ние, езера въ Македония има много, а на това мѣсто, за кѫдѣ-що се говори, има двѣ, едно съ блага вода, 4 часа на западъ отъ Кукушь, наричано Драгомирско или Арджанско отъ имена-та на ближни-тѣ тамъ села „Драгомирци“ и „Арджанъ,“ и друго, солено, малко на югъ, 3—4 часа на югозападъ отъ Кукушь, а 4 ч. на сѣвероистокъ отъ Солунъ и 2 близу часа до „Женско,“ столица-та на Мъгленска-та княгиня.

 

Това езеро днесь се нарича „Аджи-гьоль“ — горчиво езеро, близу до кое-то има и село, Аджиларь наричано, кое-то, вѣроятно, име-то си зело отъ езеро-то.

 

Езеро-то има обиколка около 2—3 часа и състои отъ вода солено-горчива, много по-горчива отъ морската и толко, що-то въ нея не може да живѣе и не живѣе никакво животно нито чьрвъ даже.

 

Въ нѣкои години, кога-то лѣтниий-тъ пекъ е много силенъ, ако прѣди него е дождило, езерска-та вода се сиросува—кристалосва се и се чини како замрьзнѫло цѣло-то езеро. Вдьрвена-та сольна кора, често единъ пьрстъ и повече, дебѣла, крьшать я на платини (пластове), та натрупвать вънъ на купове и отъ тамъ я продавать.

 

Това е, горчива соль, съ бѣлоцьрвенъ цветъ. Съ нея кърмять овци-тѣ, готвать ястия или тълчена съ легко почуквание ядять я съ подсолванье залъци-тѣ и мрьвки-тѣ, нъ никакъ не е бива за посольванье сиренье, риба или мѣсо (пастарма); защо-то тя нѣма свойство-то да стега посольвени-тѣ нѣща, а още ги распуща повече.

 

Експлоатирание-то на това солено езеро принадлѣжи на царство-то.

 

Отъ мѣстоположение-то на това езеро историци-тѣ могѫть да заключать двѣ нѣща:

 

 

27

 

а) Че Крумова-та Дьржава се простирала 4 часа близу до Солунъ.

 

б) Че Дьржавица-та на послѣдня-та Мъгленска княгиня обѣмала всичко то пространство отъ Леринъ, днесь Архиепископский прѣстоленъ градъ на Мъгленска-та Епархия до Кукушь, гражданско управително сѣдалище на женска-та или Авретъ-Хисарска кааза, включително, разумѣва се и съ каази-тѣ имъ.

 

 

V. Киречь-кьой или Ново село.

 

Малко задъ вьрхъ-тъ на планина-та, до коя-то лѣжи г. Солунъ, къмъ сѣверна-та страна, на 1/2 растояние отъ града, има едно голѣмо Българско село, наричано: Киречь-Кьой или Ново село, състояще отъ повече отъ 1600 кѫщи. Житези-тѣ му, всички Бьлгари, поминувать си всички почти исключително съ правенье варь, отъ това и село-то, види се, нарѣчено е: Киречь-Кьой — варово село. По тая работа селяни-тѣ отитать по чуждина въ България и въ Азия, а най-много въ Грьция.

 

Казвать че това село било основано отъ Турцитѣ, кога-то завладѣли г. Солунъ, и засѣлено съ Българи съ цѣль да пазять градъ-тъ отъ Грьцки смущения. Пазачи-тѣ и до скоро врѣме, прѣдъ 50 години, радвали сѫ се на особни нѣкакви привилегии; тие не подлѣжали на никакви даноци и се наричали „Пайзани" — пазванти, пазачи, както и сега още това име имъ е запазено на Новоселци-тѣ — Киречь-Кьойлии. Нъ прѣди 50 години, кога-то тензиматъ-тъ упраздни привилегии-тѣ на всѣкѫдѣ по Турска-та дьржава и въведе еднакви длъжности за всички подданници (а не и еднакви правдини, разумѣва се), тога и Киречкьойлии-тѣ изгубиха до тогашни-тѣ си привилегии, та и они подпаднѫха подъ общи-тѣ дьржавни распоряждения.

 

 

28

 

Б. ОБИЧАЙ ЗА СЛУГИ-ТѢ

въ

Т. Пазарджийско окрѫжие. (Перущица)

(Сьобщенъ отъ Н. Благог. О. Г. Тилевъ).

 

 

1. Служебний-тъ срокъ на слуги-тѣ по Т. Пазарджийско-то окрѫжие, кога-то и да се е започнѫлъ той, свьршва се на Коледни заговевки, 14-й Ноемврия.

 

2. Въ той день домакинъ-тъ зарѫчва на домашнитѣ си жени да наготвать добра вечеря, като имъ каже: „хѫ, жени, невѣсти, бульки! тъзи вечеръ да наготвите добра вечеря, че имаме да се веселимъ!" И тие ще наготвять вечеря двойна и тройна, споредъ число-то на слугитѣ, сир. една вечеря, за да вечерять всички заедно, — погача, мѣсо, баница, вино и пр., а толко още друга и таква сѫща, за слуга-та, ако той е само единъ, или и още друга подобна, ако слуги-тѣ сѫ двама, и третя, ако тие сѫ трима и т. н. т.

 

3. Щомъ дойде врѣме за вечеря, стагать трапезата, нарѣждать хлѣбъ-тъ и ястия-та и насѣдвать на около нея нарѣдъ, всѣкой споредъ възрасть-та си, отъ една страна мѫже-тѣ, а отъ друга-та, жени-тѣ, а на чело, — най-старий-тъ отъ семейство-то — домакинъ-тъ или Господарь-тъ на кѫща-та. Приготвена-та за слуга-та особна вечеря, т. е една погача, мѣсо и баница, вьрзвать я въ една кърпа — бохча и, заедно съ една чутура пълна съ вино, оставать я на страна.

 

4. Прѣдъ да започнѫть да вечерять, домакинъ-тъ става правъ и завожда слуга-та или слуги-тѣ си за рѫка, та ги туря на чело на трапеза-та да сѣднѫть, всѣкого спорѣдъ възрасть-та имъ, спр. по-стария слуга, най-горѣ, и пр. като имъ каже: „Вие една цѣла година сте ми слугували, а сега азъ ще ви послужѭ; Богъ да ви удостои и Васъ, да бѫдете господари и да имате слуги!“ Сѣтне Господарь-ть сѣдва на трапеза-та, подолу отъ слуги-тѣ си, та ги чьрпи съ ракия, вино и др., како тѣхенъ слуга! а они, като Господари. По

 

 

29

 

него сѣдвать друзи-тѣ му домашни людье, сннове, внуци и пр.

 

5. Отъ като се навечерять добрѣ и се повеселять, слуги-тѣ ставать да си отидѫть всѣкой у дома си. Тога всички-тѣ семейственни на Господаря членове дарять ги съ по нѣщо, кой, капа; кон, цьрвули; кой, обуща или чорапе и пр., а домакинъ-тъ ги дарява съ по една кърпа, на край-тъ на коя-то вьрзва имъ по едно количество пари. Слуга-та или слуги-тѣ събирать всички-тѣ имъ давани дарове, та си ги вьрзвать въ една своя кърпа, и си ги зимать.

 

6. Отъ като се свьрши този обрядъ, домашни-тѣ людье испровождать слуга-та си дори у дома му, ако той е отъ сѫще-то село, или въ една друга тѣхна стая, ако той е отъ друто село, като му занесѫть съ себе на рамо и приготвена-та за него вечеря; а дарове-тѣ и чутура-та съ вино си ги носи самъ той, та, като вьрви за у дома си заедно съ испроводители-тѣ си, почьрпва съ чутура-та вино всѣкого, кого-то би срѣщнѫлъ по пѫтя.

 

7. Домашни-тѣ слугински людие чекать го у дома и, щомъ като пристигне, посрѣщать го съ голѣма радость и въсхищение, като отъ робство възвьрнѫтъ въ свобода у дома си; въздавать благодарения на Господарствени-тѣ му человѣци, кои-то би го съпроводилп и довели до тамъ и сложвать трапеза за вечеря. На трапеза-та развьрзвать донесена-та отъ Господарственна-та кѫща вечеря, слѣдов. вечерять и се веселять съ молитствования и веселби. Тамо отдавать и отлични почести на домашни-тѣ господарственни людие, като ги турять на чело на трапеза-та.

 

8. Ако ли слуга-та случи се да е отъ друго село, то тога домакински-тѣ людие завеждать го и го съпровождать до въ една особна въ тѣхна-та имъ кѫща стая, нарочито тога нему отстѫпена и правять сѫще така, както ако да би било въ собственна-та негова кѫща, та се веселять цѣла-та нощь.

 

9. Утринь-та рано слуга-та или слугитѣ, макаръ и да не сѫ още погодени за по-нататашно слугувание у

 

 

30

 

сѫщий Господарь, нъ, за да покажѫть че сѫ били благодарни отъ него, дохождать у дома му самозванни, и послужвать за нѣколко дни, (1—10), споредъ степень-та на благодарение-то си отъ своя стопанъ; тамъ тие (слуги-тѣ), ще исцѣпять дьрва и борина, ще донесѫть вода, ще поглѣдятъ и ще нахранять говеда-та и пр.

 

10. Слѣдъ като свьршать и тие дни самоволно-то си даромъ слугувание, прѣдлагать Господарю си и заявявать желание да се погодять за слуги и за идущата година и така се погодвать или не, спорѣдъ потрѣбность-та на Господаря и спорѣдъ прѣдложени-тѣ отъ едната или отъ друга-та страна условия или пакъ, спорѣдъ взаимно-то имъ благодарение или негодование.

 

Забѣлѣж. У наши-тѣ мѣста подобенъ случай не знаѭ да се запазилъ, знаѭ само че въ послѣдний день слѣдъ истечение-то на слугинский срокъ, кой-то започва и се свьршва спорѣдъ условия-та по между Господаря и слуги-тѣ, пьрвий дава на слуги-тѣ си — работници, като майсторъ на калфи-тѣ и чираци-тѣ си, изобилна и обща гостба, на коя-то се веселять всички, майстори, калфи [1] и чираци заедно.

 

 

1. Калфи у насъ наричать по-опитни-тѣ и по-напрѣднѫлитѣ въ занаята ученици, кои-то зимать и плата; а чираци, пьрвоначални-тѣ, кои-то работять безплатежно, само за да учять занаята.

 

[Back to Index]