История на българите

Константин Иречек

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(Петър Петров)

 

 

Общо за историята на България от най-древни времена до наши дни вж. История на България, т. I—III, Изд. на БАН, С., 1961— 1963, от които т. I обхваща периода до Освобождението. Виж също така многотомната История на България, която е под печат и от която първите шест тома разглеждат обстойно периода до Освобождението. Върху българското средновековие най-подробно е съчинението на В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I—III С., 1970—1972, достигащо до 1280 г.

 

Цялостно издание на изворите виж в поредииата Извори за българската история, изд. на БАН, т. I—XX, С., 1954—1974. От тях девет тома са гръцки и три тома латински извори, като и едните и другите съдържат оригинален текст, български превод, обстоен научен коментар и обширна библиография. Достигат до средата на XIII в. Седем тома са турски извори за българската история (от тях пет за периода XV—XVIII в.) и едии немски. От по-старите издания на изворите вж. Й. Иванов, Български старини из Македония, С., 1931, и Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, кн. I—II, С., 1943, където са дадени в новобългарски превод български извори за средновековната българска история, снабдени с обегоев коментар.

 

По-важни библиографски справочници за последните 30 години по българска история са: Народная республика Болгария. Историческая библиография, т. I (1944—1947) и т. II (1948—1952), М., 1954—1958; Народна република България. Историческа библиография, т. III (1953— 1957), С., 1970; L. Kirkoxa et Em. Kostova-Jankova, La science historique bulgare 1960—1964. Bibliographie. Etudes historiques, t. II. Supplément, S., 1965; L. Kirkova, La science historique bulgare 1965—1969. Bibliographie. Etudes historiques, t. V. Supplément, S., 1970; Bibliographie d'etudes balkaniques, t. I—VII, S., 1966—1975; Реферативный бюлетен болгарской научной литературы. История и археология, С., 1960 (с анотации, продължава да излиза); С. Георгиева и В. Велков, Библиография на българската археология (1879—1966), С., 1974; Библиографски справочник на Исторически преглед 1944—1964, С., 1970. За средновековната българска история виж библиографския обзор в т. I—IV на „Byzantinobulgarica”.

 

 

610

 

 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА I

 

Редица неточности в географското описание като границата между Рила и Родопите и други К. Иречек сам е изправил в книгата си „Пътувания по България”(С., 1974). По-подробно за физическата география на България вж. География на България, т. I. Физическа география. Под ред. на И. П. Герасимов и Ж. Гълъбов, С., 1966.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА II

 

Най-нова литература за траките: Хр. Данов, Древна Тракия. Изследвания върху историята на българските земи, Северна Добруджа, Източна и Егейска Тракия от края на IX до края на III в. пр. н. е., С., 1969; Ал. Фол, Демографска и социална структура на древна Тракия през I хилядолетие пр. н. е., С., 1970; от същия, Политическа история на траките, С., 1973; от същия, Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха, С., 1975; Г. Михайлов, Траките, С., 1973. От по-старата литература за траките вж. Г. Кацаров и Д. Дечев, Извори за старата история на Тракия и Македония, С., 1949; Г. Кацаров, Битът на старите траки според класическите писатели, СбБАН, I, 1913, стр. 1—72; Г. И. Кацаров, Цар Филип II Македонски, История на Македония до 33 г. пр. Хр., С., 1922.

 

За езика на траките вж. Д. Дечев, Характеристика на тракийския език, С., 1952; Вл. Георгиев, Тракийският език, С., 1957; D. Dečev, Die thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; Vl.Georgiev, Introduzione alla storia delle lingue indeuropee, Roma, 1966, стр. 120—205; K. Vlahov, Nachträge und Berichtigungen zu den thrakischen Sprachresten und Rückwörterbuch, ГСУ ФФ, 57, 2, 1963, стр. 221—372; É. Velkova, Nachträge zu den thrakischen Sprachresten, LB, 17, 2, 1974, стр. 55—78. Вж. също В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, С., 1965. За тракийското изкуство вж. М. Цончева, Художественото наследство на тракийските земи, С., 1971; Ив. Венедиков и Т. Герасимов, Тракийското изкуство, С., 1973.

 

За римската власт в българските земи вж. Б. Геров, Романизмът между Дунава и Балкана. I. От Август до Хадриан, ГСУ ИФФ, 45, 4, 1948—1949, стр. 1—92; II. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики, пак там, 47, 1950—1952, стр. 17—122; 48, 1952—1953, стр. 307—415; В. Велков, Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV—VI в.). Проучвания и материали, С., 1959; от същия, Робството в Тракия и Мизия през античността, С., 1967; от същия, Пьрвобитно-общинен и робовладелски строй в древнотракийските земи. В: Икономика на България, т. I, С., 1969, стр. 17—46.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА III

 

За по-ранната славянска история вж. П. И. Третъяков, Восточнославянские племена, М., 1953; L. Niedsrle, Slovanské starozitností, t. I—IV, Praha, 1902—1924; Život starých Slovanů, t. I—III, Praha, 1911—1925; Manuel de l’antiquité slave, t. I—II, Paris, 1923—1926. T. Lehr-Splawiński, O pochodzeniu i praojczyznie Slowiań, Posen, 1946.

 

За нападенията и заселването на славяните на Балканския полуостров вж. А. Л. Погодин, Из истории славянских передвижений, СПб, 1901; Ст. Станојевић, Византија и Срби, I—II, Нови сад, 1903—1906; Ю. Кулаковский, История Византии, I—II, Киев, 1910—1912; Ф. И. Успенский, История Византийской империи, I, СПб, 1912; L. Hauptman, Les rapports des Byzantins avec les Slaves et les Avares pendent la seconde moitié du VI siècle, Byzantion, 4, 1928; Ив. Дуйчев, Балканският Югоизток през първата половина на VI в. Сб. Българско средновековие, С., 1972, стр. 11—69; В. Grafenauer, Nekaj vrpšanj iz dobe naseljevanja juznih Slovanov, Zgodovinski časopis, 4, 1950; P. Lemerle, Invasions et migrations dans les Balkans depuis la fin de l’époque romaine jusqu'au

 

 

611

 

VIII siècle, Revue historique, Paris, 1954, avril-juin; Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун в „Чудесата на св. Димитър” и тяхната хронология, в: Избрани произведения, 1, С., 1968, стр. 77—121.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА IV

 

За материалната култура на славяните на Балканския полуостров в първите векове на заселването им вж. Ж. Въжарова, Славяните на юг от Дунава. По археологически данни, Археология, 1964, кн. 2, стр. 23—33; от същата, Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VI до XI в., С., 1965; от същата, Ранносредновековни некрополи в България, С., 1975. За материалната култура на славяните на север от Дунава вж. М. Komşa, Die bulgarische Herrschaft nördlich des Donau während des IX—X Jh. in Lichte der archäoiogische Forschungen, Dac, N. S., 4, 1S60, стр. 395. За взаимодействието на славяните със завареното население вж. Ст. Ваклинов, За контактите между старата и новата култура в Мизия и Тракия след VI в., ИБИД, 29, 1974, стр. 174—188; V. Beševliev, Les cites antiques en Mesie et en Thrace et leur sort à l'époque du Haut Moyen Age, Etudes Balkaniques, 5, 1966, стр. 207—220.

 

За етническите промени на Балканския полуостров вж. В. Тъпкова-Заимова, Нашествия и етнически промени на Балканите през VI—VII в., С., 1966; Д. Дечев, Где са живели смоляните, Сб. в чест на В. Н. Златарски, С., 1925, стр. 45—54; А. М. Селищев, Славянское население в Албании, С., 1931; Цв. Романска, Славянските народи. Етнографска характеристика, С., 1969; М. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Berlia, 1941.

 

За влиянието в областта на топонимията и хидронимията вж. В. Миков, Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, С., 1943; Вл. Георгиев, Най-старите славянски имена на Балканския полуостров и тяхното значение за нашия език и нашата история, Български език, 1958, кн. 8, стр. 321—342; от същия, Българска етимология и ономастика, С., 1960; Й. Заимов, Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, I—2, С., 1967; И. Дуриданов, Южнославянските речни названия и тяхното значение за славянския топонимен атлас, Славянска филология, 3, 1963, стр. 181—211; I. Duridanov, Die Hydronymie des Vardarsystems als Geschichtsquelle, Köln— Wien, 1975.

 

За езическите вярвания на българските славяни вж. Д. Маринов, Народна вяра и народни религиозни обичаи, СбНУК, 17, 1914; Й. Иванов, Культ Перуна у южных славян, Известия отд. русск. яз. и словестности, СПб, 1903.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА V

 

За произхода и ранната история на прабългарите вж. И. Шишманов, Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологията на името „българин”, СбНУК, 16—17, 1903, стр. 505—753; Ал. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, Избрани произведения, 1, С., 1968, стр. 19—49, от същия, Въпроси из историята на прабългарите, пак там, стр. 50—76; М. И. Артамонов, История хазар, M.-Л., 1962; Л. И. Гумилев, Древные тюрки, М., 1967; С. А. Плетнева, От кочевий к городам (Салтово-маяцкая культура), М., 1967; О. Pritsak, Die bulgarische Furstenliste und die Sprache der Protobulgaren, Wiesbaden, 1955.

 

За прабългарите на Балканския полуостров вж. В. Бешевлиев, Вярата на първобългарите, ГСУ ИФФ, 35, 1939, стр. 1—63; от същия, Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у българите през IX в., ИЕИМ, 3, 1958, стр. 3—38; Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, 1—2, Berlin, 1958.

 

За материалната култура на прабългарите на юг от Дунава вж. Ст. Станчев

 

 

612

 

и Ст. Иванов, Некрополът до Нови Пазар, С., 1958; Ж. Въжарова, Славяни и прабългари (тюркобългари) в светлината на археологическите данни, Археология, 1971, кн. 1, стр. 1—22. За въоръжението вж. Л. Бобчева, Въоръжение на славяни и първобългари от VII до началото на IX в., ВИСб, 1957, кн. 3, стр. 41—77.

 

По въпроса за образуването на българската държава и взаимоотношенията между славяни и прабългари вж. Ал. Бурмов, Създаване на българската държава, Избрани произведения, I, стр. 127—136; от същия, Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII—IX в., пак там, стр. 137—160; С. А. Никитин, Образуване на българския народ и възникване на българската държава, ИПр, 1953, кн. 1, стр. 234—243; Г. Цанкова-Петкова, Бележки кьм началния период от историята на българската държава, ИИИ, 5, 1954, стр. 319—350; от същата, За годината, когато е създадена българската държава, ИПр, 1968, кн. 3, стр. 58—61; М. Войнов, За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава, ИИИ, 6, 1956, стр. 453—480; от същия, Отново по въпроса за възникването нз българската държава, ИИИ, 9, 1960, стр. 269—278; от същия, Някои въпроси във връзка с образуването на българската държава и покръстването на българите, ИИИ, 10, 1962, стр. 279—309; от същия, Пак за възникването на българската държава, ИПр, 1970, кн. 4, стр. 76—80; Ив. Дуйчев,Обединението на славянските племена в Мизия през VII в.. Изследвания в чест на М. С. Дринов, С., 1960, стр. 417—428; П. Петров, Към въпроса за образуването на Първата българска държава, Славянска филология, 5, 1963, стр. 89—112; Д. Ангелов и Б. Примов, Създаване на българската държава и неговото значение в историята на Европа, Славянска филология, 14, 1974, стр. 5—32.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА VI

 

За отделни събития от VIII в. вж. Г. Цанкова-Петкова, Българо-византийски отношения при управлението на Тервел — Кормесий, Изследвания в чест на М. С. Дринов, С., 1960, стр. 615—627; В. Кутиков, Още по въпроса за приложението на българо-византийския договор от 716 г., ИПр, 1962, кн. 3, стр. 79—84; В. Гюзелев, Участието на българите в отблъскване на арабската обсада на Цариград през 717—718 г., ИПр, 1973, кн. 3, стр. 28—47.

 

За времето на хан Крум вж. Ив. Дуйчев, Житийни данни за похода на имп. Никифор I в България пред 811 г., СпБАИ, 54,1937, стр. 149—18S; Кр. Миятев, Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, ИБИА, 14, 1943, стр. 73—135.

 

За времето на хан Омуртаг вж. В. Гюзелев, За наследника на хан Крум на българския престол, Сборник в памет на проф. Александър Бурмов, С., 1973, стр. 137—142; П. Тивчев, Бунтът на Тома славянина и намесата на българския хан Омуртаг, ИПр, 1969, кн. 5, стр. 68—76; П. Ников, Кавхан Исбул, Сборник в чест на В. Н. Златарски, С., 1925, стр. 195—228; от същия, Хан Омуртаг и кавхан Исбул, БИБ, 4, 1, С. 1931, стр. 1—55.

 

Обилни данни за първата половина на IX в. предоставят надписите. Вж. В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСУ ИФФ, 31, 1935, стр. 1—164, и 32, 1936, стр. I—48; V. Beševliev. Die protobulgarischen ïnschriften, Berlin,1963. Вж. също Мадарският конник. Проучвания върху надписите и релефа. Под ред. на В. Бешевлиев, С., 1956.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА VII

 

Най-пълно събитията от втората половина на IX в. са разгледани от В. Гюзелев, Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., С. 1969. Вж. също М. Соколов, Из древней истории болгар, СПб, 1879; В. Златарски и митр. Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотий до княз Борис, С, 1917; Ал. Бурмов, Против буржоазно-идеалистическите становища по въпроса за налагането на християнството в България през IX в., Избрани произведения, I, стр. 177—191; П. Петров, Покръстването на българите, ИПр, 1965, кн. 3, стр. 33—60;

 

 

613

 

Р. Petrov, La politique étrangère de la Bulgarie au milieu de IXe siècle et la conversioi des Bulgares, Byzantinobulgarica, 2, 1960, 41—52; Д. Ангелов, По някои въпроси около покръстването на българите, ИПр, 1965, кн. 6, стр. 38—57.

 

Общо за последиците от покръстването и формирането на българската народност вж. Д. Ангелов, Образуване на българската народност. С., 1971, където е посочена и литературата по въпроса. Литературата по въпроса за учениците на Кирил и Методий в България и развитието на книжнината вж. по-долу, в глава XXVI.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА VIII

 

За началните години от управлението на Симеон вж. Ив. Снегаров, Старобългарският разказ „Чудо на св. Георги с българина” като историческа извор, ГДА, 4, 1955, стр. 217—241; М. Войнов, Промяната в българо-византийските отношения при цар Симеон, ИИИ, 18, 1967, стр. 147—202; Ив. Божилов, Към хронологията на българо-маджарската война при цар Симеон (894—896), ВИСб, 1971 кн. 6, стр. 20—33; от същия, България и печенезите (896—1018), ИПр, 1973, кн. 2, стр. 37—62.

 

За коронясването на Симеон за цар през 913 г. вж. Ив. Снегаров, Коронясан ли е бил княз Симеон в Цариград през 913 г., ГСУ БФ, 24., 947, стр. 3—47; Г. Острогорски. Византија и славени, В: Сабрани деля, 4, Београд, 1969, ср. 305—315; Т. Герасимов. Новооткрит оловен печат на цар Симеон, ИАИ, 24, 1960, стр. 67, сл.

 

За Преслав като столица и за книжнината при Симеон вж. по-долу, глави XXV и XXVI.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА IX

 

За политическата история по времето на цар Петър вж. Г. Острогорски, Порфирогенитова хроника српских владара и њени хронолошки подаци, Сабрани дела, 4, Београд, 1969, стр. 79—86; В. Гюзелев, Добруджанският надпис и събитията в България през 943 г., ИПр, 1968, кн. 6, стр. 40—4S: П. Мутафчиев, Маджарите и българо-византийските отношения през третата четвърт на X в., ГСУ ИФФ, 31, 1934/5.

 

За живота и делото на Иван Рилски вж. Й. Иванов, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С., 1917; от същия, Жития на св. Иван Рилски, ГСУ ИФФ, 32, 1932, стр. 1—108; Ив. Дуйчев, Рилският светец, С., 1947; Ив. Снегаров, „Заветът” на св. Иван Рилски, ИБИД, 16—18, 1940, стр. 462—475.

 

За богомилството вж. обстойното изследване на Д. Ангелов, Богомилството в България, С., 1969, където е посочена цялата нова литература. Вж. също Б. Примов, Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи, С., 1970; D. Obolensky, The Bogomils. А study in Balkan Neo Manicheism, Cambridge, 1943; M. Loos, Dualist Heresy in the Middle Ages, Praha, 1974; O. D. Mandić, Bogomilska crkva bosanskih krstjana, Chicago, 1962: St. Runciman, Le manicheisme médieval. L'hérésie dualiste dans le christianisme. Le regarde d'histoire, Paris, 1972.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА X

 

П. Мутафчиев, Русско-болгарские отношения при Святославе, Seminarium Kondokovianum, 4, 1931, стр. 77—94; П. О. Карышковский, Русско-болгарские отношения со время Балканских войн Святослава, Вопр. ист., 1951, кн. 8; от същия, О хронологии русско-византийской войны при Святославе, ВВр, 1952, кн. 5, стр. 127—138; от същия, К истории балканских войн Святослава, ВВр, 7, 1953, стр. 224—243; от същия, К истории Балканских походов Руси при Святославе, КСИС, 14, 1955, стр. 26—30; Ив. Божилов, Към въпроса за византийското господегво на Долни Дунав в края на X в., Studia Balkanica, 2, 1970, стр. 75—96.

 

 

614 

 

 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XI

 

По въпроса за запазването на независимостта на България в аналните и югозападните български земи вж. В. Златарски, Георги Скилица и написаното от него житие на св. Иван Рилски, ИБИД, 13, 1933; от същия, Тъй наречените „грамоти” на Пинция и неговия син Плезо, ГСУ ИФФ, 15—16,1919—1920, стр. 1—58, където е доказано, че грамотата от 994 г. е късен фалшификат.

 

За събитията след 976 г. вж. П. Петров, Образуване и укрепване на Западната българска държава. I. Към хронологията на периода 966—986, ГСУ ФИФ, 53, 2, 1960, стр. 131—190; от същия, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, 1, 1962, стр. 121—144; Й. Заимов и В. Тъпкова-Заимова. Битолски надпис на Иван Владислав, С., 1970; Ив. Дуйчев, Последният защитник на Срем в 1018 г., ИИИ, 8, 1960, стр. 309—321.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XII

 

Общо за състоянието ва българските земи по време на византийското владичество вж. Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., М., 1960. По отделни въпроси вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, I, С., 1924; Г. Цанкова-Петкова, Югозападните български земи през XI в. според Стратегикона на Кекавмен, ИИБИ, 6, 1956, стр. 589—630; Г. Г. Литаврин, Советы и рассказы Кекавмена. Сочинение византийского полководца XI века, М., 1972; от същия, Восстание болгар и влахов в Фесаллии в 1066 г., ВВр, 11, 1956, стр. 123—134.Литература за феодалните отношения е посочена в глава XXV.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XIII

 

За вътрешното състояние на българските земи вж. D. Angelov, Die bulgarischen Länder und das bulgarische Volk in den Grenzen des byzantinischen Reiches im XI und XII Jahrhundert (1018—1185), In: XIII Inter. Congr. byz. Stud., London, 1967 стр. 149—166; P. Diaconu, Les Petchénègues au Bas-Danube, Bucarest, 1970. Обилни данни за положението на народа дават писмата на Теофилакт Охридски, вж. Симеон митроп. варненски, Писмата на Теофилакт Охридски, СбБАН, 27, 1931. Данни за икономическото развитие вж. у Б. Недков, България и съседните ѝ земи през XII век според „Географията” на Идриси, С., 1960; Г. Цанкова-Петкова и П. Тивчев, Нови данни за бита и материалната култура на населението в западните български земи пре XII в., Археология, 1964, кн. 2, стр. 41—45; от същите, Нови данни за историята на Софийската област през последните десетилетия на византийското владичество, ИИИ, 14—15, 1964, стр. 315—324. За етническите отношения вж. Р. Миtafčiev, Bulgares et Romains dans l’histoire des pays danubiens, Sofia, 1932, а за разрастването на богомилството — G. Ficker, Die Phundagiagiten, Leipzig, 1908.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XIV

 

За произхода на Асеновци вж. В. Златарски, Потеклото на Петра и Асеня, водачите на въстанието в 1185 г., СпБАН, 45, 1933, стр. 8—48; П. Мутафчиев, Произходът на Асеновци, МПр, 1928, кн. 4, стр. 1—42.

 

За хронологията на събитията вж. Ив. Дуйчев, Въстанието в 1185 г. и неговата хронология, ИИИ, 6, 1956, стр. 327—358. За Добромир Хрис и севастократор Стрез вж. П. Мутафчиев, Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на XII и началото на XIII в., СпБАН, 1, 1913, стр. 1—85.

 

За отделни политически събития вж. Стр. Лишев, Третият кръстоносен поход и българите, ИИИ, 7, 1957, стр. 205—240; В. Аврамов, Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът на император Исак Ангел при гр. Трявна, С., 1929; П. Петров,

 

 

615

 

Към въпроса за освобождението на Видинска, Белградска и Браничевска област от византийското иго и за присъединяването им към Втората българска държава, ИПр, 1957, кн. 2, стр. 84—92.

 

За сключване на църковна уния с Рим вж. Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентий III с българите, ГСУ ИФФ, 37, 3, 1942, стр. 1—116; П. Петров, Унията между България и Римската църква през 1204 г. и Четвъртият кръстоносен поход, ИПр, 1955, кн. 2, стр. 35—57.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XV

 

По-нова литература по въпроса вж. Б. Примов, Жофроадьо Вилардуен, Четвъртият кръстоносен поход и България, ГСУ ИФФ, 45, 2, 1949, стр. 1—145; от същия, Роберт дьо Клари и отношенията меясду България и Латинската империя, ГСУ ИФФ, 43, 1946/7, стр. 1—39; П. Петров, Поражението на латинците при Одрин през 1205 г. и неговото историческо значение, ИПр, 1960, кн. 4, стр. 26— 51; К. Жуглев, Принос към истерията на средновековна България въз основа на хрониката на Хенрих дьо Валансиен, ГСУ ИФФ, 46, 2, 1950, стр. 1—119; Г. Цанкова-Петкова, Българо-гръцки и българо-латински отношения при Калоян и Борил, ИИИ, 21, 1970, стр. 149—172; П. Ников, Цар Борил под светлината на един нов паметник, СпБАН, 3, 1912, стр. 121—134; G. Érszegi, Eine neue Quelle zur Geschichte der bulgarisch-ungarischen Beziehungen vährend der Herrschaft Borils, Bulgarian Historical Review, 1975, кн. 2, стр. 91—97; G. Prinzhig, Die Bedeutung Bulgariens und Serbiens in den Jahren 1204—1219 im Zusammenhang mit der Entstehimg und Entwicklung der byzantinischen Teilstaaten nach Einnahme Konstantinopels infolge des 4. Kreuzzuges, München, 1972; J. Longnon, L'Empire latin de Constantinople et la principauté de Morée, Paris,1949.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XVI

 

По-нова литература: Ив. Дуйчев, Приноси към историята на Иван Асен II, СпБАН, 66, 1943, стр. 147—179; от същия, Цар Иван Асен II (1218— 1241), С., 1941; В. Златарски, Асеновият надпис при Станимака, ИБАД, 2, 1912, стр, 231-247; от същия, Боянският надпис, ГСУ ИФФ, 31, 1935, стр. 1—28; Г. Цанкова-Петкова, Востановление болгарского патриаршества в 1235 г. и международное положение болгарского государства, ВВр, 28, 1968, стр. 136—150; от същата, Griechisch-bulgarische Bündnisse in den Jahren 1235 und 1246, Byzantinobulgarica, 3, 1969, стр. 49—79.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XVII

 

По-нова литература: Ив. Дуйчев, За документите из Ватиканския архив, Сб. Българско средновековие, С., 1972, стр. 283 сл.; В. Иванова, Два надписа от Асеновци — Батошовският и Врачанският, ИБАИ, 15. 1946, стр. 114—195; В. Гюзелев, Нови данни за историята на град Несебър през 1257 г., Векове, 1972, кн. 3. стр. 10-16.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XVIII

 

За външно-политическите отношения на България вж. П. Ников, Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 г., СбБАН, 11, 1920, стр. 1—220; от същия, Татаро-български отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилец, ГСУ ИФФ, 15—16, 1921, стр. 1—95; П. Петров, Българо-византийски

 

 

616

 

отношения през втората половина на XIII в., отразени в поемата на Мануил Фил „За военните подвизи на известния чутовен протостратор”, ИИБИ, 6, 1956, стр. 545— 576.

 

За въстанието на Ивайло вж. П. Петров, Въстанието на Ивайло (1277—1280), ГСУ ФИФ, 49, 1, 1955, стр. 175—257; Д. Ангелов, Ивайло. Исторически очерк, С., 1954; П. О. Карышковский. Восстание Ивайла, ВВр, 13, 1958, стр. 107—135.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XIX

 

За периода вж. Б. Цветкова, Българо-византийски отношения през царуването на Теодор Светослав, Известия на семинарите на ИФФ на СУ, 3, 1948,стр. 1—31; П. Ников, История на Видинското княжество до 1323 г., ГСУ ИФФ, 18, 1, 1922, стр. 1—124; Ал. Бурмов, История на България през времето на Шишмановци, св. I и II, Избрани произведения, I, стр. 220—278; от същия, Към историята на Крънската област, Избрани произведения, I, стр. 216—219; А. Е. Laiou, Constantinople and the Latins. The foreigu policy of Andronicus II, 1282—1328, Cambridge, MASS, 1972; U. V. Bosch, Kaiser Andronicus III Palaiologos. Verzuch einer Darstellung der byzantinischen Geschichte in den Jahren 1321—1341, Amsterdam, 1965.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XX

 

За възкачването на Иван Александър на престола вж. Ю. Трифонов, Деспот Иван Александър и положението на България след Велбъждската битка, СпБАН, 43, 1930, стр. 61—91.

 

За отношенията между България и Византия вж. Л. Йончев, Българо-византийски отношения около средата на XIV в. (1331—1344), ИПр, 1956, кн. 3, стр. 63—74; Д. Ангелов, Българо-византийски отношения през периода 1331—1341 г. от царуването на Иван Александър, ВИСб, 1973, кн. 6, стр. 34—53; от същия, Б ьлгаро-византийски отношения при царуването на Иван Александър. Втори период, 1341—1347, пак там, 1974, кн. 1, стр. 22—50.

 

За Момчил вж. В. Гюзелев, Момчил юнак, С., 1967.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXXI

 

За Теодосий Търновски и за исихазма в България вж. К. Радченко, Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием, Киев, 1908; Д. Ангелов, Към историята на религиозно-философската мисъл в средновековна България. Исихазьм и варлаамитство, ИБИД, 25, 1967, стр. 73—92. За адамитството вж. Т. Büttner und Е. Werner, Circumcellionen und Adamiten. Berlin, 1959.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXII

 

За хронологията на турското нашествие в българските земв вж. Ал. Бурмов, Кога е завладян Одрин от турците, Избрани произведения, I, стр. 297—303; от същия, Критични бележки върху съобщението на „Българска хроника” за битка при София през царуването на Иван Александър, Избрани произведения, I, стр. 287—296. За други събития от това време вж. В. Гюзелев, Към историята на България през 1358 и 1365 г., ИПр, 1975, кн. 3, стр. 102—110; Л. В. Горина, Походът на граф Амедей VI Савойски против България през 1366—1367 г., ИПр, 1970, кн. 6, стр. 71—78.

 

 

617

 

 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА ХXIII

 

За турското нашествие в българските земя и съпротивата на българския народ вж. П. Ников, Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци, ИБИД, 7—8, 1928, стр. 41—112; Д. Ангелов, Турското завоевание и борбата на балканските народи против нашествениците, ИПр, 1953, кн. 4, стр. 347—398; Ив. Дуйчев, От Черномен до Косово поле. Към историята на турското завоевание в Тракия през последните десетилетия на XIV в., ИТНИ, 2, 1970, стр. 73—105; П. Мутафчиев, Боженишкият надпис, СпБАН, 22, 1921, стр. 88—114.

 

За отделни събития вж. В. Гюзелев, Chronicon Mesembriae. Бележки върху историята на българското Черноморие през 1366—1448 г., ГСУ ИФФ, 66, 1975; Ал. Кузев. Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав, ИНМ — B, 2, 1966, стр. 23—50; 3, 1967, стр. 41—70; 4, 1968, стр. 27—55; 5, 1969, стр. 137—157, 7, 1971, стр. 77—93.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXIV

 

По-нова литература: Хр. Гандев, Българската народност през XV век, С., 1973; П. Петров, Въстанието на Константин и Фружин, ИИИ, 9, 1960, стр. 187—214. За походите на Владислав Варненчик през 1443 и 1444 г. вж. Варна 1444. Сборник от изследвания и документи в чест на 525-та годишнина от битката край гр. Варна, С., 1969; Б. Цветкова, Паметна битка на народите, Варна, 1969.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXV

 

Общо за държавната уредба, административното деление в правния режим в средновековна България вж. М. Андреев и Д. Ангелов, История на българската феодална държава и право, С., 1972. По отделни въпроси вж. Д. Ангелов, Към въпроса за царската власт в средновековна България, Сборник в памет на Ал. Бурмов, С., 1973, стр. 158—168; Ю. Трифонов, Към въпроса за старобългарското болярство, СпБАН, 26, 1923, стр. 1—70; С. С. Бобчев, Титли и служби в областното управление на старовремска България. (Според грамотите на българските царе), ИБИД, 11—12, 1932, стр. 228—248; М. Андреев, Службите на провинциалното управление на средновековна България и средновековна Сърбия според данни на дарствените грамоти на българските и сръбските владетели от XIII и XIV век, ГСУ ЮФ. 58, 2, 1967, стр. 1—31; П. Петров, О титулах „севаст” и „протосеваст” в средновековном болгарском государстве, ВВр, 16, 1959, стр. 52—65; В. Гюзелев, Функциите и ролята на кавхана в живота на Първата българска държава (VII—XI в.), ГСУ ФИФ, 60, 3, 1967, стр. 131—159; от същия, Ичиргу боилите в Първата българска държава (VII—XI в.), ГСУ ФИФ, 65, 3, 1973, стр. 123—181.

 

За развитието на феодалните отношения вж. Д. Ангелов в Икономика на България, I, С., 1969, дял I, гл. 2—4; от същия, Аграрни отношения в Северна и Средна Македония през XIV век, С., 1958; от същия, Въпроси на феодализма в българските земи през XIII—XIV в., ИПр, 1960, кн. 6, стр. 61—90; Ал. Бурмов, Феодализмът в средновековна България, Избрани произведения, I, стр. 196—207; от същия, Зависимото население в България през XIII и XIV в., пак там, I, стр. 208—212; Л. В. Горила, Социально-экономические отношения во втором болгарском царстве, М., 1972; Г. Г. Литаврин, Темпове и специфика на социално-икономическото развитие на средновековна България в сравнение с Византия (от края на VII до края на XII век), ИПр, 1970, кн. 6, стр 23—40; от същия, Крестьянство западной и юго-западной Болгарии в XI—XII вв., УЗИС, 14, 1956, стр. 226—250; от същия, Налоговая политика Византии в Болгарии в 1018—1185 г., ВВр, 10, 1965, стр. 81 — 110; П. Панайтеску, „Прадалика” — феодална институция в България и Румъния, ИИИ, 14—15, 1964, стр. 235—242; Л. Йончев, За характера на манастирското земевладение в Македония през XIII—XIV в., ИИИ, 1972,

 

 

618

 

стр. 121—182; П. Петров, Към въпроса за автентичността на Виргинската грамота и достоверността на съдържащите се в нея сведения, ГСУ ИФФ, 51, 2, 1957, стр. 169— 255; от същия, Протосеваст Прибо, български феодален владетел в Македония през първата половина на XIII в., Изследвания в чест на М. С. Дринов, С., 1960, стр. 521— 533; от същия, Изследвания на българските историци върху социално-икономическите отношения и класовите борби през средновековието. Сб. Проблеми на българската историография след Втората световна война, С., 1973, стр. 175—191; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България (XI—XIII в.), С., 1964.

 

За стопанския живот и развитието на търговията вж. Стр. Лишев, Българският средновековен град, С., 1970; от същия, За стоковото производство във феодална България, С., 1957; от същия, За проникването и ролята на парите във феодална България, С., 1958; Iv. Sakazov, Bulgarische Wirtschafsgeschichte, Berlin, 1929; Ив. Сакъзов, Българската търговия през XII—XIV век, СпБИД, 21, 1922, кн. 1—2, стр. 39—87; от същия, Търговията в Македония през VII—XIV векове, МПр, 1922, кн. 6, стр. 9—23; от същия, Средновековното манастирско стопанство в България, СпБИД, 22, 1923/4, кн. 4—5, стр. 205—232; от същия, Търговски отношения между България и генуезците в началото на XIV век, ИБИД, 7—8,1928, стр. 13—40; от същия, Стопанските връзки на България с чужбина през XIV в., ГСУ ЮФ, 30, 7, 1935, стр. 1—100; от същия, Външна и вътрешна търговия на България през VII—XI век, СпБИД, 28, 1924/5, кн. 7—8, стр. 285—324; В. Н. Златарски и Г. И. Кацаров, Договорът на Иванко, син Добротичев, с генуезците от 1387 г., ИБИД, 3, 1911, стр. 17—37; М. Андреев и Вл. Кутиков, Договорът иа добруджанския княз Иванко с генуезците от 1387 г., ГСУ ЮФ, 51, 1960, стр. 23—95; П. Петров, Търговски връзки между България и Дубровник през XIV в., ИБИД, 25, 1967, стр. 93—115; от същия, Нови данни за търговските връзки между България и Дубровник през XIV в., ИБИД, 28, 1972, стр. 45—53; Хр. Коларов, Към въпроса за външнотърговските връзки на България през XII—XVI в. Въз основа на писмени извори, ТВТУ „КМ”, 8, 1973, стр. 131—160.

 

По въпросите на българското право вж. С. С. Бобчев, История на старобългарското право, С., 1910. За Земеделския закон вж. Е. Э. Липшиц, К истории земедельческого закона в Византии и в средновековых балканских государствах, ВВр, 29, 1968, стр. 53—62; С. Радојчић, Српски рукопис Землюрадничког закона, Сборник Радова Византолошког института, 3, 1955, стр. 15—26. Издания на правни паметници вж. у И. П. Благоев, Еклога, С., 1932; С. С. Бобчев, Старобългарски правни паметници, I. С., 1903. За Закона за съдене на хората вж. В. Ганев, Законь соудный людьмъ, С., 1959; М. Н. Тихомиров и Л. В. Милов, Закон судный людем. Краткой редакции, М., 1961; от същите, Закон соудный людем. Пространной и сводной редакции, М., 1961. За грамотите на българските царе вж. Г. А. Ильинский, Грамоты болгарских царей, М., 193 1; М. Ласкарис, Ватопедската грамота на цар Иван Асен II, С., 1930; М. Андреев, Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, С., 1965.

 

Материали от разкопките на старите български столици вж. у X. Шкорпил. Укрепления Абобской равнинн ИРАИК, 10, С 1905; Кр. Миятев, Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, ИАИ, 14, 1943 стр. 73—135; С. Станчев, За периодизацията на плисковския дворцов център, Сб. Изследвания в памет на К. Шкорпил, С., 1961 стр. 101—109; Сб. Преслав, I, С , 1968 и II (под печат); Царевград Търнов. Дворецът на българските царе през втората българска държава, т. 1—2, С., 1973—1974.

 

За устройството и състоянието на българската църква вж. Д. Пухлев, История на българската църква, I. Перви период (864—1186), С., 1910; Ив. Снегаров, Учредяване яа българската православна църква, МПр, 1932, кн. 1; от същия, Първата българска патриаршия, ГДА, 1, 1950/51, стр. 3—25; Р. Тодоров, Устройство и управление на българската православна църква през IX—X в., ГДА, 15, 1966, стр. 153—196; Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриаршия, I, С., 1924; Й. Иванов, Епархиите в Охридската архиепископия през началото наХ1 век, СпБАН, 1, 1911, стр 93—112; В. Иванова, Стари църкви и манастири в българските земи, ГНМ, С., 1922—1925. Данни за църквата като феодален институт виж в литературата за феодалните отношения.

 

За монетите вж. Н. Мушмов, Монетите и печатите на българските царе, С., 1924, както и многобройните съобщения в Известията на археологическия институт за

 

 

619

 

открити монетни находки. За металодобиването вж. Г. Коняров Принос към историята на рударството и металургията в България, С., 1953.

 

За военното дело и въоръжение вж. Българското военно изкуство през феодализма, С., 1958. Ек Манова, Средновековното въоръжение според някои стенописи в Югозападна България от XII, XIV и XV в., ИАИ, 29, 1966, стр. 67—82; В. Тъпкова-Заинова, Крепости и укрепени градове през Първото българско царство ВИСб, 1956, кн. 3, стр 40—60; от същата, Към въпроса за военните пътища през Първото българско царство, ИПр, 1958, кн 1, стр. 58—73. Срв. също Д. Ангелов, Съобщително-операционни линии и осведомителна служба във войните и външнополитическите отношения между България и Византия през XII—XIV в., ИБИД, 22—24, 1948, стр. 214—248.

 

За изкуството и културата вж. Ст. Ваклинов, Старобългарската култура (VI— XI в.), С., 1976; Кр. Миятев, Архитектурата в Средновековна България С., 1965; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, С., 1959; от същия, Старобългарското изкуство, XI—XIII в , С., 1960. За църковната живопис и миниатюрите вж. А. Grabar, La peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928; Кр. Миятев, Боянските стенописи, C, 1961; M. Бичев, Стенописите в Иваново, Русенско С. 1965; Ив. Дуйчев, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962; М. В. Щепкина, Болгарская миниатюра XIV века. Исследование псалтыри Томича, М., 1963; Ат. Божков, Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, С. 1972

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXVI

 

По-общи съчинения за българската литература: История на българската литература. В 4 тома. I. Старобългарска литература, С., 1962; П. Динеков, Из стара българска литература, С. 1969; В. Киселков Проуки и очерти по старобългарска литература, С., 1956; Старобългарска литература. Изследвания и материали, С 1971; Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, I—II, С., 1958—1967; от същия, Страници из историята на старобългарската литература, С., 1974.

 

Библиография върху литературата за Кирил и Методий вж. у Г. А. Ильинский, Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библиографии, С., 1934; М. Г. Попруженко и Ст. Романски, Кирило-Методиевска библиография за 1934—1940, С., 1942; А. Паунова и А. Кирмагова, Кирил и Методий. Библиография на българската литература (1944—1963), С., 1963; Българска кирилометодиевска библиография за периода 1963—1968 г. В: Константин-Кирил Философ, С., 1969, стр. 425—450. Издание на изворите вж. у А. Теодоров-Балан, Кирил и Методий, I—II, С., 1920 и 1924. По-общи съчинения: В. Киселков, Славянските просветители Кирил и Методий, С., 1946; Е. Георгиев, Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури, C., 1956; от същия, Истината за Кирил и Методий, С., 1971; Хиляда и сто години славянска писменост. 363—1963. Сб. в чест на Кирил и Методий, С., 1963; Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100 годишнината от смъртта му, С., 1969; Fr. Dvornik, Byzantine missions among the Slavs ss. Constantine-Cyril and Methodius, New Brunswiek — New Jersey, 1972.

 

За учениците на Кирил и Методий в България вж. Климент Охридски, Събрани съчинения, I—III, С., 1970—1973; Ал. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, С., 1966; Г. Баласчев, Климент епископ словенски и службата му по стар словенски превод, С., 1898; Ив. Дуйчев, Пространното гръцко житие и служба на Наум, Сб. Константин-Кирил Философ, стр. 261—279; Климент Охридски. 916—1966. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, С., 1966.

 

За старобългарския език вж. К. Мирчев, Старобългарски език, С., 1972; от същия, Историческа граматика на българския език, С., 1963; А. М. Селищев, Старославянский язык, I, М. 1951; Д. Иванова-Мирчева, Проблеми на книжовния български език до Възраждането, Сп. Български език, 1972, кн. 6, стр 506—516; За разпространението на

 

 

620

 

кирилицата и глаголицата вж още Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, С., 1963.

 

За книжнината по времето на цар Симеон вж Е. Георгиев, Разцвет на българската литература в IX—X в., С., 1962; Йоан Екзарх Български. Слова, т. I, С.3 1571; К. Куев, Черноризец Храбър, С., 1967; от същия, Азбучната молитва в славянските литератури, С., 1974; от същия, Симеоновият сборник и неговите потомци, ГСУ ФСлФ, 1, 2, 1973; Г. А. Илъинский, Златоструи А. Ф. Бичкова XI века, С., 1929; В. Златарски Най-старият исторически труд в старобългарката книжнина, СпБАН, 27, 1923, стр 132—182.

 

За книжнината, отнасяща се до богомилството, също има огромна литература: М. Г. Попруженко, Козма пресвитер болгарский писател X века С., 1936; новобългарски превод у В. Киселков Беседата против богомилите от пресвитер Козма, С., 1934; Ю. К. Бегунов, Козма Пресвитер в славянских литературах, С., 1973; Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, С., 1970; Б. Ангелов, Списък на забранените книги в старобългарската литература, ИИБИ, I, 1952, стр. 108—159; Е. Георгиев, Литература на изострени борби в Средновековна България, С., 1966. За апокрифната литература вж Д. Ангелов, Апокрифната книжнина като отражение на феодалната действителност и светогледа на експлоатираната класа в средновековна България, ИПр, 1950, кн. 4—5 стр. 493—508.

 

От книжнината на втората българска държава по-важни съчинения са: М. Г Попруженко, Синодик царя Борила, С, 1928; Б. Цонев, Добрейшово евангелие. Среднобългарски паметник от XII в., С., 1906; от същия, Врачанско евангелие Среднобългарски паметник от XIII в., С., 1914; Болонски псалтир. Български книжовен паметник от XIII в., С., 1968; Ив. Дуйчев, Летописта на Константин Манаси. Фототипно издание на Ватиканския препис на среднобългарския превод, С., 1963; В. Златарски, Житие в жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничествовавшаго, съписано светейшим патриархом Константина града кирь Калистом, СбНУК, 20, 1, 1904, стр. 1—41; М. Станчева и Ст. Станчев, Боянският поменик, С., 1963. Вж. също Цв. Кристанов и Ив. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, С., 1954.

 

За Евтимий и неговата школа вж. В. Киселков, Патриарх Евтимий, С., 1938, А. П. Сырку, К истории исправления книг в Болгарии в 14 веке, I—II, 1898 и 1890; от същия, Монаха Григория и житие преподобного Ромила, СПб, 1900; Григорий Цамблак, Похвално слово за патриарх Евтимий, С., 1971; Ю. Трифонов, Живот и дейрост на Константин Костенецки, СпБАН, 66, 1943, стр. 223—292; Г. Данчев, Владислав Граматик — книжовник и писател, С., 1969; Търновската книжовна школа. 1371—1971 С., 1974: Д. С. Лихачов, Некоторые задачи изучения второго южнославянското влияния в России, М., 1958.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXVII

 

По-нови издания на извори за положението на българския народ под турско робство: Турски извори за историята на правото в българските земи, 1—II, С., 1961 и 1971; П. Дорев, Документи за българската история, т. 3. Документи из турските държавни архиви (1564—1908), ч. 1 (1564—1872), С., 1940; Д. Ихчиев. Материали за историята ни под турско робство, ИБИД, 1, 1905, стр. 60—130; Б Цветкова, Проучвания на градското стопанство през XV—XVI век, С., 1972; Й. Шилтбергер, Пътепис, С., 1971; Бертрандон де ла Брокиер, Задморско пътешествие, С., 1968; Ханс Дерншвам, Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553—1555 г., С., 1970; Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи, I—II, С., 1958 и 1960; А. Шопов, Евлия Челеби. Пътуването му из Македония, Сърбия и България, ПСп, 6, 1902, стр. 161—199; Д. Гаджанов, Пътуването на Евлия Челеби из българските земи пред средата на XVII век, ПСп, 70, 1909, стр. 639—724; Евлия Челеби, Пътепис, С., 1972; М. Йонов, Европейски пътеписи — извор за историята на българските земи през XVII век, ГСУ ФИФ, 62, 3, 1969. стр. 1—191; Ив. Снегаров, Турското владичество пречка за културното развитие на българския и другите балкански народи, С., 1958; Б. Цветкова, Извънредни данъци

 

 

621

 

и държавни повинности в българските земи под турска власт, С., 1958; В. Мутафчиева, Аграрните отношения в Османската империя през XV—XVI в., С., 1962; Е. Грозданова, Събиране на данъка джизие през XVII—XVIII в., ИПр, 1970, кн. 5, стр. 75—90; Н. Тодоров, Балканският град XV—XIX в. Социалноикономическо и демографско развитие, С., 1972. За въоръжената сила на Османската империя вж. Д. Ихчиев, Принос към въпроса за спахиите в Османската държава и турски документи върх тях, СбНУК, 25, 1, 1909, стр. 1—96; Цв. Георгиева, Настаняване и заселване на еничарите в българските земи, ИБИД, 28, 1972, стр. 55—66; от същата, Развитие и характер на кръвния данък в българските земи, ГСУ ИФФ, 61, 3, 1968, стр. 35—72.

 

За разпространението на исляма в българските земи вж. П. Петров, По следите на насилието, С., 1972; от същия, Съдбоносни векове за българската народност, С., 1975.

 

За дейността на дубровнишките търговци в българските земи вж. Ив. Сакъзов, Стопанските врьзки между Дубровник и българските земи през 15 и 17 столетия, С., 1930. За разпространение на католицизма вж. Ив. Дуйчев, Софийската католическа архиепископия през XVII век. Изучаване и документи,С, 1939. За П. Парчевич вж. Б. Цветкова, Документи за Петър Парчевич от Венецианския държавен архив, ИДА, 27, 1974, стр. 141—151.

 

За борбите на българския народ против османската власт вж. В. Златарски, Български въстания и опити за въстания до средата на XIX век, В: България, 1000 години, С., 1930, стр. 707—735; К. Велики, Походите на Михаил Витязул на юг от Дунава, ИПр, 1973, кн. 1, стр. 63—72; Ив. Дуйчев,Чипровец и въстанието през 1688 г., С., 1938; Б. Цветкова, Хайдутството в българските земи през 15—18 век, I, С., 1971.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXVIII

 

Турски документи за Осман Пазвантоглу и кърджалийството вж. у Д. Ихчиев, Турски държавни документи за кърджалиите, СбНУК, 22—23, C., 1906: от същия, Турски документи за Осман Пазвантоглу Видински, пак там, 24, 1908; Н. Милев, Известия за състоянието на Турция в края на XVIII в., СбБАИ, 6Т 1913. Вж. също така Д. Йоцов, Материали за Пазвантоглу, извлечени от руските архиви, ПСп, 68, 1907; Й. Георгиев, Кърджалиите и Осман Пазвантоглу, Търново, 1907; А. Ф. Милер, Мустафа паша Байрактар. Отоманская империя в начале XIX в., М., 1947; Д. Косев, Към изясняване на някои проблеми от историята на България през XVIII и началото на XIX в., ИПр, 1956, кн, 3.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXIX

 

З. Маркова, Българският народ и гръцкото духовенство в национално-културния живот през първата половина па XIX в., ИПр, 1969, кн. 4, стр. 38—55; Ст. Шишков, Портрет на гръцкото духовенство и коварните му дела против българите в Родопите, Пловдив, 1887; И. Тодоров, Филики етерия и българите С., 1965.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXX

 

Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762—1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, С., 1962; Паисий Хилендарски, История славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 г. Увод, новобълг. текст и коментар Б. Райков, С., 1973; Б. Ст. Ангелов, Паисий Хилендарски. История славянобългарская. Никифоров препис от 1772 г., С., 1961; от същия, Рилска преправка на История Славяноболгарская, С., 1966; от същия, Съвременници на Паисий, I—II, С., 1963—1964; Хр. Христов, Паисий Хилендарски и българското възраждане, С., 1962; от същия, Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело, С., 1972.

 

 

622

 

За Софроний Врачански вж. Софроний Врачански, Избрани съчинения, С., 1929; Б. Ст. Ангелов, Ранни книжовни занимания на Софроний Врачански, С., 1957; от същия, Софроний Врачански. Материали за живота и творчеството му, С., 1958; от същия, Образи на Софроний Врачански до Освобождението, С. 1961.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXXI

 

За руско-турските войни и участието на българи вж. В. Д. Конобеев, Българското национално-освободително движение. Идеология, програма, развитие, С., 1972; В. Златарски, Първите „български депутати” в Русия, БИБ, I, 3, С., 1926.

 

За участие на българи в сръбските събития вж. П. Р. Славейков, Български дейци в Сръбската завера, ПСп, 12 (1884), 13 и 14 (1885); Исторически паметници от времето на Заверата, С., 1884.

 

За емиграцията на българи във Влашко и Русия вж. Н. С. Державин, Страницы из истории болгарской эмиграции в Россию во время русско-турецкой войны 1828—1829 г., УЗИС, I, 1949; П. Кисимов, Бягството на сливенци подир руските войски на 1830 г., Българска сбирка, 1903, кн. 1; И. М. Мещерюк, Переселение болгар в Южную Бессарабию 1829—1834 г., Кишинев, 1965.

 

За участието на Г. Мамарчев във войната вж. Ст. Романски, Георги Мамарчов и доброволческата му команда от 1828—1829 г., СпБАН, 22, 1911.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXXII

 

Общо за развитието па просветното движение по време на възраждането вж. Н. Чакъров и Ж. Атанасов, Очерк по история на българското образование, С., 196; Д. Косев, Просветното движение в България през първата половина на XIX в., Ипр, 1946, кн. 2; За П. Берон вж. Сборник д-р Берон, по случай стогодишнината на „Рибния буквар”, 1824—1924, С., 1925. За Ю. И. Венелин вж. В. Златарски, Юрий Иванович Венелин и значението му за българите, С., 1903. За В. Априлов и за Габровското училище вж. М. Арнаудов, В. Априлов — живот, дейност, съвременници, 1789—1847, С., 1971; Светилник на новобългарската просвета, С., 1962. За Неофит Рилски вж. Ив. Снегаров, Принос към биографията на Неофит Рилски, С., 1952. Вж. също така от Ив. Снегаров, Принос към биографията на Райно Попович, С., 1959.

 

За първите български печатници вж. Ст. Кутинчев, Печатарството в България до Освобождението, С., 1920; В. Златарски, Даскал Н. Карастоянов и неговата печатница, ПСп, 66, 1905; Ив. Снегаров, Първата българска печатница, МПр, 193, кн. 3 и 4; П. Атанасов, Първи славянобългарски печатни книги, Известия на Народната библиотека в София за 1957—1958, С., 1959, стр. 217—266; от същия, Нови данни за славянското книгопечатане в Румъния през XVI век, Studia balcanica, 1970, 2, стр. 133—150.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXXIII

 

Общо за събитията вж. Д. Косев, Лекции по нова българска история, С., 1951. За Неофит Бозвели и Иларион Макариополски вж. М. Арнаудов, Неофит Хилендарски Бозвели, С., 1930; от същия, Иларион Макариополски и българският черковен въпрос; Иларион Макариополски, митрополит търновски, по случай 50 години от смъртта му, С., 1925.

 

За отражението на Кримската война в България вж. Д. Косев, Отражението на Кримската война в България (1853—1856), ИПр, 1947, кн. 2. За Одеското настоятелство вж. Н. Генчев. Одеското българско настоятелство, ГСУ ФИФ, 64, 3, 1972, стр. 99—222.

 

За български църковен въпрос вж. П. Ников, Възраждане на българския народ.

 

 

623

 

Църковно-национални борби, С., 1971; Т. Бурмов, Българо-гръцката църковна разпра, С., 1902; В. Златарски, Александър II и българският църковен въпрос, Сборник в чест на варненский-преславский митрополит Симеон, С., 1922; Кирил, патр. български, Граф Н. П. Игнатиев и българския църковен въпрос, С., 1958; Ив. Снегаров, Отношенията между българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схкзмата, С., 1929.

 

За революционните брожения сред българите вж. Сборник 100 г. заверата 1835, С., 1935; К. Велики, Браилските бунтове 1841—1843, С., 1968; Стр. Димитров, Въстанието от 1850 година в България, С., 1972; П. Кузманов, Кнез Иван Кулин, С., 1971; В. Трайков, Георги Стойков Раковски, С., 1974.

 

За дейността на общините вж. Хр. Христов, Българските общини през Възраждането, С., 1973.

 


 

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА XXXIV

 

За развитието на литературата и за отделни нейни представители вж. В. Пенев, История на новата българска литература, IV, С., 1936; Очерки истории болгарской литературы XIX—XX веков, М., 1959; М. Стоянов, Българска възрожденска книжнина, I, С., 1957. За развитието на науката вж. Българското книжовно дружество в Браила (1869—1876), С., 1966. За читалищата вж. Н. Кондарев, Народните читалища вчера, днес и утре, С., 1950. За периодичния печат вж. Г. Боршуков, Българската журналистика 1844—1877/78—1885, С., 1965. За театралния живот вж. Ив. Попов, Миналото на българския театър. Спомени и документи, I, С., 1957. За музикалния живот вж. Ст. Петров, Очерци по история на българската музикална култура, I, С., 1959. За изкуството вж. Н. Мавродинов, Изкуството на Българското възраждане, С., 1957.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]