акад. Константин Иречек
История на българите
с поправки и добавки от самия автор
под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
Издателство Наука и изкуство, 1978
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор . . . . . . . . . . . 7
Предговор към изданието от 1929 г. от В. Н. Златарски . . . . . . . . . . . 27
Предговор към руското издание от 1878 г. . . . . . . . . . . . 31
Послесловие (Към „Поправки и добавки”) от Ст. Младенов . . . . . . . . . . . 33
Глава I. ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД
А) Орография. — Балканът (Стара планина), Странджа, Средна гора, Витоша и Рила, Родопа, планински вериги между Струма и Вардар,Шар планина, планинската страна на Западна Македония, планините в Албания и Сърбия;
Б) Xидрография. — Басейнът на Черно море, басейн на Егейско море и басейн на Адриатическо море . . . . . . . . . . . 36
Глава II. ТРАКО-ИЛИРИ И РИМЛЯНИ
Първобитни времена на полуострова. — Могили. — Трако-илири. — Техните колена, език, нрави и съдбини. — Римско владичество. — Романизация на първобитното население. — Можем ли да смятаме славяните за първобитни жители на полуострова? . . . . . . . . . . . 75
Глава III. ЗАСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Преселване на славяните през III—IV в. — Римско господство в Дакия и сблъскване на славяни с римляни. — Първи следи от славянска колонизация на полуострова. — Хуни, готи, българи. — Император Юстиниан (527—565 г.). — Словени и анти в Дакия през VI и VII в. — Авари. — Падане на аварското и византийското царство и войнствено движение на славянските племена чак до Пелопонес . . . . . . . . . . . 92
Глава IV. БИТ, НРАВИ, СЕЛИЩА, ПЛЕМЕНА У ПРЕСЕЛЕНИТЕ СЛАВЯНИ И СНОШЕНИЯТА ИМС ТУЗЕМЦИТЕ
А. Бит на славяните. — Б. Славянска колонизация. Местни имена. — В. Отношения на славяните към туземците. — Г. Произход на славяните и техните племена на полуострова. Славяните в Гърция . . . . . . . . . . . 115
667
Глава V. ИДВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Преселване на уралските българи и основаване на могъща държава в Мизия в 679 г. — Нрави, обичаи, език, политическа и военна уредба на коренните българи. — Тяхната народност. — Отношението на преселенците към славянските стари жители и тяхното смесване с последните . . . . . . . . . . . 142
Глава VI. КРУМ И ОМУРТАГ
История на българите от преселването в Мизия до покръстването им (679— 864 г.). — Дулоиди. — Войни на Константин V Копроним. — Ханове Крум и Омуртаг. — Борба с гърците и франките. — Омуртагов надпис. — Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса . . . . . . . . . . . 155
Глава VII. ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Княз Борис (около 852—888 г.). — Славянските апостоли Константин и Методий.— Покръстване на българите в 864 г. — Колебание на Борис между Рим и Византия. — Държавата на Светополк във Велика Моравия. — Княз Владимир. — Борис (поч. 907 г.). . . . . . . . . . . . 167
Глава VIII. ЦАР СИМЕОН
Характерът на цар Симеон (888—927 г.). — Войните на Симеон с византийците и неговите кроежи за Цариград. — Царската титла и патриархатът. — Сръбски и хърватски отношения. — Най-голям обем на българската държава . . . . . . . . . . . 179
Глава IX. ЦАР ПЕТЪР. БОГОМИЛИ
Разпадане на България при цар Петър (927—968 г.). — Разделяне България на две държави, западна и източна. — Св. Иван Рилски и македонските пустинници. — Павликяни. — Поп Богомил и предизвиканото от него движение. — Поглед върху богомилската догматика и етика . . . . . . . . . . . 197
Глава X. РУСИТЕ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
Нахлуване на руския княз Светослав и заемане на крайбалканските земи от русите. — Покоряване на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий (971 г.) . . . . . . . . . . . 210
Глава XI. ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКОЦАРСТВО И НЕГОВОТО ПАДАНЕ. ЦАР САМУИЛ
Граници на Западното българско царство. — Цар Шишман I (963—968 г.?). — Цар Давид (968?—977 г.). — Цар Самуил (977—1014 г.). Борба с Василий II Булгароктон. — Царете Гавриил (Роман 1014—1015 г.) и Иван Владислав (1015—1018 г.). — Окончателно присъединяване на България към Византийската империя . . . . . . . . . . . 216
668
Глава ХII. ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.
Българската църква в Охрид. — Несполучливи въстания на Петър Делян (1040) и Константин Бодин (1073 г.) — Нападения на кумани и печенеги. — Народно и религиозно движение в България . . . . . . . . . . . 234
Глава ХIII. ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.
Елинизиране на националната Охридска църква. — Разпространяване на богомилите в Гърция, Босна, Италия и Франция.— Етнографски преглед на полуострова . . . . . . . . . . . 249
Глава XIV. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ОТ БРАТЯТА АСЕН I И ПЕТЪР
Състоянието на Византийската империя към края на ХII в. — Въстанието на братята Петър и Асен в 1186 г. — Новото българско царство в Мизия. — Цар Калоян (1196—1207 г.). — Иванко в Родопа, Стрез в Просек, независими замевладелни князе. — Преговорите в Рим . . . . . . . . . . . 259
Глава XV. БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ЛАТИНЦИТЕ
Франки в Цариград. — Калоянова уния. — Гръцко-български съюз срещу франките. — Съдбата на император Балдуин в битката при Одрин (1205 г.). — Кървави войни в Тракия и Македония. Калояновата смърт при Солун. — Узурпаторът цар Борил (1207—1218 г.). — Гонене на богомилите (1211 г.) — Македонските князе Слав и Стрез . . . . . . . . . . . 274
Глава XVI. ЦАР ИВАН АСЕН II
Разцвет на българското царство при цар Иван Асен II (1218—1241 г.). — Клокотнишката битка и завземането на цяла Тракия и Македония. — Вътрешното издигане на държавата. — Столицата Търново. — Съюз между българи и гърци против цариградските латинци. — Отношенията на Асен към папата и към Маджарско . . . . . . . . . . . 293
Глава XVII. ПОСЛЕДНИ АСЕНОВЦИ
Упадък на държавата при Калиман I (1241—1246 г.) и Михаил Асен (1246—1257 г.). — Загубата на тракийските и македонските провинции. — Убийството на Михаил, последния от Асеновци, от Калиман II . . . . . . . . . . . 307
669
Глава ХVIII. ГРАЖДАНСКИ ВОЙНИ. ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН УЗУРПАТОРЪТ ИВАЙЛО. ТАТАРСКО ВЛАДИЧЕСТВО
Вътрешни безредици и преврати. — Сърбинът Константин Асен (1258—1277 г.). — Войни с маджарите. — Съюз на неаполитанските Анжу със сърби и българи срещу Византия. — Интригите на царица Мария. — Въстание. — Управление и смърт на узурпатора цар Ивайло (Лахана) (1277—1279 г.). — Византийският претендент Иван Асен III. — Георги Тертерий (1280—1292 г.) — основател на нова династия. — Нахлуване на хан Ногай. — Цар Смилец, татарски васал. — Хан Чоки. — Светослав, освободител на отечеството (1294 г.) . . . . . . . . . . . 315
Глава XIX. КУМАНСКИ ТЕРТЕРИЕВЦИ И БДИНСКИ ШИШМАНОВЦИ
Цар Тодор Светослав (1295—1322 г.). — Войни с Византия. — Георги Тертерий II (1322—1323 г.), последен от своя род.— Михаил Бдински (1323—1330 г.). — Несполучливо нападение на Цариград. — Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. . . . . . . . . . . . 333
Глава XX. РАЗЦВЕТ НА СРЪБСКАТА ДЪРЖАВА
Сърбия при Стефан Душан (1331—1355 г.) като първа държава на полуострова. — Българският цар Иван Александър (1331—1365 г.). — Разширение на сръбската и на българската държава през време на византийските междуособици. — Турците в Европа (1353 г.) . . . . . . . . . . . 345
Глава XXI. РЕЛИГИОЗНИ СМУТОВЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХIV В.
Богомили, исихасти, адамити, евреи. — Царица еврейка. — Свети Теодосий Търговски. — Литература . . . . . . . . . . . 359
Глава XXII. ПЪРВИ БИТКИ НА ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ С ТУРЦИТЕ
Безвластие в Сърбия след смъртта на Душан (1355 г.). — Вътрешни разпри в България. — Последни войни на българите с гърци и първи с турци. — Разпадане на България: Търновско царство и Видинско царство. — Експедиция на граф Амадей Савойски в България. — Маджари във Видин (1365—1369 г.). — Цар Иван Шишман III (1365—1369 г.), турски васал. — Битката при Марица (1371 г.). Крали Марко. — Княжеството на деспот Добротич при Понт . . . . . . . . . . . 365
Глава XXIII. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРЦИТЕ
Южнославянска конфедерация при крал Стефан Твърдко Босненски. — Победа на съюзниците при Топлица (1387 г.). — Първо Шишманово подчинение. — Битката
670
на Косово поле (1389 г.). — Второ турско нахлуване в България. — Превземане на Търново и падане на българското царство и националната църква (1393 г.). — Пленяване на цар Шишман. — Бой на Ровинско поле и смъртта на Крали Марко. — Бой при Никопол (1396). — Краят на цар Срацимир (1398). — Цяла България под турска власт . . . . . . . . . . . 388
Глава XXIV. БЪЛГАРИЯ В XV В.
Битката при Ангора (1402 г.) и последици от нея. — Въстание на българските князе (около 1405 г.). — Междуособна война между Баязидовите синове (1409—1413 г.). — Поход на маджарския крал Владислав до Златица в Балкана (1443 г.). — Битка при Варна (1444 г.). — Падане на Цариград и на всички християнски държави на полуострова. — Скандербег . . . . . . . . . . . 406
Глава XXV. СТАРОБЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН И КУЛТУРЕН ЖИВОТ ПРЕЗ XII—ХV В.
Причини за падането на България. — Име, граници и деление на държавата. — Държавно и международно право. — Придворен живот, боляри. — Придворни и държавни служби. — Държавната църква. — Градове. — Крепостничество. — Право, закони, събори, администрация и финанси. — Земеделие и търговия. — Военно дело. — Характерни особености на народа . . . . . . . . . . . 419
Глава XXVI. СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Константин (Кирил) и Методий. — Старобългарски и старословенски език. — Кирилица и глаголица. — Свети Седмочисленици. — Цар Симеон. — Богомилска книжнина. — Апокрифи и гръко-източни разкази. — Книжнината на Търновското царство. — Евтимиева школа . . . . . . . . . . . 458
Глава XXVII. БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО ИГО ПРЕЗ XVI—XVIII В.
Български войнишки села в Балкана, Средна гора и Родопа. — Влашките търговски градове, техният разцвет и техният упадък. — Дубровчани. — Католици в България. — Охридската църква. — Фанариоти. — Тайни съглашения между християнските държави и архиепископ Парчевич. — Австро-турски войни. — Хайдути. — Татари, албанци и цигани . . . . . . . . . . . 478
Глава XXVIII. ПАЗВАНТОГЛУ И КЪРДЖАЛИИТЕ
Турски размирици през 1791—1808 г. — Последици от Френската революция. — Реформите на Селим III. — Независими паши. — Разбойнишки кърджалийски орди (1792—1804 г.). — Осман Пазвантоглу, видинският паша отцепник. — Сръбската революция. — Тилзитският мир и източните планове на Наполеон. . . . . . . . . . . . 523
671
Глава XXIX. ФАНАРИОТСКИ ЕПИСКОПИ И ГЪРЦИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в.— Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи . . . . . . . . . . . 544
Глава XXX. ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Начало и характер на българското национално движение. — Историкът Паисий Самоковски (1762 г.) и епископ Софроний Врачански (1739—1815 г.) . . . . . . . . . . . 553
Глава XXXI. РУСКИТЕ ПОХОДИ И ГРЪЦКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Руската война през 1806—1812 г. — Гръцката революция. — Руската кампания от 1828—1829 г. — Капитан Георги Мамарчев. — Капиновският заговор от 1836 г. — Български колонии в Бесарабия . . . . . . . . . . . 560
Глава XXXII. НОВОБЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ
Букурещки търговци и емигранти. — Историкът Юрий Венелин. — Априлов и първото българско училище в Габрово (1835 г.). — Неофит Рилски. — Развой на новобългарското училищно дело . . . . . . . . . . . 569
Глава XXXIII. БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
Турските реформи. — Неофит Бозвели и митрополит Иларион. — Кримската война. — Настоятелството на одеските българи. — Българският църковен въпрос от 1858 до 1872 г. — Учредяване на екзархията. — Революционни опити . . . . . . . . . . . 576
Глава XXXIV. НОВОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА . . . . . . . . . . . 594
Притурка. Жилища и брой на българите . . . . . . . . . . . 603
Допълнителни бележки на редактора . . . . . . . . . . . 609
Показалец на личните и географски имена . . . . . . . . . . . 625
АКАД. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ
Рецензенти проф. Димитър Ангелов, доц. Васил Гюзелев
Редактор проф. Петър Хр. Петров
Редактор на издателството Вяра Смилкова
Художник Владислав Паскалев
Художествен редактор Светозар Писаров
Технически редактор Милка Иванова
Коректор Михаела Антова
Дадена за набор на 18. V. 1976 г.
Подписана за печат на 8. XII. 1978 г.
Излязла от печат на 30. XII. 1978 г.
Формат 16/60/90
Печатни коли 42
Издателски коли 42
Издателски № 21057
Литературна група II-6
Тираж 20124
Код 02 / 95314 72712 / 0618-15-78
Цена 5,40 лв.
Държавно издателство Наука и изкуство — София, бул. «Руски» № 6
Държавен полиграфичен комбинат «Тодор Димитров» — София