ПРЕДГОВОР КЪМ РУСКОТО ИЗДАНИЕ ОТ 1878 Г.
Издаването на руски език на едно съчинение, което запознава основно с историята на българския народ, едва ли е нужно да се оправдае в сегашния момент, когато Русия урежда съдбата на тоя народ, за жалост толкова малко познат на руската публика. В руската литература, както се знае, освен съчиненията на Ю. Ив. Венелин, В. Е. Априлов, С. Н. Палаузов, А. Гилфердинг и М. С. Дринов няма други книги, които излагат подробно историята на българите. Ала и съчиненията на току-що казаните автори, първо, не обгръщат целия живот на народа от неговата поява на историческото поприще до наши дни и, второ, издадени са били твърде отдавна, та при самата новота на предмета не задоволяват съвременните изисквания на историческата критика. При това много от тях са станали библиографска рядкост.
Пред вид на това изпълнителите на завещанието на известния български патриот Васил Евстатиев Априлов, който през целия си живот мечтаеше за една пълна история на своя народ и завеща за издаването ѝ една парична сума, счетоха за свой искрен дълг да приемат предложението на заслужилия професор от Новоросийския университет Ф. К. Брун и на магистранта от същия университет В. Н. Палаузов, които изказаха желание да преведат на руски език съчинението на професора от Пражкия университет д-р К. И. Иречек, излязло почти едновременно на немски и чешки език (Geschichte der Bulgarien, Prag, 1876 — Dějiny naroda bulharscého, V Praze, 1876). Това съчинение бе посрещнато навред съчувствено. Не само славянски, но и немски и други западноевропейски критици се отнесоха към тая книга със заслужени похвали, а от българите тя се посрещна с ентусиазъм, [*] като пръв опит за пълно изложение на цялата история на българите — както през времето, когато са образували самостойно царство, тъй и под тежкото им петвековно иго, за щастие сега свалено от Русия.
Когато преводът беше почти свършен и се готвеше за печат, излезе първа свезка от превода на същата книга от г. Яковлев (Варшава, 1877 г.). При все това изпълнителите на Априловото завещание не оставиха своята
*. Одеските българи от благодарност към автора за неговата „История на българите” му изпратиха адрес чрез ректора на Пражкия университет, дето г. Иречек е професор. На тоя адрес, написан на български език, г. Иречек отговори също на български с едно писмо до одеските българи. Руски превод на адреса и отговора на г. Иречек вж. в Одезский Вестник от 24 ноември 1877 и № 1 от 1878 г.
32
мисъл по следните причини. Откак бе издадена книгата на г. Иречек на немски и чешки език, измина вече доста много време; нейният неуморим учен автор успя през това време да направи много издирвания, които измениха не само дребни подробности, но дори и цели глави от труда му. През лятото на 1877 г. той издаде ново географско-историческо издирване под наслов „Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanprasse” („Пътят от Белград за Цариград и балканските проходи”). В същото време излезе на свят вторият том на Каницовата „Donau-Bulgarien und der Balkan”. Най-сетне около същото това време бяха издадени и монографиите на другия известен български историк — М. Дринов. Всички тия трудове както на автора на „История на българите”, тъй и на другите учени наложиха необходимостта да се изменят много глави от книгата, без да говорим вече за подробностите. Г-н Иречек беше тъй снизходителен, че направи съответните допълнения и промени в настоящия руски превод, особено в главите, които се отнасят до историята на българите през X, XII, XIII и XVII век. Най-сетне и преводачите със свои забележки, съобщени на автора, допринесоха за това, та настоящият руски превод има характер на ново издание на съчинението. Освен това, понеже изпълнителите на завещанието искаха да се приложи към книгата една историческа карта, г. Иречек любезно предложи съставената от него, чието гравиране във Виена се извършваше под негово наблюдение.
За всички трудове, предприети от автора за настоящото издание, изпълнителите на завещанието смятат за своя свещена длъжност да благодарят дълбоко на учения български историограф.
На издателите остава още да кажат, че приходът, който ще бъде получен от продажбата на книгата, ще послужи за попълване на изразходвания капитал, оставен от покойния В. Е. Априлов за отпечатване на историята, при което изпълнителите на завещанието имат намерение да ходатайствуват за разрешение да учредят една Априлова премия за награда на автори на добри монографии и трактати по българска исторжя, след като се одобрят от компетентни лица или учреждения.
Одеса
юни 1878 година