ПОСЛЕСЛОВИЕ (КЪМ „ПОПРАВКИ И ДОБАВКИ”)
Тая книга се явява като посмъртна откъм две страни: първо, провидението не даде на Иречек още някоя и друга година живот, за да приготви той изцяло толкова очакваното трето издание на много-ценната „История на българите”, и, второ, и преводачът на обнародваните сега „Поправки и добавки” към „Историята” бе честит да види готови за печат само три коли от своя труд, защото тъкмо когато Държавната печатница ускори работата, като увеличи словослагателите за книгата, Стоян Аргиров се разболя и не можа вече да коригира. — Писачът на тия редове се зае да продължи, изпълнявайки един завет: преди смъртта си Аргиров изказал желание да преглеждам коректурите аз.
Изобщо покойният преводач се е справил доста добре с мъчната задача — да преведе от чешки и немски Иречековата последна работа по българска история. При подхванатата от мене коректура (2-ра коректура от стр. 59, 1-ва коректура от стр. 99 нататък) са поправени мълком разни (няколко десетки в ръкопис от 806 страници обикновена четвъртина) очевидни грешки на перото, недоглеждания и непоследователности в чужди имена и думи със западноевропейски изговор („Иноценций” вместо Инокентий, „Ирена” вместо Ирина, „метрополит” вместо митрополит и под.). Поправени са, пак повечето мълком, и някои дребни неточности и негладкости, като се е гледало да не се посяга върху личните особености и навици на преводача, напр. „Симахови” вместо съюзнически, „изготвяне на параходи”, вм. на кораби (XIV в.); вместо „издал Патера” (за житието на св. Ромил Бдински), у Иречек е: „(up. Patery)”, което ще да е чеш. upozorněni Patery, „посочване, обръщане внимание” от известния чешки учен Адолф Патера. Работата е в това, че казаното житие не се споменава в Иречековата „История Болгар”, ако и да е издадено двайсетина години преди нея, и навярно Патера е обърнал вниманието на автора върху тоя факт. Крайно добросъвестният Иречек е счел за нужно да отбележи кому дължи запознаването си с въпросния твърде интересен паметник на среднобългарската агиография. . . Иречекови по-нови печатни работи по съответните въпроси тука не са използувани.Това остава за бъдни работници.
По всичко се види, че на места преводачът е оставил за сетне да доизглади превода си, ала смъртта му попречи да извърши отложеното. Все пак, за да не останат случаи, които биха били нехубави примери на стилна съблазън, писачът на тия редове си позволи понякъде да внесе
34
незначителни поправки, напр. на стр. 236, р. 9 отгоре е заменен потретеният предлог „на” с „в” („За деня на страшната битка на народите в 1402 г.” вместо с три „на” — „за деня на страшната битка на народите на 1402 г.”), но обикновено Аргировият начин за изказване си остава неизменен, напр. на стр. 284, р. 13 отгоре: „списък на съчиненията на Евтимий” (с две „на”) вместо по-стегнатото и хубаво български — списък на Евтимиевите съчинения, без повторение на предлога „на”.
Като незавършена Иречековата книга няма никакви показалци — лични, географски и особено на думи от разни езици. За да се помогне поне отчасти в това отношение, вместени са някои подробности в изработеното от мене съдържание.
Добавките и поправките от мене са в ъглести скоби, понякога и с курсивни С. М. накрая. Аргиров не си служи с такива скоби, а у самия автор те се вестяват твърде рядко за изтъкване на особени написвания, напр. на стр. 209 за издание на прословутия Ястребов.
Един български писател нарича списъка на печатни грешки в печатана книга „въшкарник”, че представят неприятна гледка, също като въшка на нова риза. И все пак най-важните грешки трябва да се поправят, а най-вече когато дават невярно написание на собствено име, напр. р. „Борданица” с „р” вместо Богданица в Солунско още на стр. 7.
София, 29. XII. 1939
СТ. МЛАДЕНОВ