История на българите

Константин Иречек

 

ГЛАВА XVII. Последни Асеновци

Упадък на държавата при Калиман I (1241—1246 г.) и Михаил Асен (1246—1257 г.). — Загубата на тракийските и македонските провинции. — Убийството на Михаил, последния от Асеновци, от Калиман II

 

Иван Асен II оставил за наследник сина си от дъщерята на маджарския крал деветгодишния Коломан или Калиман I. Настойниците на младия цар възобновили съюза с Ватацес, след което франките сключили примирие за две години както с тях, тъй и с Ватацес. [1] Връщането на татарите от Хърватско през Сърбия и България в Русия имало твърде пагубни последици за страната; тогава или може би малко по-късно България била принудена да плаща данък на татарите, които оттогава насетне, та почти в продължение на половин век имали немалко влияние върху съдбините на България, макар, разбира се, не в такава степен, в каквато върху Русия. [2] Грамотата, дадена на Зографския манастир [3], и безуспешното настояване на папа Инокентий IV България

 

 

1. Albericus, стр. 579. [Името Калиман често се среща във влашките и молдавските грамоти от XV—XVII в. Кали-Мануел? Срв. Калопетрос, Калойоанес и I. н. — Erler, Der liber cancellariae apost. ect, стр. 19 : формуляри на писмата до имп. Михаил Палеолог и „Illustri Colomanno in Bulgaria imperanti”. — Ватик. библ., codex gr. reginae, стр. 18. Писан в 6751 (1243) r

Брун, Черноморье, 2, стр. 355. — Дворецът на Καλαμάνου ἤτοι τοῦ Βοτανείατου в Цариград 1192, Acta gr., 3, стр. 31 и VI, domus Calamanni. — I. Bogdan, Recherches sur l’authenticité du diplôme de Jean Caliman Asan, roi de Bulgarie en 1241. Convorbiri literare, Avril 1890. — Мисионери, търсейки съплеменници на унгарците, пътували „per Bulgariam Assani et per Romaniam cum ducatu et expensis domini Bela nunc regis Ungarie usque Constantinopolim”, оттам през Зихия (Sychia), Матрика, Алания и т. н. Fejér, Cod. dipl., IV, 1, стр. 51 et Endlicher, Rerum Hung. Mon. Arpadiana, стр. 249. Вж. Éttun, Rel. Hung., I, стр. 56 сл. Според бел. 1 Юлиан и Отто отпътували в 1237 г.]

 

2. Францисканецът Вилхелм Рубруквис, който в 1253 г. е бил в татарската земя като пратеник на френския крал Людовик IX, отнася българите към народите, плащащи данък на татарите. Recueil de voyages et de mémoires, Paris, 1839, IV, стр. 216, 263, 275, 276, 394.

 

3. Вж. по-горе, стр. 300. Оригиналната грамота вероятно е от 67(51) година, инд. 1, 2 февр. = 1243 г. Априлов, пос. съч.

 

 

308

 

да се присъедини към Римската църква [4] — ето само това са по-важните събития през късото Калиманово царуване.

 

Император Ватацес, необезпокояван в Европа след Асеновата смърт, в 1242 г. нападнал солунския император Йоан, но постигнал само това последният да се отрече от императорската си титла. В 1246 г. той предприел поход срещу Димитър, Йоановия брат и наследник. По път към Солун Ватацес в края на септември получил в манастира Вире (сега гр. Фере или Фереджик) на р. Марица съобщение, че Калиман умрял; пръснал се слух, че бил отровен. Ватацес веднага решил да нападне българите и да им отнеме земите, които по-рано с негово съгласие бе завзел съюзникът му Асен. Нападението срещу Серес, с което започнала завоевателната война, излязло сполучливо. Долната част на града, защитена още от Калояново време със стари стени, била лесно превзета, а самият началник на крепостта, Драгота, без съпротива се предал. За награда той получил голяма сума пари и пурпурни дрехи. Без съпротива се предали също тъй и жителите на укрепения и намиращия се в подножието на Пирин планина Мелник (Μαλένικος), по произход гърци от Пловдив. В течение на няколко седмици под негова власт паднала цялата Родопска област заедно с Чепино и Станимака, цяла Македония със Стоб и Хотово (неизвестно где се намира), Велбъжд, Скопие, Вел, Просек и областта Овче поле. Между това епирският деспот Михаил II се възползувал от това забъркано положение, за да заеме Албания и Западна Македония. И така в три месеца всички Асенови завоевания били изгубени. [5]

 

Тогава победителят се обърнал към Солун. През същата още зима бива изгонен Димитрий, а владенията на стария му баща, ослепения Теодор, биват ограничени само до южномакедонските градове Воден, Остров и Старидол.

 

След Калимановата смърт непълнолетният му брат Михаил Асен (1246—1257 г.), наричан обикновено Мицо (Μυτζῆς), умалително от Михаил, получил в наследство както държавата, тъй и войната. [6] Вместо него управлявала майка му — епиротка Ирина. [7] [Главното лице край младия цар е бил неговият свако, сестрин мъж — зет му севастократор Петър,

 

 

4. Raynald, а. 1245, n. 11. [За настояването на папа Инокентий IV България да се присъедини към Римската църква срв. формуляра у Erler.]

 

5. Главен свидетел на всички тези събития е Георги Акрополит (род. 1220 г.); заемал през 1236 г. държавна служба, отличил се като държавник и пълководец и заемащ длъжността велик логотет. Неговата Χρονικὴ συγγαραϕὴ достига до 1261 година. [Асгороlita, стр. 77 : известието в манастираτοῦ Βηρός е писмо от владетеля, τοῦ τὴν δημόσιον τῆς Ἀχριδοῦ κρατοῦντος ἀρχήν. Вж. Μιλιαράκις, Ἱστορία, стр. 365.— Acta graeca, VI, стр. 197—198 частно писмо на номика τῶν Παλατίων (Милет), игумен на Патмос и. д. : императорът κραταιᾷ χειρὶ τοῦ τῆς δύσεως и пр. и за Асен. — Хотово вж. Berl. Mon. Tom., 1877, стр. 677. Χύττοβο cod. mel Hidovo (c i) am Ausfluss der Boëmia. — Според Acropolita, стр. 84, изгубените Асенови завоевания след неговата смърт съставлявали областта чак μέχρι Πριλάπου καὶ τῶν Πελαγονίας χωρίων.]

 

6. „Мицес” на историка от по-сетнешно време Пахимер, шурей на Теодор Ласкарис и наследник на Асен II, по мое мнение не е никой друг, а Михаил Асен. Името Мицо, Мицов и сега се среща у българите. Срв. гл. XVIII, бел. 3. [Μυτζῆς вероятно не е бил идентичен с Михаил Асен.]

 

7. Вж. монетата, описана у Ljubić, Opis jugoslavenskih novaca, Zagreb, 1875, таб. II, № 17. Тя има следния надпис : Ц(арь) Михаил — Ц(арица) Ерина.

 

 

309

 

който според грамотата от 1253 г. имал собствена област.] [8] Срещу Ватацес вече нищо не могло да се предприеме и трябвало да се задоволят с мир и да се откажат от изгубените вече земи, т. е. от половин държавата си. [9]

 

Скоро след това на запад почнала нова война. Дубровчаните предизвикали сръбския крал Стефан Урош I [и брат му Стефан Владислав]. Но тъй като били слаби сами да водят войната, на 15 юни 1253 г. сключили нападателен и отбранителен съюз против сърбите с Михаил Асен, чийто баща се отнасяше много добре към републиката им. Според дошлите до нас сведения за този договор българи и дубровчани трябвало винаги съвместно да действуват спрямо сърбите, т. е. заедно да водят война срещу сръбския крал или да живеят с него в мир. В случай на война дубровчаните се задължавали да вдигат всичките си морски и сухопътни сили. Ако царят успее да завоюва Сърбия, дубровчаните поемали задължение да не приемат в града си нито краля Стефан Урош, нито брат му Стефан Владислав. При такива условия царят от своя страна се задължавал да потвърди всички привилегии, дадени с грамоти от сръбския крал на дубровчаните. Българските търговци в Дубровник и дубровнишките в България се ползуват с еднакви права и привилегии. На 22 май 1254 г. към този съюз се присъединил и Радослав Холмски, жупан (на Западна Херцеговина), васал на маджарския крал. Но още през м. август с. г. крал Урош се помирил с дубровчаните и потвърдил всичките им предишни привилегии. [10] Пак тогава той заживял в мир и с цар Михаил и дори му станал тъст.

 

 

8. [Може би е грешка у Акрополит, че Петър, Асеновият брат, е имал собствена област около Преслав и Провад. — Mon. serb. стр. 37, земле зете (sic) светото ти царьство (sic) (Michael Asen) Петра севастократора. Acropolita, стр. 23, μεγάλη Περιστϑλαβα καὶ ἡ Προβάτους Land Car Petr I (Irrthum, Petr eig. Car., Asěn Mitregent), ὅδεν καὶ μέχρι τοῦ νῦν τὰ τοιαῦτα τοῦ Πέτρου ὀνομάζεται χώρα. Eher hieher. — Регентите искали да възстановят България в границите, които е имала във времето на Асен II (Вж. лекциите ми за XIII—XIV столетие на немски за Виена в 1893 г.).]

 

9. [Татарско върховенство? Rubruquis : filius Assani бил слаб, „attritus servitute Tartarorum”.]

 

10. Miklosich, Monumenta Serb., стр. 35—47. Orsaf Pucić-Skatić, Poviestnica Dubrovnica, Zadar, 1856, стр. 39. [Неприятелството на дубровничаните със сърбите в 1252 г. Териториални въпроси. След загубата на църковното върховенство над Босна стремеж за църковно върховенство над Барското архиепископство. — В Дубровник е бил comes Marsilius Georgi през 1252—1254 г., венециански дипломат : в 1234 г. пратеник при кесаря (kaisara) Лъв Гавала, Tafel und Thomas, 2, стр. 319; в 1240 сл. бил в Сирия, в 1243 г. неговата релация, пак там, стр. 351.— Съдържанието на договора между дубровничани и българи вж. лекциите ми за историята на XIII в. и за историята на Дубровник. — През май 1254 г. към съюза се присъединил Хълмският жупан Радослав, син на княз Андрий, „věrьn kletvenik gñu kralju ugrskomu; при него бил Semjun Blhar. Ала вече в август 1254 г. бил сключен мир между сърби и дубровничани. — Marsilius Georgi навярно тогава е придобил корчуланите : от 1256 г. е бил наследствен comes, Ljubič, 3, стр. 405, потомците му са били в Корчула (Curzola) до 1358 г. — Хилендарската грамота на крал Стефан Урош (1241—1272), дадена на манастира „Св. Апостол Петър” „вь Лимоу”:

 

 

310

 

Едновременно с това се развалили отношенията на българите с маджарите; поне крал Бела IV се оплакал на папата [11] в 1254 г., че току-що опустошената му от татарите земя притесняват от изток руси и бродници, [12] а от юг българи и босненци. [13]

 

Докато българският цар заплашвал сърбите и маджарите, Ватацес с нов поход успял да разшири владенията си в Македония. Старият Теодор подстрекавал племенника си деспота Михаил II да започне война с византийците, обаче бързото нахлуване на императора осуетило плановете му. Воден бил превзет, а Кастория и Девол се предали. Йоан Главаш, касторийският комендант, се присъединил към императора, комуто се покорил и албанският предводител Голем (Γουλάμος) от Елбасан (Ἄλβανον). Ватацес станал пълен господар на цялата област от Адриатическо море до Вардар, а именно на градовете : Кроя, Охрид и Прилеп (1254 г.). В състава на византийската държава сега отново влизали областите, които тя бе изгубила след Алексий III; и за да бъде Ватацесовият успех пълен, оставало само да се превземе Цариград.

 

На 30 ноември 1254 г. Ватацес умрял; него наследил талантливият му, но болезнен син Теодор II Ласкарис, женен за дъщерята на Асен II — Елена. Щом се научил Михаил Асен за тази промяна, решил веднага да отнеме от шурея си изгубените в 1246 г. земи. С помощта на славянското селско население били превзети крепостите по северните родопски склонове, а именно : Станимака, Перущица, Кричим, Цепина; по-нататък областта Ахридо в центъра на Родопа с крепостите Устра, Перпераки (на рекичката Перперек), Ефрем (сега Ефремкьой, на Арда) и Кривус. Само крепостта Монияк [на Арда] останала византийска, [14] но затова пък по-

 

 

топечатьни”! Споменава се и „кнезю хльмскомю Мирославоу”. Флоринский, Афонские акты, СПб, 1880, стр. 23. Цялата грамота издаде Љ. Стоjановић.]

 

11. Theiner, Mon. Hung., I, стр. 230. За бродниците срв. Šafařik, II, стр. 153, и Ламанский, Об угорской Руси (в съч. за Славяните в Мала Азия). [От 1254 г. Мачванският банат бил унгарски. Взет от сърбите? В животописа на Сава се казва как отишъл при крал Андрей II (около 1220 г.) през Сава, тя е била тогава граница?]

 

12. [Бродници. За бродниците като руско племе пише обширно Голубовский, стр. 600, за берладниците (nota bene), стр. 705. Името на казаците се среща най-напред в 1499 г. Според Голубовски името казак се среща в Cod. Cumanicus, стр. 118, terminus technicus. (У Радлов не се среща.) — Rossetti, Les Brodnici, Revista nova 15 avr. 1890. На румънски се наричали така жителите на град Берлад. В. Ламанский, Об угорской Руси (II приб. сочинения о Славянах в М. Азии). Вж. Theiner, Mon. Hung., № CLXVII, CCCXL. Šafařik, II, стр. 153 („без съмнение някъде в Поволжието”). Иловайский, I, стр. 221, бродници в 1147 г. във войската на Светослав Олгович : „без сомнения то были предшественники знаменитых впоследствии дружин казацких” — „вольная южнорусская дружина”.]

 

13. В 1247 г. Бела подарил на Йоанитския орден цялата Кумания (Влашко), с изключение само на земите на изток от р. Алута, принадлежащи на Сенеслав, влашки княз, когото историята споменава като пръв румънски княз. Обаче господството на палестинските рицари не намерило във влашките равнини добра почва за себе си. Rösler, стр. 286 и сл.

 

14. Acropolita, стр. 114, 119; Ахридо, срв. Heerstrasse, стр. 97; Šafařik, II, стр. 243, бел. 184. [Войшелг, син на литовския княз Миндевг, се покръстил, от 1252 г. цели три години бил монах в страната на Галицийския Даниил и се отправил за Атон, ала поради мъчнотии се върнал от България назад., Филарет Черниговский, История русской черк-

 

 

311

 

голямата част от Македония отново се присъединила към българското царство. Между това Ласкарис посред зима потеглил от Одрин, ограбил Верея (Стара Загора) и с обсадните си машини принудил родопските крепости да се предадат. Само планинският край Цепина оказал ожесточена съпротива. Кроели план да го нападнат едновременно от юг и от север, обаче настъпващите откъм Македония войски, изплашени от тръбни звукове, се повърнали назад, като оставили целия си обоз плячка на планинските овчари. Драгота, който няколко години преди това бе предал Серес, сега се присъединил към българите и обсадил Мелник. [15] Но когато императорът неочаквано се задал през тесния Рупелски проход на помощ, Драгота загинал под конските копита на обсаждащата войска, обърната в бягство. След това гърците превзели още Велес, Прилеп и Овче поле (Νευστάπολις).

 

През пролетта на 1257 г. при посредничеството на царевия тъст Стефан Урош I [16] бил сключен мир. Цепина била очистена и всички бъл-

 

 

вы : „а самъ проси ся ити въ Святую Гору и найде ему король путь у короля Угорьского и не може доити Святое Горы и вороти ся в Болгарѣхъ”. Летопись по Ипатьевскому списку, стр. 551 (изд. археограф. комис, СПб, 1871) ad 1255. Не могъл да продължава поради войната на Михаил Асен с гърците. V. ed. cod. Ipat., стр. 551. — Acta et dipl. gr., VI, 1978, писмо на номика τῶν Παλατίων (Милет) игумен на Патмос s. d. Императорът със силна ръка покорил всички неприятели

Императорът ще дойде оттам. Султанът ἐνικήϑη παρὰ τῶν Ταρτάρων. Михаил Палеолог избягал при султана. За Иверия и татарите, ὁρισμὸς τοῦ μεγάλου Τατάρη. (вж. Gran Turco).]

 

15. [За Мелник. Pediasimos, Cod. bibl. aus. Vind. : cod. gr. phil. 219, лист 123 a — 129 b

Sequitur de Catalonis.]

 

16. У Акрополит в изданията е Ῥῶσος Οὖρος. По-често просто Ὀῦρος. Феслер, Гебхарди, Енгел и Палаузов считат това име като име на руския княз Ростислав, тогавашния бан на Мачва (Machow). Неоснователността на това съпоставяне е доказал още в 1841 г. Палацки (О ruském knižeti Rostislavovi Radhost, II, стр. 272), а в по-ново време и Голубинский, стр. 219. Урош у Акрополит Οὖρος; други византийски историци пишат Οὖρεσις.

 

 

312

 

гарски области в Родопа и в Македония преминали към византийците. [17] Тригодишните кръвопролития не донесли никаква полза. [18]

 

През време на тази война венецианците нападнали (1256 г.) от все още принадлежащия на латинците Цариград българския крайморски град Месемврия и взели в него главата на св. Теодор, своя предишен патрон (до св. Марко). [19]

 

В 1257 г. Михаил Асен, станал вече съвсем нелюбим поради лошия край на последната война, бил убит близо до Търново от братовчед си Калиман [20] със съдействие на недоволното болярство и на неколцина търновски граждани. Убиецът завладял престола и овдовялата царица. Стефан Урош I, за да спаси дъщеря си, предприел поход против Търново, но преди да пристигне там, Немезида настигнала узурпатора Калиман II, който без всяка цел се скитал по страната. След неговата смърт българският престол съвсем осиротял. Династията на Асеновци до такава степен се лишила от предаността на народа, че страничните ѝ членове и далечни роднини счели за нужно да избягат в Цариград, в който родът Ἁσάν чак

 

 

17. [За Ростислав и Урош срв. Руварац, Краљице и царице српске, Матица, 1868, III, бр. 16 (събрана е и цялата литература по въпроса). Той в писмото си до мене от 14 октомври 1887 г. държи за Урош. Nota bene Ephraim, зает от Акрополит, а текстовете на Акрополит с вариантите. ὁ Ῥῶσος Οὖρος. пад. Οὔρου, πενϑερὸς на Михаил Асен (може би само обещание, невръстен); τοῦ ῥηγὸς Οὐγγρίας ἐπὶ ϑυγατρί τελὼν γαμβρὸς. В текста у Акрополит наистина се среща това име; също и у Ефрем от началото на 14 столетие, стих 9095 : ἔνϑαπερ Οὖρον Ρῶσον ὠνομασμένον τῶν Παιονων ῥῆγα Μυςάναξ. Ῥῶσοι у Акрополит, стр. 35, значи руси. Коренът на другото име ур, познато още на Кинам, е унгарски господар, княз. Затова най-вероятно това е Ростислав Михайлович, галицийски княз, бан на Мачва, от 1242 г. в Унгария; Феслер, Енгел, Палаузов, Макушев имат право. Палацки, Голубински, Руварац са за Урош I сръбски. Обаче що търси при Урош епитета Ῥῶσος рус, или ῥῶσσος, итал. rosso, средногръцки червен? Па и Урош никога не се е писало на гръцки Οὖρος, лат. Urus, ами към корена се е прибавяло още окончанието Οὔρεσις, Urossius. — Acropolita, стр. 134. Един българин τὸν πενϑερὸν αὐτοῦ τὸν Ρῶσον Οὖρον (няколко пъти), τοῦ ῥηγὸς Οὐγγρίας ἐπὶ ϑυγατρὶ τελοῦντα γαμβρὸν, повикал го за преговори за мир. И „ὁ Οὖρος” отишъл при императора. Цепина била предадена,

стр. 135. Императорът чакал ἐν τῷ Ρηγήνης τόπῳ. Мирът бил скъпо заплатен, към 20 000 (какво?) ἵππων, ὑϕασματῶν καὶ λοιπῶν. — Акрополит видял Ῥῶσον Οὖρον, бил в лагера, пишел грамоти, Ласкарис II го наказвал — подозрителност.— След смъртта на Михаил Ростислав в унгарските грамоти се среща като imp. Bulg. (Pauler, Codex, IV). — Ростиславовата област. Умрял около 1261—1262 г. Вдовица Ана (Анежка), невръстни синове Михаил и Бела : Мачва, Усора, Соли, Срем, Браничево (?). Nota bene грамотите. Бела бил убит в 1272 г. — Руското княжество между Унгария, България, наследил Драгутин.]

 

18. Rubruquis, пос. съч., стр. 394, говори следното за тази война : „Filius Vastacii debilis est et bellum habet cum filio Assani, qui similiter garcio (garçon) et attritus servitute Tartarorum.”

 

19. Hopf, стр. 260. [Срв. още и Riant.]

 

20. [За убийството на Михаил Асен от братовчед му Калиман : у Акрополит той е наречен πρωτεξάδελϕος — дали не е син на севастократор Александър? — Със смъртта на Калиман II според Акрополит не е останал никакъв κληρονόμος γνήσιος.]

 

 

313

 

до падането на Византийската империя е заемал видно място между тамошните благородници. [21]

 

Така прекъснала династията на Асеновци още на третото поколение. Бляскаво било началото на нейното царуване. Братята Асен и Петър, потомци на старата преславска династия, свалили гръцкото иго и основали в Дунавска България нова държава, победоносните успехи [22] на която

 

 

21. Acropolita, гл. 73. Свидетелството му като на съвременник трябва да се счита като главен извор. Изброените роднини са явно незаконни или пък не са близки, тъй като Акрополит направо говори, че след Калимановата смърт не са останали никакви законни наследници : Според по-сетнешния историк Пахимер сам Михаил (Мицес) избягал в Цариград. [Цариградските Асановци : Acta graeca, 4, стр. 24 — 1251 г., септември aurea bulla на Ватацес, дадена на манастира на планината Лемб близо до Смирна : προάστειον τὸ ἐπιλεγόμενον τοῦ Ἀσάνη, 25 χωράριον εἰς τὸν Ἀσάνην, ect.]

 

22. [Главната помощ за възобновяването на българската държава са дали куманите. С монголското нахлуване и разпръсване на куманите пропаднала главната подпора на тази държава, скоро след Асеновата смърт. Това е една от явните причини за упадъка на България след 1241 г.]

 

23. Родословната таблица на Асеновци:

 

 

314

 

немалко допринесоха за падането на монархията на Комнините. Третият брат Калоян донесъл на българските управители законно положение между християнските владетели. Неговите пагубни войни бяха най-главната причина за бързото разпадане на наново основаната Латинска империя. При Иван Асен II мощта на българското царство достига най-големия си развой. Обаче след смъртта на великия цар се оказало, че цялата тази мощ и величие били свързани с живота на един само човек, след чиято смърт се и прекратили. Ясно личи от предаващата се още от времето на Симеон титла „царь блъгаромъ и гръкомъ”, че мечтата на Асен и на неговата династия била една велика славянска монархия с главен град Цариград. Приемниците му обаче не били в състояние да закрепят властта си дори над македонските и тракийските славяни. Цариградската франкска държава след печалния край на последния от Асеновци пропаднала твърде жалко. Обаче възникналата на нейно място нова византийска държава станала не по-малко опасна за България, макар и да е била основана преди всичко със съдействието и с помощта на българите. [23]

 

 

а) у Ansbert — Kolpetrus. б) Йоан : Евтимий, Житие на св. Иван Рилски, в) Евтимий, у Раковски, Асен, стр. 13; Синодикът, пак там, стр. 52. г) „un neveu Jehans Burus”, Clary, Rad., 5, стр. 158; Hopf, стр. 220. д) Esclas estoit en guerre contre Bourille, qui ses cousins germains estoit, Valenciennes, cap. II. e) Albericus, стр. 578; Синодикът, стр. 52. Втората жена там, а също и у Евтимий — Ана, а според Акрополит — Мария, ж) Синодикът, стр. 51; Acropolita y Stritter, стр. 722; Albericus, стр. 536. з) Acropolita, стр. 733. и) Пак там, стр. 738. к) Mikl, Mon. Serb., стр. 36. л) Acropolita, стр. 731, 733. м) Белослава и Деша : грамота в Rad Jugosl. akad., I, стр. 135. — [Генеалогия. Дриновият поменик, Дринов, Церк. слав. памятник, СПб, 1885, стр. 6 (из ЖМНПр) : „Іоанноу Асѣноу царю Бѣлгоуню, освобождьшомоу отъ работы грьчьскые бльгерскыи родъ. Ѳеодороу нареченномоу Петроу братоу его и царю. Калоню цароу братоу его, иже многы побѣды показавшомоу на Грькы и Фроугы”. и се(с)тричищоу тѣхъ (т. е. сыну их сестры) Борисоу (sic царю. — Севастократор Петър не бил по чешки zet’, ами svak на цар Михаил. Български зет и до днес не е мъжът на дъщерята, ами мъжът на сестрата — Schwager (Иречек явно греши, бел. преводача). И гр. γαμβρὸς ἐπὶ ἀδελϕῆ. Dem. Chon., ed. Pitra, № 33. — Според Bouchet, Hist. généal. de la maison de Courtenay Ана, дъщеря на Андрей II, Асенова съпруга, била от първия Андреев брак с Гертруда, дъщеря на Бертолд Мерански. М. Wertner, Glossen zur bulg. Zarengenealogie, Ung. Revue, 1890, декември, стр. 809—841 и сл. На стр. 810 забъркал патр. Никита и Никифор Грегора! — Името Мария, жена на имп. Хенрих, Иречек зачертал от родословието и поставил многоточие. За Ирина, съпруга на Иван Асен П, като монахиня Ксения, вж. Μιλιαράκις, стр. 374. След „Clary, Rad, 5, стр. 158” : Johannisses ses oncles (Borila), Valenc., ed. Wailly, стр. 308.]

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]