История на българите

Константин Иречек

 

ГЛАВА XVI. Цар Иван Асен II

Разцвет на българското царство при цар Иван Асен II (1218—1241 г.). — Клокотнишката битка и завземането на цяла Тракия и Македония. — Вътрешното издигане на държавата. — Столицата Търново. — Съюз между българи и гърци против цариградските латинци. — Отношенията па Асен към папата и към Маджарско

 

Иван Асен II, „сьінъ стараго Асѣнѣ царѣ”, [1] най-великият от Асеновци, без сам да е завоевател, разширил границите на царството си, прието от него в разнебитен вид, до такива размери, каквито вече от няколко века не е имало, па до каквито и по-после никога вече не с достигало. Той обърнал внимание също и на вътрешното благосъстояние. Споменът за него не е затъмнен с никаква жестокост : бил човеколюбив и кротък управител. Византийският историк Акрополит разказва, че всички съвременници гледали на него като на бележит и щастлив човек; „понеже не потапял меча си в кръвта на поданиците си и не опетнил себе си с избиване на гърци, както обикновено правели по-раншните български господари, затова той станал скъп и драг не само за българите, но и за гърците, па и за други народи”. А неизвестен нам български монах пише пак за него : „Иван Асен, великият и благочестив цар, син на стария цар Асен, със силна любов към бога въздигнал българското царство повече, отколкото всички други предишни царе; строил манастири и ги украсявал със злато, бисер и скъпоценни камъни, надарявал всички свети божии черкви с много дарове и проявил към тях голяма щедрост; всеки

 

 

1. В един надпис от 1230 г., също и у Евтимий — в житието на св. Петка (Раковски, Асен, стр. 12) и в поменик на парете (пак там, стр. 52). Някои историци погрешно го считат Калоянов син. [Ad. „старааго Асѣнѣ” вж. τῆς τοῦ παλαιοῦ Λάσκαρι ϑυγατρός, Lasc. I., Pachym., Mich. 1, IV, cap. 29. — Цариградският в. „Новини”, 1894 г. (г. IV, бр. 66), от 17 май 1894 г., цитира едно писмо от Казан, в което се говорело за славянския произход на волжките българи : „У тукашний хранител на археологическия музей намерих два откъслеци от 13 и 14 столетие, в които се говори за болярина Теодор, по какъв начин е постъпил на служба при черниговския княз Михаил. Боляринът Теодор е избягал от София от Асен II. И за това събитие се говори накратко.”]

 

 

293

 

духовен чин : архиереи, йереи и дякони той обсипвал с големи почести и най-после възобновил и патриаршията на българското царство.” [2]

 

Латинската империя в Цариград само след десетгодишно съществуване почнала вече да се разлага. Император Хенрих, „вторият Арес”, както го наричали гърците, в 1216 г. внезапно умрял в Солун по общо мнение от отрова; някои обвиняват съпругата му българка, а други — приближените му; Хопф подозира в това ломбардеца Бландрат. Наследникът му и шуреят му Петър де Куртене, като пътувал веднъж от Драч за Солун, бил изменнически неочаквано нападнат от епирците, в плен у които и умрял. [3] След Петър заел престола брат му Роберт, който без пречки от страна на маджари и българи пристигнал в 1220 г. в Цариград. Много му помогнали роднинските му връзки : една година преди това Асен II се оженил за Мария, дъщеря на маджарския крал Андрей II, който пък от своя страна бил шурей на Роберт. [4] Роберт, невеж страхливец, бил принуден в 1228 г. след позорни любовни авантюри да избяга от Цариград. Наследникът му Балдуин II бил още малко момче, а състоянието на империята изисквало енергичен мъж. Някои предлагали за регент Асен, който като зет на Андрей II бил в роднински връзки и с Балдуин, а за да станат връзките още по-здрави, съветвали един годеж на Балдуин с Елена, непълнолетна Асенова дъщеря. [5] Асен заявил, че е съгласен, и обещал да отвоюва за Балдуин Тракия, в която неуморимият Йоан Дука Ватацес (1222—1245 г.), наследник на Теодор I Ласкарис, превзел дори Одрин. Обаче страхът от българите и отношението на клира взели връх. Повикали Йоан де Бриен, бившия ерусалимски крал, който наистина в 1231 г. пристигнал със силна войска, но поради своето скъперничество и бездейност не оправдал надеждите. Много рицари и оръженосци предпочели да напуснат латинските знамена и да постъпят на служба у Асен. [6]

 

 

2. Раковски, Асен, стр. 50, 54.

 

3. [За Петър дълго време нищо не се е знаело, както за Балдуин!]

 

4. Theiner, Mon. Hung., I, стр. 21 (1219) : cum Azeno Bulgarie impiratore mediante nostra filia matrimonium celebravimus. [Асен II и унгарците. Войните, брат му Александър, вж. бележката ad стр. 345, Teutsch und Firnhaber, стр. XXV, № 132. Вж. Onciul, Originile principatolor române, Bucureşti, 1899. Теорията му : произходът на династията на Басарабовци от М. Влашко, Олтения, между византийци, унгарци, печенеги, воеводство (вж. Нибелунгите), Βλάχοι на Кинам 1166 г., Блаци на Асеновци. В 1230 г. унгарците отнели на българите Северинския Банат (унгарската титла rex Bulgarie, титлата rex Cumanie = Молдава). Румънските воеводи дотогава са били васали на Асеновци, след това на унгарците. Lytuon 1247, 1285—1286, Барбат около 1279, Тугомир до 1310, Басараб около 1310—1338, Александър 1338—1364, Владислав 1364—1372, Радул 1373—1384. Политическа и църковна зависимост от българите — пораждането на славянското богослужение, което продължавало до края на XVII или началото на XVIII в. — Dobrescu дисерт. ръкопис 1904 : може би под видинските епископи. Nota bene quibusdam pseudoepiscopi Graecorum, 1234 в куман. епископство, от тези гърци власите приемали причастието, и унгарци, и Theutonici там, Theiner, Mittheilimgen, I, стр. 131. — Новопокръстените в земята Ceurin, 1237, преобръщали ги praedicatores, папските писма.]

 

5. Че това е Елена (род. 1225), личи от Sanudo у Bongars, Gesta Dei per Francos, II, стр. 73; по-късно за нея се оженил Теодор II Ласкарис. Вж. генеалогичната таблица (гл. XVII).

 

6. Макушев, стр. 53—61. Hopfy стр. 252 и сл. [Ad graeca huius temporis ex Çurita (bibl. univ. Prag. 2213 95), Çaragoça 1562, 1, стр. 136, в Бургос дошла при rey Alonso la impe-

 

 

294

 

Между това в Пиндските земи възникнало ново царство, което скоро почнало да има силно влияние върху съдбините на полуострова. Там (1214 г.) след Михаил I Епирски дошъл брат му Теодор, див и вероломен воин. Само в няколко години той превзел Охрид, Прилеп и Пелагония, подчинил под властта си албанците, които тъкмо тогава под предводителството на Димитрий се борели с венецианците в Драч, превзел този град, Корфу и дори Солун (1222 г.),а също и с измяна отнел от Ватацес Одрин. Слав бил заставен да се присъедини към него и да се ожени за племенницата му. Теодоровото царство се простирало вече от море до море : от Коринтския залив до Марица. Тогава приел и титлата император, бил коронясан от Димитрий Хоматиан, охридския архиепископ, и сякъл монети с образа си. [7]

 

Асен отначало сключил с Теодор съюз, за чието закрепване Теодоровият брат Мануил се оженил за Асеновата незаконна дъщеря Мария; скоро обаче Теодор изменил на клетвата си и заменил приятелството си с вражда. С многобройна войска от гърци и франки (наемници) нахлул в Тракия. При с. Клокотница (сега Семидже), между Пловдив и Одрин, на големия цариградски път се срещнали неприятелските войски през април 1230 г. Асен заповядал да носят напред разгънат на едно копие текста на нарушения договор. С дружина едва ли от 1000 кумански наемници започнал той боя. Теодор бил победен и пленен с много велможи. Другите пленници Асен веднага след битката пуснал на свобода и незабавно навлязъл в Теодоровото царство.

 

С необикновената си кротост и човеколюбис Асен привлякъл към себе си населението на завоюваното царство, в което жителите в по-го-

 

 

ratriz de Constantinopoli, que dexava al emperador su marido en poder del Soldan de Babylonia, 2/3 платили папата и френският крал, за 1/3 се обърнала към кастилския крал Ам. Кастилски. В последните години на re Jayme дошла Costança emperatriz de los Griogos, fue muger del emp. Calo Juan Vatazo, hija del emperador Federico, избягала от Ласкарис Тес. и Мих. Пат. Нейният брат Манфред починал. Живяла във Валенция и инфантата на Ласкарис, hija del emp. Theod. Lasc, ψ Guillem conde de Voi temilla. — Стр. 128 capitan Ramcn de Baucio, стр. 139-a Beltran de Baucio conde de Aubllino.]

 

7. [Зa Теодоровите придобивки Acropolita, стр. 42 : ἄνευ τῆς Ῥοδόπης ὄρους, ὅπερ καὶ Ἀχριδας, превзел и Мелник (който бил на Слав), Мосинопол, Ксантия, Грациана, Макри, Дидимотикон. Пак там, стр. 45 : Клокотница ἐπὶ τὰ ἄνω τοῦ Ἕβρου. — Димитър Хоматиан за правата на императора и патриарха Теодор, nota bene Gelzer, Byz. Zeitschr., II, стр. 62—43. Наследникът на Димитър Хоматиан? — Nic. Blemmyda acl bulg. archiep. Jacobum de unione, Migne, стр. 142. Вж. Шестаков в ЖМНПр, 1897 март, стр. 245—253 (nota bеne 247). — За Димитър Хоматиан вж. Васильевский в ЖМНПр, 1885 март, стр. 22. На стр. 8 той поставя писмото му до Керкирския митрополит за ръкополагането на свещеници от българите преди 1219 г. — Солунският митрополит Константин Месопотамит, 1223 г. (в кореспонденнията на Никита Акоминат вече се споменава като солунски). Йоан Протан бил уж ръкоположен от българите. Васильевский в ЖМНПр, 1885 април, стр. 215 : Никита в половината на XIII в. и Николай (писмото на Йоан Навпактски). — В 1227 г. папската анатема към Теодор. — Сношенията на Теодор с Фридрих II, пратеници — comes Maio, Riccardi S. Germano, MG, SS, XIX, стр. 35С—357. Йоан Навпактски упреквал патр. Герман, че не нарича Теодор цар, а нарича цар скита Асан в Хем. Васильевский : ὁ τοῦ αῖμου κατάρχων Σκύϑης Ἀσᾶν. Визант. Врем., III, стр. 292.]

 

 

295

 

лямата си част били българи. Без бой победителят завзел Одрин и почти цяла Македония и Албания до Драч. [8] Никакви нови тегоби не наложил той на новите си провинции освен обикновените данъци и издръжка на местните гарнизони.

 

От Самуилово време българските славяни сега пак са обединени под един скиптър. Асеновото царство се умивало от три морета. Освен Дунавска България сега в състава му влизат още : Браничево и Белград, Ниш и Велбъжд (Кюстендил), Тракия с Дидимотихон и Одрин, цяла Македония, а именно окръзите : Серски, Скопски, Прилепски, Деволски и Охридски, а по-нататък Албания с Елбасан до Драч. Деспот Слав Мелнишки изчезва от сцената; умрял е вероятно като един от най-видните Асенови боляри. [9] В Солун и в остатъците от Епирското царство бил поставен Асеновият зет Мануил, който приел императорска титла. [10] Западният съсед, сръбският крал Стефан Владислав, бил също тъй женен за Асенова дъщеря. [11] Тогава именно Асен построил съборната черква в Търново (по-после джамия), в която един надпис прославя подвизите му по следния начин : „В 6748 лято (т. е. 1229/30 г.), индикт III. Аз, Иван Асен, во Христа бога благоверен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, създадох от основи този тъй свят храм и изцяло го украсих : живопис в чест на св. 40 мъченици, с чиято помощ аз на дванадесетата година от царуването си, когато храмът бе вече украсен, отидох на война срещу Романия, разбих гръцката войска и плених самия цар кир Тодор Комнин с всичките му боляри. Превзех всички земи от Одрин до Драч, гръцката, освен това албанската и сръбската страна. Фръзите (франките) си запазиха само градовете около Цариград; но и фръзите се покориха на царствената ми десница, тъй като нямаха никакъв друг цар освен мен и живяха под моя власт по божие повеление. Защото без него нищо не се върши и не се произнася ни дума. Слава на него во веки. Амин.” [12]

 

Асен II въздигнал твърде много престолния си град Търново, [13]

 

 

8. За Клокотнишката битка (Κλοκοτινίτζα, Клокотьница) вж. Acropolita, гл. 15 чието съченение е главният извор за тази епоха. Срв. Albericus, стр. 536. Още в XVI в. това село се наричало Клокотница. Срв. Heerstrasse etc., стр. 98, 132. За границите на Асеновото царство в 1230—1241 г. вж. грамотата на дубровчаните (вж. по-долу), също Acropolita, поs. място, Евтимий, Житието на св. Петка (Starine, IX, стр. 57) и списъка на българските епархии при Иван Асен (пак там, стр. 53). [За името Клокотница още : Dernschwamm, Verantius. — За състава на Асеновото царство : Βολερὸν, ἅπαν, Сери пр. Acropolita, стр. 46. Albanis nota bene. — Ἄλβανον тук дали е област или град? = Arbanum около Кроя.]

 

9. В поменика (Раковски, стр. 51) и нему се чете вечна памет наред с царете и придворните.

 

10. [За императорската титла на Мануил срв. Васильевский в ЖМНПр, 1335 март; Дринов във Визан. Врем., II, стр. 1 сл.]

 

11. [За отношението на Асен към сърбите вж. Васильевский в ЖМНПр, 1885 март, стр. 27. Срв. Търновския надпис и тривалите у Евтимий, Житието на св Петка.]

 

12. Открито е от Даскалов (вж. стр. 103, бел. 13). Факсимиле от него има у Раковски, Асен, стр. 9. Бриен е пристигнал в Цариград [през септември] 1231 г. Надписът е от времето, кегато Асеновата власт (като спекун) над Латинската империя излеждала осигусена.

 

13. [От времето на Асен II, 1230—1241, е и Болонският псалтир, писан от Белослав

 

 

296

 

който тогава сигурно е изглеждал много по-иначе, отколкото сега (1878 г.) с жалките си развалини. Във всички български паметници по византийски обичай към името му се притурят бляскави епитети : „Цариград Търново, богоспасен Цариград, царица на градовете, царствен преславен град, наистина втор след Цариград”. [14] Нямаме никакви известия кога е основано Търново. Според едно предание построили го великани, а според друго негов основател бил Крум. За пръв път Търново е въздигнато от братята Асен и Петър, които го избрали за своя столица : тук е бил родовият им замък.

 

Пък и сега още всеки пътешественик се възхищава от великолепното разположение на българската столица. Първоначално тя се състояла от два разделени от бързотечната река акрополиса, също както Прага е съставена от двете разделени от Молдава крепости : Вишеград и Храдчани. Още византийският историк Никита Хониат с малко думи отлично с охарактеризирал разположението на града на Асеновци. [15]

 

 

Йосиф и Тихота. Белославовата приписка на л. 106. На л. 128-6.

Друга приписка съобщава, че

Срезневский, Пам. юсов. письма, стр. 127—128, смята, че е писан във времето на Асен I (1186—1196). Че Болонският псалтир е писан във времето на Асен II, 1230—1241, вж. руския превод на моята история, стр. 551, бел. 12. Срв. Пич и може би Макушев рец. (против този възглед). — Споменик, III (Стоjановић), стр. 12. Грамота от октомври 1300 г. на крал Стефан Урош (Милутин) от Хилендар : бащата на краля дал на Хилендар

— Надпис с името на цар Иван Асен в черквата в Беренде, Царибродска околия, Сборник, II, стр. 48.]

 

14. Срв. βασιλεύουσα πόλις, ἡ βασιλὶς τῶν πόλεων, ἄστυ βασι’λειον и т. н. Krause, Die Byzantiner, Halle, 1869, стр. 15.

 

15.

Снимка на града има у Lejean, Voyage en Bulgarie. Tour du monde, XIII, 1873, и у Е. Reclus, Nouvelle géographie universelle, I, Paris, 1875, стр. 213. Срв. географията на Неофит (на български, Крагуевац, 1835), стр. 17 и сл., също Григорович, Путешествие, стр. 171—176, също Barth, Reise durch das Innere der Eur. Türkei, Berlin, 1864. Описание на Търново с илюстрации има дадено и у Kanitz, Donau Bulgarien, II, стр. 38—58, от него и археологическия етюд : Tirnovos altbulgarische Baudenknaale (S. B. der Kais. Akad. ćer Wiss. in Wien, LXXXII, 1876, март, стр. 271—288); имам пълно основание да се надявам, че сега, когато Търново е вече съвсем достъпно, ще се явят и други монографии за тези постройки. [Положението на Търново в Европа е inucum. Срв. Константин в Аджирия, срв. Queillé — Erdic, и Ани в Армения.]

 

 

297

 

Янтра с големи завои се стреми от балканските склонове между стръмни, отгоре плоски варовити скали към Дунава. На едно място със завоите си тя образува цял полуостров, на чиято източна страна се издига хълм, защитен от три страни от реката, а от четвъртата — със стръмни тераси. На върха на хълма е същинският Трънов град. Единственият достъп към крепостта е по интересния хребет на скалата, широк 4 м и 15 висок, който, спущайки се стръмно от двете си страни, от долината продължава нагоре към височината. Този естествен виадукт е прорязан само на едно място за укрепяване с тесен дол. На разстояние, каквото може да измине една хвърлена с лък стрела от тоя дол към крепостта, и сега още (1878 г.) води добре запазена врата. Според свидетелството на турския географ Хаджи Калфа (поч. 1658 г.) в XVII в. старият царски дворец още е бил цял. У него четем [16] : „Всред града се издига построен от издялани камъни шестоъгълен замък с пет врати. Янтра го обгръща като лунен сърп и крепостта има връзка с водата (на реката) чрез две кули.” Сега там горе човек ще види само жалки развалини, обаче височината, върху която е бил замъкът, все пак и досега още се нарича на български Царевец (Царювиц — според търновския изговор), „царева крепост”, а на турски — Хисар (крепост).

 

На Царевец се издигали дворците, [17] в които са живели Асеновци, Тертеровци и Шишмановци. Един от дворците тук е съграден от цар Иван Александър, който в него свикал около 1355 г. събора против богомилите и евреите. [18] Наред с двореца на светския владетел е бил и дворецът на духовния глава на българите — патриаршията, или съборът — „майката на черквите в българското царство”, черквата „Възнесение Христово”. [19] Сега няма следа от нея; според руските летописи след превземането на града турците я превърнали в джамия. Току до нея сияела черквата „Св. Петка” (Παρασκευή),чиито мощи Иван Асен със съгласие на франките пренесъл от крайбрежния гр. Епиватис (по турски Боядос), намиращ се на 12 часа път от Цариград, в Търново и там ги погребал в „цръкви царстѣй”, която той вероятно е построил нарочно за това. [20] След падането на Търново турците се настанили на Царевец и на мястото на разрушената през време на войната черква „Св. Петка” построили в 1435 г. джамия, съществуваща и досега. [21] Трета черква — в чест на св. апостоли Петър и Павел — имало долу, на брега на Янтра, срещу Трапезица; тя е сегашната митрополитска черква.

 

 

16. Hadschi Chalfa, Rumeli und Bosna. Aus dem Türk. von Jos. Hammer, Wien, 1812, стр. 42. [Описанието на епископ Петър Богдан от 1640 г. Acta Bulg. eccl.]

 

17. „Полаты, иже суть сотворены топлоты ради”; Доментиан, стр. 329.

 

18. Предание за св. Теодосий Търновски, Голубинский, стр. 679.

 

19. Раковски, Асен, стр. 51.

 

20. Евтимий, Житие на св. Петка, Starine, IX, стр. 59. [А Papadopulos — Kerameus, Ανάλεκτα, I, стр. 438—453, издаде животописа на св. Параскева; тя и брат ѝ, св. Евтимий Мадитски епископ (поч. около 989—996), са били от Epibatai. Byz. Zeitschr., II, стр. 315.]

 

21. Построена от Гази Феруз бег в 839 г. от хиджра. Г. Н. Шишков, История на българския народ, Цариград, 1873, стр. 263. Хаджи Калфа нарича строителя на джамията в крепостта „завоевател Фирнебег”.

 

 

298

 

На десния бряг на Янтра срещу Царевец се издига една уединена скала с отвесни към реката до сто фута страни. Отгоре на едно малко пространство се издигала „славната крепост Трапезица”. Още римляните са имали в този укрепен пункт една малка крепост, чиито основи според г. Каниц могат и сега да се видят. На Трапезица цар Иван Асен I в 1195 г. изградил черква в чест на св. Иван Рилски, в която се пазели чудотворните мощи на националния патрон, [22] а близо до нея в черквата на Апостолите се намирали останките на св. Гаврил Лесновски. [23] От всичко това сега няма ни следа. Отгоре Трапезица (народът я нарича още Трапевица) е обрасла с храсталаци и служи за пасище на кози и овце. В преданията се разправя за бляскави царски дворци и за седем намиращи се там черкви; според характера на мястото това сигурно са били само малки и тесни здания и параклиси. Иманяри работят тук усърдно и, вероятно, намират много скъпоценни неща. В подножието на Трапезица, срещу днешната митрополитска черква, била славната, посветена на св. Димитрий и построена от Асен и Петър черква, в която българските царе се коронясвали. Неотдавна търновските граждани заградили оскъдните остатъци от кея, главно олтарната стена, със зид. [24] Двете крепости се съединявали с построен върху две арки мост, към който водели врати за откъм града.

 

Самият град Търново е разположен на споменатия по-горе полуостров от Царевец на запад до близките височини и добре е запазен откъм север и юг от стръмните брегове на реката. Във времето на Хаджи Калфа имало само два моста през реката : единия към Трапезица, а другия на юг. Градът е растял бавно; още в 1211 г., при Борил, е имало само една черква. [25] Сърбинът Доментиан, който в 1253 г. е написал житието на св. Сава, пише, какво черквата „Св. 40 мъченици” е край река Янтра, в новия град, в мястото, наричано Търново”; [26] от това можем да заключим, че градът, собствено предградието на Царевец, отчасти е построен едва при Асен II.

 

Черквата „Св. 40 мъченици” и намиращата се при нея Велика Лав-

 

 

22. Евтимий, Житието на св. Иван Рилски, Гласник, 22, стр. 286.

 

23. Голубинский, стр. 663.

 

24. Даскалов, стр. 27.

 

25. Съборът в 1211 г. : „сѣде въ иже тогда единой отъ великыхъ цръковь”.

 

26. Доментиан, Белград, 1865, стр. 333. [Смъртта на св. Сава в Търново. Според Павлович той е починал на 12 януари 1236 г., заминал от Сърбия в средата на 1234 г. Nota bene анализ на цялото известие на Доментиан и т. н. (срв. Osvěta, 1882 г. за Търново). — Доментиан, стр. 335:

— За пренасянето на св. Сава от Търново има служба на преноса от Търново в Милешево, изд. Ковачевић, Гласник, 63, стр. 20 сл., според него този пренос в Милешево е станал на 6 май 1237 г. (има приписка в Гласник, X, стр. 341, че преносът е станал в .sψмв., според Ковачевич в оригинала стояло .sψмє., следователно 1237 г.). — Васильевский в ЖМНПр, 1885 април, стр. 210, бележката, казва : Йоаким до пролетта на 1235 г. не е бил патриарх, а е умрял в 1237 г. Следователно Сава в Търново е могъл да бъде само в 1236 г. Ала във времето на патр. Йоаким е станал и преносът на св. Сава след няколко години, Йоаким може би да е бил още архиепископ, следователно в 1235 г.]

 

 

299

 

ра била на северната страна на града, до брега на реката. Преданията много разправят за чудесата, вършени от погребаните там светии, особено св. Иларион Мъгленски. В подземни гробове в нея се пазели останките на починалите царе. Стените на черквата били пълни с надписи, някои от които и досега се виждат в джамията. Освен това градът бил пълен и с други черкви и манастири, които турците след превземането на града превърнали в джамии или бани. В баните често се срещат скулптурани работи, изобразяващи сцени от Новия завет. Главната баня например (баш хамам) е едновремешната черква „Св. Богородица”.

 

Гребенът, който води от града нагоре към крепостта, вероятно е играл по-особена роля в историята на старото Търново. Тържествените шествия се явявали там в цялото си великолепие; същият гребен е служил и като удобна арена за кървави сцени.

 

Имаме едно интересно известие от епохата на последния патриарх Евтимий за околностите на Търново, изпълнени с високи скали и планини. „Край Търново, отделено само с реката, се простира поляна, виждана от вси страни, която се напоява от стичащите се там води и ласкае още отдалеч окото с прелестта на водите; тя е насадена с дървета, покрита е с най-разнообразни цветя и е пълна с овошки, а над нея се издига гъста и обширна гора. Тук се издигала черквата на Пречиста Дева, майката Христова и Богородица, на чийто празник се е стичал тук от целия град народът с жени и деца.” [27] От малкото тези думи личи, какво византийски образованият монах наред с безсъдържателни фрази и библейски спомени сполучливо е нарисувал и един хубав пейзаж. Такива примери за жалост са крайно редки. Киевският архиепископ Григорий Цамблак, родом от Търново, от перото на когото е излязло това описание, споменава впрочем за поляната само защото патриарх Евтимий забранил празнуваното там тържество поради станалите там безчинства. От други извори узнаваме, че същото това място, разположено на юг от града, се наричало Света гора и че в тамошния манастир „Св. Богородица” е живял известно време и св. Теодосий Търновски. [28] Още във времето на Хаджи Калфа гората била запазена и служила за запазване на пасящия добитък от слънчевия пек. [29] Сега тя е гола и в празнични дни там се веселят турци.

 

Малката равнина, намираща се на юг от другата страна на реката, се нарича Марино или Марно поле. На половин час път на североизток е с. Арбанаси, което според легендите е основано от 70 гръцки семейства по случай брака на някой цар с дъщерята на византийския император; в същност обаче селото не е по-старо от 400 г. [30]

 

По цялата търновска околност са пръснати много манастири. Само на един час път по-долу от града Янтра тече през една теснина и между два манастира : „Св. Троица” и Преображенския; други още манастири се спотайват из околните долини : Присовският („Св. Архангел”), Плаков-

 

 

27. Житие на Евтимий, Гласник, 31, стр. 277.

 

28. Rad. VIII, стр. 184.

 

29. Хаджи Калфа, стр. 42 (погрешно пише светифора).

 

30. Вж. гл. XVII.

 

 

300

 

ският („Св. Илия”), Къпиновският („Св. Никола”) и т. н. Имената на основателите им — царе, царици и боляри, отдавна са забравени, а ценните им ръкописи или отвлечени, или унищожени.

 

Търново като престолен град на българските царе, патриарси и боляри бил център на целия държавен и културен живот в XIII и XIV в. Гражданите също така участвували в политическите движения. Не тъй е било в Сърбия. Сръбските крале и царе, както и много западни владетели нямали постоянна своя столица, а живеели поред ту в един, ту в друг замък на Косово поле, в Звечан, Паун, Сврчина, Породимля или в градовете Раса, Призрен, а след завоеванието на Македония — в Скопие и Прилеп; по-късно в Крушевац, Смедерево и Белград. Ето защо там не е могъл да се създаде един център на политическия и литературния живот.

 

Мирът, зацарувал по българските земи през времето на Асен II, повдигнал търговията. Дубровчаните, които малко по малко взели цялата вътрешна търговия на полуострова в свои ръце, получили от Асен големи привилегии, [31] въз основа на които те като „най-верни любими гости на царството ми” могли безпречно да пътуват, да купуват и да продават. Дълго време след това дубровчаните си спомняли „за вярната дружба на високопрославения цар Иван Асен”. [32]

 

Оживил се и църковният живот. Асен II дал големи дарове на манастирите : тъй например Рилския манастир [33] и атонските манастири „Лаврата” и „Протатон”, а особено българския Зографски манастир, [34] които оцелели от опустошението, извършено на светия полуостров от разбойнишкия латински епископ Севастски.

 

Последователи на разни вероизповедания — православни, католици и богомили, живеели в Асеновото царство. Папата в едно свое писмо до маджарския крал се оплаква от Асеновата веротърпимост към богомилите; той дава приют и покровителство на еретиците и затова царството

 

 

31. Грамотата от архивите на Дубровнишката република посредством руския консул У. Гагич била отнесена в Петербург. Според преписа на Гагич за пръв път е издадена от Шафарик (Pam., II), а според оригинала от Срезневский, Известия, II, 1852, а след това от Миклошич (Mon. serb., III) и от Раковски, Асен, стр. 56. Погрешно я считат някои за грамота на Асен I, царството на когото никога не е имало такива граници, за каквито се говори в нея. [Analyse détaillée. Асен I не е притежавал Македония, вж. Никита, не е притежавал навярно и Белград и Браничево. — Пичовите работи.— Асеновата грамота на дубровничаните и сам Миклошич приписва на Асен II (1217—1241), Mon. serb., Corrigenda, стр. IX. Nota bene срв. Archiv, II, стр. 623 (Калужняцки за тази грамота).]

 

32. В 1253 г. Miklosich, Mon. serb., стр. 35.

 

33. Šafařik, Pam., 2 изд., стр. 107.

 

34. Евтимий в Starine, IX, стр. 57. Една компилация може би от XVI в., от хрисовулите на Асен II и на син му Калиман I, дадени на Зографския манастир, има у Априлов. Болгарские грамоты, Одесса, 1845, стр. 31. Зограф имал тогава приходи от цялото българско царство, от риболовството по Дунава и по Охридското езеро, имал имоти в Серес, Никопол, София и другаде. В самия манастир по заповед на Асен била построена кула, която по името на неговия син била наречена „Михайлов пиргос”. [Nota bena Богдан за компилацията на грамотата. — Новобълг. история на Зограф от Дринов в Пер. спис., 31, стр. 25.]

 

 

301

 

му с препълнено с тях. [35] При Асен II дори и гърците признали независимостта на Търновската църква.

 

Асен сключил съюз с император Ватацес, за да разрушат Латинската империя, на която се сърдил, откак не го избрали за настойник. Обаче скоро след пристигането на Йоан де Бриен в Цариград той бил твърде много зает с война против маджарите. Военните действия се развивали по трансилванската граница, във Влашко, около Белград и Браничево. Асеновият брат Александър разбил маджарите и пленил графа и воеводата на трансилванските сикули Богомир, Собеславов син. Маджарите пък от своя страна превзели опустошената Северинска [36] област, т. е. Мала Влахия до Алута, където скоро от вси страни започнали да се събират колонисти; оттогава маджарските крале си присвоили титлата крале на България и на Кумания. [37]

 

След свършването на тази война Асен с Ватацес се обърнал срещу цариградските латинци. Войната започнал Ватацес, като превзел в 1235 г. венецианския Галипол. Асен и Ватацес с жените си се срещнали в превзетия град, а после на азиатския бряг на Хелеспонт, в Лампсак, била отпразнувана сватбата на дванадесетгодишния Ватацесов син Теодор с десетгодишната Асенова дъщеря Елена. Пак там била призната и независимостта на Търновската църква от византийския патриарх Герман със

 

 

35. Theiner, Mon. Hung., I, стр. 160. Под „heretici” тук съвсем не трябва да разбираме православните; те се наричат винаги „schismatici”.

 

36. В унгарските паметници „banatus de Sceurin, Zeurino, Zeureno, Zewerino, Scverino”; в славянски от 1406 г. „Грѧдѫщу ми къ Северину”, „Северинскому банству господинъ” (Венелин, Влахоболгарские грамоты, стр. 22, 23, 57 и т. н.). Срв. Šafařik, II, стр. 219. Първият унгарски северински бан е в 1233 г. (Theiner, I, стр. 123). [Fr. Pesty, А Szörenyi bansag története, Budapest, 1878, 3 vol. Обширна истерия на този банат с грамоти. — „Грѧдѫщу ми къ Северину” — дали това не се отнася за Сигмунд?]

 

37. Rex Bulgarie за пръв път в 1235 r. Fejer, IV, 1. Срв. Rösler, стр. 286; за пленяването на графа на сикулите : грамота от 1235 г., Teutsch und Firnhaber, Siebenb. Urkundenucbh, XXV. — [За началото на християнството у куманите вж. Kuun, Codex Cumanicus, стр. LXXVIII. Най-ранното покръстване според него е от 1220 г., в 1228 г. episcopus in Comania Theodoricus бил ръкоположен от Роберт архиепископ Strigoniensis. Тогава в XIII и XIV столетие Cumania = Moldavia. След 1237 г. куманите нахлули в Унгария, бягство. След нахлуването на монголите мнозина останали в Унгария. Още от времето на крал Сигмунд се говорело кумански. Kuun, пак там, стр. LXXXIIl : „Magna Cumanorum pars, quae Moldaviam et Valachiam inhabitabat, tandem Valachorum religione, linguam, mores assumsit et hodie qucque quaedam familiae valachae non solum in Valachia, sed in ipsa Transsilvania, e. g. in Comitatu Zarandiensi „Koman” nuncupant r.” В Молдавия имало vallis Koman в 3 села Komanest. Във Фогараш село Горен и Долен Комен. И името на узите се среща в Унгария : Uzaeus princeps Cumanorum 1279, Fejér, Uz nobilis 1412, Uz villanus 1223, човек 1299, Uz pater de Uza 1299, Uzfalu, Uzfalva 1301. — Куманско влияние върху румъните. Рум. satu село. Вж. Codex Cumanicus,. стр. 105, mercator baxargan, forum Ibaxar, mercatum satugh, стр. 106 venditor satugzi. Вж. Rösîer. — От 1230 г. Станимашкият надпис — Huber в Archiv f. öst. Gesch., Bd. 66, стр. 1 : Бела IV веднага след възкачването си на престола пише rex Cumanie, когато куманите търсели защита от него. На стр. 2, бележката, казва, че Северин не бил обсаден от унгарците около 1232 г. : Const. Porph., De adm. imp., cap. 40. Траяновият мост бил κατὰ τὴν τῆς Τουρκίας ἀρχήν, a според Vita S. Gerardi, cap. 10 ap., Endlicher, Mon. Arpad., стр. 214 сл., земята на унгарския княз Ахтум в X в. се простирала „а fluvio Keres usque ad partes transsilvanas et usque in Budin et Zeren”.]

 

 

302

 

съгласието на патриарсите ерусалимски, антиохийски, александрийски, и Йоаким, търновският архиепископ, в присъствието на мнозина гръцки и български епископи и монаси бил тържествено въздигнат в патриарх. [38]

 

След тази среща българи и гърци се втурнали да опустошават Тракия до Цариград; Долна Марица била определена като граница за завоеванията на двете страни [?]. Още същата година съюзниците заобиколили дори и самия Цариград. [39]

 

 

38. Местно известие имаме у Раковски, Асен, стр. 51. Вж. Acropolita, гл. 33, Nicephorus Cregoras, I, стр. 29. Визант. хроника за 1391 г. (Sitzber. der W. Akad., IX, стр. 393); Дринов, История на българската църква, стр. 86; Голубинский, стр. 80. [Nota bene за срещата на Асен с Ватацес Василевски в ЖМНПр, 1885 април, говори обширно. — В. Васильевский, Обновление болг. патриаршества при царе Иоанне Асене II в 1235 год., ЖМНПр, 1885 март, стр. 1—55, април, стр. 206—238. Ръкопис (XIII—XIV в.) с писма на навпактския митрополит Йоан Апокавк (от Синай) през времето на епирския деспот Михаил I, Теодор и Мануил, у Порфири Успенски, сега в импер. Петроградска библиотека. — Църквата в деспотството била против Цариградската църква в Никейската империя. В 1232 г. Асен е начело на съюза срещу Цариград. За преговорите на латините с Асен за регентството Sanado y Bongars, Gesta, II, стр. 78, Dandolo у Muratori, XII, стр. 346. Асен в 1232 г. преговарял и за отношенията на търновската българска църква към Никея (nota bene март, 50); патриархът не позволил автокефалността, каквато имала Охридската църква (тя била под Асен), търновският архиепископ трябало да бъде ръкоположен от цариградския патриарх. Асен вероятно това не е искал. Търновският патриарх (навярно Василий според Евтимий) се отказал и се оттеглил в Атон, гдето в 1233 г. го намерил анкирският митрополит Христофор, в 1235 г. бил вече провъзгласен за патриарх Йоаким. В 1233 г. синод в империята на Мануил Солунски. — Leo Gavalus, кесар на Родос в 1223 г., бил против Ватацес, в 1224 г. сключил съюз с венецианците, след това наново с Ватацес. — Монасите за положението на Цариград през март 1234 г. (Assanus, Vatacius, Manuel) у Mansi, ХXIII, стр. 293—294. — В 1234 г. преговори за женитба, инициативата излиза от Асен спорeд Григорас; у Акрополит е другояче, нападателен съюз против латините. Църковните въпроси; съгласието на патриарсите Александрийски, Антиохийски и Ерусалимски според синодика, имената са верни. В 1235 г. Ватацес е в Лампсак, превзел венецианския Галипол, там дошъл Асен с царицата и с дъщеря си, със светска и духовна свита, имало и атонски монаси. Бракосъчетанието в Лампсак, Асен не се знае защо, не присъствувал, само царицата с дъщеря си. Автокефалността била призната. Τόμος не е запазен; τέλῃ καὶ ϕόροι; откъслек в грамотата на Калист (Acta, I, стр. 438). Скоро се появили двусмислията на самия Герман. Смътният извор у Порфири Успенски (спорьт за Атон; български митрополит в Солун). Вж. Meyer, Athosklöster. Праз лятото царете потеглили срещу Цариград. Оскъдни известия, най-добрите у Филип Мускес. Опитът на византийските кораби да запалят Цариград. Гърците в града били обезоръжели. 45 дружини на Асен. Вгигцианците поразили гръцката флотилия, като заловили адмиралския кораб на Гавала с 24 кораба. Обсада на Цариград и през 1236 г. — Писмото на Христофоо, анкирски митрополит, пратеник на никейския патриарх в Солун (вж. Acta, III, стр. 65) πρὸς Βασιλέα Асен II вЖМНПр, 1885, март, стр. 53—55 (εἰς τὴν Ζαγορὰν; τοῦ Γρινόβου ἐκκλησία). Писано е от страната на царя, който е зет на Загорския владетел (Мануил Солунски). — А. Rother, Johannes Teutonicus (von Wildeshausen), Röm. Quartalschrift für christl. Altertumskunde, 1895, стр. 139—171. В 1234 сл. Provincial in Ungarn, Bischof von Bosnien, стр. 153 : 1237 der Bischof von Perugia und Johannes als Gesandte zu Asên II. Johannes († 1252) in Strassburger Couvent, 11 J. Geneal. (Sem. Arbeit aus Münster, Vorrede von Prof. Finke).]

 

39. Hopf, стр. 254; Макушев и др. Григорий IX пише на 16 декември 1235 г. на унгарския крал (Theiner, I, стр. 140) за едно нападение от страна на българи и гърци и прибавя, че латинците, след като ги отблъснали „de novo civitate Constantinopolitana obsessa, iterato cum infinitis millibus”, заплашвали града. Ето защо обсадата е била към края

 

 

303

 

Между това Асен превзел пътьом и Пловдив, в който франките вероятно били заседнали здраво още след поражението на Борил; в 1219 г. там заседнал един роднина на Рене, нидерландецът Жерар де Стрем (Gérard dc Stroem). Бриен, съуправителят на малолетния Балдуин II, разполагал в Цариград само със 160 рицари и оръженосци; той бил принуден да разорьжи гърците и да разпредели оръжието само между наличните латинии. Генуезците и пизанците приготвили военните си кораби, Венеция изпратила 25 галери, а Готфрид II Вилхардуен, морейският княз, дошъл на помощ с флотилия и с десантна войска. С храбростта си латинците успели да отблъснат обсадните войски, а на морето италианците унищожили гръцките и българските кораби (1235 г.). Асен след безполезни настоявания от страна на папата да се откаже от съюза с Ватацес бил отлъчен на 25 май 1236 г. в Рим. [40]

 

Бриен умрял в 1237 г. Асен изведнъж охладнял към съюза си с Ватацес. Може би отстъпчивостта на Балдуин II да му е дала повзд за това, а може би той се опасявал от засилващото се могъщество на никейския император; както и да е, едно сблъскване между двамата сьперници за завладяване на Цариград станало вече неизбежно, защото и „царят на българи и гърци” с не по-малка радост би издигнал трона си на Босфора. Под предлог да види още веднъж поне дъщеря си Елена, невестата на византийския престолонаследник, повикал я той на среща в Одрин; оттам обаче той я взел със себе си в Търново.

 

Като скъсал връзките си с Ватацес, Асен сега влязъл в сношения с

 

 

на 1235 г. [Nota bene respice lit. papales. — Nota bene : Ватацес същевременно поддържал (до 1236 г.) размириците на гърците в Крит срещу венецианците. Hopf. — Рение. За него грамоти у Tafel et Thomas. — Nota bene падането на Пловдив! Canale, Dandolo, Acropolita, Phiüpp. de Mouskès, папските грамоти. — Hist. Francorum Scriptores, V, Paris, 1649, стр. 411, за susceptio coronae spineae : „illo tempore duo principes Graecorum Vastachius et Duxanus (var. Auxanus) pacem in vicem facientes contra imperium Constantinopolitanum bellaverunt”, тогава Бриен изпратил Балдуин във Франция и пр. Същото и у Boudiet, Hist. généalog. dc la maison royale de Courtenay, Paris, 1661. Preuves, стр. 18 от ръкописа на манастира S. Petri Senonensis : „duobus maioribus Graecorum satrapis, Vastachio et Auxano”, по-рано неприятели един към друг, след това станали приятели и заедно нападнали Цариград, тогава Бриен изпратил Балдуин и т. н. — В 1234 г. примирие с Ник. латини. Посредничели латински монаси в Цариград. Цариград според тях се намирал между 3 неприятели : „Arsanus rex Bachtrorum ab Aqnilone”, Vatacies от изток, Manuel от запад. — В 1235 г. Бела IV подарил на Dionysio mag. agaz. имения за вярна служба, особено, срещу брата на българския цар Александър, „qui etiam Bogemerium filium Zubuslay comitem et ductorem Siculorum captivarat”. Féjer, IV, 1, стр. 21. Teutsch und Firnhaber, стр. XXV, № 132. — 1232, 21 март. Reate. Папата напомня на чанадския (Cenadiensis) епископ да обърне в послушание белградския и браничевския епископ, които са българи православни, и ако не послушат, subdes episcopatus eorum auctoritate nostra episcopatu Sirmiensi. Theiner, Mon. Hung., I, стр. 103. Тези два града следователно тогава са били под унгарска власт? В привилегиите на дубровчаните се споменават Белград и Браничево. — 1233 г. първият северикски бан. В 1233 г. за пръв път срещаме rex Cumanie в съвременните грамоти в 1235 г.]

 

40. Theineir, I, стр. 144. [Писмото на Григорий IX до Бела от 1235 г., 16 декември. Viterbo. Асен и Ватацес нападнали Цариград (като превзели Галиполи), 48 редици срещу 160 рицари и 24 неприятелски кораба. Били отбити, sera de novo, iterato обсаждат. Датирано добре (anno nono).]

 

 

304

 

папата. По лично негово желание (в май 1237 г.) в България бил изпратен папски легат Перуджийският епископ, който да води преговорите относно цариградската империя. Заедно с легата пристигал и Йоан Вилдхаузенг немец от Вестфалия, бивш босненски епископ. Но още на 28 февруари 1238 г. Григорий IX настоял пред маджарския крал Бела IV да обяви кръстоносен поход срещу Асен, тъй като последният не щял да се присъедини към Римската църква и защищавал богомилите, с които тъкмо по него време католическата църква водела кървава война в Босна и в Южна Франция. [41] Същото нещо поискал папата и от император Балдуин. [42] Бела се готвел за война с намерение да завоюва България. [43] На кръстоносците, които отидат срещу „еретиците и схизматици” българи, обещали, че ще им се простят греховете. Самият обаче кръстоносен поход, както изглежда, не се състоял; Асен намерил, че ще е по-изгодно за него открито да се съюзи с Балдуин II като негов „защитник”.

 

През това време едно ново движение на народите разтърсило Изток. Куманите, заплашени от нахлулите откъм Русия татари, на тълпи бягали през молдаво-влашките равнини отчасти в Маджарско, а отчасти през Дунава, който на кожени мехове, напълнени с въздух, минали в България и залели цялата страна до Тракия. Много народ с дворянството се поселил в България. Пък и латинците завързали дружба с тях. В 1239 г. франки, българи и кумани потеглили заедно да обсаждат гръцките крепости в Тракия. [44] Когато Асен атакувал Цурулон (Чорлу), внезапно получил известие, че жена му маджарката, син му и патриарх Йоаким умрели в Търново от чумна епидемия. Той погледнал на това като на божие наказание за вероломството, изгорил обсадните си машини, върнал се в къщи, изпратил обратно Елена и отново се помирил с Ватацес. [45]

 

 

41. Грамотите у Theiner, стр. 155—167. [В 1237 г. в май е подновен съюзът на Асен с папата. Ала в 1238 г. пак неприятелство, на 27 януари Григорий пише на Бела да предприеме срещу Асен кръстоносен поход, за същото пише и на Балдуин, и на перуджийския легат. Бела същата година, 7 юни, пише, че не иска да воюва с Ватацес, но срещу Асен. От 8 и 9 август много писма от папата за българската война (индулгенции).— През 1239—1241 г. (след смъртта на Йоаким, във времето на Василий) пренасянето на св. Петка от Епиват.]

 

42. [За отношението на Балдуин към Асен срв. Конст. Порфирогенет и Симеон. След смъртта на Бриен Балдуин може би сам се е помирил (в 1237 г. Балдуин е бил двадесетгодишен). — През пролетта на 1236 г. Балдуин заминал на запад. В Рим е бил тържествено посрещнат — отлъчването на Асен и др.]

 

43. Theiner, стр. 16, 167, 170. [2 грамоти за историята на Цариград. 1237, 16 intr. mense oct. XI ind. Jacc. Teupolo изпраща на франц. крал със Симон Bonum „ad promenandam (lacuna) necessariam Imperatrici Constanlinepolitani”.]

 

44. [Куманите във Византийската империя. Вж. Nic. Gregoras, I, стр. 36, 37, ed. Bonn., вж. Rösler, стр. 333, за преселението през Дунава, настанени от имп. Йоан в Тракия, Македония, при Майандер (Meand.) и във Фригия. Surgian и неговата генеалогия. — За заселяването на кумани в България, вследствие на едно ново движение на народите — nota bene. — Thomas arch., cap. 40. Татари (в 1242 г.) около Дубровник и Котор, който изгорили, ограбили Suagium et Drivostum, през Сърбия в България.— Μιλιαράκις, Ἱστορία, стр. 339, цитира грамотата на Балдуин II от 1240 г. за превземането на Цурулон у Matth., Paris, V, стр. 68, и известия за българите и татарите 1241, Chronic. Australe у Freher, 1, стр. 459, Pez, SS Austriae, 1, стр. 460.]

 

45. Акрополит у Siritter, стр. 729—730.

 

 

305

 

Латинците от ден на ден изпадали все в по-затруднително положение. Император Фридрих II в борбата си с папата намерил естествени съюзници в лицето на гърците от Никея и Епир, а Балдуин II, покровителствуван от папата, трябвало скоро да почувствува гнева на императора. Асен и Ватацес в 1239 г. влезли в преговори с Фридрих II, [46] а Ватацес дори се оженил за незаконната дъщеря на императора и му дал клетва за вярност. Най-сетне в 1240 г. Балдуин II през Маджарско и България влязъл в Цариград с помощна (събрана на Запад) войска от 700 рицари и 20 000 коня; и тази подкрепа обаче не могла да спре хода на работите. [47] През време

 

 

46. Hopf, стр. 254.

 

47. [Bouchet, Hist. généalog. de la maison royale de Courtenay, стр. 68, стихове на Mouskès : li roys Aussens (ossi). — 3a Philipp Mouskès по-рано се мислеше, че е турнайски епископ, умрял в 1282 г. (Chroniques belges inédites, ed. Reiffenberg, Bruxelles, 1836, vol. I), ала в suppl. ed. Reiffenberg от 1845 г., стр. 7, се казва : не бил от Гант, нито епископ, ами joyeux trouvère от Tournay, не бил фламандец, ами французин; mouskès в patois de Tournay и до днес означава Falco tinnunculus (фр. émouchet). Бил благородник от Tournay, споменаван в 1236—1237г., свършил поемата си в 1242 г. (цяла генеалогия).— У Reiffenberg, I, е само първата част на старата французка история— за фр. имп. отпечатък у Ducange във Villehardouin, Hist. de l’emp. de Constantinople sous les empereurs français, Venet., 1529 + Hist. de l’emp. de Constantinople.— I, стр. 88, импер. Роберт е цяла зима в Унгария:

„Si fist li Rois un mariage

d'une nieçain à cel Robert,

Et si nos faitl'estoire ciert

Que rois Ausens l’ot et pleuie

Ki sires iert et rois de Servie,

Et li rois Andrius ot un fil

Mult prent et vaillant et gentil

Alexandres auoit à nom

Mult amoient Esclavon,

Rois Ausens et li Rois Andrius

Et Rois Alexandres ses fius

Conuoièrent Robert l'Auçuerre

S'ot viande cuaine et fuerre,

Tant kil vint en la terre noble,

De Grèce et de Constantinoble”.

Стр. 95, към Цариград:

„Mais Vatace et li Rois Ausens,

Li Micalis et li Coumain,

Et li Blac aussi font de plain

Et li Toidres uns om poisans”,

със 100 000 души обсаждали, обширно изложение. — Стр. 96-б. След обсадата на Цариград Балдуин заминал за Рим, Париж:

Donc fu comandé de par Rome,

Qu'à la S. Jehan fu la some

de passer en Constantinobl

 Quar li Blac qui érent Finepople

Et la tierre on regaegnie.

 

306

 

на похода франкската войска въпреки съюза на българите с Ватацес намерила добро гостоприемство у първите.

 

Епирския император Теодор ние оставихме през дните на Клокотнишката битка. Дълго време го държали под слаб арест, но накрая царят заповядал да го ослепят за някакви си интриги, от каквито той не отвикнал дори и като пленник. В 1240 г. Асен се оженил заИрина, дъщерята на пленения цар и освободил тъста си. С Асенова помощ Теодор успял да превземе Солун и да плени брат си „император” Мануил. Но понеже бил сляп, предал управлението на сина си Йоан.

 

В юни 1241 г. [48] умрял Иван Асен II, най-великият измежду Асеновци и наред със Симеон най-видният от всички български царе. Като син на възстановителя на царството, той прекарал младостта си в изгнание и завзел бащиния си престол след тежки изпитнѝ и борби. След смъртта си оставил царство, което се допирало до три морета и чието положение между християнските държави било закрепнало благодарение на приятелските връзки със съседните владетели на гърци, сърби, маджари и немци. Българската държавна църква била също призната от гърците. Оживената търговия, великолепните постройки и рядката религиозна свобода били също тъй признаци на вътрешно държавно благосъстояние. При един храбър и опитен наследник на престола това царство би скоро процъфтяло и би достигнало още по-голямо могъщество. Съдбата обаче решила иначе.

 

 

В 1240 г. походът на Балдуин през Alemagne към Dunée и Hongrie на късо. — Стр. 99 (1241 г.):

De Constantinoble revint

Nouviele, ki mult bien avint

Que mors estoit li Rois Ausens,

Ki mult ot valor et haut sens

l’empereurs en ot ioie au cuer

Ki ne l’ama ia nul fuer.” —

Балдуиновият поход. Pertz. Scr. R. G., 24, стр. 521. Chronicon univers. Mettensis, ps. 1250, autograf cod. Paris : 1238 (var. A. 1240, Bernensis s. XIII 1239) „Imp. Constantinop. cum multis baronibus et aliis crucesignatis de Francia Constantinopolim vadit.” Ph. de Mouskès също споменава за това накъсо, през Allemagne, la Dunée, Hongrie.]

 

48. В 1241 г. „circa festum S. Ioannis Assanus rex mortuus est”. Albericus, стр. 578. Това място у Алберик прави излишни всички съмнения на Голубинский, стр. 218, за хронологията.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]