История на българите

Константин Иречек

 

ГЛАВА XV. Борбата на българите с латинците 

Франки в Цариград. — Калоянова уния. —Гръцко-български съюз срещу франките, — Съдбата на император Балдуин в битката при Одрин (1205 г.). — Кървави войни в Тракия и Македония. Калояновата смърт при Солун. — Узурпаторът цар Борил (1207—1218 г.). — Гонене на богомилите (1211 г.). — Македонските князе Слав и Стрез

 

На 23 юни 1203 г. при залез слънце пред Цариград се явил флотът на латински кръстоносци; на 303 кораба дошли венецианци, ломбардци, французи и немци (ок. 30 000 души) да турят край на Византийската империя. Начело на тази експедиция, подмамена тук от първоначалната ѝ цел — Палестина, от хитрите венецианци, бил слепият дож Енрико Дандоло, непримирим враг на византийците. Тридесет години по-рано, когато той през време на войната пристигнал като пратеник в Цариград, той злодейски бил ослепен пред входа на приемната зала с помощта на едно изпъкнало огледало, което силно отражавало слънчевите лъчи. [1] Цариград бил превзет не в един ден; борбата — с успех ту на едната, ту на другата страна — продължила девет месеца. В обсадения град императорите били възкачвани и сваляни един след друг. Три пъти прекрасната и горда източна столица потъвала в пламъци, и то все от огньовете на обсадителите. Най-сетне на 13 април 1204 г. кръстоносците станали господари на града след жестоко клане и ужасни грабежи. Граф Балдуин Фландърски, благочестив и храбър герой, но лош политик, получил императорската корона в черквата „Св. София”. Завоевателите веднага се заловили да доразрушат Римската империя; една година им стигнала да си постигнат целта. Само на три места още гърците отстоявали независимостта си : в Трапезунд — в новата империя на Алексий Комнин, в Епир — в току-що основаната държава на Михаил Ангел, и в Никея, в която византийски бежанци се събрали около император Теодор I Ласкарис. Всички останали части на империята били вече под франкска власт. Венецианците завзели много острови и пристанища. Бонифа-

 

 

1. Hopf, стр. 190. [Armingaud, Venise et le Bas-empire, Archives des missions scientif., série II, t. 4, стр. 426 сл. Намерил инструкциите на пратениците до Алексий III и т. н. Вж. Heyd, I, стр. 249.]

 

 

275

 

ций, благородният Монфератски маркграф, основал свое полунезависимо кралство в Солун. Върху древната класическа почва на Елада възникнали нови княжества : Атинско, Ахайско, Наксоско и др., в които френско и италианско дворянство вече господствували от новопостроените си рицарски замъци над местното гръцко население. Нигде в Европа тогава не е могло тъй свободно да се развива рицарството, както в тези нови източни латински държави. Много недостойни членове на дворянството се стичали там, та в непрекъснати борби с гърците да водят романтичен, пълен с приключения живот. Дори и латинските свещеници за възмущение на гърците ги придружавали и в бойни ризници и на коне участвували във всички походи.

 

Чрез тоя преврат изведнъж се променило и положението на Калоян. Още през време на обсадата на Цариград от латинците той им обещал (през февруари 1204 г.) да им се притече на помощ със 100 000-на войска, стига да го признаят за крал на България и да му дадат корона. Предложението му обаче било отхвърлено. [2] Между това папа Инокентий III изпратил в Търново кардинал Лъв с кралска корона. В крепостта Кеве (Кубин при Панчево) на Дунав Лъв, с нетърпение очакван на другия бряг от тълпи българи, по заповед на Емерих бил задържан от маджарите и освободен по настояването на папата. [3] Кардиналът по такъв начин пристигнал в Търново и на 7 ноември 1204 г. ръкоположил архиепископ Василий за примас на България; преславският и велбъждският митрополит получили палиум, а епископите бдински, нишки, браничевски и скопски — митри. [4] На следния ден (8 ноември) била извършена от кардинала и тържествената коронация на Калоян. Освен корона той получил от папата още

 

 

2. Robert de Clary, сар. LXIV, LXV (ed. Hopf, Chroniques grécoromaines, стр. 51, 52). [Sayous, Etudes sur la religion romaine et le moyen âge oriental, Paris, Leroux, 1890, 6 mémoires, единият : „Les Bulgares, les croisés français et Innocent III”. Les croisés étaient rebelles aux conseils du pape, repoussèrent l'alliance des Bulgares — la suite la catastrophe d'Adrianopole. — През февруари — март 1204 г. пратениците на Калоян при кръстоносците с предложение за помощ били върнати с отказ. Klimke, стр. 95. Clary, стр. LXIV.]

 

3. Theiner, Mon. Slav. merid., I, стр. 34. [Писмото на Инокентий до Калоян за изпращането на кардинал Лъв с инсигните е от 28 февруари 1204 г.]

 

4. Срв. списъка, макар и непълен, на българските епархии според ръкописа от XIII в. у Weidenbach, Caleniarium historico-christianum, Regensburg, 1855, стр. 276. [Каталогът на епископите sub romano poatifice, в ръкопис от XIII в. у А. J. Weidenbach, Calendarium historico-christianum, Regensburg, 1855, приписван на кардинал Cencim, по-късно на папа Honorius (от 1216 г.), стр. 276, изброява епископите в България : Trinoviensis archiep. qui est priinus, arch. Velesbudiensis et Prosthlaviensis, epp. Scopiensis, Prizrensis, Budinensis, Lovisiensis et Brunziberensis. Южна Македония тука я няма, следователно от времето на унията (около 1204 г.). Липсва Ниш и Сердика, Дръстър, Червен. И Ниш е бил бьлгар:ки. — G. Erler, Der liber cancellariae apostolicae V. J. 1380 und der stilus palatii abreviatus Dietrichs von Nieheim, Leipzig, 1888, стр. 39, съдържа в списъка на всички епископства и българските : „Isti sunt episcopi Bulgariae : Tornoviensis archiepiscopus, qui est primus, archiepiscopus Velesbudiensis, arch. Prosthlaviensis, Scopiensis, Prizriensis, Budinensis, Lovsiensis, Brunziberensis.” Същият следователно списък като у Weidenbach. Интересни данни за Македония. На стр. 25 далматинските и унгарските епископства. Nota bene. Дали списъците на римските епископства са по-стари?)

 

 

276

 

скиптър и знаме с образа на св. Петър, а също и позволение да сече пари със своя образ. В благодарственото си писмо новокоронясаният крал молел папата да се яви като посредник в спора му с маджарите, а също и с цариградските латинци, с които той прекъснал дружеските си отношения; в случай че едните или другите предприемат нещо срещу него, той свалял от себе си всяка отговорност.

 

Това е унията, която дала повод на по-новите православни писатели да опозорят Калоян. Заплашван от маджари и латинци, той бил принуден по този път да търси, щото титлата му да бъде потвърдена и призната. Впрочем същата постъпка предприел няколко години след това и сръбският княз Стефан Първовенчани; та нали и албанският княз Димитрий бе се видял принуден да се обърне към римската църква. [5] Неотдавна Голубински доказа колко умно и хитро е използувал Калоян връзките си с папата. Калоян искал да му се даде императорска или — което е същото — царска корона. Инокентий му дал кралска титла и му пратил кралска корона (regium diadema). Калоян с благодарност приел короната, но не пропущал да се подписва цар (император). Същото станало и със сана на Василий, за когото искали от папата титлата патриарх, Василий получил само титлата примас под предлог, че двете титли са от еднакво значение; [6] а в благодарственото си писмо до папата той пише, че кардинал Лъв го ръкоположил „in patriarcham”. Преписката между Рим и Търново страдала не само от липса на безопасност по пътищата, но и от това, че нямало преводачи, които еднакво добре да познават както българския, тъй и латинския език; всички грамоти най-напред се превеждали на гръцки, а след това вече на латински език. Унията не повлияла ни най-малко нито в църковните работи, нито върху обредите и догмите. Калоян, щом получил кралската корона, скоро видял, че латинците не са непобедими, и оттогава малко внимание обръщал както на папата, тъй и на обещанията си. [7]

 

През юли 1204 г. императорът Балдуин заминал към земите край българската граница да приеме клетва за вярност от тракийските градове. Стигнал по такъв начин в Одрин и тамошните гърци доброволно го признали. Калоян от своя страна му предлагал да сключат приятелски договор, отишъл да го посрещне и се установил на две левги от латинския лагер. През време на преговорите Калоян поканил на гости Петър де Брасийо (de Bracieux), един от най-добрите рицари. Придружен от трима други рицари, Петър на отличен боен кон отишъл в българския стан, гдето бил сърдечно приет и угостен от самия цар и болярите му.

 

 

5. Голубинский, стр. 264—285. Hopf, стр. 224.

 

6. Apud nos haec duo nomina primas et patriarcha paene penitus idem sonant, cum patriarchae et primates teneant unam formam, licet eorum nomina sint diversa. Theiner, Mon. Slav., I, стр. 25.

 

7. Преписката на Калоян с Икокентий III е запазена само в латинския и превод; славянският оригинал е изгубен. Theiner, Mon. Slav. mer., I, стр. 15—39. Migne, Innoc. III opera (Paris, 1885). По-обстойно и по-пълно описание има у Голубинский, стр. 264— 280. Срв. Дринов, История на българската църква, стр. 68—80; Макушев, цит. съч., стр. 18—26.

 

 

277

 

В разговор с латинците българите се учудвали на тяхната „bonne chavalerie” и поискали да узнаят какво ги е подтикнало да дойдат от толкоз далечни страни тук за завоевания. „Та нима не сте чували как бе разрушен великият град Троя?”, отговорил Петър. Преданието за падането на Троя, разбира се, е било познато и на българите, и на куманите и много се зачудили, като чули от рицаря, че латинците са потомци на троянците и че дошли при тях отново да завземат наследството от прадедите си. След тази „aventure” Петър де Брасийо се върнал в лагера си. [8]

 

Преговорите скоро били прекъснати. Според гръцкия историк Никита на Калояновите предложения латинците надменно отговорили, че Калоян дори не би трябвало да се обръща към тях като крал към свои приятели, а само като служител към своя господар, толкоз повече, че претенциите му за власт над страната нямат законно основание. Положително е известно само това, че Бонифаций, като се оженил за вдовицата на Исак, бил готов да се съюзи с маджарите и след няколко недели наистина предполагал да воюва с българите, като се старал да придума за същото и император Балдуин.

 

През ноември 1204 г., тъкмо когато Калоян бил коронясан вече от папския легат, фландрецът Рене де Три (Renier de Trit), току-що издигнат във васален пловдивски херцог, влязъл в Пловдив със свита от 120 рицари. Гърците граждани, постоянно безпокоящи се от близостта на Калояновите войници, посрещнали рицарите като освободители. Такова е било маловажното наглед начало на борбата. Сблъскването между българи и франки станало вече неизбежно. [9]

 

Повод за война с латинците дали самите гърци, понеже повикали Калоян на помощ : завоевателите навсякъде с презрение и с оскърбление се отнасяли към гръцките граждани и архонти, като към хора, които въпреки всяка клетва от вродена злоба и вероломство били винаги готови за измяна. А когато латинците били доста заети в Мала Азия и Пелопонес, всички тракийски градове изпратили [тайно] пратеници при Калоян, повелителя на толкоз омразните им по-рано българи, и му предложили, ако той ги освободи от чуждото иго, императорска корона и му дали клетва за верноподанство. [10] Българският цар обещал, че ще им дойде на помощ с всичките си сили, и то колкото се може по-скоро. Войната почнала с избиване на франкския гарнизон в Дидимотихон от самите граж-

 

 

8. R. de Clary, сар. CVI. Пак към това време се отнася и разказаният епизод, според мнението на Klimke, Die Quellen zur Geschichte des vierten Kreuzzuges, Breslau, 1875, стр. 18. [През юли 1205 г. Балдуин и Хенрих влезли в Одрин. Гърците признали Балдуин, поискали гарнизон, à cause de Johanis, qui leur faisait souvent la gerre. Тогава навярно (Klimke, стр. 18) е станал разговорът на Петър de Bracieux c българите (Clary, сар. CVI) за Троя. Бонифаций е възнамерявал да воюва с българите (Ville-Hardouin, § 276).].

 

9. За преговорите вж. Nicetas, стр. 809; за Бонифациевите планове : Ville-Hardouin, § 276; за Renier de Trit, пак там, [стр. 181, сар. 67, § 304; стр. 185, сар. 69, § 311. На 1 октомври 1204 г. на Renier de Trit бил даден Пловдив. През ноември отпътувал със 120 рицари. Голям бой с българите.]

 

10. Макушев, стр. 35 сл. Ville-Hardouin, Mém., ed. Wailly, Paris, 1872, [стр. 199, сар. 74 сл.]

 

 

278

 

дани и поради това франките бърже се оттеглили и от Одрин. След един месец император Балдуин се явил пред Одрин, но по стените и кулите се развявали вече български знамена. Докато франките обсаждали града, Калоян със силна войска от българи и кумани се приближавал на помощ на обсадените. Решителният бой станал в четвъртък, на 14 април 1205 г. Куманският предводител Коцас нападнал франкския лагер, но изведнъж се обърнал в присторено бягство. Макар предишната вечер и да било решено на военния съвет още при първа поява на неприятелски конници да посрещнат нападателите не инак, а в сгъстен боен ред, все пак Людвиг граф де Блуа с отряд смели рицари се хвърлил да настигне куманите и попаднал в засада; веднага след това те били заградени от вси страни от врагове като от рой пчели; отвсякъде летели стрели и копия. Стегнатите в железни брони рицари нямали възможност да се движат свободно под тежестта на въоръжението си и падали един след друг. Балдуин се завтекъл да помогне на своите хора, отчаяно се отбранял със секирата си, докато изведнъж изчезнал в ожесточената битка. Граф де Блуа, 300 рицари и много войници паднали на бойното поле. Маршал Вилхардуен и Дандоло до залез слънце отблъсвали всички нападения на българи, гърци и кумани върху лагера пред Одрин и събирали бегълците. През нощта франките запалили много огньове по аванпостовете си и преследвани от Калоян, отстъпили в боен ред към морето и в неделя сутринта стигнали до Родосто. Балдуиновият брат Хенрих, храбър и благороден юноша, бил избран за „байло” (управител) на осиротялата империя; след няколко недели умрял и Дандоло.

 

И тъй след изтичането само на една година от Латинската империя в Тракия останали само Цариград, Родосто и Силиврия; Рене бил съвсем откъснат в Пловдив. [11]

 

За участта на Балдуин дълго време никой нищо не знаел, пък и до наши дни тя не е напълно изяснена. Два месеца след битката Хенрих писал на папата, че Балдуин е жив и здрав в плен и че Калоян се отнася доста добре с него. [12] Папата искал от българския цар да сключи мир с латинците и да пусне на свобода императора, иначе би се натъкнал на много неприятности от страна на латинци и маджари; но Калоян, изглежда, посрещнал папския пратеник не с обикновеното уважение и отказал да изпълни желанието на папата. [13] Балдуин в същата година умрял и не се знае как. Маршал Вилхардуен нищо не говори как е умрял той. Той бележи само, че на бароните било съобщено, какво „император Балдуин умрял като пленник у Калоян”. Роберт де Клари разправя, че им-

 

 

11. Ville-Hardouin, гл. 140—145. Clary, сар. 112. Макушев, стр. 37. Hopf, стр. 214. Epistola Henrici imperatoris (до папата) от юни 1205 г. Tlieiner, Mon. Slav., I, стр. 41. Nicetas, стр. 812. [Ville-Harclouin, сар. 81, сл., стр. 211 сл. Писмото на Хенрих от nonis iunii 1205. . . procuratur, cum quibusdam alis, quos tamen adhuc expresse nescimus nominare. Theiner, Mon. Slav., I, стр. 41.]

 

12. Quod dominus meus imperator sanus, teneatur et vivus, qui ab eodem Joannitio satis, ut asserunt, pro tempore honorabiliter procuratur, cum quibusdam aliis, quos tamcn adhuc expresse nescimus nominare. Theiner, посоченото съчинение.]

 

13. Пак там, № LXIV и LXVIII.

 

 

279

 

ператорът изчезнал през време на битката и че оттогава никой нищо не е чувал за по-нататъшната му съдба. Гъркът Никита разказва, че когато тракийските гърци минали на страната на латинците, Калоян, разсърден, заповядал да изведат Балдуин от затвора, в който той се мъчел дълго време в окови, да му отсекат ръцете и краката и да го хвърлят в един трап, в който той умрял след тридневни страшни мъки. По-късният историк Акрополит възпроизвежда стария разказ за Крум и за черепа на император Никифор : Калоян уж също тъй заповядал да му направят чаша от черепа на венценосния му пленник. Алберик [14] пък разказва, че Калояновата жена куманка след безуспешни опити да прелъсти красивия пленник и

 

 

14. Писал е около 1241 г. Ed. Leibnitz, Hannover, 1698, стр. 444. [Mon. Germ., SS. — Боят при Одрин : epistola Henrici за съюза на Калоян с турците. Непослушанието на Лудвиг de Blois. Emoul (Klimke, стр. 32). Търсенето на Балдуин. Emoul, XXIX, сар. 12. Balduinus Constantinopolitanus. Nota bene. Споменаването на Балдуин у Паисий според легендата за св. Петка. Обаче в легендата го няма. — Nota bene. Думите на Калоян в писмото до папата „da er im Kerker der Natur den Zoll gezahlt hatte”.Hopf, стр. 211 б. Ville-Hardouin, § 333. Гърците изпратили пратеници при Калоян : Et ils lui manderent qu'ils le feraient empereur et qu'ils se rendraient tous а lui, et qu'ils occiraient tous les francs; et puis lui jureraient de lui obéir comme à leur seigneur et qui lui leur jurat de les maintenir comme les siens (et il lor jurast que il les maintendroit comme les suens). Ainsi fu fait le serment (ed. Wailly, стр. 199). Стр. 203. След загубата на Одрин Балдуин, Дандоло и граф Louis de Blois „virent que ils perdoient tote la terre”. Привличане на войски от Мала Азия, ала не били дочакани.

 

Стр. 205, гл. 77. След загубата на Одрин Renier се намерил в тежко положение в Пловдив. Неговият син Renier, брат му Gilles, внук му Jacques de Bondies и Achad de Verdun, негов зет, избягали от него с 30 рицари с намерение да отидат в Цариград. Mais ils trovèrent le pays révolté contre eux, et furent déconfits; et les Grecs les prirent et les rendirent ensuite au roi de Blaquie, qui peu après leur fit trancher la têre. Et sachez qu'ils furent bien peu plaints de gens, parce qu'ils avaient si mal agi envers qui ils n'eussent pas dû le faire. В това време 24 рицари избягали по друг път. Renier останал с 15 рицари.

 

Стр.209, стр. 78.Обсадата на Одрин. Застанали само пред двете врати; войската на франките на брой била много слаба. Нуждата от храни. Engins; mineors почнали да работят под земята. Известия пристигнали, че Калоян е потеглил с власи и българи и 14 000 непокръстени кумани. На 13 април Калоян е бил само cinq lieues от лагера. Атаката на куманите. Вечерно сражение; много коне били ранени от стрели. Съвещание. Geoffroi (Vill. maréchal) и Manasses de l'lsle трябвало да пазят встрани от града. На 14 април 1205 г. сутринта литургия. След това яли. В това време les Comains courent jusqu'à leurs pavillons. Не спазили решението на съвета (вечерта било решено да се приеме сражението, ако Калоян нападне, но никой да не се помръдне да преследва леко въоръжените кумани). Blois нападнал две lieues след куманите : императорът след него. Не искали да се върнат. Храбро се защищавали. Императорът бил пленен, Blois и много рицари паднали. Страшният крясък на куманите, когато се върнали от привидното бягство и почнали стрелбата. Маршал Geoffroi и Manasses събрали своите дружини (всеки стоял пред една от двете врати) и взели позиции, като събирали бегълците. Куманите, власите и гърците, преследвайки ги, стигнали до техните редици и ги обсипали със стрели, et ceux du corps de bataille se tinrent cois, la face tournée vers eux, дори до залез слънце. Тогава куманите и власите почнали да се връщат. През нощта заминаване; Дандоло водел авангарда, Geoffroi — ариергарда. Всички ранени взели със себе си. Тихо au patií pas. Сражението станало jeudi des féries de pâques. — Между това Калоян сутринта след боя с голяма войска пристигнал пред Одрин. И като видял, че франките са заминали, преследвал ги целия ден, но не можал да ги достигне; il en fut bien triste.

 

Стр. 321, сар. 88, § 387. Ils avaient si bien perdu toute la terre, qu'ils ne tenaient hors de Constantinople rien que Rodestoc et Salembrie, et toute la terre, c'était Johannis le

 

 

280

 

да сломи целомъдрието му наклеветила го и че по Калоянова заповед той бил жестоко насечен на парчета; този разказ обаче много напомня библейската история на Йосиф с жената на Пентефрий. Двадесет години след това във Фландрия се явил псевдо-Балдуин и си намерил много привърженици, докато не бил наказан със смърт в Лил. [15]

 

През същото време Шишман (Ἐζυϊσμενος), Калоянов наместник в Просек, възползуван от отсъствието на крал Бонифаций, обсадил в съюз с гражданите гърци кралица Маргарита в Солунската крепост. Още през лятото Калоян дошъл на помощ на обсадителите. Бонифаций бързо се върнал от Пелопонес и при все че успял да спаси Солун, трябвало да отстъпи на българите почти цяла останала Македония. А пък и от

 

 

roi de Blaquie et de Bogrie qui la tenait. De l'autre côté du Bras de St. George ils ne temient que la ville de l'Espigal; et toute la terre, c'était Théodore Lascaris qui la tenait.

 

Стр. 231, cap. 88, § 389. Pentecôte 1205. Куманите, не можейки да понасят лятната горещина, върнали се у дома си. Калоян avec son armée de Bogres et de Grecs, потеглил срещу Бонифаций. Последният, като получил известие за поражението на Балдуин, зарязал обсадата на Nauplie и бърже избягал в Солун.

 

Сар. 90, стр. 233. Калоян обсадил la Serre, града на Бонифаций. Храбрият владетел Hugo de Calmi паднал, ранен бил в окото. Маршалът Guillaume d'Arles напуснал града и се оттеглил в крепостта. Калоян нападнал крепостта — perrieses (метателни машини) а mangoneaux. Предаването ѝ. Клетвата на 25 Калоянови боляри, че обсадените ще бъдат отведени sauvement, с оръжието си и конете в Солун, Цариград или в Унгария, където поискат. Излезли и три дни останали вън; подаръци от Калоян; добре се отнасял с тях. На четвъртия ден изневяра : били ограбени и полуголи и боси били откарани във Влашко. Бедните били изпратени в Унгария, много рядко гостоприемство. Mortel traíson. Градът и крепостта били разрушени. Оттук Калоян потеглил за Солун.

 

Ville-Hardouin за смъртта на Балдуин, стр. 263, сар. 101, § 432. Les barons dirent alors qu'ils avoient maintes fois ouï dire que l'empereur Baudouin était mort dans la prison de Johannis, mais qu'ils ne le croyaient pas; et Renier de Trit dit que pour vrai il était mort, et ils le crurent (юни 1206 r.). Clary, cap. 112 : si fu perdus li emperers que on ne seut onques que il devint.

 

Röhricht, Beiträge zur Geschichte der Kreuzzüge, II, стр. 360, литературата за Балдуин : De Smet, Mém. de Brux., XIX, Kreuzfahr XXXI, Récueil de mémoires, Gand, 1864, II, стр. 154—187. Über die belgischen Kreuzfahrer überhaupt (за белгийските кръстоносци изобщо), стр. 187—285. — Briefe in (Писма в) Comptesrendus de la comiss. royale, Bruxelles, 1876, стр. 139—154. Annales du cercle archéol. de Mons, VII, стр. 417—457. Statue 1869 zu Mons. 1224 in Tournay ein falscher Balduin, gehängt (един лъже-Балдуин обесен 1224) Sigeb. Gembl. bsi Perty, VI, стр. 437, Annal. Colon. max. стр. 838, Annal. Flor., Pertz, XVI, стр. 626, Rein. Leod. bei Perty, XVI, стр. 679. — Euthymius Patr., ed. Katužniacki (Wien, 1901), стр. CVIII—CIX и стр. 197—198, Lobrede auf Johannes von Polybotum, cap. X—XI : („Царь Калоїѡаннь, Ωдринъ, царь ѡтъ Фрѫг’ поставленый, Балдоувинь именемь, Блъгаре и того їѧшѫ и въ Трънѡвъ приведошѫ и сьмрътие прѣдашѫ.” (стр. 197). Стр. 197, Борил, Асен II. —Писмото Henrici Imper. от 1205 г. септ., Tafel et Thomas, II, стр. 41 за освобождението на Renier de Trit „ibidem tam per nominitum Renerium, quam psr certos nuncios et famam publicam, quam nefande et nequiter dominum et fratrem nostrum Imperatorem, et universos, quos de postris captivos tenebat (quod sine cordis amaritudine dicere non possimus), Johannicius, crucis inimicus, interfecerat, veraciter didicimus”. — Балдуиновата смърт. Думите на Ville-Hardouin — ако да знаеше за някакви жестокости, за обезглавяване, не би замълчал — срв. неговия разказ за Серската история. — Не е ли умрял Балдуин от раните си?— За Бонифациевата смърт Hopf, стр. 219, п. 50, цитира Benvenuto S. Giorgio Muratori, XXII, стр. 367 сл., aberviel Irriges (но много погрешно работи).]

 

15. [Pertz, Script., 24, стр. 837 из Vinc. Bellov. за лъжливия Балдуин 1225 in habitu peregr. във Фландрия, много nobiles et ignobiles били с него, обаче бил хванат и обесен.]

 

 

281

 

по-рано още Калоян бил решил да завземе Охрид и други градове и крепости на запад, когато в тях нямало нито латински, нито византийски гарнизони. [16] От Македония Калоян потеглил към Пловдив, в който на повечето от населението, особено пък на павликяните, омръзнала франкската власт. Рене изгорил павликянския квартал и отстъпил в Станимака, на северния склон на Родопа, гдето издържал тринадесетмесечна обсада.

 

Не се минали и няколко месеца и растящата мощ на българския цар внушила вече на гърците страх за тяхната свобода и народност. Най-близък повод за бунт дали куманите, които не щадели гръцките селища и принасяли в жертва пред идолите си и пленници. В Пловдив въстанал Алексий Аспиет, [17] гръцки узурпатор, който обаче нямал достатъчно сили за борба с българите. Калоян го победил и жестоко му отмъстил. На много знатни лица главите били отсечени, дворците опожарени, стените разрушени и красивият дотогава град бил почти изравнен със земята.След това Калоян се върнал в България да усмири избухналото там въстание. [18]

 

През пролетта на 1206 г. войната се възобновила. Калоянови кумани грабели около Пропонтида и дори пред самите цариградски врати. Хиляди гърци-пленници били заселени от българите край Дунав в села, които били наименувани с имената на разрушените в отечеството им градове и села. [19] Историкът Никита дава израз на скръбта си за цветущите някога градове, превърнати в негово време в купища развалини, и за разкошните полета и градини, запустели сега дотам, че само диви зверове ходили по тях вместо хора. Калоян смятал себе си за призван да отмъсти за злодействата на император Василий II; щом Василий е наречен българоубиец, искал него пък да го нарекат „ромеоубиец”. [20] Почти цяла Тракия била в негови ръце с изключение на Виза и Силиврия, които принадлежали на франките, и Одрин с Дидимотихон, гдето управлявал гъркът Теодор Вранас — франкски ленен владетел. [21]

 

 

16. Сърбинът Теодосий, Живот Немани, у Павловић, Домаћи извори за српску историjу, Београд, 1876, I, стр. 88. [Напредването на Калоян в Македония. Теодосий сръбски у Павловић, I, стр. 88 : „прѣжде же того (преди 1208—1211 г.) Готθомъ (българите) вьзмогшимь, и многыихь градовь грьчьскыихь поустыхь и безьпомощьныхь обрѣтьше, и прѣемахоу дрьжахоуть, вьмѣштахоу же се и окрьстныхъ градовъ Солоуна и Охридь прѣдрьжеште”. Стефан Сръбски накарал „нѣкыихъ властель загорскыихъ, иже тогда града оне прѣдрьжахоу” да се предадат заедно с кулите си на Стрез. — Henri de Valeneiennes, ed. Wailly, § 506, стр. 309; „car Johanisses, ses onclees (Boril), il avait ochis son frère l'empereour Baudouin” (на Хенрих). Hugo de Colémy надарил храмовника в Тесалия. Hopf, стр. 253 а (споменава го след 1205 г., дали е живял може би след 1205 г.). — Nota bene. Nicetas, стр. 817, говори, че серският гарнизон бил изпратен към унгарските граници — οἱ δ’ἀκίνδυνον τὴν ἐξέλευσιν sc. εἶχον. Обаче Ville-Hardouin може би по-добре е бил уведомен — познавал е тези рицари. — За отстъпването от Бонифаций на цяла Македония на българите вж. Nicetas, стр. 818.]

 

17. [За Алексий Аспиет : родът на Алексий е арменски; Ана Комнина за войните с Танкред в Киликия.]

 

18. За Рение у Ville-Hardjuin, стр. 239, 262; Nicetas, стр. 829, 830. [Вж. Erdic. Lucas.J

 

19. Acropolita (Stritter, стр. 711); Hopf, стр. 217.

 

20. Acropolita, пос. съчинение.

 

21. Hopf, стр. 216 и сл. Гърците насмалко щели изцяло да минат на страната на латинците.

 

 

282

 

През юли 1206 г. управителят на империята принудил Калоян да снеме обсадата на Дидимотихон и отишъл в Одрин, гдето бил посрещнат с възторг от страна на местните жители. Оттук предприел поход нагоре по долината на Арда, преминал през родопския гребен и освободил обсадения в Станимака Рене, чиито войници се хранели вече само с конско месо. Калоян, от друга страна, пак се приближил към Дидимотихон, превзел и разрушил града, но на връщане бил застигнат при Верея (Стара Загора) от Хенрих, който му взел около 3000 обозни коли с всички свои пленници. След това франките победоносно потеглили по-нататък по полите на Балкана, разрушили Анхиало на Черно море и близкия гр. Терма, а Бонифаций пък на свой ред превзел градовете Серес и Драма в Македония. Понеже сега с положителност вече узнали от Рене за смъртта на Балдуин, то байло Хенрих, към когото и гърците били разположени, бил коронясан за император. [22]

 

През следната зима Калоян, комуто гръцкото отцепване повредило много, се надявал да може да поправи станалото чрез съюз с Ласкарис. През пролетта на 1207 г. обсадил Одрин с 33 метателни машини, но тъй като куманите неочаквано се върнали в становете си, принудил се да снеме обсадата. След куманите от него се отделил и Ласкарис, който още през юни бил се помирил с франките, а преди това пък папата съветвал Калоян да се примири с тях. [23]

 

Хенрих, използувайки неблагоприятното Калояново положение, нападнал крепостта Авли, в околностите на Сливен, [24] но бил отблъснат при опита си да навлезе в прохода. В юли крал Бонифаций се срещнал с императора при Ипсала край Марица и изработили заедно един план за голям поход против българите. На връщане предприел от Мосинопол (Гюмюрджина) поход към Родопа, попаднал обаче на една българска засада и бил пронизан от стрела. Донесли главата му на Калоян, който твърде много се зарадвал от смъртта на храбрия крал. [25]

 

 

22. Ville-Hardouin, гл. 101 и сл. За похода в долината на Арда вж. Heerstrasse, стр. 97. Историята на стария град Терма, пак там, стр. 108.

 

23. На 25 май 1203 г., Theiner, Mon. Slav., I, № LXVIII.

 

24. Ville-Hardouin, гл. 113. Αὐλή, Cedrenus, II, стр. 596.

 

25. [Ville-Hardouin, § 399, 400, стр. 239, сар. 92. Пловдивчани, като видели слабостта на Рениер и славата на Калоян, се обърнали към българите. Une granz partie des gens, qui estoient Popelican, s'en alerent à Johannise, et se rendirent à lui, et li distrent : „Sire, chevauche devant Phynepople ou envoie l'ost (armée); nos te rendrons la ville tote”. Рение излязъл au point du jour, минал през попеликанското предградие, запалил го и унищожил по-голямата му част. Прибрал се в Estanemac, 3 lieues от града (юни 1205 г.). Калоян пристигнал пред града, който скоро му се предал. Заповядал да се обезглави пловдивският архиепископ et fit écorcher tout vifs les hauts hommes, et tels autres brûler et à tels autres couper la tête; останалите били откарани във вериги. — През есента на 1205 г. Хенрих обсадил Бизия, Аркадиопол (венецианците), Rhusion, Апрос. От Одрин бил отблъснат. Вече през януари 1206 г. Калоян изпратил силна войска от българи, кумани и гърци за охрана на Одрин и Димотика; на 31 януари унищожил гарнизона на Rhusion в сражение, в което загинали 110 знатни рицари начело с Thierry de Tenremonde, connétable. — Ville-Hardouin, сар. 94. Голяма скръб в Цариград. Калоян пристигнал пред Апрос, град на Вранас; той бил превзет; по-знатните латини и гърци били уловени и избити, жените и децата отвлечени във Влахия и градът унищожен. Поради това

 

 

283

 

Бонифаций оставил непълнолетен син Димитър. Калоян, без да се бави, настъпил към Солун и поставил пред стените му обсадните си машини. Тук обаче неочаквано го настигнала смъртта. Вероятно подтикнат от царицата куманка, пълководецът му куман Манастрас една нощ влязъл в царската палатка, ударил с копието си спящия цар в бедрото и се скрил. Тежко ранен, Калоян завикал за помощ. Манастрас пак се завтекъл от съседната палатка и се престорил учуден, но царят го обвинил в

 

 

грозен страх завладял в Родосто; само половин ден оттук; венецианците бърже отплували по море, фландърските и франкските рицари, повече от 1000 коня, избягали по сухо. Калоян пристигнал пред града, много укрепен и много лекомислено напуснат. Гърците наистина веднага отворили вратите, обаче били откарани и градът съборен. Същата съдба постигнала и Панадос, Хераклия, Даонион, Tzurulon — мъжете били избити, жените отвлечени — страшно вероломство. Кумани и Blaques нахлували дори пред Цариград : унищожаването на Athyra. — Сар. 97, стр. 251 : Sachez qu'à cinq journées autour de Constantinople il ne resta rien à ravager, excepté seulement la cité de Visoi et celle de Salembrie, qui étaient garnies de Français. Скръбта на франките. Гърците във войската се ужасили от това опустошение и като се бояли за Димотика и Одрин, изпратили тайно пратеници при Вранас в Цариград да сключи мир с латините; нему щели да дадат споменатите два града. Жената на Вранас била царица, сестра на крал Филип Французки. Така и станало. Гърците затворили в Одрин и Димотика вратите пред Калоян, като го упрекнали в нарушение на договора. „Sire, quand nous nous rendîmes à toi et que nous nous révoltâmes contre les Francs, tu nous juras que tu nous garderais en bonne foi et que tu nous sauverais. Tu ne Pas pas fait mais tu as détruit la Romanie” (cap. 98, стр. 255). Калоян обсадил Димотика. Хенрих със слабичка войска дошъл на помощ на обсадените. Калоян, без дори да изчака, изгорил машините и се оттеглил; „et sachez que tout le monde le tint à grand miracle”. Оттам Хенрих потеглил за Одрин (28 юни), гдето бил тържествено посрещнат с процесия по прекрасните поляни пред града. Калоян се върнал в България, франките край Арта потеглили за Станимака, гдето (юли) освободили Рение (сар. 101, стр. 261). — Хенрих заминал за Цариград, гдето на 20 август бил коронован. Между това Калоян ударил на Димот, непоправен от обсадата, превзел го и разрушил стените до земята. Хенрих веднага потеглил за Одрин. Калоян се оттеглил от Димот и заминал у дома си с плячка от мъже, жени и добитък. Хенрих тръгнал от Одрин след него чак до Бероя (4 дни), която намерил опустошена; близо до нея били освободени 20 000 пленени мъже, жени и деца с 3000 коли. Друг поход до Therma и Анхиало, и двата града унищожени от франките (вероятно през октомври 1206 г.). — Ville-Hardouin, сар. 102—104 : същевременно (сар. 106) Бонифаций наново обсадил и укрепил Сер и Драма. — През пролетта на 1207 г. Ласкарис обсадил франкските градове в Мала Азия, а Калоян през целия месец април обсаждал Одрин, в който освен 10 рицари имало само гърци. Стрелба от 33 големи метателни машини, на две места стената и кулите били съборени дори до земята, ала атаката с мечове и копия била отбита. Когато куманите неочаквано се върнали у дома си, потеглил и Калоян, il n'osa rester sans eux devant Andrinople. Това било щастие за Одрин. Ville-Hardouin, сар. 110, стр. 185. През юни бил сключен мир с Ласкарис. Хенрих потеглил за Одрин и оттам 4 дни чакал до планините на власите, пълни с укрепени кули и проходи; там останал в пустия град Aulin (Αὐλή, Cedrenus, II, стр. 296). Върнал се. Ville-Hardouin, сар. 113, 114. — Срещата в Кипсела en une très belle prairie. Голяма радост. Отдавна не били се виждали. Уговорен бил поход срещу българите — през октомври трябвало да се срешнат en la prairie de la cité d'Andrinople. Ville-Hardouin cap. 115. — Смъртта на Бонифаций (сар. 106). Les Grecs de la terre го посъветвали за този поход срещу „li Bougre de la terre” — един ден път до Родопите. Като видял на връщане, че ариергардът е нападнат, il sauta sur un cheval tout désarmé, une lance à la main. Стрелата го ранила au gros du bras sous l’épaule; бил изтощен от силното изтичане на кръв. Неговите хора били избити. — За Калояновите нападения върху латинските градове в разказа на сърбина Теодосий, у Павловић, стр. 85.]

 

 

284

 

убийство. Манастрас уверявал, че всичко това се е присънило на царя. На следния ден привечер Калоян умрял в страшни мъки. Бързо се разнесъл слух, че сам св. Димитър, солунският покровител, със собствената си ръка убил страшния цар. [26]

 

Тъй през есента на [26] октомври 1207 г. завърши живота си царят, от когото византийците толкова се бояли, че го нарекли „Скило-Йоан”, т. е. кучето-Йоан. Колкото и да са пристрастни разказите на гръцките и латинските летописци за него, все пак онова, що пишат, не е лишено от основания. Името му наистина е помрачено от многото му кървави дела, които не могат да бъдат оправдани, но могат да бъдат обяснени само с близкото му общуване с куманите. Както и да е, българите с почит се отнасяли към паметта на своя „велик и благочестив” цар. Той живее дори и досега в разказите на тракийските българи под името „цар Калиянчо”. [27]

 

Понеже се лишили от предводителя си, българите снели обсадата и се върнали в отечеството си, като взели със себе си ковчега с обсоления труп на своя цар. В Търново завзел престола Борил (Βορίλας, Burile, Burus по франкски), Калоянов сестрин син, вероятно и един от виновниците за убийството при Солун; женитбата му за Калояновата вдовица оправдава това предположение. Законният престолонаследник, младият още Асенов син Иван Асен, с брат си Александър избягал в Русия. [28] Голямото царство започнало да се разпада. С помощта на сръбския велик жупан, по-сетнешния крал Стефан, Немановия син, Стрез изгонил Шишман от скалистата му крепост край Вардар и възстановил държавата си. [29] Слав (Σϑλάβος, Esclas), Бориловият братовчед, поставил основите на едно ново княжество в Родопа в планинската крепост Мелник; с вродената си хитрост той се присъединявал ту към българи, ту към франки или към епирци, без да се подчини комуто и да било от тях, а имайки пред очи само собствените си изгоди. [30] Борил по примера на вуйчо си искал

 

 

26. Същата легенда е предадена и у Robert de Clary [стр. 116], в житието на Неманя, съставено от син му крал Стефан, гл. XVII (изд. Šafařik, Památky), у Алберик, стр. 442, в житието на св. Симеон (Неманя) и св. Сава, изд. Даничич, Белград, и в разказа на сърбина Теодосий у Павловић, I, стр. 85. Подробен разказ за Калояновата смърт има и у Ставракий (в бонското издание на Acropolita, стр. 236). [В минеите на митрополит Макарий, в руските хронографи, Васильевский, ЖМНПр, 1885, март 9 (Калоян не бил православен?)]. — Смъртта на Калоян : според Hopf am ausführlichsten (най-подробно) Acta SS, Oct., IV, стр. 203. Според Теодосий началниците на войската осолили тялото и го взели със себе си.]

 

27. Захариев, цит. съч., стр. 60.

 

28. Acropolita, гл. 13 и 20. [Къде приблизително в Русия?]

 

29. Крал Стефан, пос. съчинение. [Burillus у Alberik. Борил е бил в големи неприятелски отношения със Стрез, роднина на царското семейство, „бохоу се да не онь вьсцаривь се онѣхъ оубиѥтъ”. Теодосий, у Павловић, стр. 85. Като изгнаник (крал Стефан, стр. 22) Стрез отишъл при Стефан жупан. Той приел изгнаника. Българите поискали неговото предаване или убиване; „иже вь Загори царствующими... просимь бѣ”, мн. число, следователно Калоян и Борил (Теодосий, у Павловић, стр. 86). — Името Борил : в молдавските грамоти село Борилещи 1444, жупан Йоаниша Боринескул 1444, Стефан Борилович, 1419.]

 

30. Acropolita, 1, сар. 24. Според Хопф преиначеното му от франки и гърци име трябва

 

 

285

 

да продължи войната с франките и затова сключил съюз с Ласкарис. Но войските му били разпръснати при Верея (Стара Загора) от император Хенрих, а той сам с 33-хилядната си войска бил напълно разбит (31 юли 1208 г.) при Пловдив от 18 хиляди франки. Пловдив отново попаднал под властта на франките и в него господарувал един роднина на Рене —Жерар де Стрем. Направо от бойното поле победоносната франкска войска потеглила към границите на Славовите владения. Повелителят на Родопската област се явил в лагера при крепостта Кричим, целунал ръката и обувката на императора и бил признат за васал, като му обещали дори цялата „la grande Blaquie”, т. е. България. В края на същата година Слав пристигнал в Цариград и там получил като важен съюзник не само титлата деспот, но и ръката на незаконната дъщеря на императора. Дружина франкски рицари под предводителството на императоровия брат Евстахий го придружила до родината му. [31]

 

Едва франките престанали да се страхуват от Калояновите нападения, ето че почнали пък да се карат помежду си. Бландрат и Буфа, настойници на солунския непълнолетен крал Димитрий, се споразумели с ломбардските дворяни в Македония, Тесалия и Елада да основат една голяма държава, която да се простира от Пелопонес до Драч и Пловдив. Императорът, когото те не признавали, през декември 1208 г. потеглил за Македония под предлог, че отива срещу българите. В последвалата между това междуособна война серският ломбардски гарнизон повикал на помощ Борил, но поради измяна от страна на гърците-граждани императорските войски нахлули в града. [32] Едва в 1210 г. настъпило успокоение, когато четиримата врагове на империята — Борил Български,

 

 

да се чете Светослав (на старобълг. Свѧтьславъ), обаче за правилността на нашето четене — Слав свидетелствува Поменикът (вж. гл. XIV, § 30) : Славу деспоту вѣчная памѧть (Раковский, Асен, стр. 51); Totam terram de Sclave в грамотата от 1228 г. (Ljubić, Momumenta spectantia hist. Slav. mer., III, стр. 402). [Срв. човека Слав, 1444, молдавец. Hâjdeu, Archiva Rom., I, стр. 123.]

 

31. Hopf, стр. 220. Макушев, стр. 51. Acropolita, cap. XXIV. Henri de Valenciennes, cap. II, IX, XI (Ville-Hardouin, ed. Wailly, стр. 309, 331). [За войната в 1208 г. : Innocentii Epp., XI, стр. 207. Valenciennes, cap. II. В 1208 г. Хенрих потеглил срещу Борил. Потърсил помощта d'un haut homme qui avait nom Esclas, той бил в неприятелски отношения със своя братовчед Борил, parceque се Borilc lui avait pris sa terre en trahison. Боят при Berua. Геройството на царя при освобождението на Liénard de Hélesmes. За Пловдивската битка поетичен и интересен разказ, сар. 5—8. Преди сражението франките са имали голяма нужда от храна. — Пак там, сар. 9. Слав дал клетва за вярност на императора пред крепостта Кричим (Crucemont у Valenciennes, добре е предадено у Wailly, стр. 495.). Хенрих му дал като на васал toute la conquête que nous avons faite ici. — 3a датата на сражението при Верея : un jeudi 2/8 у Wailiy, Valenc, стр. 331. — За Стрем вж. унгар. грам. у Tafel et Thomas. Stroem в титлата у Hopf, I, стр. 352, col. А, стр. 3 в Hennegau място.]

 

32. [Взаимното неприятелство на французи и ломбарди. Царството трябвало да се простира от Модон до Верея и Пловдив, от Драч до Макри и да обхваща целия Пелопонес, Елада, Тесалия, Македония и Тракия. Valenciennes, сар. 16 и 19. — Серският гарнизон изпратил пратеници при Борил, управител на Мелник, за да му предадат крепостта. Пак там, сар. 23, стр. 377. Nota bene следователно Мелник тогава не е бил на Слав, ами на Борил.]

 

 

286

 

Ласкарис Никейски, Михаил I Епирски и Стрез Просекски побързали да използуват вътрешните ѝ безредия.

 

В това време в България се развили много важни събития. Богомилството се засилило извънредно много. Ясна представа за развоя на ересите в началото на XIII в. [33] можем да си съставим по съчиненията на италианеца Ренеро Сакони, който бил дълго време патаренски проповедник, но после се отрекъл и като член на доминиканския орден станал дори инквизитор. От Атлантическия океан до Понт имало цели 16 „ecclesiae Catharorum” [?]; три от тия били във Франция, седем в Северна Италия и три в славянските земи. Тук към двете споменати вече от нас епископии (Българската и Драговичската) се присъединила още една новав Босна (Sclavoniae), чийто бан Кулин, златното време на когото и досега се помни и споменава в южнославянските поговорки, [34] въпреки голямото противодействие от страна на маджарите и папата, с миролюбивата си политика дал на богомилите по-добро прибежище, отколкото другите с кървавите си войни. В малоазиатска Филаделфия [35] имало гръко-богомилско епископство. В самия Цариград имало две религиозни общини : „ecclesia Latinorum et ecclesia Graecorum”, по-старата от които била онази на местните жители, а по-новата на ломбардци и френци. Борил повдигнал гонение против богомилите. Издадена била заповед да се изловят по цялото царство всички проповедници и по-видните привърженици на лъжливото учение. На 11 февруари 1211 г. царят свикал „събор” от духовни лица и боляри в Търново. От заловените някои се отрекли от изповяданото от тях учение; упоритите били наказани според църковните закони и над богомилското учение тържествено била произнесена анатема. Освен това по заповед на царя бил преведен от гръцки на славянски език „синодикът” — сборник на законите против богомилите. [36]

 

Още не е добре изяснена същинската причина, която подбудила Борил да вземе такива необикновени мерки [37] срещу тъй силната секта. Предшествениците му не само че не я преследвали, но по наше мнение тя

 

 

33. Bibliotheca maxima patrum, t. XXV, стр. 269. Срв. Rački, Jugoslav. akademije, VII, 1869, стр. 161; географските му определения са точни, освен Филаделфия (т. е. Алашехир), която той взема за Пловдив (Филипопол).

 

34. Вж. Даничиħ, Пословице, (притчи), Загреб, 1871, № 1882.

 

35. [Филаделфия е малоазийската Ф., прочут град, или Алашехир, източно от Смирна. Около 1190—1205 г. там е бил Мангафас узурпатор — важен в историята на XIII—XIV в.]

 

36. [Васильевский, ЖМНПр, 1885 март, стр. 12, разглежда въпроса за съдържанието на синодика, в априлската книжка, стр. 233, екскурс за него. На стр. 11 за датата на синода. Индиктът е погрешен и лунният кръг, ала денят е 11 февруари — 1211. Васильевский, пак там, стр. 13, казва, че в Синодика Борил минавал като „православный”, ала тук няма нищо противокатолическо. Не е споменат никакъв патриарх. В поменика няма нито един патриарх преди 1235 г., липсва Васил (1186 и сл.) и неговите първи наследници. Стр. 16 — българите са поканени на Латер. събор. Pothast. — За превода от тръпки на славянски език на сборника на законите против богомилите : Васильевский изтъква това като недоразумение. Срв. Дринов в ЖМНПр, 1885 г. за произхода на синодика.]

 

37. „До неговото царуване никой не е свиквал такъв православен събор”, четем в запазения и до днес Синодик (Раковски, Асен, стр. 49).

 

 

287

 

дори е играла важна роля във въстанието на Асен и Петър, а също тъй и във въстанията през XI в. [38] Изобщо сведенията ни за вътрешното състояние на тогавашна България са много оскъдни. [39]

 

Щом затихнали гоненията против богомилите, Борил започнал неприятелски действия против латинците. [40] През април 1211 г. с голяма войска той причакал при Русион (сега Рускьой или Кешан) император Хенрих, когато последният се връщал от Солун в Цариград, но бил принуден да се оттегли. [41] В същото време Стрез нападнал солунските франки, но бил съвсем разбит от тях в Битолското поле с помощта на Михаил Епирски, [42] който една година преди това плячкосвал заедно със Стрез из Южна Македония. През следната есен император Хенрих бил зает с работите в Мала Азия; на 15 октомври 1212 г. гърците там били победени, а вън от това дошло и радостно за франките известие, какво и Борил, който се опитал да се възползува от отсъствието на императора, бил съвсем разбит от латинците с помощта на Слав. [43]

 

Тези победи много засилили и закрепили мощта на Хенрих. Българите вече завързват приятелски сношения с латинците и за да потвърдят мира, тържествено отпразнували сватбата на императора с Мария, прочута с красотата си Борилова дъщеря (около 1213 г.). [44] Още повече

 

 

38. Рачки (Rad, VIII, стр. 178) предполага, какво самото правителство, както във Византия и в Сърбия, е устроило това гонение. Палаузов, издателят на Синодика (Москва, 1855) обяснява действията на Борил с неговата привързаност към православието. Дринов (История на българската църква, стр. 83), осланяйки се на Алберик, който споменава за изпращане на един кардинал от Рим при Борил, подозира, че във всичко това има пръст самият папа; но знайно е, какво този кардинал е бил изпратен при царя след съюза му с император Хенрих (quidam cardinalis а domino papa ad eum est transmissus).

 

39. Крал Стефан в биографията на баща си Неманя нарича Борил мъчител, „чиято душа се радва, като пролива кръвта на своя народ [?respice]; той е избил безбройно много други хора, като че ли е искал с това да унищожи земята и морето” (гл. XXII). С това навярно се намеква за кървавото избиване на богомилите. Стефан изобщо дава не особено добри отзиви за Борил.

 

40. [Преследването на богомилите не е ли последица на съюза на Борил с Хенрих?}

 

41. [На 4 април 1211 г. Борис (sic) още дебнел Хенрих при Rhusion; Хенрих се връщал от Македония. През май се получило известие от Еустах от Солун, че Стрез с помощта на Борил се е опълчил против франките, ала франките с помощта на Михаил Епирски напълно го разбили. Hopf, стр. 243 b. Не цитира никого. Срв. Innocentii Epp., XIII, стр. 184. Epistola Henrici в Buchoni, Recherches et matériaux, II, стр. 211—213. Acropolita, cap. IX, стр. 17—20. — Ad res Iatinas resp. Balduinum d'Akesnes, Rec. des hist. de la France, XXI, Mon. Germ., Scriptores, XXV. Matthaeus Parisinus. Също ed. Luard, Script. rer. Britann., 1876.

 

42. [За разбиването на Стрез от солунските франки : nota bene писмото от Bouquet в статията на Макушев.]

 

43. Hopf, стр. 243, 244. [Слав е взел участие в боевете на франките срещу Борил. Ер. Henrici. — След сражението в 1208 г. Пловдив е паднал наново в ръцете на франките. Тогава навярно там се е настанил Gerard de Stroem. Богомилите през времето на Борил без съмнение са подпомагали Слав — друга политическа партия подпомагала Асеновци против узурпатора.]

 

44. Hopf, стр. 246; Clary, § 116—118. [За женитбата на Хенрих — Clary, Ernoul, стр. 498, Alberich, стр. 442. На 13 ноември 1214 г. Мария в Цариград потвърдила писмената привилегия.]

 

 

288

 

закрепили положението на Латинската империя браковете на две Хенрихови племенници с Ласкарис и с Андрей II Маджарски.

 

От това време българи и латинци са вече съюзници. Те преди всичко действуват срещу сръбския велик жупан Стефан, учения Неманов син, който взел страната както на Бориловия, така и на Хенриховия враг. И двамата дошли до Ниш, но трябвало да отстъпят, без да си постигнат целта. [45] Стрез впрочем успял отново да се помири с латинците и българите; като променил изведнъж политиката си, излязъл да воюва със Стефан, който след Калояновата смърт му бе помогнал, за да си възвърне властта над Западна България. Стефан изпратил напразно брат си Сава, йеромонах, а по-късно архиепископ, при нарушителя на мира, та да го успокои. Стрез в това време бил внезапно убит от едного от приближените си. Легендата, разбира се, пак предава, че злодеят Стрез бил убит от св. Симеон (т. е. от Неманя, почитан като светия) или пък от ангел, също както Калоян бе убит от св. Димитър. [46]

 

Стрезовите владения по средното течение на Вардар още дълго време се смятали като едно цяло. Дори в 1228 г. се говори за „terra, que fuit de Straces”. [47] Българите пеели в черквите си [48] многолетствие за „севастократор Стрез”, а сърбите го считали за безбожен злодей.

 

 

45. Крал Стефан, гл. XVI. В други извори нищо не се споменава за този поход; може би повод за него е дала помощта, която кралят изпратил на Стрез. Срв. Павловић, I, стр. 88 : „сего (Стреза) искуше придоше на ме”, пише Стефан. [Походът на Хенрих с Борил е предприет заради Стрез. Стефан, стр. 22 (Павловић, стр. 88) : „сего искоуще придоше на ме.” Искали уж и да изгонят Стефан от Сърбия. Дошли „сверѣпьствьно и неоукротимо до нарицамаго Нышна града”. Едни други уж се изпоклали в полунощ. — Стефан дал на Стрез „поль царьстви бльгарскааго (Стефан, стр. 22) и войску свою въ помошть, и самъ помогь му” и го утвърдил в Просек. Стефан и някои загорски владетели, които държали градове около Солун и Охрид, придумал да се присъединят към Стрез ко сьродникоу цареву и ceбѣ брату” (Теодосий, у Павловић, стр. 88). Много загорци дошли при него. Неговото веселие било „сьмрьть чловѣча” — хвърляне от дървеното „позорище” долу във Вардара. Напомнянията на Стефан. Стрез се обявил против Стефан, „примири бо себе кь Грькомь и кь своимь Готθомь присвоивь се”, и с огромна войска от едните и другите нападнал сърбите. Изпращането на св. Сава; разговорите между угощението и след него. Напразно. Ангел, казва, го убил (Павловић, стр. 92). — Легендата за Стрез в Гласник, VIII.]

 

46. Hopf, стр. 243; Макушев, стр. 12. Крал Стефан, цит. съч. (с риторическа натруфеност). „И в тази нощ ангел божи го прониза с копие”, пише Доментиан, изд. Даничич, Белград, 1865, стр. 209. Едно приказно житие на Стрез има в Гласник, VIII, стр. 144. Срв. също и по-късния Данаил, стр. 183. [Хронология : през пролетта на 1211 г. Стрез е бил разбит от франките. В 1212 г. Хенрих победил Ласкарис, през зимата известие за поражението на Борил. Мир и с Ласкарис и с Борил (Baudouin d'Avesnes), сватба. През 1213 или 1214 г. походът на Хенрих с Борил за Ниш; след него (според Павлович) починал Стрез. След това (Стефан) умрял Михаил Епирски в 1214 г. През 1215 г. крал Андрей, който водел Хенриховата внучка, заедно с Хенрих наново потеглил против сърбите. Войната на Борил с Асен и обсадата на Търново е станала тепърва след смъртта на Хенрих и е траяла 7 месеца, а не 7 години. Vide Muraltum. — За похода на латини и българи против Стефан Сръбски : nota bene отношенията на сърбите към унгарците. Чий е бил Ниш?]

 

47. Ljubić, Monumenta, III, стр. 402.

 

48. Раковски, Асен, стр. 51 (Поменик).

 

 

289

 

В 1215 г. Хенрих за втори път потеглил срещу сърбите, а Андрей II, от друга страна, се приближавал откъм Маджарско. Стефан обаче сполучил да се помири с маджарския крал в Равна (сега Кюприя), а след това убедил на една среща в Ниш и латинския император да се оттегли. Целият въпрос бил в един спор за границите на Стефановата държава както откъм Маджарско, така и откъм България. [49]

 

Император Хенрих умрял на 11 юни 1216 г. [50] С тази смърт и Борил,

 

 

49. Стефан, гл. XX. Той нарича Хенрих „царя грьчьскаго Ерика Филаньдра” (Enrico de Flandria). В хронологическо отношение трябва да приемем, какво походът е извършен след смъртта на Михаил I Епирски (1214 г.) и преди смъртта на Хенрих. [След боя с Михаил Епирски и след разказа за неговата смърт (1214 г.) крал Стефан разказва за втория поход на Хенрих срещу Сърбия (Ѥрись Филандьрь) заедно с Андрей унгарски. Искали да се съединят в Ниш. Бил Великден. С лукавство повикали Стефан в Ниш. Срещата на Стефан с Андрей станала на сръбската граница в Равна. Подаръците на унгарците. Веселието траяло 12 дни. — Хенрих се приближавал „наоучаѥмь оть зьломыслещиихь ми , „станиѥ” в Ниш, обаче заминал си, без да свърши нищо. — Вм. Ерика чети, както е в изд. Ѥриса, от гр. Ἐρρῆς. Вж. „venerabilis patris Eri, archiepisc Thebarum” 1262. Hopf, Chron., III, Tafel et Thomas, III, стр. 51 сл. Henri = Erris. Eris arcib. athen. 1308, Buchan, Rech. hist., I, стр. 473; Gregorovius, Gesch. v. Athen, I, стр. 489.]

 

50. [Itinererium Henrici imperatoris Constantinop. 1208—1216. Vide Muralt. Първата му жена от 4 февруари 1207 г. била Agnes von Montferrat.

 

1208 г. пролетта. Война с българите.

 

26 май. Съобщение за Бориловия поход към запад. Хенрих потегля за Одрин.

 

31 юли. Сражението при Пловдив. През лятото. Война срещу Ласкарис (лични). През зимата се възпрепятствува продължаването на войната на изток. В Цариград. Сватбата на Слав.

 

Декември. Хенрих заминава за Солун (Hopf, стр. 228). Влашки мародери в Южна Тракия разбити и ударили в бягство.

 

28 декемри в Зъхна.

 

30 декември. Хортактон! — Солун.

 

1209 г. 6 януари. Димитрий бил произведен рицар и коронясан за крал (Солун). Март. Поход в Тесалия.

 

Май. Парламент в Равеника. Към Тива, Негропонте. Узнал за Бориловите приготовления, потеглил към север (стр. 231). Останал при Солун. Преговори с Епир. Четирима неприятели на империята. 1210 г. 2 май. Парламент в Равеника (стр. 236 а). Поход срещу Епир, далече, когато Борил и Ласкарис се появили наново. Връщане от Македония.

 

1211 г. 4 април. Борис (sic) дебнел на пътя при Русион. Българите били отхвърлени. Хенрих заминал за Цариград.

 

Май. Евстахий съобщава, че Стрез е бит. Неговата смърт сигурно е последвала по-късно от 1211 г.?

 

15 октомври. Императорът е в поход срещу Ласкарис в Азия. Борис (sic) е съвършено разбит с помощта на Слав. Писмото на Хенрих у Макушев.

 

1212 г. 12 януари. При Пергам. Мир с Ласкарис (Hopf, стр. 244). Императорът с в Цариград. Препирни за патриаршията (през декември 1211 г. избран патриарх).

 

1213 г. Август. Епископът кардинал Пелагий пратеник, оплакванията на Хенрих срещу него.

 

1214 г. Смъртта на Михаил Епирски. Nota bene писмата иа Инокентий.И. умрял на 16 юли 1216 г. — Агнес отдавна е умряла (първата съпруга на Хенрих), стр. 245. Женитба с дъщерята на Борис (sic).

 

13 февруари. Мария като регентка потвърждава привилегиите на пизанците в Цариград. Buchon, Recherhes.

 

(1215 г. Събор в Латеран).

 

1216 г. Хенрих заминава за Солун.

 

11 януари. Неговата кончина в Солун.]

 

 

290

 

когото всички Асеновци считали за узурпатор, се лишил от единствената си опора. Законният престолонаследник Иван Асен се върнал от заточе-

 

 

51. Акрополит (Stritter, стр. 722) говори за една седемгодишна обсада, но тя едва ли е продължила повече от седем месеца. Според един надпис в Търново Иван Асен II се възкачил на престола в 1218 г. [Baudouin d'Avesnes (Wailly, Vill.), стр. 423, разправя, че след поражението на ломбардите настъпил мир и с Ласкарис, и с българина. Хенрих взел за жена дъщерята на българина (Johennis) et il donna une soie nieche en mariage, втората била дадена на Тодор Ласкарис (първата съпруга на Тодор Ласкарис била Ана Ангел, втората — Филипа Арменска. Йоланта, поч. п 1233 г., е внучка на Хенрих и съпруга на Андрей II; дъщерята, на Петър d'Auverre и Йоланта Мария, съпруга на Ласкарис, на Тодор Ласкарис; сватбата на новата Йоланта е станала около 1217—1220 г.), третата на Андрей, унгарския крал; това са били трите дъщери на Петьр граф d'Auxerre и на контеса Йоланта, сестра на императора. Par ces mariages aquist il grant pais et grant aide. — A. Schaube, Eins bisher unbekanate Regentin des labteinischen Kaiserreichs, Mitth. des Institutes für Österr. Geschichtsforschung, VIII, 4, 1887, стр. 587—594. Грамотата от Пиза по-рано поставяна в 1214 г., G. Müller и С. Riant в 1213 г., също и Heyd, I, стр. 321. Датирана инд. I, 13 февруари. Факсимилето издадено от Riant. Die Vermählung Heinrichs mit der Bulgarin 1214 : Robert de Clary, Eracles в Recueil des hist. des croisades, II, стр. 289, Andrea Dandolo im 9 Jahr. Zianis. Споменаваният в грамотата Убалдо е бил Podestà в Пиза през 1215—1217 г. и през 1227—1228; в 1213—1214 г. имало е в Пиза само 4 consules или rectores. В грамотата четем : „fratri nostro r(egi) recordationis inclite, quondam imperatori Costantinopolitano”. Следователно рггентка след смъртта на един император. Това може да бъде само в 1228 г., инд. I, когато Убалд наистина с бил Podestà в Пиза. Тогава умрял император Роберт на път от Рим за Цариград в Мореа, напуснал Рим още приживе на папа Хонорий III (поч. на 18 III 1227 г.), починал е може би още през 1227 г. Робертовата сестра Мария била омъжена в 1218 г. с Тодор Ласкарис (поч. в 1222 г.). След неговата смърт тя се върнала в Цариград. Била е следователно регентка в отсъствието на Роберт; по-късно, през декемри 1228 г., бил е вече регент Nariand de Toncy, защото след смъртта на Роберт barones и milites (Tafel et Thomas, II, стр. 38) са упражнили своето изборно право. Imperatrix като вдовица на никейския император, в Латинската империя само baiula. Трябва да се чете не R(egi) ами R(oberto). След Робертовата смърт Мария е била сигурно с партията, която е искала да има Асен за регент; другата партия е била за Jean de Brienne, неприятеля на Фридрих II; гражданите на Пиза са били съпартизани на Фридрих [I. Факсимилето на тази грамота се намира и в Archives de l’Orient. lat., II, стр. 257; „Maria Dei gr. imperatrix, baiula imperii Constantinopolitani” etc. На гръцки с червено : “† Μηνὶ ϕεβρουαρίῳ. ἰνδ ά †. — Albericus казва, че към Борил „quidam cardinalis a d. papa ad eum fuit tranimissus”. Върху това вж. Василевски. — Kukuljević, Regesta, Starine, 27, 1895, стр. 28. Bela IV, „Sevrini, Kal. 1259, I Julii”. Pater Belae regis possessionem Sczolovna а castro Szaladiensi exemptam donaverat Iwachino comiti Sibiniensi filio comitis Beche. Commemorat Bela IV quaedam eius servitia, inter caetera, „quod cum Assenus Burul, imperator quondam Bulgarorum, аuxilium а parte regis contra infideles suos de Budino ex amicitiae fiducia implorasset, rex ipse Iwachinum, associatis sibi Saxonibus, Olacis, Siculis et Bissenis in subsidium transmissit, qui cum supra fluvium Obozt pervenisset, tres duces de Cumania ipsis occurentes, cum eis praelium commiserunt, quorum duobus occisis, tertium nomine Karaz comes Iwachin is vinctum transmisit ad regem. Perveniens adcastrum Budin duas portas civitatis igne combusserit et post forte praelium ibi commissum, licet equo suo occiso, ipse acceptis lactalibus plagis vix vivus remanserit. Tamen quatuor cognatis et aliis militibus per Bulgaros occisis castrum Budin ad manus eidem B. Asseni restituit”. Item exercitus patris regis contra Romanum ducem Ruthenorum, in quo idem dux capite fuit truncatus. Ivachini filii Philippus ep. Zagr. et Thomas comes de Crocov. Servitia Thomae contra Tartaros ad flumen Soiov etc. „Antiquum transumptum in charta conservatur in mea collec-

 

 

291

 

ние с руски дружини, намерил още много привърженици, разбил царя и го принудил да се затвори в Търново. След дълга обсада Борил се опитал да избяга, но бил настигнат и ослепен (1218 г.). [51]

 

 

tione”. — Balduin d’Avesnes е важен за тази епоха. Литература : J. Heller, Balduin v. Avesnes, N. Archiv, VI, стр. 133. Biron de Kervyn-Lethenhove, Istoire et cron. de Flandres, Bruxelles, 1879, 2 v., I, стр. XIV, XXIX, описва ръкописите, някои преработени и продължени. Списък на ръкописите от Riant в Archives de l’Orient latin, I, стр. 256 (№ 1—13 цели, един в Мюнхен от XIV в., étr. 127, gall. 152; № 12—19 rédaction abregée). Печатан в Mon. Germ., Scriptores, XXV. Навярно е черпил от изгубената част на Henri de Valenciennes. — Може би да има нещо и у Muratori. Вж. А. Dandolo и др. — Неиздадените папски писма? На Хонорий II? Може би писмата на импер. Хенрих от 1210—1216 г. да съдържат известия за неговите отношения със сърби и българи? Respice etiam Albericum in Monum. Germ. Script., Balduinus de Avenes, ed. Mon. Germ., SS, XXV, стр. 414—467.]

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]