История на българите

Константин Иречек

 

ГЛАВА X. Русите в Дунавска България 

Нахлуване на руския княз Светослав и заемане на крайбалканските земи от русите. — Покоряване на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий (971 г.)

 

В 963 г., същата година, когато последвало разделянето на България на две царства, на цариградския императорски престол се възкачил пълководецът Никифор Фока, който чрез обратно завладяване на заетите от арабите острови Крит и Кипър възстановил византийската мощ в източната част на Средиземно море, [завладял и Антиохия]. От него започват цял ред монарси, които с твърда ръка управлявали съдбините на ромейската държава. Това наскоро трябвало да се почувствува от източното, по-слабо българско царство. [1]

 

Тъкмо в това време, когато Никифор след завръщането си в Цариград в 966 г. празнувал с триумф бляскавите си победи над сарацините в Мала Азия и главно превземането на Тарс (965 г.), в столицата се явили българските пратеници, за да получат обикновения данък. Тогава Никифор в присъствието на целия двор се провикнал : „Колко нещастни са римляните, ако те, след като победиха всички неприятели, трябва сега като роби да плащат данък на скитите, на тоя презрян и беден народ!” След юва той заповядал да набият пратениците и срамно да ги изгонят. [2]

 

 

1. С разясняване на много дипломатични, хронологични и топографски въпроси по-раншните трудове за тая епоха (на Хилфердинг, Рачки, Гфрьорер, Byzantinische Studien 1874, Папаригопуло и други) са значително допълнени от Дринов в неговото съчинение „Южные Славяне и Византия в X веке”.

 

2. Така започнала войната според разказа на Лъв Дякон, който като съвременник и отчасти очевидец представлява за нас главен извор за тая епоха. Най-късните компилатори Кедрин и Зонара споменават за грабителски походи на унгарците през България до византийските провинции. Обаче според „Vita S. Gerardi” (Endlicher, Monumenta Arpad., стр. 214) унгарци и българи се намирали тогава в приятелски отношения. [? Leo Diac, IV, сар. 5, стр. 62, казва, че българите искали (след превземането на Тарс) τοὺς εἰϑισμένους ϕόρους. Никифор се произнесъл за българите : πενιχρόν καὶ μιαρὸν ἔϑνος, πενέστατον καὶ μ. цар : τῷ σκυτοτρώκτῃ καὶ διϕϑερίᾳ ὑμῶν ἄρχοντι. Hase превежда pellivoro mastrucato regi vestro. — Лъв Дякон все там говори за непроходимостта на България, гори и планини. Nota bene, за руските войни в България по премето на Никифор Фока и Цимисхий пише и Яхия, стр. 177—181. — Известията на Скилица и на Лъв за началото на неприятелствата могат да се обединят. През пролетта на 966 г. Никифор след триумфа за превземането на Тарс изгонил българските прате-

 

 

212 

 

И тъй 40-годишният мир (от 927 г.) бил нарушен насилствено и тоя път пак от византийците. Походът бил обявен от Никифор чрез завземането на българските погранични крепости в Тракия; но после императорът, като искал да запази войниците си, за да продължи щастливия поход на изток, предоставил на русите да унищожат Източна България, която и без това била доста отслабнала. Още в мирния договор, сключен от Игор (945 г.) и потвърден от Олга (957 г.), русите се задължили да дават спомагателна войска на византийците. [3] Освен това още и един паричен подарък от 1500 литра злато склонил Светослав да предприеме поход.

 

С 10-хилядна войска великият княз тръгнал надолу по Днепър към Черно море, през август 967 г. излязъл внезапно на брега около устията на Дунав и без мъка завладял гр. Переяславец, или Малък Преслав, чиито следи се забелязват и днес източно от Тулча при с. Прислава, на десния бряг на ръкава Св. Георги. [4] Българската 30-хилядна войска била разбита и принудена да избяга в Дръстър.

 

За плановете на Никифор нямаме точни сведения. Ние не знаем дали е искал само да сплаши Петър, или е имал намерение да покори България. Достоверно е само това, че веднага след щастливия поход на Светослав неговата политика се изменила. Унищожаването на византийския флот от арабите близо до Сицилия, успехите на император Отон I в Южна Италия, безредиците, които избухнали в Цариград поради тежките налози, и слуховете, че наместникът на Херсон Калокир се домогвал да завладее византийския престол с помощта на Светослав, всичко това накарало императора да се помири с Петър. За да се заякчи съюзът, определено било да се оженят две български княгини за двама византийски царски синове; освен това Петър изпратил синовете си Борис и Роман в Цариград.

 

Никифор обещал на стария български цар, че той отново ще изпъди русите; [5] ала те сами решили да се върнат (през пролетта на 968 г.), понеже Киев бил обсаден от печенегите.

 

 

ници, когато дошли да искат обикновения данък (Лъв Дякон). След това Никифор потеглил за Тракия и обсадил българските гранични крепости (Лъв) = през юни 966 г. Никифор обикалял тракийските градове дори до големия прекоп (Еркесия) и писал на Петър да не позволява на унгарците да минават Дунава и да нахлуват във византийската земя (Скилица = Кедрин, II, стр. 372). За нахлуването на унгарски чети дори до Солун през пролетта на 968 г. и до Царчград същата година вж. Liutprandi legati, малко преди похода на Никифор в 968 г. във Финикия. Нота bene : в 967 г. Никифор е бил в „Македония” (приблизително = Тракия), като се тъкмел да потегли за Апуля, там го намерил пратеникът на Отон, венецианецът Dominicus. Италианските работи са причина, че Никифор може би не поискал да навлиза по-нататък в България : в 966 г. Отон за трети път е бил в Италия, на Коледа 966 г. му се подчинил Pandulf Cap. и Benevent. Доминик намерил може би Никифор в Тракия — лагера против русите, според Лъв укрепявал и Цариград, синджир през Босфора, поправка на крепостта.]

 

3. Полное собрание русских летописей, I, стр. 22, 26.

 

4. [За положението на Малкия Преслав срв. Tomaschek, Zur Kunde der Haemushalbinsel, II, стр. 19—21. Proslaviza на итал. карта при Бабадаг, Berisklafisa у Идриси при Дунава, 4 дни от Дръстър, 4 дни от устието.]

 

5. [През 968 г. е бил изпратен български пратеник в Цариград, „Ungarico more tonsus, а enea catena cinctus” (пафти на пояса?) Liutprandi lcgatio, cap. 19, за трапезата. Етикетната препирня. Лъв Фока и Симеон proto а secretis казвали, че той е „tonsus, iliotus et

 

 

213

 

Но още на 30 януари 969 г. Петър се поминал. [6] Българската църква го причислила към лика на светиите. Смъртта му имала пагубни сетнини за неговото царство.

 

От отсъствието на българските царски синове, които се намирали в Цариград, поискал да се възползува Давид, син на Шишман I, царя на Западна България, за да обедини под своя власт и двете части на държавата; ала Борис II го изпреварил с византийска помощ и успял да се задържи. [7]

 

Щом като минала опасността, която го заплашвала от запад, Светослав (през лятото на 969 г.) отново се появил в България, но вече не като съюзник на византийците, а за свой интерес. Разказват, [8] че той не криел от майка си Олга, че му е по-мило да живее в Переяславец на Дунав, отколкото в Киев, понеже там се стичали всички скъпоценности на изкуството и природата : злато, платове, вино и плодове от Гърция; сребро и коне от Чехия и Маджарско; кожи, восък, мед и роби от Русия. След отчаяна борба под стените на Переяславец Светослав „привечер надделя и взе града с копие”. След много спечелени сражения Светослав успял да завладее не само Дръстър и дунавските градове, но също тъй и столицата на царството, Преслав на Камчия, и в нея да плени цар Борис с цялото му семейство; на стария варяг Свеналд било възложено да пази съкровищата, които били струпани там от времето на Крум, Борис и Симеон и пленения цар. В непрекъсната борба Светослав преминал през Балканите, след едно ужасно кръвопролитие завладял Пловдив (970 г.) и се явил при гръцката граница. [9]

 

От 10 декември 969 г. в Цариград царувал войнственият арменец Йоан Цимисхий, който си проправил път към престола чрез убиването

 

 

atena aenea cinctus”, но че е patricius повече, отколкото episcopus. Вж. описанието на носията на велможите при Симеон у Йоан Екзарх. Catena около тялото на българския пратеник у Лиутпранд = пояс със златни и сребърни копчета върху дългата дреха на българските пратеници на Отон I, Ал-Бекри. Nota bene, синджирени пояси в Будапещенския нар. музей (вж. Дневника на пътуването ми през 1892 г.). — Leo Diac., V, 3 : след руското нахлуване византийците изпратили при българите като при единоверци пратеници — (патр. Никифор Еротикос, епископ Филотей Евхаитски), преговори за женитба, българска княгиня ἐκ αἴματος βασιλικοῦ на кола (Лъв Дякон е εἰϑισμένο δὲ γυναιξὶ Μυςῶν ἐϕ’ ‘ἁμαξῶν ὀχεῖσϑαι) при Никифор.]

 

6. В тоя ден се празнува неговата памет. Срезневский, Памятники югославянского письма СПб, 1868, стр. 123. [Когато Лиутпранд е бил в Цариград в 968 г., 4 юни — 2 октомври, византийците са били приятели и с българи, и с руси : два руски кораба се намирали във византийската флота за Италия. — Хронологически пак не може да се съедини; при убийството на Никифор Фока на 10 декември 969 г. Теофано се отдалечила от императорските стаи, за да приготви нещо за новопристигналата българска княгиня, Leo Diac, V, 7. Може би тогава смъртта на цар Петър да е настъпила едва през януари 970 г.?]

 

7. Cedrenus, ed. Bonn., II, стр. 346 [?]

 

8. Летопись по Лаврентьевскому списку, стр. 66.

 

9. Leo Diac, ed. Bonn., стр. 105. Мислели, че в Пловдив тогава били съсечени до 20 000 души. Дори в следващите векове тая катастрофа не била забравена от пловдивчани. Anna Comnena, ed. Par., стр. 450. (Под тавроскити тук се разбират руси, досущ както у Кинам).

 

 

214

 

на Никифор. Предложеният от него мир бил отхвърлен от Светослав. Руският княз увеличил войската си с български и маджарски наемници, поразил гърците в една кръвопролитна битка под Одрин [10] и опустошил Тракия.

 

През пролетта на 971 г. Цимисхий от Одрин преминал до Великия Преслав през балканските проходи, които по неизвестна причина не били заети. След едно нещастно сражение около града Свеналд трябвало да се затвори в него. Русите се защищавали храбро по върховете на яката стена, но гръцките прашници надвили. Обсадителите поставили стълби и нахлули в града, който бил разграбен. Свеналд се затворил в обширната и добре укрепена крепост, която обаче гърците запалили от всички страни. Русите загинали в отчаяна борба с изключение на Свеналд, който с няколко души се промъкнал до Дръстър. В Преслав Борис II със семейството си бил освободен от руския плен и бил приет от Цимисхий с големи почести. [11]

 

Между това Светослав се затворил в Дръстър. Със смъртни наказания и заточения той усмирил недоволните българи. На 23 април византийците се показали пред града. Голямото сражение пред вратите на града било решено едва през нощта от византийската конница. След това Дръстър бил обсаден в продължение на три месеца както откъм суша, тъй и откъм реката. В борбата участвували също и руските жени в мъжки дрехи. Изнурени от глад, обсадените на 22 юли направили последен, отчаян опит за излизане, който ги принудил с нещастния си изход да сключат мир, след което, снабдени с кораби и припаси, те се върнали у дома си. [12]

 

Светослав не видял вече родния си край; той бил убит при праговете на Днепър в борба с печенегите. От неговия череп печенежкият княз Куря направил чаша за пиене.

 

 

10. Докато според руския летописец гърците били разбити от Светослав, Лъв Дякон и Кедрин им приписват победа. Впрочем сам Лъв не скрива, че след тоя бой Тракия била опустошена от русите. [Победата на Варда Склир над русите в Тракия описва Лъв Дя кон, без да споменава мястото. У Скилица ἀγχοῦ που τῶν τείχων Ἀρκαδιουπόλεως, Кедрин, II, стр. 384. Оттам Варда Склир заминал за Азия срещу Варда Фока. Тогава „скитите”, като видели заминаването на войските, оплячкосали Македония (= Тракия). Там господствувал магистърът Йоан Куркуас, обаче той убивал времето си в угощения (nota bene неговия надпис у Захариев). Leo, VII, 9. — В Одрин били пренесени храни с лодки, διὰ τῶν σιτγῶν πλοίων, пак там. Nota bene. Редът на събитията у Лъв Дякон, разбира се, не е хронологичен — у него се споменава само едно руско нахлуване в България. С русите според Лъв Дякон са били българите и унгарците. Скилица говори за печенеги = скити у Лъв, ала те у Лъв = тавроскити = руси.]

 

11. [За похода на Цимисхий през пролетта на 971 г. — Leo Diac., стр. 130, 131.]

 

12. [Пред Силистра паднал Йоан Куркуас, Leo Diac. IX, 5, магистрос, божие наказание : безчинствувал против черквите, много от тях в България, казва, обрал, присвоил си техните ἔπιπλα и σκέυη (одежди и съсъди). — Събрание на русите на съвет, наричано κομέντον. Leo Diac, IX, 7. Срв. други за българите и печенегите. Алб. и румън. kunvend, римски conventus, — У Лъв се споменава за руско-византийски търговски договори : Leo Diaconus, IX, 10 finis:

Думата е за срещата на Цимисхий със Светослав в Дръстър.]

 

 

215

 

Дунавска България била цяла заета от гърдите. Цимисхий и не мислел да възвърне царството на освободения Борис,макар че при стъпването си в България навред се изтъквал като освободител на тая страна от владичеството на русите. Цар Борис II и българският патриарх Дамян били свалени и Източна България, т. е. Северна Тракия с Пловдив и страната между Балкана, Осъм, Дунав и Понт, била присъединена към Византийската империя. Преслав бил преименуван в Йоанопол според името на императора, а Дръстър — в Теодоропол в чест на св. Теодор Стратилат, който, както мислели, помагал при обсадата. Като се завърнал с триумф, победителят пожертвувал в катедралата „Св. София” короната на закоренелите врагове на Римската империя. Борис трябвало публично да снеме от себе си украсената със злато и бисер пурпурна тиара, багреницата и червените обуща; вместо това той получил титлата магистър на империята. По-младият му брат Роман бил скопен. [13]

 

По такъв начин Източното българско царство, което по своя обем надминавало само с малко държавата на Исперих и обгръщало в себе си само малка част от силната монархия на Симеон, попаднало под властта на гърците, като просъществувало всичко девет години (963—971 г.). Византийците владеели в ония области, които в течение на триста години се намирали под властта на българските князе и служили за изходна точка на техните победоносни походи. Между това династията на Шишман се задържала недокосната в несравнено по-голямото Западно царство. [14]

 

 

13. [За скопяването на по-младия Борисов брат Роман. Кедрин : от Йосиф (Вринга), nota bene. Няма ли тук забъркване с някои Романов от император Роман Лакапин? — Роман се наричал по дядо си Симеон, Cedrenus, II, стр. 455:

 

14. [Трофеите у Лъв Дякон, IX, 12 : иконата на св. Богородица от България, ἁλουργοὺς στολάς (пурпур.) на българите и στέμματα (корони). Τὸ Μυςῶν ἐκπρεπέστατον στέϕος посветил в св. София. Παράσημα τῆς βασιλείας на Борис : τίαρα περιπόρϕυρος, χρυςῷ καὶ μαργάροι κατάστικτος, ἐσϑής τε ἁλουτηὸς, καὶ πέδιλα ἐρυϑρά. Migne, col. 885. — Колонизацията на манихеите от Изток във Филипопол извършил Цимисхий по съвета на патр. Теодор Антиохийски, за да ги отстрани от Изток. Cedrenus, II, стр. 382. Nota bene, по-раншни подобни случаи на колонизация пак там. Против кого са ги заселили там — против западното царство или против новите поданици? — За патр. Теодор вж. Яхия, бележката. От 970 г. — 6 години и 4 месеца. — Яхия, стр. 181, пише, че Цимисхий превзел Дръстър и съседните градове, завладени от русите — ни дума за цяла България. — Какво е придобил Цимисхий? У Лъв Дякон само Мизия = Moesia, а градове Преслав, Плеск, Дръстер, у Скилица — Кедрин, стр. 401, най-много само Konstantia (Кюстенджа). У Яхия, стр. 181, само Дръстер и съседните крепости освен Diocleas и похода на Цимисхиевите войски за Раса. Скилица = Кедрин, стр. 347, говори за въстанието на комитопулите против Борис II (около 963 г., във времето на Вринга) и на стр. 434 пак за въстание против Василий II след смъртта на Цимисхий. — У Яхия е съвършено другояче. Там Роман е цар и тепърва след неговата смърт неговият „гулам” (слуга) Комитопул станал цар.]

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]