Константин Иречек

История на българите

с поправки и добавки от самия автор

 

акад. Константин Иречек  (Издателство Наука и изкуство, 1978)

 под редакцията на проф. Петър Хр. Петров

 

Съдържание

Предговор (Петър Петров)

Корица..

Предговор към изданието от 1929 г. от В. Н. Златарски

Предговор към руското издание от 1878 г.

Послесловие от Ст. Младенов

 

I. ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД

   А) Орография. — Балканът (Стара планина), Странджа, Средна гора, Витоша и Рила, Родопа, планински вериги между Струма и Вардар, Шар планина, планинската страна на Западна Македония, планините в Албания и Сърбия

   Б) Xидрография. — Басейнът на Черно море, басейн на Егейско море и басейн на Адриатическо море

 

II. ТРАКО-ИЛИРИ И РИМЛЯНИ

   Първобитни времена на полуострова. — Могили. — Трако-илири. — Техните колена, език, нрави и съдбини. — Римско владичество. — Романизация на първобитното население. — Можем ли да смятаме славяните за първобитни жители на полуострова?

 

III. ЗАСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

   Преселване на славяните през III—IV в. — Римско господство в Дакия и сблъскване на славяни с римляни. — Първи следи от славянска колонизация на полуострова. — Хуни, готи, българи. — Император Юстиниан (527—565 г.). — Словени и анти в Дакия през VI и VII в. — Авари. — Падане на аварското и византийското царство и войнствено движение на славянските племена чак до Пелопонес

 

IV. БИТ, НРАВИ, СЕЛИЩА, ПЛЕМЕНА У ПРЕСЕЛЕНИТЕ СЛАВЯНИ И СНОШЕНИЯТА ИМ С ТУЗЕМЦИТЕ

   А. Бит на славяните. — Б. Славянска колонизация. Местни имена. — В. Отношения на славяните към туземците. — Г. Произход на славяните и техните племена на полуострова. Славяните в Гърция

 

V. ИДВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

   Преселване на уралските българи и основаване на могъща държава в Мизия в 679 г. — Нрави, обичаи, език, политическа и военна уредба на коренните българи. — Тяхната народност. — Отношението на преселенците към славянските стари жители и тяхното смесване с последните

 

VI. КРУМ И ОМУРТАГ

   История на българите от преселването в Мизия до покръстването им (679— 864 г.). — Дулоиди. — Войни на Константин V Копроним. — Ханове Крум и Омуртаг. — Борба с гърците и франките. — Омуртагов надпис. — Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса

 

VII. ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

   Княз Борис (около 852—888 г.). — Славянските апостоли Константин и Методий.— Покръстване на българите в 864 г. — Колебание на Борис между Рим и Византия. — Държавата на Светополк във Велика Моравия. — Княз Владимир. — Борис (поч. 907 г.)

 

VIII. ЦАР СИМЕОН

   Характерът на цар Симеон (888—927 г.). — Войните на Симеон с византийците и неговите кроежи за Цариград. — Царската титла и патриархатът. — Сръбски и хърватски отношения. — Най-голям обем на българската държава

 

IX. ЦАР ПЕТЪР. БОГОМИЛИ

   Разпадане на България при цар Петър (927—968 г.). — Разделяне България на две държави, западна и източна. — Св. Иван Рилски и македонските пустинници. — Павликяни. — Поп Богомил и предизвиканото от него движение. — Поглед върху богомилската догматика и етика

 

X. РУСИТЕ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

   Нахлуване на руския княз Светослав и заемане на крайбалканските земи от русите. — Покоряване на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий (971 г.)

 

XI. ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКОЦАРСТВО И НЕГОВОТО ПАДАНЕ. ЦАР САМУИЛ

   Граници на Западното българско царство. — Цар Шишман I (963—968 г.?). — Цар Давид (968?—977 г.). — Цар Самуил (977—1014 г.). Борба с Василий II Булгароктон. — Царете Гавриил (Роман 1014—1015 г.) и Иван Владислав (1015—1018 г.). — Окончателно присъединяване на България към Византийската империя

  

ХII. ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.

   Българската църква в Охрид. — Несполучливи въстания на Петър Делян (1040) и Константин Бодин (1073 г.) — Нападения на кумани и печенеги. — Народно и религиозно движение в България

 

ХIII. ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.

   Елинизиране на националната Охридска църква. — Разпространяване на богомилите в Гърция, Босна, Италия и Франция.— Етнографски преглед на полуострова

 

XIV. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ОТ БРАТЯТА АСЕН I И ПЕТЪР

   Състоянието на Византийската империя към края на ХII в. — Въстанието на братята Петър и Асен в 1186 г. — Новото българско царство в Мизия. — Цар Калоян (1196—1207 г.). — Иванко в Родопа, Стрез в Просек, независими замевладелни князе. — Преговорите в Рим

 

XV. БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ЛАТИНЦИТЕ

   Франки в Цариград. — Калоянова уния. — Гръцко-български съюз срещу франките. — Съдбата на император Балдуин в битката при Одрин (1205 г.). — Кървави войни в Тракия и Македония. Калояновата смърт при Солун. — Узурпаторът цар Борил (1207—1218 г.). — Гонене на богомилите (1211 г.) — Македонските князе Слав и Стрез

 

XVI. ЦАР ИВАН АСЕН II

   Разцвет на българското царство при цар Иван Асен II (1218—1241 г.). — Клокотнишката битка и завземането на цяла Тракия и Македония. — Вътрешното издигане на държавата. — Столицата Търново. — Съюз между българи и гърци против цариградските латинци. — Отношенията на Асен към папата и към Маджарско

 

XVII. ПОСЛЕДНИ АСЕНОВЦИ

   Упадък на държавата при Калиман I (1241—1246 г.) и Михаил Асен (1246—1257 г.). — Загубата на тракийските и македонските провинции. — Убийството на Михаил, последния от Асеновци, от Калиман II

 

ХVIII. ГРАЖДАНСКИ ВОЙНИ. ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН УЗУРПАТОРЪТ ИВАЙЛО. ТАТАРСКО ВЛАДИЧЕСТВО

   Вътрешни безредици и преврати. — Сърбинът Константин Асен (1258—1277 г.). — Войни с маджарите. — Съюз на неаполитанските Анжу със сърби и българи срещу Византия. — Интригите на царица Мария. — Въстание. — Управление и смърт на узурпатора цар Ивайло (Лахана) (1277—1279 г.). — Византийският претендент Иван Асен III. — Георги Тертерий (1280—1292 г.) — основател на нова династия. — Нахлуване на хан Ногай. — Цар Смилец, татарски васал. — Хан Чоки. — Светослав, освободител на отечеството (1294 г.)

 

XIX. КУМАНСКИ ТЕРТЕРИЕВЦИ И БДИНСКИ ШИШМАНОВЦИ

   Цар Тодор Светослав (1295—1322 г.). — Войни с Византия. — Георги Тертерий II (1322—1323 г.), последен от своя род.— Михаил Бдински (1323—1330 г.). — Несполучливо нападение на Цариград. — Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г.

 

XX. РАЗЦВЕТ НА СРЪБСКАТА ДЪРЖАВА

   Сърбия при Стефан Душан (1331—1355 г.) като първа държава на полуострова. — Българският цар Иван Александър (1331—1365 г.). — Разширение на сръбската и на българската държава през време на византийските междуособици. — Турците в Европа (1353 г.)

 

XXI. РЕЛИГИОЗНИ СМУТОВЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХIV В.

   Богомили, исихасти, адамити, евреи. — Царица еврейка. — Свети Теодосий Търговски. — Литература

 

XXII. ПЪРВИ БИТКИ НА ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ С ТУРЦИТЕ

   Безвластие в Сърбия след смъртта на Душан (1355 г.). — Вътрешни разпри в България. — Последни войни на българите с гърци и първи с турци. — Разпадане на България: Търновско царство и Видинско царство. — Експедиция на граф Амадей Савойски в България. — Маджари във Видин (1365—1369 г.). — Цар Иван Шишман III (1365—1369 г.), турски васал. — Битката при Марица (1371 г.). Крали Марко. — Княжеството на деспот Добротич при Понт

 

XXIII. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРЦИТЕ

   Южнославянска конфедерация при крал Стефан Твърдко Босненски. — Победа на съюзниците при Топлица (1387 г.). — Първо Шишманово подчинение. — Битката на Косово поле (1389 г.). — Второ турско нахлуване в България. — Превземане на Търново и падане на българското царство и националната църква (1393 г.). — Пленяване на цар Шишман. — Бой на Ровинско поле и смъртта на Крали Марко. — Бой при Никопол (1396). — Краят на цар Срацимир (1398). — Цяла България под турска власт

 

XXIV. БЪЛГАРИЯ В XV В.

   Битката при Ангора (1402 г.) и последици от нея. — Въстание на българските князе (около 1405 г.). — Междуособна война между Баязидовите синове (1409—1413 г.). — Поход на маджарския крал Владислав до Златица в Балкана (1443 г.). — Битка при Варна (1444 г.). — Падане на Цариград и на всички християнски държави на полуострова. — Скандербег

 

XXV. СТАРОБЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН И КУЛТУРЕН ЖИВОТ ПРЕЗ XII—ХV В.

   Причини за падането на България. — Име, граници и деление на държавата. — Държавно и международно право. — Придворен живот, боляри. — Придворни и държавни служби. — Държавната църква. — Градове. — Крепостничество. — Право, закони, събори, администрация и финанси. — Земеделие и търговия. — Военно дело. — Характерни особености на народа

 

XXVI. СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

   Константин (Кирил) и Методий. — Старобългарски и старословенски език. — Кирилица и глаголица. — Свети Седмочисленици. — Цар Симеон. — Богомилска книжнина. — Апокрифи и гръко-източни разкази. — Книжнината на Търновското царство. — Евтимиева школа

 

XXVII. БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО ИГО ПРЕЗ XVI—XVIII В.

   Български войнишки села в Балкана, Средна гора и Родопа. — Влашките търговски градове, техният разцвет и техният упадък. — Дубровчани. — Католици в България. — Охридската църква. — Фанариоти. — Тайни съглашения между християнските държави и архиепископ Парчевич. — Австро-турски войни. — Хайдути. — Татари, албанци и цигани

 

XXVIII. ПАЗВАНТОГЛУ И КЪРДЖАЛИИТЕ

   Турски размирици през 1791—1808 г. — Последици от Френската революция. — Реформите на Селим III. — Независими паши. — Разбойнишки кърджалийски орди (1792—1804 г.). — Осман Пазвантоглу, видинският паша отцепник. — Сръбската революция. — Тилзитският мир и източните планове на Наполеон

 

XXIX. ФАНАРИОТСКИ ЕПИСКОПИ И ГЪРЦИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ

   Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в.— Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи

 

XXX. ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

   Начало и характер на българското национално движение. — Историкът Паисий Самоковски (1762 г.) и епископ Софроний Врачански (1739—1815 г.)

 

XXXI. РУСКИТЕ ПОХОДИ И ГРЪЦКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

   Руската война през 1806—1812 г. — Гръцката революция. — Руската кампания от 1828—1829 г. — Капитан Георги Мамарчев. — Капиновският заговор от 1836 г. — Български колонии в Бесарабия

 

XXXII. НОВОБЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ

   Букурещки търговци и емигранти. — Историкът Юрий Венелин. — Априлов и първото българско училище в Габрово (1835 г.). — Неофит Рилски. — Развой на новобългарското училищно дело

 

XXXIII. БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

   Турските реформи. — Неофит Бозвели и митрополит Иларион. — Кримската война. — Настоятелството на одеските българи. — Българският църковен въпрос от 1858 до 1872 г. — Учредяване на екзархията. — Революционни опити

 

XXXIV. НОВОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

 

Притурка. Жилища и брой на българите

 

Допълнителни бележки на редактора  (П. Петров)

Показалец на географските имена   —   Показалец на личните имена

 

[Back to Main Page]